№ 500
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20203100901274 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “В2М“ ООД, гр. Варна,
чрез адв. М.Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо
114 175.64 лв., съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месеци септември и октомври 2016 г., както и за
месец септември 2018 г. и представляваща сбор от следните суми: сумата 23
658.18 лв., неплатен остатък по Фактура № *********/30.09.2016 г., сумата от
64 452.98 лв., неплатен остатък по Фактура № *********/31.10.2016 г., сумата
от 26 064.48 лв., неплатен остатък по Фактура №*********/30.09.2018г.,
както и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, когато е
извършено частичното плащане по Фактура № *********/30.09.2018 г., т.е. от
23.10.2018 г., до датата на предявяване на иска - 13.11.2020 г., а именно
сумата от 5 451.82 лв. върху главницата от 26 064.48 лв.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че е собственик на
фотоволтаична централа, като произведената електрическа енергия продава
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД по клиентски номер № **********, по
силата на договор за изкупуване на ел. енергия № 198/31.05.2012 г. относно
9312 поликристални модули, находящи се в обект ФвЕЦ „Орлова могила“.
Излага се, че соларните панели, чрез които се осъществява производството на
електрическа енергия, са присъединени към електроразпределителната
мрежа, собственост на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, съгласно сключен
договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № 3003-2010-П-Д11-413-13.07.2011 г., подписан на
1
10.08.2011 г.
Сочи се, че с Решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР е определил, считано
от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и
електроразпределителната мрежи за производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници. Твърди се, че това решение е отменено с
Решение № 7135/27.05.2013 г. по адм. дело № 12723/2012 г. по описа на ВАС,
потвърдено с Решение №13667/21.10.2013 г., както и с Решение №
9484/25.06.2013 г. ВАС е оставил в сила Решение № 4025/21.03.2013 г. по
адм. д. № 12423/12 г. на ВАС, както и с Решение № 8937/19.06.2013 г. по адм.
д. № 6082/2013г. на ВАС е оставено в сила Решение № 4083/25.03.2013 г.,
постановено по адм. д. № 12494/2012 г. по описа на ВАС.
Като излага съображения относно правните последици от отмяната на
Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, доколкото същото било
административен конститутивен акт, сочи, че същата има обратно действие
по отношение на всички, ищецът твърди, че вследствие на това следвало да се
приеме, че временната цена за достъп по отменения раздел III, т. 4 от
решението никога не е била определяна от ДКЕВР. Поради така изложените
обстоятелства счита, че „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД му дължи остатъчна
цена в общ размер от 114 175.64 лв. за продадената електрическа енергия,
произведена от възобновяеми източници на основание сключения договор за
изкупуване на електрическа енергия № 198/31.05.2012 г., като ответното
дружество не е извършило цялостно плащане по фактурите за полученото
количество електрическа енергия, а именно по фактура
№*********/30.09.2016 неплатен остатък в размер на 23 658.18 лв., по
фактура № *********/31.10.2016 г. сумата от 64 452.98 лв. и по фактура
№*********/30.09.2018 г. сумата от 26 064.48 лв. Посочва, че въпреки
частичното плащане, ответникът е осчетоводил изцяло сумите по процесните
фактури, издадени от ищеца, като е ползвал начисления ДДС върху сумата, а
така също е ползвал и гаранциите за произход пред АУЕР. Мотивира
интереса си от завеждане на настоящия иск с безрезултатни опити за
извънсъдебно разрешаване на спора.
Ищецът посочва в уточнителна молба, че всяко от задълженията следва
да бъде заплатено след издаване на съответната фактура и тъй като не бил
уговорен срок за плащане, паричното задължение следвало да бъде изпълнено
в 14-дневен срок от получаване на фактурата, като претендира лихва само за
сумата от 26 064.48 лв. за периода от 23.10.2018 г. – датата на частичното
плащане, до 13.11.2020 г. С подадената допълнителна искова молба ищецът
оспорва изложените от ответника възражения и поддържа направените в
исковата молба твърдения. Излага, че фотоволтаичната централа е въведена в
експлоатация съгласно Разрешение за ползване № ДК -07-Д-10 от 13.03.2012
г., изд. от РДНСК – Добрич, като същото имало качеството на официален
документ, притежаващ материална доказателствена сила. Посочва, че
спорното количество електрическа енергия следвало да се заплати по цената,
по която общественият доставчик продава електрическа енергия на крайните
2
снабдители и електроразпределителните дружества. Не е достигната квотата
на производителя, която следва да бъде платена по преференциална цена по
време на издаване на фактурата.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове, като се позовава на данните от проведената по
делото съдебно-техническа експертиза при съобразяване на мощността на
процесната ФвЕЦ съгласно представеното по делото разрешение за ползване,
а именно 2,188 МWp. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. А. Т., с който оспорва
основателността на исковите претенции.
Посочва, че като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ е
задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми
източници, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък
на балансиращия пазар. „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК
ЕАД) като обществен доставчик е задължена да купува от ответника, в
качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която
ответникът е закупил по цената, по която я е закупил от производителя.
Посочва, че към момента на сключване на договора цената е била определена
с Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР. Сочи, че преференциална цена се
дължи за количествата електрическа енергия до размера на НСП на ел.
енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи НСП – по
цена за излишък на балансиращия пазар. Посочва, че НСП, съответстващо на
преференциалната цена по т. 15 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР е
установено с Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. – за централи с фотоволтаични
модули над 200 kWh и определена преференциална цена по т. 15 от Решение
№ Ц-18/20.06.2011 г. в размер на 485.60 лв./MWh е установено НСП в размер
на 1 188 kWh. Посочва, че за процесните месеци – септември и октомври 2016
г. и септември 2018 г., централата на ищеца е достигнала така определеното
количество НСП, поради което е следвало, че остатъкът трябва да се заплати
по цена за излишък на балансиращия пазар, за което ответникът е уведомил
ищеца, като е поискал последният да му издаде кредитно известие. Моли
съдът да не допуска доказателства, свързани с Решение № Ц33 от 14.09.2012
г. на ДКЕВР, тъй като същото било неотносимо към процесния спор. Посочва
се, че източник на облигационните отношения с ищеца е сключеният между
тях договор за изкупуване на електрическа енергия № 198 от 31.05.2012 г., но
цените, на които производителите продават електрическа енергия на крайния
снабдител са нормирани и подлежат на утвърждаване от КЕВР. Така, считано
от 31.07.2015г., нормативно било уредено изменението на съществен елемент
от договора, а именно цената.
3
Сочи, че искът е неоснователен, тъй като стойността на процесната
електрическата енергия била в цялост заплатена за съответните месеци
съобразно действащата към процесния период норма на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ
и че ищецът е получил заплащане по двете приложими към договора цени –
преференциална до достигане на НСП и цена за излишък на балансиращия
пазар, съответна на количеството над НСП. Като сбор от двете цени и
начислен ДДС било формирано извършеното плащане. Сочи, че ищцовото
дружество е било уведомено от ответника, че е достигнал НСП, но въпреки
това ищецът не издал кредитни известия и не приложил нормативно
определените цени. Сочи, че е изпълнил в цялост задълженията си да заплати
продадената му електрическа енергия от ФвЕЦ през процесните месеци в
съответствие с императивната норма на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. С оглед на
изложеното навежда доводи за неоснователност на акцесорния иск. Прави
възражение за погасяване по давност на процесните вземания, като сочи, че за
тях следвало да се прилага кратката 3-годишна давност. Отправя искане в
случай, че съдът сметне исковете за основателни и доказани, то те да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа
направените възражения, като допълнително ги мотивира.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
претендира, че приложима е договорената между страните и определената с
договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа мощност
на процесната ФвЕЦ от 2 000 kW. Моли за отхвърляне на предявените искове
и присъждане на разноски.
По делото е привлечено като трето лице - помагач на ответника
„Национална електрическа компания“ ЕАД - гр. София, която е депозирала
становище, с което оспорва предявените искове по основание и размер.
Посочва се, че неоснователно се претендира заплащане на произведената
електроенергия по преференциална цена. Тази цена се дължи до размера на
нетното специфично производство, а за количествата произведена
електрическа енергия нахвърлящи нетното специфично производство, се
прилага цена за излишък на балансиращия пазар. Изложените са правни
съображения по приложението на Решение № СП-1/31.07.2015 г., респ.
Решение СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР и чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни, евентуално поради
погасяването им по давност, като претендира, че приложима към претенциите
е кратката тригодишна давност, доколкото става дума за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Третото лице-помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД,
редовно призовано, не се представлява в проведените о.с.з.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
4
страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 и чл. 86 от ЗЗД, което възлага в тежест на ищеца да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение,
изправността си по същото, както и механизма за определяне на приложимата
цена към процесните периоди.
Не се спори между страните, че: ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяем източник – ФвЕЦ; ответникът е краен снабдител на
електрическа енергия; наличието на облигационно правоотношение по
договор за изкупуване на електрическа енергия № 198/31.05.2012г., сключен
между страните по делото; НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от
ответника закупената от последния ел.енергия; до достигане на НСП ищецът
е продавал ел.енергия по преференциална цена по т. 15 от Решение Ц-18;
количествата произведена и фактурирана електроенергия; факта на
получаване на фактурите от ответника; факта на извършеното плащане в
посочените размери по безспорната част от задълженията по издадените
фактури.
В чл. 1, ал. 2 от сключения между страните договор за изкупуване на ел.
енергия е предвидено, че енергията ще се произвежда от фотоволтаична
електрическа централа (ФвЕЦ „Орлова Могила“) с обща инсталирана
мощност 2000 киловата, състояща се от 9 312 бр. поликристални модули и 4
бр. инвентори, находяща се в с. Орлова Могила, общ. Добрич. Съгласно чл.
16 от договора за изкупуване, цената за продажба на електрическата енергия
е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в ал. 2 е предвидено, че цената за
произведената ел. енергия от централата не се променя за срока на договора
и същата е определена с Решение на ДКЕВР № Ц-18/20.06.2011 г. в размер на
485.60 лева/MWh без ДДС. С т.15 на посоченото решение, е определена,
считано от 01.07.2011 г. преференциална цена за продажба на електрическа
енергия, произведена от електрически централи с фотоволтаични модули над
200 кВт. Между страните не се спори относно размера на приложимата
преференциална цена, а за кои от произведените количества ел. енергия за
процесния период същата следва да се прилага.
Към датата на сключване на процесния договор в сила е разпоредбата на
чл. 31 (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.), ал. 1, съгласно
която електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от
обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената
от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в
експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на
енергийния обект за производство на електрическа енергия. В ал. 4 е
предвидено, че така определената цена не се изменя за срока на договора.
С изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014 г. е предвидено крайният снабдител
да изкупува произведената ел. енергия по преференциална цена за
количествата до размера на определената средна годишна продължителност
5
на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а
над това количество – по утвърдени цени за крайни потребители.
С ново изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., е
предвидено, че общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват
произведената енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1.
по преференциална цена за количествата енергия до размера на нетното
специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в решенията на КЕВР; и 2. по нетна цена за излишък
на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи
производството по т. 1. Понятието „НСП“ е определено в пар. 1, т. 29 от ДР
на ЗЕВИ, а в пар. 17 от ПЗР на закона е предвидено задължение за КЕВР да
приеме решение, с което да определи „НСП“ на ел. енергия за отделните
видове централи.
Въз основа на същото е прието Решение № СП – 1/31.07.2015 г. на КЕВР,
с т. 2.15 на което е определено нетното специфично производство на ел.
енергия, въз основа на което енергията се заплаща по преференциални цени,
съобразно решение № Ц-18/20.06.2011 г., както следва: 1 188 kWh, при
определената цена - 485.60 лв./MWh, без ДДС, за електрически централи с
фотоволтаични модули над 200 kW.
Посоченото решение в частта му по т.2.15, с която се определя НСП за
електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW, е отменено с
Решение № 4923 от 20.07.2017 г. на Административен съд София-град по адм.
дело № 3249 по описа за 2016 г., оставено в сила с Решение № 14955 от
04.12.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10758 по
описа за 2017 г. Поради това и на основание § 17 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.), във връзка с чл. 31, ал. 5, т. 1 от
Закона за енергията от възобновяеми източници и § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ,
КЕВР е приела Решение № СП-3/06.03.2019 г., с което определя, считано от
31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в
размер на 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена
485.60 лв./MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, по т. 15 за
електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWр.
От своя страна Решение № СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР също е предмет на
административен контрол, като същото е обявено за нищожно с Решение №
7628 от 05.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3580/2019 г. по описа на
Административен съд София-град, отменено с Решение № 2373/22.02.2021 г.
по адм. дело 1921/2020 г. на ВАС, с което делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на АССГ. След извършена служебна справка се
установява, че след повторно образуваното адм. дело е с № 1942/2021 г. по
описа на АССГ, като същото все още не е приключило с влязъл в сила акт.
Независимо от горното, съгласно чл. 13, ал.9 от ЗЕ обжалването на
решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, което е изключение от
6
общото правило в административния процес, че оспорването има суспензивен
ефект и спира изпълнението на акта, предвидено в специален закон. Ето защо
и към момента Решение № СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР подлежи на
изпълнение и намира приложение в отношенията между страните по спора.
При това последните не спорят относно приложимото нетно специфично
производство към процесния период, а дали такова изобщо е достигнато през
него с оглед релевантния размер на мощността на фотоволтаичната централа
и начина, по който същият следва да се определи.
От представения по делото договор за присъединяване на обект на
независим производител на ел. енергия от 10.08.2011 г., сключен с ищеца, се
установява че „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД (със сегашно наименование
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД се е задължило да присъедини
към собствената си електроразпределителна мрежа електрическата централа,
собственост на ищеца, представляваща „малка електроцентрала с
фотоволтаични модули“ със заявена мощност 2 000 kW при спазване
изискванията на част трета от Наредба № 6/9.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отм.).
С разрешение за ползване № ДК-07-Д-10 от 13.03.2012 г. на РДНСК гр.
Добрич процесната централа е въведена в експлоатация с посочена мощност
2,188 МWp.
За установяване произведеното количество енергия от процесната
фотоволтаична централа „Орлова могила“, както и дали е достигнато НСП
през процесния период по делото е допусната съдебно-техническа експертиза.
От заключението по същата, прието като обективно и компетентно дадено, се
установява, че за целия период на претенциите е заявената мощност на
централата в Агенцията за устойчиво енергийно развитие в размер на 2,188
МWp, каквато е и разрешената мощност на централата съгласно разрешение
за ползване №ДК-07-Д-10/13.03.2012г., като издадените сертификати за
произход са за 2016 г. в размер на 2 858.576 МВтч., а за 2018 г. в размер на 2
814,219 МВтч. Доколкото заявената с договора за присъединяване към
електроразпр. мрежа и приетата от страните с договора за изкупуване на ел.
енергия мощност на процесната централа е 2000 киловата, в заключението си
вещото лице е диференцирало отговорите на постановените въпроси в
зависимост от приложимата мощност.
При приложимо нетно специфично производство в размер на 1188 кВтч.,
вещото лице е приело, че при инсталирана мощност съгласно договора за
присъединяване НСП през 2016 г. е достигнато на 28.09.2016 г., като през м.
септември 2016 г. са произведени 241 686.20 кВтч. до достигане на НСП и 39
029.80 кВтч. след това. Съответно при тези данни стойността на количеството
енергия до достигане на НСП през м. септември 2016 г. по единична
преференциална цена от 0,4856 лв./кВтч. е в размер на 117 362.81 лв. без
ДДС, а за количеството енергия след достигане на НСП, по съответната цена
7
за излишък на балансиращия пазар, стойността е 541.04 лв. без ДДС. Общо
дължимата цена за произведените количества енергия през м. септември,
определени по този начин, вещото лице изчислява в размер на 141 484.62 лева
с ДДС.
За м. октомври 2016 г. стойността на произведената след достигане на НСП
1188 кВтч. ел. енергия, при мощност 2000 киловата на ФвЕЦ, е в размер на 2
037.15 лв. без ДДС или 2 444.58 лв. с ДДС.
При инсталирана мощност съгласно договора за присъединяване, през 2018
г. НСП 1188 кВтч. е достигнато на 23.09.2018 г., като през м. септември са
произведени 206 305,00 кВтч. до достигане на НСП и 45 749,00 кВтч. след
това. Съответно при тези данни стойността на количеството енергия до
достигане на НСП през м. септември 2018 г. по единична преференциална
цена от 0,4856 лв./кВтч. е в размер на 100 181.71 лв. без ДДС, а за
количеството енергия след достигане на НСП, по съответната цена за
излишък на балансиращия пазар, стойността е 495.31 лв. без ДДС. Общо
дължимата цена за произведените количества енергия през м. септември,
определени по този начин, вещото лице изчислява в размер на 100 677.02 лева
без ДДС, респ. 120 812.42 лева с ДДС.
В хипотезата на приложима мощност на ФвЕЦ съгласно разрешението за
ползване (2,188 мгвт.) вещото лице определя, че НСП не е достигнато през
процесния период, като стойността на произведените количества енергия за
периода при единична преференциална цена от 0,4856 лв./кВтч. възлиза,
както следва: за м. септември 2016 г. – 163 578.83 лв. с ДДС и за м. септември
2018 г. – 122 397.71 лв. без ДДС или 146 876.90 лв. с ДДС.
За установяване на твърденията на ищеца по делото е назначена ССЕ,
чието заключение неоспорено от страните, се кредитира от съда като
компетентно и безпристрастно дадено. Съгласно данните от заключението и
трите процесни фактури № 72/30.09.2016 г. за 163 578.83 лв., № 73/31.10.2016
г. за 66 817.58 лв. и № 104/30.09.2018 г. за 146 876.90 лв. са осчетоводени в
счетоводствата и на двете дружества, като и по трите фактури ответникът е
ползвал данъчен кредит. Установени са извършените плащания и неплатени
остатъци по всяка от фактурите, както следва: по фактура № 72, при
изплатени 139 920.65 лева на 21.10.2016 г. от ответника, наличен е остатък от
23 658.18 лв.; по фактура № 73, при изплатени 2 364.60 лева на 23.11.2016 г.,
наличен е остатък от 64 452.98 лв.; по фактура № 104, при изплатени
120 812.42 лева на 23.10.2018 г., наличен е остатък от 26 064.48 лв., или общо
неплатените суми по трите фактури са в размер на 114 175.64 лв.
Във връзка с получаването на процесните фактури и отказа на ответника да
заплати количествата ел. енергия, произведени над НСП за съответния период
по приложимата в отношенията между страните преференциална цена,
ответникът своевременно е изпратил до ищеца писма /л. 64-66/ с искане за
издаване на кредитни известия към всяка фактура като количествата енергия,
произведени над НСП бъдат фактурирани по цена за излишък на
8
балансиращия пазар. В противен случай, ответникът е заявил, че ще извърши
само частично плащане в посочените и установени със ССЕ размери, при
прилагане именно на цената за излишък на балансиращия пазар за
количествата енергия над НСП за периода.
Настоящият състав, като преценява очертаната предметна рамка на спора и
приложимата нормативна уредба, намира, че при липса на спор относно
размера на приложимите преференциална цена и нетно специфично
производство към процесната ФвЕц, установени с посочените по-горе
решения на КЕВР, за определяне стойността на произведените количества
енергия следва на първо място да се определи коя е относимата мощност на
централата.
При преценка на обстоятелството коя от двете мощности на централата
следва да бъде зачетена – „присъединената мощност” или инсталираната
мощност на фотоволтаичните панели, съдът съобразява: Правилата за
условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи, приети от ДКЕВР, разпоредбите на
НАРЕДБА № 6/9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.), действала към момента на присъединяване на
процесната централа и действащата към настоящия момент Наредба №
6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи. В посочените актове е определен редът за
присъединяване на електрически централи към електрическата мрежа
/разрешителен режим/, определена е „присъединената мощност“ на същите, за
която се сключва договор за присъединяване и впоследствие договор за
изкупуване, както и процедурата за промяна на договорените електрически
мощности, като е предвидено, че всяка промяна в присъединената мощност
следва да бъде надлежно заявена по предвидения в наредбите ред и да бъде
заплатена самостоятелна цена за достъп за новите количества. Освен това, в
чл. 40, ал.1 от Наредба № 6/24.02.2014 г. е предвидено, че промяната следва
да бъде отразена и в договора за достъп до съответната мрежа.
С оглед изложеното и доколкото между страните не е налице спор и от
доказателствата по делото /договора за изкупуване на ел.енергия и договора
за присъединяване към електроразпределителната мрежа/ се установява, че
процесната ФвЕЦ „Орлова Могила“ е с присъединена мощност от 2000
киловата, колкото са киловатите на инверторите, съдът намира, че именно
това е величината, която следва да бъде взета предвид при отговора на
въпроса кога централата е достигнала нетно специфично производство за
процесния период. Това е така, тъй като тази е заложената в договора и
заявена от ищеца мощност за присъединяване и именно тя е валидна и
обвързваща страните по делото.
Обстоятелството, че инсталираните на място фотоволтаици са с по-голяма
9
мощност не може да обвърже страните по договора, доколкото за
присъединяването й към електропреносната мрежа не е премината
предвидената от наредбите процедура, респ. липсват представени по делото
доказателства в този смисъл. Ирелевантна е заявената в АУЕР мощност, както
и тази отразена в издадените от нея гаранции за произход, тъй като съгласно
чл. 34, ал.6 от ЗЕВИ гаранциите за произход се използват само за доказване
пред краен клиент, че определен дял от енергията в общия енергиен състав на
доставчика или количество електрическа енергия е произведено от
възобновяеми източници.
Поради горното, съдът кредитира данните от тази част от заключението по
проведената по делото СТЕ, в която вещото лице изчислява количествата
произведена и фактурирана ел. енергия като прилага критерия нетно
специфично производство спрямо мощността на процесната ФвЕЦ в размер
на 2 000 киловата, определена съгласно договора за присъединяване към
електроразпределителната мрежа и този за изкупуване на произведената ел.
енергия, действащ между страните. Както бе изложено по-горе, с
изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ /от 24.07.2015 г./ е предвидено
ограничение на количествата ел. енергия, които се изкупуват по
преференциална цена, а прагът за това е конкретното НСП, определено с
решение на КЕВР за съответната централа. В случая приложение следва да
намери Решение СП-3 от 06.03.2019 г. на КЕВР, с което е определено,
считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа
енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена 485.60 лв./MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на
КЕВР.
С оглед изложеното, за задължението по фактура № 72/30.09.2016 г.
следва да се приеме следното: За м. септември 2016 г., когато според данните
от заключението, на 28.09.2016 г., е достигнато НСП от 1 188 kWh,
стойността на общо произведената ел. енергия в размер на 280 716 кВтч е
141 484.62 лв. с ДДС, като стойността на енергията, произведена до
достигане на НСП (241 686,20 кВтч.) е изчислена по единична
преференциална цена от 0,4856 лв./кВтч., съгласно т.15 от Решение № Ц-18
от 20.06.2011 г. на КЕВР, а тази на енергията, произведена над НСП
(39 029,80 кВтч.) – по цена за излишък на балансиращия пазар. Установи се
от проведената ССЕ, а и ищецът изрично признава, че ответникът е заплатил
по фактура № 72/30.09.2016 г. сумата от 139 920.65 лв., Следователно
дължима остава разликата от 1 563.97 лв.
По фактура № 73/31.10.2016 г.: Претенцията за м. октомври 2016 г. на
ищеца обхваща само ел. енергия, произведена след достигане на НСП от 1
188 kWh, /доколкото се установи, че последното е достигнато през
предходния месец на 2016 г./, поради което същата следва да се фактурира по
цена за излишък на балансиращия пазар, чиято стойност, изчислена от
вещото лице, е в размер на 2 037.15 лв. без ДДС, съотв. 2 444.58 лв. с ДДС.
Установи се от проведената ССЕ, а и ищецът изрично признава, че
10
ответникът е заплатил по фактура № 73/31.10.2016 г. сумата от 2 364.60 лв.
Следователно дължима остава разликата от 79.98 лв.
По фактура № 104/30.09.2018 г.: По отношение на претенцията за м.
септември 2018 г. се установи, че НСП от 1 188 kWh е достигнато на
23.09.2018 г. и стойността на произведената до достигане на НСП ел. енергия
(206 305,00 кВтч.) по преференциална цена от 0,4856 лв./кВтч., съгласно т.15
от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, е в размер на 100 181.71 лв. без
ДДС, а на тази, произведена след това, по цена за излишък на балансиращия
пазар (45 749,00 кВтч), е в размер на 495.31 лв. Стойността на общо
произведената ел. енергия преди и след достигане на НСП от 1 188 kWh през
м. септември 2018 г., възлиза на 120 812.42 лв. с ДДС. Видно от данните по
проведената ССЕ, а и по изрично признание на ищеца, тази сума е заплатена
от ответника, поради което претенцията на ищеца в тази й част, за сумата от
26 064.48 лв., представляваща остатък по фактура № 104/30.09.2018 г., се
явява неоснователна.
Доколкото се установи дължим остатък по фактури № 72/30.09.2016 г. и №
73/31.10.2016 г. следва да се разгледа и своевременно релевираното от
ответната страна в условията на евентуалност възражение за погасяване на
претенциите по давност. Настоящият състав намира, че за погасяване правото
на производителя да претендира изпълнение по принудителен ред на парични
вземания за цена по договор за продажба на ел. енергия е приложима
специалната тригодишна давност по чл. 111 от ЗЗД, тъй като вземанията
притежават цялата съвкупност от отличителни белези, които според ТР №
3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК характеризират едно
вземане като „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Касае се за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари,
имащи единен правопораждащ факт - договор за изкупуване на енергия,
чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време
/месечни отчетни периоди с падеж съгл. чл. 16 от договора/, а размерите на
плащанията са нормативно регулирани и се определят от административен
орган - КЕВР. Началният момент на давността за всяко едно от периодичните
задължения е падежът им, определен по реда чл. 22, ал.1 от договора за
изкупуване, или моментът, в който са изтекли 15 работни дни от
получаването на фактурата за осъществената доставка за съответния месечен
отчетен период. Между страните е безспорно установен факта на получаване
на процесните фактури, което е станало непосредствено след издаването им
през съответния месец на 2016 г., видно от датите на приложените по делото
писма от ответника до ищцовото дружество с искане да бъдат издадени
кредитни известия за всяка от фактурите за произведените количества ел.
енергия над НСП /14.10.2016 г. и 18.11.2016 г. - л.64-65 от делото/. Ето защо и
като се има предвид, че исковата молба е подадена на 13.11.2020 г., следва да
се приеме, че давностният срок за сумите по фактури № 72/30.09.2016 г. и №
73/31.10.2016 г. е изтекъл и съответно е погасено правото на производителя
да претендира от купувача изпълнение по принудителен ред на задължение за
11
плащане на цена за доставена ел. енергия.
Следователно, претенциите за неплатен остатък по фактури за м. септември
и м. октомври 2016 г. за сумите от 1 563.97 лв. и 79.98 лв., макар и доказани
по основание и размер, се явяват погасени по давност, поради което следва да
бъдат отхвърлени, а за разликата до пълно заявения размер от 23 658.18 лв.,
съотв. 64 452.98 лв. исковете са недоказани.
Предвид неоснователността на претенцията за м. септември 2018г. за
сумата от 26 064.48 лв., представляваща дължим остатък по фактура №
104/30.09.2018 г., неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихва
върху тази сума в размер на 5 451.82 лв. за периода от 23.10.2018 г. –
13.11.2020 г.
С оглед изложеното предявените претенции се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, които
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за тяхното
извършване възлизат на 4 934 лв. (4 584 лв. адвокатски хонорар и 350 лева
депозит за СТЕ). Направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар съдът счита за неоснователно, доколкото размерът на адвокатското
възнаграждението е под минималните стойности с включен ДДС съгласно
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В2М“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, к.к. Златни пясъци - Иглика 2, вх. А, ап. 19,
срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 1035ЗЗ691, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик № 258, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от общо 114
175.64 лв., съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месеци септември и октомври 2016 г., както и за
месец септември 2018 г. и представляваща сбор от следните суми: сумата 23
658.18 лв., неплатен остатък по Фактура № *********/30.09.2016 г., сумата от
64 452.98 лв., неплатен остатък по Фактура № *********/31.10.2016 г., сумата
от 26 064.48 лв., неплатен остатък по Фактура №*********/30.09.2018г.,
както и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, когато е
извършено частичното плащане по Фактура № *********/30.09.2018 г., т.е. от
23.10.2018 г., до датата на предявяване на иска - 13.11.2020 г., а именно
сумата от 5 451.82 лв. върху главницата от 26 064.48 лв.
ОСЪЖДА „В2М“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, да заплати на
12
ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 1035ЗЗ691, гр. Варна, сумата от 4 934
лв. /четири хиляди деветстотин тридесет и четири лева/, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Оборище, ул. Триадица № 8, в качеството на
трето лице - помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 220, вр. с чл. 219, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13