Р Е Ш Е
Н И Е
№ 107
гр. Несебър, 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа гр. д. № 138 по описа на Районен
съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266 ЗЗД
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Антониони **”
ЕООД сочи, че ответникът „Е.Н.” ЕООД му възложил да извърши услуга със
строителна механизация – изкоп и транспортиране на земни меси и подравняване с
багер със строителна механизация. Навежда, че в изпълнение на договореностите
услугите били извършени на обект „И.Б.” Свети Влас, за което бил съставен
протокол № 2 по обр. 19, подписан и от двете страни по сделката. Излага, че в
протокола били описани изрично видовете извършени СМР, тяхната мярка,
количество, цена и стойност. Сочи, че от протокола се установява приемане на
работата от страна на ответника. Твърди, че извършените услуги са фактурирани с
фактура № *********/03.06.2014г. в общ размер от 44 920,20 лв. Навежда, че
на 24.09.2014г. било извършено частично плащане по фактурата – на сумата от
29 920,20 лв. Твърди, че остатъкът от главницата в размер на 15 000
лв. не е заплатен. Претендира и лихва за забава върху главницата. Сочи, че за
претендираните суми е издадена заповед № 546 от 20.11.2018г. по ч.гр.д. №
1128/2018г. по описа на Районен съд Несебър. След уточнение в съдебно заседание
от 05.06.2019г. на претенцията за лихва, производството по делото е прекратено в частта му, в която срещу ответникът
е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 1413,89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 44 920,20
лв. за периода 04.06.2014г. – 24.09.2014г., както и за установяване дължимостта
на сума над размер от 4 571.97 лева до пълния предявен размер от
6 325.12 лева и за периода от 25.09.2014 г. до 18.11.2018г.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 15 000 лв., а заповед №
546 от 20.11.2018г. е обезсилена в посочените части. От ищеца е отправено
искане до съда да уважи претенцията за главница, а претенцията за лихва - за
сумата от 4571,97 лева – лихва върху главницата от 15 000 лв. за периода от
19.11.2015г. до 19.11.2018г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Е.Н.” ЕООД е
депозиран отговор, с който се признава задължението за заплащане на сумата от
15 000 лв., представляваща частично непогасено задължение по фактура №
0000000***/03.06.2014г. Оспорва се изцяло претенцията за лихви, като се отправя
възражение за погасяването им по давност. Ответникът прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца. От съда се иска да
отхвърли исковете за сумите над 15 000 лв. Претендират се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното фактическа и правна страна:
По предявения иск правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266 вр. с чл. 79,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна
връзка с ответника – договор за изпълнение
на услуга със строителна механизация, сключен с ответника „Е.Н.” ЕООД, по който
изпълнителят (ищецът) е изпълнил описаните в протокол № 2 по обр. 19 работи в
посочените в протокола количества, работата е приета от ответника (респ. е
годна за приемане от него). В тежест на ищеца е да докаже изискуемостта и
размера на претенцията си.
В случая от надлежно упълномощен представител на ответника е направено
признание на иска за главница (с отговор на искова молба вх. № 3389/07.05.2019г. по описа на Районен съд Несебър). Т.е. всички елементи
от посочения фактически състав се признават от ответника и само на това
основание искът следва да бъде приет за основателен. Освен това изводът за
основателност на иска се потвърждава и от представените към исковата молба
доказателства - протокол № 2 по обр.
19, подписан и от двете страни по сделката (на л. 14 от делото) и фактура №
0000000***/03.06.2014г. (на л. 5 от делото), също подписана от представители на
двете дружества. Т.е. посочените двустранно подписани документи установяват
наличието на облигационна връзка между страните, както и изпълнението на
работите, посочени в протокола. Установяват и цената на услугата – 44920,20
лв., като между страните не е спорно, че същата е частично заплатена на
24.09.2014г. и към момента е останал неплатен остатък от 15 000 лв. Ето
защо искът за главница е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
изцяло.
По предявения иск правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за заплащането на
сумата от 15 000 лв. в периода 19.11.2015г.
– 19.11.2018г.
Основното възражение на ответника е, че цялата претенция за лихва е
погасена по давност. В случая между страните не е спорно, че изискуемостта на
сумата от 44 920,20 лв. е настъпила на 03.06.2014г. с издаването на фактура № **********/03.06.2014г.
Тази дата е цитирана и като датата на данъчното събитие в самата фактура. Т.е.
от двустранно подписана фактура може да се изведе волята на страните за
изпадане в забава на ответника от 04.06.2014г. по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Наред с това между страните не е спорно, че на 24.09.2014г. ответникът заплатил
част от сумата в размер на 29 920,20 лв. Следователно за заплащане на
останалата част от задължението – в размер на 15 000 лв. той е продължил
да се намира в забава. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. В чл. 116, б. „б” от ЗЗД е предвидено, че
давността се прекъсва с предявяване на иск. Според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако е спазен срокът по чл.
415, ал. 4 ГПК. В случая искът по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на
претенцията за лихва е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
следва да се счита за предявен от момента на подаване на заявлението по ч.гр.д.
№ 1128/2018г. по описа на Районен съд Несебър – 19.11.2018г. От този момент е
прекъснато и течението на давността относно претенцията за лихви. Както се
посочи ответникът е изпаднал в забава за заплащане на задължението си, считано
от 04.06.2014г. и се е намирал в забава до 19.11.2018г. включително.
Следователно задължението за заплащане на лихви е погасено по давност за
периода от три години преди прекъсване на давността – т.е. за периода преди
19.11.2015г. Ето защо претенцията за лихва за периода 19.11.2015г. –
19.11.2018г. не е погасена по давност. За посочения период върху сумата от
15 000 лв. се дължи обезщетение за забава в размер от 4571,97 лв. Ето защо
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, след изменението му до този размер, е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото следва да се обърне внимание, че според чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. С влязло в
сила определение от откритото съдебно заседание от 05.06.2019г. производството
по делото е прекратено частично – относно част от претенциите за лихва за
забава. С оглед влизането в сила на това определение и като се вземе предвид,
че в хода на заповедното и в хода на исковото производство (до откритото
съдебно заседание от 05.06.2019г.) ответникът се е защитавал срещу пълните
предявени размери на претенцията за лихва, то разноските следва да бъдат
присъдени съразмерно на страните, съобразно уважената част от първоначално
предявените искове и съобразено прекратената част от производството. В рамките
на исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер от 1666,78
лв., от които 1212 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 454,78 лв. –
внесена държавна такса. Размерът на платеното адвокатско възнаграждение напълно
съответства на минималния размер на възнаграждението, изчислен съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, въз основа на интереса. Ето защо съдът няма основание да
намалява така определения размер на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение и възражението за прекомерност, направено от ответника, е
неоснователно. От ответника са направени разноски в размер на 1212 лв. –
платено възнаграждение за един адвокат. Съразмерно на уважената част от
първоначалното предявените искове в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 1434,63 лв. Съразмерно на прекратената част от
производството относно претенциите за лихва в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 168,80 лв.
При
този изход на спора и съгласно задължителните
указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата инстанция дължи произнасяне относно разноските,
направени от заявителя в заповедното производство. В
хода на заповедното производство са направени разноски в размер на 1324,78 лв., от които 454,78 лв. – платена държавна такса и 870 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от
първоначалното предявените искове в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски от заповедното производство в размер на 1140,27 лв.
С
оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва да се обърне внимание на
обстоятелството, че по отношение на претенциите за главници и лихви в
настоящото производство са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК.
Основанието, на което се дължат тези суми, е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1128/2018г. по описа на Районен съд Несебър. Ето защо по арг. от чл.
412, т. 7 ГПК дължимите в това производство суми следва да се преведат по
банковата сметка по заповедта, посочена изрично от заявителя в производството
по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „Е.Н.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, дължи на „Антониони **”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумите както следва:
- на основание чл. 266 вр. с чл. 79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД – 15 000 лева,
представляваща частично непогасено задължение за извършена услуга със
строителна механизация по фактура № **********/03.06.2014г. с общ размер от 44 920,20 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 19.11.2018г., до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 4571,97 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 15 000 лв. за
периода 19.11.2015г. до
19.11.2018г.
ОСЪЖДА „Е.Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на „Антониони **” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1140,27 лв., представляваща направените в заповедното производство
разноски, съразмерно
на уважената част от първоначалното предявените искове.
ОСЪЖДА „Е.Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на „Антониони **” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 1434,63 лв., представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от първоначалното предявените искове.
ОСЪЖДА „Антониони **” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Е.Н.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата
от 168,80 лева,
представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на прекратената
част от производството относно претенциите за лихва.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: