№ 1912
гр. Варна, 05.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20233100101439 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:03 часа се явиха:
Ищцата Н. С. Я., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. П. Х., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
Ответникът Б. С. С., редовно призован, не се явява лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. Д. В., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно мотивите на определение № 2762/13.07.2023 г. и
определение № 4024/22.10.2023 г.
АДВ. Х.: Поддържам исковата молба ведно с евентуалното ни
твърдение, че към момента на сключване на договора, дадените като заем
суми са върнати на бащата на ответника също с дарение от брата на моята
доверителка, т.е. заемът е възстановен. Поради връщането на заема към
момента на сключването на окончателния договор всички средства, вложени
1
за придобиването са лични. Депозирали сме уточнителна молба, по която
моля да се произнесете.
АДВ. В.: По така представените уточнения не възразявам. Цената е
различна от посочената в договора за придобиване. Записът на заповед е
издаден за обезпечаване на плащането на цената.
АДВ. Х.: Цената е около 45 000 евро.
АДВ. В.: Така е.
АДВ. Х.: По представените от ответната страна доказателства
договорът, датиран от 27.12.2002 г. е изписан с шрифт, който е разработен
през 2005 г., т.е. не би могло да бъде изготвен на посочената в него дата.
СЪДЪТ допълва проекта за доклад с фактическите твърдения на
ищцата, че предварителният договор, в който е посочен действителната
продажна цена е унищожен, както и че заемът, даден от бащата на ответника
е върнат преди придобиването, на ответника.
т. т. 3 и 4 Между страните е безспорно, че имотът е придобит за 44 900
евро.
ЗАЛИЧАВА указанието, че в тежест на ищцата е да докаже
привидността на цената по договора за продажба.
ЗАЛИЧАВА указанията към двете страни, че не са посочили
доказателства.
ПРИЕМА, че страните са посочили доказателства за подлежащите за
установяване доказателства.
Страните заявиха, че нямат възражение по доклада.
АДВ. Х.: Относно твърденията на ответника, че бащата е имал
достатъчно средства уточнявам, че средната заплата като портиер в
процесния период не надхвърля годишно 50 000 евро.
Представям и моля да приемете справка за осигурителния договор на
брата на ищцата, 2 бр. пълномощни и справка от Агенция по вписванията.
Моля да приемете представените с исковата и уточнителни молби
писмени доказателства.
АДВ. В.: Доколкото знам той е работил и като танцьор или инструктор
по танци. Апартаментът в П. е закупен с пари от продажбата на апартамент,
който е бил на С. и покойната му съпруга. Можем да представим и
извлечения от банковата сметка на С., че е разполагал със средства.
Не възразявам да се приемат по делото представените писмени
доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба заверени копия от документи, както следва: първоначално
обявена приблизителна квадратура от строителя Приложение 1; решение №
4541/17.11.2015 г.; договор за дарение от 01.12.2004 г.; нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 189, том ІІ, рег. № 3118, дело № 329 от 2005
г.; схема № 15-520436/16.05.2023 г.; скица на поземлен имот № 15-
520428/16.05.2023 г.; удостоверение за данъчна оценка №
**********/23.05.2023 г.; разрешение за ползване № АК-07-97/18.05.2006 г.;
квитанция за 2000 евро; протокол от 29.09.2004 г.; квитанция № 4 за 2100
евро; приходен касов ордер № 12/16 от 16.12.2004 г.; приходен касов ордер №
1220820.12.2004 г.; квитанция за 10 000 евро от 14.06.2006 г.; Запис на
заповед; вносна бележка от 2005 г.; молба за заличаване на законна ипотека
от 22.02.2006 г.; кореспонденция по електронната поща; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ № 03388113116308/16.09.2011
