№ 92
гр. Карнобат, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100445 по описа за 2021 година
установи:
Производството по настоящото дело е образувано искова молба от
ищците ЗЛ. М. ИВ. и В. Ж. ИВ. от гр. Карнобат, със съдебен адрес гр.
Карнобат, ул. ******** № 6, чрез адвокат Д. Д. В., с която са предявили
обективно съединени негаторни искове по чл. 109 от ЗС и осъдителен иск по
чл. 45 от ЗЗД срещу ответника ЗЛ. В. ЗЛ. от гр. Карнобат, ул. ****** № **,
ет. 2, с които претендират съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да преустанови неоснователното си въздействие върху правата на
ищците, като извърши ремонт на банята в жилището си за преустановяване на
теча, мухъла и влагата в техните баня и спалня, както и да премести дървения
материал, складиран от него под южната терасата ищците, както и да
възстанови състоянието на плочките от преди складирането на дървения
материал. Претендират за съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищците сумата от 600 лева представляваща
обезщетение за нанесените имуществени вреди в банята, спалнята и избеното
помещение, ведно със законната лихва върху тази сума начиная от датата на
завеждане на иска в РС- Карнобат до окончателното и изплащане.
В исковата си молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим
1
имот, находящ се в град Карнобат, област Бургас, ул. ****** № **, състоящ
се от: ½ ид. ч. от дворно място с площ 409 кв. м., което дворно място е
собственост само на първия ищец, съставляващо УПИ № IV- 3317 в квартал
№ 164 по застроителния и регулационен /подробен -устройствен/ план на град
Карнобат, при граници на УПИ: изток - УПИ № V- 3316; запад- УПИ № III-
3320, север- улица ****** и юг- УПИ XIX- 3318, УПИ XX- 3315, както и на
първи жилищен етаж от изградената в имота двуетажна, двуфамилна
жилищна сграда с един общ вход за жилищните и избения етаж, който първи
жилищен етаж представлява самостоятелно жилище състоящо се от хол, две
спални -родителска и детска, всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор
със застроена площ 98 кв. м., ведно с прилежащите към жилищния етаж две
избени помещения: едно западно и едно южно помещение с площ 46 кв. м.,
пригодени за живеене, където двамата ищци са съсобственици в режим на
СИО.
Твърдят , че ответникът е собственик на 1/ 2 ид. ч. от дворното място с
площ 409 кв. м., съставляващо УПИ № IV- 3317 в квартал № 164 по
застроителния и регулационен /подробен- устройствен/ план на град
Карнобат, при същите граници посочени по горе и собственик на
самостоятелно жилище, представляващо втория жилищен етаж от
двуетажната, двуфамилна жилищна сграда състоящ се от същите жилищни и
санитарни помещения идентични с тези на първия жилищен етаж, като
разположението им е еднакво.
Ищците твърдят, че през 2018 г. констатирали наводняване на тавана на
детската спалня на първия жилищен етаж, за което съобщили на ответника,
но същия не взел никакво отношение. Ищците самостоятелно си извършили
ремонт. Според тях наводняването се дължи на проблеми в банята на
ответника.
Ищците твърдят, че в края на месец февруари 2021 г. на тавана в същата
стая се появило мокро петно, което според тях отново се дължи на теч в
банята на ответника. Извикали са веднага ответника да види какво се случва,
че отново има теч в неговата баня. Ответникът, който е отишъл на място и
видял спалнята на ищците, обещал да види да няма някоя спукана тръба, но
не е реагирал и не е отстранил повредата в банята си.
Ищците твърдят, че в дворното място на което са съсобственици,
2
ответника постоянно е цепел дърва под южната им тераса, която се явява
тераса на детската спалня, а от две години и половина струпал дървен
материал- изрезки, около два кубика. Въпреки искането да не складира там
материала, ответника не ги е преместил, а собственоръчно е направил праг
пред тях и го подмазал. От тежестта на дървените изрезки, плочките
пропаднали и при всеки валеж в избеното помещение на ищците, което се
намира под терасата се наводнявало. Водата се просмуквала и разрушавала
изцяло стените на помещението, като мазилката е подпухнала, миришело на
мухъл и имало изгледи дограмата да изгние.
Ищците твърдят, че са подали молба вх.№ 94-00-1740 от 10.03.2021 г.
до Община Карнобат по повод състоянието на имота и щетите нанесени от
ответника, за което на 11. 03. 2021 г. е съставен констативен протокол от
Община Карнобат.
С предявените негаторни искове ищците желаят съдът да постанови
съдебно решение, с което на основание чл. 109 от ЗС да осъди ответника ЗЛ.
В. ЗЛ. да преустанови неоснователното си въздействие върху правата им,
като: 1. извърши ремонт на банята на жилището си за да преустанови теча,
мухъла и влагата в тяхната баня и спалня; 2. Да премести дървения материал,
който е складирал под тяхната южна тераса и да възстанови състоянието на
плочките преди складирането на дървения материал.
С иск по чл. 45 от ЗЗД, ищците претендират ответникът да бъде осъден
да им заплати обезщетение за нанесените им имуществени вреди в техните
баня, спалня и избено помещение в размер на 600 лева, като с акцесорен иск
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД претендират за законната лихва върху посочената сума
от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане. Претендират
ответника да бъде осъден да им заплати направените по делото разноски.
Ответника ЗЛ. В. ЗЛ. е редовно уведомен за предявените срещу него
искове по реда на чл. 131 от ГПК. Същият е подал отговор в законовия
преклузивен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК, в които чрез процесуалния си
представител по пълномощие- адв. С.Г.-Т. от АК Бургас е оспорил
предявените искове, като неоснователни, като е аргументирал
неоснователността им със следните доводи: не отговаря на истината, че не е
реагирал, когато е бил уведомен от ищците за теча в банята си. Веднага след
уведомяването си е предприел действия за откриване и отстраняване на
3
повредата- разкрил е всички тръби в банята си, установил теч от тръба към
вградената вана. Сменил всички тръби, премахнал ваната и поставил нови
плочки в банята си; по отношение на дървения материал: твърди, че
действително е складирал дървен материал но не повече от 1 куб. метър до
южната фасада на сградата, непосредствено пред собственото си избено
помещение. Твърди, че не отговаря на истината, че плочките под дървения
материал са пропаднали и в резултат на това се просмуква влага в избеното
помещение на ищците. Твърди, че причината за влагата в избеното
помещение на ищците е намиращата се в непосредствена близост до
прозореца водосточна тръба, като на метър от южната фасада на сградата е
била построена подпорна стена, която не позволявала на дъждовните води да
се отичат и нее направена изолация на сградата; твърди, че искът по чл. 45 от
ЗЗД е частично основателен относно претърпените вреди в жилището на
ищците от теча в банята му, но оспорва същия по размер, като твърди, че
разходите за отстраняване на щетите по тавана на спалнята и банята на
ищците е в размер на 55 лева, като желае претенцията над този размер да бъде
отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по
делото.
Съдът е приел, че предявените искове се явяват допустими за
разглеждане и като такива ги е разгледал по същество.
С Определение № 152 / 23. 06. 2021 г. съдът е обявил проекто доклада си
по делото, като изрично е разпределил доказателствената тежест и е
извършил квалификация на предявените от ищците искове. В посоченото
определение, съдът изрично е указал на страните, че ищецът носи тежестта
да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпването на
посочените в исковата молба имуществени вреди, техния размер, както и
пряката им причинна връзка с противоправно поведение на ответника, а
ответника носи тежестта да опровергае презумпцията за виновност на
поведението.
По така представения на страните доклад са направени следните
допълнения, процесуалният представител на ищците е заявил, че е извършен
ремонт на банята на ответника и течът в същата е преустановен, а
процесуалния представител на ответника е заявил, че ремонта е извършен
още през месец март, преди завеждане на далото, както и е пожелал да бъдат
4
дадени указания по предявените искове по чл. 109 от ЗС. След направените
допълнения доклада е приет за окончателен.
В първото съдебно заседание от ищците е направено искане за допускане
на извършването на СТЕ, която да даде заключение по относно твърдените от
тях обстоятелства- количеството струпан дървен материал, състоянието на
плочките под него, причинно следствената връзка между влагата в избеното
помещение на ищците с пропадането на плочките, вредите нанесени в
жилището и избеното помещение на ищците, както и необходимите средства
за материали и труд необходими за тяхното отстраняване. Съдът е допуснал
назначаване на исканата от ищците експертиза, като и определил депозит за
вещо лице, който е възложил да бъде внесен от ищците и е определил срок за
това. В определеният срок ищците не са внесли депозит, като в съдебно
заседание се твърди, че нямат възможност за това и оттеглят направеното
искане за назначаване на експертиза.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно между страните по делото е обстоятелство, че ищците от една
страна и ответника от друга, са собственици на по 1/ 2 ид. ч. от дворното
място в гр. Карнобат, ул. ****** № **, с площ 409 кв. м., образуващо УПИ №
IV- 3317 в квартал № 164 по застроителния и регулационен /подробен-
устройствен/ план на град Карнобат при граници на УПИ: изток - УПИ № V-
3316; запад- УПИ № III- 3320, север- улица ****** и юг- УПИ XIX- 3318,
УПИ XX- 3315, както и на самостоятелни жилища заемащи първи и втори
жилищен етаж, ведно с прилежащите им избени помещения. Тези
обстоятелства освен, че не се оспорват от страните се доказват и от
представените скица № 324 / 02. 04. 2021 г. на Община Карнобат, договор за
доброволна делба от 25. 04. 1968 г., договор за доброволна делба на
наследствени имоти от 24. 08. 2007 г., нотариален акт за собственост на
недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 54, том XІ,
рег № 6564, дело № 1294 от 2007 г..
Безспорно също така между страните е обстоятелството, че на
неустановена дата в края на месец февруари 2021 г. в банята на ответника е
имало теч от тръба към вградената вана, който към момента на разглеждане
5
на делото е бил отстранен. Безспорно е също така, че от така появилият се теч
в помещения собственост на ищците е имало вреди.
Между страните е безспорно и обстоятелството, че ответника е струпал
неустановено количество дървен материал по южната фасада на сградата.
От събраните гласни доказателства по делото се установява следното:
От показанията на свидетелят Ж. И. З.- син на ищците се установява, че
течът в спалнята на родителите му се е появил в периода края на месец
февруари- началото на месец март, като по теча се е започнала работа почти
веднага, около двадесет дни се чувал шум от къртене с ударни инструменти,
шума е продължил в рамките на около 20 дни. Твърди, че петното от влага,
което се намира в спалнята на ищците е с размери 20 / 20 см.. От показанията
на св. К. П. С. се установява, че през месец февруари- март ответника ЗЛ. В.
ЗЛ. е извършил ремонт на банята си, като е сменил водната инсталация и
плочките в банята си, както и е изкъртил ваната си- чугунена, която я дал на
него. От показанията на свидетелката Д. Н. З.а- съпруга на ответника се
установява, че течът е бил преустановен в рамките на два- три дни, по най-
бързия начин. Ваната, която е изкъртена от банята им е била дадена на св. С..
Самият ремонт на банята е продължил около три месеца. Съдът цени
показанията както на св. З., така и на свидетелката З.а, съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед на останалите данни по делото, с
които посочените свидетелски показания кореспондират и са последователни
и непротиворечиви. В тази връзка следва да се приеме, че възникналият в
банята на ответника теч е бил преустановен в рамките на няколко дни и то
преди подаването на исковата молба пред съдът- същата е подадена на 06. 04.
2021 г..
По отношение на струпаните дърва /изрезки/ под терасата на ищците, за
които същите претендират, че са причинили пропадане на плочките и
съответно теч в техните избени помещения: В хода на съдебното следствие са
разпитани свидетелят Ж. И. З.- син на ищците, който посочва, че дървеният
материал е складиран срещу избеното помещение на ответника и плочките,
които се намират срещу избеното помещение на ищците не са заети с дървен
материал. Твърди, че плочките, които се намират срещу избеното помещение
на ищците са в нормално състояние.Посочва, че до избеното помещение на
баща му има водосточна тръба, по която се отичат дъждовните води от
6
покрива на сградата. Твърди, че не е имало случай да се задържа вода.
