Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
12.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 13361 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът Д.Л.Б., ЕГН **********, чрез адв.
С.Т.е предявил иск против ответниците: Д.Д.И., ЕГН **********, Д.В.Р., ЕГН **********,
Х. Б.Л., ЕГН **********, П.Н.П., ЕГН **********, Ц.Н.П., ЕГН **********, Т.В.Л.,
ЕГН **********, Х.В.Л., ЕГН **********,А.Л.И., ЕГН **********, Л. Л. В., ЕГН **********,
Г. В. М., ЕГН **********, Е. В. И., ЕГН **********, Б.С. Д., ЕГН **********, С..
Ц., ЕГН **********, В.П. Ц., ЕГН **********, Б. Д.П., ЕГН **********, К. Д. А.,
ЕГН **********, Л. Л.К., ЕГН **********, И. Г.С., ЕГН **********, П. Б. К., ЕГН
**********, И. Б. С., ЕГН **********, З. Б.Н., ЕГН **********, Г. И.С., ЕГН **********,
Г.И.С., ЕГН **********, П. А.Х., ********** и С.П.К., ЕГН ********** с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен
договор от 15.07.2002 г. за продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - част от бивша нива,
находяща се в землището на София - Обеля, м. „Чегаревец“, която понастоящем
попада в регулационния план на град София, ж.к. „Люлин“ I, с Идентификатор 68134.4356.726,
с площ от 2207 кв.м. при граници и съседи: 68134.4356.43; 68134.4356.727; 68134.4356.439
и 68134. 4356.44, представляващ бивш имот № 35, кв. 67 от кадастрален лист № 171,
№ 193 и описание по Решение № 0327 от 11.07.2005 г. на ОСЗГ „Нови Искър“ - Нива
от 2.207 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на село
Обеля, в местността „Свлачище“ и представляваща част от имот № 35, от кад. лист
№ 171, № 193, при граници: имот 34, път, имот 36 и имот 50.
В
исковата молба ищецът излага, че на 15.07.2002 г. е сключил с ответниците предварителен
договор за покупко – продажба на гореописания имот, представляващ възстановена
в реални граници съгласно условията на ЗСПЗЗ част от нива, находяща се в
землището на София – Обеля, м. „Чегеварец“, попадаща в регулационния план на
гр. София, ж.к. „Л.“ І, съставляващ имот № 35 срещу уговорена цена в размер на
12 щатски дорала за всеки квадратен метър от възстановения имот.
Излага се, че посоченият имот е
възстановен на ответниците с Решение № 0327 от 11.07.2005 г., издадено от
Общинска служба по земеделието и горите „Нови искър“, но тъй като същото е било
обжалвано по съдебен ред е влязло в сила едва през 2011 г., с което окончателно
е било признато правото на собственост на ответниците върху имота и същият им е
бил възстановен.
Твърди, че ответниците отказват
доброволно да изпълнят задължението, поето с предварителния договор от 15.07.2002
г., поради което предявява настоящия иск за обявяване на същия за окончателен и
претендира направените по делото разноски.
Ответниците по делото /всички с
изключение на П.А.Х./, чрез адв. Маньо Алексиев са депозирали отговор на искова
молба, в който оспорват предявения иск като неоснователен. Правят възражение за
неговата нищожност, поради липса на предмет, липса на уговорен срок в
предварителния договор за прехвърляне на имота по нотариален ред, както и липса
на отлагателно условие, след сбъдването на което да възникне правопораждащият
факт, задължаващ продавачите да изпълнят поетото с договора задължение. Наред с
това се твърдят, че липсват и други съществени клаузи като непосочване на ден,
час и нотариус за изповядване на сделката, липса на уговаряне и даване на
задатък, уговоряне на неустойки, а също така се твърдят, че договорът е унищожаем
- поради това, че е сключен при крайно неизгодни условия.
На следващо място ответниците
правят възражение за изтекла погасителна давност на претенцията по чл. 19, ал.
3 ЗЗД.
Ответникът П.А.Х. не е
депозирал отговор на искова молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения по делото
предварителен договор от 15.07.2002 г. с нот. заверка на подписите рег. № 14454/15.07.2002
г. на нотариус Р.Р., рег. № 104 на НК, сключен между ищеца по делото Д.Л.Б. - като
„Купувач“ и Х. Б.Л., П.Н.П., Ц.Н.П., К.П.Д., Т.В.Л., Л.В.Л.,Г.В.М., С.С.И., С.С.И.,Ц.П.Ц.,
В.П.Ц., Б.Д.П., К.Д.А., Д.Д.И., Л.Л.К., Р.Л.С., Б.И.С., Г.И.С., Г.И.С., А.П.А.и С.П.К. – като „Продавачи“, се установява, че страните
са сключили договор, по силата на който са се договорили, продавачите да
продадат на купувача съобразно квотите си собствен недвижим имот, а именно:
възстановената в реални граници съгласно условията на ЗСПЗЗ част от бивша нива,
находяща се в землището на София – Обеля, м. „Чегаревец“, която част
понастоящем попада в регулационния план на гр. София, ж.к. „Люлин“ I и
представлява имот № 35 от кадастралния лист № 171,193.
Съгласно чл. 2 от договора
купувачът се е задължил да заплати на продавача сума в размер на 12 000
щатски долара, платими за всеки квадратен метър от възстановения имот.
В чл. 3 е предвидено, че
продавачът са задължава да извърши нотариално прехвърляне на имота, като в деня
на нотариалното изповядване на сделката купувачът следва да заплати договорената
в чл. 2 сума.
Съгласно чл. 4 продавачът се е задължил
да съдейства при подготовката на документите, необходими за прехвърляне на
недвижимия имот, а видно от чл. 5 продавачът се е задължил да предаде на
купувача владението върху недвижимия имот след окончателното изповядване на
сделката.
По делото е установена смъртта
на следните лица, посочени като първоначални ответници – К.П.Д./починала на
15.05.2014 г./, Л.В.Л. /починал на 15.12.2009 г./, С.С.И. /починал на
30.04.2014 г./, Р.Л.Софиянов /починал на 25.05.2014 г., Б.И.С., починал на
13.12.2009 г./ и А.П.А./починала на 11.07.2009 г./.
В тази връзка в хода на
производството на основание чл. 227 ГПК по делото са конституирани техните наследници,
както следва: Д.В.Р., ЕГН ********** /наследник на К.П.Д./, Е.В.И., ЕГН **********,
Б.С.Д., ЕГН ********** и С.С.И., ЕГН ********** /тримата като наследници на С.С.И./
и И. Г.С., ЕГН ********** /като наследник на Р.Л.С./.
По делото са заличени като
ответници лицата Л.В.Л., Б.И.С. и А.П.А.поради констатирана смърт на същите
преди подаването на исковата молба в съда - 18.02.2014 г.
В тази връзка и по молба на
ищеца на основание чл. 228, ал. 3 ГПК съдът е конституирал като ответници по
делото техните наследници – П.Б. К., ЕГН **********, И. Б. С., ЕГН **********, З.Б.
Н., ЕГН ********** /наследнички на Б.И.С./, Х.В.Л., ЕГН **********,А.Л.И., ЕГН **********,
Л.Л.В., ЕГН ********** /наследници на Л.В.Л./ и П.А.Х., ЕГН **********
/наследник на Антоанета П.А../
По делото е представено Решение
№ 0327/11.07.2005 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Обеля, от
което се установява, че Общинска служба по земеделие и гори /ОСЗГ/ е признала и
възстановила правото на собственост на наследниците на И.Ц.С. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на следния недвижим имот - Нива от 2.207
дка, четвърта категория - находящ се в строителните граници на село Обеля, в м.
(квартал) „Свлачище“ част от имот No 35, кад. No 171,193 от помощен план
изработен 2000 г., при граници (съседи): Имот 34, Път; Имот 36 и Имот 50, заявен
с пореден No 1 от заявлението и установен с Опис - декларация 181, скица и
удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, като е отбелязано, че свободната
площ е одобрена от кмета на р-н Люлин със Заповед № РД-09-310/25.04.2005 г.
Видно от отбелязването върху него решението е влязло в законна сила.
Видно от представеното
Удостоверение на СО, Район „Люлин“ към ОИ -07-097/21.03.2006 г., Общината е
удостоверила, че на основание Заповед № РД-57-58/09.03.2006г. на Кмета на
Столична община от АОС № 5003/11.06.1997 г. се отписва част от имот пл. № 35, в
м. „Свлачище - Обеля“, к.л. № 171, 193 със свободна площ от 2207 кв.м.,
съгласно скица № 9/2004 г. на ГИС – София ЕООД, като частта от имота се отписва
с ограничение на ползването по отношение на изградените подземни комуникации.
От ответниците по делото е
представено – Оттегляне на пълномощно, заверено от нотариус Р.Р. с рег. № 15238/19.07.2004
г., видно от което П.Н.П., С.С.И., Д.Д.И., А.П.А., С.П.К. и В.П.Ц. оттеглят
пълномощно рег. № 14462/15.07.2002 г. на нотариус, с рег. № 104 на НК, с което
са упълномощили Д.Л.Б. да ги представлява пред всички държавни, общински, частни
институции, община „Люлин“ за придобиване на необходимите документи за
възстановяване на собствеността на процесния недвижим имот.
По делото е представено Писмо
от Столична община, Район „Люлин“, изх. № МП-30-1025 от 11.07.2011 г., видно от
което Общината уведомява ищецът по делото Д.Б., че считано от 01.04.2011 г.
прекратява договърт за наем, сключен между „Гран При“ ЕООД и СО, р-н „Люлин“ на
07.08.2003 г. за ползване на общински терен, находащ се в ж.к. „Люлин“ 1, кв.
67 с предмет на дейност – Шивашко ателие и дворно място с обща площ от 515
кв.м. на основание чл. 13 от договора, поради промяна на собствеността на
терена от общинска в частна.
Представена е Скица на поземлен
имот № 15-184588-09.06.2014 г. с идентификатор 68134.4356.726 /л. 96/ по кадастралната
карта и кад. регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК и последно изменение със Заповед КД-14-22-674/07.05.2013
г. на началника на СГКК - София, с адрес: гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин“
1 с площ от 2207 кв.м. при съседи: 68134.4356.43; 68134.4356.727; 68134.4356.439,
68134.4356.44, с номер по предходен план № 35, кв. 67 от кад. лист № 171, № 193,
в която за собственици са посочени наследниците на И.Ц.С..
По делото е приета
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът намира за компетентно и
обективно дадено. От същото се установява, че предмет на Решение №
0327/11.07.2005г. на ОСЗГ „Нови Искър” е нива от 2.207 дка., четвърта
категория, находяща се в строителните граници на с. Обеля, м. „Свлачище”,
представляваща част от имот № 35, кад. лист №171 и 193, при граници: имот № 34,
път, имот № 36 и имот № 50, като при справка експертът е констатирал, че имотът
е бил нанесен в помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на гр. София, в кад.
лист №№ 171 и 193 и е записан в регистъра на бившите собственици на името на И.Ц.С..
От експертизата се установява
също така, че със заповед № РД-09-310/25. 04. 2005г. на Кмета на р-н „Люлин”,
на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е била определена свободната от
застрояване част от имот № 35, в размер на 2.207 дка., която впоследствие е
била възстановена на наследниците на И.Ц.С. с Решение № 0327/11.07.2005 г. на
ОСЗГ „Нови Искър”. Със заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК са били одобрени кад. карта и кад. регистри на гр. София.
Възстановеният с Решение №
0327/11.07.2005г. на ОСЗГ „Нови Искър” имот е бил нанесен в кадастралната карта
с идентификатор 68134. 4356.726, с площ по данни от кадастралната карта от 2207
кв.м., със заповед № КД-14-22-674/07.05.2013г. на началник на СГКК-София като Имотът
с идентификатор 68134.4356.726 е вписан в регистъра на кадастралната карта на
наследници на И.Ц.С..
Съгласно заключението имотът
попада в обхвата на застроителен и регулационен план на м. „бул. Сливница”, в
кв. 67, УПИ I-за ЖС и трафопост и е идентичен с частта от бивш имот № 35,
възстановен на наследници на И.Ц.С. с Решение № 0327/11.07.2005г. на ОСЗГ „Нови
Искър”.
Експерът е посочил, че от комбинирана
скица, изготвена към експертизата е видно, че в границите на имот с ид.
68134.4356.726, попадат две сгради, както следва: а/Сграда с идентификатор
68134.4356.726.19, със застроена площ от около 140 кв.м. и с предназначение - Сграда
за битови услуги на два етажа и б/ Сграда с идентификатор 68134.4356.726.21,
със застроена площ от около 55 кв.м., с предназначение - Друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда на един етаж.
Видно от експертизата актуалният
статут на имот с идентификатор 68134.4356.726 е съгласно кад. карта на гр.
София, одобрена със заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на изпълнителния директор
на АГКК и изменена със заповед КД-14-22-674/07.05.2013г. на началник на
СГКК-София.
От заключението се установява,
че границите на имот с идентификатор 68134.4356.726 са от североизток -имот с
ид. 68134.4356.439; от северозапад и югозапад-имот с ид. 68134.4356.44 и от
югоизток-имот с ид. 68134.4356.43.
Съгласно заключението процесният
имот, съставляващ част от бивш имот № 35, кад. лист №171 и 193 от помощен план
по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ е при граници: имот № 34, път, имот № 36 и имот № 50
и 68134.4356.726 е идентичен с имот с ид. 68134.4356.726 от кад. карта на гр.
София.
В съдебно заседание на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че описаният макар и най-общо имот в
Писмо от СО, Р-н „Люлин“ с изх. № МП-30-1025 от 11.07.2011 г. е част от имота,
който е предмет на настоящото дело.
По делото по искане на ищеца за
установяване на обстоятелството, че е изправна страна по договора и е търсил
многократно ответниците за сключване на окончателен договор е допуснат един
свидетел. От показанията на свидетеля И.Л.Й.се установява, че двамата с ищеца
се познават и са приятели от 1990 г.. Свидетелят посочва, че живее в бл. 11, в
1 р-н на Люлин, а имотът, който ищецът иска да купи се намира зад бл. 11. Сочи,
че преди това имотът му е бил даден от Съвета, а към момента иска да купи този
имот от собствениците му, които са в кв. Н.. Посочва, че той лично е ходил с
него до там през миналата година, а преди това също са ходили около 10-тина
пъти. Сочи, че ищецът се е срещал с лице на име Митко, като посочва, че той е виждал
само него и когато ищецът е разговарял с това лице, той се е представял за един
от собствениците на имота.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.07.2002 г.
Успешното провеждане на иска по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД предполага положителното установяване на няколко кумулативни предпоставки,
а именно: наличието на валиден предварителен договор, с който се поема задължение
за сключване на определен окончателен договор, чието съществено съдържане е
възпроизведено в клаузите на предварителния договор; качеството „изправна
страна“, респ. неизправността на ответниците, т.е. тяхно бездействие, с оглед
на което договорът не е могъл да бъде сключен; настъпването на падежа на
задължението за сключване на окончателен договор; принадлежност на правото,
предмет на договора към патримониума на прехвърлителя, както и наличието на
особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността - чл. 363 ГПК.
По отношение на първото
изискване на закона относно наличието на валиден договор следва да се посочи,
че предварителният договор отговаря на общите изисквания за действителност,
установени в чл. 26-33 ЗЗД, като същият следва да съдържа всички общи елементи
на договора – съгласие, основание и предмет.
В конкретния случай наличието
на съгласие между страните за сключване на предварителен договор, както и за
поето задължение за сключване на окончателен е безспорно установено по делото.
По отношение на предмета на
предварителния договор следва да се отбележи, че законът не познава специални
ограничения във връзка с предмета на предварителния договор. Предмет на
предварителен договор могат да бъдат както движими, така и недвижими вещи,
бъдещи вещи, права и др. Предварителният договор за прехвърляне на още
невъзстановена земеделска земя – нива, какъвто е и настоящия случай има за
предмет бъдеща вещ, респ. бъдещ земеделски имот /в този см. Решение 364 от
18.05.2004 г. по гр.д. № 634/2013 г. на ВКС, ІІ г.о./. Поради изложеното съдът
намира, че в настоящия случай договорът не е без предмет. Той има за предмет
бъдещите земи, когато бъдат възстановени. „Липсата на предмет“ не прави
договора нищожен. Нищожен е договорът, който „няма основание“ или „има
невъзможен предмет“, а в случая - предметът на договора е възможен - това са
земите, които вече са върнати. В тази връзка, съдът намира за неоснователно
направеното от ответниците възражение, че предварителният договор от 15.07.2002г.
е недействителен /нищожен/ поради липса на предмет, тъй като към датата на
сключването му ответниците не са били собственици на описания в него имот, а
същият им е възстановен с Решение № 327/11.07.2005 г. на ОСЗГ „Нови искър“.
Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен
договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва
да се сключи в писмена форма. Видно от представения по делото предварителен
договор от 15.07.2002 г. /на л.104 от делото/, същият е сключен в писмена
форма, с нотариална заверка на подписите с рег. № 14454/15.07.2002 г. на
нотариус Р.Р., рег. № 104 на НК, поради което съдът намира, че е спазена
законоустановената форма за неговата валидност.
На следващо място, съгласно
трайно установената практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК /Решение
№ 475 от 08.06.2010г. по гр.д.№ 1311/2009 г. на ІІІ г.о.; Решение № 364 от
30.04.2010 г. по гр.д. № 689/2009г. на ІV г.о.; Решение № 537 от 08.07.2010 г.
по гр.д. № 349/2009 г. на ІІІ г.о./ предварителният договор е самостоятелен вид
договор, чрез който страните подготвят сключването на окончателен договор, поради
което законът изисква предварителният договор да съдържа всички уговорки за
съществените условия на окончателния договор – чл. 19, ал. 2 ЗЗД. Прието, е че
когато предварителният договор е за продажба, той трябва да съдържа уговорки за
вещта и цената /Решение 1619 от 02.11.1999 г. по гр.д. № 415/1999 г. на ВКС, ІV
г.о./. Наличието на уговорен срок в предварителния договор за сключване на
окончателен такъв не е съществено условие и в този смисъл липсата на такъв не
води до недействителност на сключения договор, поради което съдът намира за
неоснователно направеното от ответниците възражение в тази насока.
Във връзка с изложеното следва,
че за да се обяви предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот
за окончателен съдът следва да прецени дали в договора са налице задължителните
клаузи за неговата валидност - предмет, цена и индивидуализация на имота, обект
на продажба.
В настоящия случай, съдът
намира, че сключеният между страните предварителен договор от 15.07.2002 г. съдържа
посочените задължителни елементи - ясно посочен предмет, уговорена съгласно чл.
2 в договора цена и достатъчна индивидуализация на имота.
Друго съществено обстоятелство
за основателността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явява към момента на
вписването на исковата молба и постановяването на решението обещателят, респ.
ответниците по делото да са собственици на имота. Следователно процесуално
условие за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е правото на собственост, с
обект – процесния недвижим имот да съществува, респ. да е част от правната
сфера /патримониума/ на продавача към приключване на устните състезания по
делото. Фактът, че ответниците са носители на правото на собственост към
момента не е спорно между страните и в този смисъл съдът приема този факт за
безспорно доказан по делото.
Във връзка с изложените правни
изводи, съдът намира, че по делото се установи, че между страните е бил сключен
валиден предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 15.07.2002
г., съдържащ всички необходими елементи за действителност. Няма спор също така,
че собствеността върху имота не е била прехвърлена по нотариален ред от ответниците по делото,
както и че същите са носители на правото на собственост върху процесния имот и са
могли да се разпоредят с него.
Ответниците по делото, обаче са
направили възражение, че правото на ищеца да иска обявяване на договора за
окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД е погасено по давност, поради
изтичането на 5-годишната погасителна давност от датата на сключване на
предварителния договор 15.07.2002 г. към датата на исковата молба. Съдът намира
възражението за основателно поради следните съображения:
Искът по чл.19, ал. 3 от ЗЗД е
конститутивен и по отношение на него се прилага общата 5 – годишна погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД
давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск
на всяка от страните да иска сключване на окончателен договор. Давностният срок
за погасяване на правото да се иска обявяване за окончателен на предварителен
договор за продажба на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на
договора, ако не е уговорен друг срок. Освен това погасителната давност за
завеждане на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД тече и при случаите, когато купувачът по
един предварителен договор е получил владението на имота със сключването му или
в един по-късен момент. В тази връзка следва да се отбележи, че давността
започва де тече от момента на сключване на предварителния договор или от
момента на предаване владението на имота на приемателя, но само в случаите, при
които в предварителния договор не се съдържа уговорка в различен смисъл – уговорен
срок или условие.
Когато в предварителния договор
е уговорен срок, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД се поражда с настъпване на срока, в който е следвало да се сключи
окончателният договор, като в този случай давността започва да тече от момента
на изтичане на уговорения срок. /в този см. Решение № 286/28.09.2011 г. по
гр.д. № 1055/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 204/08.05.2006 г. по гр.д. №
1196/2005 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 72 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 443/2011
г. на ВКС, ІV г.о., постановени по чл. 290 ГПК/.
В настоящия случай видно от
приложения по делото предварителен договор, сключен на 15.07.2002 г., страните
не са уговорили срок за сключване на окончателен договор. Във тази връзка и
предвид изложеното по-горе, когато не е уговорен срок за сключване на окончателен
договор, всяка от страните може да упражни правото си по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от
момента на сключване на предварителния договор и следователно съгласно чл. 114 ЗЗД от този момент – датата на сключване на предварителния договор започва да тече петгодишната погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД.
В настоящия случай
предварителният договор е сключен на 15.07.2002 г., поради което петгодишният
давностен срок изтича на 15.07.2007 г.. Исковата молба е депозирана в съда на
18.02.2014 г., поради което съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен е погасен,
поради изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Само за пълнота следва да се
посочи, че дори и да се приеме по делото, че между страните е била налице
уговорка за прехвърляне на имота след неговото възстановяване /което видно от
съдържанието на сключения предварителен договор от 15.07.2002 г. не е намерило
писмено отражение в клаузите от него и в този смисъл не е било писмено
обективирано от страните по договора/, съдът намира, че отново е налице
хипотезата на изтекъл 5 – годишен погасителен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Видно
от представеното по делото Решение № 327/11.07.2005 г. на ОСЗГ „Нови искър“
собствеността на ответниците по делото /респ. на техните наследодатели/ - в
качеството им на наследници на И.Ц.С. е била възстановена с посоченото решение
на 11.07.2005 г., поради което и считано от този момент е изтекъл 5–годишния
давностен срок към датата на исковата молба в съда - 18.02.2014 г.
Съдът намира, че от страна на
ищеца по делото не беше доказано твърдението му, че посоченото решение е влязло
в законна сила едва през 2011 г., поради обжалването му по съдебен ред. Видно
от решението в същото се съдържа единствено отбелязване, че е влязло в законна
сила, но не е посочен момент на влизане на решението в слила, поради което не
са налице доказателства за това, че решението е влязло в сила през 2011 г. В
подкрепа на това е и представеното по делото Удостоверение от СО, район „Люлин“
към ОИ-07-097/21.03.2006 г., от което се установи, че процесният имот е бил
деактуван като общинска собственост на основание Заповед №
РД-57-58/09.03.2006г. на Кмета на Столична община от АОС № 5003/11.06.1997 г.
Съдът намира, че поради
изложените правни изводи предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е
погасен с изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, поради което
се явява неоснователен и следва да се отхвърли на това основание.
При този изход на спора ищецът
следва заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците направените разноски
по делото в общ размер от 3900 лв. /по 150 лв. на всеки един от тях/ -
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Л.Б.,
ЕГН **********, чрез адв. С. Т., със съдебен адрес:*** против ответниците: Д.Д.И.,
ЕГН **********, Д.В.Р., ЕГН **********, Х. Б.Л., ЕГН **********, П.Н.П., ЕГН **********,
Ц.Н.П., ЕГН **********, Т.В.Л., ЕГН **********, Х.В.Л., ЕГН **********,А.Л.И.,
ЕГН **********, Л.Л.В., ЕГН **********,Г.В.М., ЕГН **********, Е.В.И., ЕГН **********,
Б.С.Д., ЕГН **********, С.С.И., ЕГН **********, С.С.И., ЕГН **********,Ц.П.Ц.,
ЕГН **********, В.П.Ц., ЕГН **********, Б.Д.П., ЕГН **********, К.Д.А., ЕГН **********,
Л.Л.К., ЕГН **********, И.Г.С., ЕГН **********, П.Б.К., ЕГН **********, И.Б.С.,
ЕГН **********, З.Б.Н., ЕГН **********, Г.И.С., ЕГН **********, Г.И.С., ЕГН **********,
П.А.Х., ********** и С.П.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 19, ал.
3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 15.07.2002 г. за
продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - част от бивша нива, находяща се в землището на
София - Обеля, местност „Чегаревец“, която понастоящем попада в регулационния
план на град София, ж.к. „Люлин“ I, с Идентификатор 68134.4356.726, с площ от
2207 кв.м. при граници и съседи: 68134.4356.43;
68134.4356.727; 68134.4356.439 и 68134. 4356.44, представляващ бивш имот № 35,
кв. 67 от кадастрален лист № 171, № 193 и описание по Решение № 0327 от
11.07.2005 г. на ОСЗГ „Нови Искър“ - Нива от 2.207 дка, четвърта категория,
находяща се в строителните граници на село Обеля, в м. „Свлачище“ и
представляваща част от имот № 35, от кад. лист № 171, № 193, при граници: имот
34, път, имот 36 и имот 50 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Л.Б. да заплати на Д.Д.И., Д.В.Р.,
Х. Б.Л., П.Н.П., Ц.Н.П., Т.В.Л., Х.В.Л.,А.Л.И., Л.Л.В.,Г.В.М., ЕГН **********, Е.В.И.,
Б.С.Д., С.С.И., С.С.И.,Ц.П.Ц., В.П.Ц., Б.Д.П., К.Д.А., Л.Л.К., И.Г.С., П.Б.К., И.Б.С.,
З.Б.Н., Г.И.С., Г.И.С., и С.П.К. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в общ размер на 3900 лв. –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: