гр. Бургас, 4 април 2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 1309 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, във
връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба на М.Х.К., ЕГН **********, с
адрес за кореспонденция гр.Бургас, ул.„Мара Гидик“ № 8,
вх. А, ет. 2, подадена чрез адвокатско дружество „Ч. и Я.“, против Акт за установяване на
задължения № ТИ 80515-1/08.06.2020г., издаден от Т.И.на длъжност главен експерт
ревизии в отдел „Контрол и принудително събиране“ към дирекция „Местни приходи
от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение №
94-01-19061/3/27.07.2020г. на директора
на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас.
Жалбоподателката счита, че АУЗД и потвърждаващото го решение, са
незаконосъобразни - противоречат на материалния и процесуалния закон. Според
нея, липсват мотиви относно всички обстоятелства, въз основа на които
оспореният акт е бил издаден, в това число и непосочване на правните основания
за неговото издаване. Счита, че неправилно и необосновано приходната
администрация е завишила площите на имотите. Въведени са възражения, че таксата
битови отпадъци неправилно е била определена като обща стойност, а не като
стойност за всяка една услуга поотделно. Иска отмяна на оспорения акт.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адвокат Ч., поддържа жалбата на сочените в нея, основания. Претендира
присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът по оспорването – директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община
Бургас, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт М., намира оспорването за неоснователно. Счита, че не са допуснати
нарушения при издаване на АУЗ. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от
лице, с доказан интерес от оспорването- адресат на акта, в предвидения от
закона, срок.
Делото се разглежда за втори път пред настоящия
съд, след като с Решение № 6981 от 09.06.2021г., постановено по адм. дело №
707/2021г. Върховният административен съд е отменил Решение № 1591 от
17.11.2020г., постановено по адм. дело № 1690/2020г. по описа на
Административен съд – Бургас и е върнал делото за ново разглеждане с дадени
указания, които са задължителни, по силата на чл.224 АПК.
І.ФАКТИТЕ:
Жалбоподателката е съсобственик на следните
недвижими имоти (нотариален акт № 33, том ІV, рег. № 2155, дело № 562 от 2001
г. (л.7) на нотариус с рег.№ 250 на Нотариалната камара, с район на действие –
района на РС Бургас; удостоверение за наследници № АО9400-1079/12.03.2013г. по
описа на Община Бургас (л.53) и декларации, подадени на осн. чл.14 от ЗМДТ,
находящи се в гр. Бургас, ул. „Антим І“ № 32:
- земя с идентификатор 07079.610.172 с площ от 921
кв.м., със застроена площ (ЗП) 454 кв.м., с данъчна оценка 46 776.90 лева (или
23 388.45 лева за притежаваните ид.ч. от жалбоподателката);
- жилище с идент. 07079.610.172.1 (построено през
1930 г.) с разгъната застроена площ (РЗП) за цялата сграда 485 кв.м., в това
число притежаваните от жалбоподателката самостоятелен обект с РЗП – 256 кв.м.,
мазе с РЗП – 109 кв.м. и таван с РЗП – 120 кв.м., с данъчна оценка на обекта
252 981.40 лева (или 126 490.70 лева за притежаваните ид.ч. от
жалбоподателката);
- търговски обект с идент. 07079.610.172.2
(построен през 1995 г.) с РЗП 285 кв.м., с данъчна оценка на обекта 262 467.90
лева (или 131 233.95 лева за притежаваните ид.ч. от жалбоподателката);
- друг нежилищен обект с идент. 07079.610.172.3
(построен през 2007 г.) с РЗП 41 кв.м., с данъчна оценка на обекта 12 047.80
лева (или 6 023.90 лева за притежаваните ид.ч. от жалбоподателката).
С декларация по чл.14 от ЗМДТ, с вх. №
31086/19.08.1998 г. (л.54-76), подадена от наследниците на С.П.– Е.Д.К. и Х.Д.Д.,
било декларирано право на собственост – по наследство на следните недвижими
имоти с адрес „Антим І“ № 32: къща с година на построяване 1930 г., първи и
втори етаж, с посочено РЗП на мазе 109 кв.м. и РЗП на таван 120 кв.м., с обща
РЗП на обектите 458 кв.м.; кафене с двор с година на построяване 1995 г. с РЗП
150 кв.м.; дворно място с площ от 758.50 кв.м. и ЗП от 109 кв.м. Към
декларацията е представен и препис от удостоверение за вписване в регистъра на
паметниците на културата на сграда намираща се на ул. „Антим І“ № 32 и 34.
С последващи декларации по чл.14 от ЗМДТ, с вх.
35033/19.07.2001г. (л.77) и вх. №35011/16.07.2001г. (л.86), в които
жалбоподателката била посочена като съсобственик на ½ ид.ч. от
декларираните обекти, била извършена корекция (във връзка с издадено решение №
165/2001 г., постановено по дело № 746/2000 г. по описа на ВКС и промяна в
застроителния план на града) относно притежаваните обекти с административен
адрес гр. Бургас, ул. „Антим І“ № 34. Към декларациите била приложена молба
(л.85), в която било посочено, че поради промяна в квартално застроителния план
на града, поземлен имот с адрес ул. „Антим І“ № 32 от площ 758 кв.м. бил
променен на площ от 908 кв.м., а поземлен имот с административен адрес ул.
„Антим І“ № 34 от площ 370 кв.м. бил променен на площ от 221 кв.м.
С декларация с вх.№ **********/07.11.2019 г. (л.34
и сл.), подадена от С.Д., било декларирано, че същата заедно с М.К., притежават
½ ид.ч. от следните имоти, находящи се на в гр. Бургас, ул. „Антим І“ №
32: поземлен имот (УПИ с площ от 921 кв.м., със застроена площ (ЗП) 454 кв.м.;
жилище с идент. 07079.610.172.1 (построено през 1930 г.) с декларирана РЗП за
цялата сграда 485 кв.м., от които собствени на декларатора втори етаж, с
декларирано РЗП 256 кв.м. и мазе към него с РЗП 109 кв.м. и таван с РЗП 120
кв.м.; търговски обект с идент. 07079.610.172.2 (построен през 1995 г.) с
декларирано РЗП 285 кв.м.; и друг нежилищен обект с идент. 07079.610.172.3
(построен през 2007 г.) с РЗП 41 кв.м.
На 10.02.2020г. началник отдел „Устройствено
планиране и архитектура“ в дирекция „Устройство на територията“ при Община
Бургас изпратил до директора на дирекция „МПДТР“ при Община Бургас писмо (л.41)
относно категорията, в която попадат сгради с идентификатори 07079.610.172.1,
07079.610.172.2 и 07079.610.172.3. В писмото било посочено, че сградите са както
следва: с категория М3 за сграда с идент. 07079.610.172.1, М1 за сграда с
идент. 07079.610.172.2 и ПН за сграда с идент. 07079.610.172.3. В хода на
проверката били извършени и справки в Агенция по геодезия, картография и
кадастър, видно от приложените извадки от сайта на агенцията. От приложените
справки било установено, че сграда с идент. 07079.610.172.1 представлява
жилищна сграда със смесено предназначение, на 2 етажа и два самостоятелни
обекта, със застроена площ 128 кв.м.; обект с идентификатор 07079.610.172.2
представлява сграда за търговия на един етаж, със застроена площ 285
кв.м.; обект с идент. 07079.610.172.3
представлява друг вид сграда за обитаване на един етаж, със застроена площ от
41 кв.м.; и поземлен имот с идент. 07079.610.172 е с площ от 921 кв.м.
С АУЗД № ТИ 80515-1/08.06.2020г., издаден от Т.И.на
длъжност главен експерт ревизии в отдел „Контрол и принудително събиране“ към
дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, въз
основа на декларация № 31086/19.08.1998г., за периода 2015 г.- 2019 г. на М.К.
били установени задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови
отпадъци и лихва за забава, изчислена към 08.06.2020 г., в общ размер на 8
510.33 лева, от които:
- данък върху недвижимите имоти за 2015 г. в размер
141.90лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 68.69лв.;
- ДНИ за 2016 г. в размер 293.91лв. и лихва за
забава върху тази главница в размер 112.46лв.;
- ДНИ за 2017 г. в размер 291.89лв. и лихва за
забава върху тази главница в размер 82.10лв.;
- ДНИ за 2018 г. в размер 289.86лв. и лихва за
забава върху тази главница в размер 52.05лв.;
- ДНИ за 2019 г. в размер 287.84лв. и лихва за
забава върху тази главница в размер 22.55лв.;
- такса битови отпадъци (ТБО) за 2015г. в размер
859.08лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 415.87лв.;
- ТБО за 2016г. в размер 1 147.33лв. и лихви за
забава върху тази главница в размер 439.01лв.
- ТБО за 2017г. в размер 1 139.36лв. и лихви за
забава върху тази главница в размер 320.44лв.
- ТБО за 2018г. в размер 1 131.39лв. и лихви за
забава върху тази главница в размер 203.18лв.
- ТБО за 2019г. в размер 1 123.42лв. и лихви за забава
върху тази главница в размер 88.00лв.
Актът бил връчен на 11.07.20120г. (л.30).
С жалба вх.№ 94-01-19061/24.06.2020г. (л.26),
подадена до директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“
при Община Бургас, М.К. оспорила по административен ред установените
задължения.
С решение № 94-01-19061/3/27.07.2020г. на директора на дирекция „Местни приходи от
данъци, такси и реклама“ при Община Бургас (л.26), постановено в срока по чл. 155, ал.1
от ДОПК, обжалваният АУЗД бил потвърден
изцяло. Решаващият орган посочил, че задълженията с АУЗД са определени въз
основа на първоначално подадена декларация с вх. № 31086/19.08.1998 г. и
последваща коригираща декларация с вх. № **********/07.11.2019 г. Уточнил , че
данните за имотите са актуализирани съобразно данните от кадастралната карта.
Посочил начина на формиране на задълженията: при определяне на ДНИ е ползвана
данъчната ставка за 2015 г. - 1,45пром., а за останалите периоди- 1,75 пром.,
като основа- данъчната оценка на имотите. За жилището –къща, не е определен
ДНИ, тъй като същата е обявена за паметник на културата. При определяне на ДНИ
е отчетена заплатена през 2015 г. сума в размер на 113,93 лева. За ТБО стойностите
са определени въз основа на приетите с наредба по чл. 9 от ЗМДТ ставки, а като
основа е ползвана данъчната им оценка, както следва: за 2015 г. – за земя: ДО
23 388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и установено задължение за ТБО – 23,39
лева; за жилище – ДО 126 490.70 лева, данъчна ставка 1 пром., и установено
задължение за ТБО 126.49 лева; за търговски обект: ДО 146 697.00, данъчна
ставка 7,9 пром., и установено задължение за ТБО 1158.91 лева; друг нежилищен
обект: ДО 6351.30 лева, данъчна ставка 7,9 пром., и установено задължение за
ТБО 50,18 лева; за 2016 г. - за земя: ДО 23 388.45 лева, данъчна ставка 1
промил, и установено задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – ДО 126 490.70
лева, данъчна ставка 1 пром., и установено задължение за ТБО 126.49 лева; за
търговски обект: ДО 138 272.10 лева, данъчна ставка 6,9 пром., и установено
задължение за ТБО 954.08 лева; друг нежилищен обект: ДО 6285.80 лева, данъчна
ставка 6,9 пром., и установено задължение за ТБО 43.03 лева; за 2017 г. - за
земя: ДО 23 388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и установено задължение за
ТБО – 23,39 лева; за жилище – ДО 126 490.70 лева, данъчна ставка 1 пром., и
установено задължение за ТБО 126.49 лева; за търговски обект: ДО 137 188.20
лева, данъчна ставка 6,9 пром., и установено задължение за ТБО 946.56 лева;
друг нежилищен обект: ДО 6220.40 лева, данъчна ставка 6,9 пром., и установено
задължение за ТБО 42.92 лева; за 2018 г. - за земя: ДО 23 388.45 лева, данъчна
ставка 1 промил, и установено задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – ДО
126 490.70 лева, данъчна ставка 1 пром., и установено задължение за ТБО 126.49
лева; за търговски обект: ДО 136 092.20 лева, данъчна ставка 6,9 пром., и
установено задължение за ТБО 939.04 лева; друг нежилищен обект: ДО 6154.90
лева, данъчна ставка 6,9 пром., и установено задължение за ТБО 42.47 лева; за
2019 г. - за земя: ДО 23 388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и установено
задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – ДО 126 490.70 лева, данъчна ставка
1 пром., и установено задължение за ТБО 126.49 лева; за търговски обект: ДО 135
002.20 лева, данъчна ставка 6,9 пром., и установено задължение за ТБО 931.52
лева; друг нежилищен обект: ДО 6089.40 лева, данъчна ставка 6,9 пром., и
установено задължение за ТБО 42.02 лева.
Решението било връчено на жалбоподателката на
30.07.2020г. (л. 11).
С жалба вх.№ 94-01-19061(4)/12.08.2020г. (л.3)
актът бил обжалван по съдебен ред.
В хода на съдебното производство ответникът
представя документи, удостоверяващи, за процесния период, изпълнение от страна
на Общината на изискуемите от закона предпоставки за начисляване на ТБО:
Решения на Общински съвет Бургас за одобряване на
План- сметка за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа или
други съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистотата на територии за
обществено ползване (л.22-29).
Извадка от Устройствен правилник на Общинската
администрация на Община Бургас, според която в обхвата дирекция „Център за
административни услуги Приморие“ попада Централна градска част, к-с
„Възраждане“, кв. Крайморие, м. Рибарско селище, Парк „Росенец“, Алатепе.
(бел.: по делото няма спор, че процесните имоти, с оглед на административния им
адрес попадат в обхвата на Централна градска част на гр.Бургас).
Заповеди на кмета на Община Бургас за определяне
граници на районите на територията на Община Бургас, включени в системата на
организирано поддържане на чистотата, в които ще се предоставят услугите по
събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на
чистотата на територии за обществено ползване (л.32-36). Според посочените
актове, дейностите по поддържане на чистотата се извършват на първо място в
строителните граници на гр.Бургас, в които граници попада Централната градска
част на града.
Акт за частна общинска собственост №8333(л.38),
удостоверяващ наличието на „Регионално депо за битови отпадъци“, разположено в
землището на с.Полски извор, Община Камено, Област Бургас, обслужващо
територията на гр.Бургас.
Договори с дружества, на които е възложени
дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в Община Бургас (л.44-71). Протоколи,
удостоверяващи извършените от тези дружества видове дейности, в изпълнение на
сключените договори, за териториите, попадащи в обхвата на кметство „
Приморие“(л.72-619) и фактури за плащане на извършените дейности.
По делото е допусната и приета без възражения
съдебно- икономическа експертиза. Според вещото лице, с оспорения акт
задълженията за ДНИ и ТБО на М.К. са изчислени върху данъчната оценка на
½ ид.ч. от декларираните имоти, описани в нотариалния акт и с площ,
актуализирана с данните по кадастралната карта на АГКК гр.Бургас, с прилагане
на действащите за процесния период ставки.
По искане на жалбоподателя вещото лице изчислява
задълженията и на база данъчната оценка на имотите, изготвена на база
квадратурата, посочена в нотариалния акт- за периода 2015-2019г.: ДНИ- 860,
99лв. и ТБО- 3495,33лв.
В съдебно заседание заявява, че задълженията, определени с оспорения акт,
които са въз основа на данъчна оценка, определена на база квадратура на имотите
по кадастрална карта, са правилно определени с оглед използваната база.
ІІ.ПРАВОТО:
Обжалваният акт е
издаден от компетентен орган.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на
кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени – актът е издаден от
главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ към дирекция „МПДТ“
при Община Бургас, оправомощен за това със заповед № 1681/01.07.2014 г. на
кмета на Община Бургас, като издателят на акта е назначен на посочената
длъжност със заповед № 25/26.02.2020 г.
Потвърждаващото акта
решение, е издадено от Директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и
реклама“ при Община Бургас, който притежава материалноправна компетентност по
см. на чл. 4, ал.5 от ЗМДТ.
АУЗД е издаден при
спазване на установената от закона писмена форма по чл.120, ал.1 от ДОПК вр. с
чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви, от които да стане ясно за
адресата защо АО е приел правните си изводи за дължимост на оспорените данъци и
такси. Макар и пестеливи, мотивите на оспорения акт сочат в пълнота
обстоятелства, покриващи фактическия състав, при осъществяването на който
възникват задълженията по акта – собственост на жалбоподателката върху
недвижими имоти на територията на община Бургас, намиращ се в урбанизирана
зона, предназначението на имота, както и последваща служебна проверка,
констатираща липсата на внесени ДНИ и ТБО за процесните години. Предвид
изпълнението на това задължение, то липсата на конкретно посочена правна норма
за определяне на задълженията не води до съществено нарушение при неговото
издаване. Още повече, че с потвърждаващото решение на директора на дирекция
„МПДТР“ към Община Бургас са отстранени пропуските в оспорения АУЗД – посочени
са правните норми, начина на определяне на ДНО и ТБО (правния ред, съответната
ставка, данъчните оценки за всяка една година, както и обстоятелството, че
къщата – жилище, обявена за паметник на културата не е обложена с ДНИ по
смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 11а от ЗМДТ).
Отделно от това, в хода
на съдебното производство ответникът представя подробна справка, относно вида
на задълженията и начина на определянето им (л.11-14).
В производството по издаване на акта не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
задълженията е следвало да бъдат определени по „специална процедура по ДОПК“.
Оспореният акт е издаден в хода на производство,
проведено по реда на чл. 107 от ДОПК. Според ал.1 на текста, когато органът по
приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз
основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на
внасяне в срока, предвиден в съответния закон. По делото е категорично
установено, че за процесните недвижими имоти са подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ. Въз основа на данните, заявени с тях е определен и размера на данъчните
задължения. Актът е издаден служебно, каквато възможност предвижда ал.3 на
чл.107 от ДОПК, тъй като административния орган е установил, че дължимите за
периода задължения не са заплатени.
Не представлява основание за определяне на
задълженията по друг ред факта, че „друг нежилищен обект“ с РЗП 41.00кв.м. не е включен в нотариалния акт, което
изключвало извод за право на собственост на жалбоподателката върху него.
Нотариалният акт удостоверява право на собственост върху недвижими имоти към
2001г., а този имот е деклариран като построен през 2007г.
Отделно от това, нито с подадената жалба, нито в
хода на съдебното производство жалбоподателката е отрекла правото си на
собственост върху имота, който е деклариран.
Материалният закон е приложен правилно.
1.по отношение на
задълженията за ДНИ:
Според разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
Както вече бе посочено, по
делото не е спорно че М.К. има право на собственост ½ ид.ч. върху
декларираните имоти, които имоти са облагаеми с данък по см. на чл.10, ал.1 от ЗМДТ.
Според разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите
имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.
В случая данъчната оценка е
определена на база квадратурата на имотите, установена след извършена справка в
АГКК гр.Бургас.
Възражението, че данъчната
оценка следва да бъде определена на база квадратурата, указана в нотариалния
акт е неоснователно.
Аргумент в подкрепа на извода, че данъка се дължи
върху действителната площ на имотите, е разпоредбата на чл. 18, ал.1, пр. 2 от ЗМДТ, която предоставя правомощия на служителя на общинската администрация да
иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията
със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът
се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от
техническите органи. Задължения за предоставяне на данни, свързани с имотите имат
и всички съответни административни органи.
Нещо повече, разпоредбата на ал.3 на посочената
норма изрично предвижда при определяне на данъка да бъдат използвани данни от
кадастъра, както е сторено в случая.
Поради това съдът намира, че като е установил действителната
квадратура на имотите и въз основа на нея е определил данъчната оценка,
издателят на оспорения акт е приложил закона правилно.
Задълженията са дължими в
размера, определен с АУЗД- при данъчна ставка за 2015 г. - 1,45пром., а за
останалите периоди- 1,75 пром., приложена върху данъчната оценка на имотите. В
настоящото производство не е направено
възражение относно размера на данъчната оценка на имотите, ползвана от
приходния орган за определяне на задълженията ДНИ и ТБО, а само за квадратурата,
по отношение на която същата следва да бъде определена, на което възражение е
даден отговор.
2.по отношение на ТБО:
Според чл.62 от ЗМДТ,
таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране
на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране
на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности.
Условията, при които не се събира такса за някоя от
услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината,
а по отношение на обезвреждането на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
С оглед горепосочените разпоредби, за да бъде
дължима таксата за всяка една от услугите е необходимо да бъде доказано
наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки - принадлежност на имотите
към територията на съответното населено място, обстоятелството, че именно
задълженото лице е собственик или ползвател на този имот и реалното
предоставяне на услугите.
Съдът намира за доказано, че жалбоподателката е
задължена за такса по см. на чл.64 от ЗМДТ.
Доказано е и реално изпълнение на трите вида
услуги.
Според чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за
извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината, а според
ал. 2 видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както
и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със
заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на
предходната година.
По делото са представени Заповеди на кмета на
Община Бургас за определяне на границите на районите, в които е организирано
събиране и транспортиране на битови отпадъци, вида на предлаганите услуги и
честотата на събиране и транспортиране за процесния период 2015- 2019г., в
обхвата на която попадат и недвижимите имоти на жалбоподателката.
Не само принадлежността на имотите към район,
определен с посочените актове предпоставя извод за дължимост на таксата за
сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на териториите за обществено
ползване.
По делото са представени достатъчно доказателства,
удостоверяващи реално предоставяне на посочените услуги.
Възражението, че в представените протоколи е
описано, че извършваните дейности са били в кв. „Крайморие“ и парк „Росенец“,
но за нито един от останалите квартали не съществува запис, от който може да
бъде установено, че дейностите за извършената работа по почистване, събиране
такса битови отпадъци и други, могат да бъдат съотнесени за ЦГЧ, което обуславя
извод за недоказано предоставяне на услугите по отношение на процесния имот,
съдът намира за неоснователно.
Във всички протоколи е отразено извършване на
дейностите по отношение на територии, попадащи в обхвата на кметство
„Приморие“. Фактът, че два от кварталите са изрично отграничени, не изключва
възможността да се приеме, че услугите са били предоставяни и по отношение на
ЦГЧ, в която попадат процесните имоти.
ЦГЧ не представлява квартал на града, поради което
и не е посочвана в табличния вид на протоколите, като такъв. Поради това в
същите, в графа „квартал“ са посочени
кв. „Крайморие“ и парк „Росенец“, а за останалите територии е посочено
само кметството, в което се намират.
Правилно за жалбоподателката са установени задължения за обезвреждането на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения.
Дължимостта на такса за услугата
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по аргумент на противното
на чл.71, т.3 от ЗМДТ се предпоставя в зависимост от наличието на такива депа и
други съоръжения. По делото е доказано налично и поддържано от Община Бургас
депо за битови отпадъци. Разходи за извършване на посочената дейност са
предвидени и с приетите план- сметки за всяка една календарна година. Ето защо,
след като генерирания на територията на общината отпадък, бива изхвърлен и
обезвреждан в депо и общината извършва разходи за тази дейност, посочената
такса е дължима.
Размерът на задълженията за ТБО е
правилно определен.
Според чл.9 от ЗМДТ, Общинският
съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги.
Наредба от 27.03.2003 г. за
определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията
на община Бургас, приложение № 6, в редакцията действаща към 01.01.2015 г.,
предвижда следните размери на годишни такси за битови отпадъци: за жилищни
имоти на граждани общо 1.0 промила върху данъчната оценка ( за сметосъбиране-
0,60 пром; за депо- 0,10пром. и за чистота на обществените територии- 0,
30пром) и за нежилищни имоти в строителните и застроени територии на гр. Бургас
общо 7,9 промила върху данъчната оценка на имота (за сметосъбиране- 3,90 пром;
за депо- 0,50пром. и за чистота на обществените територии- 3,50пром). В редакцията
на наредбата, относима към 2016 г.- 2019 г., за жилищни имоти на граждани е
предвидена ставка 1,0 промила ( за сметосъбиране- 0,60 пром; за депо- 0,10пром.
и за чистота на обществените територии- 0, 30пром), а за нежилищни 6,9 промила
(за сметосъбиране- 2,90 пром; за депо- 0,50пром. и за чистота на обществените
територии- 3,50пром).
Посочените ставки са предвидени и
в приетите от Общински съвет Бургас план- сметки за всяка една календарна
година.
В случая задълженията за такса са
изчислени на база данъчната оценка на имотите, определена върху действителната
им квадратура, установена след справка в АГКК гр.Бургас.
Верността на изчисленията е проверена и от вещото лице, което изрично
заявява, че
задълженията, определени с оспорения акт, които са въз основа на данъчна
оценка, определена на база квадратура на имотите по кадастрална карта, са
правилно определени, с оглед използваната база.
Задълженията не са заплатени в законоустановения
срок, поради което са дължими ведно със съответната лихва за забава, изчислена
до датата на издаване на акта, съобразно нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК.
С оглед на изложеното съдът
намира, че оспореният АУЗД № ТИ 80515-1/08.06.2020 г. на главен експерт в отдел
„Контрол и принудително събиране“ към дирекция „МПДТ“ при Община Бургас, с
който въз основа на декларация № 31086/19.08.1998г. за периода 2015 г.- 2019 г.
на жалбоподателката са определени задължения за данък върху недвижимите имоти,
такса битови отпадъци и лихва за забава, изчислена към 08.06.2020 г., в общ
размер на 8 510.33 лева, е издаден при правилно приложение на закона, поради
което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 161, ал.1 от ДОПК, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на
755 лева (изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Предвид изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.К., ЕГН **********, против
АУЗД № ТИ 80515-1/08.06.2020 г. на главен експерт в отдел „Контрол и
принудително събиране“ към дирекция „МПДТ“ при община Бургас, с който въз
основа на декларация № 31086/19.08.1998г. за периода 2015 г.- 2019 г. са й
определени задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и
лихва за забава, изчислена към 08.06.2020 г., в общ размер на 8 510.33 лева,
потвърден с решение № 94-01-19061/3/27.07.2020 г. на директора на дирекция МПДТР
на община Бургас.
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН ********** *** сума в
размер на 755 (седемстотин петдесет и пет) лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: