Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.10.2015г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в открито съдебно заседание девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Т.Ч. и в присъствието на
прокурора Радка Стоянова след като разгледа докладваното от съдия Маринкова НЧД
№ 3538 по описа за 2015 г., въз основа на закона и доказателствата по делото
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.30, ал.2, т.1
вр. ал.3 вр. чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.7, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) РЕШЕНИЕ
№********* от 29.012.2014 г., издадено от несъдебен орган на Кралство
Нидерландия- Подразделение „Централна обработка” на нидерландската прокуратура
Граад ван Роггенвег, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 09.02.2015 г., за налагане
на финансова санкция на П.Ю.М.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН **********,***,
с което на П.Ю.М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 82 евро за деяние,
извършено в 13:34 ч. на 07.12.14 г. в
гр.Лайдсхендам по автомагистрала, изразяващо се в превишаване на максимално
допустимата скорост на автомагистрала с 11 км/ч (пътен знак А1), съставляващо нарушение на чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението
по пътищата, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
постановяване и влизане на решението в сила в размер на 160,38 лв.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред САС в 7– дневен срок от днес.
Компетентният орган на издаващата
държава да бъде уведомен за решението, а копие от уведомлението до издаващата
държава да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
За решението да се уведоми и
съответния изпълнителен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2
МОТИВИ по НЧД
№3538 по описа за 2015 г. на СГС, НО, 3 състав
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на изпратено писмо от директор на дирекция
„Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на
правосъдието на Република България, придружено с удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на
решение за налагане на финансова санкция от компетентен несъдебен орган на
Кралство Нидерландия- Подразделение „Централна обработка” на нидерландската
прокуратура Граад ван Роггенвег, Кралство Нидерландия. Към удостоверението е
приложено копие от решението за налагане на финансова санкция в размер на 82
евро на П.Ю.М. с последен известен
адрес на живеене- България, адрес гр.*************, представляваща наложено
административно наказание „глоба„ за извършено от М. нарушение на чл.2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на
движението по пътищата на Кралство Нидерландия.
В проведеното на 09.10.2015 г. публично съдебно заседание представителят
на СГП поддържа становище, че са налице всички основания за признаване
на решението на чуждестранния несъдебен орган и изпълнението му. Отправя искане
в тази насока.
Служебният защитникът на осъденото лице, редовно уведомен от деловодителя на състава не се явява и
не взима становище по делото.
Осъденото лице П.М. редовно
уведомен по телефона от служители на Съдебна охрана, както и от деловодителя на
състава лично в деловодството на съда предходния ден, не се явява и не взима
становище по делото.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на
страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Осъденият П.Ю.М. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН **********,***.
С №********* от 29.012.2014 г., издадено от несъдебен орган на Кралство
Нидерландия- Подразделение „Централна обработка” на нидерландската прокуратура
Граад ван Роггенвег, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 09.02.2015 г. на П.Ю. Х. е наложена
финансова санкция за деяние, извършено на в 13:34 ч. на 07.12.14 г. в гр.Лайдсхендам по автомагистрала, изразяващо се в превишаване на максимално допустимата
скорост на автомагистрала с 11 км/ч
(пътен знак А1), съставляващо
нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса на движението по пътищата на Кралство Нидерландия. За
това деяние на М. е наложено, административно наказание глоба в размер на 82
евро, чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на влизане в
сила на решението- 09.02.2015 г възлиза на сумата от 160,38
лв.
Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към
решението).
Видно от удостоверението, както и от самото решение за налагане на
финансова санкция, същото е издадено от несъдебен орган на решаващата държава за
извършено от осъденото лице административно нарушение по чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението
по пътищата. От текста му се установяват и индивидуализиращите осъденото
физическо лице данни– две имена, дата на раждане, място на раждане и последен
известен адрес на пребиваване в България, размерът на наложената санкция – 82
евро; обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, за което е наложена
финансова санкция на М., както и самите нарушени разпоредби, съответно органа,
издал решението и това как, кога и при какви условия същото е влязло в сила,
подлежало ли е на обжалване и обжалвано ли е било, дадена ли е била възможност
на лицето да се защити.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на
законови предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за
наложена финансова санкция.
Става въпрос за решение за налагане на финансова санкция от страна на несъдебен
орган.
На следващо осъденото физическо лице-П.Ю.М. има адрес на живеене на
територията на РБ (чл.30, ал.3, пр.3-то от ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл.35
от Закона. Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото
решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава,
не е изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или
привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. В същото
време, видно от текста на удостоверението, осъденото лице е отказало да бъде
разпитано лично и няма как да се ползва от т.3h на сертификата.
Същевременно наложената финансова санкция е над 70 евро, поради което и за
съда не съществува възможност да преценява дали да приеме за изпълнение или не
решението на несъдебния орган на Кралство Нидерландия. Съдът по закон не
разполага и с правомощие да преценява размера на наложената на осъденото лице
финансова санкция, респ. да намалява размера на същата. Такава възможност е
предвидена единствено в разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, в случаите
когато извършеното деяние попада под наказателната юрисдикция на българските
съдилища, а самото деяние не е извършено на територията на издаващата държава.
Настоящият случай не е такъв, поради което и разпоредбата на чл.32, ал.2 от
закона е неприложима,а искането на защитника и на осъденото лице в тази насока
са неоснователни. Допустимо е единствено и само да бъде приспадната от дължимата
сума, онази част, за която са представени доказателства, че е вече платена от
лицето. В случая не са представени доказателства да са извършени каквито и да е
било плащания от страна на осъденото лице, поради което и няма как от сумата,
за която той е осъден да бъде приспаднато нещо по реда на чл.33 вр. чл.17 от
закона.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в конкретната
хипотеза не е налице основание да откаже признаване на решението. Тъй като то
се отнася до парична сума в друга валута- евро, съдът определи равностойността
й в български левове по курса на БНБ за деня на влизане на решението в сила– 09.02.2015 г., която в
случая възлиза на 160,38 лв.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.