№ 248
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20231100900273 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на адвокат М.Х., в качеството й на процесуален
представител на търговско дружество – „Д. Ю Е.С.“ ООД, с ЕИК ****, срещу Отказ №
20230130120117-2/03.02.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията, постановен по заявление с вх. № 20230130120117/30.01.2023 г. за
заличаване на Л. Р. Г. като съдружник в търговско дружество – „Д. Ю Е.С.“ ООД, с
ЕИК ****, както и за освобождаването му като управител в цитираното дружество.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ.
Жалбоподателят оспорва изказаните в обжалвания негативен охранителен акт
съображения на длъжностното лице по регистрацията определяйки ги за
неоснователни и неаргументирани. Подчертано е, че по силата на закона и устава на
дружеството, „Д. Ю Е.С.“ ООД се представлява от двамата вписани управители заедно
и поотделно, като няма никаква пречка дружеството да бъде уведомено за напускането
на даден съдружник, чрез който и да е било от двамата му законни представители. В
този контекст управителя – Г. разполагал с материална легитимация да получава,
подписва и отправя уведомления, както и да заявява промени по партидата на
търговеца. Напомня се, че според нормативните изисквания в ТЗ напълно достатъчно е
изявленията на съдружника за напускане, респективно на управителя за
освобождаването му като такъв да са достигнали до дружеството. За този факт към
заявлението били приложени необходимите доказателства. Изцяло извън
правомощията му ДЛР правел проверка на достоверността на датата на получаване на
уведомленията от дружеството, респективно приемал да липсва такава. Застъпва се
виждането, че макар лицето отправило изявленията и приелото ги за дружеството
такова да са един и същи правен субект, то трябвало да се съобрази това, че Л. Г. е
действал в различни качества при предприемане на тези действия, за което няма
законово установена пречка, респективно не води до накърняване интересите на
дружеството. На следващо място жалбоподателят оспорва съображенията на ДЛР, че
заличаване на съдружник по негова воля трябва да бъде предшествано и от вземане на
изрично решение от общото събрание, което да определи съдбата на освободените от
напускащия съдружник дружествени дялове. Категорично се опонира, че за поисканото
1
вписването на коментираната промяна е необходимо да е налице взето решение за
уреждане на имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството,
като въпроса за евентуално следващо поемане на овакантените дялове, или намаляване
на капитала не може да се възприема, като необходима предпоставка за вписване на
обстоятелството свързано с прекратяване на членство по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Това
важи и за евентуално осъществена процедура по намаляване на капитала. Акцентира
се, че отказът е постановен в пряко противоречие с формираната задължителна
практика на ВКС, която е трайно установена и прилагана от съдилищата при подобни
казуси. В обобщение от жалбоподателя се иска съдът да отмени обжалваният отказ на
ДЛР при АВ и да укаже извършването на вписване на заявените със заявление №
20230130120117/30.01.2023 г.
На основание чл. 25, ал. 2, изр. трето ЗТРРЮЛНЦ от Агенция по вписванията е
подаден отговор на постъпилата жалба, в който се излагат подробни съображения
срещу нея, по същество възпроизвеждащи изложените в обжалвания отказ
отрицателни аргументи. Поддържа се, че когато качеството на заявител и управител се
съчетават в едно лице, то дружеството следва да се смята за успешно уведомено само
ако предизвестието е станало достояние и на другия вписан управител, а ако липсва
такъв, то уведомяването трябва да е достигнало до управителния орган – ОС/ЕСК. В
случая такива доказателства към заявлението не били ангажирани, което означавало, че
съвсем правилно ДЛР е намерил, че фактическите състави за реализиране основанията
за напускане на съдружник и освобождаване на управител по негово желание не са
осъществени, което съставлява и пречка за вписването на заявените промени по
партидата на „Д. Ю Е.С.“ ООД.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното
лице по регистрацията и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването,
поради което същата е процесуална допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на регистърното производство, образувано по заявление вх. №
20230130120117/30.01.2023 г. на адв. М.Б.Х., в качеството й на адвокат с изрично
пълномощно за представителство пред агенцията по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от
ЗТРРЮЛНЦ, по което е постановен обжалваният отказ, е заличаване на Л. Р. Г. като
съдружник и освобождаването му като управител на „Д. Ю Е.С.“ ООД.
В подкрепа на заявените искания за вписване са представени два броя
уведомления-предизвестия отправени от Л. Р. Г. до „Д. Ю Е.С.“ ООД, като с първото
такова същият на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ прави изявление, че прекратява участието
си като съдружник, считано след изтичане на 3-месечен срок от момента на получаване
на уведомлението, съответно с второто си уведомление на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ
манифестира желанието си да бъде заличен като управител на дружеството след
изтичане на установения в закона 1-месечен срок, съответно с второто си уведомление
същият на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ прави изявление, че прекратява участието си
като съдружник, считано след изтичане на 3-месечен срок от момента на получаване на
уведомлението. В първото уведомление е удостоверено, че е получено на 25.10.2022 г.
от Л. Р. Г. в качеството му на управител на „Д. Ю Е.С.“ ООД, съответно във второто
уведомление е удостоверено, че е получено на 14.12.2022 г. отново от Л. Р. Г. в
качеството му на управител на „Д. Ю Е.С.“ ООД.
Във връзка с описаното заявление е постановен Отказ № 20230130120117-
2/03.02.2023 г., като същият е мотивиран с приетото от длъжностното лице по
2
регистрацията становище за неспазване на процедурата по 141, ал. 5 ТЗ и на тази по чл.
125, ал. 2 ТЗ, доколкото уведомлението на управителя/съдружника на/в търговско
дружество – „Д. Ю Е.С.“ ООД не е надлежно достигнало до дружеството, което е
пречка да започнат да текат установените в закона срокове, респективно с оглед
изтичането им да се осъществят фактическите състави по прекратяване на членство и
освобождаване на управител. Развити са аргументи, че напускащият съдружник и
желаещ освобождаването си управител не може да съчетава тези си качества в
процедурата по уведомяване на дружеството с качеството му на законен представител
на същото, като приема така отправените уведомления от името на дружеството, а е
необходимо те да станат достояние и на другия вписан управител.
Съгласно чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружникът в дружество с ограничена отговорност
може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено най-
малко 3 месеца преди датата на прекратяването. прекратяването е последица от
свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът
признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено
предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това
право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките
на определен срок – тримесечен, съгласно диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ,
или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва
прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран
в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази
насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното
право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на
търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в
момента на изтичане на срока на предизвестието, в който смисъл решение № 46 от
22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, ІІ Т. О. на ВКС
Същевременно с решение № 2431/08.12.2015 г. по т. д. № 4620/2015 г. по описа
на САС е прието, че заличаването в търговския регистър на съдружника има само
декларативно действие и то трябва да бъде сведено до знанието на всички, предвид
придадената от закона публичност на факта, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Въпреки, че формално става въпрос за настъпила промяна в
дружествения договор, то именно поради обстоятелството, че тя не е резултат от
волята на общото събрание, решение за вписване на промяната досежно членския
състав не се изисква, а доколкото са необходими решения на този орган за следващите
се промени в капиталовата структура, то те са въпрос на организация и приоритет
изцяло в компетентност на дружеството. Нито съдружникът може да бъде
възпрепятстван от декларирането в търговския регистър на факта на прекратеното
членство, нито е допустимо да се упражнява натиск спрямо дружеството, кога и как то
да взема решенията си, при условие че в закона липсва подобна обвързаност между
процесните обстоятелства.
В случая е налице редовно известяване извършено от съдружника - Г. до „Д. Ю
Е.С.“ ООД, което се разкрива от представеното към заявлението писмено уведомление,
в което ясно е отбелязано, че то е получено на 25.10.2022 г. от надлежен представител
на адресата му, а именно лице осъществяващо функциите на законен представител на
дружеството. Вярно е, че същия се припокрива персонално със субектът подаващ
уведомлението, но това не опорочава ефекта на действието по надлежно известяване,
защото Г. процедира в различни качества. Докато не бъде завършен фактическия
състав по освобождаването му от позицията на управител на цитираното търговско
дружество, Г. продължава да разполага с целия обем от представителна власт по
отношение на юридическото лице, като тази представителна власт няма законово
3
основание да бъде ограничавана, когато се касае до извършването на определени
представителни функции, било то и такива състоящи се в приемането на
кореспонденция адресирана до дружеството изходяща от самия него, но в друго
качество, а именно на съдружник желаещ прекратяване на членството си в
дружеството. В този смисъл изцяло несъответно и в отклонение на правните норми
уреждащи дружественото право е въведеното от ДЛР изискване писменото
уведомление упражнено от Л. Г. да достигне и до знанието на други функциониращ и
представляващ управител, за да може да се приеме, че то е произвело целения ефект.
Вярно е, че справка по партидата на дружеството показва, че същото има вписани
двама управители, но също така е вярно, че е предвидено, всеки от тях да може, както
заедно с другия така и самостоятелно да представлява дружеството. Това означава, че
Л. Г. в позицията си на управител спрямо третите лица е носител на представителна
власт да извършва всякакви представителни действия, като получаването на
предизвестия по смисъла на чл. 141, ал. 5 ТЗ не прави изключение. Ако законодателят
е желаел да уреди механизъм за допълнително известяване на други правни субекти
ангажирани в дадено качество с функционирането на дружеството /други съдружници,
управители, ОС,ЕСК/, то е щял да го направи с изричен законов текст. Отсъствието на
подобна предпоставка ясно показва, че подобна цел не е била преследвана от
законотвореца, и когато е уреждана процедурата по напускане на съдружник и
освобождаване на управител е прието за достатъчно, волята за това да бъде сведена
единствено до дружеството, което в случая е станало.
Фактът на връчването на уведомлението е поставил и началото на тримесечния
срок по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Съответно с изтичането на този срок, което е станало факт на
25.01.2023 г. членственото правоотношение между съдружника и търговското
дружество трябва да се, счита за прекратено. Без съмнение едностранното
волеизявление за прекратяване на членството на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ е
достигнало до своя адресат и проявило правните си последици, като към момента на
подаване на заявлението пред Агенция по вписванията е изтекъл предвидения в закона
три месечен срок от получаването му.
На следващо място елементите необходими за реализацията на еднородния
фактическият състав визиран в нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ се свеждат единствено до
това лице вписано за управител да отправи едностранно писмено изявление, с което да
доведе до знанието на дружеството чрез надлежен негов орган желанието си да бъде
заличен, като негов управител, и считано от този момент на узнаването да изтече
едномесечен срок. При реализацията на тези два юридически факта пред управителя се
разкрива възможността да поиска пред ТРРЮЛНЦ да се проведе регистърно
производство, с което да се впише промяната в обстоятелството в правния статут на
дружеството, а именно заличаването на управителя изразил доброволно желание да
бъде освободен, като такъв. Настоящата инстанция приема, че във фактическия състав
предвиден за доброволното едностранно прекратяване на мандатното правоотношение
не се включват други факти освен отправяне на волеизявление, получаването му от
дружеството и изтичане на определен срок – едномесечен. В случая е видно, че
волеизявлението на управителя – Г. е било отправено, респективно редовно получено
на 14.12.2022 г. от лице, имащо представителна за дружеството власт съгласно
вписването в Търговския регистър към датата на получаване на волеизявлението, като
срокът за заявяване промяната на обстоятелството свързано със заличаването на това
лице, като управител е изтекъл на 14.01.2023 г. И тук в пълна степен важи казаното
относно редовното известяване на дружеството, което е извършено от управителя
желаещ освобождаването му като такъв, респективно липсата на необходимост
предизвестието да е станало достояние и на другия вписан законен представител.
4
С оглед изложеното съдът счита, че постановеният отказ на ДЛР за вписване на
заявените от жалбоподателя промени в обстоятелствата по електронната партидата на
„Д. Ю Е.С.“ ООД в ТРРЮЛНЦ е незаконосъобразен, и като такъв подлежи на
цялостна отмяна, респективно заявените промени подлежат на вписване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ № 20230130120117-2/03.02.2023 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление с
вх. № 20230130120117/30.01.2023 г.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията
– Търговски регистър да извърши поисканите вписвания на промени в подлежащи на
вписване обстоятелствата по електронната партида на „Д. Ю Е.С.“ ООД в ТРРЮЛНЦ
– АВ съобразно подадено заявление с вх. № 20230130120117/30.01.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седемдневен
срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5