Определение по дело №269/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ІV-420

 

31.01.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 269 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.  

            Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова – с представено пред първата инстанция пълномощно, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 3491 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 7092/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, да заплати на В.Х.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. З. ***, сумата от 1718, 08 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, както и сумата от 236, 90лева, представляваща лихва за забава върху дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба - за периода от 01.09.2016г. до 23.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.08.2019г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). 

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения  и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Позовава се на Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Позовава се на и на писмена правна консултация на проф. В. Мръчков, която представя по делото. Поддържа, че съдът не е мотивирал извода,  на  който  основава  решението си,  че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен  по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Посочено е, че по отношение на лихвите се поддържа изразеното в писмения отговор становище.

            Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

            Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

            В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия  чрез адвокат З.Б. – с пълномощно от първата инстанция (л. 5), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционното решение.

            Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. 

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 3491 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 7092/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение. 

            Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните.  

 

           

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:            1.                           2.