РЕШЕНИЕ
№ 493
гр. Добрич, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230101468 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е редовна искова молба от „Йеттел България“ ЕАД (с
предишно наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Ю.Р. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Абрит, ул. „***“ № 6, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение от 08.12.2020 г. по ч.гр.дело №
3593/2020 г. по описа на Районен съд Добрич:
- 735, 10 лева, представляваща незаплатени мобилни услуги, дължими
по Договор за мобилни услуги № ********* от 15.03.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
16.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
02.07.2016 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 03.06.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
07.03.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 01.09.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
31.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 05.12.2016 г., изм. с
1
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
22.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2017 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2017 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на
сумата;
- 1284, 64 лева, представляваща сбор от неустойки, дължими поради
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
15.03.2016 г., изм. с допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги № ********* от 16.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги №
********* от 03.06.2016 г., изм. с допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги № ********* от 07.03.2018 г.; Договор за мобилни услуги
№ ********* от 01.09.2016 г., изм. с допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги № ********* от 31.07.2018 г.; Договор за
мобилни услуги № ********* от 05.12.2016 г., изм. с допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от 22.02.2017 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2017 г.; Договор за
мобилни услуги № ********* от 01.12.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата;
- 1112, 13 лева, представляваща сбор от незаплатени лизингови
вноски, дължими по Договор за лизинг от 01.12.2017 г., Договор за
допълнителен лизинг № ********* от 11.02.2017 г., Договор за лизинг от
16.07.2018 г., Договор за лизинг от 07.03.2018 г., Договор за лизинг от
01.09.2016 г., Договор за лизинг от 31.07.2018 г., Договор за лизинг от
05.12.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателно плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени
Договор за мобилни услуги № ********* от 15.03.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
16.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
02.07.2016 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 03.06.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
07.03.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 01.09.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
31.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 05.12.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
22.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2017 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2017 г. Сочи се, че
ответникът не е изпълнявал задълженията си по посочените договори. Така се
е натрупало задължение в размер общо на 735, 10 лева, дължимо за ползвани
мобилни услуги в периода от 18.07.2018 г. до 17.10.2018 г.
Излагат се твърдения, че договорите за мобилни услуги са били
прекратени предсрочно поради виновното неизпълнение на ответника.
2
Общият сбор от начислените неустойки възлиза на 1284, 64 лева. В тази
връзка се изтъква, че размерът на неустойката по всеки от договорите е
съобразен със Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисията за защита на
потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. №
16476/2014 г. по описа на СГС.
Заявява се, че между страните са били сключени и следните договори
за лизинг на мобилни устройства: Договор за лизинг от 01.12.2017 г., Договор
за допълнителен лизинг № ********* от 11.02.2017г., Договор за лизинг от
16.07.2018 г., Договор за лизинг от 07.03.2018 г., Договор за лизинг от
01.09.2016 г., Договор за лизинг от 31.07.2018 г., Договор за лизинг от
05.12.2016 г. Твърди се, че неизплатените лизингови вноски по съглашенията
са в общ размер от 1112, 13 лева.
За всички вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело № 3593/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
След разпореждане на заповедния съд са предявени установителни искове.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца вземанията, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение от 08.12.2020 г. по ч.гр.дело № 3593/2020 г. по описа на Районен
съд Добрич. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание не се явява законен представител, не се
представлява. Процесуалния представител изпраща писмено становище, в
което подробно развива позицията си за основателност на претенциите.
В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор
чрез особения представител.
В отговора се твърди, че липсват доказателства изявлението на ищеца
за прекратяване на договорите да е пристигнало до ответника. Сочи се, че
вземанията за неустойки са погасени по давност. Отделно се прави
възражение за нищожност на неустойките. Особеният представител счита
същите за неравноправни, тъй като ответникът не е имал възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на неустоечните клаузи. На тази основа
се изтъква, че претендираните неустойки излизат извън присъщите им
обезпечителна и обезщетителна функции.
Прави се искане претенциите да бъдат отхвърлени. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че неустоечните клаузи са действителни, се
прави искане същите да бъдат намалени, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.
Особеният представител и ответникът не се явяват в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
3
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 92 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
По иска за неплатени мобилни услуги с правно основание по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже
съществуването на валидни облигационни правоотношения по договори за
мобилни услуги между страните; изпълнение на договорните си задължения
за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност; изискуемост
на вземането.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договорите за мобилни услуги.
От приложените писмени доказателствени средства се установява, че
между страните е бил сключен Договор за мобилни услуги № ********* от
15.03.2016 г. с предпочетен номер **********, който е бил изменен на
16.07.2018 г. с Допълнително споразумение № *********. По силата на
същото ответникът е избрал план с месечен абонамент от 44, 99 лева.
На същата дата по силата на споразумението мобилният оператор е
предоставил на ответника мобилно устройство „Samsung Galaxy J7 2017 Dual
Black“ на преференциална цена. Страните са сключили отделен договор за
лизинг на 16.07.2018 г., съгласно който лизингополучателят се е задължил да
плати лизинговата цена от 252, 77 лева на 23 вноски от 10, 99 лева всяка.
Установява се също, че между страните е бил сключен Договор за
мобилни услуги № ********* от 24.03.2016 г., с предпочетен номер
**********, изм. с допълнително споразумение № ********* от 02.07.2016г.
По силата на изменението ответникът е избрал план с месечен абонамент от
29, 99 лева.
На 03.06.2016 г. са сключили Договор за мобилни услуги №
********* с предпочетен номер **********. Същият е бил изменен с
допълнително споразумение № ********* от 07.03.2018 г. В съглашението
страните са уговорили активиране на план с месечен абонамент от 24, 99
лева. По силата на споразумението мобилният оператор е предоставил на
ответника мобилно устройство „Huawei Mate 10 lite dual black“ на
преференциална цена. Oтделно са сключили и договор за лизинг на
07.03.2018 г., съгласно който лизингополучателят се е задължил да плати
лизинговата цена от 542, 57 лева на 23 вноски от 23, 59 лева всяка.
Въз основа на приложения Договор за мобилни услуги № *********
от 01.09.2016 г. с предпочетен номер **********, изм. с допълнително
споразумение № ********* от 31.07.2018 г., е възникнало друго
облигационно правоотношение между страните. По силата на това
правоотношение ответникът е активирал нов план с месечен абонамент от 36,
99 лева. Било му е предоставено и мобилно устройство „Samsung Galaxy J6
2018 Dual Black“ на преференциална цена. Страните са сключили отделен
договор за лизинг на 31.07.2018 г., съгласно който лизингополучателят се е
4
задължил да плати лизинговата цена от 346, 17 лева на 23 вноски по 11, 79
лева всяка и първоначална вноска от 75 лева.
Приложен е и Договор за мобилни услуги № ********* от 05.12.2016
г. с предпочетен номер **********, изм. с допълнително споразумение №
********* от 22.02.2017 г. По този договор ответникът е избрал план с
месечен абонамент от 29, 99 лева.
Установява се, че е сключен и Договор за мобилни услуги №
********* от 22.08.2017 г., по който ответникът е избрал план с месечен
абонамент от 24, 99 лева.
По силата на друг Договор за мобилни услуги № ********* от
01.12.2017 г. се е задължил да плаща по план с месечен абонамент от 24, 99
лева. Получил е мобилно устройство „Nokia 3 Black“ на преференциална цена,
като е сключен отделен договор за лизинг на 01.12.2017 г.
Лизингополучателят се е задължил да плати лизинговата цена от 163, 57 лева
на 23 вноски по 5, 59 лева всяка и първоначална вноска от 75 лева.
Установява се, че е сключен и Договор за допълнителен лизинг №
********* от 11.02.2017 г., по силата на който ответникът е получил мобилно
устройство „Lenovo C2 Black“ за сумата от 305, 67 лева (23 вноски по 13, 29
лева всяка).
По делото са приложени и Договор за лизинг от 02.09.2016 г. и
Договор за лизинг от 05.12.2016 г. Въз основа на първия договор ответникът е
получил мобилно устройство „Alcatel Pop 4 Grey“ за сумата от 220, 57 лева
(23 вноски по 9, 59 лева всяка), а по втория е получил мобилно устройство
„Tablet nJoy Tityos 10 4G metal“ за сумата от 144, 97 лева (първоначална
вноска от 32, 50 лева и двадесет и три вноски по 4, 89 лева).
Към доказателствата е приета и фактура от 18.12.2018 г., за
задължения на ответника в размер от 3131, 87 лева. Сумата включва
неплатени лизингови вноски, неустойки за предсрочно прекратяване на
процесните договори и потребени мобилни услуги, за периода от 18.07.2018 г.
до 17.10.2018 г. В счетоводния документ е посочен срок за плащане на
задълженията – 02.01.2019 г.
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че задълженията за предоставени мобилни услуги по фактури
възлизат на 955, 12 лева, задълженията за неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите възлизат на 1218, 91 лева, а задълженията за
неплатени лизингови вноски възлизат на 892, 12 лева, или общо 3066, 15
лева.
Съдът приема заключението в цялост. Същото е обективно, ясно и
непротиворечиво и е изготвено от лице с необходимата професионална
квалификация.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано гр.д. № 3593 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г.
5
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 260651 на 08.12.2020 г. за
претендираните вземания. Настоящото производство е образувано в
изпълнение на указанията на съда, след връчване на заповедта по реда на чл.
47 от ГПК.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се
установи от представените допълнителни споразумения и договори за
мобилни услуги. Ответната страна също не оспори наличието на
облигационни правоотношения между страните.
Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги“,
приложими към процесните договори за мобилни услуги, потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т. 27 от ОУ. В т. 27 от ОУ ясно е посочено, че
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в указания в
счетоводния документ срок, но не по-късно от 18 дни от издаването . На
тази основа може да бъде заключено, че изискуемостта на вземанията е
настъпила най-късно на падежната дата по последната фактура - 02.01.2019г.
По силата на съглашенията ищецът се е задължил да предоставя на
ответника част от услугите по раздел II от ОУ. Операторът осигурява достъп
до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Следователно,
ползването на услугите е обвързано от активността на абоната. Доколкото
липсват твърдения за неизпълнение на задълженията на оператора за
предоставяне на процесните услуги, следва да бъде прието, че ищецът е
изпълнявал задълженията си по договорите.
Съобразно разпределената тежест на доказване, ответникът трябва да
установи плащането на сумите по процесните фактури. Ответникът обаче не
ангажира доказателства за установяване плащането на задълженията по
издадените фактури. Поради тази причина, с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът счита, че такива плащания не
са били извършени, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
При това положение искът за сумата от 735, 10 лева, представляваща
незаплатени мобилни услуги, дължими по Договор за мобилни услуги №
********* от 15.03.2016 г., изм. с допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги № ********* от 16.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги
№ ********* от 24.03.2016 г., изм. с допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги № ********* от 02.07.2016 г.; Договор за
мобилни услуги № ********* от 03.06.2016 г., изм. с допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от 07.03.2018 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.09.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
31.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 05.12.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
22.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2017 г.;
6
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2017 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на
сумата, следва да бъде уважен.
По иска за незаплатени лизингови вноски с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е
в тежест на ищеца да докаже наличието на валидни облигационни
правоотношения по договори за лизинг между страните; размерът на
вноските; срокът на договорите; както и предаването на вещите на ответника;
изискуемостта на вземането.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договорите за лизинг.
Ответникът не представи доказателства, от които да се установи
плащането на претендираните лизингови вноски. Поради тази причина, с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът счита,
че такива плащания не са били извършени, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Наличието на лизингови правоотношения между страните се
установи от представените договори за лизинг на мобилни устройства. От
съглашенията станаха ясни размерът на вноските и падежът на всяка една от
тях. Установи се, че изискуемостта на последната вноска по всеки един от
договорите е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 от ищеца,
поради което въпросът за предсрочната изискуемост на вземанията по
процесните договори не следва да бъде разглеждан. Ответната страна не
оспори получаването на лизинговите вещи от ищеца.
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че задълженията на ответника по договорите за лизинг възлизат на
892, 12 лева.
При това положение искът на ищеца за сумата от 1112, 13 лева,
представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски, дължими по Договор
за лизинг от 01.12.2017 г., Договор за допълнителен лизинг № ********* от
11.02.2017 г., Договор за лизинг от 16.07.2018 г., Договор за лизинг от
07.03.2018 г., Договор за лизинг от 01.09.2016 г., Договор за лизинг от
31.07.2018 г., Договор за лизинг от 05.12.2016 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата, следва да бъде
уважен в частта за сумата до 892, 12 лева. В останалата част над този размер
до пълния претендиран от 1112, 13 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92
от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже възникването на валидни облигационни
правоотношения по договори за мобилни услуги между страните;
неизпълнение на договорните задължения от ответника, което води до вреди;
наличието на уговорка, с която е уговорен размер на обезщетението за
твърдяното неизпълнение; конкретен размер на сумата; настъпило
прекратяване на договорите.
7
В т. 11 от договорите за мобилни услуги и в раздел IV от
допълнителните споразумения, е предвидено, че при прекратяването на
съглашението по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите ОУ последният дължи за всяка сим карта по отношение
на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Предвидено е също,
че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване по договор,
чийто срок не е изтекъл, абонатът дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Оттук се извежда, че дължимостта на вземането за неустойка е
обусловено от предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги
при неплащане на дължими суми.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат
прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. Следователно, договорната връзка може да бъде
прекратявана и с едностранно волеизявление на една от страните, но само ако
такава възможност е предвидена в договора или в закон. В чл. 19б, б. „в“ от
ОУ е установено правото на оператора едностранно да прекрати договора,
когато абонатът не изпълнява задължението си за плащане на дължими суми.
Това право обаче следва да бъде упражнено посредством изпращане на
писмено уведомление до абоната. То ще прояви своето действие и договорът
ще се счита прекратен от момента на получаването му от ответника.
Ответната страна оспорва твърдението на ищеца за настъпило
прекратяване на договорните връзки като противопоставя възражение за
неполучаване на писмено уведомление.
То се опровергава от приложената по делото „последна покана за
доброволно плащане“ от 18.11.2018 г. и удостоверение от „Тип-топ Куриер“
АД (л. 164 и 165). От двата документа става ясно, че предупредителното
писмо е доставено на ответника, на адрес: с. Абрит, ул. „***“ № 6 (посочен в
договорите и допълнителните споразумения), на 26.11.2018 г.
Неоснователността на възражението следва от чл. 19е от ОУ, където ясно е
посочено, че потребителят не може да се позовава на невъзможност да
получи съобщението на адреса, посочен в договора. След като писмото е
доставено на адреса, посочен в договора от ответника, то и уведомлението се
счита за получено.
Не може да бъде споделена тезата на ищеца обаче, че писмото е с
характер на уведомление за прекратяване на договорните връзки между
8
страните. Със същото ищецът е уведомил ответника за задълженията по
процесните договори и го е предупредил, че при неплащането им в срок от
десет дни от писмото, ще предприеме действия по прекратяване на
съглашенията. Изявлението на оператора не е за прекратяване на
правоотношенията, а за евентуалното им бъдещо прекратяване.
В този смисъл са Решение от 07.12.2021 г. по гр.д. № 557 по описа на
Окръжен съд Добрич за 2021 г. и Решение от 11.03.2022 г. по гр.д. № 637 по
описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г.
Ето защо, с положителност може да бъде заключено, че договорите
между страните не са били предсрочно прекратени. При това положение
неустойки не се дължат, защото не е доказана основната предпоставка,
обуславяща начисляването им.
Всичко изложено налага извода, че искът за установяване
дължимостта на сумата от 1284, 64 лева, представляваща сбор от неустойки,
дължими поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
********* от 15.03.2016 г., изм. с допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги № ********* от 16.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги
№ ********* от 03.06.2016 г., изм. с допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги № ********* от 07.03.2018 г.; Договор за
мобилни услуги № ********* от 01.09.2016 г., изм. с допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от 31.07.2018 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 05.12.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
22.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2017 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2017 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на
сумата, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
При определяне размера на дължимите разноски в заповедното
производство за основа следва да бъде използвана глобалната сума от 3131,
87 лева.
Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното
претендира разноски в размер на 470, 18 лева (адвокатско възнаграждение в
размер на 407, 54 лева и държавна такса в размер на 62, 64 лева).
В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 1207, 83
лева (адвокатско възнаграждение в размер на 539, 08 лева; държавна такса в
размер на 88, 75 лева; депозит за особен представител в размер на 300, 00
лева; възнаграждение на вещо лице в размер на 280, 00 лева).
9
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 244, 29 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 627, 55 лева – разноски в
исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Йеттел
България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Ю.Р. Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Абрит, ул. „***“ № 6, иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с
чл. 79 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 735, 10 лева,
представляваща незаплатени мобилни услуги, ползвани в периода от
18.07.2018 г. до 17.10.2018 г., дължими по Договор за мобилни услуги №
********* от 15.03.2016 г., изм. с допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги № ********* от 16.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги
№ ********* от 24.03.2016 г., изм. с допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги № ********* от 02.07.2016 г.; Договор за
мобилни услуги № ********* от 03.06.2016 г., изм. с допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от 07.03.2018 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.09.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
31.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 05.12.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
22.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2017 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2017 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на
сумата – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3593 по описа на
Районен съд Добрич за 2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Йеттел
България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Ю.Р. Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Абрит, ул. „***“ № 6, иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.
232, ал. 2 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 892, 12 лева,
представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски, дължими по Договор
за лизинг от 01.12.2017 г., Договор за допълнителен лизинг № ********* от
10
11.02.2017 г., Договор за лизинг от 16.07.2018 г., Договор за лизинг от
07.03.2018 г., Договор за лизинг от 01.09.2016 г., Договор за лизинг от
31.07.2018 г., Договор за лизинг от 05.12.2016 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата – предмет на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3593 по описа на Районен съд Добрич за
2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 892, 12 лева до пълния
претендиран размер от 1112, 13 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Ю.Р. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Абрит, ул. „***“ № 6, иск с правно основание по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1218, 91 лева, представляваща сбор от
неустойки, дължими поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 15.03.2016 г., изм. с допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги № ********* от 16.07.2018 г.; Договор за
мобилни услуги № ********* от 03.06.2016 г., изм. с допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от 07.03.2018 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.09.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
31.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 05.12.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
22.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2017 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2017 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ю.Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Абрит, ул.
„***“ № 6, да заплати на „Йеттел България” ЕАД (с предишно наименование
„Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на управление: град София,
район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
*********, сумата от 244, 29 лева – разноски по ч.гр.д. № 3593/2020 г. по
описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Ю.Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Абрит, ул.
„***“ № 6, да заплати на „Йеттел България” ЕАД (с предишно наименование
„Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на управление: град София,
район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
*********, сумата от 627, 55 лева – разноски по гр.д. № 1468/2021 г. по описа
на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12