№ 107
гр. Айтос, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20252110100091 по описа за 2025 година
Производството е образувано по ИМ по чл. 49 СК, подадена от З. Н. С., ЕГН
**********, против В. Н. С., ЕГН **********. Поддържа се настъпила фактическа раздяла
между съпрузите и отчуждение между тях, поради което не могат да продължат да бъдат
семейство. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, за което се твърди, че
вина има ответника. Твърди, че от брака нямат родени непълнолетни деца. Иска се
прекратяване на брака поради настъпило ДНРБ (вината, за което твърди да е на ответника),
както и предоставяне ползване на семейното жилище. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ. Не се оспорват наличието на брак,
фактическата раздяла между страните, че съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца от
брака, както и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, но се твърди вината за това
да е на ищеца, излагайки подробно различна фактическа обстановка. Желае прекратяване на
брака поради ДНРБ (твърдейки, че изключителна вина за това има ищеца), желаейки
запазване на брачната си фамилия. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства и като съобрази закона, съдът
намира следното: Страните са съпрузи, като гр.брак е сключен на 03.02.1997 г. в ***, за
което е съставен акт за граждански брак № 7/03.02.1997 г., видно от представеното
удостоверение за сключен гр. брак. Не се спори, а и се установява, че страните нямат родени
от брака деца, които да са ненавършили пълнолетие.
От неоспорените твърдения на страните и останалите доказателства, вкл.
свид.показания на разпитаните свидетели, се установява, че от края на 2024г. страните са се
разделили окончателно, като всеки от тях се е установил да живее в отделно домакинство.
От тогава съпрузите са във фактическа раздяла. Страните нямат желание за запазване на
брачната им връзка. Във връзка с твърденията за настъпилата фактическа раздяла, вкл. и за
твърдените брачни провинения на насрещната страна бяха разпитани свидетелите Р. Я., Е.
Я., М.С. и К. С. /като показанията на последните двама свидетели съдът цени съобразно
чл.172 ГПК/.
Относно прекратяването на брака:При така установените факти съдът намира
1
иска за развод за доказан по основание. Бракът е доброволен и равнопоставен съюз между
мъж и жена, което предполага отношенията между съпрузите да са изградени на основата на
взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството. Настоящият
случай не е такъв - съпрузите са се отдалечили един от друг, като настъпилото отчуждение е
необратимо и близките взаимоотношения са разстроени до степен, че не е възможно това
състояние да се преодолее, така че да бъдат възстановени нормалните им отношения.
Решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно, а това сочи,
че липсва елемента на доброволност в брачната връзка между съпрузите. Потвърждение за
това състояние е безспорно установената фактическа раздяла между съпрузите, по време на
която същите не са правили опити да възстановят отношенията си, като желаят да
продължат живота си самостоятелно и отделно един от друг. За прекратяването на брака е
достатъчно да се констатира настоящото фактическо състояние в отношенията на страните,
което е несъвместимо с целите и функциите на брака. Съдът намира, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен по см. на чл.49, ал.1 СК, обуславящо извод за
основателност на иска за развод и същият следва да бъде допуснат от съда. С оглед данните
по делото според състава до дълбоко и непоправимо разстройство на брака се е стигнало по
вина на двамата съпрузи. Доколкото не се установи конкретно противобрачно поведение на
някой от съпрузите, което да е единствена причина за разстройството на брака, следва да се
приеме, че настъпилото отчуждение и неразбирателствата между страните са били
провокирани от поведението и на двамата съпрузи и нежеланието им да направят нужните
взаимни компромиси, за да продължат да живеят заедно. Точно за това не би могло да се
определи, че само поведението на единия от съпрузите е станало причина за изчерпване на
брачната връзка. Установява се, че страните са се разделили в края на 2024г., но не се
доказаха какви са конкретно причините за разрива в отношенията им. Съдът намира, че
настъпилото отчуждение между страните, довело впоследствие до разстройство на брака и
фактическа раздяла, е настъпило поради неполагане на достатъчно усилия от всеки от тях да
отстранят проблемите помежду си и да заздравят брака си, поради което и не може
изключителната вина за разстройството на брака да се възложи само на един от тях. При
това положение следва да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака носят и двамата съпрузи/ без значение чия вина е "по-голяма"/, предпоставено от това,
че са подходили егоистично и неотстъпчиво към субективно създадените от тях проблеми в
отношенията, пренебрегвайки дълга си, стремейки се всеки от тях да надделее със своето
"правилно отношение"към нещата, без да положат максимални и разумни усилия за
компромисното им разрешаване. Съдът приема, че с поведението си двамата съпрузи са
изпразнили брачната връзка от необходимото й съдържание, поради което и доколкото е
задължен да се произнесе по въпроса за вината намира, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата, за което и следва да понесат
отговорността за разтрогването му.
Относно ползването на семейното жилище:Искане за предоставяне на ползването
на семейното жилище е направено от съпруга. С оглед на това и предвид ангажираните
доказателства, че същото е съсобствено между него и сина му, съдът намира, че следва да му
2
се предостави ползването.
След като съобрази, че по предявения небрачен иск няма възражение от страна на
ответника по делото, както и че запазването на брачното име от съпругата е в рамките на
предвиденото от закона - чл. 53 СК, съдът намира, че същият следва да бъде уважен.
По разноските: На осн. чл.6, т.2 от ТДТКССГПК съдът определя ДТ за допускане
на развода в размер на 50 лв., която е внесена от страните. Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК
съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния
съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни
/както е в случая/ или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили, обуславящо извод за неоснователност на исканията на страните за
присъждане на разноски. Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между З. Н. С., ЕГН
**********, и В. Н. С., ЕГН **********, за което е съставен акт за граждански брак №
7/03.02.1997г. в ***, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на З. Н. С.,
ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, жената В. Н. С., ЕГН ********** да
носи брачното си фамилно име - С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3