РЕШЕНИЕ
№302
27.04.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Гергана Тенева…………………………………………………………...
Прокурор: …………………………………………………………………………….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №158 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.118 ал.3 , вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Х.Ю.М. ***, подадена чрез адв. В.Ч., против Решение №1012-26-15-1 от 23.01.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против Разпореждане №**********-2140-26-1215 от 20.12.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно е приложено материалното право относно незачитането на времето на неработеща майка за времето от 01.01.1975г. до 18.08.1975г. – 07м. и 18 дни; от 13.01.1980г. до 13.07.1971г. – 1г. и 06 м., както и времето за получаване на обезщетение за безработица за периодите от 24.12.1992г. до 24.07.1993г. – 07 м. и от 01.12.1995г. до 31.07.1996г. – 08 м. или общо 03г. 04м. и 18 дни, като действителен стаж. Сочи се, че при прецизно зачитане на наличния трудов стаж по представените документи ще се установи общ сбор повече от 15 години, т.е. повече от изискуемия по чл.68 ал.3 от КСО. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото разпореждане и връщане на преписката с указание за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилна преценка относно датата на придобиване правото и размера на ЛПОСВ.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващата. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ-Хасково, чрез процесуален представител в писмена молба моли да се отхвърли като неоснователна жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се отмени оспореното решение, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2019г. Х.Ю.М. подала заявление с вх. №2113-26-1655/11.09.2019г. до Директор на ТП на НОИ – Хасково, с молба за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложила документи за осигурителен стаж.
С Разпореждане№**********/2140-26-11/08.01.2020г., Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68 ал.1-3 от КСО отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х.Ю.М.. Разпореждането е получено от Х.Ю.М. на 10.02.2020г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300 011X8W T, като не са представени доказателства същото да е обжалвано.
На
25.08.2022г. Х.Ю.М. подала ново заявление до Директор на ТП на НОИ – Хасково, с
вх. №2113-26-1520/25.08.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Към заявлението е приложила документи за осигурителен стаж.
С Разпореждане №**********/2140-26-1215/20.12.2022г., Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68 ал.1-3 от КСО отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х.Ю.М.. Разпореждането е било съобщено на адресата си на 11.01.2023г., видно от представеното известие за доставяне ИД PS 6300 01CQXH 7.
С жалба вх. №1012-26-15/12.01.2023г. в ТП на НОИ – Хасково, Х.Ю.М. обжалвала издаденото разпореждане.
С Решение №1012-26-15-1/23.01.2023г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата срещу Разпореждане №**********/2140-26-1215/20.12.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. Административният орган е приел, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68 ал.1-2 от КСО, тъй като има навършена възраст 61г. 10м., но няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 2 месеца, а има 16г. 03м. и 08 дни. Възприето било също, че не са налице и условията за отпускане на пенсия по чл.68 ал.3 от КСО, тъй като жалбоподателката има навършена възраст от 69 г. 03м. и 19 дни, но няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 13г. 06м. 08 дни действителен осигурителен стаж. В тази връзка в решението са изложени съображения, че зачетеният стаж за времето като неработеща майка от 13.01.1980г. до 13.07.1981г. с продължителност 01г. 06м. и периода на изплатено обезщетение за безработица от 24.12.1992г. до 24.07.1993г. с продължителност 07м. и от 01.12.1995г. до 31.07.1996г. с продължителност 08м. не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО.
Решението е връчено на адресата си на 25.01.2023г., чрез пълномощника му, видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 01C19E R.
Жалбата е подадена чрез административния орган, където е заведена с вх. №1012-26-15-2/08.02.2023г.
Горната
непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите като
доказателства по делото писмени документи, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт.
При така
установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото
доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като
прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок
и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и
териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1,
т.2, б.„а” от КСО. Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се
отказва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, също изхожда
от лице, разполагащо с правомощия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Хасково.
Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, а именно липса на мотиви по част от наведените от оспорващата възражения. Видно е от текста на обжалваното решение, че в същото не са изложени съображения във връзка с оплакванията относно незачитането на времето от 01.01.1975г. до 18.08.1975г. – 07м. и 18 дни като действителен стаж. Излагането на мотиви по всички наведени възражения безспорно е гаранция за ненарушаване правото на защита на адресата на акта. Липсата на изложени мотиви в оспореното решение относно незачитане на посочения период препятства съда да осъществи контрол за неговата законосъобразност в тази част.
Наред с горното, настоящият съдебен състав обаче намира проверяваното решение за несъответно на материалния закон, при следните съображения:
Законосъобразно административният орган е приел, че спрямо жалбоподателката не са налице основания за пенсиониране по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като, макар последната да е навършила изискуемата в тези разпоредби възраст, видно е от събраните по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка, че към датата на подаване на заявлението си за пенсиониране, тя няма необходимия осигурителен стаж от 36г. и 02 месеца и това не е спорно по делото.
Спорен в настоящото производство е въпросът дали зачетеният стаж за времето като неработеща майка от 13.01.1980г. до 13.07.1981г. с продължителност 01г. 06м. и периода на изплатено обезщетение за безработица от 24.12.1992г. до 24.07.1993г. с продължителност 07м. и от 01.12.1995г. до 31.07.1996г. с продължителност 08м., следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж на оспорващата и оттук налице ли са предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на ЛПОСВ.
За периода от 01.01.1970г. до 31.07.1996г. административният орган е зачел на жалбоподателката осигурителен стаж от трета категория труд – 16г., 03м. и 08 дни, респ. общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО превърнат към трета категория труд – 16г., 03м. и 08 дни, от който за действителен осигурителен стаж е признал такъв в размер на 13 г., 06 м. и 08 дни, а за непопадащ в приложното поле § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО е счетен стаж за времето като неработеща майка от 13.01.1980г. до 13.07.1981г. с продължителност 01г. 06м., както и периода на изплатено обезщетение за безработица от 24.12.1992г. до 24.07.1993г. с продължителност 07м. и от 01.12.1995г. до 31.07.1996г. с продължителност 08м.
Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Според §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, в действащата към настоящия момент редакция, „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
В §9 ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл.80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към посочения период е била в сила и Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
От представените по делото доказателства се установява а и между страните по делото не съществува спор относно обстоятелството, че в периода от 13.01.1980г. до 13.07.1981г. с продължителност 01г. 06м. оспорващата не е работеща майка, съответно не е ползвала платен или неплатен отпуск по майчинство, като пенсионният орган изрично посочва, че в този период Х.Ю.М. е „неработеща майка“.
С Постановление на Министерски съвет №61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр.2 от 1968г., в сила за посочения период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца.
Понастоящем в чл. 9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита и времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от НПОС.
Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО.
Със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал на основание §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО да признае процесния период за действителен осигурителен стаж.
След признаването за действителен осигурителен стаж на периода от 13.01.1980г. до 13.07.1981г. - с продължителност 01г. 06м., действителният осигурителен стаж на Х.Ю.М. безспорно е в размер от повече от 15 години и предвид обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението си за отпускане на ЛОСВ същата е навършила изискуемата в чл.68, ал.3 от КСО възраст, то са били налице условията и предпоставките на същата разпоредба за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателката.
Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.
Следва също да се посочи, с оглед пълнота на изложението, че времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, не може да се счита за действителен стаж и не попада в съдържанието на понятието „действителен стаж“ съгласно §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. С разпоредбата на чл.9 ал.2 т.4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл.68 ал.1 КСО, но не и с оглед изискването за „действителен стаж“. По този начин периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл.9 ал.2 т.4 от КСО.
В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №6136/22.06.2022г. по адм. д. №131/2022г., VI о.; Решение №5377/03.06.2022г. по адм. д. №139/2022г., VI о.; Решение №1624/21.02.2022г. по адм. д. №11773/2021г., VI о. и много други.
Ето защо оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, макар и
постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административнопроцесуалните правила, следва да бъде отменено
поради несъответствието му с материалноправните разпоредби на закона, и
преписката да бъде върната на
компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне
по подаденото от Х.Ю.М. заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, при съобразяване с дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, основателна
се явява претенцията на оспорващата за разноски
по делото. Такива, предвид своевременно направеното възражение на процесуалния
представител на ответника за прекомерност и ниската фактическа и правна
сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, се следват в размер на
500.00 лева, съгласно предвиденото в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Във връзка с направеното отбелязване в
представения Договор за правна защита и съдействие №2 от 12.03.2023г., че платените
разноски са и такива по чл.8 ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за пълнота следва да се посочи, че тези
разноски не подлежат на репариране в настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-15-1 от 23.01.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х.Ю.М. против Разпореждане №**********-2140-26-1215 от 20.12.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от Х.Ю.М. заявление с вх. №2113-26-1520/25.08.2022г. в ТП на НОИ –
Хасково, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно
дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ – Хасково да
заплати на Х.Ю.М. с ЕГН **********
***, разноски по делото в размер
на 500.00 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
Съдия: