№ 240
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502884 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 3064 от 15.05.2020 г., постановено по гр. д. № 3459/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, І-1 състав, е отхвърлен иска на А. Л. З. против Прокуратурата на
Република България /ПРБ/ за сумата 40 000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно изпълнение
на наложено наказание, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2013 г. Ищецът е осъден
да заплати разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението е обжалвано от А. Л. З. /чрез процесуален представител/ като неправилно,
поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал
писмо на затвор към ГД „Изпълнение на наказанията“ и поради тези неправилни и неверни
отчети и писма неправилно е прието, че приспадането на изтърпяването на присъдата
следва да започне от 01.01.2012 г., а не от 02.09.2011 г. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което се уважи иска в пълния претендиран размер. Не е подаван
писмен отговор на въззивната жалба от страна на ПРБ.
В проведеното на 22.02.2021 г. открито заседание по настоящото дело, съдът е приел, като
доказателство, представена от въззивника, справка за съдимост рег. № 1034 на Бюро за
съдимост при Районен съд-Гоце Делчев.
1
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо /чл. 269, изр. първо ГПК/
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ /в редакцията преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В исковата молба ищецът се е позовал на търпени болки и страдания от незаконното му
лишаване от свобода за изтърпяване на наказание за периода от 30.01.2013 г. до 30.05.2013
г. в Затвора в *** при строг режим и лоши хигиенно-битови условия и пренаселена килия
поради незаконни действия на и/или бездействия на прокурор по прокурорска преписка №
Р-129/12 г./11.12.2012 г. на РП-Свиленград, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на вредата до окончателното й изплащане.
В срока за отговор Прокуратурата на РБ оспорва изцяло предявения иск по основание и по
размер с възражения, че тя не е материалноправно легитимирана да отговаря на иска, тъй
като претенцията за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ над определения срок,
не се дължи на действие или бездействие от страна на ответника. Не били ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че е претърпял описаните в исковата
молба вреди като пряк и непосредствен резултат от изпълнение на наказание „лишаване от
свобода“ над определения размер.
По делото са безспорно установени с писмени доказателства следните факти, за които няма
спор между страните:
Видно от приложената по делото изпълнителна преписка № Р-129/2012 г. на Районна П. –
гр. Свиленград е образувано НЧД № 373 по описа за 2012 г. на Харманлийския районен съд.
Производството е образувано по предложение на Районна П. гр. Свиленград за определяне
на общо наказание на осъдения А. Л. З. по Споразумение от 09.08.2011 г., постановено по
НОХД № 215/2011 г. по описа на Районен съд гр. Елена, влязло в сила на 09.08.2011 г., по
Споразумение от 03.04.2012 г., постановено по НОХД № 428/2012 г. по описа на Районен
съд гр. Плевен, влязло в сила на 03.04.2012 г. и по Споразумение от 03.07.2012 г.,
постановено по НОХД № 254/2012 г. по описа на Районен съд гр. Харманли, влязло в сила
на 03.07.2012 г. С Определение № 448 от 21.11.2012 г. по делото, влязло в законна сила на
06.12.2012 г., тълкувано на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК с Определение № 77 от
01.03.2013 г., влязло в сила на същата дата, е определено общо наказание, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 11 месеца, което на основание чл. 60, ал. 1 и
чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, да изтърпи в затвор при първоначален „Строг“ режим. На основание чл.
25, ал. 2 НК, приспада от така определеното общо наказание, изтърпяната част от
наказанията, до настоящия момент – 21.11.2012 г. Постановява осъдения А. Л. З. да изтърпи
отделно от наложеното общо наказание, наказанието наложено по НОХД № 215/2011 г. по
2
описа на Районен съд гр. Елена, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което
на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане
под стража, да изтърпи в затвор при първоначален „Строг“ режим. На основание чл. 25, ал. 2
НК, приспада от това наказание, изтърпяната част от него, до настоящия момент –
21.11.2012 г.
Видно от приетото по делото и неоспорено в срок, писмо рег. № 695/06.02.2017 г. на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ Затвор град София, влязлото в сила Определение по
НЧД № 373 по описа за 2012 г. на Харманлийският районен съд е приведено в изпълнение,
като наложеното наказание, отделно от общото, по Споразумение от 09.08.2011 г.,
постановено по НОХД № 215/2011 г. по описа на Районен съд гр. Елена, влязло в сила на
09.08.2011 г., е приведено в изпълнение с начало 02.09.2011 г. и е изтърпяно на 01.01.2012
г., като е отчетен предварителен арест от 12.07.2011 г. до 13.07.2011 г., а определено общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 11 месеца е приведено в изпълнение
с начало 01.01.20102 г. с общо зачетен предварителен арест в размер на 6 месеца и 1 ден.,
като на 30.05.2013 г. лишеният от свобода А. Л. З. е освободен от затвора гр. *** по
изтърпяване на наказанието,
Неоснователни се явяват съжденията изложени във въззивната жалба от въззивника, че
Определението по НЧД № 373/2012 г. на РС – Харманли, тъй като е постановено на
21.11.2012 г. няма как да е приведено в изпълнение на 01.01.2012 г., и че в тази връзка
изводите на първоинстанционния съд са неправилни.
Видно от самото определение на основание чл. 25, ал. 2 НК, е приспадната от така
определеното общо наказание, изтърпяната част от наказанията до 21.11.2012 г. Както вече
беше посочено по-горе процесните споразумения по които е бил осъден ищеца са влезли в
сила на 09.08.2011 г., на 03.04.2012 г. и на 03.07.2012 г. и са приспаднати изтърпяните части
от тях до 21.11.2012 г., както е определено в Определението по НЧД № 373/2012 г. на РС –
Харманли.
Видно от приобщеното пред настоящата въззивна инстанция ново писмено доказателство,
представено от въззивника – справка за съдимост, вписванията относно осъжданията на
неговия доверител относими към настоящия спор, напълно кореспондират с представените
по делото и взети под внимание в постановеното от първоинстанционния съд решение.
Въз основа на така събраните доказателства и тяхната самостоятелна преценка, настоящият
състав достига до извода, че срокът за изтърпяване на процесното наказание не е надвишен.
Мотивите на СГС са правилни и към тях следва да се препрати на основание чл. 272 ГПК.
След като не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на
държавата в лицето на съответния орган, въззивната жалба на ищеца се явява неоснователна
и е безпредметно обсъждането на оплакванията, касаещи наличието на вреди, техния обем и
справедливия размер за тяхното обезщетяване.
3
В обобщение, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение
ще следва да се потвърди изцяло. Неоснователността на главната искова претенция води до
неоснователност и на акцесорната за лихва.
При този изход в производството не следва да се присъждат разноски на въззивника.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3064 от 15.05.2020 г. по гр. д. № 3459/2018 г. по описа
на Софийски градски съд, ГО, I-1 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4