От разпита на свидетелят К. И. М.- братовчед на страните е видно, че по
цялата дължина на южна фасада на къщата са наредени базалтови, тротоарни
плочки. Под терасата на ищците има струпан дървен материал, който е там от
2-3 години. Според него под дървеният материал плочките са пропаднали-
около половин квадрат и това пропадане се дължи на тежестта на дървения
материал. Според него водата преминава по фугите и през почвата и
бетонната стена стига до мазилката в избените помещения на ищците, която
била подпухнала и при докосване с ръка се отлепяла от стената. Твърди, че
плочките не могат да се видят заради струпания материал, но на откритите
плочки около избата на ищците има пукнатини. Посочва, че плочките са на 40
години и не може да няма пукнатини, фугите им били напукани. Свидетелят
К. П. С. посочва, че дървения материал е струпан пред избата на ответника,
около един кубик. Твърди, че на улицата където се намират както неговата
къща, така и къщата, в която ищците и ответника имат жилища е с
денивелация и когато завали водата от по горната улица „Стара планина“
идва при тях. Посочва, че в имота на ищците и ответника има подпорна стена,
и когато има вода, същата по плочките се стича и всичко се наводнява, като
от там се пълнят и мазите. Твърди, че е ходил в избеното помещение на
ответника, но не е обърнал внимание същото да има влага.
От показанията на свидетелката Д. Н. З.а- съпруга на ответника-
показанията на която съдът цени съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК с
оглед на останалите данни по делото посочва, че са били уведомени за теча от
ищеца в края на февруари 2021 г.. Същият им е казал, че има петно в детската
стая и евентуално е от тях. Ответника почти веднага е започнал търсенето на
евентуалния теч и го е отстранил в ромките на два три дни. След това е
продължил ремонта на банята си, който е бил в рамките на 3 месеца, но теча е
бил отстранен два- три дни след като са узнали за него от ищеца.
Свидетелката посочва, че действително имат складиран дървен материал в
двора, който се намира под терасата на ищците, но пред тяхното избено
помещение. Твърди, че материала е дървени летви, не е плътен дървен
материал. Летвите били наредени и стифирани, като не пречили на никой.
Твърди, че мазата пред която е нареден дървеният материал няма влага.
Твърди, че пред избеното помещение на ищците плочките са напукани и там
се стича дъждовната вода от водосточната тръба, както и от пробитите улуци.
7
Твърди, че и в тяхната маза, която е в западната част има влага на около 10
см. от пода. Посочва, че влагата е от подпорната стена, която е на южната
стена и е проблемна. Същата всеки момент можела да падне. Твърди, че там
се стичат дъждовните води.
По искане на ищците съдът е допуснал назначаването на съдебно
техническа експертиза, като е определил депозит за назначаване на вещо
лице. Ищците не са внесли определеният депозит, като са заявили, че нямат
възможност за това, поради и което не е извършена съдебно техническа
експертиза, която да установи причините за влагата в избеното помещение на
ищците, както и вида и размера на причинените от теча в банята на
ответниците, щети в имота на ищците и средствата необходими за
извършването на ремонт и отстраняване на повредите.
От представеният като доказателство от ищците констативен протокол
изх. № 94-00-1740- /1/ от 29. 03. 2021 г. издаден от Община Карнобат, е
видно, че на 11. 03. 2021 г. от комисия на Община Карнобат при извършената
проверка на място е установено, че по таваните на баня и спалня на първия
етаж има следи от теч. Посочено е, че мазилката по стените на избеното
помещение на южната фасада, собственост на ЗЛ. М. ИВ. е компрометирана.
От така представения констативен протокол не може да се установи, какъв е
размера на следите от теч, какво представляват същите и какви средства са
необходими за тяхното отстраняване и възстановяване на първоначалното
положение на имота. Не се доказва също така и на какви фактори се дължи
така посоченото компрометиране на мазилката и какъв е размера на
компрометирания участък. Но от така представения констативен протокол
може да бъде направен извода, че към 11. 03. 2021 г.- датата на проверката,
течът е бил отстранен, понеже във въпросния протокол се говори за следи от
теч, а не за теч, което е още едно доказателство, че още преди подаването на
исковата молба течът от банята на ответника е бил преустановен.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
1. По исковете с правно основание чл. 109 от ЗС:
Искът с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
8
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение
от собственика й. Съгласно чл.109 Закона за собствеността, собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи
да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл. 109 от. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават
пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /чл. 50 от ЗС / според Тълкувателно решение № 4
от 6. 11. 2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4 / 2015 г. на ОСГК на ВКС. Основната
цел на този иск е да се възстанови състоянието, което е съществувало преди
нарушението, като се премахне неоснователното въздействие. Основание за
защита чрез този иск се поражда само при състояния, от които възникват
заплашване и опасност от вредно смущаващо въздействие, но които
субективно пречат или ограничават тези на потърсилия правната защита. При
упражняването на негаторния иск ищецът трябва да докаже правото си на
собственост и редом с него обстоятелствата, които са предизвикали
потърсената съдебна защита и намеса. Основанието за защита чрез иска се
поражда само от състояния, от които възникват заплашване и опасност от
вредно и смущаващо въздействие, което пък пречи на упражняването на
правомощията от страна на собственика - правото да владее, да ползва или да
се разпорежда с вещта си. За да е успешно проведено доказването по този иск,
следва ищецът да докаже, че е собственик на претендираната от него вещ, че
ответниците са извършили твърдяното в исковата молба действие, което е
противоправно и със същото му пречат да упражнява едно или няколко от
правомощията си на собственик.
Между страните по делото няма спор относно обстоятелството, че са
9
съсобственици на дворното място, както и ще ищците са собственици на
самостоятелно жилище на първия етаж на жилищна сграда, а ответника е
собственик на самостоятелно жилище, разположено на втория жилищен етаж
на същата къща. Горните изводи се подкрепят и от събраните по делото
гласни доказателства, както и от представените от ищеца договор за
доброволна делба, скица, както и от представените от ответника договор за
доброволна делба и нотариален акт.
Между страните не се спори и по отношение на още две обстоятелства:
първото е, че в банята на ответника е имало теч, вече отстранен, в резултат от
който по таваните на спалня и баня на ищците и имало следи от същия, както
и не се спори, че в двора, под терасата на ищците, ответника е струпал дървен
материал изрезки. Тези обстоятелства се установяват и чрез показанията на
разпитаните свидетели по делото.
Съдът счита, че въпросните искове по чл. 109 от ЗС, следва да бъдат
отхвърлени- първия иск за преустановяване на неоснователно въздействие
върху имота на ищците, като ответника извърши ремонт на банята си, за
преустановяване на теча, мухъла и влагата следва да бъде отхвърлен, тъй като
от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че
непосредствено след възникване на неоснователното въздействие, ответника е
преустановил теча и към момента на подаването на иска, въздействието е
било преустановено.
По отношение на иска за преместване на дървения материал складиран
под южната тераса на ищците и възстановяване на плочките- искът следва да
бъде отхвърлен. Както се установи от доказателствата по дето, въпреки, че
дървеният материал е струпан под терасата на ищците, същия не създава
пречки за ползването на имота им по големи от обикновените, а от
проведеното доказване от ищците не се доказа причинно следствена връзка
между струпаният дървен материал и наличието на влага в избеното им
помещение, както и че същата се дължи на пропадане на плочките именно от
въздействието на дървения материал струпан от ответника.
2. По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД
За да се ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл. 45
от ЗЗД, е необходимо да са налице следните предпоставки: Причинени вреди;
Противоправно поведение от негова страна в резултат на което са възникнали
10
вредите; Причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите
вреди; Виновно поведение на ответника.
Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от
ищците, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на
законовата презумпция от страна на ответника.
В българското гражданско законодателство е установен принципът,
според който във всички случаи на непозволено увреждане вината на
причинителя се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/.
Налице е една оборима законова презумпция за вина на причинителя на
непозволеното увреждане, която е създадена в полза на пострадалия.
Последният, поради действието на тази презумпция, трябва да докаже само
факта на претърпените от него вреди и причинната им връзка с поведението
на причинителя на увреждането, но не и вината на последния. Щом са
причинени вреди, законът предполага, че това е било виновно и прехвърля
тежестта за доказване на отсъствието на вина върху причинителя. Той, за да
се освободи от отговорност, трябва да установи, че въпреки че е причинил
вредите, поведението му не е било виновно.
По делото ищците не доказаха причинени имуществени вреди.
Имуществените вреди представляват неблагоприятно засягане правната сфера
на едно лице чрез увреждане на негови имуществени субективни права. В
конкретния случай, ищците претендират ангажиране отговорността на
ответника за причинените им имуществени вреди от теч в банята на
ответника. В резултат от теча по таваните на спалнята и банята на ищците е
имало следи. Също така се претендира, че в резултат от струпването на
дървен материал и пропадане на плочките в избеното помещение на ищците е
налична влага и мазилката е подпухнала. Ищците претендират да бъде осъден
ответника да им заплати имуществените вреди в размер на 600 лева.
Претендират за присъждане на законна лихва от датата на завеждането на
иска -06. 04. 2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В случая вредите не са доказани по какъвто и да било начин от ищците-
не е доказано във какво се състоят вредите, не е доказан техния размер- не е
доказано целите тавани на посочените помещения ли са увредени или само
част от тях, не е доказано в какво се състоят вредите в избеното помещение и
11
каква част от същото е увредено. Не е доказан също така и противоправното
поведение на ответника- с какви действия или бездействия същия е увредели
имота на ищците. Ищците по никой начин, а още по малко при условията на
пълно и главно доказване не са доказали противоправно поведение на
ответника или виновно негово бездействие. Същият след като е бил уведомен
от ищеца за теча е извършил необходимите действия- започнал е да разкъртва
край тръбите си, установил причина за теча, който почти веднага е бил
отстранен.
Отново по никакъв начин ищците не доказаха причинно следствена
връзка между поведението на ответника и увреждането в банята, спалнята и
избените помещения. В константната съдебна практика на ВС на РБ и ВКС
неотклонно е застъпена тезата, че отговорност за непозволено увреждане по
чл. 45 ЗЗД, носят само физически лица, които са причинили вредата чрез свои
виновни действия или бездействия, както и че отговорността за непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда от причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като
причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай, а
вината се предполага до доказване на противното /Постановление № 7 от 30.
12. 1959 г. по гр. д. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Така също съдебната
практика е непротиворечива, че в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, доказването на
причинно следствената връзка между поведението на дееца и увреждането,
чието обезщетение се търси е за ищеца. Той следва по пътя на пълно главно
доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо/не
случайно/ свързано с резултата, в цялата поредица от явления причината да
предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно
произтича от деянието. Много ясно е посочено, че причинната връзка не се
предполага, а трябва да се докаже. /Решение № 9 от 02. 02. 2018 г. на ВКС
по гр. Д. № 1144/2017 г. III г. о. ГК, Решение № 243 от 10.06.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1398/2010 г., III г. о., ГК /.
Съдът намира, че ищците не са се справили с доказателствената тежест
да проведат пълно и главно доказване на елементите от деликтния състав
изразяващи се в противоправно поведение на ответника и наличие на
причинна връзка между него и претърпените от тях имуществени вреди.
Отново в съдебната практика е много ясно и последователно застъпено
становището, че чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумира само вината, но не и причинно
12
следствената връзка при непозволеното увреждане /Р№ 137 /15. 01. 1963 г. по
гр. Д. № 1562/62 г., I г. о./. Отново там е посочено, че да възникне отговорност
по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се изследва при каква обстановка е
настъпила вредата, за да може да се установи дали тя е резултат от
противоправно виновно поведение на дадено лице или е причинена от вещ.
Въз основа на гореизложеното, настоящия съд приема, че не са налице
основания за ангажиране на отговорността на ответната страна по реда на чл.
45 от ЗЗД поради липса на предпоставките за това, а именно не са установени
вреди, не е налице причинна връзка между противоправното и виновно
деяние, извършено от ответника- действие или бездействие и увреждането на
жилището и избеното помещение, собственост на ищците, от което са
произтекли вредите за същите. При тези правни изводи искът за непозволено
увреждане следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
2. По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид отхвърлянето на главния иск, неоснователна е претенцията на
ищците за присъждане на законната лихва върху търсеното обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на действията на ответника,
поради акцесорния характер на същата спрямо иска с правно основание чл. 45
от ЗЗД.
3. По отношение на разноските:
В производството пред настоящата инстанция ищците претендират
разноски в размер на 530 лева, като не е представен списък с направените
разноски по чл. 80 от ГПК, които са 400 лева за адвокатско възнаграждение и
130 лева държавна такса. Предвид отхвърлянето на предявените от ищците
искове съдът счита, че ответника не следва да бъде осъждан да заплати
направените разноски.
Ответника претендират за заплащане на направените от него разноски в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от ГПК същия има право да иска заплащане на направените
разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Предвид отхвърлените
изцяло искове съдът следва да осъди ищците да заплатят направените от
ответника разноски.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените негаторни искове за прекратяване на
неоснователни действия, които пречат на собственици да упражняват своето
право с правно основание чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността, предявени
от ЗЛ. М. ИВ. с ЕГН ********** и В. Ж. ИВ. с ЕГН **********, двамата
съпрузи с постоянен адрес в град Карнобат, област Бургас, ул. ****** № **,
ет. 1, действащи чрез пълномощника си адв. Д. Д. В., БАК, с адрес на
кантората град Карнобат, ул. ******** № 6 против ЗЛ. В. ЗЛ. ЕГН
**********, с постоянен адрес в град Карнобат ,област Бургас, ул. ****** №
**, ет. 2, със съдебен адрес гр. Карнобат, ул. ******* № 2, чрез адв. С.Г.-Т.,
БАК, с които същите желаят съдът да постанови решение, с което да задължи
ответника да извърши ремонт на банята в жилището си за преустановяване на
теча, мухъла и влагата , както и да премести дървеният си материал складиран
под южната им тераса и да възстанови състоянието на плочките преди
складиране на дървения материал, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗЛ. М. ИВ. с ЕГН ********** и В. Ж. ИВ. с
ЕГН **********, двамата съпрузи с постоянен адрес в град Карнобат, област
Бургас, ул. ****** № **, ет. 1, действащи чрез пълномощника си адв. Д. Д. В.,
БАК, с адрес на кантората град Карнобат, ул. ******** № 6 против ЗЛ. В. ЗЛ.
ЕГН **********, с постоянен адрес в град Карнобат ,област Бургас, ул.
****** № **, ет. 2, със съдебен адрес гр. Карнобат, ул. ******* № 2, чрез адв.
С.Г.-Т., БАК иск по чл. 45 от ЗЗД да бъде осъден да заплати сумата от 600
лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
банята, спалнята и избеното помещение на ищците, както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху сумата
от 600 лева, считано от датата на завеждане на иска 06. 04. 2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА ЗЛ. М. ИВ. с ЕГН ********** и В. Ж. ИВ. с ЕГН **********,
двамата съпрузи с постоянен адрес в град Карнобат, област Бургас, ул. ******
№ **, ет. 1, действащи чрез пълномощника си адв. Д. Д. В., БАК, с адрес на
14
кантората град Карнобат, ул. ******** № 6 да заплатят солидарно на ЗЛ. В.
ЗЛ. ЕГН **********, с постоянен адрес в град Карнобат ,област Бургас, ул.
****** № **, ет. 2, със съдебен адрес гр. Карнобат, ул. ******* № 2, чрез адв.
С.Г.-Т., БАК сумата от 300 лева– съдебни разноски по делото за адвокатско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в двуседмичен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
15