РЕШЕНИЕ
№ 1125
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Светлана Анг. Станева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501900 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. Г. И., със съдебен адрес гр.*****,
адв.И.С. срещу решение № 2202/16.06.2022г. по гр.д. № 6531/2021г. по описа
на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от З. Г. И., ЕГН
**********, срещу „Лоджимода“ ЕООД, ЕИК *****, обективно, кумулативно
съединени искове за признаване на извършеното уволнение със Заповед №
411/19.03.2021г. на управителя на „Лоджимода“ ЕООД, ЕИК ***** за
незаконно и неговата отмяна – правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ – правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата сума в размер на 3 870 лева обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за период от шест месеца /08.04.2021г.- 08.10.2021г./, -
правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда / 20.04.2021г./.
Решението се обжалва изцяло.
1
Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност и
неправилност на решението. Сочи се, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е издадена един ден по-късно, след като
договорът, сключен с изпитателен срок вече е бил станал безсрочен и е
връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с разписка,
в момента, в който жалбоподателката е била в отпуск по болест; като сочи, че
към тоя момент отпускът по болест е бил непрекъснат и болничните листове
са признати от работодателя и са изплатени, което опровергава
законосъобразността на заповедта на работодателя. Иска се отмяна на
решението и уважаване на всички предявени искове. Претендират се разноски
по делото. Прави възражение за прекомерност на разноските по отношение на
насрещната страна.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Лоджимода“ ЕООД,
с който жалбата се намира за неоснователна по подробно изложени в нея
съображения. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и
присъждане на разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на
разноските по отношение на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от
въззиваемата З.И. с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Първата инстанция е приела от фактическа страна, че страните са се
намирали в трудово правоотношение, учредено по силата на Трудов договор
№474/02.09.2020г., като ищцата И. е заемала длъжност „*****“. Трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед № 411/19.03.2021г. на
управителя на ответното дружество, като вписаното основание за
2
прекратяването е чл.71, ал.1 КТ - в срока за изпитване, както и че процесната
заповед е връчена на ищцата на дата 07.04.2021г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката И., че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е издадена един ден по-късно,
след като договорът, сключен с изпитателен срок вече е бил станал безсрочен.
РС Пловдив правилно е приложил в казуса чл.70 ал.4 от КТ и е приел, че в
уговореното време за изпитване не се включва времето, през което
работникът или служителя не е изпълнявал работата. В този случай срокът за
изпитване трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото
работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции,
защото само в процеса на реално престиране на работна сила работодателят
може да извърши преценката удовлетворен ли е от годността на работника да
изпълни възложеното. РС Пловдив обосновано е приел, че ищцата е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност и платен годишен отпуск в
периодите от 29.12.2020г. до 31.12.2020г. включително; единадесет работни
дни отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 08.02.2021 г.
до 22.02.2021 г. Към това се добавя още един ден платен годишен отпуск, на
дата 01.03.2022г., което се доказва от писмените доказателства и приетата
ССЕ. При това правилно РС Пловдив приема, че срокът за изпитване не е бил
изтекъл към датата на прекратяване на трудовият договор - 07.04.2021г.
Въззивният съд приема, че не съществува никакъв проблем с броенето на
срока за изтичане на изпитателния срок, защото ищцата е работила реално
след предполагаемия срок за изпитване от 04.03.2021г. до 11.03.2021г. тоест
много по-малко дни, отколкото е ползвала отпуск по болест или полагаема се
годишна платена отпуска. С вземането на последващите отпуски поради
временна нетрудоспособност за времето от 12.03.2021 г. до до 14.04.2021 г. и
от 15.04.2021г. до 14.05.2021г. то на основание чл.70 ал.4 от КТ времето на
изпитателния срок още повече се е продължило и не е било приключило дори
към 14.05.2021г., когато завършва последния болничен лист издаден на
ищцата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката З.И., че Заповед №
411/19.03.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение й е връчена с
разписка, в момента, в който жалбоподателката е била в отпуск по болест,
която е нарушение на закона. Съобразно решение №109/27.06.2017г. по гр.д.
№3302/2016г. на ВКС, ІV г.о. по отношение на прекратяването на трудовия
3
договор сключен при условията на чл.70 ал.1 от КТ не важи закрилата по
чл.333 ал.1 и ал.5 и ал.6 от КТ, предвиждаща забрана за прекратяване на
трудовото правоотношение по време на ползване на редовен отпуск и при
ползване на отпуск поради бременност, какъвто е настоящия случай. Ето
защо горното възражение в казуса е неоснователно. При това
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
По настоящото дело въззиваемата страна „Лоджимода“ ЕООД не
представя доказателства да е правила разноски, ето защо такива не следва да
й се присъждат, въпреки направеното искане в тази насока.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2202/16.06.2022г. по гр.д. № 6531/2021г.
по описа на РС Пловдив.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок, считано от 15.08.2022г. пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4