№ 2831
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110217915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД с ЕИК *** против Наказателно
постановление с изх. № СОА21-РД11-2779/08.11.2021 г. на Д.Б. на длъжност
заместник-кмет на Столична община, с което за нарушение на чл. 23 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община /НРУИТДТСО/, на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА и чл. 36, ал. 1 от
НРУИТДТСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000.00 лв.
Жалбоподателят моли да бъде отменено издаденото наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон
е приложен неправилно. Поддържа, че е налице несъответствие в описанието на
нарушението със сочената за нарушена административна разпоредба. На следващо
място се позовава и на друго процесуално нарушение, изразяващо се в ненадлежно
представителство на дружеството-жалбоподател. Последното извежда от
обстоятелството, че към момента на издаване на наказателното постановление, лицето,
посочено като негов управител, вече е било освободено от тази си длъжност и е било
заличено от партидата на юридическото лице в Търговския регистър. Жалбоподателят
намира изложените процесуални нарушения за съществени и ограничаващи правото
му на защита. Невъзможността за отстраняването им в съдебната фаза на
производството налагала отмяната на наказателното постановление, в която насока
1
именно са формулираните в жалбата искания по същество.
В съдебно заседание въззивникът – редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемата страна – заместник-кмет на СО, не се представлява. В срока до
даване ход на делото, упълномощен юрисконсулт на Столична община е депозирал
писмено становище, в което моли за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно. Изложените в жалбата доводи оспорва като
ирелевантни, необосновани и неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.04.2021 г. служители от Отдел „Регистрация и контрол на търговската
дейност“ към Район „Средец“ на Столична община извършили проверка на търговски
обект – павилион за палачинки, разположен в гр. София, пред входа на Метростанция
„***“, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК ***. В хода на проверката било установено,
че на терен, представляващ публична общинска собственост, намиращ се на така
описания адрес от ляво до входа на метростанцията, е поставено работещо мобилно
търговско съоръжение за продажба на палачинки, заемащо площ от около 5 кв. м.
Инспекторите от Столична община са установили, че няма издадено разрешение за
ползване на мястото за извършване на търговия на открито върху терена – общинска
собственост, издадено от кмета на Район „Средец“. Резултатите от извършената
проверка били обективирани в Констативен протокол № 87/09.04.2021 г. В него се
съдържала и покана до управителя на дружеството или упълномощено от него лице да
се яви на 12.04.2021 г. в Столична община, Район „Средец“, Отдел „РКТД“ за
съставяне на АУАН.
След като даденото предписание не било изпълнено, на 12.04.2021 г.
свидетелката Н. Б. - старши експерт в Отдел „Регистрация и контрол на търговската
дейност“ към Район „Средец“ на Столична община, в присъствие на един свидетел и в
отсъствие на представител на нарушителя, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
съставила акт за установяване на административно нарушение № 177/12.04.2021 г.
срещу дружеството-жалбоподател, в който вписала констатациите си и посочила
нарушената разпоредба - чл. 23 от НРУИТДТСО. Със съдействието на Областната
дирекция на МВР – град Добрич, актът бил връчен на представител на дружеството-
жалбоподател на 28.07.2021 г.
Въз основа на АУАН и доказателствата по преписката,
административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление с
изх. № СОА21-РД11-2779/08.11.2021 г., с което за нарушение на чл. 23 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
2
община, на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА и чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО, на
жалбоподателя „***“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1000.00 лв.
Гореизложеното се потвърждава от показанията на свидетелката Б., които съдът
кредитира като ясни, убедителни и съответстващи на приложените и приети от съда на
основание чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства. Свидетелката
А. потвърждава, че при проверката пред МС „***“ е установено разположението на
хладилно търговско помещение, в което били приготвяни и продавани палачинки, като
обектът заемал площ от около 5 кв. м. и за него нямало издадено разрешение за
търговия на открито върху терен, представляващ общинска собственост. Споделя още,
че АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, като препис от него му е връчен с
помощта на съответната териториална единица на МВР.
Въз основа на установените фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В административната фаза на производството са допуснати нарушения на
съществени процесуални правила, довели до незаконосъобразност на обжалваното НП.
На първо място настоящият съдебен състав установи, че актът за установяване
на административно нарушение е съставен от некомпетентен орган, което е опорочило
цялото последващо производство - ако няма надлежно образувано
административнонаказателно производство, всички актове по движението и
приключването му са незаконосъобразни. Според приложимата разпоредба на чл. 34,
ал. 2 от НРУИТДТСО, проверки се извършват от служители на общинската
администрация, упълномощени със заповед от кмета на СО и кметовете на райони.
Според чл. 35, ал. 1, т. 4 от НРУИТДТСО, същите лица, при осъществяване на
контролните си правомощия, могат да съставят актове за установяване на
административни нарушения. Съгласно нормата на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА обаче,
АУАН се съставят от длъжностни лица, посочени в Наредбата. Следователно,
възприетото в подзаконовия акт разрешение противоречи на нормативен акт от по-
висока степен, доколкото разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 4, вр. чл. 34, ал. 2 от
НРУИТДТСО допуска актосъставители да бъдат длъжностни лица, чийто кръг не е
нормативно ограничен.
В настоящия случай процесният АУАН е издаден именно на посоченото по-горе
правно основание от НРУИТДТСО, доколкото свид Б. не е служител на Столичния
3
инспекторат, длъжностните лица от който по силата на изричната разпоредба на чл. 34,
ал. 3 от НРУИТДТСО са нормативно определени да извършват проверки и да съставят
АУАН по НРУИТДТСО. Освен това, по делото не е приложена и заповед на кмета на
Столична община или на кмета на Район „Средец“, с която свид Б. да е оправомощена
да съставя АУАН за нарушения по НРУИТДТСО. С оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 3
от ЗНА, в такъв случай правораздавателните органи следва да приложат нормативния
акт от по-висока степен, а именно чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, поради което следва да се
приеме, че процесният АУАН е издаден от некомпетентно лице.
На следващо място, съдът съобрази, че в случая не е бил спазен срокът по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Настоящият съдебен състав е категоричен в
преценката си, че в шестмесечния срок по ЗАНН, а именно до 12.10.2021 г.
включително, административнонаказващият орган е следвало да се произнесе по
преписката, като провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши
и разследване на спорните обстоятелства. Приложимият давностен рок е безусловен –
той започва да тече от издаването на АУАН, като в конкретния случай това е
осъществено на 12.04.2021 г. С оглед на това и предвид нормата на чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН съдът намира, че наказателното постановление фактически е съставено
незаконосъобразно – след изтичане на законово допустимия срок за това, което
повлича като своя последица незаконосъобразността на обжалвания санкционен акт.
При извършването на служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление от формална страна бяха установени още и нарушения процесуалния
закон, свързани с оформлението на оспорваното НП. От така описаната в
процесуалния акт фактическа обстановка не става ясно как АНО е стигнал до извода,
че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО, което е в
несъответствие с правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. АНО не е описал достатъчно
ясно извършеното нарушение, като дори не е посочил, че върху процесната общинска
площ е констатирано извършване на търговска дейност, което е съставомерен признак
от фактическия състав на нарушението по посочената правна норма. Вместо това,
както в АУАН, така и в НП, единствено се сочи, че е поставено работещо мобилно
търговско съоръжение за продажба на палачинки. От посоченото описание може да се
направи извод, че дружеството-жалбоподател е санкционирано, защото е поставило на
терен – публична общинска собственост горепосоченото съоръжение, но не и защото
към момента на проверката в същото е била извършвана търговска дейност на
открито. С оглед на това е налице непълнота в АУАН и НП по отношение описание на
нарушението и на обстоятелствата при извършването му, което представлява
съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал.
4
1, т. 5 от ЗАНН.
Настоящият състав на съда смята, че трябва да се подчертае строго формалният
характер на административнонаказателното производство и значението, което имат
АУАН и НП в него. Те определят рамките на процеса и трябва стриктно да отговарят
на изискванията, визирани в закона. Посочените пороци са неотстраними в съдебната
фаза на производството. Ето защо наказателното постановление е процесуално
незаконосъобразно и по тази причина следва да бъде отменено.
Разполагащата с право на присъждане на разноски страна не е направила искане
в тази насока, при което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление с изх. № СОА21-РД11-2779/08.11.2021 г.
на Д.Б. на длъжност заместник-кмет на Столична община, с което за нарушение на чл.
23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община, на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА и чл. 36, ал. 1
от НРУИТДТСО, на „***“ ЕООД с ЕИК *** е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII
от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5