№ 60
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601065 по описа за 2021 година
С Присъда №16 от 11.03.2021г., постановена по НОХД №1353/21г. по
описа на Пловдивския районен съд –VI н.с., подсъдимият М. А.. ИЛ. е
признат за ВИНОВЕН в това, че на 01.12.2020г. в гр.П.,повторно в
немаловажен случай,след като е бил осъждан за друго такова престъпление и
при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи-
1 бутилка уиски „Бушмилс“ 700мл. на стойност 36,29лева, 1 бутилка
„Бушмилс“ един литър на стойност 37,49лева и два броя бутилки уиски
„Паспорт“ по един литър с единична цена 24,99лева на обща стойност
49,98лева или всичко на обща стойност 123,76 лева от владението на „***„
ЕООД гр.С. без съгласие на ръководството с намерение противозаконно да ги
присвои,поради което и на основание чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28
ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 вр. чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване
на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК от така наложеното наказание
лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
1
задържан под стража, считано от 01.12.2020г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.68 ал.1 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи
изцяло и отделно и наложеното му наказание в размер на една година
лишаване от свобода по НОХД№ 125/20г. по описа на РС-Пловдив,при
първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба и допълнителна
такава от подсъдимия М.И.,в които се правят оплаквания за явна
несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода.Твърди се,
че при индивидуализацията на наказанието съдът е подходил формално и не
е съобразил всички релевантни за наказателната отговорност
обстоятелства.Изложени са пространни съображения, че част от наличните
обстоятелства не са отчетени, а други интерпретирани неправилно.Излагат се
съображения, че направените изводи досежно лошите характеристични данни
на подсъдимия и предходните му осъждания са произволни и необосновано
първоинстанционният съд е завишил личната обществена опасност на дееца
като не е отчел и обстоятелството, че второто деяние е останало във фазата
на опита, както и ниската стойност на отнетите вещи.Излагат се аргументи, че
деянието на И. е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните за
този вид, граничеща с тази на маловажния случай по смисъла на чл.93 т.9 от
НК и са налице многобройни по смисъла на чл.55 от НК смекчаващи вината
обстоятелства.Прави се искате присъдата да бъде изменена от въззивния съд
като се намали наложеното наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив счита атакуваната присъда за правилна,
законосъобразна и справедлива, в който смисъл пледира за потвърждаването
й.
Подсъдимият И. и защитникът му адв.К. подържат подадената жалба с
наведените в нея доводи.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт,
съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК , намира за
установено следното:
2
Производството пред първата инстанция е разгледано по реда на Глава
XXVII от НПК при условията на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият И. е
признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Установено е от фактическа страна по делото, че свидетелят А.Т.
работел като охранител към охранителна фирма “***“ на обект магазин “Т-
маркет“, находящ се в гр.П., ул.“***“ № 1. На 01.12.2020г. бил на работа за
времето от 10:30ч. до 22:30ч. Около 16:30ч. на посочената дата св.Т. забелязал
подсъдимият И. да излиза от магазина, като якето му било доста издуто.
Опитал се да го настигне, но последният бързо се отдалечил, а св.Т. нямал
право да напуска охранявания обект и се върнал на поста си.
По-късно същия ден,около 18:00ч. св.Т. забелязал отново
подсъдимият, който влязъл в магазина. Св.Т. останал на изхода и не след
дълго го видял да се насочва към него, но не минал през касовата зона, а се
промъкнал през щанда за зеленчуци. Св.Т. спрял за проверка И., който не
носел нищо в ръце, но якето му било издуто. Св.Т. отвел подс.И. в обособено
помещение за проверки, като го попитал дали е взел някаква стока от
магазина, без да я заплати. Тогава подсъдимият извадил изпод якето си две
бутилки уиски “Паспорт“ по 1 литър и ги предал.Св.Т. попитал подсъдимия
дали по-рано същия ден е взимал отново стока от магазина, без да я заплаща
и И. отговорил, че е взел две бутилки уиски “Бушмилс“ ,които продал на
непознато за него лице за сумата от 7 лв. При преглед на записите от
камерите за видеонаблюдение се виждало, че в 16:44ч. подс.И. влиза в
магазина, спира се на щанда за алкохол, като първо взима една бутилка уиски
“Бушмилс“ 700мл. в черна кутия, а след това и една бутилка уиски
“Бушмилс“ от 1л, след което поставя бутилките в разкопчаното си яке,
закопчава го и напуска магазина през входа му, без да минава през касовата
зона. Св.Т. се обадил в 06 РУП при ОД на МВР - Пловдив и съобщил за
случая. На място пристигнали полицейски служители, които задържали И. и
го отвели в сградата на полицейското управление. Св.Т. предал доброволно
на полицейски служители двете бутилки уиски “Паспорт“, предадени му от
подс.И..
От заключението на назначената на досъдебното производство
стоково-оценъчна експертиза е установено, че стойността на отнетите вещи е
както следва: една бутилка уиски “Бушмилс“ 700мл в кутия на стойност 36,29
лв., една бутилка уиски “Бушмилс“ 1л. на стойност 37,49 лв., две бутилки
уиски “Паспорт“ по 1л., всяка от които на стойност по 24,99лв. или всичко на
обща стойност 123,76 лева.
Двете бутилки уиски “Паспорт“ по 1л. всяка са били върнати на св.Н.Т. -
3
управител на магазин “Т-маркет“.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е установено,
че И. не страда от психично заболяване и не се води на психиатрично
диспансерно наблюдение към ЦПЗ - Пловдив. В личностовия му профил се
установяват особености на личностово разстройство от смесен тип.
Качеството на психичните сфери не е нарушено.Отличава се с
повърхностност, примитивни нагласи и разбирания, импулсивност, с незрели
защитни механизми на поведение. Могъл е да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, както към момента на
инкриминираното деяние, така и към момента на изготвяне на заключението.
В съгласие с разпоредбата на чл.373 ал.4 от НПК в мотивите на
присъдата съдът е приел за установени обстоятелствата,изложени в
обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия
самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство,
които го подкрепят-показанията на свидетелите Н.А.Т., А.И. Т.,Е.В.А.,
заключенията на назначените експертизи, приложените писмени
доказателства и др.
Събраният доказателствен материал по делото заедно с признатите от
подсъдимия факти са достатъчни и потвърждават по несъмнен и категоричен
начин фактическите твърдения на прокурора относно съставомерността на
инкриминираното деяние и неговото авторство.
В контекста на изложеното окръжният съд намира за законосъобразни и
правилни изводите на първата инстанция, с които е приела, че подсъдимият
И. е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 01.12.2020г. в гр.П. при
условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи,
установени по вид и стойност от събраните по делото доказателства, от
владението на „***“ ЕООД,без съгласие на ръководството,с намерение
противозаконно да ги присвои. Престъплението е извършено повторно в
немаловажен случай,след като И. е бил осъждан с влязла в законна сила на
19.09.2020г. присъда по НОХД№125/20г. на РС-Пещера за същото по вид
престъпление - кражба.
Правилно е отговорено на възражението,което се поддържа и пред
настоящата инстанция от защитата на подсъдимия, че случаят не е
4
маловажен,предвид завишената степен на обществена опасност на И., на
която районният съд не е дал необоснован превес отчитайки предходните му
осъждания,извън това обуславящо правната квалификация на настоящото
деяние, за тежки умишлени престъпления от общ характер.Законосъобразно е
отчетен и фактът,че престъплението е осъществено от подсъдимия само
няколко месеца след предходното му осъждане и в рамките на определения
му от съда изпитателен срок, което е показателно, че целите на наказанието
спрямо него са трудно изпълними.Тук следва да се добави и престъпната
упоритост при осъществяване на двете деяния ,включени в продължаваното
престъпление, изводима от краткия времеви период, в който са осъществени
през няколко часа.В контекста на изложеното правилно е заключението на
първия съд, че престъплението е извършено при условията на повторност в
немаловажен случай, след като подсъдимият е бил осъждан за същото
престъпление и е налице квалифициращото обстоятелство на чл.195 ал.1 т.7
вр. чл.28 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл с целени и
настъпили общественоопасни последици.
При определяне размера на наложеното наказание районният съд не се
е отклонил от критериите по чл.35 ал.3 и чл.54 от НК и е постигнал
съответствие между извършеното деяние, данните за личността на
подсъдимия и наложеното наказание.
Установено е по делото,че подсъдимият И. е имал добросъвестното и
позитивно процесуално поведение още на досъдебното производство–признал
е вината си, съдействал е за разкриването на обективната истина по делото,
изразил е съжаление за стореното.Правилно като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства районният съд е отчел младата възраст на
подсъдимия, тежкото му семейно и материално положение, както и
здравословното му състояние.Към изброяването окръжният съд ще добави и
обстоятелството, че второто деяние е останало във фазата на опита, както и
ниската стойност на предмета на престъпното посегателство – в размер на
123,76лева, част от които са възстановени, макар и не доброволно от И.. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел обремененото съдебно
минало на подсъдимия, извън осъждането обуславящо правната
квалификация на настоящото деяние, както и обективно установения по
делото факт, че настоящата престъпна проява е извършена съвсем скоро след
последното му осъждане и в определения му от съда изпитателния срок, което
разкрива дееца като личност със завишена степен на обществена опасност.Не
5
могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че личната
обществена опасност на подсъдимия не е завишена , защото до момента не е
търпял ефективно наказание лишаване от свобода.Налаганите наказания
лишаване от свобода с приложението на института на условното осъждане,
както и пробация не са изпълнили целите предвидени в чл.36 от НК и не са
въздействали предупредително и превъзпитателно спрямо дееца, което сочи,
че е личност с трайно изградени престъпни навици и стремеж да се
облагодетелства по незаконен начин.
Правилна е преценката на отегчаващо –смекчаващото действие на
индивидуализиращите наказателната отговорност обстоятелства от първия
съд.В тази връзка изложените в жалбата доводи, за явна несправедливост на
наложеното наказание лишаване от свобода с искане същото да бъде
намалено, не могат да бъдат споделени. Наложеното на подсъдимия И.
наказание не е явно несправедливо – в смисъл завишено и правилно е
определено при значителен превес на смекчаващи наказателната му
отговорност обстоятелства в размер близък до минималния визиран в
санкцията на чл.195 ал.1 от НК, а именно една година и шест месеца
лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК с 1/3 се
явява в размер на една година лишаване от свобода.
Според преценката на настоящата инстанция това наказание се явява
напълно справедливо и съответно на извършеното деяние и данните за
личността на подсъдимия.
Правилно е отказано приложението на чл.55 от НК, което се поддържа
в жалбата и пред въззивния съд.Изброените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства нямат потенциала да бъдат третирани като
многобройни или изключителни по своя характер, така че да обосноват
законосъобразния извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко на степента на обществена опасност на дееца и
извършеното от него деяние.Налагане на наказание в размер по-нисък от
определения ще бъде явно несправедливо в смисъл занижено.
Законосъобразно е определен първоначален общ режим на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и е
6
приложена разпоредбата на чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК, като е зачетено
времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и е бил с
мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 01.12.2020г. до
влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно районният съд е приложил и разпоредбата на чл.68
ал.1 от НК, като е постановил подсъдимият да изтърпи изцяло и отделно и
наложеното му наказание по НОХД№125/20г. на РС-Пещера в размер на една
година лишаване от свобода, при първоначален общ режим, тъй като
настоящото престъпление е извършено в рамките на определения му
изпитателен срок.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.Това налага същата,като
правилна и законосъобразна да бъде потвърдена,поради което и на основание
чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №16 от 11.03.2021г., постановена по НОХД
№1353/21г. по описа на Пловдивския районен съд –VI н.с.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7