№ 84
гр. Велико Търново, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500049 по описа за 2022 година
Със свое Решение № 441/22.12.2021 год. по гр. д. № 236/2021 год.
Плевенският окръжен съд осъдил Гаранционен фонд – гр. София да заплати на
осн. чл. 557 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ във вр. с чл. 519 от КЗ на Б. Ц. Д. от с.
Староселци, Плевенска област, сумата 15 000 лв. – частичен иск от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
травматични увреждания, получени при ПТП на 26.07.2019 год. в м. „Ченгенето“,
в землището на с. Староселци, причинено от Ц. А. М. при управление на МПС
Kubota RTV90 XT без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от 28.11.2019 год. до окончателното изплащане, като за
разликата до 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и в частта за
законна лихва за периода 02.08.2019 год. до 28.11.2019 год. отхвърлил исковете
като неоснователни.
Осъдил Б. Ц. Д. да заплати на Гаранционен фонд разноски съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 355 лв.
Осъдил Гаранционен фонд да заплати на адв. П. К. възнаграждение по чл.
38 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 2 от ЗА в размер на 1 176 лв. с ДДС съобразно уважената
част на иска, както и 166 лв. ДДС, а в полза на бюджета на съдебната власт – 600
лв. ДТ върху уважената част на иска.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв. –
частичен иск от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от
28.11.2019 год. до окончателното изплащане, е подадена от ищцата Б. Ц. Д. чрез
1
пълномощника адв. П. К.. Счита решението за неправилно. Обезщетението е
определено в изключително занижен размер, който не съответства на
претърпените неимуществени вреди и на принципа на справедливост. Не е
съобразен и установения лимит на отговорност на застрахователя, както и
конкретните обективно съществуващи факти – вида и характера на нанесените на
ищцата телесни увреждания, продължителността на възстановяването,
неудобствата и ограниченията, влошеното качество на живот, възрастта на
пострадалата, както и интензивните болки в началния етап и отражението на
инцидента върху психиката й. Не е взето предвид заключението на вещото лице
по допуснатата съдебномедицинска експертиза и свидетелските показания. Не е
съобразена съдебната практика за размера на обезщетението за вреди от същия
вид и за същия период. Моли съда да отмени решението в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв. – частичен иск от 60 000 лв. и
да го уважи за още 35 000 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2019 год. до
окончателното изплащане.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба Гаранционен фонд
чрез пълномощника адв. Н. И. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана
и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната
част. Обезщетението е определено в справедлив размер. Към датата на
извършване на съдебномедицинската експертиза ищцата е напълно възстановена,
а търпяните от нея болки, страдания и неразположения са отшумели в рамките на
около 3 месеца. Съдът е съобразил причинените телесни повреди, периода на
възстановяване и факта на пълно възстановяване.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното от фактическа и правна страна:
Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично
неправилно:
Ищцата Б. Ц. Д. е предявила иск с правно основание чл. 558 ал. 5 във вр. с
чл. 557 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв. – частично от
60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на ПТП на
26.07.2019 г., причинено от Ц. А. М. при управление на МПС Kubota RTV90 XT,
за който не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата от 02.08.2019 год. до
окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд е уважил иска в размер на 15 000 лв. и решението
в тази част е влязло в сила (не е било обжалвано от ответника). Като необжалван
от ищцата съдебният акт е влязъл в сила и в частта, с която е отхвърлена
претенцията за законна лихва за периода 02.08.2019 год. до 28.11.2019 год.
С оглед предмета на подадената жалба, механизмът на ПТП, отговорността
на деликвента и наличието на хипотезата на чл. 557 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ за
ангажиране отговорността на Гаранционен фонд за репариране на вредите,
претърпени от ищцата вследствие на произшествието, не следва да бъдат
обсъждани. Спорен е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени
2
вреди, което следва да бъде присъдено на ищцата, за разликата над 15 000 лв. до
50 000 лв., ведно със законна лихва, така както е претендирана във въззивната
жалба.
От представените по делото писмени доказателства – медицински
документи – Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №025773/26.07.2019 год. и
допълнителен лист към него, Амбулаторен лист № 409/20.08.2019 год. и
Амбулаторен лист № 473/17.09.2019 год., както и от заключението на
изслушаната пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза, изготвена
от вещото лице д-р Д. Д., се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила
масивни хематоми и кръвонасядания, локализирани по страничните повърхности
на таза и горната повърхност на бедрата; охлузвания, охлузни рани и разкъсно-
контузна рана в областта на дясната тазобедрена става; спукване (счупване без
разместване или т. н. „инкомплетна фрактура“) на костите на таза в областта на
ацетабулума (ямката, в която влиза главата на бедрената кост) в дясно; спукване
(счупване без разместване или т. н. „инкомплетна фрактура“) на дясната лонна
(срамна) кост на таза. Медико-биологичната квалификация на външните
увреждания е: разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, а на
счупванията – трайно затрудняване на движенията на снагата (в областта на таза)
и десен долен крайник. Било е приложено амбулаторно лечение, през първия
месец – покой на легло, студени компреси през първите няколко дни,
обезболяващи и антикоагулантни медикаменти. След първия месец е била
изправена, но в продължение на 2-3 седмици е следвало да ходи с патерици, за да
избегне натоварването. После е започнала да ходи без помощни средства.
Оздравителният процес е продължил около 3 месеца. След първоначалния
преглед ищцата е посетила лекар-ортопед и личен лекар още два пъти. При
последния преглед на 17.09.2019 год. е отбелязано, че походката се възстановява и
че нов преглед е необходим само при нужда. Няма документи за настъпили
усложнения от уврежданията, за удължаване на нормалния оздравителен процес
или за нарушения във функциите на долните крайници, от което вещото лице
прави извод, че оздравителният процес е приключил в нормални срокове и че
функциите на долния крайник са практически възстановени. Допуска, че с оглед
възрастта на пострадалата, е възможно – при промяна на времето или при по-
голямо натоварване, да чувства болки. Те обаче не биха имали значение за
функцията на крайника и за извършване на ежедневните битови и трудови
дейности.
От показанията на свидетеля Ц. Е. Д. – съпруг на ищцата, се установява, че
месец – месец и половина след инцидента ищцата била на легло в къщи,
неподвижна, с катетър. След това започнала да става, но я боляло. Купил количка,
за да се придвижва. След 4-5 месеца започнала да ходи с бастун. Не се е
възстановила напълно, когато се натовари или се смени времето, мястото на удара
я боли и пие болкоуспокоителни. Сега не ходи на работа, по-изнервена е. Движи
се и се обслужва сама. Показанията на свидетеля Л. Г. В. – познат на ищцата, са в
същата насока. След произшествието била на легло в дома си. Свекърва й я
гледала месец и половина, след това нейната майка. После започнала да се
изправя със стол. Била уплашена, дори и сега преживява инцидента. Променила се
– не е толкова весела и дейна. Изморява се по-лесно, не работи, което я травмира.
3
При така установеното, въззивният съд намира определеното обезщетение в
размер на 15 000 лв. за неадекватно да репарира в пълна степен доказаните в
производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на
деликта. Първоинстанционният съд е съобразил вида и характера на уврежданията
– две спуквания на костите на таза, но не е отчел значителните неудобства в
първия месец след инцидента, в който период ищцата е била обездвижена на
легло, без възможност да се обслужва сама и да се грижи за хигиената си. Тези
неудобства са съчетани с притесненията от необходимостта да ползва чужда
помощ – на свекърва си и на майка си, за чисто лични нужди и със значителни по
сила болки в травмираното място. Ползването на чужда помощ от близките и
семейството й е продължило и в следващия месец – първо при изправянето в
леглото, после при раздвижването с помощни средства. Именно тези различни по
вид и силни по интензитет неимуществени вреди, претърпени от ищцата през
първите два месеца след ПТП, са недооценени от окръжния съд и са довели до
определяне на занижен размер на дължимото обезщетение.
Като съобразява социално-икономическите условия в страната към датата
на получаване на травмите (2019 год.), вида и характера им, силните болки в
първия месец и обездвижването в период от около месец, наложило ползване на
чужда помощ при обслужването и грижите за личната хигиена и последвалото
раздвижване и възстановяване в рамките на около два месеца, въззивният съд
намира, че най-адекватният размер на обезщетението за причинените в резултат
на ПТП болки и страдания, съответстващ и на принципа за справедливост,
регламентиран в гр. 52 от ЗЗД, възлиза на 20 000 лв. С оглед на това, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск по чл. чл. 558
ал. 5 във вр. с чл. 557 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ е отхвърлен за разликата над 15 000 лв.
до 20 000 лв., следва да бъде отменено, вместо което, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК,
искът за тази разлика – за сумата 5 000 лв., следва да бъде уважен, като се
присъди и законната лихва върху разликата, считано от 28.11.2019 год. - така
както е направено искането във въззивната жалба, до окончателното изплащане.
Не са налице основания за присъждане на обезщетение в по-висок размер от
20 000 лв., с оглед на което решението в останалата обжалвана част, с която искът
е отхвърлен за разликата до 50 000 лв. – частична претенция от общо 60 000 лв., е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Оздравителният процес
е приключил в рамките на нормалните срокове и към настоящия момент ищцата е
напълно възстановена. В този смисъл, съдът не кредитира свидетелските
показания в частта за по-продължителен оздравителен период и за липса на пълно
възстановяване, тъй като тези показания противоречат на заключението на
съдебномедицинската експертиза. Освен това, по делото няма доказателства –
медицински документи, за настъпили усложнения от травмите, които да й пречат
да работи, да се грижи за семейството и за дома си, за проведено допълнително
лечение или рехабилитация. Болките, които изпитва при по-интензивно
физическо натоварване или при промяна на времето, не следва да бъдат
оценявани отделно, доколкото същите са характерни за подобен вид травми и се
включват в обема на вредите, които подлежат на обезщетение с посочената по-
горе сума.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба въззиваемият следва
4
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 300 лв.
ДТ по предявения иск и по въззивната жалба, а на адв. К., като процесуален
представител на жалбоподателката-ищца възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в
размер на 225 лв. (уважена част на жалбата - 5 000 лв., обжалваем интерес - 35 000
лв., размер на възнаграждението съобразно материалния интерес съгласно чл. 7
ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение - 1 580 лв.).
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 441/22.12.2021 год. на Окръжен съд – Плевен по гр.
д. № 236/2021 год. по описа на същия съд, в частта с която е отхвърлен
предявения от Б. Ц. Д. от с. Староселци, Плевенска област против Гаранционен
фонд – гр. София иск по чл. 557 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КЗ във вр. с чл. 519 от КЗ за
заплащане на разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. – частичен иск от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
травматични увреждания, получени при ПТП на 26.07.2019 год. в м. „Ченгенето“,
в землището на с. Староселци, причинено от Ц. А. М. при управление на МПС
Kubota RTV90 XT без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху разликата от 28.11.2019 год. до окончателното
изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ********* да заплати на Б. Ц. Д.
от с. Староселци, Плевенска област, *********, с ЕГН **********, сумата 5 000
лв. (пет хиляди лева), представляваща разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. –
частичен иск от 60 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП на 26.07.2019 год. в землището на с. Староселци,
причинено от Ц. А. М. при управление на МПС Kubota RTV90 XT без валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази разлика от 28.11.2019 год. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт (по см. на ВТАС) сумата 300 лв. (триста лева) ДТ по
предявения иск и по въззивната жалба.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ел.“Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да
заплати на адв. П. К. – САК сумата 225 лв. (двеста двадесет и пет лева)
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за процесуално представителство на ищцата
Б. Ц. Д. пред въззивната инстанция съобразно уважената част на жалбата.
Решението е постановено при участието на Ц. А. М. – трето лице-помагач
на страната на ответника Гаранционен фонд – гр. София.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6