Решение по дело №317/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 354
Дата: 30 октомври 2023 г. (в сила от 30 октомври 2023 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20237220700317
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Р Е Ш Е Н И Е  № 354

 

                            Гр.Сливен, 30.10.2023г.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

   

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

 

при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова-Ганева административно дело № 317 по описа за 2023 г. на административен съд Сливен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

              Образувано е по жалба на В.М.И. *** срещу Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № РД-08-2371/24.08.2023 г. на Главния секретар на Агенция по заетостта, в частта му, в която е постановен отказ за предоставяне на поискана информация  - заверено копие на сключена групова застраховка.

               В жалбата се навеждат доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна, както и връщане на преписката с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което я уважи. Поддържа претенцията за разноски.

Ответникът по жалбата – Главният секретар на Агенцията по заетостта, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д.Й. изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че оспореният административен акт е законосъобразен. Моли съда за отхвърляне на жалбата. В писмено становище от 28.09.2023г. претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Сливен съобрази доказателствата по делото и намира за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е започнало по заявление № 10-00-4188/14.08.2023г. /л.23/, подадено от оспорващия до Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за предоставяне на достъп до следната обществена информация:

1.Наличие на актуални банкови или застрахователни документи за сключена застраховка или банкова гаранция в размер на 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите за „С.Д.С.С.“ ЕООД ЕИК *****, с удостоверение № 390/02.02.2022г., валидно до 02.02.2027г.

2. да му бъдат предоставени заверени копия на актуални банкови или застрахователни документи за сключена застраховка или банкова гаранция и, в случай на застрахователна полица за сключена застраховка номер и наименования на застрахователя. Поискано е информацията да бъде предоставена по електронен път или интернет адрес.

На 24.08.2023г. е издадено решение № РД-08-2371/24.08.2023г. за предоставяне на достъп до обществена информация от Главния секретар на Агенцията по заетостта, с което на основание чл. 7, ал. 2 от ЗДОИ, е предоставен частичен достъп до исканата информация във връзка с постъпилото заявление, като информацията е предоставена под формата на писмо по електронен път/л.21/.

С решението В.М. е уведомен, че дружеството „С.Д.С.С." ЕООД, ЕИК *****, регистрирано с Удостоверение № 390/02.02.2022 г., издадено от министъра на труда и социалната политика, валидно до 02.02.2027 г., като предприятие, което осигурява временна работа (ПОВР), има сключена групова застраховка по чл. 74е, ал. 2, т. 7 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), която представлява застрахователна полица „Обща гражданска отговорност", секция I „Отговорност на работодателя" от 01.02.2023 г. до 31.01.2024г., издадена на 05.01.2023 г.".

По отношение искането за предоставяне на заверени копия на документи – сключена групова застраховка, в решението е посочено, че същата не представлява обществен интерес, а защитена тайна по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ, съдържаща се в застрахователни документи по чл. 74ж, ал. 1, т. 5 и 74л, ал. 5 от ЗНЗ и достъпът до нея засяга интересите на трето лице, поради което пълния достъп до информацията под формата на заверено копие на сключената застраховка е отказан.

Решението е изпратено на оспорващия по електронен път на 24.08.2023г., а жалбата срещу него, в частта, с която е постановен отказ за предоставяне на исканата информация, е подадена до Административен съд Сливен чрез Агенция по заетостта с  вх.№ 10-00-4188#1/31.08.2023г. /л.4/   

Въз основа на установеното, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата на В.М.И. срещу решението на Главния секретар на Агенцията по заетостта, в частта му, в която е постановен отказ за предоставяне на исканата информация - заверено копие на сключена групова застраховка, е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от Главния секретар на Агенция по заетостта, на когото по силата на т.5 от Заповед № РД-11-00-2498/31.07.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта (л. 46), е наредено да организира изготвянето на материали за предоставяне на информация по ЗДОИ, като: издава решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведомява писмено заявителя за взетото решение; подписва документите (писма и отговори) за предоставяне на информация по ЗДОИ.

Издаването на посочената заповед намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от закона, която допуска упълномощаване от страна на органа на изрично определени от него лица, които да поемат функциите по вземане решения по реда на ЗДОИ.

При това положение следва да се приеме, че оспореният административен акт, е постановен от материално компетентен орган, в съответната форма, като е и мотивиран, поради което доводите за нищожност на постановения акт, наведени от оспорващия, са неоснователни.

Съгласно Решение № 7/1996 г. по конституционно дело № 1 от 1996 г. на Конституционния съд, правото на всеки гражданин по чл. 41, ал. 1 от Конституцията да търси и получава информация "е гарантирано със задълженията на държавните органи да я предоставят". Конституционният съд изрично е подчертал, че от съдържанието на правото по чл. 41, ал. 1 на всеки гражданин да търси и получава информация, произтича и задължение за осигуряване на достъп до информация, като съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органи на местното самоуправление в Република България, като заявител на достъп до обществена информация може да бъде всеки гражданин на Република България, чужденец или лице без гражданство - чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от закона.

Разпоредбата на чл. 7 от ЗДОИ разписва, че не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана такава, представляваща държавна или друга защитена тайна, в случаите, предвидени със закон.

Обществената информация, съобразно чл. 9 от ЗДОИ, се подразделя на два основни вида: официална обществена информация, т. е. такава, която се съдържа в актовете на държавните органи и органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 от ЗДОИ) и служебна обществена информация - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ).

Така както е формулирано направеното с процесното заявление искане за достъп до обществена информация и определенията по чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ налагат извода, че оспорващият претендира достъп до информация със служебен характер.

За да откаже нейното предоставяне, органът е изложил мотиви, че същата не е обществена информация, а представлява защитена тайна по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДОИ, съдържаща се в застрахователни документи по чл.74ж ал.1 т.5 и чл.74л ал.6 от ЗНЗ и достъпът до нея засяга интересите на трето лице. В този смисъл позоваването на оспорващия на практика на Административен съд Пловдив е некоректно, доколкото цитираното в жалбата решение не касае идентичен казус. За разлика от случая разглеждан в посоченото решение, административният орган в настоящия правен спор е изложил конкретни мотиви за отказа си, които подлежат на преценка по същество от настоящия състав.

В тази връзка следва да бъде съобразено, че основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ, където е предвидено, че такава се отказва, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

В конкретния случай административният орган се е позовал и е  изследвал предпоставките по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, като се е мотивирал, че исканата информация – заверено копие на сключената групова застраховка по чл.74е ал.2 т.7 от ЗНЗ не е обществена информация, а представлява защитена тайна по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДОИ, съдържаща се в застрахователни документи по чл.74ж ал.1 т.5 и чл.74л ал.5 от ЗНЗ.

 Настоящият съдебен състав споделя изцяло така формираните от административния орган мотиви. Анализът на разпоредбата на чл.345 от КЗ разписваща, че застрахователният договор съдържа имената, съответно наименованията и адресите на страните, предмета на договора, покритие на застрахователните рискове, срока на договора, неговото начало и края на застрахователния период, застрахователната сума или начина на определянето й, застрахователната стойност, застрахователната премия или начина на определянето й, реда и сроковете за нейното плащане, имена и адреси на посредници, ако има такива и на застрахователните агенти, ако има такива, както и номера на легитимационният им документ, налага извод, че застрахователната полица съдържа лични данни и представлява застрахователна тайна по смисъла на специален закон - чл.525 от КЗ, съответно защитена тайна по смисъла на чл.7 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 от ЗДОИ.

В конкретния случай застрахователната полица, заварено копие от която иска заявителя И., несъмнено представлява защитена тайна, доколкото съдържа личните данни на застрахователя и застрахования, представителството им, адресите, размера на застрахователната премия и други данни, представляващи лични такива по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД и  чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.  Информацията, съдържаща се в нея е и служебна такава, събирана от Агенцията по заетостта, поради което в конкретния случай не намира приложение нормата на чл.37 т.2 от ЗДОИ за предоставяне на обществена информация след съгласие на третото лице.

Действително няма легална дефиниция на понятието защитена тайна, но формулировката, дадена с нормата на чл.149 и чл.525 от КЗ  дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че исканото заверено копие от застрахователен договор, сключен  от „С.Д.С.С.“ ЕООД представлява застрахователна тайна и като такава изпълва хипотезата на чл.7 ал.1 и чл.37 ал.1 от ЗДОИ за защитена тайна.

Ето защо оспореният отказ, обективиран в решение Решение № РД-08-2371/24.08.2023 г. на Главния секретар на Агенция по заетостта е законосъобразен и правилен, а подадената от В.И. жалба срещу него, като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на делото основателна е претенцията на административния орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение  в размер на 100 лева, което се определя на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и следва да се възложи в тежест на оспорващия.

Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 40 от ЗДОИ, Административен съд Сливен

 

                                 Р  Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.И. *** срещу Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № РД-08-2371/24.08.2023 г. на Главния секретар на Агенция по заетостта, в частта му, в която е постановен отказ за предоставяне на поискана информация – заверено копие на сключена групова застраховка по чл. 74е, ал. 2, т. 7 от Закона за насърчаване на заетостта от „С.Д.С.С.“ ЕООД, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА В.М.И. *** с ЕГН ********** сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението на основание чл.40 ал.3 от ЗДОИ е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: