№ 10565
гр. София , 10.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ в закрито заседание на десети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110139597 по описа за 2021 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението , уточнена с допълнителна
молба, за заплащане на сумата 559.53 лева - такса за забава, 187,50 лева дължима
неустойка.
Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от
550 лева.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ
брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от
чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото
претенцията противоречи на закона.
Съдът намира, че разпоредбите на договора, предвиждащи заплащане едновременно
на такса за забава и неустойка / която също е за забава/ , заобикалят закона, поради което са
нищожни, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на закона
съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства. Заобикалянето
на закона се изразява в обстоятелството, че длъжникът дължи заплащане и на неустойка, и
на такса за забава – тоест за едни и същи юридически факти. Същевременно, тъй като и
неустойката, и таксата са свързани с договора за кредит пряко, те съставлят „косвен
разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е
посочено какво включва 49,17 % ГПР, както и дали таксата за забава е включена, още по –
малко дали неустойката е включена. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се
избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че длъжникът
да дължи и таксата , и неустойката, а в допълнителната молба заявителят сочи, че
неустойката също е разсрочена към вземането за главница и възнаградителна лихва.
Като аритметично се сборува 49,17 % годишен процент на разходите и сумата от 200
лева неустойка и 559,53лева такса за забава е видно, че така полученият общ годишен
1
процент на разходите надвишава 6 пъти размера на законната лихва за забава. Същата
възлиза на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, + 10 процентни пункта.
Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, клаузата на договора за поръчителство, в
частта, предвиждаща възнаграждение за гаранта, е нищожна. От своя страна, разпоредбата,
предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2
ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея.
На основание чл.26,ал.4 ЗЗД, нищожността не влияе върху валидността на целия
договор.
Тук е моментът да се посочи, че съдът служебно следи за приложението на
императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение заповедта, се отхвърля на
това основание, за посочената част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението, в частта му за заплащане на 559.53 лева - такса за забава,
187,50 лева дължима неустойка.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2