№ 20
гр. Раднево, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100672 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на С. И. А. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с която се предявява отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК. Ищецът твърди, че с
изпълнителен лист от 01.09.2015 г. на РС-Раднево, издаден въз основа на
заповед за изпълнение № 450/01.09.2015 г. по ч.гр.д. № 659/2015 г. на РС-
Раднево, бил осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД сумата от
11695,88 лв., от които 4653,04 евро главница, 849,38 евро обезщетение за
забава върху главницата, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г., както и
разноски за държавна такса от 215,24 лв. и адвокатско възнаграждение от
718,85 лв. Твърди, че на 30.10.2015 г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД
образувал изпълнително дело № 3342/2015 г. при ЧСИ К. А., а на 09.11.2015 г.
„УниКредит Булбанк“ АД получили запорно съобщение от ЧСИ, с което била
прекъсната давността на вземането съгласно чл. 116, б. в ЗЗД и съгласно т.10
на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че на 04.01.2016 г. като
взискател бил конституиран по изпълнителното дело настоящия ответник
„ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на сключен договор за цесия с „УниКредит
Булбанк“ АД от 23.11.2015 г. Твърди, че на 16.02.2018 г. „Юробанк България“
АД получили запорно съобщение от ЧСИ, което също прекъснало давността.
1
Твърди, че на 26.02.2018 г. „ОББ“ АД получили запорно съобщение от ЧСИ,
което също прекъснало давността и което било последното извършено
изпълнително действие. Твърди, че по наложените запори не постъпвали
парични суми. Твърди, че на 06.11.2019 г. изпълнителното дело било
прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди,
че на 17.07.2023 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД отправил искане до
ЧСИ А. да върне изпълнителния лист и това било сторено на 31.07.2023 г.
Твърди, че фактът на издадения изпълнителен лист и отказът на ответникът
да заличи ищеца от списъка на ЦКР обосновават правния му интерес от
завеждане на делото. Твърди, че вземанията на ответника се погасили по
давност към 04.05.2023 г. и следователно не дължи сумите по изпълнителния
лист. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 11695,88 лв.
по изпълнителния лист от 01.09.2015 г., поради изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който взема становище за основателност на иска.
Твърди, че не оспорва правото на принудително изпълнение по
изпълнителния титул да е погасено по давност. Твърди, че в отговор
посочили, че принудителни действия не са предприемани и се цели
единствено доброволно изпълнение, а подаването на информация към ЦКР е
нормативно тяхно задължение, което се потвърждавало от получен отговор
от БНБ и погасяването по давност не е нормативно основание за сваляне на
регистрацията на ищеца от ЦКР. Излага съображения, че не е дал повод за
завеждане на делото по никакъв начин и разноските съгласно чл. 78, ал. 2
ГПК не следва да се възлагат на ответника. Твърди, че е погасено правото на
принудително изпълнение на задължението на ищеца, но не и самото
вземането, а ответникът не бил предприемал никакви действия за
накърняване на правната сфера на ищеца. Твърди, че не спорят по никакъв
начин относно фактите, като спорът им бил единствено правен. Твърди, че
прави покана към ищеца да му изпрати оригинала на изпълнителния лист,
каквото искане ищецът не бил направил досега. С оглед на това претендира
разноските за производството да бъдат оставени в тежест на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
2
След постъпване на отговора на ответника от страна на ищеца е
постъпило становище на 11.12.2023 г., в който излага теза, че ответникът
обосновал взаимоизключващи се тези в отговора, а с оглед направеното
признание на иска постановяване на решение при признание на иска съгласно
чл. 237 ГПК. Излага съображения за липса на предпоставките по чл. 78, ал. 2
ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 23.01.2024 г. е обявен за окончателен
проектът на доклад по делото, обективиран в определението от 12.12.2023 г.,
в който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите, че с изпълнителен лист от 01.09.2015 г.
на РС-Раднево, издаден въз основа на заповед за изпълнение №
450/01.09.2015 г. по ч.гр.д. № 659/2015 г. на РС-Раднево, ищецът е бил осъден
да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 11695,88 лв.; на 30.10.2015
г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД е образувал изпълнително дело №
3342/2015 г. при ЧСИ К. А., а на 09.11.2015 г. „УниКредит Булбанк“ АД
получили запорно съобщение от ЧСИ; на 04.01.2016 г. като взискател бил
конституиран по изпълнителното дело настоящия ответник „ЕОС Матрикс“
ЕООД въз основа на сключен договор за цесия с „УниКредит Булбанк“ АД от
23.11.2015 г.; на 16.02.2018 г. „Юробанк България“ АД получили запорно
съобщение от ЧСИ; на 26.02.2018 г. „ОББ“ АД получили запорно съобщение
от ЧСИ; от наложените запори не постъпвали парични суми; на 06.11.2019 г.
изпълнителното дело било прекратено поради перемпция на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК; на 17.07.2023 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД
отправил искане до ЧСИ А. да върне изпълнителния лист и това било сторено
на 31.07.2023 г.; ответникът отказал да заличи ищеца от списъка на ЦКР;
задължението на ищеца по изпълнителния лист се е погасило по давност към
04.05.2023 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва: По иска с правно основание по чл.
124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК с оглед отделените като безспорни и
ненуждаещи се от доказване факти не са налице подлежащи на доказване
3
факти от страна на ищеца. Ответникът следва да докаже твърдените факти,
посочени в отговора за липса на поведение, даващо основание за завеждане на
делото.
Относно правния интерес от завеждане на иска, следва да се вземе
предвид изричното писмо на ответника изх. № 01187 от 10.07.2023 г. до
ищеца, в което е посочено, че ищецът има задължение към ответника в
размер на 16046,56 лв. по договор за кредит от 30.05.2013 г., сключен между
„УниКредит Булбанк“ АД и С. И. А., с което на ищеца му е отказано
заличаване на задължението от ЦКР. От това е видно, че извънсъдебно
ответникът посочва на ищеца, че е налице задължение към него. Именно в
посочената от ответника съдебна практика /решение № 83 от 23.05.2018 г. по
гр.д. № 3448/2017 г. на ВКС, 3то ГО, с което да даден отговор на правния
въпрос, а не посоченото от ответника определение за допускане до касация/ е
посочено, че според цитирана в решението съдебна практика правният
интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от
обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като
положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко
положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено
вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи
конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например
започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се
издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в
отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си
поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба
е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В случая
посочването от ответника за наличие на задължение е напълно достатъчно да
обоснове правния интерес у ищеца за предявяване на иска, съответно
неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска и
същият следва да се разгледа по същество.
С молба вх. № 4669 от 11.12.2023 г. ищецът изрично е заявил искане да
се прекрати съдебното дирене и да се обяви решение при признание на иска.
4
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба
ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез представителя адв. К., е направила
изрично изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си
представител, изрично е поискал в откритото съдебно заседание съдът да се
произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се
уважи.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
По разноските за производството:
И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.
237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските.
Същинският спор между страните е тук и на кой следва да се възложат
разноските.
В посочените от ответника многобройни съдебни актове на ВКС е
константно прието, че за това при признание на иска дали следва да се
възложат разноските на ищеца при иск по чл. 439 ГПК, следва да се държи
сметка за съдебното и извънсъдебното поведение на ответника. За възлагане
на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното
поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои
случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и
продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла
обуславя обратния резултат (опр. № 318/2018 г. по гр.д № 2828/2018 г., опр №
534/2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г. на Трето г.о , опр. №474/2019 г. по ч.гр.д
5
№ 3063/2019 г. на Четвърто г.о и др., всички цитирани в определение № 744
от 18.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1170/2023 г. на ВКС, 3-то ГО).
В настоящия случай както се посочи ответникът е дал повод за
завеждане на делото, тъй е отказал заличаване на ищеца като задължение в
ЦКР и му е посочил изрично, че дължи сума от 16046,56 лв. по процесния
договор за кредит, тоест ответникът не признава погасяването по давност на
вземането, въпреки обратното му становище в хода на процеса, а изрично
посочва да е налице това задължение. Именно поради тази причина е
образувано делото, за да може ищецът да реализира правата си от заличаване
на задължението му по процесния договор за кредит. При това положение е
без всякакво значение обстоятелството, че ответникът не е провел
допълнително принудително изпълнение по изпълнителния титул след
настъпилата перемпция. Затова ответникът е дал повод за завеждане на
делото и не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на
разноските в тежест на ищеца.
Тъй като исковете се уважиха изцяло, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски в производството. Такива са
доказани за платена държавна такса в размер на 467,84 лв. за производството.
Платената от ищеца разлика до 650 лв. подлежи на връщане като недължимо
платена съгласно чл. 4б ЗДТ.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. А. Д. от
САК за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.
2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на
1 452,63 лева без ДДС, с оглед осъщественото процесуално представителство
по предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ. Това възнаграждение е в размер на
минималното по наредбата. Върху същото се дължи ДДС и поради това ще
следва да се присъди възнаграждението на адв. А. Д. с включено ДДС, тоест в
минимален по наредбата размер от 1 743,14 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 439 ГПК, спрямо „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК
*********, че С. И. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
********, не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, сумата от 11695,88 лв.
(единадесет хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и 88 ст.),
представляваща вземане по изпълнителен лист от 01.09.2015 г. по ч.гр.д. №
659/2015 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.
„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, да заплати на С. И. А., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноските за производството в общ размер на 467,84 лв. (четиристотин
шестдесет и седем лева и 84 ст.) за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.
„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, да заплати на адвокат А. З. Д. от САК,
личен номер **********, с адрес гр. София, район Средец, ж.к. Яворов,
********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 1
743,14 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и три лева и 14 ст.) с ДДС за
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7