РЕШЕНИЕ
гр. София, …...11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен
състав, в публичното заседание на седми
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 8136 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.04.2018г., постановено по гр. дело № 44053/2017г.
на Софийски районен съд, 128 състав е признато за установено по предявените
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че С.Л.В. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД,
плащане на сумата 787. 93 лв.,
представляваща дължима цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. *******аб. № 138076, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г.,
ведно със законната лихва от върху сумата, считано от 22.03.2017г. до окончателното
изплащане, както и сумата 88. 01 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2015г. – 14.03.2017г., като исковете за отхвърлени до пълните
предявени размери – съответно 1575. 85 лв. досежно главницата и 177. 01 лв. досежно
лихвата, като са отхвърлени r исковете за
сумата 26. 62 лв. - дялово разпределение за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г.
и сумата 4. 54 лв . – лихва за забава върху главницата от 26. 62 лв. за периода
15.09.2015г. – 14.03.2017г. Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Въззивникът – ищец „Т.С.” ЕАД обжалва решението в частта
за отхвърляне на иска за главницата над сумата 787. 93 лв. до пълния предявен
размер от 1575. 85 лв. и в частта за отхвърляне на иска за мораторна лихва над сумата 88. 01 лв. до пълния предявен размер
от 177. 01 лв. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение в атакуваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят поддържа, че ищцата има
качеството потребител на топлинна енергия за целия имот, независимо че е собственик
на ½ ид. част от него, тъй като от ответницата е налице подадена молба –
декларация за откриване на партида и сключено споразумение от 16.06.2016г. за
разсрочено плащане на процесните задължения. Жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявените
искове изцяло, с присъждане на разноски.
Въззиваемата
С.Л.В. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че не е дала повод за делото, тъй като е
спазвала стриктно сключеното
споразумение и не дължи разноски. Отделно поддържа, че по делото не е
доказано потребено количество топлоенергия в претендирания размер. Моли съда да
потвърди решението.
Третото
лице помагач не заявява становище по жалбата.
Решението в частта за уважаване на исковете и
в частта отхвърляне на исковете за сумите за дялово разпределение и лихва върху
главницата за дялово разпределение, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.
По същество първоинстанционното решение е неправилно в атакуваната част.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за
парични притезания за незаплатена топлинна енергия и мораторна лихва върху
претендираната главница, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 17738/2017г. по описа на СРС,
128 състав.
СРС е уважил частично исковете за
главница и мораторна лихва, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните за доставяне на топлинна енергия досежно ½ ид. част от
процесния топлоснабден имот, поради което е отхвърлил исковете за разликата до
пълните предявени размери.
По делото е безспорно установено, че ответницата е собственик на ½
ид. част от имота и на 27.01.2014г. е подала молба-деклараци за откриване на
партида за целия имот.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на
ВКС, ОСГТК, правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ
като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни Общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР),
като писмената форма на договора е форма за доказване. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ,
така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия.
Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, но наличието
на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков ред, например чрез откриването
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Следователно, в случаите на съсобственост, ако един от
съсобствениците е сключил договор с топлопреносното дружество за целия имот,
вкл. и чрез подававене на молба – декларация, съгласно указанията в цитираното
ТР, същия е потребител на топлинна енерегия за целия имот.
В случая, освен подадената молба-
декларация, по делото е представено и споразумение от 16.06.2016г., съгласно
което ответницата е признала, че към този момент размерът на непогасената
главница за целия ползван от нея топлоснабден имот е в размер на сумата 1904.
67 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия по фактура №
**********/31.07.2015г., изравнение от равни вноски за периода
01.08.2014г. – 31.07.2015г. и за периода 01.06.2015г. -31.05.2016г. и сумата 78. 23 лв. – лихва за забава към
датата на сключване на споразумението.
Съгласно заключението на приетата ССчЕ, на 14.01.2017г., в хода на
заповедното производство, преди предявяване на исковата молба по чл. 422 ГПК, е отразено частично прихващане на суми от
изравнителни сметки със суми по споразумението от 16.06.2016г., като съгласно констатациите
на вещото лице, след извършеното прихващане, размерът на непогасената главница
е в размер на общо сумата 1 602. 47 лв., в т.ч. сумата 26. 62 лв. – дялово
разпределение, по отношение на която искът е отхвърлен, т.е. в размер на сумата
по предявения иск от 1575. 85 лв.
Предвид
изложеното и наличието на влязлата в сила част на атакуваното решение, както и
единствения релевиран с жалбата предмет на спора във въззивното производство досежно
качеството потребител на топлинна енергия на ответницата за целия процесен
имот, съдът намира, че искът за главницата е основателен до пълния предявен
размер. От ответницата не се твърди и доказва да е налице плащане в хода на процеса на претендираната сума,
поради което искът следва да бъде уважен, както е предявен.
По отношение на
иска за лихва не се релевират конкретни
оспорвания, по които съдът да дължи произнасяне, поради което искът също е
основателен до пълния предявен размер.
По изложените
съображения, исковете са основателни и доказани до прeдявените размери. Предвид несъвпадението на изводите
на двете инстанции, решението следва да бъде отмененено в обжалваната част и
вместо него постановено друго за уважаване на исковете.
С оглед изхода
на спора, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на
сумата 100 лв. за настоящата инстанция /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, както и сумата 496. 18 лв. – допълнително общо разноски за заповедното
и исково производство, с оглед общото им присъждане от СРС.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.04.2018г., постановено по гр. дело № 44053/2017г.
на Софийски районен съд, 128 състав, в обжалваната част за отхвърляне на
предявените искове с правно нование чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 787.
93 лв. до пълния предявен размер от 1575. 85 лв. досежно главницата и за разликата
над 88. 01 лв. до пълния предявен размер от 177. 01 лв. досежно лихвата за
забава и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.Л.В., ЕГН ********** дължи
на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, допълнително плащане на сумата 787. 93 лв., представляваща дължима
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. *******аб. № 138076, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., ведно със
законната лихва от върху сумата, считано от 22.03.2017г. до окончателното изплащане,
както и сумата 88. 01 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2015г. – 14.03.2017г., за които суми е издадена заповед аз изпълнение
по гр.д. № 17738/2017г. на СРС, 128 с-в.
ОСЪЖДА С.Л.В.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата 100 лв. – разноски за въззивното производство и сумата 496. 18
лв. – допълнително разноски общо за заповедното и исковото производство пред
СРС.
Решението в
останалата част е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.