г.; Заявление от Б. С. от 31.07.2007 г.; трудов договор № 989/16.09.2011 г.;
нот. акт № 75, том І1 рег. № 718, дело № 64 от 2005 г.; нот. акт № 97, том ІІ,
рег. № 5374, дело № 174 от 2005 г.;
С молба вх. № 25 234/18.10.2023 г. – заявление от Б. С. от 31.07.2007 г.;
адресна карта за настоящ адрес на Б. С.; извлечение от банкова сметка – 2
листа; трудов договор № 989/16.09.2011 г.; нот. акт № 92, том ХLІV, дело №
12167/1997 г.; копие от моряшки паспорт на Г. С.; служебна бележка от
01.12.2003 г.; препис-извлечение от акт за смърт № 1078/14.10.2022 г.;
препис-извлечение от акт за смърт № І—912/13.11.2010 г.; справка изх. 0
03388113116308/16.09.2011 г.; копие от лична карта на Б. С.; копие от трудова
книжка на Б. С.;
С уточнителна молба вх. № 27 651/13.11.2023 г. – справка актуално
състояние на действащи трудови договори на Б. С.; справка – Данни за
осигуряването на Б. С. от 08.11.2023 г.; копие от трудова книжка; Справка за
актуалното състояние на трудовите договори на Н. Я. към дата 10.11.2023 г.;
квитанция за 10 000 евро от 14.06.2006 г.; молба за заличаване на ипотека от
22.02.2006 г.; разрешение за ползване № ДК-07-97/18.05.2006 г.; нот. акт №
189, том ІІ, рег. № 3118, дело № 32982005 г.; справка от НАП – 3 листа;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
отговора на исковата молба заверени копия от документи, както следва:
справка № 1256503/28.09.2023 г. от Агенция по вписванията – Варна и
справка № 2157148/28.09.2023 г. от Агенция по вписванията - Варна;
С молба вх. № 27 120807.11.2023 г. – копия от лични документи на С. С.
– 3 листа; декларация от 02.06.1997 г.; удостоверение за идентичност рег. №
0242042/2018 г.; трудов договор на С. С. от 31.03.2006 г.; Декларация от
09.09.2020 г.; трудова книжка за чуждестранни граждани на държави извън
ЕО № 9692/1997 г.;
С молба вх. № 27 658/13.11.2023 г. – Договор за дарение от 27.12.2002
г.;
С молба вх. № 28 175/17.11.2023 г. – Справка актуално състояние на
действащи трудови договори за период на Н. Я. – 1 лист и справка данни за
осигуряване по ЕГН на Н. Я. 1 лист;
С молба вх. № 28 801/24.11.2023 г. – документ за гражданско на С. С.;
3
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените в
днешното съдебно заседание заверени копия от документи, както следва:
От ищцата – справка № **********/25.10.2023 г. – 2 листа;
пълномощно изх. № 07/05.01.2007 г.; пълномощно рег. № 12737/15.09.2007 г.;
справка № 1516106/18.11.2023 г. от Агенция по вписванията – Варна.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в двуседмичен срок от обявяване на
протокола да представи документи за извършена продажба на жилище на С.
С., при която са получени средства за купуване жилище на брата на
ответника, както и извлечения от банкови сметки, по които С. С. е получавал
възнагражденията си, чрез които са натрупани средства за дарението от
27.12.2002 г. с преписи за връчване на ищцата.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в двуседмичен срок от обявяване на протокола
да представи документите, за които са издадени удостоверения с преписи за
връчване на ответника.
При изпълнение след срока, което причини отлагане на делото, страната
ще понесе разноските за отлагането независимо от изхода на делото, както и
глоба по ГПК.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: Г. С. Я., Д.Д. Я., С. М. С. и М.
С. С. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Г. С. Я., ЕГН ********** на 48 години, български гражданин, женен,
неосъждан, брат на ищцата, без дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Г. Я.: Желая да свидетелствам.
Н. и Б. сключиха брак през 2002 г. или 2003 г. Жилището беше
изплатено окончателно през 2006 г., когато беше въведено в експлоатация, а
иначе започнаха да строят през 2004 г. с изплащане към строител.
Абсолютно всичко по строителството на апартамента правех аз, лично.
През 2004 г. аз намерих апартамента чрез брокер, която ми беше позната,
казваше се В. М., която беше майка на моя приятелка. Тя предложи
апартамент, който е на зелено и още нямаше нищо, беше една поляна. Свърза
ме с брокерите на строителите Т. Г., която имаше и участие в строежа и чрез
тях се случиха всички неща - плащането на комисионната и капарото. В целия
блок имаше само пет свободни апартамента за продажба. Апартаментът се
4
намира на *******, точно зад ******. По това време сестра ми и Б. живееха в
моя апартамент. Живееха заедно когато Б. беше във Варна, той си стоеше и в
П., ходеше и в Италия да работи. Пари имаше Н., Б. нямаше пари, така че Н.
поемаше разноските за издръжката на семейството, като Н. получаваше пари
и от това, че работеше и средства от майка ни и баща ни и от мен. Б. не
разполагаше със средства, работеше за много малко пари, когато работеше в
Италия. Той заместваше там баща си, когато е в отпуск или отсъства. Баща му
работеше като портиер на половин ден.
Първо платихме 2000 евро за запазване на имота, 2100 евро за
предварителен договор, общата сума представлява 10 % от окончателната
цена, но тя впоследствие се промени заради увеличение на площта. Тези
суми, които съм платил бяха от сестра ми, която ги беше взела от бащата на
Б. като заем. След това аз лично върнах този заем, който беше в размер на
5000 евро. Дадох парите на Б., зимата между 2004-2005 г. на паркинга пред
блок № 27 в кв. „Чайка“ в колата, той влезе в банката, за да ги внесе по своя
сметка и после да ги преведе на баща си. Това беше идеята. Никога не е
повдиган въпроса, че тези пари не са върнати.
Присъствал съм на всяко плащане при различните етапи на
строителството. Първата сума беше между 16 000 - 18 000 евро. По
предварителния договор имаше план за плащане и планът беше такъв, че
когато се стигне до Акт 14 предварителният договор се унищожава, сумата,
която остава да се плати до завършването до Акт 16 се разделя на две, като
едната част се вписва в нот. акт като ипотека, както изискваше фирмата, за да
намалят данъците си, а за другата част се издава запис на заповед. По този
начин те си гарантират, че парите ще им бъдат платени, без да си увеличават
данъците, а ние си гарантираме, че ще получим апартамента.
Сумите дадох аз на сестра ми по договор. Срещу тези суми тя се отказва
или аз наплащам дела й от имот на родителите ни на ******, който
представляваше къща със земя и гараж. Аз продадох този имот, но това стана
сега. Тогава дадох на сестра ми голяма сума пари, която оставихме при
родителите ми, защото те искаха да са сигурни, че сме си уредили
отношенията. Също така, аз като капитан често отсъствам и затова съпругата
ми имаше пълномощно и когато аз съм на плаване може да вземе пари от
родителите ми и да свърши каквото трябва, но това технически не се наложи,
защото в този период бях на пристанището.
Строителят се обаждаше, когато наближи времето за плащане на мен
или на съпругата ми. Н. тогава беше с две деца, а и не искаше да ходи с много
пари, но и тя е ходила във фирмата с баща ми, когато отсъствам или с мен.
Всички плащания станаха по този начин, включително и снемането на
ипотеката.
Бащата на Б. не е присъствал на сватбата. Беше негативно настроен, не
харесваше Н. и че ще се женят. Б. току що се беше развел и ще цитирам баща
му: „Нямам намерение втори път да се занимавам с твоите глупости…“.
Няколко пъти съм виждал баща му. Във Варна съм го виждал само веднъж.
Б. ходеше в Италия в началото на кратки интервали, за да замества
баща си за по месец или два. След това, когато отиде да работи за по-
постоянно или за по-дълго с цел да изкарва пари, баща му си намери
приятелка, с която замина в Белгия и поради тази причина Б. и брат му вече
не можеха да живеят в квартирата на баща му, която беше служебна и се
5
наложи да излязат под наем. По думите на Б. след като плати всичко са му
оставали 100 евро. Когато го посетих със съпругата ми в Италия през
декември 2005 г., видях в какви условия живее в Рим, оплакваше се, че има и
дългове, които е натрупал. Изчистих му дълговете, защото е съпруг на сестра
ми и баща на племенниците ми, както и му платих билета, за да се прибере в
България, което направи малко по-късно през 2006 г. и повече не е ходил в
Италия. Работеше по строежите нелегално като общ работник, което още
повече намаляваше парите, които получава и по неговите думи се е случвало
и да не му платят, защото няма как да отиде да се оплаче.
При закупуването на апартамента след като бе въведен в експлоатация,
аз се погрижих за цялостното обзавеждане на апартамента. Всичко, което е
купено в апартамента е от парите, които бях дал на сестра ми, а след като
свършиха – с мои пари. Цялото обзавеждане, което беше там, беше от моя
апартамент – и спалня, и гардероби, маси, столове. Купих си нова пералня, а
моята отиде при тях, купих всички уреди, като уредите са идентични с тези в
моя апартамент. Аз също тогава правех апартамент и купувах от всичко по
две.
Тези 5000 евро, които върнахме като заем бяха по договора, който
трябваше да бъде сключен със строителя. Дадох парите на Б. по негово
изискване, защото баща му настоявал да бъдат върнати. По негови думи
казваше, че баща му го тормози, тероризира да му върне тези пари, понеже му
трябвали за закупуването на кола за новия живот в Брюксел.
Не помня дали Б. често ходеше в П..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Д.Д. Я., ЕГН ********** на 41 години, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, съпруга на брата ищцата, без дела със страните по спора,
предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
СВИД. Д. Я.: На 06.01.2003 г. Н. и Б. сключиха брак.
През 2004 г., лятото се започнаха преговори с една брокерка, която е
майка на наша приятелка. Тя намери парцела, Г. и Н. много го харесаха.
Апартаментът, който предлагаха беше много удачен и така се започна. Есента
се плати капаро. Капарото беше 2000 евро, после аз сключих предварителен
договор със строителя, защото и Н. я нямаше и аз като пълномощник сключих
договор, за да се изплати до 10%, които искаше строителят. Тези пари Н. ги
беше оставила, а тя беше тогава в Италия при мъжа си. След това тя се върна
от Италия, мисля към средата на ноември и стана ясно, че те няма да имат
възможност да плащат по схемата по предварителния договор и тогава стана
уговорката между Н. и брат й - той да й наплати нейния дял от наследството,
което би получила от родителите си. Тя искаше да вложи тези пари в
апартамента. Г. имаше имота на ****** от родителите си. Тогава се
уговориха, като оцениха нейната част на 45 000 евро. Г. ги предостави тези
пари на Н., но тя тогава живееше при родителите им. Родителите им знаеха за
6
уговорката между Г. и Н., че са се разбрали. Основно Г. се занимаваше с
плащанията към строителя, тъй като Н. беше в напреднала бременност с
второто дете. След предварителния договор аз не съм ходила да плащам.
Ние тогава имахме пари, защото Г. пътуваше по корабите още от 2001 г.
и вземаше добри пари, а и бяхме теглили кредит за един имот, като имотът
беше за по-малко пари и ни останаха свободни средства, нямахме и още деца.
Знам, че предварителният договор беше за реалната сума, която ще се
дължи за изплащане на апартамента, но мисля, че договорът е унищожен, за
да няма следа. Знам, че се плащаше на определени етапи от строежа, но не
мога да посоча конкретните суми.
Бащата на Б. не беше на сватбата им. Той не одобряваше този брак, тъй
като за Б. това беше втори брак и имаше резерви.
Н. с Б. живееха на ***** в апартамента, който е на Г. от баба му и дядо
му. Неговите родители много им помагаха, както и ние много им помагахме.
Б. работеше някакви епизодични работи. Ходеше от време на време да
замества баща си в Италия. Знам, че е работил малко и на „Златни пясъци“ в
кухня, временно.
Голямата сума се предаде през декември 2004 г. Капарото го платихме
през септември. Първоначално идеята беше, че Б. също ще осигурява
средства за този апартамент, но по-късно се разбра, че няма да може и щяха
да загубят имота.
Доколкото знам С. – бащата на Б. е осигурил парите за капарото като
заем. Знам, че този заем съпругът ми го върна. Не сме били заедно когато Г.
връщаше заема.
С. даде парите през юли 2004 г.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
С. М. С., ЕГН ********** на 69 години, български гражданин, вдовец,
неосъждан, баща на ответника, без дела със страните по спора, предупреден
за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори
истината.
СВИД. С. С.: Желая да свидетелствам.
Б. и Н. сключиха брак на 06.01.2003 г. Тя беше бременна с дъщеря си и
сключиха брак у дома. Казаха ми, че в къщи са подписали. Аз тогава бях в
Италия.
Знам, че купиха жилище двамата. Доколкото си спомням аз си идвах
през 2003 г. и дори съм правил снимки на основите на сградата и мисля, че
през 2006 г. завърши всичко. Жилището се плати с труд. Аз от 1992 г. работя
в Италия с работна виза. Работил съм и съм спестявал пари и така се е купило
въпросното жилище. Не помня кога започнаха първите плащания, когато
почна да се строи, а може и преди това, но не мога да си спомня. Аз бях
заделил една голяма сума пари след като разбрах, че ще се женят и преди
7
2002 г. му казах, че ще му дам пари, за да може да си търсят апартамент. Аз
не съм му ги дал, бях отделил в банка в Италия 50 000 евро. Работех с една
много голяма балетна компания на Р.Г., като аз бях технически организатор и
се печелеше много хубаво.
Не дадох на Б. цялата сума на куп, а помагах в плащането на вноските.
Направихме един документ за това, че му дарих тези 50 000 евро. Направихме
документа през 2002 г.
Имам две деца - Б. и М.. М. е роден 1979 г. Ние с жена ми си бяхме
купили апартамент в П.. След това жена ми през 1998 г. почина и тогава
продадохме жилището в П.. Реших да компенсирам М. със същата сума и му
купих жилище в друг район на град П.. От продажбата на апартамента
получихме около 11 200 долара, а другия беше по-малък, но го купих през
2001 г. за 11 500 долара, тъй като цените вече бяха тръгнали нагоре.
Парите ги изпращах на Н., а когато си идвах им ги давах и на ръка.
Един път бях изпратил 5000 евро по банкова сметка, но не си спомням кога.
Не е имало случай да им давам заем. Не мога да дам заем на сина ми и снаха
ми. Когато се преместих в Белгия не съм искал да ми върнат сума. Аз имах
достатъчно пари. Заминах за Белгия през 2005 г. в началото на месец май.
Сега живея в Белгия в Брюксел и имам белгийско гражданство.
Б. получи всичките 50 000 евро. Господин Я. един път дойде да ме
посрещне на летището в София с един негов приятел и тогава носех 12 000
евро в себе си. Дадох му ги на него, оставиха ме в П. и си дойдоха във Варна.
Това беше може би 2004 г. по Коледа. Дадох тези пари за апартамента, който
имат сега.
СВИД. Г. Я.: Не съм посрещал С. С. на летището в София и не ми е
предавал 12 000 евро. Няма причина да го посрещам и да ми дава пари.
СВИД. С. С.: Дойдоха с лека кола с един негов приятел, но не помня
как се казваше. Закараха ме до село С., където имаме къща, оставиха ме там и
си тръгнаха за Варна.
СВИД. Г. Я.: Когато отидох в Италия, двамата му сина, на човека,
който е толкова богат и е дал 50 000 евро, малкият му син, който е отвън,
беше задържан неколкократно за кражба на хранителни продукти от
супермаркетите. Тогава платих на Б. дълговете и му дадох пари да се прибере
в България. Хора, които имат пари, не са принудени да крадат храна.
СВИД. С. С.: Всичките пари, които бях решил да дам на Б., отидоха за
апартамента. Освен това платих и за кухненското обзавеждане, холовата
гарнитура, бялата техника и всичко останало.
Често се прибирах в България по празниците при родителите ми, които
бяха възрастни. С моите родители сме им ходили на гости, когато живееха на
*****.
И на Б. съм давал суми и на Н. и на господин Я., който казва, че не е
вярно.
В Италия работех на трудов безсрочен договор. За да си дойда ми
8
разрешаваха отпуск. В Италия не съм подавал молба за отпуск, просто се
разбирахме когато има промеждутък между две турнета да си взема отпуск.
Не си спомням да е имало някакви срокове за плащане по апартамента,
мисля, че имаше някакви вноски. Пари съм давал и по Б., който идваше често
в Италия, защото тук заплатата му не беше толкова голяма.
След това работех като портиер като заплатата ми беше 1400 евро.
Освен това по празниците в Италия е прието да се дават бонуси.
От 2002 г. до 2005 г. съм работил като портиер. Там бях на трудов
договор. Там също не подавах молба за отпуск, но не можех юли и август да
излизам в отпуск, защото всички тогава си вземаха, хората заминаваха на
почивки и аз трябваше да съм там, за да се грижа за апартаментите. Можех да
си взема отпуск през юни или през септември, както се разбереш с
администратора. Не се съставят документи за тези отпуски. Имам и трудови
книжки, две.
От 2004 г. до 2006 г. Б. дойде при мен в Италия да работи в една
строителна компания. Тогава говорих с началника, който го взе нелегално и
той работи там 2 години. Тогава се плащаше добре в строителството, но не
знам какви доходи имаше от това. Мисля, че вземаше към 1500 евро. Аз
винаги съм помагал и на Б. и на М.. Не знам дали Н. в този период
разполагаше пари. Не знам дали брат й и е давал пари.
Не съм присъствал лично на плащания за апартамента.
През 2002-2005 г., ако имаш повече от 10 000 евро трябва да ги
декларираш при минаването на границата. Тези 12 000 евро съм ги
декларирал. Тогава дойдох със самолет.
Скоро не съм виждал внуците си. Последният път Б. дойде с А. на гости
в Брюксел. Тогава А. беше на около 15-16 години.
Не съм отказвал на Б. да му давам пари за апартамента, включително и
заради покупката на имот на брат му, разликата беше минимална.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М. С. С., ЕГН ********** на 44 години, с двойно гражданство, женен,
неосъждан, брат на ответника, без дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. М. С.: Желая да свидетелствам.
Н. и брат ми сключиха брак на 06.01.2004 г. ако не ме лъже паметта.
Когато сключиха брак бях там. Беше в П.. По принцип те живееха във Варна,
защото ние имаме къща в С., а апартамент нямахме в П. и останаха да живеят
във Варна.
Знам, че баща ми също е идвал и аз съм идвал често във Варна, дори
баща ми гледаше къде ще се строи апартамента на зелено. Баща ми ми е
показвал снимки на самото место, че са направени основите.
Периодът, в който се плащаше жилището беше от 2003-2006 година. В
9
П. единственото жилище, което имахме също е (купувано) на зелено.
Баща ми помогна за закупуването на това жилище във Варна. На този
човек ние с брат ми паметник трябва да му вдигнем, защото той винаги ни е
помагал. Аз в онзи период не си спомням много, но помня, че много
помагаше. Знам, че когато идваше в България винаги си слагаше пари в
джобовете. От Рим ги носеше в България.
Доколкото си спомням е дал на брат ми около 50 000 евро. Не съм знаел
колко пари е имал в себе си като е идвал в България, но помня цената на
апартамента. Сигурен съм, че веднъж е пътувал за България с 10 000 евро,
защото тогава се шегувахме, че тръгва с толкова пари в джоба. Той е ходил
сам в България. Помня, че веднъж братът на Н. го посрещна в София на
летището, знам това от баща ми.
Баща ми ми купи апартамент когато майка ми почина. Тогава продаде
апартамента и с тези пари ми купи друг апартамент в центъра на П.. Аз съм
по-малкия брат. Не, че първо на мен купи апартамент, а ставаше въпрос, че от
продажбата той купува първо на мен, но на брат ми дали е давал пари и т.н.
това са си техни отношения. На мен купи жилище защото през 2001 г. като
завърших техникум в Рим имаше период, в който исках да се върна в
България и дори с моята бивша приятелка бяхме на квартира. Тогава баща ми
реши да ни помогне и да ми купи апартамент. Брат ми по това време беше в
С..
През 2013 г. продадох жилището в П. и купих имот в Италия, като баща
ми и тогава ми помогна. И в ковид периода пак ми е помагал, винаги е
помагал.
През 2002 г. - 2006 г. баща ми работеше като портиер и получаваше
около 1400-1500 евро, но чисти, тъй като не плащаше наем и сметки. Баща ми
работеше на трудов договор като портиер. Самият портиер има един месец
отпуска. Не се подава молба за отпуск, просто се уведомява администратора.
Баща ми никога не е давал пари назаем. Ако даде - дава, ако не може -
не дава, но никога не е давал пари назаем на Б. и Н..
Б. в момента е във Варна, но той е по-чувствителен. Той винаги е гледал
да помага на хората и е чувствителен и скромен човек.
През 2004 г. - 2006 г. брат ми работеше като строител в една строителна
фирма. Строителството в Италия е добре платено и брат ми получаваше
около 1500 до 2000 евро.
Баща ми замина за Брюксел през 2004-5 година. С брат ми не сме имали
проблеми във връзка със заминаването му. Дотогава живеехме при него, но
като тръгна за Брюксел отидохме да живеем под наем. Когато баща ми
замина, получи обезщетение като портиер и с тази сума ни помогна за
квартира. Зная, че се получава обезщетение, може би е получил около 12 000
евро. Наемът с брат ми беше 700 евро.
Не знам дали Г. е дарявал пари на Н.. Г. е идвал при нас в Италия с жена
си, дори с жена ми имат снимки с неговата жена в Италия. Не е помагал на
мен или на Б..
СВИД. Г. Я.: Давал съм пари на Б., с М. отношения съм нямал.
10
СВИД. М. С.: Физически не съм присъствал когато баща ми е давал
пари на Б., но съм го виждал да взема пари като заминава за България. Лично
съм присъствал, когато баща ми е купувал миялна машина на Н. от
„Техномаркет“. Не съм виждал баща ми да плаща пари на строител, защото
не съм бил физически във Варна.
Само един път ми се случи да ме задържат за това, че съм крал
хранителни продукти. След като майка ни почина бях много тъжен. Това да е
станало след 1999 г., още съм бил в училище. Не е ставало такова нещо по-
късно, включително, когато Г. е идвал в Рим.
Брат ми последния път остана много разочарован от неговото дете,
когато стана на 18 години. Том ми каза, че й е подарил златен пръстен, а тя
нито веднъж не му е благодарила. Това, което той ми е казвал на мен е, че
винаги е плащал техните суми за издръжка, помагал им е, правил им е
подаръци, но е останал много разочарован от последния подарък и дори не е
вдигнала телефона да му каже благодаря. Винаги той е звънял по телефона, а
не те. Коректно е когато един баща звъни на децата и те да му се обаждат.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Х.: Моля да ми дадете възможност да се снабдя с доказателства
дали е декларирал бащата на ответника суми, с които е влизал в страната.
Моля да ми дадете възможност допълнително да формулирам искането.
АДВ. В.: Не възразявам.
СЪДЪТ по направените доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в двуседмичен срок от обявяване на протокола
да посочи доказателства във връзка с декларирането от С. С. на сумата 12 000
евро при влизане в България.
При изпълнение след срока, което причини отлагане на делото, ищцата
ще понесе разноските за отлагането независимо от изхода на делото, както и
глоба по ГПК.
С оглед допуснатите в днешното съдебно заседание доказателствени
искания, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 19.01.2024 година от 13:30 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:15
часа.
11
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12