РЕШЕНИЕ
№ 1123
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501907 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 във вр. с чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №19179/18.07.2022 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Е. К. Ч., ЕГН
**********, от с. *************, срещу постановление от 26.05.2022 г. по
изпълнително дело №20178220401061 по описа на ЧСИ ************ по
регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е
отказано прекратяване на изпълнителното дело, като се иска прекратяване на
същото поради настъпила перемпция. Твърди се, че на 28.11.2017 г.
жалбоподателката е заплатила сумата от 210.68 лв. по сметка на взискателя.
По изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия в
периода от образуването му на 03.10.2017 г. до 08.04.2022 г., когато е наложен
запор върху банковата сметка на жалбоподателката. В периода от 03.10.2017
г. до 03.10.2019 г. изпълнителни действия не са извършвани. Депозирането на
молби от взискателя на 17.12.2018 г. и на 11.12.2019 г. за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката не прекъсват
давността, тъй като не са предприети изпълнителни действия. Поисканите
изпълнителни действия не са произвели търсения ефект. Не е внесена и
дължимата държавна такса за исканите действия. Иска се и присъждане на
разноски, както и адвокатско възнаграждение за пълномощника на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв.
1
Ответната страна - взискателят „*************** чрез
юрисконсулт М.Н. излага съображения за неоснователност на жалбата, като
се иска да се остави без уважение.
В писмено обяснение /мотиви/ към обжалваното изпълнително
действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че
жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени
съображения.
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока
по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния
изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.
№2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на
това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Според цитираното
тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ има прекъсващо давността действие, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи.
Настоящата инстанция намира, че такива действия са извършвани
регулярно по изпълнителното дело.
Изпълнителното производство е образувано на 13.10.2017 г. с
разпореждане на помощник ЧСИ ************ при ЧСИ *********** по
молба на „**********ЕАД с приложени изпълнителен лист №7310/05.07.2017
г., издаден въз основа на заповед №6385 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 04.07.2017 г.,
издадена по ч.гр.д. №10070/2017 г. по описа на ПдРС срещу Е.Ч., както и
самата заповед. С молбата е поискано налагане на запори върху движими
вещи и вземания на длъжника, възбрани върху недвижими имоти, както и
проучване на имуществото на длъжника.
С разпореждане /л.16 от изпълнителното дело/ ЧСИ е образувал
изпълнителното дело, разпоредил е изпращане на ПДИ на длъжника,
присъединил е държавата като взискател за сумата от 51.99 лв., отразил е
направените справки.
До длъжника са изпратени покана за доброволно изпълнение,
копия от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, възражение по
чл.417 ГПК, извлечение от счетоводни книги и съобщение за
присъединяването на НАП като взискател. Посочено е задължение по
изпълнителното дело към 15.11.2017 г. в размер на 419.44 лв. Документите са
връчени на 17.11.2017 г. на майката на Ч.
С молба от 28.11.2017 г. Е.Ч. е поискала редуциране на
юрисконсултското възнаграждение до 50 лв., като е приложила доказателства
2
за заплатена сума от 210.68 лв. по сметка на взискателя.
С разпореждане от 10.01.2018 г. (л.26) е отказано да се намали
размера на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
на 50 лв. Разпореждането не е обжалвано от страните.
С молба от 17.12.2018 г. (л.31 ИД) от взискателя е поискано
налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на
длъжника.
На 22.05.2019 г. е връчено съобщение на длъжника с размера на
дълга.
С молба от 11.12.2019 г. (л.40 ИД) от взискателя отново е
поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банкови
сметки на длъжника, като с разпореждане от 13.01.2020 г. на помощник ЧСИ
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 13.01.2020 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя и
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Същото е
връчено на 16.01.2020 г.
С разпореждане от 07.05.2020 г. (л.50) отново е отказано да се
намали размера на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение от
100 лв. на 50 лв. Разпореждането не е обжалвано от страните.
С молби от 02.12.2020 г. (л.52 ИД) и от 21.12.2021 г. (л.53) от
взискателя отново е поискано налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и банкови сметки на длъжника.
С молба от 08.12.2021 г. (л.56) е поискано да се насрочи опис на
движими вещи на адреса на длъжника.
С нова молба от 22.02.2022 г. взискателят отново е поискал да се
наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С разпореждане от 08.04.2022 г. е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника в************
На 17.05.2022 г. (л.64) е направено искане от длъжника за
прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, което с
атакуваното постановление (л.69) е оставено без уважение. За постановения
акт длъжникът е уведомен на 06.06.2022 г., като в срок е депозирал жалба
срещу постановлението на ЧСИ.
Съдът намира, че възраженията в жалбата следва да бъдат
оставени без уважение. От прегледа на изпълнителното дело се установява,
че взискателят регулярно е правил искане за предприемане на принудителни
действия – запориране на трудово възнаграждение, банкови сметки,
извършване на опис на движими вещи. Запорирани са били сметки, както и
трудово възнаграждение. Конституирана е страна - нов взискател, извършено
е и плащане. Всяко плащане от длъжника по делото прекъсва давността и
затова не се налага отправяне на искане от взискателя.
3
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г./, се предвижда, че считано от 13 март 2020 г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на извънредното
положение, след продължаването му с един месец, е изтекъл на 13.05.2020 г.
Действието на горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г./. Предвиден е седмодневен срок след влизане в сила на ЗИД на
Закона за здравето, след изтичането на който се възстановява течението на
процесуалните срокове. Дори и без спиране на давността в посочения период
обаче не е изтекъл двугодишния давностен срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
По изпълнителното дело редовно е искано от взискателя да се предприемат
действия. Твърденията на жалбоподателя са неоснователни, тъй като всички
гореописани изпълнителни действия са инициирани от взискателя, което е
достатъчно основание да се достигне до извод, че не е изтекъл
законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е
взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е
налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че
давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на
института на т.нар. „перемпция“. Според разясненията в т. 10 от ТР
№2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на
изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак
според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността
действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се
разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на
съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че от взискателя не
са внесени необходимите такси и разноски – такива не са определени от ЧСИ,
респективно – не е налице отказ на страната да ги внесе, което да е станало
причина да не се предприемат действия за удовлетворяване вземането на
взискателя. Искане за извършване на действия регулярно е отправяно до ЧСИ,
4
както бе описано подробно по-горе. Липсват основания да се приеме, че
взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане
висящността на изпълнителния процес в продължение на две години. Не са
налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на
производството.
Обжалваното постановление се явява законосъобразно, поради
което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.
Разноски не са поискани от ответната страна, поради което и не се
присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №19179/18.07.2022 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Е. К. Ч., ЕГН
**********, от с. *****************, срещу постановление от 26.05.2022 г.
по изпълнително дело №20178220401061 по описа на ЧСИ
***************по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС
Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5