№ 51
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20241001000831 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.06.2024 г., постановено по т.дело № 653/2021 г. СГС, ТО, VI – 9
състав е отхвърлил иска, предявен от ЕТ „Ж. Т. - Пирин “, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“, бл. *, вх. *, ап. **, представляван от Ж. А.
Т., ЕГН ********** срещу „Българо – американска кредитна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Славянска” № 2, представлявана от изп.
директори И. П. Г. и Л. И. Г., с правно основание чл. 439, ал.1 вр. 124, ал.1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата в размер на 87 308,50 евро (осемдесет и седем хиляди триста и осем евро и 0,50 евро
цента), в BGN 170 757, 96 лева по курса на БНБ, представляваща главница по Договор за
кредит от 05.07.2004г. и анекси, за която сума са издадени Заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19183/2008 г., СРС, 38 състав, като неоснователен. Осъдил
е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство ЕТ „Ж. Т.- Пирин“ , който го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните
правила. Въззивникът излага твърдения за извършване на процесуални нарушения,
изразяващи се в игнориране от страна на първоинстанционния на влязло в законна сила
решение на Окръжен съд Перник, по силата на което в отношенията между страните е
прието за безспорно, че кредиторът е изоставил изпълнението в периода 2008 - 2013 г.
Излага, че съществен процесуален порок на решението е и липсата на спиране на
1
производството по същото, до приключване на образувани по-рано преюдициални
производства в Софийски районен съд за установяване недължимост на част от процесното
вземане. Поддържа, че първоинстанционният съд е игнорирал напълно обстоятелството, че
представените по делото два броя съдебни спогодби са подписани от адвокат И. К. И., без
наличието на валидно учредена представителна власт, при липса на надлежно овластяване за
признаване на вземания, с доводи че и двете споразумения са сключени при липса на
уговорки относно всички съществени елементи на дълга - главница лихви неустойки. Сочи,
че истинността на молбата на ищеца от 2012 година не е доказана в процеса , тъй като по
делото не е допусната и изслушана експертиза за установяване времето на полагане на
подписа му , с твърдения че банката не притежава качеството на длъжностно лице, имащо
право да удостоверява по официален начин датата на приемане на документи, поради което
по делото не е доказано по несъмнен начин че посочената върху молбата дата е именно
датата на депозиране на молбата в банката. Твърди, че молбата е представена по делото за
първи път през 2021 година, което предвид дългогодишните отношения между страните
създава съмнения за нейното съществуване преди депозирането й настоящото дело. Излага,
че по делото доказано по несъмнен начин бездействието на банката, въпреки трикратното
образуване на изпълнителни дела, тъй като същата не използвала обичайния способ,
предвидени в чл. 18 от ЗЧСИ, а е искала само и единствено налагане на възбрана върху
недвижими имоти. Сочи, че в момента на изоставяне на изпълнителните действия от страна
на банката е започнал да тече както двугодишния срок за прекратява не на изпълнителното
дело, поради перемпция, така и така и петгодишния срок за погасяване на вземането по
давност. Поддържа, че не е депозирал молбата от 2012 година , за която банката твърди че
съдържа признаване на вземането, с доводи, че документът е нечетлив и с недостоверна
дата, както и че представените по делото две споразумения не съдържат признаване на
дълга, тъй като са подписани от негово име от адвокат без валидно учредена представителна
власт. Навежда доводи за недопустимост на производството, поради наличие между
страните на други производства за същото вземане, поради което производството по
настоящото дело е следвало да бъде спряно до тяхното приключване. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Въззиваемият „Българо - американска кредитна банка“ АД изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Навежда доводи за неоснователност на твърденията
да постановяване на решението при съществени нарушения на процесуалните правила,
предвид липсата на преюдициални производства, които да обосновават необходимостта на
спиране на производството по настоящото дело. Сочи, че в Софийски районен съд са
образувани две искови производства , по напълно идентични претенции на ищеца спряно
ответника, но с предмет различни части от дълга. Твърди, че производствата по гр.дело №
14910/21 г. на СРС 36 състав и по гр.дело № 38685/20 г. на СРС, 75 състав са образувани за
установяване недължимостта на суми в размер на по 1000 евро, представляващи части от
целия дълг, в размер на 87 308,50 евро, предмет на производството по гр.дело № 653/21 г. на
СГС. Излага, че понастоящем и двете производства са оставени без движение, поради което
не са налице основания за спиране на настоящото производство. Сочи, че с протоколно
определение от 11.05.2022 г. първоинстанционният съд е отказал да открие производство по
оспорване на съдена спогодба от 10.11.2016 г. по гр.дело № 51255/13 г. на СРС, 53 състав с
доводи, че оспорването е основано на доводи по съществото на плавния спор. Твърди, че от
изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно- графологична експертиза се
установява по несъмнен начин, че подписите под жалба с вх. № 1-46001- В от 28.11.2012 г.,
извънсъдебно споразумение от 19.02.2015 г. и извънсъдебно споразумение от 04.06.2015 г.
са положени лично от ищеца , поради което доводите за липса на житейски спомен относно
обстоятелствата около тяхното полагане и депозиране в банката се неотносими към спора.
Излага, че вземането , предмет на спора не е погасено по давност, тъй като в хода на изп.
дело № 545/2008 г. на ЧСИ А. В., преобразувано в изп. дело № 1496/2018 г. на същия ЧСИ
2
/след указания на ОС – Перник/ , и впоследствие преместено за продължаване на
изпълнителните действия под № 2105/20 г. на ЧСИ С. Б. са извършени множество
изпълнителни действия, които са обосновали прекъсване на давността. Позовава се на
постановките на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк дело № 2/2013 г. , съгласно
по време на изпълнителния процес , погасителната давност относно вземането не тече, по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, като давността за тези вземания е започнала
да тече на 26.06.2015 г. В съотношение на евентуалност сочи, че дори и давност да е текла
по време на изпълнителния процес, в молба вх. № 1-46001 – В от 28.11.2012 г.,
извънсъдебно споразумение от 19.02.2015 г. и извънсъдебно споразумение от 04.06.2015 г са
налице изрични признания на ищеца относно наличието на дълга, които са обосновали
неколкократно прекъсване на погасителната давност. Излага доводи, че по силата на
цитираните извънсъдебни споразумения и съдебна спогодба от 10.11.2016 г. по гр.дело №
51225/2013 г. на СРС, 53 състав длъжникът е направил изричен отказ от погасителна
давност. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от ЕТ
„Ж. Т. - Пирин “, ЕИК *********, срещу „Българо – американска кредитна банка“ АД, ЕИК
*********, 439, ал.1 вр. 124, ал.1 ГПК за установяване на обстоятелството, че ищецът не
дължи на ответника сума в размер на 87 308,50 евро (осемдесет и седем хиляди триста и
осем евро и 0,50 евро цента), в BGN 170 757, 96 лева по курса на БНБ, представляваща
главница по Договор за кредит от 05.07.2004г. и анекси, за която сума са издадени Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19183/2008 г., СРС, 38 състав ,
поради погасяване на вземането по давност, изтекла в хода на производството по изп. дело
№ 545/2008 г. на ЧСИ А. В.. Така предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 439 от ГПК.
Между страните по делото не се спори, че след издаване на изпълнителния лист от
15.07.2008 г. по ч.гр.д. № 19183/2008 г., СРС, 38 състав, въз основа на същия е образувано от
взискателя - ответник изп. дело № 545/2008 г. на ЧСИ А. В.. Безспорно е и обстоятелството,
че с решение от 30.10.2018 г. по гр.дело № 562/2018 г. на Окръжен съд – Перник е отменен
отказът на ЧСИ А. В. да прекрати производството по изп. дело № 545/2008 г. В мотивите на
постановеното решение е прието, че в периода 04.11.2008 г. – 25.01.2012 г. по това
изпълнително дело не са извършвани никакви изпълнителни действия от взискателя.
Посочено е, че последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на
24.10.2008 г. Горното обосновава извод, че изпълнителното производство се е прекратило по
право на 24.10.2010 г., поради настъпила перемпция, на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по
тълк дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, като със същото решение се обявява за
изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС. Съобразно възприетото
разрешение в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк дело № 3/2020 г.
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В мотивната част на решението е посочено,
че погасителната давност по тези дела е започнала да тече на 26.05.2015 г.
Доколкото в настоящия случай производството по изп.дело № 545/2008 г. на ЧСИ А.
3
В. е прекратено на 24.10.2010 г. , на тази дата е започнала да тече новата петгодишна давност
по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на процесното вземане. С оглед на горното доводите на
въззивника, че вземането се е погасило по давност на 12.10.2013 г., поради прекратяване на
изпълнителното производство , на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК и изтичане
впоследствие на петгодишния давност срок се явят неоснователни , тъй като след 24.10.2010
г. по изпълнително дело взискателят е поискал извършване на множество изпълнителни
действия, като по делото са ангажирани доказателства и за извършване на изрични
признания на вземането от страна на длъжника, които са обосновали множество
прекъсвания на давността, на основание чл. 116 б. А и б. В от ЗЗД.
От представените по делото доказателства са установява, че на 28.11.2012 г. ищецът е
депозирал в деловодството на ответната банка писмен документ, наименован жалба, която е
написана на ръка, датирана е саморъчно с дата 28.11. 2012 година и носи подписа на
физическото лице посочено за неин автор. Видно от отбелязването върху документа,
жалбата е заведена в деловодната система на банката с вх. № 1-460-11-В/ 28.11.2012 г. В
жалбата се съдържат твърденията на ответника, че е извършвал погасяване на дълга в
различни размери през различни периоди от време, но въпреки всичко към датата на
депозиране на жалбата дългът му възлиза на 86 800 евро. Настоящата инстанция намира, че
изложеното в жалбата случай на недвусмислен извод че към датата на нейното изготвяне,
длъжникът е съзнавал че продължава да има непогасено задължения към банката по силата
на процесния договор за кредит в размер на 86 800 евро , което по естеството си
представлява признание на дълга по смисъла на чл. 116 б. а от ЗЗД. Доводите на ищеца,
поддържани във въззивната жалба за неавтентичност на документа и неговото антидатиране
се опровергават от събраните по делото доказателства. От заключението на изслушаната
пред първоинстанционния съд съдебно - графологична експертиза, се установява по
несъмнен начин че подписът положен под документ изготвен саморъчно и най ами нова
жалба е положен от ищеца Ж. Т.. Предвид обстоятелството че датата 28.11.2012 г. е написана
саморъчно до подписа на ищеца, както и с оглед на факта, че на същата дата е положен и
щемпела на банката, с който документът е заведен в деловодната й система, настоящата
инстанция намира, че документът е депозиран в деловодството на банката именно на
28.11.2012 г. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват по - късното
депозиране в банката на този документ и доколкото същият носи подписа на страната която
го оспорва, съобразно правилото на чл. 193 ал.2 от ГПК в тежест на ищеца е да установи
както неавтентичността на документа, така и неговото антидатиране и депозиране в банката
в по-късен от сочения от ответника момент/ през 2021 г./. С оглед на изложеното
настоящата инстанция намира че с факта на завеждане на жалбата от 28.12.2012 г. в
деловодната система на банката давността е била прекъсната на основание чл. 116 б. А от
ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молба от
11.09.2014 г. / лист 349 от делото на първоинстанционния съд/ по изп. дело № 545/2008 г. на
ЧСИ А. В.. - взискателят „Българо- американска кредитна банка“ е поискал да бъдат
изнесени на публична продан на ипотекирани в полза на банката недвижими имоти . С
разпореждане от 12.01.2015 г. съдебният изпълнител е насрочил публична продан върху два
недвижими имота, която следва да бъде проведена в периода 26.02.2015 г. – 26.03.2015 г. С
протокол от 26.02.2015 г. производството по изпълнително дело е дело е спряно, на
основание чл. 432 т. 2 от ГПК - по изрично искане на взискателя.
Дори и да се приеме, обаче, че съобразно твърденията на ищеца жалбата от 28.12.2012
г. е била депозирана в банката едва през 2021 година, извод за изтичане на погасителната
давност не може да бъде направен. От представените по делото два броя извънсъдебни
споразумения от 19.02.2015 г. и от 04.06.2015 г. се установява, че на посочените в тях дати
страните по делото са преуредили отношенията си по повод договор за банков кредит от
05.07.2004 г., за незаплатените вземания по който е издаден и процесния изпълнителен лист.
4
По силата на първото споразумение ищецът се е съгласил да изплати дълга, в размер на
74 082,31 евро на равни месечни вноски от по 750 лева до тридесет число на всеки месец,
считано от месец февруари до месец април 2015 г., а по силата на второто споразумение
длъжникът е признал изрично наличието на задължение към банката в размер на 87 308,50
евро , като се е съгласил да възобнови плащанията по договора, считано от 05.05.2015 г.
Видно от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно -
графологична експертиза, подписите и под двете споразумения са положени лично от
ищеца, в качеството му на длъжник по договора за банков кредит, поради което доводите
във въззивната жалба, че същите са подписани от негово име от адвокат без валидно
учредена представителна власт, и при липса на пълномощия за признаване на дълга се
явяват неоснователни. Неоснователни се явяват и доводите за недействителност на двете
споразумения, доколкото същите третират само главницата, а не цялото задължение към
банката във всички негови части - главница лихви неустойки, тъй като страните по договора
разполагат със свободата да преуредят свободно и доброволно цялото или отделни части от
своето съглашение. Към датите на подписване и на двете споразумения петгодишният
давностен срок за погасяване на вземането по чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл, и доколкото
същите съдържат изричното волеизявление на длъжника за признаване на дълга, както и
изявления за поемане на задължения за заплащане на суми, които по естеството си са
приравнени на изявления за тяхната дължимост, настоящата инстанция намира, че с факта
на подписване на двете споразумения страна на длъжника, давността е била прекъсната на
основание чл. 116 б. А от ЗЗД.
С молба вх. №12359/07.06.2018 г. взискателят е поискал възобновяване на спряното
изпълнително производство, като е посочил и изпълнителен способ – изнасяне на публична
продан на недвижим имот, подборно индивидуализиран в молбата. С протокол от 10.07.2018
г. производството по изп. дело №545/08 г. на ЧСИ А. В. е възобновено, като със същото е
насрочена и публична продан на недвижимия имот, посочен в молбата на взискателя. От
датата на последното осъществено признание на дълга от страна на длъжника / датата на
подписване на извънсъдебното споразумение от 04.06.2015 г./ до датата на депозиране на
молбата на взискателя за възобновяване на изпълнителното производство и насрочване на
публичната продан /изпълнителен способ, годен да доведе до удовлетворяване на вземането
на взискателя/ - 07.06.2018 г. не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 110 от ГПК,
поради което към тази дата вземането не е погасено давност. Едновременно с горното,
депозирането от взискателя на молба вх. №12359/07.06.2018 г. е обосновало прекъсване на
давността, на основание чл. 116 б. В от ЗЗД.
С постановление от 08.11.2018 г. производството по изп. дело № 545/08 г. на ЧСИ А.
В. е прекратено, като оригиналният изпълнителен лист е върнат на взискателя .
Прекратяването е извършено в резултат на задължителни указания на Окръжен съд Перник,
дадени в решение от 30.10.2018 г. по гр.дело № 562/2108 г. по описа на съда. В мотивите на
същото е констатирано, че неправилно ЧСИ А. В. не е прекратила производството по делото
поради настъпила перемпция, но е посочено, че отказът на ЧСИ да прекрати
производството не може и няма как да се отрази на течението на давностните срокове което
подлежи на самостоятелна отделна преценка. Настоящата инстанция намира, че липсата на
формално прекратяване на изпълнителното производство и продължаването на
изпълнителните действия под същия деловоден номер, въпреки настъпилата перемпция
може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, но
същото не е от порядъка да обоснове изводи във връзка със изтичане или прекъсване на
давността. Релевантно за преценката на изтичане на давностните срокове е единствено
предприемането на действия по принудително изпълнение от страна на взискателя,
независимо дали същите са предприети в рамките на прекратено по силата на закона
изпълнително производство. В този смисъл са и разясненията, дадени в Тълкувателно
решение №2/04.07.2024 г. по тълк.дело №2/2023 г. на ОКГТК на ВКС, съобразно които
5
погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, което е извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
От представеното по делото копие от изпълнително дело 1496/2018 г. на ЧСИ А. В. е
видно, че същата е образувано на 08.11.2018 г. – датата на прекратяване на изп. дело №
545/2008 г. на същия ЧСИ, въз основа на същия изпълнителен лист, получен от взискателя.
В молбата за образуване на изпълнително производство са посочени множество
изпълнителни способи – налагане на запори и възбрани върху имущество на длъжника, като
с протоколи от 10.01.2019 г. са наложени запори върху вземания на длъжника и да вземания
на длъжника и е насрочен опис на недвижим имот, който ще се проведе на 10.03.2019 г. С
молба от 26.06.2019 г. взискателят е поискал извършване на опис и изнасяне на публична
продан на три недвижими имота, които с разпореждане от 25.07.2019 г. са насрочени за
15.10.2019 г. Видно от представените по делото протоколи за описа, на 15.10.2019 г. е
извършен опис на три недвижими имота, находящи се в гр. Перник. В молба от 17.06.2010 г.,
взискателят е посочил, че тъй като не е уведомен от съдебния изпълнител за резултата от
проучването на имуществото на длъжника и за резултата от проведените публични
продажби същият претендира извършване на нов опис на недвижимите имоти. По силата на
молба от 09.12.2020 г. на взискателя делото е прехвърлено при ЧСИ С. Б., при когото е
образувано под № 2105/2020 г. , като в молбата за прехвърляне на делото при нов съдебен
изпълнител е предложен и изпълнителен способ- изнасяне на публична продан на
недвижими имоти. С разпореждане на съдебният изпълнител опис на недвижимите имоти е
насрочен на 16.03.2010 г., като впоследствие неговото извършване е пренасрочено за
27.05.2021 г. и на 28.10.2021 . С нова молба от 21.09.2012 г. Взискателят отново е поискал
извършване на опис оценка и изнасяне на публична продан на три недвижими имота,
собственик на длъжника.
Всяко едно от посочените действия на взискателя по изпълнителното дело посочва
конкретен изпълнителен способ, чието фактическо прилагане от страна на съдебния
изпълнител е от порядъка да събере директно вземането на взискателя, или да осребри
имущество на длъжника от което да бъде удовлетворено вземането на взискателя. С оглед на
изложеното и в съобразно постановките на тълкувателно решение, депозирането на всяка
една от тези молби е обосновало прекъсване на погасителната давност за вземането на
основание член. чл. 116 б.В от ЗЗД. От доказателствата по делото не се установява , че от
датата на подаване на която и да е от тези молби до датата на депозиране на последващата са
изтекли повече от 5 години, поради което на въззивника за погасяване на вземането по
давност на основание чл. 110 от ЗЗД се явяват неоснователни.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и доводите за недопустимост на
решението, поради наличие на предходно образувани две искови производства пред
Софийски районен съд за установяване недължимостта на вземането по процесната заповед
за изпълнение, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. Между страните по
делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
производствата по гр.дело № 14910/21 г. на СРС 36 състав и по гр.дело № 38685/20 г. на
СРС, 75 състав са образувани между същите страни с предмет за установяване на
недължимост на суми в размер на по 1000 евро, представляващи част от общата главница в
размер на 87 308,50 евро, поради което наличието на висящо производство за незначителна
част от главницата не ми могло да обуслови недопустимост на претенцията за пълния размер
на вземането, нито да обоснове спиране на производството за непредявения размер на
вземането. Вън от изложеното, от представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства се установява, че с определение от 07.01.2025 г. производството по гр.дело
38685/20 г. на СРС, 75 състав е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявения иск за
оспорване на изпълнението, поради погасяване на вземането по давност за неоснователен,
6
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.06.2024 г., постановено по т.дело № 653/2021 г. на
Софийски градски съд, ТО, VI – 9 състав.
ОСЪЖДА ЕТ „Ж. Т. - Пирин “, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, кв. „***“, ул. „***“, бл. *, вх. *, ап. **, представляван от Ж. А. Т., ЕГН **********
да заплати на „Българо – американска кредитна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, ул. „Славянска” № 2, представлявана от изп. директори И.
П. Г. и Л. И. Г. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните
при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7