Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ……….2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Вяра Баева, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 11135/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 16.04.2020г., постановено по гр.д.
№ 63554/2018 г. по описа на СРС, съдът е осъдил на основание чл. 222, ал. 3 КТ „А.И.2.” ООД, ЕИК ******да заплати на Г.И.Н., ЕГН **********
сумата от 14 376 лв. - обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер
на 6 брутни трудови възнаграждения, считано от 02.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда -
01.10.2018г. до окончателното плащане. Отхвърлил е предявения от Г.И.Н., ЕГН **********
срещу „А.И.2.” ООД, ЕИК ******иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата
124,04 лв. - лихва за забава върху главницата, изтекла за периода 01.09.2018г.
- 01.10.2018г. С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил и разноските
между страните по правилата на чл. 78 ГПК.
Недоволен от съдебното решение, в неговата осъдителна
част, е останал ответникът „А.И.2.” ООД, ЕИК *********,
който в срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че преди датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на работника, същият е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и съответно има право да получи обезщетението, предвидено в чл.
222, ал.3 КТ в размер на 6 брутни заплати. В тази връзка навежда, че трудовото
правоотношение с работника е прекратено на 02.07.2018 г., а заявлението за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е подадено чак на 19.07.2018
г., като разпореждането, с което същата е отпусната е от 26.07.2018 г. т.е.
около 20 дни след прекратяване на трудовия договор, предвид което въззиваемият
работник няма право да получи обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
Г.И.Н..
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато
следи за приложението императивна правна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, в
обжалваната част, а по отношение на нейната правилност съдът намира, че
подадената въззивна жалба е неоснователна, поради следните съображения:
От материалите по делото е видно, че първоинстанционното
производство е образувано по иск на Г.И.Н. срещу „А.И.2.” ООД с правно
основание чл. 222, ал.3 КТ за присъждане на сумата в размер на 14376 лв. –
претендираната като обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, считано от 02.07.2018г.,
ведно със законната лихва за периода 01.09.2018г. - 01.10.2018г. в размер на 124,04
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
- 01.10.2018г. до окончателното изплащане на главницата.
В рамките на първоинстанционното и въззивното
производство страните не спорят за това, че за периода 23.02.2005г. -
02.07.2018г. е било налице трудово правоотношение между въззиваемия Г.И.Н. и въззивника
„А.И.2.” ООД, което е било прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ по взаимно
съгласие на страните, за което е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ 715/02.07.2018 г. Съответно страните не спорят, че въззиваемият е полагал
труд при въззивника през последните 10 години преди прекратяване на
правоотношението.
Страните не спорят, а се установява и от представените
писмени доказателства, че въззиваемият е
подал молба за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
19.07.2018 г., като с разпореждане № **********/26.07.2018г.
молбата е уважена и му е отпусната пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 КСО, считано от 05.06.2018
г.
За да бъде уважена предявената от въззиваемия претенция
следва по делото да се установи наличието на следните предпоставки: прекратяване
на трудовото правоотношение независимо от основанието за това; към момента на
прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст съгласно КСО;
работникът или служителят да е придобил при един и същ работодател
последните си 10 години трудов стаж преди прекратяването на трудовото правоотношение,
като този трудов стаж може да е придобит и по няколко отделни последователни
трудови правоотношения със същия работодател и работникът да не е получавал
вече гратификацията.
От установените безспорни факти и представените писмени
доказателства се установява, че към момента на прекратяване на процесното
трудово правоотношение са били налице всички, посочени горе кумулативни
предпоставки. Въззиваемият е работил при работодателя в продължение на повече
от 10 години, придобил е правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 05.06.2018 г., трудовото му правоотношение е прекратено на
02.07.2018 г. т.е. след придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и гратификацията не е изплатена. Съответно правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е уважил предявения иск с правно основание чл. 222,
ал.3 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. В тази връзка всички наведени от въззивника
възражения срещу правилността на съдебното решение касаят всъщност момента, в
който работникът е решил да упражни вече придобитото от него право на пенсия,
който момент обаче е ирелевантен за възникването на правото на обезщетение по
чл. 222, ал.3 КТ, което се свързва само и единствено с момента на придобиване
на правото на пенсия.
При така изложеното и като препраща на основание чл. 272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, въззивната съдебна инстанция
намира, че следва да потвърди съдебното решение в обжалваната част като правилно
и законосъобразно. В останалата част, с която е отхвърлен иска на въззиваемия с
правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
главницата за период преди датата на подаване на исковата молба, съдебното
решение не е обжалвано и влязло в сила.
По разноските:
При този изход на правния спор въззиваемият има право на направените от него
разноски в хода на въззивното производство, които се изразяват само в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. В тази връзка съдът приема за
неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото уговореното такова съответства на
предявения във въззивното производство материален интерес и предвидените в
Наредбата минимални размери на възнагражденията.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 16.04.2020г., постановено по гр.д. № 63554/2018 г. по описа
на СРС, в частта, с която съдът е осъдил на основание чл. 222, ал. 3 КТ „А.И.2.”
ООД, ЕИК ******да заплати на Г.И.Н., ЕГН ********** сумата от 14376 лв. - обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, считано от 02.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в
съда - 01.10.2018г. до окончателното плащане и в частта за разноските.
В останалата част съдебното
решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „А.И.2.” ООД, ЕИК ******да заплати на Г.И.Н.,
ЕГН **********
сумата от 700 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.