О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ІV-420
31.01.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 269 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр.
чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай
Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова – с представено пред първата
инстанция пълномощно, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против
Решение № 3491 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 7092/2019 г. на Районен съд –
Бургас, с което Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“
МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай
Николов, да заплати на В.Х.М., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** - адв. З. ***, сумата от 1718, 08 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. - разликата
между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143,
както и сумата от 236, 90лева,
представляваща лихва за забава върху дължимите суми от момента, когато са
станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба - за периода от
01.09.2016г. до 23.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 23.08.2019г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът
неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Намира, че с оглед нарочната уредба на
видовете допълнителни
възнаграждения и размера им не са
налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите няма.
Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна
уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага
доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.
187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както
е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за
държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на
докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна
дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Позовава се на Писмо с
изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Позовава се на и на писмена правна
консултация на проф. В. Мръчков, която представя по делото. Поддържа, че съдът
не е мотивирал извода, на който
основава решението си, че при преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден
труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен
нощен труд от трите групи – положен по
график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и
положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по
извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като
доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от
положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Посочено
е, че по отношение на лихвите се поддържа изразеното в писмения отговор
становище.
Въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода
от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия чрез адвокат
З.Б. – с пълномощно от първата инстанция (л. 5), с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционното решение.
Въззиваемият
моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт
Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение
№ 3491 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 7092/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.