Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 21.09.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ломският районен съд, гражданска колегия, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на първи
септември , две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при секретаря Росина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 960 по
описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *********, чрез пълномощника си юрк. С.Т., срещу Й.Н.
Н., кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от589,16 лева, представляваща стойност на
изразходвана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/19.10.2016г. за
периода от 20.07.2016г. до 17.10.2016г. за обект с клиентски № ********** и
адрес: гр. . ул. „Д. Ц. .“ №34,вх.Г,ап.55, сумата от 171.99лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 04.11.2016г.
до 04.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.10.2019г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 1821/2019г. по описа
на Районен съд – гр.Лом е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
Ищцовото дружество
„ЧЕЗ Електро България“ АД твърди, че осъществява обществено снабдяване с
електрическа енергия въз основа на издадена в негова полза лицензия. Посочва,
че през процесния период с ответницата по делото, в качеството й на битов
клиент, са се намирали в договорно правоотношение с предмет доставка на
електрическа енергия до електроснабден недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул.
„…” № 34, вх Г, ап.55, с клиентски № …..7, регулирано от публично известни Общи
условия. Поддържа, че процесната сума е
дължима от ответника и представлява преизчислена стойност на доставена,
неизмерена и неизплатена електроенергия за исковия период, определена по реда
на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, поради констатирано несъответствие на метеорологичните и техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормативните и нарушаване
целостта на измервателната система, представляващи промяна в схемата на
свързване и измерване, довела до неизмерване изцяло или отчасти на
консумираната електрическа енергия. Сочи се, че за състоянието на СТИ на
процесния адрес в присъствието на орган на полицията и свидетели от
„Федерацията на потребителите“ бил съставен Констативен протокол № 3015852/14.10.2016г.
Твърди се, че въз основа на протокола била извършена процесната корекция на
сметката чрез доначисляване на количество електроенергия, за която сума за
доплащане била издадена фактура от № *********/19.10.2016г. Посочва се, че
ответникът е бил уведомен, както за извършената проверка, така и за основанието
и размера на корекцията, но въпреки това не е осъществил заплащане. Поради
забавата на същия е начислена и законна лихва в размер на сумата от 171.99лв.
за периода от 04.11.2016г. до 04.10.2019г. С тези съображения ищецът обосновава
основателността на исковите си претенции и отправя искане за уважаването им.
В депозирания в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, ответницата оспорва предявените искове
като неоснователни. Твърди, че през процесния период не е живяла на посочения
адрес, тъй като там е била под наем за периода 2005-2009г., а от тогава живее
на друг адрес и на друго място. Твърди, че потребяваната от процесния обект ел.
енергия не е консумирана от нея. С тези
доводи тя отправя искане за отхвърляне на предявените искови претенции.
В съдебното заседание ищцовото дружество, чрез
пълномощника си юрк. С.Т., поддържа предявените искови претенции, счита същите
за доказани по основание и размер и отправя искане за уважаването им.
Претендира присъждане на направените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с
искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични
вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1821/2019г. по
описа на Районен съд – Лом. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника
срещу дължимостта на исковите суми е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че
за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
По делото са приети Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, /одобрени с
Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени и допълнени с Решение №
ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и Общи условия за на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, одобрени с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени с
Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/, публикувани във вестник
„Телеграф“, бр. 927 на 26.11.2007 г. , видно от данните, съдържащи се в
писмените доказателства по делото.
Установява се, че с разрешение от 29.11.2006 г.,
обективирано в представената по делото Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г., изададена от председателя на
ДКЕВР, на ищеца „ЧЕЗ Електро България“АД е разрешено да осъществява дейност по
„обществено снабдяване с електрическа енергия“ на обособена територия за срок
до 13.08.2039 г.
От приетия заверен препис на Констативен протокол № 3015852/17.10.2016г. се установява, че двама служители на ищцовото дружество, заемащи длъжнастта
„техник - електрически системи“, единия от които свидетеля Р.Р., в присъствието
на двама свидетели от „Федарацията на потребителите“, са извършили проверка на средство за
търговско измерване с аб. № ********** за обект, находящ се в гр. Лом, ул. Дядо
Цеко войвода„№34, вх.Г, ап.55, с и
потребител ответницата. Изяснява се, че в хода на проверката били констатирани
липсата на електромер, липса на пломба и ключалката на щита на таблото, промяна
на схемата за свързване. В протола е вписано, че констатациите са демонстрирани
пред служител на Първо РУ „Полиция“ Л. и в отсъствието на потребителя,
предварително потърсен на обекта, за да присъства на проверката. Протоколът е
подписан от двамата служители на „ЧЕЗ Електро България“ АД, от свидетелите и от
полицейския служител.
Въз основа на съставения констативен протокол и на основание раздел IX от ПИКЕЕ е изготвено
предложение за корекция на сметка чрез доначисляване използваната от
потребителя електрическа енергия .
От приетата в заверен препис фактура № **********/19.10.2016г.
се установява, че ищецът „ЧЕЗ Електро България“ е начислил на ответницата, като
титуляр на партидата за обект, находящ се в гр. Л., ул. „………“ № 42, вх.Г, ап.55
сума за плащане в размер от 589.16 лв. с вписано основание „сума по констативен
протокол“ и краен срок за пращане 3.11.2016
г.
От представените по делото писмени доказателства
следва, че ищцовото дружество е изпратило на ответника писмо уведомление с изх.
№ **********/20.10.2016г., с което я уведомяват, че за извършената проверка, както и за съставянето на
констативен протокол. Ответникът е уведомен, че въз основа на правилата на
ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката му за консумирана ел. енергия.
Писмото не е получено от ответника, с отбелязване „сменен адреса“.
За изясняване на делото от фактическа страна са
събрани и гласни доказателствени средства посредством проведените разпити на
свидетел. В показанията си, и двамата свидетели са потвърдили обстоятелствата,
отразени в процесния констативен протокол, като са потвърдили, че е било
извършено умишлено нарушаване на схемата, водещо до неотчитане на консумираната
ел. енергия. Свидетелите изясняват, че
след констатиране на нарушението, потребителят е бил потърсен в дома му, но не
е намерен. За установеното са били уведомени и органите на РУ –Л., при което на
място е пристигнал полицейския служител . Същият е бил уведомен за
констатираното нарушение, обяснено му е било в какво се състои последното, и
същият, след като е видял констатираното нарушение, е подписал съставения
констативен протокол. Съдът кредитира като достоверни показанията на двамата
свидетели, тъй като те възпроизвеждат факти, израз на преките им възприятия,
без да се наблюдават противоречия помежду им или с обективните данни, внесени в
процеса чрез писмените доказателства по делото – арг. чл. 172 ГПК.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Както беше изяснено, настоящото производство е
образувано по установителни искове с
правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Уважаването им е обусловено от установяване от страна на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на всички правопораждащи
правата му факти: съществуването през процесния период между страните на
валидно облигационно отношение, регулирано от публично известни Общи условия,
имащо за предмет продажба /доставка/ на електрическа енергия до процесния
недвижим имот, който да е електроснабден, извършена доставка на ответника на
определено количество електрическа енергия, правилното начисляване на същата –
при наличието на законово основание за преизчисление по нормативно предвидена
методика поради констатирана промяна в схемата на свързване, довела до
неизмерване изцяло или отчасти на консумирана електрическа енергия и спазване
на процедурата за корекция и допълнително по иска за лихва – изпадането на
ответника в забава и размер на търсеното в тази връзка обезщетение.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди, а съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа
енергия продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила
за клиентите му без изрично писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст. В
клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД е предвидено, че
потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за извод,
че облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за
битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на
електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен
договор или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР
и публикувани Общи условия.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът
оспорва облигационната връзка между него и ищцовото дружество , като твърди, че
консумираната за процесният обект ел. енергия не е консумирана от нея, тъй като
от дълги години тя не е наемател на това общинско жилище. Изложеното дава
основание на съда да приеме, че ответникът притежава и качеството потребител на
електроенергия за битови нужди като страна по правоотношението с ищцовото
дружество във връзка с нейната доставка. В подкрепа на този извод са и
събраните по делото доказателства, че на името на ответника и за процесния имот
при „ЧЕЗ Електро България“ има открита партида. Както вече беше посочено, за
възникването на тази облигационноправна обвързаност не е необходимо сключването
на нарочен договор между страните, поради което доводите на ответната страна в
тази насока се явяват неоснователни.
Като купувач на електрическа енергия по см. на чл. 92
ЗЕ ответникът е и носител на права и задължения по ЗЕ и е обвързан от клаузите
на Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“
АД. Съгласно клаузата на чл. 13 от
последните основното задължение на потребителя е да заплаща стойността на
използваната в обекта електроенергия, включително при извършена корекция на
сметката за изминал период.
Спорен по делото е въпросът относно наличието на
законово основание и на предпоставките доставчикът на електрическа енергия
едностранно да коригира сметките за потребена електрическа енергия в обекта на
ответника.
Изясни се, че процесното облигационно правоотношение
се регулира от публично известни общи условия, чието задължително съдържание е
регламентирано в разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ. Съгласно т. 6 от законовия
текст /в сила от 17.07.2012 г./ един от задължителните реквизите на общите
условия е предвиждането на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – т. нар. ПИКЕЕ /Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи и реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия/.
Съдът намира, че по делото от страна на ищеца не са
представени доказателства, от които да е видно, че след влизане в сила на
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ същият е изпълнил задължението си да
приеме нови или да измени действащите Общи условия по начин, че тяхното
съдържание да отговаря на изискванията на посочената законова норма, а именно
като включи в тях клауза, която да установява ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, в случай на доказано неточно отчитане на
потребена електрическа енергия. В приетите като писмено доказателство Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
одобрени с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени и допълнени
с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР не е налице клауза, с която да се
урежда редът за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване
на корекция на сметка. Предвиденото в клаузата на чл. 17, ал. 2 от същите
задължение на продавача на електрическа енергия в 7-дневен срок да уведоми
купувача /потребителя/ за вече извършената корекция на сметка не дава
необходимата пълна регламентация на посочената процедура, тъй като не се касае
за регламентиран ред, по който да се извършва това.
При условие, че ищецът не е доказал необходимото
съответствие на Общите си условия с изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, то
следва да се приеме, че не е завършена предвидената в закона процедура за
извършване на едностранната промяна в сметката на ответника, при което не е
възникнало и правото на ищеца да осъществи процесната корекция. Липсата на регламентиран
от ищеца ред за уведомяване на клиента за извършената корекция, въпреки
законовото изискване за това, е достатъчно основание, за да се приеме, че в
полза на ищцовото дружество не е възникнало правото на едностранна промяна,
респ. в тежест на ответника не се е породило задължението да заплаща на крайния
снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след
извършена корекция на сметката за минал период. Предвид изложеното, предявеният
главен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен на посоченото
основание, поради което не подлежат на изследване възраженията на ответника,
свързани с начина на определяне на доначислената стойност, респ. надлежното му
уведомяване за това. С оглед акцесорния му характер и обусловеността му от
съществуването на главен дълг следва да бъде отхвърлен и искът за лихва за
забава.
По отговорността за разноски:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът не е
бил представляван в настоящото производство , нито по заповедното таково, ве
авгажира доказателства в тази насока, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл.
БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощника си юрк. С.Т., срещу Й.Н. Н.а, с ЕГН **********,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че Й.Н. накова дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 589,16 лева, представляваща стойност на
изразходвана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/19.10.2016г. за
периода от 20.07.2016г. до 17.10.2016г. за обект с адрес: гр. Л., ул. „…“ № 34,
вх.Г, ап.55, и сумата от 171.99лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 4.11.2016г. до 4.10.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК – 14.10.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр.
дело № 1821/2019г. по описа на Районен съд – гр. Л. е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред МОС, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: