Р Е Ш
Е Н И Е
№
24.
10. 2017 година
гр. Търговище
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищкият окръжен съд наказателна колегия
На
двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
Секретар:
Милка ТОНЧЕВА
Прокурор:
Николай КАЗАКОВ
Като разгледа докладваното от
съдия МИТЕВ ВНОХД №
107 по описа на съда за 2017 год. за да се произнесе взе
предвид:
Предмет на въззивна проверка е
присъда № 73 по НОХД № 23/2017 год. на Районен съд – Попово, постановена на 17.
05. 2017 год., с която подсъдимата В.Р.В.
била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 202, ал. 1 вр.
чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК, за което и било наложено наказание от
ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода“ и
ЛИШАВАНЕ от право да заема ДЪРЖАВНА и ОБЩЕСТВЕНА ДЛЪЖНОСТ, свързана с
управление и пазене на пари и стоково – материални ценности, както и ДА УПРАЖНЯВА
професия или дейност, свързана със съхраняване, отчитане и движение на стоково
– материални дейности и пари за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Наказанието „лишаване то
свобода“ било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за СРОК от ПЕТ ГОДИНИ. На
подсъдимата били възложени направените по делото разноски.
Производството
е образувано
по жалба на адвокат И.П. ***, защитник на
подс. В.. Изтъквайки доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, непълнота на доказателствата и постановяване на присъдата при
нарушение на материалния и процесуалния закон, се иска отмяната и, и
постановяване на нова, с която подс. бъде призната за невинна. В условие на
алтернативност се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от първостепенния съд, или да бъде изменена с намаляване, като
размер, на наказанието ЛОС, изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК, и намаляване
към минимално предвидения законов срок, или отмяна на наложените наказания по
чл. 37, ал. 1 т. 6. На същите основания жалбата се поддържа в с.з. Защитата
изтъква факта, че по делото не са приложени оригинални документи, съставени от
подс. В., а само копия, въз основа на които са изготвяни графологически
експертизи.
Представителя
на въззивната прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита, а
присъдата като правилна и законосъобразна,
да бъде потвърдена.
В
последната си дума подс. В. заяви, че поддържа казаното от защитника си.
Въззивният
съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка
на присъдата, на осн. чл. 313 и чл. 314 от НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
Пред
първоинстанционният съд делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК –
съкратено съдебно следствие - в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. С оглед искането съдът, на осн. чл. 372, ал.
3, вр. чл. 371, т. 1 НПК одобрил
даденото от подсъдимата и нейния защитник изричното съгласие да не се провежда
разпит на част от свидетелите - Стефан Милчев, Тодор Тодоров, Ердинч Ахмедов, Грациела Ганева,
Димитър Димитров, Христо Христов, Йосиф
Бенин, Ахмед Алиев, Красимир
Кирилов, Диана Тодорова, Венцислава Йорданова, Стоян Пенчев, Валентина Велчева, Димитър Димитров, Калин Балабанов и
вещото лице Димитър Петков, а при постановяване на присъдата непосредствено да
се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертните
заключения по съдебно - оценъчните експертизи от ДП.
Производството
пред първоинстанционния съд протекло в две съдебни заседания, в които съдът
провел задълбочено следствие. Изслушани били гласните източници, вещото лице –
графолог, прочетени и приобщени били по реда на чл. 283 от НПК писмените
доказателства и доказателствени средства. Съобразявайки установените факти и
обстоятелства ПРС е извел фактическа обстановка, и в общи линии прието е следното:
Подс.
В. ***. По трудов договор № 7658 / 26. 08. 2014 год., считано от 01. 09. 2014 год.
започнала работа като служител на „Мобилтел" ЕАД на длъжността „Търговски
консултант", в офиса на оператора в гр. Попово. Съгласно утвърдената за
длъжността длъжностна характеристика, с която подс. била запозната,
задълженията й включвали: да предлага и продава продуктите и услугите на
„Мобилтел"ЕАД, според конкретните нужди на клиентите; да получава плащания
в брой за закупени продукти и услуги; да изисква, издава, попълва, обработва,
поддържа, организира и складира всички документи, изисквани от работните
процедури, и да осигурява тяхната прецизност и цялостност. Със Заповед № 7582 /
02. 06. 2015 год., трудовият договор с подс. бил прекратен на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ - по нейна молба и след взаимно съгласие с работодателя.
Търговската
политика на „Мобилтел" ЕАД била при
сключване на договори за ползване на определени услуги на оператора с абонати,
отговарящи на специфични изисквания, последните да имат право да закупят
мобилни телефони или други устройства на преференциални цени, които били
значително по-ниски от пазарните. Процедурата по сключване на такъв договор
изисквала първоначално предложение от служителя на мобилния оператор към
клиента и след получаване на съгласие, последният ставал абонат по договор,
който се сключвал с него. В зависимост от параметрите на сключения договор,
абонатът следвало да внесе някаква минимална сума зависеща и от промоционалната
стойност на получаваното устройство, респ. сключения тарифен план за него.
