Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.12.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7367 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7367/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Е.Д.“
ООД *** срещу решение №40673 от 14.02.2019 г по гр.дело
№471/14 г на СРС , 60 състав ; в частта , с
която въззивникът е осъден да заплати на „М.“ АД *** :
- на основание чл.124, ал.1, пр.1 ГПК,
вр. чл.7 от договора от 09.03.2012 г сумата
от 963,13 лева , представляваща
обезщетение за недостатъци на доставени и монтирани врати, проявени в рамките
на договорения гаранционен срок, ведно със законната лихва от 06.01.2014 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума;
- на основание чл. 55 ал.1, пр.3, вр.
чл.265 ал.2 ЗЗД , чл. 88 ал.1 пре.1 ЗЗД сумата от 18 000 лева,
представляваща подлежаща на връщане цена на доставени и монтирани врати по
договор от 31.08.2012 г. и договор от 08.11.2012 г., развалени едностранно от
ищеца , ведно със
законната лихва от 06.01.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума ;
- на основание чл.92 ЗЗД сумата от 7710,48 лева, представляваща неустойка за забава по договор от 09.03.2012 г
и по договор от 31.08.2012 г.
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС /в обжалваната част/ , тъй като ищецът не е спазил
изискванията за правилно съхранение и употреба . Не са представени
доказателства връчване на писмата на ищеца на ответника . Сертификатът за
инспекция на „Б.“ АД и СТЕ са изготвени значителен период след доставката на
вратите , а сертификатът е частен документ . Гаранционната отговорност е
погасена по давност по чл.197 ЗЗД , защото стоката е доставена на 07.05.2012 г ,
но не е бил възможен монтаж . Ищецът е приел стоката с приемо-предавателни
протоколи без възражения , но стоката е съхранявана неправилно до монтажа .
Вратите са монтирани при недовършен обект и са ползвани неправилно . Липсата на
документи за противопожарните врати не е съществено нарушение . Според разписки
от „Спиди“ и „Еконт експрес“ въззивникът е представил всички документи и
сертификати за вратите , като представянето на доказателствата не е
преклудирано . Дефектите на част от вратите не са били съществени и е можело да
се ремонтират , а не да се сменят . По договора от 08.11.2012 г е имало
доплащане на 19.06.2013 г , с което ищецът е признал , че стоката не е имала
недостатъци . Не се дължи неустойка за забава , защото обектът е бил замразен и
не е можело да се извърши доставка и монтаж . В тази връзка съдът е указал на
ищеца , да докаже , че е създал необходимите условия за монтажа , а
впоследствие – без доказване от ищеца – е уважил иска за неустойка . Съгласно Тълкувателно решение №7 от 2013 г по
тълк.дело №3/13 г при разваляне на договор не се дължи неустойка за забава , а
само неустойка за разваляне на договора . Неправилно СРС не е уважил
възражението за прихващане като наличието на условия за монтаж трябва да се
доказва от ищеца . По договора от 08.11.2012 г няма подписан приемо-предавателен
протокол , но има подписана фактура и доказателства за датата , на която са
били доставени и монтирани вратите .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . „Б.“ АД и СТЕ са установили , че част от вратите са негодни и
не притежават сертификат и становище за допустимост . Поради тези недостатъци
обектът не може да бъде въведен в експлоатация , а ответникът не е отстранил
недостатъците . Приемането на вратите няма отношение към гаранционната
отговорност на недостатъци , а самият монтаж е извършен също от ответника .
Плащането не е признание , че стоката е била без недостатъци . Всеки от
приемо-предавателните протоколи е подписан със забележки , а по последния
договор въобще те е подписан приемо-предавателен протокол . Ответникът е в
забава на доставката и монтажа по договорите от 09.03.2012 г и от 31.08.2012 г
. Не следва да се приемат като доказателства разписки за изпратени писма –
искането е преклудирано и не е ясно с всяка от разписките какво писмо е изпратено
. Самите сертификати не са представени по делото . Не следва да се допускат
свидетелски показания на въззивника , защото с доклада по делото му е указано ,
че следва да докаже своите възражения .
Въззивната
жалба е допустима. Решение е
връчено на въззивника на 26.02.2019
г и е обжалвано в срок на 11.03.2019 г .
Налице е правен интерес на
въззивника за
обжалване на решението на СРС в посочената част .
Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на
СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
От фактическа страна е установено следното :
На 09.03.2012 г между страните бил
сключен договор за доставка и монтаж на метални врати за обект „Логистичен център Дуветика
Димитровград “, подробно описани по вид, цена, количество и характеристики в
Приложение № 1 – неразделна част от договора. Съгласно т. 2.4 от договора
възложителят се задължил да заплати доставените врати и аксесоари на
изпълнителя като доставка, в случай че до 15 работни дни от съставянето на
двустранния протокол за характеристиките на вратите и условията, необходими за
монтирането им, не бъдат изпълнени необходимите условия за монтаж на вратите,
предмет на договора. Изпълнителят от своя страна се задължил да изпълни всички
видове дейности, посочени в Приложение № 1 към договора, качествено и в срок и
да предаде на възложителя изпълнението на работите по договора след
подписването на приемо-предавателния протокол (т. 3.2 и т. 3.3 от договора).
Съгласно т. 4 от договора всички цени, посочени в Приложение № 1 към него, били
крайни, като в посочената цена бил включен монтажът и транспортните разходи до гр.Димитровград
. Плащането следвало да бъде извършено по следния начин: авансово 10 % от
цената в 3-дневен срок от подписването на договора, а разликата от 90 % - в
срок до 15 дни след монтиране на вратите и подписване на приемо-предавателен
протокол без забележки от страна на възложителя с представителите на двете
страни. Съгласно т. 5.1 от договора срокът на доставката и монтажа бил 35
дни и започвал да тече от момента на изпълнението на условията на т. 4.2 от
договора, т.е. от извършване на авансовото плащане. Сроковете по договора
се удължавали с толкова дни, с колкото се забавяло превеждането на аванса или
подписването на приемо-предавалния протокол по т. 2.2 (т. 6.3 от договора). В
случай на забава от страна на възложителя на плащане в предвидените в т. 4 от
договора срокове, същият дължал законната лихва върху сумата и сроковете за
изпълнение се удължавали със срока на забавата (т. 6.4 от договора). Съгласно
т. 6.8 от договора от своя страна изпълнителят дължал неустойка в размер на 2 %
на ден върху цената, но не повече от 10 %, ако не е спазил съответния срок по
договора, както и при некачествено изпълнение на договора, която неустойка се
приспадала автоматично от дължимата по т. 4.3 от договора сума. Гаранционният
срок на вратите бил 5 години, като в т. 7.2 от договора било предвидено, че
вратите са придружени със сертификати, гарантиращи произхода и качеството им.
Гаранционното обслужване на продуктите се извършвало в рамките на гаранционния
срок от представители на ответника в
срок от 1 седмица след подаване на писмена заявка от възложителя. Съгласно т.
7.3, изр. 2 от договора изпълнителят не носел отговорност и съответно всички
ремонти, извършени от трети лица и ремонтни части, били за сметка на
възложителя или трети лица.
От фактура № 1471/13.03.2012 г.,
издадена от ответното дружество, и извлечение от банковата сметка на ищеца се
установява, че на 09.03.2012 г. ищецът заплатил
на ответника сумата в размер на 6690,48 лева, представляваща аванс по
договора от 09.03.2012 г.
Видно от фактура № 1522/07.05.2012 г.,
издадена от ответника, дължимият остатък от уговорената цена по договора от
09.03.2012 г. бил в размер на 60 214,32 лева с ДДС, след приспадане на платения
аванс. От извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество се установява,
че сумата по фактурата била заплатена от ищеца с два банкови превода – на
24.07.2012 г. сумата в размер на 42865 лева и на 28.08.2012 г. сумата в размер
на 17349,32 лева.
Не се спори по делото, че на
31.08.2012 г. между страните бил подписан втори договор за доставка и монтаж на
метални врати за същия обект „Логистичен център Дуветика Димитровград “ на
стойност 12 120 лева. Съгласно т. 2.4 от договора възложителят се задължил да
заплати доставените врати и аксесоари на изпълнителя до 30 работни дни от
съставянето на двустранния приемателен протокол. Изпълнителят от своя страна се
задължил да изпълни всички видове дейности, посочени в проформа фактура №
20000004409/ 29.08.2012 г. на стойност 12120 лева, и да предаде на възложителя
изпълнението на работите по договора след подписването на приемо-предавателния
протокол (т. 3.2 и т. 3.3 от договора). Съгласно т. 4 от договора всички цени
били посочени в цитираната проформа фактура, като в посочената цена бил включен
монтажът и транспортните разходи до гр.Димитровград . Плащането следвало да
бъде извършено в пълен размер в срок до 15.10.2012 г. (т. 4.2 от договора). В
случай на забава от страна на възложителя на плащане в предвидените в т. 4 от
договора срокове, същият дължал законната лихва върху сумата и сроковете за
изпълнение се удължавали със срока на забавата (т. 6.3 от договора). Съгласно
т. 6.8 от договора от своя страна изпълнителят дължал неустойка в размер на 2 %
на ден върху цената, но не повече от 10 %, ако не е спазил съответния срок по
договора, както и при некачествено изпълнение на договора, която неустойка се
приспадала автоматично от дължимата по т. 4.3 от договора сума. Гаранционният
срок на вратите бил 5 години, като в т. 7.2 от договора било предвидено, че
вратите са придружени със сертификати, гарантиращи произхода и качеството им.
Гаранционното обслужване на продуктите се извършвало в рамките на гаранционния
срок от представители на ответника в
срок от 1 седмица след подаване на писмена заявка от възложителя. Съгласно т.
7.3, изр. 2 от договора изпълнителят не носел отговорност и съответно всички
ремонти, извършени от трети лица и ремонтни части, били за сметка на
възложителя или трети лица.
От фактура № 1729/15.10.2012 г.,
издадена от ответното дружество, и извлечение от банковата сметка на ищеца се
установява, че на 24.10.2012 г. ищецът заплатил
на ответника сумата в размер на 12 120 лева с ДДС, представляваща
пълният размер на уговорената с договора от 31.08.2012 г. цена за обект
„Логистичен център Дуветика Димитровград “.
На 08.11.2012 г. между страните бил
подписан трети договор с предмет
доставка и монтаж на противопожарна врата – 120 мин. Новоферм – Германия, комплект с обков,
монтаж, транспорт до Димитровград , ел. магнит и цвят RAL 7037, размери
1890/2900 – единична цена 4440 лева с включен монтаж, и 3000/3000 – единична
цена 5280 лева с включен монтаж, или всичко на обща стойност 9720 лева с ДДС.
Съгласно т. 2.4 от договора възложителят се задължил да заплати доставените
врати и аксесоари на изпълнителя до 30 работни дни от съставянето на
двустранния приемателен протокол. Изпълнителят от своя страна се задължил да
изпълни всички видове дейности, касаещи монтажа на вратите, и да предаде на
възложителя изпълнението на работите по договора след подписването на
приемо-предавателния протокол (т. 3.2 и т. 3.3 от договора). Съгласно т. 4.2 от
договора определената цена в размер на 9720 лева с ДДС следвало да бъде
заплатена от възложителя в срок от 30 дни след подписване на
приемо-предавателен протокол. А клаузата на т. 5.1 от договора предвижда срокът
за доставка и монтаж да бъде 25 дни след подписване на договора. В случай
на забава от страна на възложителя на плащане в предвидените в т. 4 от договора
срокове, същият дължал законната лихва върху сумата и сроковете за изпълнение
се удължавали със срока на забавата (т. 6.3 от договора). Съгласно т. 6.8 от
договора от своя страна изпълнителят дължал неустойка в размер на 2 % на ден
върху цената, но не повече от 10 %, ако не е спазил съответния срок по
договора, както и при некачествено изпълнение на договора. Гаранционният
срок на вратите бил 5 години, като в т. 7.2 от договора било предвидено, че
вратите са придружени със сертификати, гарантиращи произхода и качеството им.
Гаранционното обслужване на продуктите се извършвало в рамките на гаранционния
срок от представители на ответника в срок от 1 седмица след подаване на писмена
заявка от възложителя (т. 7.3 от договора).
За уговорената с договора от
08.11.2012 г. цена била издадена фактура № 1842/17.12.2012 г. от ответното
дружество на стойност 9720 лева. Видно от извлечение от банковата сметка на
ищцовото дружество, разходен касов ордер от 19.06.2013 г. и фискален бон от
18.06.2013 г. към него стойността на фактурата била платена на две части – по
банков път на 13.02.2013 г. сумата в размер на 5000 лева и в брой на
19.06.2013 г. сумата в размер на 4720 лева.
От представени по делото 5 броя писма
изх. № 43/16.01.2013 г., изх. № 58/28.01.2013 г., изх. № 333/05.06.2013 г.,
изх. № 334/14.06.2013 г. и изх. № 360/17.07.2013 г. от ищеца до ответника . В
писмата ищецът твърди , че при изпълнение на трите договора са констатирани
редица недостатъци на стоката. Ищецът кани ответника в подходящ срок да
отстрани недостатъците.
От представен по делото приемо-предавателен
протокол от 23.04.2012 г., подписан от представители на двете страни, се
установява, че на обекта „Дуветика Димитровград “ били доставени и монтирани 6
броя секционни врати с размери 4500/4500 (4 броя) и 4800/4500 (2 броя); вратите
били монтирани и пуснати в движение в ръчен режим; били монтирани и 3 броя ППВ;
доставени били РVС завеса, прозрачна 4800/4500 (гребен 3 броя/1962 мм и
комплект планки с лента – 29 броя), като централите и завесата оставали на
склад. Видно от отбелязване в протокола доставените врати и аксесоари не
съответствали на изискванията. В забележки е посочено, че при монтажа на
вратите били монтирани и изброените допълнителни елементи.
Видно от констативен протокол от
11.05.2012 г., подписан от представители на двете страни, били доставени 3
бр. ППВ плъзгания и 1 брой двукрила ППВ
(релсов път – 6 броя, горни водачи – 3 броя, долни водачи – 3 броя и
крила – 12 броя). В протокола е отбелязано, че доставените врати и аксесоари не
съответствали на изискванията. В забележки е посочено, че две от крилата били с
надраскана боя.
От констативен протокол от
12.10.2012 г., подписан от представители на двете страни, се установява, че
на процесния обект били доставени и монтирани 6 броя плъзгащи врати с размери
3000/3000 (3 броя), 2000/2700 (2 броя) и 2000/2000 (1 брой), 2 броя ППВ с
размери 1000/2300 и 1 брой ППВ с размери 2000/2200; секционните врати били
пуснати в движение, като била монтирана и 1 брой силиконова завеса. В протокола
е отбелязано, че доставените врати и аксесоари не съответствали на
изискванията. В забележки е посочено, че вратите не отговаряли на поръчания
цвят по RAL; плъзгащите врати с размери 3000/3000 били с петна по боята, като
недостатъците следвало да се отстранят в най-кратък срок.
Видно от нотариална покана, изпратена
от ищеца до ответника , предвид множеството недостатъци при изпълнение на
сключените между страните договори за обект „Логистичен център Дуветика“, възложителят
поканил изпълнителя да се яви в 10,00 ч. на четвъртия работен ден, считано от
деня, следващ този на връчване на нотариалната покана, на процесния обект за
извършване на оглед и констатиране на недостатъците по доставени и монтирани
врати по договорите. В поканата било посочено, че на указания ден и час при
огледа ще присъства и експерт на „Б.“
АД , който да извърши независима инспекция на доставените и монтирани от
ответника врати. В случай че бъде установено от посочения експерт, че причината
за некачествените работи било действие или бездействие на ответното дружество,
то бил даден 10-дневен срок за отстраняване на недостатъците за сметка на
изпълнителя. На първия работен ден след изтичане на този 10-дневен срок отново
на обекта щял да бъде извършен оглед за констатиране отстраняването на
недостатъците с участието на представител на пожарна безопасност на
населението. В нотариалната покана ответното дружество било уведомено, че при
неотстраняване на недостатъците в указания срок ищецът щял да предприеме
действия по отстраняването им за сметка на изпълнителя. Видно от отбелязване
в нотариалната покана същата била връчена на представител на ответното
дружество на 07.10.2013 г.
От представен по делото констативен
протокол, съставен от нотариус Росен Стоименов с рег. № 096, с район на
действие Районен съд – Димитровград, се установява, че на 11.10.2013 г. в
присъствието на изпълнителния директор на
ищеца , представител на строителния надзор, на поддръжката на обекта, на
управителя на „Логистичен център Д.Б.“ ООД и на специалист на „Б.“ АД е
извършен оглед на процесния обект и извършените от ответното дружество работи,
предмет на трите договора, сключени с ищеца. Съгласно констативния протокол в
посочения ден и час представител на ответника
не се явил на място. Подробно били описани констатациите при огледа на всички
врати, както и всички установени недостатъци и несъответствия.
Въз основа на извършения на 11.10.2013
г оглед на обекта „Логистичен център Дуветика Димитровград“ е изготвен
Сертификат за инспекция № 08/0546 от 31.10.2013 г. В същия подробно били
описани резултатите от извършената от представител на „Б.“ АД инспекция на 18
броя врати, доставени и монтирани от ответното дружество в процесния обект. От
фактура №8..536 от 05.11.2013 г , издадена от „Б.“ АДсе установява, че
възнаграждението за извършената инспекция възлизало на 600 лева с ДДС. Видно от
платежно нареждане за кредитен превод ищецът заплатил договореното
възнаграждение на 10.12.2013 г.
От протокол от 16.10.2013 г., съставен
от представител на ищеца и лицето
осъществяващо строителния надзор на обекта „Логистичен център Дуветика Димитровград
“, се установява, че към 16.10.2013 г. ответното дружество не било предприело
действия по отстраняване на констатираните при огледа, извършен на 11.10.2013
г., недостатъци.
Видно от кредитно известие №
6205/28.07.2015 г. към фактури с №№ 4780/2012 г., 4894/2012 г. и 4932/2013 г.,
и кредитно известие № 6206/28.07.2015 г. към фактура № 5071, издадени от
ищцовото дружество, била извършена корекция на стойността на изброените фактури
със сумата в общ размер на 41826 лева.
Според изслушаната пред СРС съдебно-техническа
експертиза на 08.03.2018 г. вещото лице извършило оглед на процесния обект и
по-точно на 18 броя врати, доставени и монтирани от ответното дружество. При
извършения оглед било установено, че всички монтирани врати били в изправност.
Една част от вратите на ответника били подменени с нови, марка „Novoferm“, цвят
RAL 7037, с монтирани на тях информационни метални табели за датата на
производство, индивидуален номер и др., съгласно изискванията за противопожарни
врати. Останалите врати били с отстранени повреди, като били монтирани
термонабъбващи уплътнения по периметъра на вратите. Подмяната на вратите с нови
и отстраняването на повредите било извършено от
„Д.Б.“ ЕООД с наети от него подизпълнители. В заключението са
съпоставени за всяка една от 18-те врати данните от сключените между страните
договори, констатациите на „Б.“ АД и
тези от извършения на 08.03.2018 г. оглед. Поради изминалото време вещото лице не успяло да установи некачествено
извършените монтажи на част от вратите, които впоследствие били сменени с нови.
Съгласно заключението монтажът на новите врати бил наложен поради описаните в
сертификата за инспекция повреди, като заклинване в пода, удари в насрещни
греди, заклинване в греди и несработване на затварянето при задействане на
пожаро-известителната инсталация, което правело вратите негодни за употреба.
Съществено нарушение според вещото лице била и липсата на документи за
противопожарните врати. Монтираните по процесните договори врати като геометрия
отговаряли на договореното, но без
документация същите не биха могли да бъдат приети за противопожарни врати.
При остойностяването на необходимите ремонти и подмяна на врати били използвани
офертните цени от приложената по делото оферта от „Н.Б.“ ЕАД . Според вещото лице общият размер
на разходите за труд и материали по отстраняване на некачествените СМР и
доставки възлизал на 20 787,13 лева с ДДС.
В о.с.з вещото лице уточнява , че при
изчисляване на стойността на необходимите средства за отстраняване на
недостатъците, за врати № 8, 9 и 11
била взета предвид сумата за ремонта им , а не стойността на новите врати,
макар че реално тези врати били изцяло подновени от възложителя. Това решение
на вещото лице било мотивирано от обстоятелството, че видно от офертата на
официалния вносител на вратите същите можело да бъдат ремонтирани, но „Д.Б.“ ЕООД избрало да вложи повече средства
и да ги смени изцяло с нови. Цената на всяка от тези врати била идентична с
тази на врата № 10 и възлизала на 4410 лева. Според вещото лице липсата на
изискуемите документи за всяка врата възпрепятствало
пускането на обекта в експлоатация, тъй като не можел да бъде приет от
съответната пожарна служба без тези сертификати.
Според СРС заключението на вещото лице
е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради
което го възприема изцяло. Не може да бъде прието възражението на процесуалния
представител на ответника, че в частта относно липсващите сертификати
заключението давало правни изводи, които били извън компетентността на вещото
лице. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице уточни, че тези изводи
били направени на база събраните по делото доказателства и на информация от
собствениците на сградата, че такива сертификати не им били дадени. Това не са
правни изводи, а изцяло фактически, които се основават на събрания по делото
доказателствен материал.
От правна страна СРС е приел следното :
По иска с правно основание чл. 124,
ал. 1, предл. 1 ГПК, вр. чл. 7 от договора от 09.03.2012 г.:
Ищецът претендира от ответника
изплащане на обезщетение за недостатъци на доставени и монтирани врати по
договора от 09.03.2012 г., проявени в
рамките на договорения гаранционен срок, като размерът на обезщетението е
равен на разходите, които били необходими за отстраняване на недостатъците.
Според СРС ищецът претендира за гаранционна отговорност на ответника като изпълнител .
С поемане на гаранция за качество, освен основното задължение да предаде вещта,
продавачът или доставчикът поема паралелно и задължение за друга престация,
която дължи само при определени условия – уверява купувача, че предметът на договора ще съхрани през
гаранционния срок означените в гаранционното споразумение качества и свойства и
че ще отстрани за своя сметка ония недостатъци и повреди, които се появяват в
гаранционния срок и представляват валиден гаранционен случай. На всяко от
тези задължения на гаранта съответства правото на насрещната страна да иска
продадената вещ да притежава уговорените качества и да иска отстраняване на
настъпилите неблагоприятни последици от появилите се недостатъци.
Гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност за
недостатъци . Тези
две отговорности възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга
и са различни по обем. Докато при законната отговорност продавачът се ангажира
при явни и скрити недостатъци на вещта, съществували по време на прехвърлянето
на собствеността и риска върху купувача, при гаранционната отговорност освен за тези недостатъци се покрива
отговорността и за онези, които дори да не са съществували при преминаване на
собствеността и риска върху купувача, са се появили в течение на ползването на
вещта през гаранционния срок. От това следва, че гаранционната отговорност
за недостатъци действа успоредно със законната, но те не си влияят и не се
изключват взаимно. При застъпване на гаранционния случай купувачът може да
избира възможността на единия и другия режим. Той обаче не може да търси
едновременно удовлетворяване на правата си въз основа на двете отговорности
(вж. Тълкувателно решение № 88 от
28.02.1984 г., ОСГК, ВС, Решение № 131 от 03.12.2010 г. по т. д. № 890/2009 г.,
І Т.О., ВКС, Решение № 556 от 07.04.1998 г. по гр. д. № 2119/1997 г., V Г.О.,
ВКС). В ЗЗД не се съдържат разпоредби относно гаранциите и реда за
отговорност по гаранциите, поради което в случая гаранционното задължение е
възникнало по силата на договора за доставка и монтаж на врати от 09.03.2012 г.
При иск за ангажиране на гаранционната отговорност на доставчика на вещите
ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнали договорни отношения за
доставка, предвидено в договора гаранционно задължение на доставчика,
обстоятелството, че в рамките на гаранционните срокове са се проявили
твърдените недостатъци и необходимите средства за отстраняването им.
Според СРС по делото е прието като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните бил
сключен договор за доставка и монтаж на врати от 09.03.2012 г. В т. 7 от същия
бил уговорен гаранционен срок на вратите
5 години. Гаранционното обслужване на продуктите следвало да бъде извършено
в рамките на гаранционния срок от представители на ответника в срок от една
седмица след подаване на писмена заявка от възложителя.
Според СРС от събраните по делото
доказателства е доказан фактическия състав на гаранционна отговорност на
ответника. Недостатъците на процесните врати, предмет на договора от 09.03.2012
г., се установяват както от представения по делото сертификат за инспекция,
извършена от „Б.“ АД, така и от приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза, изготвено въз основа на събрания по делото доказателствен материал
и извършен на място оглед от вещото лице. Врати с № 1, 2, 5, 6, и 7 били
с липсваща декларация за съответствие, а врати с №14 и 18 – с липсваща
декларация за съответствие и сертификат за качество. Тези недостатъци не са
оценени от вещото лице, тъй като съгласно представената от „Н.Б.“ ЕАД оферта предоставянето на тези документи било
безплатно. По отношение на врати с №3 и 13 констатираният недостатък бил
липса на термоуплътнение в горната част, респ. по периметъра на вратата.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза необходимите средства
да отстраняване на тези недостатъци възлизали на 130,33 лева с ДДС. За врата
№4 било констатирано, че антипаник бравата не действала и вратата не се
отваряла. Според вещото лице доставката и монтажът на антипаник брава за
секционна вградена врата марка „Corbin“ възлизали на 202,80 лева с ДДС. За врата №8
било установено, че не се затваря при задействане на инсталацията, при ръчно
задействане вратата се затваряла плавно, но се удряла в отсрещната греда и
отскачала, липсвали идентификационен номер, термоуплътнение и сертификат. Врата
№9 била плъзгаща и поради това, че била заклинена в пода на помещението, не
функционирала; липсвали идентификационен номер, термоуплътнение и сертификат за
качество. За врата №11 било отбелязано, че не се затваряла при
задействане, тъй като била блокирана от водещата ролка на пода, която била
наклонена и спирала/заклинвала движението й; липсвали идентификационен номер,
термоуплътнение и сертификат за качество. Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза необходимите средства за ремонт на трите
врати с №№ 8, 9 и 11 възлизали общо на 630 лева с ДДС. Следователно общата
сума, която ответникът дължи на ищеца за отстраняване на констатираните
недостатъци по доставените по договор от 09.03.2012 г. врати е в размер на
963,13 лева с ДДС. Недостатъците са
се проявили в рамките на уговорения между страните гаранционен срок, ответникът
многократно е бил уведомяван за тях и е канен да ги отстрани, което не било
направено. Тези обстоятелства не се оспорват от ответното дружество.
Според СРС неоснователно е
възражението, направено в отговора на исковата молба, че всички работи били
приети без забележки от страна на възложителя. Във всеки от трите
приемо-предавателни протокола, приети по делото, е посочено, че доставените
врати и аксесоари не съответствали на изискванията, като в графата
„забележки“ били отбелязани някои от конкретните недостатъци. Освен това,
както беше посочено по-горе, гаранционната отговорност, за разлика от законната
покрива освен недостатъците на вещта, съществували по време на прехвърлянето на
собствеността и риска върху купувача, и тези, които са се появили в течение на
ползването на вещта през гаранционния срок. Следователно, дори процесните врати
да са били приети без забележки от страна на ищеца при доставката им (което не
беше установено), то ответникът не се освобождава от отговорност за проявили се
или настъпили в последствие недостатъци, стига да са в рамките на гаранционния
срок. Това условие в настоящия случай е изпълнено.
На следващо място не може да бъде
прието и възражението на ответника, че твърдените от ищеца недостатъци
касаели монтажа на процесните врати, който не бил предмет на уговорената
гаранция. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза
недостатъците касаят самите врати – липсващи термоуплътнения, неработещи
антипаник брави, нефункциониращи врати. Със сключване на процесния договор
ответното дружество в качеството си на изпълнител е поело задължението да
достави и монтира както вратите, така и необходимите аксесоари към тях, като
същите следвало да бъдат работещи и годни за използване по предназначение. След
като по някаква причина вратите имат недостатъци и повреди, то ответникът е следвало
да ги отстрани в указания в договора срок – една седмица от подаване на
писмената заявка от възложителя.
По делото няма данни , а и твърдения
проявилите се недостатъци да са резултат от неправилна употреба, съхраняване или действия на възложителя,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същите представляват валиден
гаранционен случай, за който ответното дружество носи отговорност.
С оглед всичко изложено СРС счита , че
по делото безспорно е установено възникването на задължение на ответника за заплащане на необходимите
средства за отстраняване на недостатъците по вратите, предмет на договора от
09.03.2012 г., в рамките на уговорената гаранционна отговорност. Според
изчисленията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза същите възлизат
на 963,13 лева, до който размер искът по чл. 124, ал. 1, предл. 1 ГПК,
вр. чл. 7 от договора от 09.03.2012 г. се явява основателен
По иска с правно основание чл.55 ал.1,
предл. 3, вр. чл. 265, ал. 2, вр. чл. 88, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Според СРС недостатъците на
престирания резултат по изработката не погасяват задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да
бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат
или до намаляване на размера на възнаграждението, или до отлагане изискуемостта
на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение. Отговорността на изпълнителя и правата на
възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху
годността на изработеното. Съгласно разпоредбата на чл.265 ал. 2 ЗЗД възложителя
има право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление само
когато недостатъците са толкова
съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да
се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка
не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му
предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни
затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно. Освен това изпълнителят има право на частично възнаграждение, ако част от изработеното е било
прието от възложителя и тази част отговоря на условието да му бъде полезна,
като липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение
– признание, че изработеното съответства на договора – чл. 264, ал. 3 ЗЗД (вж.
Решение № 157 от 08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г., ІІ Т.О., ВКС, Решение №
306 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 60/2015 г., ІV Г.О., ВКС).
В настоящия случай ищецът претендира
частично разваляне на договора от 31.08.2012 г. по отношение на врати с №15,
16 и 17, и пълно разваляне на договора от 08.11.2012 г. с предмет врати с №10
и 12. По отношение на тези врати ищецът твърди, че недостатъците били
толкова съществени, че неточното изпълнение било приравнено на пълно
неизпълнение. Тези твърдения бяха установени по безспорен начин от събраните по
делото доказателства – писмени такива и заключението на съдебно-техническата
експертиза. Според вещото лице демонтажът на старите и монтажът на новите врати
били наложени поради описаните в сертификата за инспекция повреди, като заклинване в пода, удари в насрещни греди,
заклинване в греди и несработване на затварянето при задействане на
пожароизвестителната инсталация. Всички тези недостатъци правели вратите
негодни за употреба. Освен това съществено нарушение била и липсата на
документи за противопожарните врати в нарушение на законовите изисквания.
Липсата на такива документи препятствало въвеждането в експлоатация на целия
обект. Невъзможността дефектите и
недостатъците на изброените по-горе врати да бъдат отстранени чрез ремонт
се установява и от представеното становище от официалния им вносител, който е
посочил, че същите трябва да бъдат сменени с нови.
Не може да бъде прието възражението на
ответника, че възложителят бил приел работата без забележки. Всеки един от
трите приемо-предавателни протокола бил подписан с мнение, че доставените врати
не съответстват на изискванията. За вратите, предмет на последния договор от
08.11.2012 г., въобще не е бил подписван протокол. Недостатъците са били констатирани многократно, но не са били
отстранени от изпълнителя. Подписването, осчетоводяването и плащането на
издадените фактури за стойността на вратите по никакъв начин не означава, че
работата е била приета от ищеца без забележки. И това е вярно, защото както
беше посочено по-горе недостатъците на престирания резултат не освобождават
възложителя от задължението му да заплати уговореното възнаграждение.
Отклонението от уговореното поражда единствено права на възложителя, които
могат да бъдат упражнени по предвидения в закона ред. Когато недостатъците
правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може съгласно чл. 265, ал.
2 ЗЗД да развали договора и да иска връщане на даденото на отпаднало основание
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с обезщетение на вредите от неизпълнението по чл. 88, ал.
1, изр. 2 ЗЗД. Според съдебната практика не е необходимо поръчващият да
доказва, че е направил изрично изявление за разваляне на договора. Счита се, че
такова изявление е направено, когато възложителят заяви претенция за
последиците от развалянето – връщане на даденото или обезщетение за вредите от
неизпълнението (вж. решение № 452 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г.,
ІV Г.О., ВКС).
Според СРС направеното в исковата
молба изявление на ищеца за частично разваляне на договора от 31.08.2012 г. по
отношение на врати с №№ 15, 16 и 17, и пълно разваляне на договора от
08.11.2012 г. с предмет врати с №№ 10 и 12 е произвело действие, тъй като са
налице предпоставките, предвидени в чл. 265, ал. 2 ЗЗД – при изброените врати
били налице съществени недостатъци,
които ги правят негодни за използването им съобразно договора и
обикновеното им предназначение, ответникът бил уведомен за тези недостатъци, а
възложителят е изправна страна по договора, като е заплатил в пълен размер
уговореното възнаграждение. При тези изводи на основание чл.55 ал.1, пр. 3 ЗЗД ответникът дължи връщане на получената цена
на процесните врати. Съгласно сключените между страните договори същата е в
следните размери: по договора от 31.08.2012 г. – врата № 15 – 4440 лева с ДДС,
врата № 16 – 1920 лева с ДДС и врата № 17 – 1920 лева с ДДС; по договора от
08.11.2012 г. – врата № 10 – 5280 лева с ДДС и врата № 12 – 4440 лева с ДДС.
Или подлежащата на връщане от ответника сума по развалените договори възлиза
общо на 18 000 лева с ДДС, до който
размер искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 265, ал. 2, вр. чл. 88, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Ищецът претендира и неустойка за
забавено изпълнение на задълженията на ответника по всеки от трите договора.
Съгласно посочената разпоредба неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Съгласно т. 5.1 от договора от 09.03.2012 г. срокът
на доставката и монтажа бил 35 дни, считано от превеждането на 10 % от
договорената цена. Видно от представени по делото фактура и извлечение от
банковата сметка на ищеца авансът бил заплатен от ищеца по банков път на
13.03.2012 г. 35-дневният срок за изпълнение изтекъл на 16.04.2012 г. От
приемо-предавателния протокол от 23.04.2012 г. се установява, че една част от
вратите, предмет на договора от 09.03.2012 г., били доставени на посочената в
протокола дата, т.е. след изтичане на уговорения срок за изпълнение. Съгласно
т. 6.8 от договора изпълнителят дължал неустойка в размер на 2 % на ден
върху цената, но не повече от 10 %, ако не спази съответния срок по
договора. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът дължи неустойка за забава
по първия договор в уговорения максимален размер от 10 % или 6690,48 лева.
Ответникът не оспорва забавата, дори в отговора на исковата молба твърди, че
вратите били доставени на 07.05.2012 г., която дата също е след изтичане на
уговорения с договора срок за изпълнение на задълженията.
По втория договор от 31.08.2012 г.
срокът за доставката и монтажа бил определен до конкретна дата, а именно до
27.09.2012 г. (т. 5.1 от договора). Видно от подписан от представители на
двете страни протокол вратите, предмет на посочения договор, били доставени и
монтирани на 12.10.2012 г., т.е. отново след определения ден за изпълнение.
Съгласно т. 6.8 от договора изпълнителят дължал неустойка в размер на 2 % на
ден върху цената, но не повече от 10 %, ако не спази съответния срок по
договора. С оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав
намира, че ответникът дължи на ищцовото дружество неустойка за забава и по
втория договор, но не в претендирания размер. Това е така, защото по отношение
на три от вратите договорът е развален и с подадената искова молба е
претендирано връщане на платената за тях цена. Недопустимо е едновременно с това възложителят да
претендира и обезщетение за забавено изпълнение на договорното задължение, тъй
като по отношение на тези врати облигационното правоотношение между страните не
съществува. Следователно, при изчисляване на дължимата неустойка в
максималния договорен размер от 10 % не следва да бъде вземана предвид цената
на вратите, по отношение на които договорът е бил развален. Изчислен при
условията на чл. 162 ГПК размерът на дължимата неустойка за забава по договора
от 31.08.2012 г. според настоящия съдебен състав възлиза на 1020 лева.
Изцяло недоказани по делото останаха
твърдения на ответника, че забавените доставка и монтаж на вратите се дължали на виновното бездействие на възложителя,
тъй като въпреки своевременната им доставка монтажът бил невъзможен поради
замразяване на обекта. В тази насока не бяха представени никакви
доказателства, а още по-малко несъмнени такива.
По отношение на третия договор,
доколкото същият е бил изцяло развален от страна на ищеца (по отношение
и на двете врати, с които се изчерпва неговият предмет), поради изложените
по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че кумулирането на двата
вида отговорност – за пълно неизпълнение и за забавено изпълнение, е
недопустимо. Ищецът е упражнил правото си да развали договора и да иска връщане
на платената по него цена, поради което не може да претендира кумулативно
неустойка за забавено изпълнение. Искът по чл. 92 ЗЗД се явява основателен за
сумата от 7710,48 лева
По възражението за прихващане с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, направено от ответника в отговора на исковата
молба:
Според СРС по първия договор
ответникът претендира лихва за забава върху дължимата цена на основание т. 2.4
от договора, която гласи: възложителят се задължава да заплати доставените
врати и аксесоари на изпълнителя като доставка, в случай че до 15 работни дни
от датата на двустранния приемателен протокол, описан в т. 2.2, не бъдат
изпълнени необходимите условия за монтаж на вратите предмет на договора. Ответникът
не е доказал забава от страна на възложителя. По делото не са представени
доказателства за наличие на хипотезата на т. 2.4 от договора от 09.03.2012 г.,
изключваща приложението на т. 4.3 от същия – наличието на подписан двустранен приемателен протокол по т. 2.2 от
договора и липсата на условия за монтаж. Съгласно чл.154 ал.1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Ответникът не е доказал забава на възложителя по отношение на задължението му
за изплащане на уговореното възнаграждение по договора от 09.03.2012 г и
последниятне дължи лихва за забава на ответника . В тази част възражението за
прихващане е неоснователно.
Ответникът се позовава на т. 6.3, вр.
т. 4.2 от договора от 08.11.2012 г. – ако възложителят не извърши плащане в
сроковете по раздел 4, т.е. в срок до 30
дни след подписване на приемо-предавателен протокол, дължи законната лихва за
забава върху главницата. Във връзка с изпълнението на третия договор няма
подписан между страните приемо-предавателен протокол, който е условие за
изплащане на договореното възнаграждение и изпадането на възложителя в забава.
Действително страните потвърждават, че доставката и монтажът на вратите,
предмет на договора от 08.11.2012 г., са били извършени през м.12.2012 г. (на
20.12.2012 г. според ищеца и на 17.12.2012 г. според ответника), но за тях няма
подписан приемо-предавателен протокол. А съгласно уговореното в т. 4.2 от
договора срокът за изплащане на възнаграждението на ответника е обвързан именно
с подписване н приемо-предавателен протокол , а не с фактическото доставяне на
вратите. Следователно , ищцовото дружество не е изпадало в забава, поради което
не дължи и претендираното обезщетение. И в тази си част възражението за
прихващане е неоснователно.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , при следните уточнения и мотиви по
доводите във въззивната жалба .
По иска за 963,13 лева въз основа на гаранционна
отговорност
В отговора на исковата молба
ответникът не е релевирал възражение , че ищецът не е спазил изискванията за
правилно съхранение и употреба и същото се явява преклудирано по чл.133 ГПК . Не
е доказано и какви трябва да са били тези условия за правилно съхранение и
употреба .
Недостатъците са доказани със сертификатът
за инспекция на „Б.“ АД и СТЕ , като инспекцията е извършена в рамките на
гаранционния срок от 5 години . Чл.197 ЗЗД е неотносим към гаранционната
отговорност , а касае законова отговорност за недостатъци. Абсурден е доводът ,
че гаранцията по договора касаела не самите врати , а техния монтаж . Монтажът
е извършен от самия въззивник и трябва да се приеме , че последният е
гарантирал запазване на свойствата на вратите след монтажа . При гаранционна отговорност
не се изследват скрити и явни недостатъци – това е характерно за отговорността
за недостатъци .
По иска за 18 000 лева подлежаща на
връщане цена на доставени и монтирани врати
В отговора на исковата молба ответникът не е релевирал възражение , че
ищецът не е спазил изискванията за правилно съхранение и употреба и същото се
явява преклудирано по чл.133 ГПК .
Недостатъците са доказани със
сертификатът за инспекция на „Б.“ АД и СТЕ . При врати с №15,16 и 17 по договор
от 31.08.2012 г и врати с №10,12 по договор от 08.11.2012 г. са
установени съществени недостатъци, които
ги правят негодни за използване . Ответникът не е оспорил , че ищецът е
искал от него да отстрани дефектите , което не е сторено . Няма данни да са
били налице явни недостатъци и ищецът да е приел изпълнението въпреки наличието
им . Невъзможността дефектите и недостатъците на изброените по-горе врати да
бъдат отстранени чрез ремонт се установява и от представеното становище от
официалния им вносител, който е посочил, че същите трябва да бъдат сменени
с нови. При наличието на негодна стока е без значение дали същата притежава
сертификати . Плащането на стойността на вратите не означава , че работата е
била приета от ищеца без забележки . Не е доказано , че към момента на
плащането недостатъците на вратите вече са били проявени и са приети от ищеца .
По иска за 7710,48 лева неустойка за
забава по договор от 09.03.2012 г и договор от 31.08.2012 г.
По делото не са представени от
ответника доказателства , че обектът е бил замразен и не е можело да се извърши
доставка и монтаж .
СРС е съобразил Тълкувателно
решение №7 от 2013 г по тълк.дело №3/13 г на ОСГТК на ВКС , че при
разваляне на договор не се дължи неустойка за забава . Съответно , начислил е
неустойката за забава само в тази част , в която договорите не са били
развалени.
По възраженията за прихващане на
ответника
По делото не са представени доказателства от
ответника за наличие на хипотезата на т. 2.4 от договора от 09.03.2012 г.,
изключваща приложението на т. 4.3 от същия – при подписан двустранен
приемателен протокол по т. 2.2 от договора ищецът да не е осигурил условия за
монтаж.
Не са налице и предпоставките на т.
6.3 във връзка с т.4.2 от договора от 08.11.2012 г. – ако възложителят не
извърши плащане в сроковете по раздел 4, т.е. в срок до 30 дни след подписване на приемо-предавателен протокол, дължи
законната лихва за забава върху главницата. По третия договор няма
подписан между страните приемо-предавателен протокол . Страните твърдят ,
че доставката и монтажът на вратите, предмет на договора от 08.11.2012 г., са
били извършени през м.12.2012 г. (на
20.12.2012 г. според ищеца и на 17.12.2012 г. според ответника) . По-горе се
прие , че договорът от 08.11.2012 г е
развален , като според чл.88 ал.1 ЗЗД развалянето има обратна сила .
Отпаднали са последиците на договора и не би могло да се претендира неустойка
за забава от ответника .
Налага се изводът , че въззивната
жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната
част .
С оглед изхода на делото в тежест на
въззивника са деловодни разноски на въззиваемата страна в размер на 1400 лева
адвокатско възнаграждение . До този размер е намалено адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 1600 лева .
С
оглед материалния интерес под 20 000 лева по всеки от обективно съединените искове поотделно по търговско
дело и на основание
чл.280 ал.3 т.1
ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №40673 от 14.02.2019 г по гр.дело
№471/14 г на СРС , 60 състав ; в частта , с
която „Е.Д.“ ООД *** е осъдено да
заплати на „М.“ АД *** :
- на основание чл.124, ал.1, пр.1 ГПК,
вр. чл.7 от договора от 09.03.2012 г сумата
от 963,13 (деветстотин шестдесет и
три лева и 13 ст.) лева , представляваща обезщетение за недостатъци на
доставени и монтирани врати, проявени в рамките на договорения гаранционен
срок, ведно със законната лихва от 06.01.2014 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума;
- на основание чл. 55 ал.1, пр.3, вр.
чл.265 ал.2 ЗЗД , чл. 88 ал.1 пре.1 ЗЗД сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди)
лева, представляваща подлежаща на
връщане цена на доставени и монтирани врати по договор от 31.08.2012 г. и
договор от 08.11.2012 г., развалени едностранно от ищеца , ведно със законната лихва от
06.01.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума ;
- на основание чл.92 ЗЗД сумата от 7710,48 (седем хиляди седемстотин и десет лева и 48 ст.) лева, представляваща неустойка за
забава по договор от 09.03.2012 г и по договор от 31.08.2012 г ;
; както и в частта за разноските пред
СРС .
ОСЪЖДА „Е.Д.“ ООД
*** да заплати на „М.“ АД *** сумата от 1400
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.