Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети
май през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 15683/2020 година на
ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на П.Х.Х. ЕГН **********,***,
чрез адвокат Б.Г.Б. ***, против ответника „С.“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище
и адрес ***, представляван от едноличния
собственик и управител ****,
ЕГН:**********, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, с която
са предявени обективно съединени искове, за осъждане
на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер на 9032.65 лв. (девет хиляди
тридесет и два лева и 65 стот.), като получена без
основание, представляваща сбора на сумите:
- 3600.00 лв. с вкл. ДДС - цена
косене на лавандула по т.т.6 от проформа фактура
№ 2510; - 1411.31 лв. – лихва забава за периода
13.07.2019г.-07.08.2020г.; - 1440.00 лв. с вкл. ДДС - такса за съхранение
на казан от 01.08.2018г. до 07.08.2020г. - 24 месеца
по 50 лв. на месец;
- 128.96 лв. - лихва
за забава за всяко месечно
плащане от 01.08.2018г. до 07.08.2020г.; - 2340.00 лв. с вкл.
ДДС - такса за
съхранение на казани от 10.07.2019г. до 07.08.2020г. - 13 месеца по 150 лв.
на месец;
- 112.38 лв. - лихва
за забава за всяко месечно
плащане от 10.07.2019г. до 07.08.2020г., заедно със законната
лихва върху главницата от завеждането
на иска до
окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че на
29.05.2019г., в качеството си на земеделски
производител /ЗП „П.Х."/, като Възложител, ищецът сключил с ответника „С." ЕООД, като
Изпълнител, Договор за преработка на
етерично-маслени култури, посредством процес на дестилация в производствена база, собственост на Изпълнителя, находяща се в гр.Добрич, СПЗ, при което растителната
маса за преработка
се предоставя от Възложителя.
Твърди, че в изпълнение на договора заплатил
аванс в размер на 2520 лв. с включен ДДС и доставил суровината до Дестилерията за преработка. Твърди, че широко
разпространената практика в бранша за преработка и търговия с етеричномаслените
култури е, след извършване на дестилацията, самата Дестилерия
да изкупи от земеделския производител добитото масло и се ангажира с неговата
продажба, тъй като големите търговци се обръщат за информация към дестилериите и посредниците, а не
директно към земеделските производители. Твърди, че с ответника се договорили
след извършване на изваряването добитото масло да бъде съхранено в Дестилерията до намиране на купувач чрез Дестилерията. Твърди, че управителят на дистилерията
****настоявал маслото да не излиза физически от нея, защото не можел да
проследи и гарантира качеството, ако то излезе оттам. Твърди, че **** отказвал
да издаде фактура за извършеното изваряване, за да не се задължава с начисления
данък добавена стойност (ДДС) към бюджета, като обещавал, че след продажба ще
прихванат насрещно дължимите суми между тях. Твърди, че въпреки разговорите, не
му била предостаена фактура за плащане до 27-04-2020
година (Проформа- фактура № ****). Твърди, че по
същия начин се били договорили и за преработено миналата година масло от
реколта 2018г., което също към този момент се намирало в Дестилерията
на ответника и поради липсата на купувач не било изкупено още от "С."
ЕООД. Твърди, че тази неформална
договореност не включвала клаузи за лихви и други санкции за забавени
плащания, забавено предаване на маслото, задържане на същото, съхранение, наем или
други, извън Договора от 29.05.2019г.
Твърди, че след като изминали повече от девет
месеца и настъпил новия производителен сезон и след проведени проучвания с
колеги в бранша и разговори с представители на ответника установил, че от
страна на Дестилерията не се извършват необходимите
действия или се извършват съвсем недостатъчни такива, които да доведат до
реализация на пазара на добитото масло, включително това и от 2018г. Приел, че Дестилерията не е в състояние и не изпълнява
договореностите за реализация на продукцията и затова на 26.04.2020г. поискал
от ответника информация за количеството на дестилираното масло, броя на
извършените варки и фактура за извършената услуга по
изваряването. Твърди, че на следващия ден получил исканата информация, заедно с
проформа фактура № 2510 на стойност 12900 лв. /без
вкл. ДДС/, като в тази стойност бил включен платения от него аванс от 2100 лв.
/без вкл. ДДС/. Твърди, че фактурата включвала и услугата „косене на
лавандула" на стойност 3000 лв. /без вкл. ДДС/. Твърди, че видно от
Договора от 29.05.2019г. събирането и транспортирането на суровината лавандула
до Дестилерията се извършва със сили и средства на
ищеца. Твърди, че събирането /косенето/ и доставянето на растителната маса до Дестилерията е извършено от него, съгласно договора.
Твърди, че ответникът - Дестилерия не е имал
задължения по договора от 29.05.2019г. да извършва и не е извършвал никакви
действия по косене /събиране/ на доставената от мен за преработване лавандула,
нито за своя, нито за сметка на ищеца. Твърди, че не успял да убеди ответника,
че не дължа тази сума /3600 лв. с вкл.ДДС/ за косене, тъй като такова не е
извършвано от Дестилерията.
Твърди, че в следващите няколко месеца
ответникът продължил да настоява за дължимостта на
сумата за косене и въпреки исканията на ищеца за предаване след заплащане на
добитото масло, отказвал да му го предаде. Твърди, че не му било предадено и
маслото от 2018г., заплащането на изваряването на което било отдавна извършено.
Твърди, че на 05.08.2020г. отправи в писмена форма поредно искане до ответника
да му предаде собственото му масло. Твърди, че в отговор с имейл от
07.08.2020г. ответникът му заявил, че освен сумата по проформа
фактура № 2510 /с включена сума за „косене" от 3000 лв. без вкл. ДДС/,
ищецът дължи на ответника и следните суми:
- 1411.31
лв. - лихва забава за периода 13.07.2019г.-07.08.2020г.;
- 1320.00
лв. с вкл. ДДС - такса за съхранение на казан от 01.08.2018г. до 07.08.2020г. -
24 месеца по 50 лв. на месец;
- 128.96
лв. - лихва за забава за всяко месечно плащане от 01.08.2018г. до 07.08.2020г.;
- 2145.00
лв. с вкл. ДДС- такса за съхранение на казани от 10.07.2019г. до 07.08.2020г. -
13 месеца по 150 лв. на месец;
- 1.12.38
лв. - лихва за забава за всяко месечно плащане от 10.07.2019г. до 07.08.2020г.
Твърди, че в изявлението на ответника изрично
било посочено, че добитото масло през 2018г. и 2019г. ще му бъде предадено след
заплащане на всички посочени суми. Твърди, че в разговори с ответника изрично
оспорил основанието и съответно дължимостта на
исканите суми за „косене", лихви, такси за съхранение и лихви върху тях,
тъй като такива услуги, такси и лихви не били предвидени в Договора от
29.05.2019г., а освен това липсвали и в неформалните договорености за
изкупуване и продажба между тях. Твърди, че оспорванията
му и исканията за споразумение не били приети от ответника, който продължил да
настоява, че докато не му плати всички тези суми няма да му предаде маслото.
Твърди, че независимо от липсата на основание
за тези искания на ответника и неговото оспорване на дължимостта
им поради тази липса на основание, бил принуден да извърши плащането, тъй като
само по този начин можел да получи вещите си, задържани неправомерно от
ответника и да избегне по-големи вреди. Твърди, че в началото на август 2020
год. получил предложение от фирма „Агро продукт"
ЕООД- Казанлък да изкупят маслото му от 2018, 2019 и 2020 година по цени 65
лева на килограм без ДДС за реколти 2018 и 2019 ( около 800 кг масло) и 80 лева
на килограм за реколта 2020 година- около 360 килограма масло. Твърди, че на
05-08-2020 получих авансово плащане в размер от 96960 лева с ДДС от купувача и
незабавно се опитал да се свържи с Бохос ****, за да
заплати дължимите суми и да получи маслото си, но не успял и му изпратил
телеграма със заверен текст да предаде маслото. Тъй като не успял да се свърже
с Бохос Гарагьозян, на 6
август върнал сумата от 62400 лева с ДДС на фирма „Агро
продукт" ЕООД/.
Твърди, че на 18.08.2020г. заплатил на
ответника сумата от 18077.65 лв., а след писмо с корекция на ДДС заплатил на
21.08.2020г. още 315.00 лв. или общо заплатил на ответника сумата от 18392.65
лв. Тази сума включвала:
- 9360 лв. с вкл. ДДС - цена изваряване на лавандула и 3 бр. варели по т.т.1-5 от проформа фактура № 2510,
която сума не оспорва.
- 3600.00 лв. с вкл. ДДС - цена косене на лавандула по т.т.6 от проформа фактура № 2510,
която сума оспорва като платена без основание:
- 1411.31 лв. - лихва забава за периода 13.07.2019г.-07.08.2020г., която
сума оспорва като платена без основание;
- 1440.00 лв. с вкл. ДДС - такса за съхранение на казан от 01.08.2018г.
до 07.08.2020г. - 24 месеца по 50 лв. на месец, която сума оспорва като платена
без основание;
- 128.96 лв. - лихва за забава за всяко месечно плащане от 01.08.2018г.
до 07.08.2020г., която сума оспорва като платена без основание;
- 2340.00 лв. с вкл. ДДС- такса за съхранение на казани от 10.07.2019г.
до 07.08.2020г. - 13 месеца по 150 лв. на месец, която сума оспорва като платена
без основание;
- 112.38 лв. - лихва за забава за всяко месечно плащане от 10.07.2019г.
до 07.08.2020г., която сума оспорва като платена без основание.
Приема, че сборът на платените на ответника суми без основание в размер
на 9032.65 лв., представляваща цената на настоящия иск. Твърди, че тези суми са
получени от ответника „С." ЕООД без основание и между тях не съществува
правоотношение, което да оправдае получаването на средствата и липсва основание
и за задържане на полученото.
Твърди, че ответникът отказва да му възстанови посочените без основание
суми, предвид което за него съществува правния интерес от завеждане на
осъдителен иск срещу „С." ЕООД за заплащане на сумата от 9032.65 лв., като
дадена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изразява
становище за основателност на иска.
Оспорват се исковите претенции.
Оспорва се част от изнесената фактическа обстановка. Твърди се изправност на
ответника и неизправност на ищеца по съществуващото облигационно
правоотношение. Оспорват се твърденията относно неизвършена от ответника услуга
по окосяване на продукцията на ищеца. Твърди се, че е постигната устна
договорка за тази дейност, поради което се дължи заплащането й.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна
следното:
В хода на производството бяха
представени и приети следните писмени доказателства: Договор за преработка на етерично-маслени култури от 29.05.2019г.;
Имейл от 27.04.2020п; Проформа фактура № ****/27.04.2020г.;
Писмо-покана със заверка на съдържанието по Телепоща
от 05.08.2020г.; Имейл от 07.08.2020г.; Платежно нареждане от 18.08.2020г. Уникредит Булбанк; Имейл от 21.08.2020г.; Платежно
нареждане от 21.08.2020г. Уникредит Булбанк; фактура
№ **** от 05.06.2019 г., фактура № **** от 20.08.2020 г., приемо-предавателен
протокол от 20.08.2020 г., електронни
писма от 26.04.2020, 27.04.20, 06.08.20,07.08.20; 11.08.20; 13.08.20; 14.08.20;
19.08.20; 20.08.20; 21.08.20; 24.08.20; справка за
задълженията към 07.08.20 година.
За страните по делото е
безспорно, че на 29.05.2019г. между тях е сключен Договор за преработка на
етерично-маслени култури собственост на ищеца, посредством процес на дестилация
в производствена база, собственост на Изпълнителя, находяща
се в гр.Добрич, при което растителната маса за преработка се предоставя от
ищеца.
В договора е регламентирано, че
ищецът се задължава със свои сили и средства да събира и транспортира
суровината до дестилерията по време на кампанията.
Ответното дружество е поело задължение да предложи подходящ график за доставка
на суровина и да извършва необходимите дейности по подготовка, така че да
предотвратява престой на суровината в дестилерията
повече от 12 часа до започване на преработката. Страните са се договорили да
определят по взаимно съгласие минимум 2 седмици преди кампанията План- график
за преработка на суровината. Съгласно договора се предвиждали общо 70бр. варки, при единична цена на варка
300лв. без ДДС, прогнозно количество: 70, обща ст-ст
21 000 лв. без ДДС. Ищецът се е задължил да заплати на ответника срещу издаване
на фактура, както следва: Аванс в размер на 2100 без вкл. ДДС, в срок до
07.06.2019г. Доплащане разликата между стойността на Аванса и стойността на
реално осъществените варки по време на кампанията в
срок до 3 дни след преработката на цялото количество. Регламентирано било, че
плащанията се извършват по банков път, по посочена в договора банкова сметка.
***и преработката на цялата доставена суровина при
условията на договора, да извърши възложената му работа със собствени
материали, средства и работна ръка, като влага в преработката само качествени
материали. При наличие на достатъчно суровина, да осигури 3/4 от
производствения капацитет на Дестилерията по време на
Кампанията. Да заплаща всички разходи за горива, ток, вода и заплати на
персонала. Да осигури непрекъсваем цикъл на работа на Дестилерията
по време на Кампанията при наличие на Суровина. Да осигури при работата на Дестилерията постигане на производствен процес, който да
отговаря на всички действащи нормативни изисквания за безопасност на труда и
опазване на околната среда.
От своя страна ищецът се е задължил да прибира и
доставя суровината до Дестилерията, съгласно
утвърдения график и съобразено с осигурения производствен капацитет. Да
организира собствения си персонал и/или подизпълнители за прибиране и доставка
на Суровината. Да приеме след предварително съгласуване план - график за
дестилация. Да осигури суровина за преработка в размер в количество за минимум
60% от прогнозното количество на варките. В същото
време е регламентирано, че ищецът има право във всеки момент/етап от
изпълнението на договора да осъществява контрол на терен в дестилерията
относно изпълнението относно качество, количества, технически параметри и др.,
без с това да пречи на оперативната самостоятелност на ответника. Да получи от
ответника точно, качествено, в срок и без отклонения изпълнение на възложената
работа по преработка в целия срок на кампанията, както и да получи добитото от
преработка масло в пълен обем, след заплащане на 100% от дължимата сума за
преработка.
Страните са регламентирали, че измененията,
допълненията и всякакви промени в този договор, могат да се правят само по
взаимно съгласие на страните в него, изразено в писмена форма.
От представена по делото Фактура №№:**** от
05.06.2019г. се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество аванс
по сключения договор за преработка на масла в размер на 2100лв. без ДДС /2
520.00лв.с ДДС/.
От приложена и неоспорена от страните кореспонденция
по електронна поща, регламентирана в подписания от тях договор се установява,
че на 26.04.2020г. ищецът е отправил писмо до ответното дружество, в което с
оглед приключване на договорните им отношения за 2019 г., моли да му бъде
изпратена справка с количеството на дестилираното масло и броя на извършените варки, както и фактура за извършената услуга.
На 27.04.2020г. ответното дружество изпраща на ищеца
писмо отново по електронна поща, с което го уведомява подробно за извършените варки и общия размер на добитото количество масло – 719 кг.
Към същото писмо са приложили проформа фактура за
размера на задълженията за плащане.
От приложената към електронното писмо проформа фактура №:**** от 27.04.2020г., съгласно която
задълженията на ищеца към ответното дружество са както следва: изваряване лавандула К - 24бр. с
единична цена от 300.00лв., на обща стойност 7200.00лв. без ДДС, изваряване-лавандула К4 - 5бр. с
единична цена от 220.00 лева, на обща стойност 1100.00 лева без ДДС, изваряване лавандула К - Збр. с единична
цена от 350 лева, на обща стойност 1050.00 лева без ДДС, изваряване лавандула К4 - 1бр. с единична цена от 250.00лв., на
обща стойност 250.00 лева с ДДС, варел
поцинкован 200л. 3бр. с единична цена от 100.00лв., на обща стойност 300.00
лева без ДДС, косене на лавандула 1бр. с единична цена от 3000.00лв., на обща
стойност от 3000.00 лева с ДДС. Общата дължима стойност по тази фактура е
определена на сумата от 12900.00 лева без ДДС /15480.00 лева с ДДС/.
С писмо изпратено по електронна поща от 06.08.2020г.
ищецът уведомява ответника, че го кани в срок до края на работния ден на 07.
Август 2020 г., да му изпрати фактура за плащане на дължимите по същия договор
суми за извършена от дружеството услуга. Уведомява ответника, че писмото
представлява покана за споразумение между страните по т.23 от договора от
29.05.2019г., като определя срок за постигане на споразумението до 17.00 ч. на
07. Август 2020г., като при продължаваща липса на комуникация от ответната
страна и след изтичане на този срок ще предприеме действия по съдебен ред срещу
дружеството за получаване на собственото му лавандулово
масло.
С писмо от 07.08.2020г. ответното дружество отговаря
на ищеца, че в продължение на повече от 1 година и няколко месеца не е проявил
интерес към изпълнението на задълженията си по сключения между тях Договор за
преработка на етеричномаслени култури от 29.05.2019г., като в същото време са
били установени множество устни разговори за уреждане на отношенията им.
Изтъква се, че изпълнението на услугата от ответната страна е завършено още към
10.07.2019г., като в същия срок очаквали ищеца да извърши плащането на цялото
преработено количество съгласно чл. 9 на същия Договор. Изтъква се, че поради
забава от страна на ищеца, същият следва заплати цената на извършената услуга
при условията на чл. 8 и чл. 9 от Договора, като освен главница от 12960лв съгласно проформа
фактура, след приспадане на авансова сума от 2100лв, и законна лихва, считано
от 13.07.2019г. до окончателното погасяване на задължението. Отразено е, че за
съхранението на преработената суровина, ищецът дължи обезщетение от 50лв. на
месец за казан с масло, оставен на съхранение ведно със законоустановените
лихви. Общо това са: 1 варел, оставен на съхранение от 01.08.2018г. до
07.08.2020г. и три казана на съхранение от 13.07.2019г до 07.08.2020г. ведно
със законоустановена лихва за просрочие.
Ответникът прилага към електронното писмо справка за задълженията на ищеца по
договора, валидна към 07.08.2020г. Ищецът е уведомен, че след изпълнението на
задълженията по тези плащания в 3-дневен срок, ще му бъдат предадени
преработената суровина.
В ново съобщение по електронна поща от 13.08.2020г.,
ответникът кани ищеца да потвърди готовността си да платите еднозначно, като
при получаване на отговор, ще му бъде предоставена нова справка с натрупаните
нови лихви по задълженията, в която те ще са изчислени до следващия работен
ден, заедно с банкова сметка ***.
На 14.08.2020г. ищецът отправя искане до ответното
дружество за предоставяне на банкова сметка, ***.
На 17.08.2020г. ответното дружество изпраща на ищеца
номер на банкова сметка, ***-дневен срок.
С писмо от 19.08.2020г. ищецът уведомява ответното
дружество, че е извършено плащане по банков път на претендираното
задължение и го кани да му предаде лавандуловото
масло на 20.07.2020г./вероятно е допусната техн.грешка
и датата е 20.08.2020г./
С писмо от 20.08.2020г. ответното дружество заявява на
ищеца, че е имало готовност да предаде маслото на тази датата, но поради
бездействие на ищеца определя нова дата за предаването – 24.08.2020г.
С писмо от 21.08.2020г. ответното дружество заявява на
ищеца, че е допусната грешка при изчисляване на дължимия ДДС, като дължимата от
ищеца сума за доплащане е 315.00лв., а крайният размер на дължимата сума е
18392.65лв. с ДДС.
От издадена от ответното дружество фактура №: **** от
20.08.2020г. се установява, че задължението на ищеца към ответника по сключения
договор е както следва: такса за съхранение на казан - 3150.00лв. без ДДС, цена
за изваряване-12900.00лв. без ДДС и приспадане на авансово плащане от
2100.00лв. без ДДС. Във фактурата като задължение е включена и сумата от
1652.65лв. без ДДС, представляваща обезщетение за забава на плащането. Общият
размер на задължението е 18392.65лв. с ДДС.
По делото е приложен неоспорен от ответника разходен
касов ордер от 21.08.2020г., с който ищецът заплаща на ответника допълнително
начислената му сума от 315 лева.
От приложен по делото Приемо-предавателен
протокол от 20.08.2020г./носещ подписа на ответното дружество/ неоспорен от
ищеца се установява, че на същата дата ответното дружество е предало на ищеца
етерично масло в количество от 714,800 кг. В протокола е уточнено, че с
подписването му, страните заявяват, че приемат изпълнението без възражения и
няма да имат претенции към изпълнението на договора, включително финансови.
В хода на производството в полза на страните бяха
допуснати гласни доказателства, чрез изслушване на свидетелите: Димитър Минков
Манолов и Младен Г. Белов в полза на ответника.
В показанията си св.Манолов/без родство и дела със строните/ заявява, че е шофьор на камион и е бил нает през
лятото на 2019г. лично по телрефон от ищеца П.Х. за
натоварване и транспортиране на лавандулови растения
от нива, която се намира между село Осеново и Кранево. Ищецът му обяснил, че
трябва да превози растенията до базата на Младен в гр.Добрич. Твърди, че този
Младен всъщност също бил на нивата и той извършвал с трактор косенето на лавандуловите растения, които после били натоварени на
камиона му. Твърди, че ищецът присъствал лично на косенето, когато и свидетелят
пристигнал. След около 10 минути ищецът си тръгнал и казал на свидетеля, че ще
го чака в базата в гр.Добрич. След като Младен извършил косенето, с багер и
ръчно от други работници, количеството растения били натоварени на камиона на
свидетеля. Заявява, че коситба е била извършвана и през предходни дни, но друг
камион, който се е повредил ги е транспортирал и затова ищеца се обадил на
свидетеля, за да го ангажира за този ден. След това транспортирал стоката до
базата в гр.Добрич, като мястото й му било обяснено от ищеца, който поддържал
със свидетеля постоянна връзка по телефон. Ищецът бил в базата, когато
свидетелят пристигнал с камиона. Растенията били разтоварени и ищецът заплатил
лично на свидетеля за извършената услуга. През това време в базата дошъл и
Младен, който бил приключил с косенето. Твърди, че когато пристигнал в базата в
гр.Добрич, там имало разтоварено количество лавандула, за което разбрал, че
също било на ищеца, което все още не било преработено.
В показанията си св. Белов/без
родство и дела със страните – служител в отнетното
дружество/ заявява, че работи в „С.“ ЕООД, като е назначен съм като огняр в дестилерията в гр.Добрич, но помага за всичко останало.
Твърди, че от 2018г. съществуват търговските отношения между ответното
дружество и ищеца, във връзка с преработване на собствени на ищеца
етерично-маслени растения и добиване на масло от тях. През 2019г. са продължили
съвместната си работа. Твърди, че лично е присъствал на преговорите между ищеца
и управителя на ответното дружество. Твърди, че ищецът заявил желание отново и
през 2019г. да бъде преработено от ответника количеството лавандула, което ще
добие, като освен това помолил да бъде извършена от ответното дружество и
дейността по коситбата на самите растения от нивата до с.Осеново. Свидетелят
твърди, че ищецът и управителя на ответното дружество са се разбрали за
извършване на коситбата, ищецът да заплати цена от 3000 лева на ответника, като
ищеца се съгласил. Заявил, че сам ще осигури транспорта на растенията от нивата
до дестилерията. Твърди, че ишщецът
изрично желаел да се сключи договор за преработката на продукцията със „Сарис“, като косенето било договорено допълнително, тъй
като имало вероятност ищеца да си намери друга техника, която да е по наблизо,
тъй като техниката на ответника била далеч - в с.Сенокос, т.е. имало вероятност
ответното дружество и да не извърши тнази услуга, ако
ищеца упспее да договори с друг да я извърши. Твърди,
че ищецът му се обадил и заявил, че желае те да извършат коситбата, която да
започне на 1.07.2019 г., поради което от ответното дружество транспортирали
предния ден косачката с трактора и ремаркето и на 1.07.2019 г. започнали да
косят. Заявява, че ищецът присъствал при започването на косенето присъстваше,
като бил ангажирал непознати за свидетеля шофьор на камион и шофьор на багер и
работници, които да натоварят откосеното. След откосяване на определено
количество ищецът придружил камиона до дестилерията,
за да се прецени, дали е достигнала технологична зрялост. Практиката била
винаги при изваряванията собствениците на растенията да присъстват, за да се
уверят колко варки и с какви съдове се извършват,
какво количество и качество масло си добива. Заявява, че косенето,
транспортирането и изваряването на лавандуловите
растения на ищеца продължило няколко дни, като изваряването се извършвало
денонощно, за да може растенията да са свежи и да не се губи масло. Шофьор на
камиона било лице на име Митко-нает от ищеца, с когото свидетеля се запознал
тогава. Заявява, че ищецът е присъствал през всички дни на изваряването на
цялото количество лавандула, както и на приключването на преработката. След
това трябвало да заплати преработката и косенето и да си вземе добитото масло.
Твърди, че между ищеца и ответното дружество нямало уговорка за съхранение на
маслото в базата на ответника, както и нямало договорка ответното дружество да
продава количеството масло. Твърди, че лично е разговарял няколко пъти с ищеца
по телефон, за да си плати извършените услуги и да вземе маслото си, но ищеца
отговарял, че не разполага със средства, а в същото време има налично и
непродадено масло от 2018г. Свидетелят заявява, че през цялото това време
ответното дружество е съхранявало маслото на ищеца. Твърди, че през м.април
2020г. ищецът заявил, че е намерил купувач на маслото и иска ответното
дружество да му изготви справка за задълженията му към тях, за да плати и да си
вземе маслото. Свидетелят заявява, че му изготвили и изпратили подробна справка
за дейностите по преработката и добитите количества, както и за задълженията за
съхранение и коситба. Ищецът отново не платил своевременно , а едва през
м.август 2020г. Твърди, че не знае ищецът да е отправял някакви възражения по
отношение задълженията за заплащане. Пред него били изтеглени количествата
масло, той дори взел проби от маслото, които да представи на потенциалния
купувач. След това изготвили протокол и му предали маслото.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели като
правдиви и обективни, отразяващи възприетите от тях самите обстоятелства.
По искане на ответната страна бе допусната съдебно
счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице приема, че средния пазарен
наем на месец за съхранение на обработено количество суровина от 455 кг. лавандулово масло е в размер на 100 лева месечно, или
общият размер за периода от 18.07.2019г. до 07.08.2020г. е 1267 лв. Вещото лице
определя размера на лихва за забава за всяко месечно плащане за наем в периода
от 21.07.2019г. до 07.08.2020г. на сумата от 72,39 лева. Вещото лице определя
размера на дължимото обезщетение за забава върху сумата 9360лв. за периода от
21.07.2019г. до 07.08.2020г., - сумата от 998,40 лева.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация
чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване между него и ответника, тоест фактическото предаване на
материалното благо и получаването му от другата страна и липсата на основание
за това.
В тежест на ответника е да установи дължимостта на сумата, като
обори твърдения от ищеца отрицателен факт и установи, че плащането на процесната сума е извършено и прието в изпълнение на
конкретно правоотношение, като индивидуализира същото по страни, предмет и дата
на възникване, или да установи точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за връщане на полученото на липсващо /отпаднало
основание.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице
валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или
въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е извършено
след прогласяване унищожаемостта на сделката.
Съдът приема за безспорно между страните, че на
29.05.2019г. между тях е сключен Договор за преработка на етерично-маслени
култури собственост на ищеца, посредством процес на дестилация в производствена
база, собственост на Изпълнителя, находяща се в
гр.Добрич, при което растителната маса за преработка се предоставя от ищеца.
Безспорно е изпълнението от страна на ответното дружество качествено и в срок
на изпълнението по преработката и добиването на масла, както и предаването им
на ищеца. Безспорни са и моментът на предаването им.
Видно от текста на договора –чл.8 и чл.9, ищецът е
следвало да заплати добитото вследствие преработка лавандулово
масло както следва: аванс в размер на 2100 без вкл. ДДС, в срок до 07.06.2019г.
– реално заплатен на 05.06.2019г., а доплащането на разликата между стойността
на аванса и стойността на реално осъществените варки
по време на кампанията, в срок до 3 дни след преработка на цялото количество.
Съдът не споделя становището на ищеца, че за него не е
настъпил падеж на задължението преди м.август 2020г., тъй като съгласно
договора, ответното дружество не било издало и изпратило на ищеца фактура за
дължимите вследствие изпълнение на договора суми. В чл.8 от договора
действително е регламентирано, че „Възложителят се задължава да заплати на
Изпълнителя срещу издаване на фактура, както следва: Аванс в размер на 2100 без
вкл. ДДС, в срок до 07.06.2019г.“. Ответната страна не оспорва, че действително
това плащане от ищеца е извършено, на база своевременно издадена от ответника
фактура. В същото време в разпоредбата на чл.9 от Договора липсва подобен модалитет, т.е. задължението за плащане от страна на ищеца
на окончателната стойност на изработеното не е обвързано с издаване на фактура
от ответната страна.
В подписания между страните договор не е определена
конкретна дата за изпълнение на задълженията от страна на ищеца, като в
разпоредбата на чл.9 от Договора е регламентирано, че доплащане разликата между
стойността на аванса и стойността на реално осъществените варки
по време на кампанията в срок до 3 дни след преработка на цялото количество. От
събраните по делото гласни/посредством разпита на св.Белов/,
така и от писмените доказателства/приложени писмени справки в проведена между
страните кореспонденция по електронна поща/ - неоспорени от ищеца се
установява, че окончателното преработване на предоставените от ищеца лавандулови растения и добиване на цялото количество лавандулово масло е приключило на 18.07.2019г. Съдът
приема, че от тази дата тече тридневния срок, в който ищецът е следвало да
заплати извършените услуги от ответното дружество. От показанията на св.Белов се установява, че ищецът лично е присъствал на
дейностите по изваряване на цялото количество и е бил запознат както с
качествата на добитото масло, така и с добитото количество. В отговора на
исковата молба и в проведено открито съдебно заседание ответникът твърди, че
ищецът лично е присъствал и е контролирал всяка една от извършените варки, през всички дни на преработката. Ищецът не оспорва
тези твърдения, поради което съдът приема, че той действително е бил запознат с
процеса на преработката и резултата – добитите по качество и количества масла.
Той е бил запознат и с броя на изваряванията/варки/,
които на практика са остойностявали и възложената дейност по преработка
съгласно чл.7 от договора, а именно 300лв. за всяка варка.
Съдът приема за доказано, че ответното дружество е
преработило окончателно цялото количество в срок до 18.07.2019г., като видно от
показанията на св.Белов, в изпълнение на чл.14 от
Договора, лично ищецът е присъствал при изваряването на цялото количество.
Предвид
горното, съдът намира за частично основателно възражението на ответника, досежно основанието му за претендиране спрямо ищеца на
сторени от ответника разноски, поради изпадане в забава на ищеца/кредитор/
относно неоснователно неприемане на предложеното му от ответника/длъжник/ изпълнение
на задълженията по договор за изработка, а именно приемане и заплащане на
всички договорени между страните действия по добиване и преработка на лавандулови насаждения и преработване и добиване на масло
от тях.
Съдът приема, че ищецът в
качеството си на кредитор е изпаднал в забава след 21.07.2019г., когато
неоправдано не приема изпълнението от страна на ответника /длъжник/ възложената
работа. Приемането на изпълнението освобождава длъжника и когато то не бъде
осъществено, длъжникът изпада в едно по-неблагоприятно положение. Съгласно чл.
264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа,
като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят
по-късно. По делото бе безспорно установено, че макар и забавено, ищецът е
приел изпълнението, като не е известил ответника, а и не са наведени подобни
доводи и пред съда, относно евентуално наличие на недостатъци на изпълнението.
Съгласно разпоредбата на
чл.96 ЗЗД, когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него и в негова
тежест са необходимите разноски, направени поради неговата забава. От
приложените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че от
момента на забавата на ищеца – 21.07.2019г., до 07.08.2020г./датата на
изготвяне от ответното дружество на справка за задълженията/ преработените през
2019г. 455 кг. масло – собственост на
ищеца е било съхранявано при изискуемите специфични условия и съдове от
ответното дружество, поради което ищецът му дължи сторените разноски за
съхранението през този период.
От заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза се установява, че сторените
от ответното дружество разноски по съхранение на 455 кг. масло на ищеца се
изразяват в ползване на техни съдове и помещения за съхранение при специфични
условия на влажност и температурни режими, включващи ползване на електроенергия
и денонощна охрана, поради което определя размера на месечни разноски от
167лв., или общо за целия период от 12 месеца- сумата от 1267лв., дължима от ищеца спрямо ответното дружество.
Вещото лице изчислява и
размера на обезщетението за забава върху тази сума за визирания период, на
стойност 72,39 лева.
Съдът намира за доказано и възлагането от страна на
ищеца спрямо ответното дружество на извършване и на услугата „косене“ на лавандуловите насаждения. Безспорно е установено, че лавандуловите насаждения са били окосени, превозени и
преработени. Ищецът не проведе доказване на твърденията си, че друг, а не
ответното дружество е извършило окосяването. В същото време и двамата свидетели
на ответника твърдят, че именно св.Белов – работник в
ответното дружество е извършил окосяването, като ищецът е присъствал на
косенето. Св.Белов категорично заявява, че в негово
присъствие ищецът и представляващия ответното дружество са се договорили срещу
сумата от 3000лв., ответното дружество да извърши тази дейност по косене.
Предвид горното съдът намира, че за ищеца е било
налице задължение за заплащане в полза на ответното дружество на сумата от 3000лв.
без ДДС/3600лв. с ДДС/.
Предвид установената забава на плащането, на ответното
дружество се следва и обезщетение за забава върху тази сума за периода от
забавата – 21.07.2019г., до
07.08.2020г./датата на изготвяне от ответното дружество на справка за
задълженията/ в размер на 320 лева.
Съдът приема, че ищецът
дължи на ответното дружество и обезщетение за забавеното плащане на
неоспорените от него дейности по преработване на етерично-маслените растения в
размер на 11880 лв. с ДДС/съгл. фактура №149/20.08.2020г./, изчислено от съда
посредством лихвен калкулатор на сумата от 1267,20 лева за периода от
21.07.2019г. до 07.08.2020г. Тази сума е била включена в общия претендиран от ответното дружество размер на обезщетение за
забава /1652,65лв./ във фактура №149/20.08.2020г.
В същото време съдът
приема, че от ответната страна не бяха представени никакви доказателства за задължение на ищеца за претендирани разноски по съхранение по отношение на 264 кг.
масло, които 214 кг. за периода 01.08.2018г. до 07.08.2020г. и 50 кг. за
периода 10.07.2019г. до 07.08.2020г.
Съдът установи, че реалния размер на
дължимите от ищеца обезщетения за забава изчислен като законна лихва за
периода, е по-висок от вменения му и заплатен от него към ответното дружество.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът не успя да докаже
изцяло изправността си по твърдяното облигационно правоотношение, касателно постигнато между страните съгласие относно
дейностите, които следва да бъдат осъществени от ответното страна и по
отношение своята изправност по отношение заплащане и приемане на преработеното
количество масло.
По отношение на разноските:
При този изходът на спора, разноски се следват и на
двете страни.
Ищецът представя списък с разноски, като претендира
репариране на държавна такса в размер на 361,31 лева, като съобразно уважената
част от исковете му се следва сумата от 110,17 лева.
Ответното дружество представя списък с разноски както
следва: 200лв. за депозит за СОЕ и 800лв. адвокатско възнаграждение, както
съразмерно с отхвърлената част от исковете му се следва сумата от 695,07 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.“
ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес ***, да
заплати на П.Х.Х.
ЕГН **********,***, на основание чл.
55, ал.1 ЗЗД, като получени на
липсващо основание сувмата в общ размер от 2754,34 лева /две хиляди седемстотин петдесет
и четири лева и 34 стотинки/, включваща следните суми: сумата от 1440.00 лв. с вкл. ДДС - такса за съхранение на казан
от 01.08.2018г. до 07.08.2020г. - 24 месеца по 50 лв. на месец; сумата от
128.96 лв., представляваща лихва за забава за всяко месечно плащане от
01.08.2018г. до 07.08.2020г.; сумата от 1073 лева с вкл. ДДС - такса за
съхранение на казани от 10.07.2019г. до 07.08.2020г. - 13 месеца по 150 лв. на
месец; сумата от 112.38 лв., представляваща лихва за забава за всяко месечно
плащане от 10.07.2019г. до 07.08.2020г., заедно със законната лихва върху
главницата от завеждането на иска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за размера
над тази сума, до предявения общ размер от 9032,65
лева, като неоснователенен и недоказан.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес ***, да заплати на П.Х.Х. ЕГН **********,***0,17 лева (сто и
десет лева и 17 стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА П.Х.Х.
ЕГН **********,*** да заплати на„С.“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес *** сумата
от 695,07 лева /шестстотин деветдесет и
пет лева и 7 стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: