№ 2119
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110161294 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба за изменение на решение № 14406 от 26.08.2023г., постановено по
гр.д. № 61294/ 2021г. в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД не е
подала отговор на молбата и не е изразила становище по същата.
Съдът, като обсъди доводите в молбата и като взе предвид събраните по делото
доказателства намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следните
правни съображения:
Относно присъдените на ищеца разноски:
Съдът счита, че е допусната грешка при изчисление на разноските на ищеца, които
следва да се присъдят на ответниците Михаил М. и Пламен М., поради което решението, в
частта за разноските, следва да бъде изменено в посочената част.
По отношение на присъдените на ответника разноски:
От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че между
страните е сключен договор за правна защита и съдействие, като страните са уговорили
безплатна защита по реда на чл. 38 ЗА. Настоящият състав счита, че при определяне на
размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери на
адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Както е посочено решението, съобразно решение
от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C- 428/ 16: „определянето на
минимални размери за адвокатските възнаграждения и установяването им като
задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главните производства,
1
възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под
тези минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C-184/13—
C-187/13, C-194/13, C-195/13 и C-208/13, EU:C:2014:2147, т. 43) член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу
адвокат да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да
провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба
действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат
до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“.
Националният съд не е обвързано от предвиденото в НМРАВ. Този извод на съда е основан
на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила
на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на
ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в
забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да
замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС- решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.
На първо място, посоченото тълкуване е приложимо и по отношение на адвокатските
възнаграждения, определени от съда, при осъществена безплатна адвокатска защита по реда
на чл. 38 ЗА. Този извод следва от принципа на равно третиране, забраняващ сходни
положения да се третират по различен начин, а различни положения да се третират еднакво,
освен ако такова третиране не е обективно обосновано. В случая липсват обективни
причини, налагащи такова различно третиране (по отношение на обвързаността на съда от
НМРАВ), като при приемане на тълкуването, изложено в молбата, възможността
адвокатското възнаграждение да бъде намалено под определения в НМРАВ ще бъде
поставена в зависимост единствено от това дали страните по договора за правна помощ са
угововорили предоставяне на безплатна защита по реда на чл. 38 ЗА или при заплащане на
възнаграждение от клиента. Още повече, че в хипотезата на чл. 38 ЗА размерът на
възнаграждението се определя едностранно от съда, без насрещната страна да има
възможност да направи възражение за прекомерност.
На следващо място, разбирането за ключовата роля на принципа за лоялно
сътрудничество е изключително широко развито в практиката на СЕС най-вече във връзка
със задълженията на националния съдия. Задължението за лоялно сътрудничество е
доразвито в практиката на Съда- CJCE, 19. 6. 1990, Factortame, C-213/89; CJCE, 22. 10. 1987,
Foto-Frost, 314/85; CJCE, 19. 11. 1991, Francovich, AJ C-6 et 9/90. От принципа на лоялно
2
сътрудничество СЕО извежда дори разбирането за директен ефект на норми на директива
(CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn,41/74) и задължението на националния съдия за съобразено
тълкуване (CJCE, 10. 4. 1984, Von Colson, 14/83, р. 26). В решението по делото Мarleasing
(CJCE, 13. 11. 1990, Marleasing, 80/86) Съдът очертава решаващата роля на националния
съдия за точното прилагане на интеграционното право и по-конкретно на директивите – той
е длъжен да остави неприложена всяка национална правна норма, която противоречи на
Съюзното право – дори ако противоречието се отнася само до общия смисъл и цел на даден
съюзен акт. Следва да се посочи и, че цялата философия на производството за установяване
на нарушения на държави-членки (по чл. 258 на ДФЕС) СЕС извежда именно от принципа
на лоялно сътрудничество (Така CJCE, 2007, Commission c/ Italie, C-135/05, р. 32).
Принципът на лоялно сътрудничество, като особен елемент от правния статус на
членуващата държава, намира проявление и в принципа на примат на правото на ЕС
„...Националният съдия, натоварен да прилага, в рамките на своята компетентност,
разпоредбите на Съюзното право, има задължението да осигури пълният ефект на тези
норми, като ако се наложи, остави неприложени, на своя отговорност, всяка, дори
последваща, противоречаща правна норма от националното законодателство, без да трябва
да иска или да чака предварителната ù отмяна по законодателен ред или по друг
конституционен ред...“ (CJCE, 9. 3. 1978, Simmenthal, 106/77).
Принципът на лоялно сътрудничество действа с принципа за ефективност на ПЕС,
който налага държавите да приемат необходимите мерки за прилагане на цялото Съюзно
право, като прилагат правни средства, осигуряващи ефективна правна защита в областите.
обхванати от ПЕС.
В обобщение, от принципите на лоялно сътрудничество и ефективност се извежда
задължението на националния съдия широко задължение за съобразено тълкуване, като
тълкува националното право в съответствие не само със съответните съюзни , но и в
съответствие с общия смисъл и цел на даден съюзен акт.
По отношение на фактическата и правната сложност на делото и критериите, по
които е определил размера на възнаграждението на процесуалния представител на
ответника съдът е изложил мотиви в постановеното решение.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата за изменение на
решението в частта за разноските и оставянето ѝ без уважение.
Мотивиран от изложеното. съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 14406/ 26.08.2023г., постановено по гр. дело № 61294 по описа за
2021г. на Софийски районен съд, 170 състав, на основание чл. 248 ГПК, като
ОТМЕНЯ осъждането на П., с ЕГН **********, да плати на "Топлофикация София"
3
ЕАД, с ЕИК *********, разноски над сумата 33,85 лева до сумата 66,97 лева.
ОТМЕНЯ осъждането на М., с ЕГН**********, да плати на "Топлофикация София"
ЕАД, с ЕИК *********, разноски над сумата 33,85 лева до сумата 66,97 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на решение № 14406/ 26.08.2023г.,
постановено по гр. дело № 61294 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 170 състав, в
частта за разноските, като бъде изменено присъденото на адв. Р. Р. възнаграждение за
осъществено безплатна защита на М. и П. в производството по гр. дело № 61294/ 2021г. по
описа на СРС. на основание чл. 248 ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4