РЕШЕНИЕ
№ 260125/28.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното АНД №4183/2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от „Сириус 49“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********,
срещу НП №03-012544 от 18.06.2020 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
нарушение по чл.3, ал.3 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ),
на въззивника е наложена имуществена санкция в размер
2000.00 лв.
Въззивинкът моли, оспореното НП
да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на процесуалния
и материалния закон. Твърди, че наказващият орган не
е извършил допълнително разследване на спорните обстоятелства. Твърди
също, че работещите на обекта лица са регистрирани като временно пребиваващи в Р
България, командировани да извършат определена
работа за срок до 3 месеца,
вписани са в счетоводството на дружеството и са издадени ведомости
за възнагражденията им,
както че процедурата е регистрационна и не е предвидено изрично издаване на разрешение за
достъп до пазара на труда
на чуждите граждани. Твърди, че въззивното
дружеството не се
явява работодател по смисъла на
закона и са спазени изискванията на закона за
подаване на уведомление до съответната Дирекция „Инспекция по
труда". Изтъква, че АУАН е връчен на лице
без представителна власт и
не е произвел предвиденото в закона действие. Излага и становище, че
конкретното деяние представлява неподлежащ на санкциониране маловажен случай
съобразно чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна моли,
процесното НП да бъде потвърдено като като правилно и законосъобразно издадено. Претендира
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 16.04.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна – свидетелите М.Д. и Н.З., извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство в хотел „Сириус Бийч“, находящ се в к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна,
стопанисван от „Сириус 49“ ЕООД, при която установили
в обекта бригада работници - граждани на трета държава (Република Турция),
които извършвали монтаж на композитни панели „Еталбонд“. Измежду установените работници бил и А.О., р. 29.04.1976
г., гражданин на Република Турция, пребиваващ законно в Република България, със
статут на краткосрочно пребиваващ в страната чужденец на основание чл.27, ал.1
ЗЧРБ, притежаващ Виза №BGR*********, издадена с цел служебно пътуване, командирован в рамките на
предоставяне на услуги на територията
на Република България от
работодателя Ödak Cephe Sistemleri İnşaat Mimarlik San. TİC. LTD. ŞTİ. В хода на
проверката лицето подало декларация, в която посочило че е командирован в хотел
„Сириус“ гр. Варна от м. март 2020 г. по силата на
предоставен при проверката договор между „Сириус 49“ ЕООД и Ödak Cephe Sistemleri İnşaat Mimarlik San. TİC. LTD. ŞTİ, по силата
на който изпълнителят се задължава да извърши монтаж на еталбонд.
Представената от въззивника присъствена форма за м. февруари
2020 г. се установило, че А.О. е започнал работа на 17.02.2020 г., като в
7-дневен срок (до 24.02.2020 г.) от действителното започване на работата „Сириус 49“ ЕООД не уведомило за това Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. При тези констатации, на 15.05.2020 г. в
присъствие на пълномощник Д.К., спрямо въззивника бил
съставен АУАН №03-012544 за нарушение на чл.10, ал.3 ЗТМТМ, въз основа на който
на 18.06.2020 г. е издадено обжалваното НП, надлежно връчено на упълномощеното
лице на 04.08.2020 г.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от
страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като
безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на
всеки един от свидетелите М.Д. и Н.З., така и от приобщените документи – НП №03-012544 от 18.06.2020 г.,
АУАН №03-012544 от 15.05.2020 г., писмо
изх.№НП12544 от 10.07.2020 г., възражение
от Д.Д. вх.№20046516 от 21.05.2020 г., Становище изх.№20004306 от
26.05.2020 г., Протокол ПР2010128 от
15.05.2020 г., пълномощно на
Д.Д., писмо УРИ №3650000-16268, екз.1 от 28.04.2020 г., писмо изх.№20025363 от 22.04.2020 г., Декларация по чл.68, ал.1, т.3
ЗТМТМ, Договор от
25.01.2020 г., Идентификационна карта
на „Сириус 49“ ЕООД, Заповед №В-071 от 12.01.2010 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган –директор на Дирекция „Инспекция по труда“ в кръга на предоставените му
правомощия съгласно Заповед №В-071 от 12.01.2010 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения
административен акт:
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Процесните АУАН и НП са формално редовни, съдържат изискуемите
реквизити и преписи от
тях са надлежно връчени.
Отправеното от въззивника
възражение за допуснато нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, състоящо се в неизвършване
на разследване на спорните обстоятелства, е неоснователно. По постъпилите възражения
е било проведено задълбочено разследване и е било изготвено съответно становище, касаещо тяхната основателност.
Неоснователно е възражението, за липса на
представителна власт за получаване на АУАН в представеното пълномощно за лицето
Д. Кирова, защото с пълномощно рег.№209 от 09.01.2020 г. по опис на Нотариус
Илияна Маджунова, рег.№195, управителят на въззивното дружество е упълномощил Д. Кирова да го
представлява пред Инспекция по труда като подписва и получава необходимите
документи, преписи и книжа вместо него. Следователно всяко действие по
получаване на документ, какъвто е АУАН, е действие в изпълнение на учредената
представителна власт.
Относно материално-правната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Съгласно
чл.10, ал.1 ЗТМТМ в 7-дневен
срок от датата на действително започване на работа на гражданин на трета
държава, работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда". В чл.10, ал.3 е предвидено тези условия
да се изпълняват и по отношение на командированите или изпратените работници и
служители от трети държави от местното лице, което ги е приело. Легалната
дефиниция за „местно лице, приело на работа командировани или изпратени
работници или служители" се съдържа в §1, т.12 от ДР на ЗТМТМ, съгласно
която това е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България,
регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга
държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за
своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен работник или
служител от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави. В
конкретния случай въззивникът осъществява дейност на
територията на Република България, регистриран е по българското законодателство
и ползва за своята дейност услугите на командирован работник от трета държава –
Република Турция. Осъщественото след проверката подаване на уведомление до
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна от 20.05.2020 г. е ирелевантно
за отговорността на дружеството, тъй като нарушението е било извършено на
24.03.2020 г. Последващото отстраняване на
нарушението не е освобождаващо отговорността обстоятелство.
При тези констатации съдът намира, че отговорността на
въззивника за нарушение по чл.10, ал.3 ЗТМТМ е
правилно ангажирана.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Съобразно
чл.78, ал.1 ЗТМТМ, в случаите, когато за нарушение на този закон не е
предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена
санкция в размер от 1500 до 15000 лв като на въззивника е определено наказание 2000 лв
- между минималния и средния размер, в посока към минималния. При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за предходни нарушения на трудовото законодателство, което налага
извод за инцидентна проява и цялостно отговорно и правилно прилагане на
трудово-правното законодателство от въззивника. Също
така, съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, както и факта, че
самото нарушение не се отличава с особено съществена тежест. Ето защо
съдът счете, че така определеното наказание
следва съобразно
чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН да
бъде коригирано към законоустановения минимум – 1500.00 лв, като
намира
този размер за достатъчен за постигане целите на наказанието по смисъла на
чл.12 ЗАНН.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, съдът намира, че в полза
на въззиваемата страна следва да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и
издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято
норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената
фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът
намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер
80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-012544 от 18.06.2020 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за нарушение
по чл.3, ал.3 ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното на „Сириус
49“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, административно наказание имуществена санкция от 2000.00 лв до 1500.00 лв (хиляда
и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част, на
основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА
„Сириус 49“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ИА „Главна инспекция
по труда“, ЕИК
*********, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по
реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: