О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№3520
гр.
Перник, 12.09.2019 г.
Пернишкият районен съд, ІІ граждански състав, в закрито заседание в следния
състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 04769
по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Профи
кредит” ЕООД срещу В.Е.О., с която се иска да се признае за установено
съществуването на вземане в общ размер на 1 158,38 лева по договор за револвиращ
заем от 14.06.2010 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02709 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
Съдът е оставил без движение исковата молба, като са
дадени указания за индивидуализация на вземането, респ. вземанията.
Ищцовото дружество е отстранило констатираните
нередовности на исковата молба, като с молба рег. № 25274/11.09.2019 г. е
посочено, че сумата от 1 158,38 лева представлява възнаграждение по клауза за
отлагане на погасителни вноски № 15, 16, 34, 35, 42 и 43 по договора за кредит.
Съдът констатира, че в издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 02709
по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, в която е посочено, че вземането в размер на 1 158,38 лева
представлява непогасена главница договор за потребителсики кредит от 14.06.2010
г. В т. 9 и в последния абзац на т. 12 от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, е посочено, че обсъжданото вземане е главница по договор за кредит.
Горното дава основание на исковия съд да приеме, че в заповедта за изпълнение и
заявлението за нейното издаване липсва претенция за вземане за възнаграждение по клауза за отлагане на
погасителни вноски по договора за кредит.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, е установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение на парично задължение. Това означава, че обсъжданият установителен иск не е може да има за предмет
установяване на вземане, което е различно от посоченото в заповедта за
изпълнение. в настоящия случай вземането в заповедното производство касае
заплащане на главница по договор за кредит, а въведеното вземане в исковото
производство се отнася за заплащане на възнаграждение по клауза за отлагане на
погасителни вноски по договора за кредит. Това води до извод за въведени
различни вземания, тъй като се касае за различни правопораждащи вземанията
факти, едното произтича от невърнат заем (главница), а другото от
възнаграждение за услуга (възможност за отлагане на погасителна вноска) по
договор за кредит. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, води до извод за липса на правен интерес от
предявяване на установителния иск, доколкото целта на производството е да се
провери дали съществува вземането по заповедта за изпълнение. Това води до
извод за недопустимост на тези исковата претенция, поради което на основание
чл. 130 ГПК исковата молба следва да се върне в тази й част.
Поради прекратяването на настоящото производство на основание чл. 416 ГПК
заповедта за изпълнение не може да влезе в сила и по аргумент на чл. 415 ал. 2 ГПК
следва да бъде обезсилена в
обсъжданата част- т. 13, предл. 2 от тълкувателно решение № 4/
18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 04769 по описа за 2019
г. на Пернишки районен съд.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч. гр. д. № 02709 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
Определението може да се обжалва пред Пернишкия
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: