№ 307
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Л. Тр. К.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600974 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. ХХІ, вр. чл.306, ал.3 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на адвокат М. М. – упълномощен
защитник на осъдения М. Ц. М. срещу определение, постановено по НЧД № 3 485/24г.
по описа на СГС, НО, 1 състав, с което съдът, на основание чл.25, ал.1, вр .чл.23, ал.1 от
НК е групирал наказанията по 3 осъждания ( по НОХД № 3168/24г. на СГС, по НОХД
№ 357/23г. на РС Благоевград и по НОХД № 26/24г. на ОС – Плевен) на М.,
определяйки едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/
години и 9 /девет/ месеца, към което е присъединено наказанието „ лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 5/пет/ месеца, наложено му по НОХД № 357/23г. на РС
Благоевград. Общото наказание „лишаване от свобода“ е увеличено по реда на чл. 24
НК с 1/2, така че общият размер възлиза на 4 /четири/ години, 1 /един/ месец и 15
/петнадесет/ дни. Изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е постановено
при първоначален общ режим, като е приспаднато на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпяното
наказание лишаване от свобода и задържането под стража.
С жалбата, подадена от упълномощения защитник на осъдения М. – адв. М., се
изразява недоволство от определението на съда единствено в частта, с която е
приложен чл. 24 от НК и се иска неговата отмяна в тази му част. Сочи се, че в чл. 24 от
НК е предвидена единствено възможност за увеличаване на наказанието, която в случая
1
не е удачна. В тази насока се оспорва констатацията на СГС за вземане предвид на
осъждания на М., по които същият е реабилитиран, като по този начин се дерогира
разпоредбата на чл. 85, ал.1 от НК; по две от групираните наказателни производства с
пострадал Н. А. държавното обвинение е проявило недобросъвестен процесуален
подход, като не ги е обединило и по този начин не би се стигнало до групиране на
наказанията в отделно производство; оспорва се и изводът на първостепенния съд, че с
приложение на чл. 24 от НК биха се постигнали целите на наказанието по чл. 36 от НК,
като в тази насока се акцентира на процесуалното поведение на осъдения и липсата на
демонстрирана от него трайна тенденция към извършване на престъпления. Прави се
искане за отмяна на определението на СГС в частта му относно приложението на чл. 24
от НК.
В съдебно заседание прокурорът от САП счита жалбата за неоснователна и
предлага атакуваното определение да бъде потвърдено, като счита приложението на чл.
24 от НК за законосъобразно с оглед значителния брой престъпни деяния, извършени от
М. , периодът на осъществяването им, трансграничната престъпна деятелност и
завишената обществена опасност на престъпленията и дееца.
Преупълномощеният във въззивното производство защитник на осъдения – адв.
С. Д. моли съда да уважи въззивната жалба, като счита, че приложението на чл.24 НК
се явява изключение от общото правило за групиране на наказанията и в случая то се
явява необосновано и явно несправедливо, тъй като не може да бъде направена от
доказателствата по делото констатация, че определеното общо най- тежко наказание
няма да осъществи своето поправително и превъзпитателно въздействие. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че следва да бъдат взети предвид и
осъжданията на подзащитния му, по които същият е реабилитиран, но не е отчел
признаването на вината от М. и приключването на делата със споразумение. Прави
искане за изменение на определението на СГС, като отмени увеличаването на
определеното общо наказание с 1/2.
Осъденият М. моли въззивния съд да отмени приложението на чл.24 от НК.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:
СГС е бил сезиран с предложение от СГП по реда на чл. 306, ал.1,т.1 от НПК с
искане за определяне на едно общо най – тежко наказание по отношение на осъдения
М. Ц. М. в размер на 2 години и 9 месеца при „строг“ режим по НОХД № 3168/24г. на
СГС, по НОХД № 357/23г. на РС Благоевград и по НОХД № 26/24г. на ОС – Плевен,
което на осн. чл. 24 от НК да бъде увеличено с 1/2.
От събраните в хода на хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства е установено, че М. Ц. М. е 6-кратно осъждан, като по 3 от тях (НОХД
№ 78/2011г. на РС Етрополе, НОХД № 173/2011г. на РС Етрополе и НОХД №
2
412/2013г. на РС Ботевград) е настъпила реабилитация по право на осн. чл. 88а, ал.4,
вр. ал.1, вр. чл. 82, ал.1 от НК, поради което и правилно същите не са били предмет на
разглеждане. Останалите негови 3 осъждания са както следва:
1) по НОХД № 357/23г. на РС Ботевград, с определение влязло в сила на
21.06.2023г., за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК на 24.04.2023 година,
за което е наложено наказание 3 ( три) месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на
което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 (три) години и „лишаване от
право на управление на МПС“ за срок от 5(пет) месеца;
2) по НОХД № 36/24г. на ОС Плевен, с определение влязло в сила на
17.01.2024г., за престъпления по
а) чл. 321, ал.3,т.1 от НК, извършено в периода от м. април 2019г. до 11.07.2023г.
и
б) 7 престъпления по чл. 159г, вр. чл. 159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а, ал.2,т.2,
вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, извършени за периодите съответно от края на
м.05.2021г. – 02.06.2021г.; 02.06.2021г. – 21.06.2021г.; м. 05.2021г. – 28.05.2021г.;
28.05.2021г. – м. 08.2021г.; м. 07. 2021г. – 16.07.2021г.; м. 08. 2021г. – 3-09.2021г.;
03.09.2021г. – края на м. 11.2021г.,
като за всяко от тях му е наложено наказание 2 (две) години и 9 ( девет) месеца
„лишаване от свобода”, като на осн. чл. 23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-
тежко наказание от 2 (две) години и 9 ( девет) месеца „лишаване от свобода” при
първоначален „общ“ режим;
3) по НОХД № 3168/2024г. на СГС, с определение влязло в сила на 05.06.2024г.,
за извършено престъпление по чл. 142, ал.2, т.2 и т.7, вр. ал.1 от НК на 20.09.2022г., за
което му е наложено наказание от 2 (две) години „лишаване от свобода“.
С атакуваното определение СГС, НО, 1 с-в е включил в съвкупността цитираните
трите осъждания на М. от 2023г. и 2024г. – по НОХД № 357/23г. на РС Ботевград, по
НОХД № 36/24г. на ОС Плевен и по НОХД № 3168/24г. на СГС, приемайки че
престъпленията и по 3-те осъждания са извършени в условията на реална съвкупност,
налагайки му най – тежкото – това по НОХД № 36/24г. на ОС Плевен от 2 (две) години
и 9 (девет) месеца лишаване от свобода, към което на осн. чл. 23, ал.2 от НК е
присъединил наказанието „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 /пет/
месеца, наложено му по НОХД № 357/23г. на РС Благоевград. Общото най – тежко
наказание „лишаване от свобода“ на осн. чл. 24 от НК е увеличил с 1/2 , а именно – с 1
(една) година, 4 (четири) месеца и 15 ( петнадесет) дни, така че общият размер възлиза
на 4 (четири) години, 1 (един) месец и 15 (петнадесет) дни. Изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“ е постановено при първоначален общ режим, като е
приспаднато на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпяното наказание лишаване от свобода и
задържането под стража.
3
Съобразявайки данните по отделните наказателни производства, изводът на
СРС за наличие на основанията по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК по отношение на
3-те горепосочени осъждания е неправилен и е в нарушение на материалния закон –
чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК. Деянията на осъдения М. , предмет на наказателно
преследване по описаните осъждания, съпоставени с датите на влизане в сила на
определенията, имащи последиците на влязла в сила присъда по силата на чл.383, ал.1
от НПК, води до извод, че не всички е възможно да бъдат включени в посочената
група, тъй като престъпленията не по всички 3 наказателни производства са
осъществени в условията на реална съвкупност, т.е. М. да е извършил престъпленията,
преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях.
Това е така, тъй като осъждането на М. по НОХД № 36/24г. на ОС Плевен за
престъплението по чл. 321, ал.3,т.1 от НК (извършено в периода от м. април 2019г. до
11.07.2023г.) означава, че деянието е извършено след влизане в сила на съдебния акт
(21.06.2023г.) по НОХД № 357/23г. на РС Ботевград, поради което е невъзможно
определянето на едно общо най-тежко наказание по двете наказателни производства –
напротив следва извод, че престъплението по чл. 321, ал.3,т.1 от НК, предмет на
НОХД № 36/24г. на ОС Плевен, е извършено в рамките на определения на М.
изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК по НОХД № 357/23г. на РС Ботевград, поради
което и наказанието „лишаване от свобода“, наложено по последното осъждане,
подлежи на привеждане по реда на чл. 68, ал.1 от НК. Освен да констатира това
неправилно приложение на материалния закон, САС не е в състояние да го коригира,
поради действието на забраната за влошаване положението на жалбоподателя
(reformatio in peius) във въззивното производство – то е образувано единствено по
жалба на осъдения М. и само относно приложението на чл. 24 от НК от страна на
първата инстанция, а правилното приложение на материалния закон би влошило
неминуемо неговото положение, тъй като наказанията по НОХД № 357/23г. на РС
Ботевград следва да се търпят отделно от наказанията по НОХД № 36/24г. на ОС
Плевен и по НОХД № 3168/2024г. на СГС. Ето защо и САС не разполага с
процесуална възможност да интервенира върху определението на СГС в тази му част,
като единствената предвидена в НПК хипотеза за това е по реда на глава 33 от НПК.
Гореизложеното не се отнася за престъпленията, предмет на разглеждане по
НОХД № 36/2024г. на ОС Плевен и по НОХД № 3168/2024г. на СГС, които са
извършени при условията на реална съвкупност - М. е извършил престъпленията,
преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което
са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо
най-тежко наказание – в случая това, наложено му по реда на чл. 23, ал.1 от НК по
НОХД № 36/24г. на ОС Плевен – 2 (две) години и 9 ( девет) месеца „лишаване от
свобода“.
4
Въпреки горната констатация, че в случая подлежащи на групиране са две
влезли в сила присъди, изводите на СГС относно приложението на чл. 24 от НК са
законосъобразни. В съответствие с целите на наказанието и в частност със специалната
превенция СГС е приложил института на увеличаване на така определеното общо най
– тежко наказание, предвиден в чл. 24 от НК, тъй като видно от изложеното по –горе,
престъпленията, за които е определено едно общо наказание, са извършени от М. за
общественоопасна деятелност, свързана с престъпления против личността и реда и
общественото спокойствие, а предметът на НОХД № 36/24г. на ОС Плевен обхваща
общо 8 престъпни прояви, всяка от които поотделно представляваща тежко умишлено
престъпление, като част от тях са свързани с трансгранична престъпна деятелност.
Предходните 3 осъждания на М. ( за които е настъпила реабилитация по право) се
отчитат и от този съдебен състав като негативни данни за неговата личност,
завишаващи обществената опасност на дееца, установяващи, че предходно наложените
му наказания не са изиграли поправително и превъзпитателно въздействие при
последващото му престъпно поведение, от което следва, че наказателната репресия
спрямо личността му следва да бъде с по – висок интензитет, за да бъдат постигнати
целите на наказанието. Т.е. обществената опасност и на престъпленията, и на дееца са
завишени. Следва извод, че определеното общо най-тежко наказание от 2 (две) години
и 9 ( девет) месеца „лишаване от свобода“ не се явява адекватно на степента на
обществена опасност на деянията и дееца, а оттам е и в невъзможност да осигури
обществения интерес от преустановяване на престъпната му деятелност и да се
постигне превъзпитаване на дееца. Напълно законосъобразно е постъпил СГС като е
упражнил правомощието си по чл.24 от НК и е увеличил общото най-тежко наказание
с ½ - т.е. с 1 (една) година, 4 (четири) месеца и 15 ( петнадесет) дни - максималният
предвиден в разпоредбата размер от ½ от определеното общо най-тежко наказание,
изхождайки именно от завишената степен на обществена опасност на деянията и
дееца, като същевременно увеличеното наказание не надвишава нито сбора от
отделните наказания, нито максималния размер на наказанието „лишаване от свобода“,
предвиден в чл.39, ал.1 от НК. В този смисъл ( каквито доводи се съдържат във
въззивната частна жалба и пледоарията на защитата) така увеличеното общо наказание
не е явно несправедливо, а се явява адекватен обществен отговор на завишената
обществена опасност на дееца и конкретните деяния по чл. 321, ал.3,т.1 от НК, 7 по чл.
159г, вр. чл. 159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а, ал.2,т.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и
по чл. 142, ал.2, т.2 и т.7, вр. ал.1 от НК, като наказанието от 4 (четири) години, 1
(един) месец и 15 (петнадесет) дни „лишаване от свобода“ е в рамките, надвишаващи
минималния, но под средния срок, предвиден за множеството извършени от М.
престъпления. Не могат да се черпят изводи, благоприятстващи М. в настоящото
производство, от факта, че наказателните производства са приключени по реда на
диференцираната процедура по глава ХХІХ от НПК, тъй като същият е ползвал
5
облагите от приложението й при определяне на наказанието ( наказанията по НОХД
№ 36/24г. на ОС Плевен и по НОХД № 3168/2024г. на СГС са определени без
изключения при условията на чл. 55 от НК под минимума на престъпните състави); не
следва също да се обсъжда и предприетия от държавното обвинение процесуален
подход при отделните производства във връзка с повдигнатите обвинения, тъй като се
касае до упражняване на допустими от закона правомощия.
Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така увеличеното
наказание времето, пред което осъдения М. е търпял наказание лишаване от свобода
по отделните осъждания, влизащи в подлежащата на кумулиране група и задържането
под стража по отделните (подлежащи на групиране) наказателни производства.
Първоначалният режим на изтърпяване на увеличеното общо най – тежко наказание е
определен в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС като общ.
По изложените съображения атакуваното определение на СГС, НО, 1 с-в следва
да бъде потвърдено.
Водeн от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.06.2024г., постановено по НЧД № 3485/2024г. по
описа на Софийски градски съд, НО, 1 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6