Р
Е Ш Е
Н И Е
№
123/27.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
А*** А*** и с участието
на прокурора
Галя А*** разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №89/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63 ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №13 от 12.01.2018г.,
постановено по АНД №2040/2017г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно
постановление №20/09.11.2017г. на Директора на РИОСВ-Монтана, с което на „О*** -М”
ЕООД гр.Монтана на основание чл.134, ал.1, т.2 от Закон за управление на
отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкция в размер 1400 (хиляда и
четиристотин) лева.
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е
неправилно. В съдебно заседание касатора не се явява, като доводи излага в
писмени бележки представени по делото.
Ответната страна, чрез
пълномощника си юрисконсулт Н*** оспорва жалбата и моли да се потвърди
обжалваното решение като правилно и обосновано при обстойни доводи развити в
писмена защита представена по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло в обжалваната
част като правилно и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови решението,
въззивният съд е приел, че е налице безспорно
установено административно нарушение на посоченото основание, за което
законосъобразно по отношение на юридическото лице е наложена имуществена
санкция. В решението си, въззивния съд е изложил мотиви, че случая не е
маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователни са доводите на касатора, че
обжалваното решение е неправилно. Въззивния съд е събрал релевантните за спора
писмени и гласни доказателства в съответствие с приложимите процесуални
правила, като настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на въззивния
съд. Неоснователно е
твърдението на касатора, че административнонаказаващия орган не се е произнесъл
по направените в АУАН възражения, тъй като в случая в наказателното
постановление изрично е посочено, че те са разгледани и приети за неоснователни
със съответното позоваване на какво основание се е следвало да спази
разпоредбата на чл.29, ал.2 от ЗУО.
Неоснователно е твърдението на
касатора, че въззивния съд не е обсъдил релевантни за спора обстоятелства
свързани с връчването на констативен протокол №УС-69/26.09.2017г. Както
правилно е посочил в мотивите си въззивния съд, за настоящето производство е
релевантно обстоятелството, че АУАН е предявен надлежно на управителя на
дружеството, който е имал възможност да упражни надлежно правото си на защита и
е изложил възражения по посоченото нарушение. Правилно и обосновано, с оглед
събраните по делото доказателства, въззивния съд е посочил, че именно касатора
е притежател на отпадъци по смисъла на §1, т.29 ДР ЗУТ, тъй като той попада в
кръга на лицата, който са
причинители на отпадъци или в чието владение се
намират те. Следва
да се отбележи, че съгласно чл.29, ал.2 ЗУО се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и
изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците, а в случая от събраните по
делото доказателства безспорно се установява именно нерегламентираното изгаряне
в имот, който е собственост на касатора.
Въззивният съд
правилно и обосновано е обсъдил всички доказателства и мотивирано е приел, че
имуществената санкция е наложена в рамките предвидени в приложимите санкционна
разпоредба при точно отчитане на тежестта на административните нарушения.
Следва да се посочи, че в случая не са налице основания да се приеме, че е
налице маловажност на извършеното нарушение, тъй като този вид административни
нарушения са свързани с пряка и непосредствена заплаха за околната среда,
респективно не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав установява в рамките
на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание
изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №13 от 12.01.2018г., постановено по АНД №2040/2017г.
по описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: