№ 970
гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно грА.нско
дело № 20245300501224 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чл.144 и чл.149 от
СК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Е. Х. М., ЕГН
**********, от гр. *****, чрез адв.А. П., против Решение № 137/18.03.2024г.
на Районен съд – Асеновград, IV гр.с. по гр.д.№ 121/2024г., с което са
отхвърлени предявените против Х. Ф. М., ЕГН **********, гр. *****, да му
заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 01.12.2023г. до
настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване;
както и е осъден да заплати на Х. Ф. М., ЕГН **********, гр. *****, сумата
500 лв. за разноски по делото. Моли да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Х. Ф. М., ЕГН **********, гр. *****, чрез адв. К.
Т., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. Претендира
разноски.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
1
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Асеновград от Е. Х. М. против Х. Ф. М. е заведена
искова молба, с която посочва, че ответникът е негов баща. Бракът на
родителите му е прекратен с решение по гр. д. №203/2018г на РС- Асеновград,
II гр.с., като упражняването на родителските права върху Е. М. е предоставено
на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лв.
На 30.11.2023г. ищецът е навършил пълнолетие, но все още е ученик в
12-А клас в *****, специалност „*****“, редовна форма на обучение.
Ответникът бил заплатил дължимата издръжка за м.ноември 2023г. и
казал на ищеца, че повече никой не може да го накара да плаща издръжка, тъй
като е навършил пълнолетие.
Майката на ищеца по професия е учител, понастоящем е без работа,
живее на квартира с месечен наем от 320 лв.
Поради тежко заболяване на дядото по майчина линия се налага
майката на ищеца да полага грижи за него. Ищецът от лятото на 2023г. живее
при бабата по майчина линия, която работи като ***** към „***** и получава
месечно възнаграждение от 1000 лв., а дядото по майчина линия получава
пенсия от 600 лв.
След раздялата на родителите ищецът преживява силен емоционален
стрес и започва да получава *****, което заболяване налага специално
лечение, като лекарствата се доплащат 15 лв. месечно. Налагат се прегледи и
изследвания всеки месец в ***** и са по 50 лв., необходими са и изследвания,
които в някои случаи се заплащат по 20лв.
Ищецът е посочил, че му предстои дипломиране, което налага
допълнителни уроци за подготовка за матура по български език и литература,
които са по 30 лв. на час, а вече взима уроци по 2ч на месец, тъй като
семейството финансово не може да си позволи повече.
Ищецът ползва обществен транспорт, за да ходи на училище,
учебниците и учебните помагала се заплащат и за тази година са на стойност
300 лв. Средствата, нужни за посрещане нуждите на Е. са в размер на 700 лв.
месечно.
2
Ответникът има друго дете, живее в жилището на родителите си, работи като
***** на ***** и получава 2500 лв. месечно, демонстрира добро финансово
положение, притежава скъп автомобил.
Към исковата молба прилага копие от Удостоверение за рА.не, копие
от решение по гр. д. №203/2018г на РС- Асеновград, II гр.с., Служебна
бележка №163/19.09.2023г., затова, че е редовен ученик през учебната
2023/2024г.
Ответникът Х. Ф. М., ЕГН **********, гр. *****, в срока по чл. 131 от
ГПК депозира писмен отговор, с който е оспорил изцяло предявените искове
както по основание, така и по размер. Заявил е, че заплащането на ежемесечна
издръжка ще му създаде особени затруднения. Посочва, че работи на трудов
договор като ***** в *****, ****, а брутният му доход е в размер на 826,80лв
месечно за последната година, като след приспадане на дължимите суми за
осигуровки и данъци, чистото месечно възнаграждение е в размер на 642,59лв.
Ответникът нямал други доходи, а от 29.01***г. има сключен грА.нски брак с
А. Ф. М.а и имат родено от брака едно дете - Х. Х. М., род. на ********г.
Посочва също, че съпругата му е безработна, не реализира трудови
доходи. Не оспорва, че ищецът е все още ученик редовна форма на обучение и
има нужда от средства за издръжка, но заявява, че заплащането на какъвто и
да било размер на издръжка за Е. ще създаде на ответника особени
затруднения.
В хода на производството са приети нови писмени доказателства
Служебна бележка от „*****“, изд. на 29.01.2024г., затова, че майката на
ищеца е безработна; Договор за наем от 11.05.2023г., ЕР ТЕЛК *****.2022г.,
изд. от *****“.
Разпитани са допуснатите свидетели Ф.Ф. /баба на ищеца/ и А. М.а
/съпруга на ответника/.
Районният съд, за да отхвърли изцяло исковете за издръжка излага
основни съображения, че не е спорно по делото обстоятелството, че
ответникът е баща на ищеца, а и това се е установило от неоспорените
писмени доказателства. Няма спор и затова, че за учебната 2023/2024г. ищецът
е записан като ученик в *** клас на *****, живее в гр. **** в жилище под
наем с бабата по майчина линия. От приложената Служебна бележка от
3
„*****“, изд. на 29.01.2024г., се установява, че майката на ищеца е безработна.
Установило се от показанията на св. Ф., че ищецът живее с бабата по
майчина линия в гр. **** в жилище под наем с месечен наем от 360 лв.,
майката на ищеца също живее в гр. **** в жилище под наем с месечен наем от
320 лв.
Районният съд е приел за установено по делото от представеното ЕР
ТЕЛК *****.2022г., че ищецът не може да полага труд, за да се издържа. Не
било спорно, че ответникът работи като ***** на *****, от представените от
последния писмени доказателства се установява, че за периода януари –
декември 2023г. е получавал нетно възнаграждение в размер на 640 лв., има
сключен грА.нки брак, а съпругата му не работи. По отношение разходите на
ищеца в показанията си св. Ф. заявява, че всяка седмица ищецът посещава
частни уроци, за които заплаща по 50 лв, освен това има разходи за обществен
транспорт, свидетелят също така заявява че ищецът получава по 350 лв.
месечно за заболяването си. Задължението за даване на издръжка на
пълнолетно дете не е абсолютно, поради което следва да се съблюдават
възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически
условия на живот понастоящем. Наложен е извод, че ответникът получава
месечно възнаграждение от 930 лв., както и че има малолетно дете, на което
дължи издръжка, освен това има разходи за храна и консумативи, съдът
приема че ответникът няма възможност да плаща търсената издръжка.
С въззивната жалба на Е. Х. М. са направени възражения, че са
неправилни изводите на Районния съд.
В хода на въззивното производство, по искане на Е. Х. М., чрез
адв.П., са допуснати и приети нови писмени доказателства – Писмо с вх.№
19359/05.06.2024г. на *****, диплома за завършено средно образование, изд.
от „*****“, Удостоверение с изх.№ ЗСПД/Д-РВ/10799 от 25.06.2024г. и
Удостоверение, изд. от Община **** за Х. Ф. М., за облагаеми имущества и
декларирани данни по ЗМДТ.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
4
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно
разпоредбата на чл. 144 от СК - родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет-годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения. В тежест на ищеца да докаже, че продължава
обучението си, не е навършил *** възраст, че не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си, както и че ответникът
може да дава търсената издръжка без особено затруднение.
От приложените писмени доказателства се е установило, че
действително ищецът е ученик в средно учебно заведение и се обучава при
редовната форма на обучение. Същият няма имущество, от което да се
издържа, не получава доходи от труд. Поради редовната форма на обучение,
присъствието му на учебни занятия е задължително, което обективно създава
затруднения за пълноценно участие в работен процес за осигуряване на
средства.
За уважаване на претенцията трябва да е налице и второто
кумулативно условие, наред с невъзможността на пълнолетния учащ да се
издържа сам, а именно – родителят да може да дава търсената издръжка без
особени затруднения, тъй като издръжката по чл. 144 от СК, респ. по чл.149 от
СК, не е безусловна и присъждането винаги следва да се преценява с оглед
на това дали съответните месечни плащания няма да създадат особени
затруднения за ответника. От новоприетите писмени доказателства се
установи, че ответникът има значителни материални възможности. Съгласно
Удостоверение, изд. на 25.06.2024г. от Община ****, за облагаеми имущества
и декларирани данни по ЗМДТ, констатира се, че Х. Ф. М. е закупил, макар и в
режим на СИО, на 26.10.2023г., недвижим имот - жилище, находящ се на
административен адрес – гр.*****. Същият има декларирано и друг недвижим
имот – жилище, от дата 31.12.2017г. Освен това, Х. М. е записан като
собственик на закупени лек автомобил, с вх. № *****.2019г., рег.№ *****, лек
автомобил, с вх.№ **********/*****.2022г., рег.№ ***** и мотопед до 50 куб
5
с вх.№ *****.2017г., рег.№ *****. Следва да се отбележи, че Х. М. е в
сравнително млада, трудоспособна възраст, няма обявени здравословни
проблеми, за разликата от сина му Е. Х. М., който страда от общо тежко
заболяване – установена ***** /*****/ от месеци, съгласно ЕР на ТЕЛК към
„*****“. Необходимо е да се закупуват лекарства по медицинско предписание,
с доплащане 15 лв. месечно. Ответникът не оспори последното твърдение,
както и следващото обстоятелство, затова, че ищецът извършва прегледи
всеки месец при проф.И. в *****“, ****, и трябва да се плащат по 50 лв. за
такса в болницата, а в някои случаи за изследване на фиброген – два пъти в
месеца е необходимо да се отиде там. Въззивната инстанция кредитира
показанията на св. Ф. Ф. /баба на ищеца/, затова, че един път в месеца
трябвало да се ходи и на невролог, като му се заплащат 60 – 70 лв. за прегледа.
Несъмнено заради специфичното заболяване, Е. М. е ограничен във
възможностите да полага и подходящ за възрастта труд. Майката живее под
наем, заплаща наемна цена за малко жилище /стая с ниша/ и е със силно
ограничени възможности, за да закупува изискваните в училище учебници,
пособия и др., както и за храна, облекло, заплащане на часове за уроци,
необходими за матурата по български език и литература.
Обжалваното решение ще бъде отменено изцяло и вместо това ще се
постанови друго, с което ще се уважат предявените искове за издръжка.
Разноски.
Съобразно правния резултат Х. Ф. М. ще бъде осъден да заплати на Е.
Х. М. сумата 600 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой, съгласно приложен по делото ДПЗС /на л.9 по гр.д.№
121/2024г./. За втора съдебна инстанция от ищеца разноски не са
претендирани.
Съобразно правния резултат Х. Ф. М. ще бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд - Пловдив и сумата 112 лв. за държавна такса,
изчислена върху присъдения размер издръжка.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 137/18.03.2024г. на Районен съд – Асеновград,
6
IV гр.с., по гр.д.№ 121/2024г., с което са отхвърлени предявените искове от Е.
Х. М., ЕГН **********, от гр. ****, за осъждане на Х. Ф. М., ЕГН **********,
гр. *****, да му заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от
01.12.2023г. до настъпване на законови причини за нейното изменение или
прекратяване; както и е осъден да заплати на Х. Ф. М., ЕГН **********, гр.
*****, сумата 500 лв. за разноски по делото,
като вместо това постановява –
На осн. чл.149 във вр. с чл.144 от СК Осъжда Х. Ф. М., ЕГН
**********, гр. *****, да заплаща на Е. Х. М., ЕГН **********, от гр. ****,
като пълнолетен учащ в средно учебно заведение в размер на 400 лв. месечна
издръжка, считано от 01.12.2023г. до 17.01.2024г. /вкл./, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
На осн. чл.144 от СК Осъжда Х. Ф. М., ЕГН **********, гр. *****, да
заплаща на Е. Х. М., ЕГН **********, от гр. *****, като пълнолетен учащ в
средно учебно заведение в размер на 400 лв., месечна издръжка, считано от
18.01.2024г. до 30.06.2024г./вкл./, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Осъжда Х. Ф. М., ЕГН **********, гр. *****, да заплати на Е. Х. М.,
ЕГН **********, от гр. *****, сумата 600 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Осъжда Х. Ф. М., ЕГН **********, гр. *****, да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пловдив, сумата 112 лв. за държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7