№ 8571
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110150755 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.” ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление
АДРЕС, представлявано от А., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответниците Р. К. И., ЕГН ********** и В. И. Б., ЕГН **********, двамата с адрес АДРЕС,
че същите дължат на ищеца, в условията на солидарна отговорност, следните суми: сумата
от 1993,97 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес:
АДРЕС, отчитан под абонатен № 426080, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –22.12.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 315,89 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г., сумата от 31,28 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018
г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 7,28 лева за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като съпрузи и собственици на
процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
1
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска, като
излага съображения за недопустимост и неоснователност. Оспорват наличието на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество и правят възаржение за погасителна
давност на задължението.
С определение от 04.01.2023 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответниците, редовно призовани, се представляват от адв. И., която поддържа
писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Представя писмена защита.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 73493/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1993,97 лева (хиляда деветстотин деветдесет и
три лева и 97 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: АДРЕС,
инсталация **********/аб. № 426080, ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 315,89 лева (триста и петнадесет лева и 89
стотинки), за периода от 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г., сумата от на 31,28 лева (тридесет и
един лева и 28 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от
22.12.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 7,28 лева (седем лева и 28
стотинки), за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г. С възражение от 07.02.2022 г.
ответниците са оспорили вземането с мотив, че не дължат.
Съгласно Нотариален акт за прехвърляне вместо изпълнение на парично задължение
и продажба №25/18.09.2014г., ответниците са приобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот, находящ се гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201А, вх.Б, ет.1,
представляващ ап.Б101.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №64/15.06.2020г., ответниците са
учредили право на ползване върху процесния недвижим имот и са дарили същия на трети
лица.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.“ АД на клиентите в гр. София, се установява съдържанието
на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото е представен Договор от 18.11.2010г., сключен между на ЕС на сграда с
адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201А, вх.А, Б и В и „Техем Сървисис“ ЕООД,.
Представени са доказателства за наличие на договорни отношение от страна на ищеца с
посочената ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД – Договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Техем Сървисис“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.18г. до 30.04.19г. и
01.05.19г. до 30.04.20г., формуляр за извършен отчет и протокол.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2019г., фактура №
**********/31.07.2020г. и справка за задължения на абонатен № **********.
С Договор за наем на недвижим имот от 01.04.2015г. ответника В. Б. е предоставил за
временно и възмездно ползване процесния недвижим имот на трето лице- Христо Иванов
Христов, за срок от 2 години, като е предвиден краен срок- 01.04.2018г.
С Договор за наем на недвижим имот от 01.04.2018г. ответника В. Б. е предоставил за
временно и възмездно ползване процесния недвижим имот на трето лице- Христо Иванов
Христов, за срок от 2 години.
2
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Техем Сървисис“ ЕООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е
разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2203,74 лв., от която сумата от
806,36 лв. за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., а сумата от 1397,38 лв. за периода
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което същият се явява процесуално допустим, като
съображенията на ответниците в тази насока са неоснователни.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Нотариален акт за прехвърляне вместо изпълнение на
парично задължение и продажба №25/18.09.2014г. и Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №64/15.06.2020г., се установява по категоричен начин, че за процесния
период ответниците са били собственици на процесния недвижим имот, за който ищцовото
дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на тях е
налице пасивна материална легитимация по иска съобразно чл.153 ЗЕ, като собственици на
процесния имот. Видно от изготвената служебна справка по реда на Наредба 14/18.11.2009г.
(стр.125), двамата са сключили граждански брак на 03.06.2001г., поради което следва да
бъде направен извод, че са закупили жилището, като съпрузи, същото е станало съпружеска
имуществена общност, като двамата съпрузи са солидарно отговорни пред ищеца за
възникналите задължения за доставена топлинна енергия – по арг. от чл.32, ал.2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответниците, съдът
отхвърля като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай между ищеца и ответниците е
съществувало облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че за процесния период имота е
ползван от трето лице по сключен с ответниците договор за наем, поради което третото лице
е пасивно легитимирано да отговаря по исковите претенции. Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал.1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, като според § 1, т.42 от ЗЕ "потребител на
3
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на
имот. Съгласно Закона за собствеността, правото на ползване включва правото да се
използва вещта, съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея,
без тя да се променя съществено, като ползвателят не може да отчуждава своето право и се
погасява със смъртта му, освен ако не е учредено за по-кратък срок (чл. 56, ал.1 и 2, чл. 59,
ал.1 ЗС). Правото на ползване по договор за наем не е идентично с вещното право на
ползване, уредено в ЗС и което собственикът може да учреди в полза на физическо или
юридическо лице и би могло да е безвъзмездно, докато при наемните отношения, които се
уреждат в ЗЗД винаги има дължима цена като основен елемент от договора за наем. По
делото няма доказателства, че върху процесното жилище за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г. е учредено вещно право на ползване в полза на трето различно от ответниците
лица.
От друга страна, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г.
по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмената
форма на договора е форма за доказване. Прието е, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди, като наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков ред,
например чрез откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот. По делото липсват доказатеслтва за наличе на облигационно правоотношение между
третото лице наемател - Христо Иванов Христов и ищеца "Т." ЕАД, по сключен договор за
доставка на топлинна енергия за процесния абонатен номер 426080. Няма представени нито
заявление –декларация за откриване на партида подадена от третото лице, нито фактура,
издадена на негово име. Представената от ищцовата страна фактура №**********/31.7.20г.
е с получател Христо Иванов Савав, което лице е различно от Христо Иванов Христов,
който е бил наемател. Ето защо и с оглед разясненията, дадени с горепосоченото
Тълкувателно решение, по делото не се установи да е налице сключен между ищеца и
третото лице наемател договор за доставка на ТЕ.
Предвид гореизложеното и анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, съдът намира, че по делото се установи, че за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ е 2203,74 лв.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 426080, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна
енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна
на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 22.12.2021 г., когато е
4
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 22.12.2018 г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са тези от 01.05.2018г. до 31.10.2018г., като последното е с падеж
15.12.2018 г. Задължението за м. ноември 2018 г. е с падеж 14.01.2019 г., поради което
същото не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това съдът приема, че ответника дължи на ищеца сумата от 1847,74 лв.
(2203,74-356=1847,74) за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., определена след
приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2018г. до 31.10.2018г. в
размер на сумата от 356,00 лв. (46,01+46,01+64,04+64,04+64,04+71,86=356). За разликата над
тази сума и за периода от 01.05.2018г. до 31.10.2018 г. иска следва да се отхвърли като
погасен по давност.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г. в
размер на 242,31 лв., определен като разлика от посочената от вещото лице по ССчЕ на
стр.6 общо дължима лихва от 322,12 лв., след приспадане на дължимата лихва върху
погасената по давност главницата от 356 лв. за периода 01.05.2018г. до 31.10.2018 г., която
съгласно служебните изчисления на съда е в размер на 79,81 лв. (322,12-79,81=242,31). За
разликата над тази сума иска следва да се отхвърли.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Техем сървисис”
ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради
което и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 73493/2021 г. по описа на
СРС, по което се е развило заповедното производство между страните, съдът намира, че
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в общ размер на 472,18
лв., от които сумата от 366,32 лв. за внесена държавна такса и депозит за експертизи, а
сумата от 105,86 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Искането на ответниците за присъждане на разноски следва да се остави без
уважение, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за извършени такива.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. К. И., ЕГН ********** и В.
И. Б., ЕГН **********, двамата с адрес АДРЕС, че дължат солидарно на „Т.“ ЕАД, с ЕИК
НОМЕР, със седалище и адрес на управление: гАДРЕС, сумата от 1847,74 лв. (хиляда
осемстотин четиридесет и седем лева и 74 стотинки), представляваща стойност на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, отчитан под абонатен № 426080, ведно
със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 22.12.2021 г. до окончателното плащане на дължимото
и сумата от 242,31 лв. (двеста четиридесет и два лева и 31 стотинки), представляваща
5
законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г., за които суми е издадена
Заповед №120/04.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
73493/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1993,97 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
31.10.2018г. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 315,89 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.“ ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление: гАДРЕС, за признаване за усатновено по отношение на ответниците Р. К. И.,
ЕГН ********** и В. И. Б., ЕГН **********, двамата с адрес АДРЕС, че дължат солидарно
на ищеца суми за дялово разпределение на имот, находящ се на адрес: АДРЕС, отчитан под
абонатен № 426080, както следва: сумата от 31,28 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 7,28 лева за
периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г.
ОСЪЖДА Р. К. И., ЕГН ********** и В. И. Б., ЕГН **********, двамата с адрес
АДРЕС, да заплатят на „Т.“ ЕАД , с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
гАДРЕС, сумата от 472,18 лв., (четиристотин седемдесет и два лева и 18 стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 73493/2021
г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците Р. К. И. и В. И. Б., да бъде
осъден ищеца „Т.” ЕАД, да им заплати направените по делото разноски.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 73493/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6