Производството е по чл.213, б.”а” от ГПК. Постъпила е частна жалба от Тургай Аптулазис Мехмед, в качеството му на пълномощник на Аптулазис Кямил Мехмед, против протоколно определение от 05.12.2005 г. по гр.д.№ 104/2005 г. на Момчилградския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Моли съда да отмени протоколното определение за прекратяване на производството по делото като неправилно. Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното: Производството по делото се е движило по предявен от Аптулазис Кямил Мехмед, чрез неговия пълномощник Тургай Аптулазис Мехмед, против Юркюш Кемал Яшар, установителен иск, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, за собственост на 1/3 идеална част от следния недвижим имот – незастроено дворно място, представляващо УПИ № ІХ-287, в кв.22 по плана на гр.Момчилград с площ от 576 кв.м. В хода на делото, на основание чл.117 от ГПК, районният съд е привлякъл „като трета страна” Акиф Ахмед Акиф и Байсе Ахмедова Салимова. С атакуваното протоколно определение от 05.12.2005 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като приел, че ответницата Юркюш Кемал Яшар е собственик на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот и че никой не оспорва това й право, поради което не е налице правен интерес от иска по чл.97 от ГПК, която от своя страна обуслява липсата на право на иск. Приел е също, че установителния иск по чл.97, ал.1 от ГПК е субсидиарна форма на защита и е недопустим, когато ищецът може да се защити с иск по чл.108 от ЗС, какъвто не е предявен. Така постановеното определение е неправилно. Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че ответницата Юркюш Кемал Яшар е собственик на 1/3 идеална част, което не се оспорвало и че при това положение не е налице правен интерес от иска по чл.97, ал.1 от ГПК. Видно от петитума на исковата молба, изрично е поискано да се признае за установено по отношение на Юркюш Кемал Яшар, че Аптулазис Кямил Мехмед е собственик на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, а не както се поддържа от процесуалния представител на ответницата – че с предявения иск се иска да се признае, че Юркюш Кемал Яшар е собственик на 1/3 идеална част от имота. Вероятно за да направи този извод съдът е взел предвид искането по чл.431, ал.2 от ГПК за изменение на нотариалния акт, като ответницата бъде призната за собственик на 1/3 идеална част от недвижимия имот. Този петитум обаче касае иска по чл.431, ал.2 от ГПК, а не иска по чл.97, ал.1 от ГПК и следва да се разбира в смисъл да се отмени нотариалния акт до притежаваната от ответницата 1/3 идеална част от имота. Що се касае до втория довод на съда, че установителния иск по чл.97, ал.1 от ГПК е субсидиарна форма на защита и е недопустим, когато ищеца може да се защити с иск по чл.108 от ЗС, то същия е правилен само по принцип, но не и в настоящия случай. Това е така, тъй като от представеното по делото удостоверение № 470/26.09.2005 г. на Службата по вписванията към Агенцията по вписванията, с район на действие – Районен съд Момчилград, се установява, че процесният недвижим имот е бил прехвърлен от ответницата Юркюш Кемал Яшар и Фахри Акиф Яшар на Акиф Мехмед Акиф, а впоследствие – продаден от последния и Сабиха Мехмедали Акиф на Байсе Ахмедова Салимова. С други думи, доколкото от доказателствата по делото се установява, че същият не се намира във владение на ответницата Юркюш Кемал Яшар, то за ищеца е налице правен интерес от иска по чл.97, ал.1 от ГПК спрямо нея. Впрочем, с оглед горното налице е правен интерес за ищеца и от предявения срещу Акиф Мехмед Акиф установителен иск за собственост, доколкото се установява, че последния е прехвърлил имота на Байсе Ахмедова Салимова, респективно не е във владение на същия. В случая е било необходимо да се конкретизират именно тези обстоятелства, които са от значение за преценката налице ли е правен интерес от така предявения иск срещу ответниците. Що се касае до така конституираните като страни Акиф Мехмед Акиф и Байсе Ахмедова Салимова, съдът намира за необходимо да отбележи, че за редовното им конституиране като ответници е необходимо нова искова молба, насочена срещу тях, с посочен петитум. Ето защо следва да се отмени определението на първоинстанционния съд, с което производството по делото е прекратено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по делото като се съобразят горните указания. Водим от изложеното и на основание чл.217 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение от 05.12.2005 г., постановено по гр.д.№ 104/2005 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото като се съобразят горните указания. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.
|