РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1033/8.6.2022г.
гр. Пловдив, 08.06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на дванадесети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Йорданка Тилова-Вълчева, като разгледа докладваното от
Председателя к.а.н.д. № 666 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.Б.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2211/08.12.2021г., постановено по
АНД № 20215330206790/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, 25 н.с., с. което е потвърдено Наказателно постановление №
36-0000747/20.09.2021г. на Главен инспектор в РД „Автомобилна администрация“,
гр. Пловдив, с което на Д.Б.Д. е наложена „глоба“ в размер на 1500лв. за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ.
С касационната жалба се претендира отмяна
на решението на районния съд, поради неправилност и незаконосъобразност. В
постъпило по делото писмено становище, поддържа жалбата и излага допълнителни
съображения. Претендира разноски.
Ответникът Регионална дирекция
„Автомобилно администрация“ - Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на РС-Пловдив като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Съдът, като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което е и допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районният съд е бил сезиран с жалба срещу
Наказателно постановление № 36-0000747/20.09.2021г. на Главен инспектор в РД
„Автомобилна администрация“, гр. Пловдив, с което Д.Б.Д. е санкциониран за
това, че на 01.09.2021 г., около 15.30 часа, в град Пловдив, на околовръстен
път 862, ул. “Цар Симеон”, с посока на движение за гр. Асеновград, служители на
РД „Автомобилна администрация“, гр. Пловдив спрели за проверка касатора, който управлявал товарен автомобил „Форд Тръск“ с рег. № ****. В хода на проверката било установено,
че водачът управлява МПС с маса, която надвишава с 28 % нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, като увеличава опасността
за останалите участници в движението по пътищата и трайно нарушава настилката
на пътищата. Било установено, че Д. извършва превоз на товар с МПС с две
управляеми оси и с две неуправляеми оси или общо 4 оси с обща маса 41 200 кг.,
видно от кантарна бележка №**********/01.09.2021 г.,
като масата надвишавала нормите на максимално допустимата маса на пътното
превозно средство за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с
9200 кг. при допустима обща маса 32 000 кг. На нарушителя е била наложена
глоба в размер на 1 500 лева.
За да потвърди НП, районният съд е
приел, че е от събраните доказателства по
категоричен начин е установено извършването на нарушението и вината на касатора, поради което и правилно е пределена
и санкционната норма от наказващия орган. Мотивирано е, че съгласно
посочената разпоредба, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без
да спазва установения за това ред: 1. Управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съдът е приел, че
глоба, ориентирана около средния размер е съответна на характера на
нарушението, констатираното превишение и обществената
опасност на деянието.
Било е преценено и обстоятелството, че
случаят не може да се окачестви като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице смекчаващи обстоятелства, които да сочат на по-ниска
обществена опасност на деянието от останалите такива случаи.
Прието е още, че при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на Д. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството.
Решението е неправилно.
На първо място, в разпоредбата на чл.
177, ал. 3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват
установения за това ред, което е нарушение по чл. 139, ал. 2 от ЗДвП, като в
случая компетентността за установяване на административните нарушения и
санкционирането на нарушителите е на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от този
закон
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1
от Закона за движението по пътищата актовете се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон. Според чл. 166, ал. 1, т. 1 от
същия закон министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена
сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването
на превоза. Като служител на РД "Автомобилна администрация" Пловдив, актосъставителят Т.Г.има правомощия да съставя актове за
установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата.
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42
от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Посочването в
него на един свидетел не е от категорията на абсолютните процесуални нарушения,
даващи основание за отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12
от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Началникът на РД
"Автомобилна администрация" гр. Пловдив е оправомощен
да издава наказателни постановления за установени нарушения на Закона за
движението по пътищата със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Поради това и наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно разпоредбата на чл. 7. ал. 1,
т. 5, б. "в" от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на
министъра на регионалното развитие и благоустройството допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички
пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по
дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за от 1,3
включително до 1,8 m - 18 t (19 t). Наредбата дава легални дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно § 1, т. 1 от ДР, във
връзка с чл. 2 и чл. 3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос
са посочени в разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата.
От ангажираните по делото доказателства
се установява, че Д.Д. е управлявал ППС с две
управляеми оси и с две неуправляеми оси или общо 4 оси, с обща маса 41 200 кг.,
като видно от кантарна бележка №**********/01.09.2021
г. масата надвишава нормите на максимално допустимата маса на пътното превозно
средство за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с 9 200 кг.
при допустима обща маса 32 000 кг., съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т.
5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
За това превишение
е следвало да има разрешение за специално ползване на пътищата или квитанция за
платена пътна такса, което обстоятелство не е записано. От страна на
жалбоподателя Д. е представена квитанция за такава заплатена такса №
115011510035323 от 01.09.2021 г. /л. 13 от АНД № 6790/2021 г./.
Така, както фактически и правно е
обосновано, нарушението в обжалваното НПне
съответства на основанието въз основа на което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.. Това е
така, тъй като наказващият орган не е съобразил, че установеното натоварване на
ос на двойната ос на товарния автомобил и по-точно, превишението
над максимално допустимото по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от
Наредбата, попада в границите на изключението по чл. 8, ал. 5, във връзка с чл.
14, ал. 3 от Наредбата (30 %), като в следствие на това не е отправил съответно
на фактите словесно фактическо и правно обвинение за движение на ППС без
документ за платена такса. Това само по себе си е самостоятелно основание за
незаконосъобразност и отмяна на издаденото НП, тъй като съществено е нарушено
правото на защита.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от ЗП въвежда забраната за движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на
пътищата, а нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изискването движещите се по
пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които да не надвишават
нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези норми са установени с Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и същата и приложим и относим
нормативен акт и към двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на чл. 1
от Наредбата. Същата дава и дефиниции за извънгабаритно
и тежко ППС, съгласно § 1, т. 1 от ДР, във връзка с чл. 2 и чл. 3. Съответно
нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл. 5,
чл. 6 и чл. 7 от Наредбата.
Налага се извод, че за деяние като процесното е налице неяснота разпоредбата на кой от двата
закона е нарушена. Всъщност, нормите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП и чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП формират два отделни, различни състава на
административни нарушения. Общото между двата е, че съставите се допълват от
разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, но
последната съдържа две отделни хипотези. Първата се отнася до случаите, когато
движението се извършва без разрешително, а втората - когато се извършва без документ за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Именно тези две хипотези
формират разликата в съставите, респективно кой е приложимия материален закон
при квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално
ползване на пътищата по § 1, т. 8 от ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана
по чл. 139 от ЗДвП. Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно
ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП – управителния съвет на
агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от
агенцията – за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини – за
общинските пътища, т.е. разрешението има характеристиките на индивидуален
административен акт. Същото се издава по реда на чл. 8, ал. 2, във връзка с ал.
4 от Наредба № 11/2001 година. Същевременно, по силата на чл. 8, ал. 5 от
Наредба № 11/2001 г. от този разрешителен режим са изключени превозните
средства с размери, маса и натоварване на ос посочени в чл. 14, ал. 3 от
Наредбата. На визираните в чл. 14, ал. 3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да се движат по пътищата,
отворени за обществено ползване не по силата на специалния административен акт
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, а само след заплащане на
дължимата такса по реда на чл. 8, ал. 7 от Наредбата.
Тук е необходимо да се отбележи, че няма
знак за равенство между разрешението за специално ползване на пътя и
заплатената за него такса по чл. 8, ал. 4 от Наредбата от една страна и
документа за платена такса по чл. 8, ал. 7 от Наредбата от друга. Една от
предпоставките по чл. 14, ал. 3 от Наредбата е натоварването на ос да не
превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел
ІІ. В обсъждания казус максимално допустимото натоварване на двойната ос на
управляваното от жалбоподателя МПС е 32 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
"а" от Наредбата.
Видно от НП, установеното претоварване е
с 28%, т.е. за превишение в тези граници на ППС се
разрешава да се движи след заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал. 7
от Наредбата и не е необходимо да бъде издавано разрешително по чл. 8, ал. 2,
във връзка с ал. 4 от Наредбата. В тази връзка следва да се отбележи, че макар
при извършената проверка Д. да не е представил документ за заплатена такса, в
хода на първоинстанционното съдебно производство такъв
е представен и приет, факт който Районен съд-Пловдив не е обсъдил в решението
си. Видно от приложена на л.13 от АНД № 20215330206790/2021г. по описа на
Пловдивски районен съд квитанция дължимата такса по реда на чл. 8, ал. 7 от
Наредбата е заплатена в размер на 165,07 лева. Следователно, нарушение не е
било извършено.
По изложените съображения съдът намира, че
НП неправилно е било потвърдено от РС – Пловдив, поради което оспореното
съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови отмяна
на НП.
С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател има
право на разноски, но тъй като не са представени доказателства за направени
такива, то не се и присъждат, а искането ще се остави без уважение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
2211/08.12.2021г., постановено по АНД № 20215330206790/2021г. по описа на
Пловдивски районен съд, 25 н.с., с. и вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000747/20.09.2021г. на Главен инспектор в РД „Автомобилна
администрация“, гр. Пловдив, с което на Д.Б.Д. е наложена „глоба“ в размер на
1500лв. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** за присъждане на разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.