Решение по дело №5286/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 310
Дата: 5 май 2025 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20242120205286
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Бургас, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120205286 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на „***” ООД, ЕИК *** против
Наказателно постановление № 02-2400639/13.11.2024г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал.2 от
КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател като
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
С жалбата НП се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Е., който поддържа жалбата и счита, че нарушението не е доказано.
Административнонаказващият орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -
гр. Бургас, надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва
жалбата и излага съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с
тежестта на нарушението. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателно постановление е връчено на 16.12.2024г., а жалбата е
подадена на 20.12.2024г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
Св. Н. П. извършила проверка в обект хотел с бистро „***“, находящ се в ***,
стопанисван от „***“ ООД, ЕИК *** по повод на постъпил сигнал в ДИТ - Бургас от лицето
1
М. Н. Д. за това, че работил в дружеството „***“ ООД, но не разписал трудов договор и не
получил възнаграждение за изработеното от него. Била връчена призовка за явяване на
работодателя и представяне на документи от трудово-правен характер, в това число и
досието на М. Д.. Документите били представени допълнително в Инспекция по труда от
упълномощено лице Н.Б.. При прегледа на документите се установил проект на трудов
договор, който бил разписан единствено от работодателя, но от лицето М. Д. не бил
разписан, както и справката от НАП, която също не била разписана. Трудовият договор бил
разписан само от работодател, бил регистриран в НАП, но не бил подписан от работника,
който започнал работа на 08.07.2024г. и през месец юли 2024г. имал 7 отработени дни. За
отработените 7 дни му било изплатено трудово възнаграждение. До приключване на
проверката не се представил двустранно подписан договор между двете страни.
АУАН е съставен на 12.09.2024г. за това, че при извършена проверка на 01.08.2024 г.,
23.08.2024 г. и на 12.09.2024 г. по представени от работодателя „***“ ООД документи в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, в т. ч. проект на трудов договор № ***. с
посочени страни „***“ ООД - работодател и М. Н. Д., ЕГН ********** - работник
(неподписан от страна на работника), справка от ТД на НАП с изх. № *** г. в 13:57:03 ч. -
неподписана от работника, отчетна форма за явяването/неявяването на работа за м. юли 2024
г., в която било отразено, че М. Н. Д. започнал работа на 08.07.2024 г. и през месец юли 2024
г. имал отработени 7 дни, разчетна-платежна ведомост и преводно нареждане за месец юли
2024 г. с начислено трудово възнаграждение на лицето за 7 работни дни, писмено обяснение
от Н.А.Б. - упълномощено лице, в което същия декларирал, че М. Н. Д. работил от
08.07.2024 г. в обект: хотел с бистро „***“, находящ се в гр. *************** и др., се
констатирало, че „***" ООД, ЕИК ***, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не уредил като трудово
правоотношение, отношението при предоставяне на работна сила, като към 08.07.2024 г. в
горепосочения обект не бил сключил трудов договор в писмена форма с лицето М. Н. Д.,
ЕГН **********. До приключване на проверката на 12.09.2024 г. не се представил
двустранно подписан трудов договор между „***“ ООД и М. Н. Д. към 08.07.2024 г., с което
е прието, че е нарушил чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
На 13.11.2024г. АНО е издадено обжалваното наказателно постановление като
наказващият орган възприел фактите, описани в АУАН и намерил, че е нарушен чл. 62, ал. 1
КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ, поради което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, на които съдът се доверява като намира, че следва да кредитира с доверие и
показанията на свидетелите, които взаимно се допълват и се установява, че трудов договор
не е бил подписан от св. Д. преди постъпването му на работа.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
2
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена
нарушената материалноправна норма. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Жалбоподателят има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ
„работодател“ е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Това
обстоятелство не се оспорва и от дружеството – жалбоподател. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че св. М. Д. е постъпил на
работа в „***“ ООД на 08.07.2024г. като не е подписал трудов договор и не се приема
аргумента на защитата за "злоумишлено отношение и предварителна нагласа" от страна на
св. Д. да извърши такова деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 , заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Следва да се посочи, че в случая, работодателят не е разполагал с
трудов договор, подписан от двете страни по него, поради което и обективно не е възможно
да се осъществи нарушение по този текст, но е бил длъжен да не допуска до работа
работника докато не съвпаднат насрещните изявления на двете страни по правоотношението
за условията на полагане на труд и по този начин да бъдат уредени и гарантирани правата и
задълженията на двете страни по правоотношението.
По делото се установи от разпита на свидетелите и приобщените писмени
доказателства, че са налице елементите на трудово правоотношение и работодателят е имал
дисциплинарна власт спрямо работника като св. Д. е постъпил на работа, имал е установено
работно време, работно място, получил е трудово възнаграждение. По делото не се доказа
св. Д. да е отказал да подпише документите по чл. 62, ал. 1 КТ както и да получи такива като
липсва посочен свидетел при отказ, но в тежест на икономически по –силната страна -
работодателя е преди да допусне до работа работника да му връчи екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни. В случая работникът е бил допуснат до работа
като не му е връчен двустранно подписан договор. Подписаният трудов договор е важна
гаранция за правата на работника, тъй като в него следва да се уговорят писмено не само
задълженията на работника, но и неговите права, в това число правото да получи съответно
3
за труда си възнаграждение, да се установи работното време, а и работното място. Докато
договорът не бъде подписан от двете страни по правоотношението, то липсва съвпадение на
волите им и няма съглашение между двете лица, за да се създаде, уреди или унищожи една
правна връзка между тях, а се касае само за проект на договор, предложение от едната до
другата страна.
Самият св. Б. няма конкретен спомен какво са се договорили устно страните, но на
работника било платено съгласно писмения проект на договор, който обаче не е бил връчен
на работника, за да е запознат с неговото съдържание и с конкретния размер на
възнаграждението, нито с останалите условия по правоотношението, за да се съгласи с тях и
да приеме възложената му работа при тези условия. Вписването на договора в НАП е
самостоятелно и отделно задължение на работодателя, който е длъжен в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото
прекратяване да впише данните в регистъра на заетостта. Националната агенция за
приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекция „Инспекция по
труда“ електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни
изпраща копие от данните за съответното вписване. След срока, вписване се извършва само
след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по
труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма, това е форма за неговата действителност, разпоредбата на закона е императивна и
нейното нарушаване се санкционира с наказание за нарушителя. В случая, макар да се
представен писмен документ, то в него липсва подпис на работника и може да се приеме
като предложение от страна на работодателя до работника при тези условия да полага труд,
т.е липсва съглашение между двете страни по правоотношението. Липсва и писмено
изявление от страна на работника, което да е достигнало до работодателя, за да започне да
полага труд при предлаганите условия, т.е. липсва писмено удостоверено съвпадение на
волите на двете страни по правоотношението и с това работодателят е допуснал нарушение
на закона. Ето защо и съдът счита, че въпреки наличието на трудово правоотношение, което
да е било регистрирано в НАП липсва сключен писмен трудов договор, подписан от двете
страни и с това е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ (така и Решение № 2126 от
28.3.2019 г. по адм.д. № 30/2019 г. на Административен съд – София; Решение № 3667 от
30.5.2019 г. по адм.д. № 2707/2019 г. на Административен съд – София; Решение № 114 от
07.07.2023 г. по к. адм. н. д. № 114 / 2023 г. на I състав на Административен съд – Шумен и
пр.).
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Извършеното нарушение съдът счита, че не може да се определи като маловажно,
доколкото не се отличава от типичните нарушения от този вид. Изводът за маловажност на
4
деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. В случая обаче не е
налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид – работник е установен без наличието на сключен трудов договор, с което се
нарушават не само неговите трудови права, но и осигурителните такива като в случая остава
неизяснен въпросът за конкретно постигнатите уговорки за това какъв е размера на
възнаграждението, работното време, работното място, условията на труд. Не може да не се
оцени обстоятелството, че се касае за дейност свързана с работа в кухня, при бързи темпове
на работа, високи температури, предвид на летния сезон, но и съчетано с опасност свързана
с условията на полагане на труд, с боравене с уреди и с опазване здравето на останалите
лица в кухнята, както и на гостите в хотела и заведението.
Изрично и разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, която е специална по отношение на
ЗАНН, предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2 КТ. В случая АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция в
размера на законовия минимум, като е съобразил, че се касае за първо нарушение, трудовото
правоотношение е регистрирано в НАП, поради което и размерът на имуществената
санкция, като установена в законовия минимум, не подлежи на изменение.
По тези съображения НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се
потвърждава, поради което и в полза на АНО се дължат разноски на основание чл.63д, ал.5
от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
като с оглед на фактичската и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2400639/13.11.2024г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал.
1 КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „***” ООД,
ЕИК *** като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6