№ 165
гр. Айтос, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100265 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и девета от ГПК в първа фаза
на съдебната делба.
Образувано е по искова молба от Б. С. Х., с която срещу Е. С. А. е
предявен иск по чл. 34 ЗС за съдебна делба на следния имот: дворно място,
находящо се в с. БИ., ***, с площ от 2428 кв. м., съставляващ самостоятелно
обособена част от поземлен имот с планоснимачен № 222 в квартал 2 по плана
на селото, одобрено със Заповед № 390 от 25.04.1978 г., целият с площ от 2568
кв. м., от които 140 кв. м. са общинска собственост, при граници на имота: от
двете страни улици, поземлен имот (ПИ) с пл. № 226, ПИ с пл. № 221, ПИ с
пл. № 220, ведно с построените в обекта самостоятелни обекти: двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 100 кв. м. и разгърната
застроена площ от 200 кв. м., и едноетажна града – навес, със застроена площ
от 74 кв. м., от който имот: 1303 кв. м. е отреден УПИ II-222 в квартал 21 по
плана на селото, целият с площ от 1318 кв. м., с неуредени сметки по
регулация за 15 кв. м., при граници: улица, урегулиран поземлен имот (УПИ)
III-226, УПИ I-221, УПИ XI-221, УПИ VIII-222; за 1097 кв. м. е отреден УПИ
VIII-222 в квартал 21 п плана на селото, целият с площ от 1243 кв. м., с
неуредени сметки по регулация за 146 кв. м., при граници: улица, УПИ VII-
226, УПИ II-222, УПИ IX-220,238 и УПИ X-220; 28 кв. м. попадат в УПИ VII-
226 в квартал 21 п плана на селото, целият с площ от 544 кв. м., при граници:
улица, УПИ III-226 и УПИ VIII-222.
В исковата молба се твърди, че ищцата притежава ½ ид. ч. от процесния
1
имот по силата на наследство, а ответника – другата ½ ид. ч. също по
наследство.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че искът е
допустим и основателен.
В хода на устните състезания пред съда адв. Р. Н. – процесуален
представител на ищцата, поддържа исковата молба.
В хода на устните състезания пред съда адв. С. С. – процесуален
представител на ответника, сочи, че искът е недопустим, евентуално
неоснователен. Смята, че не може да се иска делба на обособено дворно
място, защото съгласно действащия регулационен план на селото имотите са
два. В писмена защита същият адвокат сочи още, че не е установено дали по
делото участват всички задължителни другари, защото ищцата може да е
придобила част от имота със съпруга си, ако е имала сключен брак. Изтъква
се, че ищцата няма титул за собственост за част от сградите, построени в
поземления имот.
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Според чл. 34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка,
да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако
това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът
се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки сънаследник.
По отношение на подлежащия на делба имот съдът е назначил две
съдебно-технически експертиза. От едното, изготвено от вещото лице И. Б.,
става ясно, че единственият кадастрален и регулационен план на село БИ. е
одобрен със Заповед № 390 от 25.04.1978 г., като няма данни за прилагането
му. За имот с планоснимачен номер № 222 са отредени УПИ II и VIII. Към
УПИ II с площ от 1303 кв. м. са придадени 9 кв. м. от съдения имот с пл. №
221 и 6 кв. м. от съседния имот с пл. 220 (оцветени с жълт цвят на скицата на
вещото лице към заключението), т.е. целият имот е с площ от 1318 кв. м. Към
УПИ VIII от 1097 кв. м. са придадени 135 кв. м. от имот с пл. № 220 (оцветени
на скицата със син цвят) и 11 кв. м. от имот с пл. № 225 (оцветени на скицата
със сив цвят), т.е. целият имот е с площ от 1243 кв. м. От УПИ VII към УПИ
VIII са придадени 28 кв. м. (оцветени на скицата със зелен цвят). Така без
придаваемите части имотът е с площ от 2428 кв. м. В заключението е
записано, че съвпадението между оградата и регулационните линии между
имот с пл. № 222 и № 226, означава, че регулацията е приложена. В открито
съдебно заседание вещото лице пояснява, че оградата не включва
придаваемите части. Това означава, че оградата следва старата имотна
граница, а не регулационната линия. Впрочем това може да се види и на
2
геодезическата снимка към заключението по съдебно-техническата експертиза
на вещото лице Д. С., където е отбелязана оградата (л. 65 от делото).
Дворищнорегулационните планове, приети при действието на Закона за
териториалното и селищното устройство (отм.), имат пряко отчуждително
действие в две хипотези – когато по силата на плана част от един имот се
придава към съседен парцел и когато от два или повече съседни имота се
образува съсобствен парцел. За да настъпи отчуждителното действие обаче, е
необходимо планът да бъде приложен. Разяснения за това кога е приложен
регулационен план са дадени в Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. по гр.
д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС. Придаваемите площи следва да са заети
законосъобразно: а) чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ; б)
чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение – нотариален
акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване
вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност
съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ и в) чрез заплащане на паричното обезщетение за
придаваемите се части. Във втората хипотеза обаче, за да се приеме, че планът
е приложен, има допълнително изискване по чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.)
владението върху придадените площи да е продължило повече от 10 г. Докато
регулацията не бъде приложена, площта, заключена между грешната и
вярната имотна граница, се счита за придаваема площ. Собственикът на
имота, към който тази площ се придава, е длъжен да изпълни условията за
заемането , въпреки че реално вече я владее. За да запази отчуждителното
действие на регулационния план, той трябва или да плати дължимото
обезщетение, или след изтичане на срока на погасителната давност да се
снабди с нотариален акт по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ (отм.), или да се изпълни
процедурата по чл. 111 ЗТСУ (отм.). Ако тези възможности не са осъществени
до влизане в сила на Закона за устройството на територията, отчуждителното
действие на дворищнорегулационния план може да се запази само при
спазване на сроковете и условията на § 6 и § 8 от Преходните разпоредби на
Закона за устройството на територията.
По делото няма никакви данни за прилагане на плана по някой от
горепосочените начини, въпреки изричните указания, дадени на ищеца в тази
връзка. Ето защо съдът приема, че планът не е приложен относно
придаваемите части в жълт, син, сив и зелен цвят на скицата на вещото лице
Б..
При уличната регулация нещата стоят по-различно. Вещото лице Б. сочи,
че 140 кв. м. от дворното място са отчуждени със Заповед № 310 от 30.11.1988
г. на Общинския народен съвет на ***. Улицата е предвидена още в плана от
1978 г., но в тази част той няма пряко отчуждително действие. Необходимо е
да се издаде и заповед за отчуждаване, което е направено чак през 1988 г.
Според настоящия съд в случая е приложима разпоредбата на чл. 93, ал. 1
ЗТСУ (отм.) (ред. ДВ, бр. 124 от 1998 г.), според която отчужденията на места
за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен
план, както и последващи планове, когато предходните планове не са
3
приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели. В
нормата на чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) (рег. ДВ, бр. 140 от 1998 г.) е
предвидено, че при прилагане на първоначален застроителен и регулационен
план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен,
всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на
парцела, отреден по плана за неговия имот. В случая планът е първият за
селото, поради което общината е придобила безвъзмездно правото на
собственост върху продаваемата част за улица, като заплащането на
обезщетение не е елемент от фактическия състав. Вж. в този смисъл Решение
№ 50113/13.03.2023 г. по гр. д. № 3568/2021 г. на ВКС, II г. о. Съдът счита, че
мероприятието е реализирано, защото оградата на дворното място следва
границата на улицата. Също така вещото лице Б. е посочило, че улицата е
обособена на място.
Предвид всичко изложеното, съдът счита, че подходът на ищеца е
правилен – поискал е делба на реална част с площ от 2428 кв. м., в която не се
включват оцветените площи на скицата на вещото лице. Очевидно е, че
описанието с данните от неприложения регулационен план е само с цел
индивидуализация на дворното място. Поради това делбата е допустима. С
решението си съдът ще препрати към скицата, за да индивидуализира
процесната реална част, оградена с окомерни точки 8, 7, 5, 6, 12, 3, 2, 11, 9.
Относно страните, които следва да участват в делбата, и техните квоти,
съдът намира следното:
С Нотариален акт № 176, том I, рег. № 1464, дело № 167 от 21.03.2024 г.
на нотариус Б. Д., с рег. № 324 на НК Б. С. Х. е призната за собственик по
давност и наследство от С. А. С. и Д. Х. С.а на ½ ид. ч. от процесния имот. В
нотариалния акт са включени само следните сгради, построени в дворното
място: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв. м. и
едноетажна сграда – навес със застроена площ от 74 кв. м.
По делото са представени удостоверения за наследници за С. А. С.,
починал на 25.03.2022 г., с наследници по закон децата му Е. С. А., Б. С. Х. и
съпругата му Д. Х. С.а. както и Д. Х. С.а, починала на 08.08.2023 г., с
наследници децата й Е. С. А. и Б. С. Х..
Между страните е безспорно, че процесният имот е наследствен между
тях, т.е. всеки притежава по ½ ид. ч. от него. Това е видно и от приложения
нотариален акт, според който Б. С. Х. е призната за собственик по давност и
наследство. Актът, макар и непрецизен, очевидно се основава на
осъществявано от наследодателите давностно владение, чрез което имотът е
придобит от тях, а впоследствие е наследен при равни квоти от Е. С. А. и Б. С.
Х.. Ако беше осъществявано владение приживе, нотариусът щеше да включи
в нотариалния акт и съпруга на Б. С. Х.. Изводите на нотариуса се ползват с
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (вж.
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС,
ОСГК), което в случая не е сторено. Ето защо съдът приема, че по делото са
4
конституирани всички задължителни другари и е налице подлежаща на делба
съсобственост между сънаследници с равни права.
Що се касае до построените в поземления имот сгради, те са подробно
описани и означени на скица към заключението на вещото лице Д. С.: масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 101,57 кв. м. и разгърната застроена
площ от 203,14 кв. м., масивна едноетажна жилищна сграда с частичен
сутерен, със застроена площ от 71,95 кв. м., а на сутерена – 24,77 кв. м.;
масивен гараж със застроена площ от 22,35 кв. м.; масивна стопанска сграда
със застроена площ от 102,53 кв. м.; масивна сграда – санитарен възел с площ
от 7,78 кв. м.; масивен навес с площ от 34,05 кв. м.; паянтов навес с площ от
31,33 кв. м.; масивна стопанска сграда с площ от 36,47 кв. м. Съдът намира, че
при липса на други данни тези сгради са приращения по чл. 92 ЗС и са
принадлежали на общия наследодател на страните.
Следва да се отбележи, че поведението на адв. С. по делото граничи с
недобросъвестност – през цялото производство не е оспорил иска и не е
представител доказателства, въпреки че е можел, след което чак в устните
състезания и в писмена защита е направил всевъзможни възражения за
недопустимост и неоснователност на иска. В дебенето производство съдът
няма засилено служебно начало и неговите правомощия са идентични тези,
при разглеждането на дела по реда на общия исков процес (Определение №
3139/19.06.2025 г. по гр. д. № 4799/2024 г. на ВКС, I г. о.), а според чл. 153
ГПК на доказване по делото подлежат само спорните факти. Въпреки това, ако
адв. С. държи, може да иска от въззивния съд да събере всички доказателства,
които смята, че не са събрани от настоящия съд.
Предвид всичко изложено, следва да се допусне делба на процесния имот
при равни квоти между страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС, вр. с 344, ал. 1 ГПК извършването на
съдебна делба между Б. С. Х., с ЕГН **********, и Е. С. А., с ЕГН
**********, на следния имот: дворно място, находящо се в с. БИ., ***, с площ
от 2428 кв. м., очертан с окомерни точки 8, 7, 5, 6, 12, 3, 2, 11, 9 в скицата към
заключението по съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице
И. Б., на л. 111 от делото, която скица представлява неразделна част от
настоящото решение, ведно с построените в имота сгради: двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 101,57 кв. м. и разгърната застроена
площ от 203,14 кв. м., масивна едноетажна жилищна сграда с частичен
сутерен, със застроена площ от 71,95 кв. м., а на сутерена – 24,77 кв. м.;
масивен гараж със застроена площ от 22,35 кв. м.; масивна стопанска сграда
със застроена площ от 102,53 кв. м.; масивна сграда – санитарен възел с площ
от 7,78 кв. м.; масивен навес с площ от 34,05 кв. м.; паянтов навес с площ от
5
31,33 кв. м.; масивна стопанска сграда с площ от 36,47 кв. м., които сгради са
означени на скица към заключението по съдебно-техническата експертиза на
вещото лице Д. С. на л. 65 от делото, която скица представлява неразделна
част от настоящото решение, ведно с всички други приращения, при квоти: ½
ид. ч. за Б. С. Х., и ½ ид. ч. за Е. С. А..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Делото да се докладва след влизане в сила на решението.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6