Процедурата пред оператора приключвала след като на абоната било предадено
устройството и СИМ картата към него, с която принципно следвало да се ползва по
време на срока на договора. Самите бланкови договори се съставяли на служебен
компютър, на който всеки от служителите,
включително и подс. В. работели.
В
инкриминираният период, в офиса на „Мобил.тел"ЕАД в гр.Попово освен подс. В. работела и св.Хр. Несторова. Тя била неин ръководител, само през м. юни 2015
год. в офиса работел и св. М. Великов. Всеки от тримата имал предоставено
потребителско име и индивидуална парола за достъп, след въвеждането на които
системата го идентифицирала, и след това
имената му фигурирали върху всички последващи съставени при потребителската
сесия документи. Задължение на подс. В. било да въведе личните данни на
абоната, а след това да отпечата един екземпляр от договора, ведно с
приложенията към него, които се подписвали от абоната и от нея като
представител на оператора. Подписите се полагали с електронен химикал свързан с
терминал, като всеки положен на хартия
подпис оставал сканиран и в дигиталния вариант на договора, ведно с дигитални
варианти и на приложенията, и можели да бъдат ползвани за нуждите на оператора.
Единственият екземпляр от договора на хартия, ведно с приложенията, се
предоставял на абоната, заедно с мобилното устройство, ведно с попълнена и
подписана гаранционна карта на хартия.
Предоставената
от оператора парола за достъп била лична и следвало да е известна само на титуляра. Възникващите в
хода на ежедневната работа практически затруднения, наложили необходимостта св.
Несторова, като отговаряща за главната каса, да предостави своята парола за достъп
на подс. В.. Получила паролата за достъп,
подс. решила да се облагодетелства, като състави фиктивни договори с
клиенти, с чийто лични данни разполагала в системата и след като плати вместо
тях преференциалната цена, да присвои полагащите им се по договорите телефони,
които били с многократно по-високи цени.
Така
за инкриминирания период – 02. 04. – 01.
06. 2015 год. – подс. изготвила множество договори със настоящи и отпаднали
абонати на оператора.
Първият
фиктивен договор бил сключен на името на св. Ст. Милчев. Той живеел в гр.
Търговище, бил абонат на „Мобилтел" ЕАД, бил коректен платец. На 02. 04. 2015 год., след като се сдобила с
личните му данни, подс. В. съставила договор № *********, в който тя фигурирала
като представител на оператора, а св. Милчев като абонат. Съгласно условията на
договора и приложенията към него, абонатът получавал две СИМ карти и правото да
закупи два телефона на преференциални цени:
-
Телефонен апарат „Lenovo А 536" с IMEI 866161028381153, със СИМ карта с №
**********, на преференциална цена 69,90 лв, платима от абоната;
-
Телефонен апарат „Sony Xperia" с IMEI 350961056461014, със СИМ карта с№
**********, на преференциална цена 109,90 лв, платима от абоната.
Подс.
подписала договора, ведно с приложение № 1 /2 броя - за двата мобилни
телефона, приложение № 3, допълнение към
приложение № 1, както от свое име, като представител на „Мобилтел"ЕАД,
така и като имитирала подписа на св. Милчев в същите документи като абонат по
договора. След това заплатила дължимата преференциална цена от името на св. Милчев,
след което присвоила двата посочени мобилни апарата, като се разпоредила с тях
продавайки ги ведно със СИМ картите, по пазарни цени, на неустановено по делото
лице. За сключения от негово име договор св. Милчев узнал след като получил
сметка за дължими общо 1548, 85 лв. към 28. 12. 2015 год. След като изискал
копия на договорите от офис на „Мобилтел"ЕАД и установил, че същите са
сключени в офиса гр. Попово, който той не бил посещавал, подал жалба до РП
Търговище, откъдето преписката била изпратена по компетентност на РП Попово и
било образувано ДП. Била назначена съдебно - графическа експертиза, която дала
заключение, че положените подписи в изследваните дигитални ксерокопия имат
сходни признаци с представеният сравнителен материал от подписите на подс. В.,
и, че инкриминираните подписи вероятно са изпълнени от подс. В.. ВЛ. било категорично, че ксерокопията на
дигиталните подписи нямат сходни общи признаци с представеният сравнителен материал
от подписи на св. Милчев, т. е. че инкриминираните подписи не са изпълнени от
св. Милчев. Била назначена и оценъчна експертиза на двата апарата, предмет на
престъплението, което дало заключение за пазарна стойност от 359.00 лв. за Телефонен апарат „Sony
Xperia", и 228.00 лв. за телефонния
апарат „Lenovo А 536" с IMEI 866161028381153 .
На
16. 04. 2015 год. подс. В. съставила нов, втори фиктивен договор
- № *********, този път от името на св. Т. Тодоров от гр. Попово, който бил
приключил взаимоотношенията си с
„Мобилтел"ЕАД преди повече от 10 години. Съгласно приложение № 1 към
договора, на абоната се предоставяла една СИМ карта с тел. № ********** и
правото да закупи Таблет „Леново А 7-30 7.0/8 GB", със сериен №
1S594260794GC7EMC5, на промоционалната цена от 19,90 лв., при действителна пазарна цена от 220,00 лв.
според оценъчната експертиза. Подс. В. подписала договора, ведно с приложение №
1, като представител на „Мобилтел"ЕАД, така и от името на св. Тодоров,
имитирайки подписите му като абонат по договора. След това заплатила
преференциалната цена вместо св. Тодоров, а таблета по-късно присвоила, като го
продала, ведно със СИМ картата, по пазарни цени, на неустановено лице. Св. Тодоров
бил потърсен поради неизплатени задължения по договора. След негова жалба от
17. 03. 2016 год. до РП Попово било образувано ДП което впоследствие било
обединено с другите жалба в общо ДП № 533/2015 год. Била назначена съдебно
-графическа експертиза, която дала заключение, че положените подписи в изследваните
дигитални ксерокопия имат сходни общи признаци с представеният сравнителен
материал от подписи на подс. В.. Инкриминираните подписи вероятно са изпълнени
от подс. В.. В същото заключение ВЛ било категорично и за това, че подписите
положени в Договор № *********/16. 04. 2015 год. и Приложение № 1 към него
дигитални копия нямат сходни общи признаци с представеният сравнителен материал
от подписи на св. Тодоров. Т. е. инкриминираните подписи не били изпълнени от
св. Тодоров.
По
идентичен начин на 12. 05. 2015 год. подс. извършила трето деяние, като отново съставила неистински
документи - договор за мобилни услуги № *********, ведно с Приложения № 1 и 3
към него. В тях тя вписала като абонат св. Е. Ахмедов от с. Зелена Морава, общ.
Омуртаг. Той никога не бил ставал абонат на „Мобилтел"ЕАД, но имал предплатена карта към този мобилен
оператор и личните му данни фигурирали в базата - данни, откъдето подс. се снабдила с тях. От условията по договора и
приложенията към него става ясно, че св. Ахмедов получавал СИМ карта с
№********** и правото да закупи на преференциална цена мобилен телефон
"Lenovo А 6000" с фабричен № 866912020151691 на преференциална цена
50 лв. при действителна пазарна стойност 249,00 лв. Подс. подписала договора,
задно с приложение № 1 и 3 и допълнение към приложение № 1, както от свое име,
като представител на „Мобилтел"ЕАД, така и като имитирала подписа на св.
Ахмедов в същите документи, като страна - абонат по този договор. Впоследствие заплатила
преференциалната цена вместо абоната, а телефона присвоила, като го продала,
заедно със СИМ картата. Впоследствие било установено, че този телефон е
регистриран в мрежата на „Теленор България" ЕАД на името на св. Г. Ганева
от гр. Попово. В мобилният телефон била поставена СИМ карта с № **********,
като св. Ганева заявила, че го е закупила от непознато лице в гр.Търговище.
Назначената съдебно – графическа експертиза дала заключение, че положените
подписи в изследваните договори имат сходни признаци с представеният
сравнителен материал от подписите на подс. В., както и това, че инкриминираните
подписи вероятно са изпълнени от подс. В
същото заключение ВЛ било категорично за това, че подписите положени в изследваните
договори и приложения към тях нямат сходни общи признаци с представеният
сравнителен материал от подписи на св. Ахмедов. Инкриминираните подписи не били
изпълнени от св.Ахмедов. След като бил потърсен да заплати натрупаните сметки,
св. Ахмедов подал жалба в РУП Попово.
На
22. 05. 2015 год. подс. В. съставила
следващ неистински документи - договор за мобилни услуги № *********,
със вписан като титуляр - абонат св. Д. Димитров от гр. Търговище. Димитров фигурирал
в базата - данни на мобилния оператор, защото бил абонат по друга услуга. Подс.
използвала данните му и съставила договор и приложения към него № 1 и
3, и допълнение към приложение № 1. Изготвила също и договор за продажба на
изплащане № ********* на полагащия се мобилен телефон, ведно с гаранционна
карта № 6084020, и това било единствения документ по делото приложен в
оригинал, на хартия. Всички тези
документи подс. подписала като отново като представител на „Мобилтел"ЕАД и
поставила подписи, имитиращи подписа на св. Димитров, с което абонатът
закупувал на изплащане на 23 месечни вноски по 20 лева плюс първа вноска 20 лв.
мобилен телефон "Samsung Galaxy A 5" с фабричен № 359469061561738 на
стойност 480 лв. За да може да вземе телефона, подс. заплатила първата дължима вноска, след което
присвоила апарата и впоследствие се разпоредила с него, като го продала на
неизвестно лице. Това неустановено по делото лице го продало на св. Хр. Христов
от гр. Попово, който притежавал магазин за техника в гр.Попово. По – късно св. Христов обявил този апарат за продажба в интернет. На 27. 05. 2015 год.
чрез куриерските услуги на „Еконт", телефонът бил изпратен и получен от
св. Й. Бенин от гр. Раковски. Св. Бенин го закупил за сумата 400 лв. В хода на
разследването и след установяване местонахождението на телефона, св.Бенин
доброволно предал получената с телефона гаранционна карта, попълнена и
подписана от подс. В.. През м. ноември 2015 год. св. Димитров бил уведомен за
наличие на задължение за плащане на неплатени сметки по договори. Тогава той
подал жалба до РП Търговище. Материалите били препратени по компетентност в РПр.
Попово, където били обединени с останалите преписки. Била назначена и изготвена
съдебно - графическа експертиза, която
дала заключение за това, че
положеният подпис има сходни общи признаци с представения сравнителен материал
от подписите на подс. В., както и, че инкриминираният
подпис вероятно е изпълнен от подс. В.".
В същото заключение ВЛ с категоричност сочи, че подписите положени в
изследваните договори и приложения към тях нямат сходни общи признаци с
представеният сравнителен материал от подписите на св. Д. Димитров, т. е., че
вероятно не са изпълнени от св. Д. Димитров.
Доколкото гаранционната карта за този телефон била единственият оригинален
документ по делото, за пълно изясняване на относимите към предмета на доказване
обстоятелства била назначена друга съдебно -графическа експертиза за изследване
на подпис и почерк. Заключението било категорично за това, че подписът положен
в гаранционна карта № М 6084020 за мобилен телефон „Самсунг Галакси"А5 с
фабричен № 359469061738 под името „продавач В.В.", има сходни общи
признаци с представените за сравнителен материал подписи на подс. В.. Инкриминираният
подпис бил идентичен с подписите от сравнителния материал на подс. В., както и,
че посочените прилики в общите и частните признаци са характерни, достатъчни и
дават основание да се твърди, че буквен и цифров текст в инкриминиран документ
гаранционна карта е изпълнен от подс. В."
.
На
01. 06. 2015 год. подс. В. съставила поредните неистински документи:
договор за мобилни услуги N° *********, ведно с приложение № 1 към него. В него
посочила като титуляр абонат по договора св. А. Алиев от с. Александрово, общ.
Търговище. Той също фигурирал в базата данни на „Мобилтел"ЕАД, тъй като
той бил абонат на този мобилен оператор до 2012 год. По силата на сключения
договора и приложенията към него, св. Алиев получавал СИМ карта тел. №
**********, и правото да закупи на преференциална цена мобилен телефон
"Lenovo А 6000" с фабричен № 866912020154554 на преференциална цена
50,00 лв., при реална стойност 249,00 лв. Подс. В. оформила документите като ги
подписала както от свое име, като представител на „Мобилтел"ЕАД, така и от
името на св. Алиев, имитирайки подписа му. След това отразила, че св. Алиев е
заплатил преференциалната цена от 50 лв.,
и присвоила телефона и СИМ картата към него, като отново ги продала на
неустановено лице. Впоследствие телефонът бил придобит от св. Ст. Стоянов,
който и на ДП, и в с. з. заявил, че многократно чрез свои приятели
и познати, закупувал и препродавал мобилни апарати от „Мобилтел"ЕАД, но за
сключването на договора всеки посочен като титуляр - абонат на услугата, е
присъствал в офиса в гр.Попово. Телефонът, предмет на престъплението в този
пункт бил продаден от св. Стоянов и на св. Кирилов за сумата 100 лв., а впоследствие подарен от него на св. Тодорова. Съдебно - графическа експертиза,
дала идентично заключение - че положените подписи в изследваните договори имат
сходни общи признаци с представеният сравнителен материал от подписите на подс.
В.. Инкриминираните подписи вероятно са изпълнени от подс. В.. В същото
заключение ВЛ е било категорично, че подписите положени в изследваните
ксерокопия на дигитални подписи положени в договора и приложение №1 към него
нямат сходни общи признаци с представеният сравнителен материал от подписи на
св. Алиев и вероятно не са изпълнени от св. Алиев. В края на месец януари 2016
год. св. Алиев получил писмо за заплащане на дължимо задължение по договор към
„Мобилтел"ЕАД. Подал жалба до
мобилния оператор, който го уведомил, че за предоставената му СИМ карта с №
********** към 01. 03. 2016 год. дължи сумата 976.22 лв., след което депозирал
и жалба в РПр. Търговище, от където материалите били препратени до РПр. Попово.
Отново
на 01. 06. 2015 год. подс. В. съставила последните два договора, предмет
на обвинението, в които вписала отново мними абонати, нямащи никакво отношение
към сключването на тези договори, след което присвоила полагащите им се по
префенциални цени два мобилни телефона, както следва:
1/
Изготвила Договор за мобилни услуги № ********* и Приложение № 1 към него,
които съставила и подписала от името на св. Кр. Кръстева от гр. Попово, като
абонат, като отново имитирала подписа й. С нейните личи данни се сдобила, тъй
като св. Кръстева била абонат до 2007 год. на „Мобилтел"ЕАД. Оказало се
обаче, че към 2015 год. тези данни не били актуални - св. Кръстева вече била с нова фамилия –
Ханчева, и с нова лична карта, но подс. не е знаела за тези обстоятелства. По силата
на сключения договор, св. Кръстева получавала СИМ карта с № 0888 457212, и
право да закупи мобилен телефон "Lenovo А 536" с фабричен №
866566029004457 на промоционалната цена от 1,00 лев, при реална стойност 228,00
лв. През месец септември 2015 год. св.
Ханчева посетила офиса на „Мобилтел"ЕАД в гр. Попово с цел да заплати
сметка на майка си, и тогава била уведомена, че дължи сумата 103 лв. по сключен
от нея на 01. 06. 2015 год. договор, с който е „закупила" и мобилен телефон. Св. Ханчева лично се убедила, че договорът е
подписан с подпис, който е различен от нейния, както и че при изготвянето му е
ползвана стара информация - предишното й фамилно име и старата й лична карта.
Подала жалба до мобилния оператор и до РПр. Попово, след което се срещнала и с
подс. В., която й предложила пари, за да оттегли жалбата си. На 10. 11. 2015 год.
подс. доброволно предала в РУП Попово сумата 103.78 лв. с цел погасяване на задължението на св.
Кръстева към мобилния оператор и след заплащането й, договорът би прекратен. На 17. 12. 2015 год. подс. предала още 500 лв.
на св. Ханчева за обезщетяване на причинените неудобства и неприятности. Наблюдаващият
прокурор от РПр. Попово, приемайки, че са на лице предпоставките на чл. 9, ал.
2 НК изготвил постановление за
прекратяване на ДП, което по - късно било отменено по реда на чл. 243, ал. 9 от НПК с постановление на прокурор от ТОП. От назначената съдебно - графическа експертиза било
потвърдено, че подписите, положени в договора и приложение № 1 към него от 01. 06
.2015 год. нямат сходни общи признаци с представеният сравнителен материал от
св. Ханчева и не са изпълнени от нея. Мобилният телефон “Lenovo А 536"
закупен на името на св. Ханчева бил присвоен от подс., която се разпоредила с него
като го продала на св. Стоянов, който пък го препродал на св. Пенчев от гр.
Попово.
2/
Подс. В. изготвила и Договор за мобилни услуги № ********* ведно с Приложение №
1 към него, като съставила от името на св. Пенчев от гр. Варна, имитирайки
подписа му. По силата на договора и приложението, св. Пенчев получавал СИМ
карта с тел. № ********** и правото да закупи мобилен телефон "Lenovo А
536" с фабричен № 866566029004853 на промоционалната цена от 1.00 лев, при
реална стойност 228 лв. Този телефон, който бил идентичен с този взет на името
на св. Ханчева подс. също присвоила,
като чрез св. Стоянов, отново се озовал
в св. Пенчев. Този апарат св. Пенчев оставил за себе си го използвал, но с
друга СИМ карта. За сключения от негово име договор, св. Пенчев разбрал едва
когато му били предявени неплатени сметки по договора за около 700 лв. Този
свидетел никога не е бил абонат на „Мобилтел"ЕАД и не е установено в
производството по какъв начин личните му
данни са достигнали до подс. В.. След като получил уведомлението за дължимата
сума, св. Пенчев посетил офиса на оператора в гр. Попово. Подс. вече не работела там. След като разбрал
къде е новото й работно място, св. Пенчев се срещнал с нея, като първоначално
тя отричала да е съставяла договор, но по-късно и след като й показал договора,
подс. заявила, че е сгрешила. Обещала, че ще възстанови сумата до няколко дни и
помолила Пенчев да не предприема други действия спрямо нея. След като не
спазила обещанието си за плащане, св.П.Пенчев подал жалба до РУП Попово. След
представяне на сравнителен материал от св. Пенчев, била назначена съдебно -
графическа експертиза, заключението на която е, че подписите, положени в
договора и приложение № 1 към него от
01. 06. 2015 год. нямат сходни общи
признаци с представеният сравнителен материал от св. Пенчев и не са изпълнени
от него.
На
тази основа първоинстанционният съд счел, че фактическата обстановка е изяснена
по несъмнен начин от събраните в с.з. доказателства, и посредством приложените по ДП №533/2015г. по
описа на РУ"Полиция" Попово писмени доказателствени средства, както и
от приобщените чрез прочитане по реда на чл. 373, ал. 1, вр. с чл. 283 от НПК
протоколи за разпити на свидетелите Ст. Милчев, Т. Тодоров, Е. Ахмедов, Г.
Ганева, Д. Димитров, Хр. Христов, Й. Бенин, А. Алиев, Кр. Кирилов, Д. Тодорова,
В. Йорданова, Ст. Пенчев, В. Велчева, К. Балабанов и ВЛ Д. Петков, така и от
показанията на непосредствено изслушаните в с.з. свидетели: Ст. Стоянов, Кр. Ханчева, П.
Пенчев, Хр. Несторова, М. Великов и ВЛ С. Игнатова. Приемайки, че показанията
им са логически издържани, свързани и непротиворечиви помежду си, заедно и поотделно подкрепят установеното и
прието като фактология.
За
да достигне до тези изводи, които безрезервно се споделят от въззивната
инстанция, първоинстанционният съд е обсъдил и дадените от подс. В. обяснения в
с. з. Анализирайки ги, правилно съдът е
достигнал до извода, че те са неверни, целящи да се оневини, сочейки
обстоятелства, обуславящи липсата на каквото и да била съпричастност към съставените
договори, респ. присвояването на мобилните устройства. Затова, приемайки, че те
изцяло противоречат на установените в хода на съдебното следствие относими съм
предмета на доказване обстоятелства, ги е игнорирал, отбелязвайки, че
обясненията на подсъдим, с които, отрича, оспорва обвинението, са негово основно средство за защита и
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както
от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с
останалия приобщен доказателствен материал.
Възраженията
на подс. В. и защитата и пред въззивната инстанция са поставени и пред
първоинстанционният съд, който мотивирано е дал отговор на всяко едно от тях.
Относно възражението за недоказаност на обвинението обстойно са обсъдени
гласните доказателства – показанията на част от свидетелите и обясненията на
подс.
Относно
възражението за необоснованост на съдебния акт:
Отчетено
от съда е обстоятелството, установено вече в с. з. и твърдяно от подс. В., че
служителите в офиса на „Мобилтел"ЕАД в гр.Попово са знаели паролите за достъп на колегите си. Това,
разбира се не би трябвало да е така, но не е било спазвано, и е споделено в с.
з. от св. Несторова. Това обстоятелство по никакъв начин не променя крайния извод на
съда, за съставяне на договорите именно от подсъдимата, въпреки твърдения й, че
подписите положени в тях не са нейни. Аргументирано и обосновано ПРС е извел
извода си, че подобно твърдение влиза в противоречие с останалите обяснения на подс. защото тя подробно е
обяснила, че както заплатата й, така и бонусите който получава върху нея,
изцяло зависят от броя на сключваните договори. Излиза, че от една страна
работодателят изисква от служителите си сключване
на колкото се може по голям брой договори и привличане на клиенти, обвързвайки
го със размера на месечното възнаграждение, и подс. отричайки за е съставила
процесните договори изпада в противоречие, въпреки, че са изготвени от нейния
потребителски профил и с нейната парола, съответстваща на него. Противоречи на
правилата на формалната логика, че друго лице е влязло в системата с
потребителското име и паролата на подсъдимата и от нейно име е съставила
инкриминираните договори. За св. Несторова не е съществувала никаква причина да
стори това, тъй като сключването на нов договор би следвало да стане чрез
нейното име и парола, т. е. не е следвало, не е било необходимо да влиза с името и
паролата на подсъдимата, защото генерирайки договорите от името и, биха донесли
бонуси на подс. В..
Аргументите
на ПРС, че при съставяне на неистинския договор от 22. 05. 2015 год. подс. е
съставила и гаранционна карта за телефона по него, и в този случай авторството
й е установено категорично въз основа съдебно – графическата експертиза, и не се оспорва от нея в с.з. е
напълно резонен. В с. з. съдът е положил усилия за да изясни как е възможно
сключване на договор от името на подс. В., чийто авторство тя оспорва и няколко
секунди по-късно лично съставя гаранционна карта за мобилния телефон по същия
договор. Констатирани са уклончиви отговори, избирателна липса на спомени у
подс., като заявеното от нея - чрез моя профил има влизане в системата, има
съставен договор, аз съм писала гаранционната карта, има изписан касов бон, но
реално колежката може да е била през моя юзър влязла и да е сключила договора. Това
поведение отново потвърждава, че подс.
не говори истината.
Твърденията
за непричастност към съставяне на договорите от страна на подс. са опровергани и от показанията на св. Ст.
Пенчев, от тях съдът е направи извод за несъмнено участие на подсъдимата в
извършеното престъпление. Защото този свидетел заявил, че св. Ст. Стоянов го е
завел в магазина на „Мобилтел"ЕАД в гр.Попово, от витрините на който да си
избере телефон. Заявил е, че – „Стоян ми каза, че ще ми продаде два мобилни
телефона „Леново А536" всеки за сумата от 120 лв. Съгласих се и той каза
да изчакам отвън на пейките пред офиса. Стоян не е излизал от офиса, а остана
вътре. Докато аз съм бил вътре в офиса, служителката не е говорила с мен. Както
вече обясних това беше едно младо момиче. Ако се наложи мога да я разпозная. По
него време други служители там нямаше...Минаха около 15 минути, когато Стоян
дойде при мен. Даде ми двата мобилни телефона, а аз му дадох парите. Не съм
подписвал никакви документи".
Обясненията
на подс. са компрометирани и от показанията на св. Кр. Ханчева/Тодорова и св. П. Пенчев. Тези двама свидетели лично на
контактували с подс. след станалите им известни обстоятелства във връзка със
наличието на задължения към мобилния оператор. И двамата заявили категорично,
че са провели срещи с подс., на които им е признала, че е съставила договорите,
в които фигурират техните имена, оправдавайки се с грешка и натиск от
ръководството на „Мобилтел"ЕАД. Подс. доброволно е погасила всички
задължения на св.Тодорова и допълнително й е предоставила сумата 500 лв. като
обезщетение за претърпените неудобства. Пожелала е да възстанови и сумите на
св. П. Пенчев, но по една или друга причина не е могла да го стори. Още един аргумент на първостепенният съд да
игнорира показанията на подс., респ. кредитирайки останалите доказателства е
извел правилна безспорна фактическа обстановка.
Друго
възражение на защитата, също поставено и пред първостепенният съд е, че по
делото не са представени оригиналните договори, а само копия. На тези
възражения ПРС е дал отговор - ВЛ –
графолог, в ДП при изготвяне на всички отделни заключения по инкриминираните
договори е заявила, че използваният от нея сравнителен материал взет от подс. В.
е достатъчен като обем и качество за изготвяне на необходимото мотивирано
експертно заключение. Вярно е, че съгл. чл. 149, ал. 2 от НПК ВЛ може да откаже
да даде заключение, когато материалите, с които разполага не са достатъчни, за
да си състави обосновано мнение. В настоящият случай, ВЛ не само не е отказала
да даде заключение, но и категорично е заявила, че предоставените й
материали - сравнителни образци, намиращи се в
материалите от ДП, наред с други образци от подписи - са били достатъчни, за да се обоснове мнение
и да се даде пълно и точно аргументирано писмено заключение по отношение всяко
едно от престъпните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление.
Съдът не споделил и възражението на
защитата, че ВЛ е следвало да откаже извършването на изследването доколкото по
делото не е бил установен оригинален документ, и липсва оригинален подпис на
подс., който да бъде подложен на изследване. Не е споделено от съда и
възражението, че ВЛ използвало в
заключението си термина „вероятно изпълнен", което е недопустимо,
доколкото присъдата не може са почива на предположения. Не е споделено и
твърдението на защитата, че изследване проведено върху дигиталните копия на
сключените от подс. договори е негодно, тъй като липсата на оригинален документ
за изследване се приравнява въобще на липсващ документ и това прави престъплението
с негоден предмет.
Както
беше отбелязано по – горе, това са възраженията на защитата, и те са поставяни
на обсъждане както пред решаващия, така и пред въззивния съд. Изчерпателните
отговори на всяко възражение от страна на ПРС, които нееднократно беше
отбелязано, че се споделят от настоящия съд, поставят последния пред
възможността единствено да сподели изцяло приетото от ПРС.
От правна страна.
Относно
възражението за неправилно приложение на
материалния закон:
Последващите
действия на ПРС също се споделят от въззивната инстанция. Правилно и
законосъобразно съдът е приел, че подс. В. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 310, ал. 1,
вр. с чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26 , признавайки я за виновна по този текст от
наказателния закон.
За
да е налице "длъжностно лице" е необходимо субекта на престъпление да
е в трудово правоотношение. Това е безспорно установено – по делото са представени
достатъчно доказателства - трудов договор и длъжностна характеристика - от
които е установено, че задълженията й били свързани именно с продажба на
продуктите на „Мобилтел"ЕАД, сключване на договори, получаване на плащания
и др. Безспорно е, че инкриминираните мобилни устройства са били заприходени в
офиса на мобилния оператор в гр.Попово. Подс.В. е била материалноотговорно
лице, защото е встъпила в длъжност и е изпълнявала служебните си задължения. А
те са били свързани с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице,
и не е необходим изричен акт за да и бъде това имущество поверено. Затова
несъмнено попада в категорията "длъжностно лице" - чл. 93, т. 1,
б."б" НК и през инкриминирания период е притежавала необходимото длъжностно
качество.
За
да е на лице квалифицирания текст на чл.
202, ал. 1, т. 1 / съставно престъпление / от обективна страна, е
необходимо осъществяването на две
отделни деяния, имащи обща цел – основно престъпление по чл. 201 от НК, и
извършване на друго по - леко наказуемо документно престъпление.
Приемайки,
че качеството „длъжностно лице“ е безспорно установено - налице и двата основни
елемента - отношение на подсъдимата към
вещите, които се намират в нейна фактическа власт, и въздействието, което подс.
оказва върху тях – основни елементи от
хактическия състав на чл. 201 НК. Т. е.
правилно ПРС е приел, че през инкриминирания период подс. се е разпоредила с
мобилни устройства на обща стойност 2241.00 лв. присвоявайки ги в свой интерес,
като ги е продала впоследствие на различни лица. От субективна страна
престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран изцяло в
действията на подсъдимата.
Тъй
като хронологично престъплението по чл. 310, ал. 1, вр. с чл. 309, ал. 1 е
извършено едновременно с присвояването, и безспорно го улеснява, създавайки
благоприятни условия за осъществяването му, отново правилно е прието, че в
длъжностното си качество като търговски консултант в офиса на ЮЛ
„Мобилтел"ЕАД в гр. Попово и в кръга на службата си подс. В. е съставила
неистински частни документи - договори за мобилни услуги в които удостоверила,
че посочените в тях като абонати лица сключват договор с оператора и получават
на преференциална цена мобилно устройство, които документи е употребила пред
работодателя си „Мобилтел"ЕАД, за да докаже тези обстоятелства. Всеки един
от изготвените от подс. договори
представлява неистински частен документ, доколкото представлява конкретно
писмено изявление на длъжностно лице – подс. В.. От субективна страна това
деяние също е извършено виновно, при пряк умисъл тъй като подс. за улесняване
на длъжностното присвояване, е съзнавала, че чрез съставянето на договор удостоверява
неверни обстоятелства. В длъжностното си качество и в кръга на правомощията си
като търговски консултант, подс. е извършила невярно документиране, подписвайки
се лично срещу името на всеки от свидетелите — вписан като абонат по
съответният договор. По този начин е удостоверила неверни обстоятелства, които
не съответстват на обективната действителност. И това е улесняващото
престъпление включено в състава на престъплението по чл. 202, ал. 1, т. от НК –
друго престъпление, улесняващо основното, за което по закон не се предвижда по
– тежко наказание.
Правилно
и законосъобразно съдът е приел, че престъпната дейност на подс. В. съставлява „продължавано престъпление" по смисъла на
чл. 26 от НК. Налице е обективна и субективна връзка - общност на вината и еднородност на умисъла
у подс. - изразяваща се в това, че
осъществява поотделно едно и също по вид престъпление против собствеността,
извършени са при пълно тъждество на обстановката, което не позволява деянията
да бъдат възприемани като отделни престъпления.
Предвид
изложеното въззивната инстанция намира възраженията на защитата за неправилно
приложение на материалния закон за неоснователни.
Относно наложеното наказание:
След
като признал подс. за виновна по предявеното и с АО обвинение, съдът определил
и наказанието което В. следва да понесе.
Въз основа на събраните по делото доказателства и в съответствие с разпоредбите
на чл. 36 и чл. 54 НК, ПРС приел, че в
хода на производството не са констатирани нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, нито някакво „изключително“ такова, което да го мотивират да определи
наказанието при условията на чл. 55 НК. С оглед процесуалното поведение на подс. по
време на цялото наказателно производство, въззивната инстанция също счита,
че не са на лице предпоставки за
приложение на чл. 55 НК. Непризнаването на очевидни, безспорно доказани факти и
опитите за оневиняване в съдебната фаза на процеса в никакъв случай не могат да
се интерпретират като смекчаващи обстоятелства. Да, те са средство за защита,
но от друга страна самопризнанието е прието в практиката като начална фаза за
осъзнаване на вина и начален етап на превъзпитание. Не може да се кредитира
като смекчаващо вината обстоятелство и възрастта на подс. В., защото макар и на
22 години, тя би следвало да осъзнава, и е осъзнавала, и съвсем настойчиво е
вършила отделните деяния, за да се приеме, че това е ставало предвид младата и,
незряла възраст. Напротив, доста след като е навършила пълнолетие, /на 22
години/ би следвало да има изградена нагласа за спазване на закона, предвид
опасност от санкции. Тъй като предвидените в чл. 202, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК
кумулативни наказания са лишаване от свобода в размер от 1 до 10 год. лишаване
от свобода, задължително лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК и възможност за налагане на наказание
конфискация до 1/2 от имуществото на виновния.
Именно
най – вече с младостта на подс. съдът е приел, че следва да се определи
наказание само в задължителните пунктове, предвидени от закона – лишаване от
свобода и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК, приемайки, че те ще реализират
изцяло целите на специалната и генералната превенция. Определено като размер наказание ЛОС в размер
на ДВЕ години, ведно с кумулативно наказание ДВЕ години лишаване от право да
заема държавна и обществена длъжност, свързана с управление и пазене на пари и
стоково - материални ценности, както и да упражнява професия и дейност,
свързана със съхраняването, отчитането и движението на стоково - материални
дейности и пари, съдът приел, че наказание в този вид ще изпълни в цялост целите, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК - както
в индивидуален, така и в генерален план.
С
оглед наличните законови предпоставки, отчитайки най – вече чистото съдебно
минало на подс. - отново правилно съдът, прилагайки чл. 66, ал. 1 НК е отложил ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Определеният максимален срок –
ПЕТ години – считано от влизане на присъдата в сила, за който е отложено
наказанието, въззивната инстанция също намира за правилен и законосъобразен – отчетена
е обществената опасност на извършеното, както
и на самата подсъдима.
Изразеното
от ПРС, че установените по делото обстоятелства сочат на това, че подс. не
притежава необходимите качества за нормално упражняване на подобна професия и
дейност, предвид извършеното престъпление, и затова я лишил и от право да заема
държавна и обществена длъжност, свързана с управление и пазене на пари и
стоково - материални ценности, както и да упражнява професия и дейност,
свързана със съхраняването, отчитането и движението на стоково-материални
дейности и пари, за срок от две години се споделя изцяло от въззивния съд.
И
тъй като целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително
– възпитателно отражение на наказанието, въззивния съд намира, че действията на
първоинстанционният съд са изцяло правилни и законосъобразни. Изложените в
жалбата и в с. з. възражения за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на процесната присъда
са неоснователни , поради което въззивната
инстанция намира, че същата следва да бъде потвърдена изцяло. Моралната
укоримост на извършеното деяние, реалните обществено опасни последици и
съпоставка на осъщественото от подс. В. спрямо други подобни прояви подкрепят
действията на първостепенния съд.
При
служебната проверка на присъдата не се установиха други основания или
изменение.
По
изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 73 от 17. 05. 2017 год.
постановена по НОХД № 23 / 2017 год. на Районен съд гр. Попово като ПРАВИЛНА
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.