М о т и в и
към присъда № 15 от 10 юли 2020 година,постановена по н.ч.х.дело № 235 по
описа за 2019 година на Районен съд Велинград:
С частна тъжба М.М.Ю. *** , с ЕГН**********, е повдигнала и поддържа обвинение против:
- Ш.А.А.
- роден на *** *** ,
живущ *** , български гражданин , женен, пенсионер , неосъждан , с
основно образование, с ЕГН ********** в това, че на 24.03.2019 год., в около 15:00 часа в двора на дома на й , в съучастие като извършител с Х.А.Ю. ***, й причинил лека телесна повреда – разстройство на
здравето , извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК , именно : след удар в областта на главата над лявото ухо с
железен прът, вследствие на което са й
причинени болка и страдание, неопасни за живота, изразяващи се в много
силно главоболие, повръщане, високо кръвно налягане и сърцебиене, както и
временна непълноценна слухова дейност с лявото ухо - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК , във връзка с чл.20,ал.2 от НК
- Х. А.Ю. - родена на *** *** ,
общ.Велинград , българска гражданка , вдовица, пенсионер , неосъждана , с
основно образование, с ЕГН ********** в това, че на 24.03.2019 год., в около 15:00 часа в двора й,в съучастие като
извършител с Ш. *** ,й причинила лека телесна повреда – разстройство на
здравето , извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК , именно : след удар в областта на главата над лявото ухо с
железен прът, вследствие на което са й
причинени болка и страдание, неопасни за живота, изразяващи се в много
силно главоболие, повръщане, високо кръвно налягане и сърцебиене, както и
временна непълноценна слухова дейност с лявото ухо - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК , във връзка с чл.20,ал.2 от НК
Подсъдимият Ш.А.А. не се признава за виновен
- твърди,че на
инкриминираната дата е видял тъжителката
да мести дървата на етърва си,попитал я какво прави ,тя взела една балтия и тръгнала към него,но той й я взел от ръцете,след
което тя побягнала,но не я е удрял.В това време на двора били той и съпругата
му – другата подсъдима не е била там.
Подсъдимата
Х. А.Ю. не се признава за виновен - твърди,че отношенията й с тъжителката са лоши,но на
инкриминираната дата не е била в селото,съотв. и в двора и не е нанасяла удари
на тъжителката.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката М.М.Ю. и подсъдимата Х.А.Ю. са етърви,а подсъдимия Ш.А.А.
е техен съсед.
Отношенията между
двете етърви са влошени от продължително време,като повод за това е спор относно правото на собственост върху
дворно място и постройките в него. Това е видно
и две присъди - Присъда № от 26.11.2014 г.,постановена
по н.ч.х.дело № 358/2014 г. на РС
Велинград,като с нея Х. ХА.Ю. ***, е призната за виновна за престъпление по чл.
148,ал.1 във вр. с чл. 146,ал.1 от НК ,извършено спрямо М.М.Ю. - същата е отменена с Решение от 23.02.2015
г. на ОС Пазарджик,постановено по в.н.ч.х.дело № 651/2014 година,тъй като
страните по делото са постигнали спогодба и
Присъда № 9 от 19.02.2019 г.,постановена по
н.ч.х.дело № 217/2018 година на РС Велинград,потвърдена с Решение № 98/07.07.2019 г. по в.н.ч.х.дело № 322/2019
година на ОС Пазарджик, с която Х. ХА.Ю. *** е призната за виновна в
това,че на 06.04.2018 година е причинила
лека телесна повреда на М.М.Ю. .
По повод
разправия на 24.03.2019 г. в с.Долна Дъбева между М.М.Ю. и Ш.А.А. са образувани две преписки:
- с
вх.№ 472/2019 година на РП Велинград и вх.№ 367000-2974/2019 г. на РУ на
МВР Велинград, за престъпление по чл.
129 ,ал.1 от НК,като с Постановление от 17.05.2019 година на РП Велинград наблюдаващият прокурор е отказал да образува
наказателно производство и е прекратил преписката. В мотивите към посоченото
постановление е посочено,че от
медицинското свидетелство е видно,че причинените увреждания на М. Юскел
представляват лека телесна повреда и освен това,че в хода на проверката не са установени факти и
обстоятелства,които да обуславят наличие
на конкретна фактическа обстановка,която да представлява предпоставка за
наличие на достатъчно данни,обосноваващи наличие на съставомерни признаци на
друго престъпление от общ характер. Посочената преписка е образувана по жалба
на тъжителката срещу двамата подсъдими,съпругата
на подсъдимия – Фатима А. и сина му Али ХА.;
- с
вх.№ 677/2019 година на РП Велинград и вх.№ 367000-6300/2019 г. на РУ на
МВР Велинград, за престъпление по чл.
144 ,ал.3 от НК,като с Постановление от 03.10.2019 година на РП Велинград наблюдаващият прокурор е отказал да образува
наказателно производство и е прекратил преписката. В мотивите към посоченото
постановление е посочено,че не се
съдържат достатъчно данни за извършено
престъпление по чл. 144,ал.3 от НК- обективиране на закана с убийство ,респ.
наличие на такава,която поради естеството си да е могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й.
В тъжбата са
описани следните обстоятелства във връзка със случилото се на 24.03.2019 година
,в около 15 часа – че тъжителката е
почиствала двора си,когато при нея са дошли Ш.А.,съпругата му Фатима А. и Х.Ю.,като
първият е носел железен прът в ръцете си,устремил се към нея и едновременно с
това я псувал и обиждал с думите „курво”,заканвал се,че ще я убие и ликвидира с
думите –„ще те заколя,ще ти отрежа главата със собствените си ръце”,като в
същия момент Х.Ю. се приближила до
нея,започнала да я дърпа за дрехите и да я бута,съборила я на земята ,а Ш.А. я
ударил с изключителна сила от лявата страна на главата с железен
прът,вследствие на което й станало лошо,загубила съзнание и като се свестила
видяла ,че Ш.А.е взел нейната брадва,замахвал
към нея и тя избягала в къщата си ,като двата подсъдими я последвали,тя
се заключила,а те се опитали да отворят
входната врата и Х.Ю. й се заканвала.
От показанията на
свид. К. е видно, че е съседка на тъжителката и познава и двамата подсъдими,
като първоначално твърди,че е присъствала на инцидент между тях,а впоследствие
– че не е присъствала на процесния инцидент ,но знае че те непрекъснато се
карат и последния път мъжа е ударил тъжителката с кол – сина й - 11 –годишен,е присъствал на този
инцидент,бил е много уплашен,като й
разказал,че двамата – Ш. и Х. са изтърчали в двора,Х. хванала тъжителката през
кръста,а Ш. я ударил в главата и псувал децата в двора; само посочените лица и
трите деца са били в двора – съпругата на Ш. не е била там. Свид. А. – съпруга
на подсъдимия,пък твърди че не са в
добри отношения с подсъдимата от 30 години,не си говорят,като на
инкриминираната дата е видяла
тъжителката да изхвърля дървата на подсъдимата
и е казала за това на съпруга си и той й казал,че ще отиде да види какво
става ; отишъл при тъжителката и я попитал
защо изхвърля дървата,като тя се
обърнала и взела брадвата,тогава
съпруга й я взел и й казал,че ще
я накара да живее в курника на баща й,като тя избягала и отправила думите –„ ще
ве накарам всичките да отидете в тюрмето.” Същата свидетелка освен това
твърди,че в този момент на двора са били
и три деца,вкл. и детето на свид. К.,те също са хвърляли дърва,като
другата подсъдима не е била там,както и че впоследствие е дошла полиция – били
са извикани и полицаите са издирвали мъжа й и сина й Али Ш.. Тя не може да установи кой е дошъл
пръв – линейката или полицаите. Свид. Г.
пък твърди,че в неделята – когато е станал инцидента,подс. Х. ***,тъй
като има малко бебе; дошла е преди обяд и след обяд по някое време си е тръгнала.
По повод запитване от страна на съда е изпратено писмо от Началника на РУ
Велинград,в което се сочи че на 24.03.2019 година в 15:40 часа в ОДЧ е постъпил сигнал от тел.
112 за скандал в с.Долно Дъбево и че по повод на този
сигнал на място са изпратени служителите
А.М.,А.У. и Б.К..Свид. У. твърди,че
са пристигнали в с.Горна Дъбева на инкриминираната дата,в светлата част на
денонощието,като линейката е дошла след тях и че на място не е имало нищо - на
място е била дъщерята на тъжителката,която е твърдяла че майка й е
бита,докторите са прегледали тъжителката
и са казали,че й няма нищо; те са снели обяснения от тъжителката и след това са намерили подсъдимия,като той и
съпругата му са си били вкъщи,възрастния мъж е излязъл отвън,като тоягата му е била отвън и той се е придвижвал
с нейна помощ,а впоследствие е дошъл и сина му – взели са обяснения и от
подсъдимия. Свид. М. установява същите обстоятелства – при пристигането им не е
имало скандал и първо са разговаряли с
тъжителката,която е казала,че е имало такъв и е ударена от подсъдимия ,а
впоследствие – с подсъдимия – който е отрекъл да е удрял тъжителката. Пред този
свидетел екипа на СМП също е казал,че тъжителката няма наранявания и травми,като не
е виждал подсъдимата на място и тя не им е посочена,като участник в
сбиването ,след време там е пристигнал и сина на подсъдимия.Свид. К. потвърждава горните обстоятелства,установени
от колегите му,но той е чул,че
тъжителката е казала,че е ударена с дърво,но не е намерено такова,споменала се
е брадва – казали са ,че тъжителката се е заканвала с брадва и й е взета,като
брадвата е намерена до оградата и е предадена на тъжителката,която е казала,че
е нейна. И този свидетел си спомня,че екипа на СМП е казал,че на тъжителката й
няма нищо.
В представеното
Медицинско свидетелство за пред съда,което
не е изведено с № и дата ,издадено от
д-р К. – хирург, на името на М.М. Шондрова ,е отразена кратка анамнеза и обективна
находка – пациентката се оплаква от главоболие,гадене,прилошаване,резултат от
нанесен й побой с твърд тъп предмет – метален прът; обективно – наличие на оток
с размери 3 х 2 см.
в лява теменна област; адекватна в момента на прегледа;зеници еднакви;няма
МРД,огнища,отпадналост и патологична неврологична симптоматика.Освен това в
медицинското свидетелство е записана диагноза : контузия на главата,сътресение
на мозъка,оток в лява слепоочна област.
На 26.03.2019 година е издаден
Амбулаторен лист І 000064 от д-р К. на М.М.Ю.
,в което от обективна страна е посочен оток около 3 см. над ляво ухо.
От Фиш за СМП № 009126,издаден от ФСМП
Велинград ,на името на М.Ю. от с.Долно Дъбево ,в който е посочена анамнеза –
при битов скандал ударена в главата,при първоначалния преглед е констатирано,че
всичко е в норма,травматични увреди – контузия на главата,като при допълнителен
клиничен преглед - направен е оглед на
главата и не са установени хематоми и кръвонасядания,не е губила съзнание,няма
индикация за мозъчно-съдови инциденти и е поставена работна диагноза-контузия
на главата,невроза.
От
заключението съдебно-медицинската експертиза е видно,че след
като вещото лице се е запознало с посочената по-горе медицинска документация
дава заключение ,че така записаната контузия на главата в тях са причинили на М.М.Ю. разстройство на
здравето,неопасно за живота; травматичния оток в лява слепоочна област на
главата – болки и страдания,като относно намаления слух с ляво ухо – няма медицински
данни ,за да се квалифицира,като телесна повреда. Освен това вещото лице дава
заключение, че гореописаните травматични увреждания и най-вече травматичния
оток би трябвало да се изяви в близките
минути до половин час след причиняването му и пристигналия екип на ФСМП в около
16 часа би трябвало да констатира това
травматично увреждане,а във Фиша за СМП изрично е записано,че не са установени
хематоми и кръвонасядания,не са записани и облаквания на тъжителката и след два
дни от датата на инцидента – д-р К. е
констатирал този травматичен оток;контузията на мозъка и отока са причинени в резултат на действие на твърд,тъп предмет
чрез удар с или върху такъв. Вещото лице
определя периода болките и
страданията - продължили са известно
време и са отзвучали за около седмица,като няма да остане негативно отражение върху
здравословното състояние на тъжителката . В ОСЗ вещото лице обясни, че във Фиша
за СМП е посочено,че тъжителката не е губила съзнание ,като едва при
медицинския преглед впоследствие д-р К. е описал травматични увреждания в
обалстта на главата и за това е приел,че
има контузия на главата,като и за това е
записал в заключението – контузия на главата ; отново потвърждава,че екипа на
СМП е би следвало да констатира отока,както и че при удар с метален предмет
задължително би следвало да има кръвонасядания,както и че една на -7.10.2019 година пострадалата е съобщила,че
е повърнала два пъти – това не е споменала нито пред екипа за СМП,нито пред д-р
К. и не е споменала за това и на тел.112. Вещото лице добавя и това,че
ъстресението на мозъка се получава
непосредствено след удара и е трудно
обяснимо как д-р К. два дни след това е
констатирал наличието му.
С
писмо Дирекция „Национална система 112”,Районен
център 112 – Кърджали уведомява съда,че
на 24.03.2019 година в 15:28:3940 ч.
е прието повикване от Чехия и разговора е прехвърлен на англоговорящ
координатори в 15:29:03 се е включило лице – Исмаил от с.Св. Петка и
координатора е осъществил конферентна връзка с дежурен в РУ Велинград,а в
15:41:52 координатора се е свързал с номер **********,повикването е прието от М.Ю.
и в 15:49:32 дежурен ЦСМП се е
консултирал с координатор 112.По повод на така проведените три разговора е назначена
техническа експертиза,изготвена
от експерти към НИКК,в която е възпроизведен текста на звукозаписите:– при първия запис – лицето Исмаил се обажда от Чехия,за да съобщи,че за майка си М.Ю. ***,Велинградския край,че са
я пребили комшии ,ударена е с желязо в главата,майка му е затворена вкъщи и не
може да излезе,съобщава адреса,вкл. и че велинградската полиция не им обръща
внимание – да не се изпраща; при втория
запис - оператор на тел. 112 се свързва с дежурния
при РУ Велинград и съобщава за сигнала от Чехия,след което свързват лицето
Исмаил с дежурния,на когото съобщава че майка му е пребита от комшията Алиш Амзов,ударена е с
желязо и е затворена вътре в стаята и не я пуска да излезе; иска да се качи в
селото линейка и полиция,като се провежда продължителен разговор за уточняване
на телефонен номер; - при третия запис -
оператор на тел.112 се свързва с
Метие Ю. и я пита за състоянието й,а тя отговаря,че съседа я треснал с едно
желязо върху ухото,че той се казва Ш. ХА.,който
хем се опира на бастуна,хем я „опасал” във собствения й двор и я затворили
вътре в къщата със сина му и етървата й ; четири дечица са били с нея,избягали
са ,при въпроса дали иска медицинска помощ отговаря,че не знае,като продължава
да описва случилото се,а не състоянието си,след това уточнява,че тя се е
заключила; няма кръв,ухото я боли,описва къде се намира;- при четвъртия запис - дежурния от ЦСМП е уточнил какви са
нараняванията на пострадалата .По делото е разпитан като свидетел С.Ю. – медицински фелдшер към ЦСМП
Пазарджик,филиал Велинград,който е
посетил с.Долна Дъбева на инкриминираната дата
във връзка с повикване на тел. 112,бегло си спомня тъжителката,но е
прегледал Фиша за СМП,като при прегледа тя е била афектирана ,първоначално не е
имало данни за получена контузия на мозъка,не е имала повърхностни травми на
главата ; отказала е да бъде транспортирана в болница; оплаквала се е от
главоболие и световъртеж,но по главата не е имала видими хематоми и рани,не е
забелязал наранявания в областта на ухото,имала е повърхностни охлузвания в
теменната област.
Подсъдимият
Ш.А.А. – не е осъждан.
Подсъдимата Х.А.Ю.
– не е осъждана. С Присъда№ 9/19.02.2019 година,постановена от РС Велинград по
н.ч.х.дело № 217/2018 година,влязла в сила на 04.07.2019 година е,е освободена
от наказателна отговорност на осн. чл. 78а от НК за престъпление по чл. 130,ал.1 от НК и й е
наложено адм. наказание глоба 1000 лева.
С оглед на горното е видно,че :
-
Ш.А. А. - роден на *** ***
, живущ *** , български гражданин ,
женен, пенсионер , неосъждан , с основно образование, с ЕГН **********,следва
да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 24.03.2019 год., в около 15:00 часа ,в двора на дома
на М.М.Ю. *** , с ЕГН********** ,в съучастие като извършител с Х.Асан Ю.
*** , е причинил лека телесна повреда на М.М.Ю. *** , с ЕГН**********
– разстройство на здравето , извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК , именно : след удар в областта на главата над лявото ухо с
железен прът, вследствие на което са й
причинени болка и страдание, неопасни за живота, изразяващи се в много
силно главоболие, повръщане, високо кръвно налягане и сърцебиене, както и
временна непълноценна слухова дейност с лявото ухо, като бъде оправдан
по обвинението за престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК , във връзка с чл.20,ал.2 от НК. От доказателствата, събрани в настоящия процес, не
се установи по един безспорен и категоричен начин,че на инкриминираната дата
подсъдимият е нанесъл побой – удар в областта на главата над ляво ухо с железен
прът на тъжителката М.М.Ю. , вследствие на което са й причинени причинени болка и
страдание, неопасни за живота, изразяващи се в много силно главоболие,
повръщане, високо кръвно налягане и сърцебиене, както и временна непълноценна
слухова дейност с лявото ухо,за да се приеме, че й е причинил
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,ал.1 от НК,във вр. с чл. 20,ал.2 от НК . По делото се събраха множество писмени и гласни доказателства,от които
единствения несъмнен извод,е че към 24.03.2019 година отношенията между
подсъдимите – от една страна и от друга
– тъжителката,са били влошени,както и че на посочената дата в около 15 часа ,в двора на тъжителката – в с.Долно
Дъбева,общ.Велинград , са били
тъжителката, подсъдимия Ш.А. , съпругата му Фатима А. и три деца, като между
първите двама е възникнала разправия – отправяли са си реплики и закани –
описани във фактическата обстановка,по време на която тъжителката е взела
брадва,заканвала се е на подсъдимия А.,но той и отнел брадвата,след което тя е
избягала и се е заключила в дома си. Липсват доказателства,които по несъмнен
начин да докажат обвинителната теза – че на посоченото място и в посочените
дата и час подс. А. е нанесъл удар с железен прът в областта на главата на
тъжителката,вследствие на който тя е получила силно главоболие, повръщане, високо
кръвно налягане и сърцебиене, както и временна непълноценна слухова дейност с
лявото ухо. На първо място по
делото не е посочен и съотв. разпитан свидетел – очевидец на случилото се.
Свид. К. установява това,което й е разказал нейния малолетен син,но така
възпроизведения от нея разказ се отличава от посоченото в тъжбата – детето е
казало,че съпругата на подс. А. не е била по време на инцидента,но в тъжбата тя
изрично е упомената,като присъствала,като освен това детето е разказало,че
мъжът е ударил тъжителката с кол,а не с железен прът,както е описано в тъжбата.
.На второ място – пред единия от
полицейските служители тъжителката също е упоменала,че е ударена с дърво,но
такова дърво не е намерено,но е открита брадва до оградата,за която тъжителката
е казала,че е нейна и си я иска т.е потвърждава се тезата на подс.Амза,че е
иззел брадвата на тъжителката от ръцете й. На
трето място – изложеното в тъжбата
не съответства на описаното във
Фиша за СМП че всичко е в норма,травматични
увреди – контузия на главата,като при допълнителен клиничен преглед - направен е оглед на главата и не са
установени хематоми и кръвонасядания,не е губила съзнание,няма индикация за
мозъчно-съдови инциденти и е поставена работна диагноза-контузия на главата,невроза ;нараняванията –
посочени в медицинското свидетелство- оток в лява темпорална област и в амб.
лист – оток над ляво ухо и съотв. механизма на причиняване на същите,описан в
съдебно-медицинската експертиза. Следва
да се посочи,че Медицинското свидетелство за пред съда не е изведено с № и дата
в съотв. медицинско заведение,както и че в него е описано нараняване,което не е
констатирано по време на прегледа от екипа на СМП. В тази насока е заключението
на съдебно-медицинската експертиза – че ако е съществувало това нараняване,то несъмнено
би следвало да бъде констатирано от екипа на СМП,който е прегледал пострадалата
близо един час след инцидента. На
четвърто място – показанията на
свидетелите – полицейски служители,са категорични,че пред тях екипа на СМП е заявил,категорично,че на пострадалата
нищо й няма.Това изрично се потвърди и от показанията на и на свид. Ю. – член на екипа на СМП .Твърдения за тежкото здравословно състояние на
пострадалата непосредствено след инцидента,са неправдоподобни- същата е била
поканена да бъде транспортирана до
здравно заведение,но е отказала. Освен това при подадения сигнал на тел. 112
същата иска преди всичко да бъде
изпратена полиция ,като колебливо
отговаря на въпроса дали иска да й бъде оказана медицинска помощ и не описва
състоянието си,а инцидента. Нещо повече – в тъжбата се твърди,че на място е
била и подсъдимата Х.Ю.,но за същото не
е съобщено на полицейските служители при пристигането им – тъжителката е сочила
подсъдимия и сина му ,но не и подсъдимата. Освен това полицейските служители на
място не са установили подсъдимата Х.Ю..
На пето място – следва да се
има предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза относно това,че за намаления слух с лявото
ухо след травма,получена на инкриминираната дата – не са налице обективни
медицински данни,както и че в ОСЗ вещото лице изясни,че при прегледа от екипа на СМП не е
установено,че пострадалата е губила съзнание и че не са констатирани хематоми и
кръвонасядания в областта на главата,въпреки че тя твърди че е ударена с метален прът,но при такъв удар
трябва задължително да има кръвонасядане. Нещо повече – вещото лице е дало заключение да сътресение на
мозъка,съгл. записаното в медицинското удостоверение,но също разяснява,че
съдовите изменение настъпват непосредствено след удара,но причерняване,респ.
загуба на съзнание не е записано от екипа на СМП,като то не е съобщено и на
хирурга,издал медицинското удостоверение .
След посочения анализ на събраните по
делото доказателства не може да се направи извода,че обвинението е доказано по
несъмнен начин т.е една осъдителна присъда би противоречала на разпоредбата на
чл. 303,ал.2 от НПК.Не е доказано по безспорен начин,както обстоятелството,че
подсъдимият Амза е нанесъл удар с метален прът в областта на главата на
тъжителката,така и причиняване на нараняванията,които са описани в
тъжбата.Поради това съдът ен обсъжда дали е налице съучастие , във форма на
съизвършителство от страна на двамата подсъдими.
- Х. АСАН Ю. - родена на *** *** ,
общ.Велинград , българска гражданка , вдовица, пенсионер , неосъждана , с
основно образование, с ЕГН ********** ,следва да бъде призната за НЕВИНОВНА в това, че
на 24.03.2019 год.,
в около 15:00 часа , в двора на дома на М.М.Ю. *** , с ЕГН**********, в съучастие като
извършител с Ш. А. А. от с. Долна Дъбева
, е причинила лека телесна повреда на М.М.Ю. от с. Долна
Дъбева , с ЕГН********** – разстройство на здравето , извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК , именно : след удар в областта на главата над лявото ухо с
железен прът, вследствие на което са й
причинени болка и страдание, неопасни за живота, изразяващи се в много
силно главоболие, повръщане, високо кръвно налягане и сърцебиене, както и
временна непълноценна слухова дейност с лявото ухо, като бъде оправдана по обвинението за
престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК , във връзка с чл.20,ал.2 от НК. От доказателствата, събрани в настоящия процес, не
се установи по един безспорен и категоричен начин,че на инкриминираната дата
подсъдимата е взела участие в побой над
тъжителката М.Ю. , вследствие на което са й причинени нараняванията,описани тъжбата,за
да се приеме, че й е причинил лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130,ал.1 от НК във вр. с чл. 20,ал.2 от НК . По
делото се събраха множество писмени и гласни доказателства,от които единствения
несъмнен извод,е че към 24.03.2019 година отношенията между подсъдимите – от една страна и от друга – тъжителката,са
били влошени,както и че на посочената дата в около 15 часа ,в двора на тъжителката – в с.Долно
Дъбева,общ.Велинград , са били
тъжителката, подсъдимия Ш.А. , съпругата му Фатима А. и три деца, като между
първите двама е възникнала разправия – отправяли са си реплики и закани –
описани във фактическата обстановка,по време на която тъжителката е взела
брадва,заканвала се е на подсъдимия А.,но той и отнел брадвата,след което тя е
избягала и се е заключила в дома си. Липсват доказателства,които по несъмнен
начин да докажат обвинителната теза – че на посоченото място и в посочените
дата и час подс. А. е нанесъл удар с железен прът в областта на главата на
тъжителката, като там е била и подс. Х.Ю.,която преди нанасяне на удара е дърпала силно тъжителката за дрехите,будала
я и я съборила на земята – относно последните действия от страна на подс. Х.Ю.
липсват каквито и да било доказателства,вкл. и тези действия не са посочени в разказа на 11-годишния син на
свид. К.. Във връзка с осъществяване на деянието от страна на подс.Ш.А. – съдът е
изложил подробни съображения по-горе. Относно участието на подс. Х.Ю. в причиняване на леката телесна повреда на
тъжителката следва да се добави и следното:
На първо място по делото не е посочен и съотв. разпитан
свидетел – очевидец на случилото се. Свид. К. установява това,което й е
разказал нейния малолетен син,но с оглед
възрастта на детето – 11 години,не може да се прецени дали същото може да
различи подсъдимата и съпругата на подсъдимия – показателно за това е,че детето
е казало,че там са били двамата подсъдими,но не сочи съпругата на подсъдимия –
но тя е посочена в жалбата .На второ
място – пред полицейските служители
тъжителката не е упоменала,че подсъдимата
Х.Ю. е участвала в причиняването на нараняванията й и за това те не са
издирвали същата – след обясненията на
тъжителката полицаите са издирвали
подсъдимия Амза и по неизвестни причини и неговия син. На
четвърто място – в показанията си
свид. Г. твърди,че тъжителката е била на гости в дома му в гр.Велинград на
инкриминираната дата,като въпреки че не уточнява точния час,в който тя си е
заминала - то това отново поражда
съмнение в твърдението в тъжбата,че на
24.03.2019 г.,в около 15 часа,подс. Х.Ю. е била в двора си в с.Долно Дъбева. На пето
място – включването на тази подсъдима в обвинението може да се обясни с
дългогодишните влошени отношения между двете етърви,в какъвто смисъл са
приложени две присъди по делото. Действително са налице две осъдителни присъди
спрямо подс. Х.Ю.,но същите не са доказателство за участието й в процесното
деяние – те са доказателство само относно влошените отношения на тъжителката и
подсъдимата,респ. характеризират
личността на подсъдимата.
След посочения анализ на събраните по
делото доказателства не може да се направи извода,че обвинението е доказано по
несъмнен начин т.е една осъдителна присъда би противоречала на разпоредбата на
чл. 303,ал.2 от НПК.Не е доказано по безспорен начин,както обстоятелството,че
подсъдимата Х.Ю. е участвала в попой над
тъжителката,заедно с подс. Ш.Амза – осъществила е действията – дърпане,бутане и
събаряне на земята и вследствие на това е налице причиняване на нараняванията,които са описани
в тъжбата.
По горните съображения бе постановена настоящата
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :