Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 03.01.2020 г. гр. Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Ч. ПЪРВИ
СЪСТАВ
На 05.12.2019 г.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр. дело
№ 259 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът
В.К.К., с ЕГН ********** ***, твърди исковата молба (ИМ), че на 24.09.2018
г. ответницата Я.Д.И., с ЕГН **********,***, му издала запис на заповед, с който безусловно
се задължила да му заплати сумата 25966.42 лева, в качеството му на
поемател, с падеж на плащане - 31.12.2018 г. Като място на издаване
и място на плащане в записа на заповед бил посочен - гр. Ч.. Тъй като на посочения падеж, ответницата не платила
дължима сума на поемателя, на 01.02.2019 г. ищецът
предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред
РС – Ч. за сумата 24966.00 лева (представляваща част от дължимата главница по
запис на заповед от 24.09.2018 г. - сумата от 25966.42 лева), въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 75/2019 г. по описа на РС – Ч.. По посоченото
дело на 04.02.2019 г., била издадена заповед № 25 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №
41/07.02.2019 г., с който ответницата била осъдена да заплати на ищеца, сумата
в размер на 24966.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
499.32 лева, разноски по делото за държавна такса и сумата от 905.00 лева - за
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 414 от ГПК, ответницата направила
писмено възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповед №
25/04.02.2019 г. за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 75/2019 год. на РС - Ч.,
поради което, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящият
иск, който на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, следвало да се счита предявен от
01.02.2019 год. Моли съда, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата Я.Д.И., с ЕГН **********,***. Загора,
съществуването на вземането на В.К.К., с ЕГН **********
***, за сумата 24966.00 лева, неизпълнено задължение по запис на заповед от
24.09.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума била издадена заповед № 25
от 04.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 41/07.02.2019 г. по ч.гр.д. № 75/2019 год.
по описа на РС - Ч.. Моли съда, да се произнесе по разноските, направени в исковото
и заповедното производства.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Я.Д.И., в който се
сочи, че предявения иск е неоснователен, тъй като ответницата не дължала сумата
по процесния запис на заповед. Твърди, че страните били бивши роднини по
сватовство, с оглед на сключен на 22.11.1992 г. между ищеца и
дъщерята на ответницата граждански брак. Твърди се, че ответницата Я.Д.И. била
в трудово правоотношение с представяното от В.К.К., в
качеството му на едноличен собственик на капитала и управител, дружество
„Мариана Колева 7“ ЕООД, с ЕИК *********, като изпълнявала
материалноотговорната длъжност – продавач, в магазин на дружеството, находящ се
в гр. Ч., ул. „Б.П.“ № 17. Твърди се, че на 24.09.2018г. ищецът дошъл в магазина
и след като двете продавачки му отчели наличните парични суми, купоните за хляб
и храна, извадил лист от папката, която носел със себе си, с предварително
набран текст, подал го на ответницата, като и казал да състави отчет за
несъответствието между данните от склада и магазина. Твърди, че ответницата без
да прочете попълнения в бланката текст и без да слага очилата си, записала на
празните места, под пряка диктовка на ищеца, изисканите от него данни - трите
си имена, ЕГН, адрес и сумата 25966.42 лв., данните на ищеца, датите и пр.,
полагайки подписа си след тях. Твърди се, че след като ответницата подала на
ищеца подписания от нея документ, последният и казал, че сега тя му дължи тези
пари, да остави ключовете от магазина, тъй като вече няма да работи в него и да
си тръгне. Твърди се, че ответницата подала сигнал до РУ – Ч., въз основа на
който била извършена проверка, която приключила с постановление за отказ за
образуване на ДП от 17.10.2018 г. на прокурор при РП – Ч., по пр. пр. №
898/2018 г. по описа на РП – Ч.. С отговора на исковата молба ответницата
релевира възражение за издаване на ценната книга по повод и във връзка с
каузално трудово правоотношение, по което е била страна и с оглед на
задължения, което обусловило причината за издаване на процесния запис на
заповед. Оспорва се процесната едностранна абстрактна сделка като нищожна на
осн. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 44 от ЗЗД. Алтернативно се прави възражение
за унищожаемост на записа на заповед, като съставен от ответницата в хипотезата
по чл. 29 от ЗЗД, при измама от страна на ищеца. Оспорва се записа на заповед
като унищожаем по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, като се навеждат фактически твърдения,
че ответницата била в състояние при което не е могла да разбира последствията
от собствените си действия и да ги ръководи. В отговора се излагат подробни
доводи с оглед наведените твърдения. Претендират разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 75/2019 г. на РС – Ч. се установява, че съдът е издал в
полза на ищеца (заявител)
срещу
ответника (длъжник) - заповед №
25/04.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, като е разпоредил длъжника Я.Д.И., с ЕГН **********
да заплати на кредитора по запис на заповед от 24.09.2018 г. В.К.К., с ЕГН **********, сумата в размер на 24966.00 /двадесет
и четири хиляди деветстотин шестдесет и шест/ лева, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението в съда - 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и направените по делото разноски, както следва - ДТ в
размер на 499.32 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 905.00 лева. Срещу
издадената заповед за изпълнение ответникът е депозирал възражение в срока по
чл. 414 от ГПК, с което заявил, че не дължи изпълнение на вземането и е поискал
спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20195540400019 по описа на ДСИ
при РС - Ч.. Заповедният съд, на осн. чл. 415 от ГПК е указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си против ответника, който е предмет
на разглеждане в настоящото производство.
Между
страните не се спори, че ответницата Я.Д.И. на 14.07.2016 г. – л. 18 от делото е
сключила трудово правоотношение с „Мариана Колева 7“ ЕООД, с ЕИК *********, с
управител В.К.К., на длъжност – продавач, в магазин
на дружеството, находящ се в гр. Ч., ул. „Б.П.“ № 17, което било прекратено със
заповед № 5 от 29.10.2018 г. – л. 92 от делото. Тези обстоятелства се
установяват и от представените справка от персоналния регистър на НОИ, по
партида на Я.И., за осигурителния период 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г.,
издадена от НОИ - ТП Стара Загора, по регистриран трудов договор с „Мариана
Колева 7“ ЕООД, с ЕИК *********, както и от писмо изх. № 19083873/03.10.2019 г.
на Териториална дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора.
Не се
спори също така, че страните по делото са бивши роднини по сватовство, с оглед
на сключен на 22.11.1992 г. граждански брак между ищеца В.К.К.
и дъщерята на ответницата М.Х.И., прекратен с развод, които обстоятелства се установяват
и от представените удостоверение за граждански брак, серия Г, № 012345, издадено
въз основа на акт № 121/22.11.1992г. на ОНС – Ч. и Решение № 72 от 27.11.2018
г. по гр. дело № 386/18 г. по описа на РС – Ч..
Не се
спори, че ответницата е подала жалба до РУ – Ч., по повод на процесния запис на
заповед, въз основа на която е била извършена проверка от органите на МВР,
приключила с постановление за отказ за образуване на ДП от 17.10.2018 г. на
прокурор при РП – Ч., по пр. пр. № 898/2018 г. по описа на РП – Ч., които
обстоятелства се установява от приложените заверени копия от жалба от 02.10.2018г.
подадена от Я.Д.И. ***, обяснение от В.К., постановление от 17.10.2018г. на РП
– Ч. и материали по пр. пр. № 898/2018 г. по описа на РП – Ч..
Между
страните не се спори, че в хода на проверката по пр. пр. № 898/2018 г. по описа
на РП – Ч., В.К.К. е дал обяснения на 10.10.2018 г. в които е посочил, че на 24.09.2018 г. след
извършена ревизия в магазина, находящ се в гр. Ч., ул. „Б.П.“ № 17, се е
установило, че магазина е задлъжнял към склада със сумата от около 26000 лева,
от незаплатени стокови разписки. Ищецът запитал ответницата дали наистина дължи
посочената сума, при което ответницата му е отговорила, че я дължи. Ищецът и
дал запис на заповед за да го попълни със сумата която дължи, който документ
ответницата взела, прочела, попълнила го и се разписала. Ответницата попитала
кога трябва да върне парите, а ищецът и отговорил, че трябва да ги върне до
31.12.2018 г. – л. 21 и л. 51 от делото.
Обясненията са подписани от ищеца и не са оспорени от него.
По
делото се представени амб. лист № 14/02.06.2005 г. изд. от д-р Гечевска, амб.
лист № 910/15.07.2014 г. изд. от д-р Кънчо Монев, амб. лист № 1726/26.07.2018
г. изд. от д-р Иван Камбуров, както и епикриза от МБАЛ – Ч. от 28.03.2007 г. и
рецепта, издадена от д-р Кънчо Монев на 28.07.2017 г. относно здравословното
състояние на ответницата Я.Д.И., към посочените дати.
От
заключението на допуснатата комплексна съдебна-психолого-психиатрична
експертиза се установява следното: Осв. Я.Д.И. не страда от съдова или друга
деменция. Не се констатира наличие на когнитивни нарушения. Към датата на
подписване на запис на заповед – 24.09.2018 г. осв. Я.Д.И. не е имала
когнитивни и емоционално-волеви нарушения. Към момента на подписването
психическия и емоционален статус са били в норма. Непосредствено след
подписването разбира от В.К. смисъла и значението на подписания от нея
документ, а именно, че се задължава да изплати сумата от 25 хил. лева. Зет й я
обвинява, че е злоупотребила с тези средства. Тогава преживява стрес с
негативни емоции, които са нормалпсихологична реакция на психотравмиращата
ситуация. Не се е достигнало до разгръщането на психично или неврологично
заболяване. Осв. Я.Д.И. страда от соматични заболявания есенциална /първична/ хипертония, стенокардия
и очни възрастови нарушения – корегирани с корекционни очила. Тези соматични
заболявания нямат отношение към нейното психично и емоционално-волево
състояние. Към 24.09.2018г. и понастоящем няма нарушение на ориентацията и
преценката й при възприемане на сложни ситуации, документи и правни сделки. Не
се установяват нарушения в абстрактното мислене за разбиране смисъла и
последиците от подписване на запис на заповед. Няма нарушения по отношение на
възможността й да взема бързи, адекватни, логични, издържани и неощетяващи
решения, да обмисля правните последици от поведението си. Счита, че е била
подведена и обяснява подписването на документа с доверието което е имала към
зет си В.К.. Непосредствено след подписването разбира смисъла на документа и осъзнава последиците за нея.
За
изясняване на делото по искане на ответника са разпитани свидетелите А.И.А. и Н.Д.Д., като релевантните за спора обстоятелства, съдържащи се
в показанията им ще бъдат обсъдени по-долу в решението.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Правният интерес от
установяване вземането на кредитора срещу длъжника по издадена заповед за
изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.
422, ал. 1 от ГПК. Интересът от предявяването на този иск произтича от наличие
на издадена заповед за изпълнение, подадено в двуседмичен срок от връчването на
заповедта на длъжника възражение по чл. 414 от ГПК и спазване на срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК е установяване
съществуването на оспореното с възражението вземане към датата на подаване на
заявлението. В случая, предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е
допустим, тъй като е налице идентитет между вземането, предмет на исковото
производство и посоченото в заявлението вземане, а съдът е сезиран с искова
молба от кредитора - заявител в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК.
От представената в
оригинал запис на заповед (л. 5 от ч.гр.д. №
75/2019 г. на РС – Ч.) се установява, че
същата съдържа задължителните реквизити по чл. 535 от ТЗ, а именно: платец и
поемател, дата и място на издаване, място на плащане, както и размер на поетото
задължение; изразът „запис на заповед“ се съдържа, както в
заглавието на акта, така и в неговия текст;
ясно е посочена волята на издателя – безусловно и неотменимо се задължава да
плати на точно определен падеж, посочената в документа сума - 25966.42 лева; записа на заповед е подписан от издателя, който
ръкописно и саморъчно е изписал всички реквизити, което обстоятелство не се
оспорва от ответника; същият е с падеж, определен в съответствие с нормата на
чл. 486, ал. 1 от ТЗ; падежът му е настъпил преди издаване на заповедта за
изпълнение, като с оглед вписаната в него клауза „без протест“, кредиторът е
освободен от задължението да извърши протест поради неплащане. Тези
обстоятелства, обуславят заключението, че записът на заповед е редовен от
външна страна по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК.
При този извод на
съда, за да се прецени правното действие на обсъжданата едностранна сделка,
следва да се разгледат наведените от ответната страна възражения за нищожност и
унищожаемост на записа на заповед.
Съгласно
разясненията, дадени с т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл.
422, ал. 1 от ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед.
В конкретния
случай, ищецът се позовава в исковата молба на редовен, съдържащ реквизитите по
закон запис на заповед и по този начин не носи тежестта да докаже връзка с
каузално правоотношение.
С депозирания
отговор ответницата сочи, че подписаният запис на заповед е нищожен на осн. чл. 29, ал. 1, във връзка с
чл. 44 от ЗЗД, тъй като ищецът по недопустим от закона начин е направил опит да
обезпечи вземане по имуществена отговорност на служител/работник, при и по
повод изпълнение на трудовите му задължения, регламентирана в Кодекса на труда
и в частност - в противоречие с нормата на чл. 211 от КТ, установяваща съдебен
ред за установяване на предпоставките за реализиране на тази отговорност, която
не може да се осъществи, чрез използваното в случая заповедно производство. Навежда,
че съзнавайки именно неправомерността, противоречието с указаното императивно
правило и за заобикалянето му, ищецът в лично качество е установен като
поемател по записа на заповед.
При това положение
и с оглед на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи
претендираното, съответно отричаното право, съдът намира, че в конкретния
случай ответницата въвежда наличието на каузално правоотношение и носи тежестта
да го докаже.
В случая се
установи безспорно, че между ответницата и представляваното от ищеца дружество
„Марияна Колева 7“ ЕООД е било налично трудово правоотношение по което ответницата
е работила като продавач в магазин на дружеството. Това обстоятелство не е
спорно между страните и се установява също така и от приобщените по делото
справка от персоналния регистър на НОИ, по партида на Я.И., за осигурителния
период 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г., издадена от НОИ
- ТП Стара Загора, по регистриран трудов договор с „Мариана Колева 7“ ЕООД, с
ЕИК *********, и от писмо изх. № 19083873/03.10.2019 г. на Териториална
дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора.
В обясненията си ищецът
В.К.К., дадени на 10.10.2018
г. по пр. пр. № 898/2018 г. по описа на РП – Ч., признава следните факти:
ищецът е назначил ответницата Я.Д.И., като продавач в магазин, находящ се в гр.
Ч., ул. „Б.П.“ № 17; на 24.09.2018 г. след извършена ревизия в магазина,
находящ се в гр. Ч., ул. „Б.П.“ № 17, се е установило, че магазина е задлъжнял
към склада със сумата от около 26000 лева, от незаплатени стокови разписки; ищецът запитал ответницата дали наистина дължи
посочената сума; ответницата му отговорила, че я дължи; ищецът дал на
ответницата запис на заповед за да го попълни със сумата която дължи;
ответницата взела записа на заповед, след което го прочела, попълнила и разписала;
ответницата попитала кога трябва да върне парите; ищецът и отговорил, че трябва
да върне парите до 31.12.2018 г.
В практиката си
ВКС, последователно приема, че признанието представлява обяснение на страна по
делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни
за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи
пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато
не е направено пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако
същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което
съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание
може да бъде доказано или със свидетелски показания или с документа, който го
материализира / В този смисъл Решение № 3372 от 9.X.1959 г. по гр. д. № 6888/59
г., I г.о. на ВКС и Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., III
г.о. на ВКС /.
В случая,
обясненията на ищеца В.К.К., дадени на 10.10.2018 г. по пр. пр. № 898/2018 г. по описа на РП – Ч., съдържат
извънсъдебните признания за посочените по-горе неизгодни за него факти. Тези
извънсъдебни признания са доказани от приобщения към делото и подписан от ищеца
документ - обяснения от В.К.К., дадени на 10.10.2018 г. по пр. пр. № 898/2018 г. по описа на РП – Ч., неоспорени
от ищеца, от докладна записка от 11.10.2018 г. и от постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство № 898/17.10.2018 г. Посочените неизгодни
за ищеца факти са установени и от поведението на ищеца - липсата на изпълнение
на вмененото му задължение по чл. 176, ал. 1 от ГПК, с Протоколно определение
от 01.10.2019 г., с оглед последиците на ал. 3 на същата разпоредба.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че ответницата доказа твърденията си за обуславящото
трудово правоотношение, което е довело до издаването на процесния запис на
заповед, който има обезпечително-гаранционната функция по отношение на
релевираното каузално правоотношение, както и че процесния запис на заповед е
бил издаден при заобикаляне на закона, тъй като В.К.К.
е посочен в записа на заповед, като физическо лице, поемател по ефекта, вместо
представлявания от него търговец - „Марияна Колева 7“ ЕООД. В доказателствена
тежест на поемателя по записа на заповед, ищец по делото беше да установи
съществуването на вземането по каузалното правоотношение, което не бе
осъществено в настоящия процес, въпреки доказаната по делото обусловеност на
менителничния ефект от своевременно и надлежно релевираното правоотношение,
основало неговото издаване.
При така
установеното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед,
издаден като обезпечение на пълната имуществена отговорност на работника за
липси, настоящият състав намира, че в случая се касае за едностранна сделка,
която е нищожна на осн.чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 44 ЗЗД.
Съобразно
задължителната практика на ВКС, разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/, който
уреждат имуществената отговорност на работника са императивни и страните по
трудовото правоотношение не могат да уговорят ред, различен от този посочен в
КТ. Когато вредата е причинена на работодателя по небрежност при или по повод
изпълнението на трудовите задължения, служителят отговаря имуществено по Раздел
ІІ на КТ. По естеството си задължението на служителя да обезщети вредите,
причинени на работодателя при или по повод изпълнението на трудовите задължения
е вторична, санкционна правна последица от извършено вредоносно нарушение на
трудовите задължения и е специално уредена форма на гражданска отговорност за
вреди. Допустимо е паралелно съществуване на облигационно и трудово
правоотношение между едни и същи правни субекти (работодател и служител),
когато с едностранната сделка (в случая - източник
на облигационно правоотношение) не се нарушават
императивни норми на Кодекса на труда. Специалният режим на имуществената
отговорност на работника или служителя, уреден в разпоредбите от чл. 203 до чл.
212 от КТ, се отнася до субекта на нарушението, обекта на нарушението,
признаците на фактическия състав на нарушението от обективна страна
(противоправност на деянието, вреда, причинна връзка), вината от субективна
страна, размера на отговорността, начина, срока и размера за осъществяване на
имуществената отговорност. Посочените правните норми в КТ, уреждащи пълната
имуществена отговорност за липси са императивни и обезщетението за пълната
имуществена отговорност, каквато е отговорността за липси на
материално–отговорното лице се осъществява по общия исков ред - чл. 211 от КТ.
В конкретния случай се е развило първо заповедно производство по реда на чл.
471, т. 9 от ГПК – въз основа на запис на заповед, който има гаранционно -
обезпечителна функция по отношение на вземането на работодателя за липси. По
този начин въпросът за начина на осъществяване на пълната имуществена
отговорност се поставя в зависимост от развитието на заповедното производство и
по-конкретно от подаване на възражение от работника. Това е така, защото само при
подадено възражение се развива исковото производство по реда на чл. 422 ГПК, а
пропускът да се подаде възражение води до невъзможност работникът да се защити
пред съда по същество.
Допълнително следва
да се посочи, че т. 18 от преамбюла на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
се приема, че работникът е по-слабата икономически и дисциплинарно страна. По
тази причина възможността да се сключват договори в рамките на времетраенето на
трудовото правоотношение не може да бъде начин да се заобиколят императивните
норма на КТ, които защитават именно тази по-слаба страна.
Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че имуществената отговорност на работник или служител
не би могла да бъде реализирана въз основа на запис на заповед, който има
гаранционно - обезпечителна функция по отношение на вземането на работодателя
за липси, а следва да се реализира след изпълнение на процедурата в КТ, която
има императивен характер. Предвид естеството на тези изводи, безпредметно е
обсъждането на останалите възражения на ответницата.
С горните мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца, следва да бъдат възложени разноските, направени от ответницата за водене на делото. Предвид възражението на ищеца за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответницата, настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията са следните - при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., в случая - 1278.98 лв. Съобразно чл. 7, ал. 8 от Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения, при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв., а в случая процесуалният представител на ответницата е участвал в четири открити съдебни заседания. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ответницата е заплатила на адвоката в брой сумата от 1500 лева. С оглед горното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата в общ размер на 2150 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 1400 лева и заплатен депозит за възнаграждение на вещи лица в размер на 750 лева.
С оглед приетото ТР
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. При този изход от спора, настоящият
състав приема, че не са дължими и разноските, направени в заповедното
производство от ищцовата страна. Ответната страна е направила разноски в
заповедното производство в размер на 300 лева за платено възнаграждение за един
адвокат по договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения - за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ
иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК
и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми. В случая съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения минималното възнаграждение е 639.49
лв. Поради това ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата претендираната
сума от 300 лв. представляваща
разноски за
платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, направени в
заповедното производство по
ч.гр.д. № 75/2019 г. на РС – Ч..
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от В.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** за признаване на установено по отношение на Я.Д.И., с ЕГН **********,***,
съществуването на вземането на В.К.К., с ЕГН **********
***, за сумата 24966.00 лева, неизпълнено задължение по запис на заповед от
24.09.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед №
25 от 04.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 41/07.02.2019 г. по ч.гр.д. № 75/2019
год. по описа на РС - Ч..
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на В.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** против Я.Д.И.,
с ЕГН **********,*** за заплащане на разноските, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 75/2019 г. на РС – Ч., както следва - ДТ в размер на 499.32
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 905.00 лева.
ОСЪЖДА В.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Я.Д.И., с
ЕГН **********,***, направените по настоящото дело съдебни и деловодни разноски
в общ размер на 2150 лева.
ОСЪЖДА В.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Я.Д.И., с ЕГН **********,***, сумата 300 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 75/2019 г. на РС – Ч..
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: