№ 4340
гр. Варна, 19.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100501982 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Дойче Луфтханза“ АД, чрез търговското му
представителство в Република България, Булстат *********, срещу Решение №
2567/07.07.2025 г., постановено по гр. д. № 13784/2024 г. на ВРС, с което ответникът,
настоящ въззивник, е осъден да заплати на ищеца, настояща въззиваема страна – Д. В. Д., на
основание чл. 75, вр. чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1-во, вр. чл. 22, ал. 2 от Конвенция за
уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз сумата от 2428,25 лева,
равняваща се на 1000 специални права на тираж, представляваща обезщетение за загубен
багаж при последователен превоз с полети ** ***/**.**.**** г., опериран от „Еър Канада“, и
** ****/**.**.**** г., опериран от „Дойче Луфтханза“ АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.10.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно поради
некоректно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост
първоинстанционно решение, респ. за отхвърляне на предявения иск. На първо място
жалбоподателят твърди, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че докладът за
нередовности има силата и носи последствията на подписан от двете страни констативен
протокол по чл. 123 от ЗГВ, като счита, че съдът не е приложил правилно и презумпцията по
чл. 124 от ЗГВ. Сочи, че некоректно ВРС е приел, че е проведено рекламационно
производство, въпреки че срещу дружеството не е подавана писмена жалба, вкл. и в
законоустановените за това срокове. Цитира относима съдебна практика. Бланкетно
жалбоподателят твърди, че решението е постановено в противоречие с тълкувателната
практика на ВКС. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по жалбата е депозиран отговор, с който същата се
оспорва като неоснователна и се моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззиваемата страна излага подробни аргументи в подкрепа на становището си, че
съставянето на констативен протокол по чл. 123, б. „в“ от ЗГВ не е задължителен елемент от
рекламационното производство по ЗГВ в случай на изгубен багаж. Цитира съдебна практика
във връзка с правното значение на рекламацията или жалбата при предявяване на иск за
обезщетение за вреди в случай на загуба на товар. Поддържа, че в конкретния случай
коректно ВРС е приел, че той е подал рекламация на самото летище, което, според него, се
установява от съставения доклад за нередовности в собствеността – PIR от 01.06.2024 г., и
1
респективно, че е спазил съответните нормативни изисквания. Детайлно посочва, че
своевременно е предприел необходимите действия по сезиране на превозвача за загубения
багаж, като отбелязва, че съгласно чл. 128, б. „в“ от ЗГВ рекламацията може да се подаде и
след изтичане на сроковете по чл. 127 от ЗГВ, ако правоимащият докаже, че превозвачът е
бил уведомен за възникналата щета, което твърди, че е сторено още на 01.06.2024 г. В
обобщение сочи, че са налице всички нормативни предпоставки за ангажиране
отговорността на превозвача ответник за заплащане на дължимото обезщетение за
претърпените вреди. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на жалбата и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, депозирана от „Дойче Луфтханза“ АД,
регистрирано във Федерална Република Германия, със седалище и адрес на управление: гр.
Кьолн 50679, Фон-Габленц-Щрасе № 2-6, чрез търговското му представителство в
Република България, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5,
Софарма Бизнес Тауърс, сграда Б, ет. 5 чрез търговското му представителство в Република
България, Булстат *********, срещу Решение № 2567/07.07.2025 г., постановено по гр. д. №
13784/2024 г. на ВРС, с което ответникът, настоящ въззивник - „Дойче Луфтханза“ АД, е
осъден да заплати на ищеца, настояща въззиваема страна – Д. В. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. В., ул. „Р. М.“ № *, ап. **, на основание чл. 75, вр. чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 17,
ал. 2, изр. 1-во, вр. чл. 22, ал. 2 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз сумата от 2428,25 лева, равняваща се на 1000 специални
права на тираж, представляваща обезщетение за загубен багаж при последователен превоз с
полети ** ***/**.**.**** г., опериран от „Еър Канада“, и ** ****/**.**.**** г., опериран от
„Дойче Луфтханза“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.10.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивната страна – „Дойче Луфтханза“ АД се връчи и препис от отговора на Д. В.
Д. по въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищцовата страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2