Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260264
гр. Русе, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 17 септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава
Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора ……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №2040 по описа на 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Ищецът Р.Н.Т. твърди, че с ответника ЕТ Константин
Петров-Коста били в трудовоправни отношения. Въпреки положения от него труд,
същия не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода м. 02.2019
г. – м.05.2019 г., не му било изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ, както и
извънреден труд за работа през двата празнични дни 01.05.2020 г. и 06.05.2020
г. Поради изложеното ищецът подал
заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано гр.дело № 1432/2020 г. по описа
на РРС. С издадената по него Заповед по чл.410 от ГПК, било разпоредено на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1020,00 лева – главница, представляващ
остатък от дължимите му нетни трудови възнаграждения за месеците февруари,
март, април и май 2019 г. в размер на 863,15 лв. нетно обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ от 113,40 лв., сумата 43,45
лв. – дължимо възнаграждение за положен извънреден труд на 01.05.2020 г. и 06.05.2020 г., както и 89,14
лева – мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от
12.03.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 300,00 лева –
адвокатско възнаграждение, но ответника в срок е подал възражение, поради което
бил предявен настоящия иск. Иска да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи сумата от 1020,00 лева– главница, представляващ остатък от дължимите
му нетни трудови възнаграждения за месеците февруари, март, април и май 2019 г.
в размер на 863,15 лв. нетно обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ от 113,40 лв.,
сумата 43,45 лв. – дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд на
01.05.2020 г. и 06.05.2020 г., както и 89,14 лева – мораторна лихва за
забава, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2020 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът ЕТ
Константин Петров-Коста оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 13.03.2020 г. по гр. д. № 1432/2020 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника ЕТ Константин Петров-Коста да заплати на ищеца сумата
от 1020,00 лв. - главница, сумата от 89,14 лв. – мораторна лихва за периода
01.04.2019 г. – 12.03.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.03.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 300,00 лв.
- адвокатско възнаграждение. Длъжникът подал в срока по чл.414 от ГПК
възражение срещу издадената заповед по чл.410 от ГПК, поради което съдът дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
Според трудов
договор № 419 от 20.02.2019 г., ищецът работел при ответника като барман с
основно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. Ищецът имал
право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни.
Със Заповед
№376/08.05.2019 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на
основание чл.71, т.1 от КТ, считано от 09.05.2019 г., като следвало да му бъде
изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 4.5 дни неизползван платен
годишен отпуск.
Според писмо на
Д“ИТ“-Русе до ищеца по повод подаден от него сигнал, при проверка на ответника
били представени разчетно-платежни ведомости за м.февруари, м.март, м.април и
м.май 2019г., в които му били начислени заплати за получаване за съответните
месеци, но не били представени документи, от които да било видно, че
начислените суми му били изплатени. На работодателя била приложена принудителна
административна мярка „задължително предписание" да изплати дължимите
трудови възнаграждения в срок до 15.07.2019г. В разчетно- платежната ведомост
за м.май 2019г., на ищеца било начислено
и обезщетение по чл.224 от КТ, което не било изплатено. На работодателя отново
била приложена принудителна административна мярка „задължително
предписание" да изплати дължимото обезщетение по чл.224 от КТ в срок до
15.07.2019г.
Съгласно
Уведомление от ответника до Д“ИТ“-Русе от 27.06.2019 г. били изпълнени дадените
от Инспекцията по труда предписания.
Съгласно платежно
нареждане от 22.07.2019 г. ответникът изплатил на ищеца сумата от 244.96 лв.
трудови възнаграждения за периода м.02-м.05.2019 г.
По делото са приети
преписи от страници на отчетна тетрадка със съдържащите се в нея разписки за
заплатени суми от ищеца, включително и на него самия за периода 02.02.2019 г.-
09.05.2019 г.
Разпитания по
делото свидетел Р.Х.Г., работела като барман
при ответник 10 години, изнася данни, че всеки ден след смяната си вземали
възнаграждението. Когато работила заедно с ищеца дневното им възнаграждението било
чисто 20 лв. Вземали го в края на смяната от оборотните средства. Имали тетрадка с имената и на всяко име
пишели, кой колко лева си вземал от оборотните средства. Парите ги раздавал
сервитьора, който бил на смяна и от него вземали заплатата си. Той минавал и ги
раздавал. Тя лично била раздавала заплати на другите служители, някой път и
барманите ги давали. Ищецът също попълвал въпросната тетрадка и изплащал възнаграждения. Трудовите си
възнаграждения ги вземали не в края на месеца, а за деня, когато свършели работа. Ведомостите за заплати им ги
носели в края на месеца и се разписвали.
Св. Б.Н.Л. работещ
от 20 г. в магазин за хранителни стоки на ответника, твърди, че трудовите
възнаграждения на работниците се вземали всеки ден, плащало им се дневно
възнаграждение, в размер около 20 лв. на ден.
Някой път се разписвали, някой път не в една тетрадка. Практиката в
заведението била такава.
Според приетото
заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на претендираните
възнаграждения и обезщетения за nроцеснuя период 20.02.2019г. - 08.05.2019г.вкл.,
след като били съобразени изплатените от ответника суми било както следва: за
м.02. 2019г. - 0лв., за м.03 - 341.69лв., за м.04.2019г. - 434,55лв., за м.05. 2019г. -130,36 лв., от които 56лв. /43.45 лв. нетно/ допълнително възнаграждение
за положен труд по време на официални празници на 01.05.2019 г. и на 06.05.2019
г. Нетното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ -
било 113,40 лв. Размерът на мораторната
лихва за периода от 01.04.2019г.(датата, следваща датата на падеж на
възнаграждението за м.02.2019г.) до 12.03.2020г.-датата на депозиране на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, било 88,94лв.
При така установените фактически данни, съдът прави
следните правни изводи:
Полаганият от работника труд по
съществувалото с работодателя трудово правоотношение е възмезден и последният
следва да го изплаща ежемесечно и в пълен размер съобразно договореностите
между тях.
В тежест на работодателя е да
установи факта на изпълнение на задължението си за заплащане на положения от
работника труд, каквито доказателства не бяха релевирани. С оглед разпределението
на доказателствената тежест, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 850.60 лв.- нетно трудово възнаграждение за
периода м. 20.02.2019г. до м. 08.05.2019г г. В тази връзка съдът
кредитира приетото по делото заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, тъй като вещото лице съобразно притежаваните от него специални
знания е дало отговор на поставените му задачи, поради което предявените искове
следва да се уважат изцяло за посоченото време. Това е така тъй като,
ответникът не установи при пълно и главно доказване надлежно плащане,
респективно недължимост на
претендираното трудово възнаграждение. В тази насока съдът съобрази
разпоредбата на чл. 270, ал.3 от КТ, съгласно която трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане
на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка.
Според разпоредбата на чл.143 КТ, извънреден труд е работата по трудово
правоотношение между работника и работодателя извън установеното работно време,
която се осъществява по разпореждане или със знанието на работодателя. За
положения извънреден труд от работника, който е съпроводен с изразходването на
работна сила извън установеното работно време и с което се засяга полагащата му
се почивка, работодателят дължи възнаграждение според уговореното помежду им, а
при липса на уговорка се прилагат минималните установени в закона размери
/чл.262 КТ/. Съгласно
чл. 262 ал.1 т.1-3 от КТ за положения от него извънреден труд през работните
дни ищецът трябва да получи определеното в трудовия договор възнаграждение с
увеличение от 50 %, след като между страните не е уговорен по-висок размер, а
през почивните дни - възнаграждение с увеличение от 75%, а за положения от него
труд през дните на официални празници - с увеличение от 100%.
Въз основа на събраните писмени доказателства се установява, че за
претендирания период по исковата молба ищецът е полагал извънреден труд- той е
работил на 01.05.2019 г. и на 06.05.2019 г. В тежест на работодателя е да докаже, че е бил изправна
страна по правоотношението.Страната не е ангажирала доказателства, поради което
следва да се приеме, ответникът дължи на ищеца сумата от 43.45 лв. нетно допълнително
възнаграждение за положен труд по време на официални празници, съобразно
посоченото в заключението на вещото лице.
По отношение на
иска по чл.224 от КТ, в тежест
на работодателя е да установи, че след прекратяване на трудовото отношение е изплатил на работника дължимото му
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Същото, се определя по
правилата на чл.228, ал.1 от КТ и е съразмерно на отработеното време през
съответната календарна година от работника. Според заключението на вещото
лице, което съдът възприема, пред вид незаинтересоваността му от изхода на
спора и специалните знания, които притежава, ответникът следва да заплати на
ищеца нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 113,40
лв.- като искът следва да се уважи
изцяло.
Предвид основателността на
главниците, следва да се уважи акцесорната претенция за законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
изплащане на сумите.
Задължението за плащане на трудово
възнаграждения и обезщетения е срочно и при изтичане на срока за плащане,
работодателят изпада в забава, като дължи на работника лихва за това. Съгласно заключението
на назначената по делото експертиза, ответникът дължи на ищеца лихва за забава
върху всяко от дължимите брутни трудови възнаграждения и обезщетение от
изпадането в забава по всяко от тях до завеждане на иска с общ
размер 88,94 лв. и до този размер искът следва
да се уважи.
С оглед изхода на спора ответникът дължи
на ищеца сумата от 296.31 лв. лв.- разноски по гр. д. № 1432/2020 г. на РРС.,
Ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 296.31 лв.- направени разноски в
производството, съобразно уважената част от исковете, а ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 3.70, съобразно отхвърлената част от исковете,
т.е. по компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 292.61 лв.
Ответникът
следва да заплати по сметка на РРС сумата от 100 лв.- държавна такса за
уважените обективно съединени искове, както и 150 лв. за назначената по делото
експертиза.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ "Константин Петров - Коста", ЕИК117038661, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул."Лозен планина" №248, бл.
"Копривщица", вх.Б, дължи на Р.Н.Т., ЕГН **********,***,
-сумата от 850.60 лева,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. 20.02.2019г. - 08.05.2019г. вкл,
-сумата от 43.45 лв., представляващ нетно трудово
възнаграждение за положен извънреден труд на 01.05.2019 г.и 06.05.2019 г.
- сумата от 113,40 лв.-
нетно обезщетение по чл.224 от КТ.
-сумата от 88,94 лв.-
представляваща лихва за забава върху
всяко от дължимите нетни
трудови възнаграждения и обезщетение, от изпадането в забава по всяко от тях до 12.03.2020 г.
ведно със законната
лихва върху тях, считано от 12.03.2020 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.03.2020 г. по гр. д. № 1432/2020 г. по описа на РРС.
ОТХВЪЛЯ
предявените от Р.Н.Т., ЕГН **********,*** срещу ЕТ "Константин
Петров - Коста", ЕИК117038661, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, ул."Лозен планина" №248, бл. "Копривщица", вх.Б, искове за признаване за установено че дължи сумата
над 850.60 лева до 863.15 лв., представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода м. 20.02.2019г. - 08.05.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.03.2020 г. до окончателното им изплащан , както и над сумата от 88,94 лв. до
89.14 лв. представляваща лихва за забава върху всяко от дължимите нетни трудови
възнаграждения и обезщетение, от изпадането в забава по всяко от тях до
12.03.2020 г. , за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.03.2020 г. по гр. д. № 1432/2020
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЕТ "Константин Петров - Коста", ЕИК117038661,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул."Лозен планина" №248,
бл. "Копривщица", вх.Б, да заплати на Р.Н.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 296.31 лв. разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
13.03.2020 г. по гр. д. № 1432/2020 г. по описа на РРС, както и сумата от
292.61 лв., разноски по компенсация за настоящото производство.
ОСЪЖДА ЕТ "Константин Петров - Коста", ЕИК117038661,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул."Лозен планина" №248,
бл. "Копривщица", вх.Б, да заплати по сметка на РРС сумата от 100 лв.–
държавна такса за производството и сумата от 150 лв. за назначената по делото експертиза.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: