Решение по дело №69/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на § 8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба на К. Й. Р., срещу Мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за извършване на административна услуга по Заявление на жалбоподателя с рег. № АУ114541ВН/19.11.2024 г. за заверяване на молба-декларация по обстоятелствена проверка относно поземлен имот с идентификатор № 10135.2016.45, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, местност „Малко Ю/срещу гробищата“ с площ от 395 кв.мeтра. С жалбата се твърди, че е налице формиран мълчалив отказ на ответника да извърши заявената от жалбоподателя К. Й. Р. административна услуга, което по естеството си и правните последици представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК – волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права, тъй като административната услуга е поискана от жалбоподателя във връзка с образувано от него пред нотариус охранително производство по реда на чл. 587 от ГПК. Твърди се в жалбата, че с оглед на това, че със заявлението и с приложенията към него имотът, който е предмет на производството, е индивидуализиран в достатъчна степен, даваща възможност административният орган да извърши дължимата проверка, то не са налице основания за постановяване на отказ. Иска се съдът да постанови решение за отмяна на формирания мълчалив отказ, както и да задължи административния орган да извърши заявената от жалбоподателя административна услуга. Претендира се присъждане на направените от оспорващия съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар в общ размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Ответникът - Кметът на община Варна, представляван в производството от ст. юрисконсулт А. Р. в пледоарията по същество на спора и с допълнително представена молба с.д. 4265/12.03.2025 г., изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

От жалбоподателя К. Й. Р. на 19.11.2024 г. е подадено до кмета на община Варна заявление за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10135.2016.45, находящ се в гр. Варна, район Приморски, местност „Малко Ю/Срещу гробищата“ с площ от 395 кв. метра. Заявлението е прието в община Варна с рег. № АУ114541ВН. Към заявлението е приложена молба-декларация до нотариус с район на действие Районен съд-Варна за признаване право на собственост върху същият имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Бланката на молбата-декларация е заверена от дирекция „Местни данъци“ при община Варна за липса на неплатени изискуеми задължения на молителя към общината. За удостоверяване на този факт от същата дирекция при община Варна е издадено удостоверение рег. № МД-Т24008388ВН от 11.11.2024 година. Като приложение към заявлението е представена и изработена от СГКК – Варна скица № 15-1011661/ 08.10.2024 г. на имота с отбелязване, че в компетентната администрация липсват данни за неговия собственик, както и за носителите на други вещни права върху него. Преписката по заявлението на К. Й. Р. съдържа също удостоверение за характеристиките на ПИ в земеделска територия, видно от което имотът попада в територия с трайно предназначение „Земеделска“ и начин на трайно ползване – нива. От същото удостоверение е видно, че имотът граничи със строителните граници на населеното място и с пътната мрежа.

Във връзка с образуваното административно производство от директора на дирекция „Общинска собственост и стопанска дейност“ /ОСИСД/ на община Варна до директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ /АГУП/ в същата община е изпратено писмо рег. № АУ114541ВН_001ВН от 22.11.2024 г. с искане да се предоставят извадки относно прилежащата на имота територия от предходни кадастрални планове с нанесена идентичност и копия на разписните листи към тях относно процесния имот, както и извадка от ПУР и изчислената площ от ПИ 10135.2016.45, попадаща в него. В отговор е постъпило писмо рег. № АУ114541ВН_002ВН от 27.11.2024 г. с приложени към него: копие от част от КП на „Крайбрежието“ – 1956 г. и разписен лист досежно ПИ 10385, записани като нива, собственост на Х. Т. и ТКЗС, и досежно ПИ 10386, записан като собственост на Е. И. и ТКЗС; копие от КП на местност „Траката“ – 1987 г. и разписен лист в частта за ПИ 385, вписан в разписния лист като нива, собственост на АПК „Димитър Кондов“ с. Аксаково; извадка от актуалната кадастрална карта на гр. Варна в частта досежно обследвания имот.

До началника на Общинска служба „Земеделие“ – Варна е изпратено писмо с рег. № АУ114541ВН_005ВН от 09.12.2024 г. с искане да се предостави информация има ли постановени решения за признаване или възстановяване правото на собственост за имоти с планоснимачни номера 10385 и 10386 съгласно КП от 1956 г., респ. за ПИ № 385 по КП на местност „Траката“ от 1987 година. В отговор на запитването е постъпило писмо рег. № АУ114541ВН_009ВН от 20.12.2024 г. от началника на ОС „Земеделие“ – Варна. В него е посочено, че ПИ пл. № 10386 от КП – 1956 г. е записан на наследниците на Е. И. К., възстановен с Решение № 223 от 10.06.1994 г. на Поземлената комисия на гр. Варна. Посочено е също, че към момента на изготвяне на писмото в регистъра на имоти и собственици към КВС в ОС „Земеделие“ – Варна лицето Хр. Т. не фигурира като заявител, собственик или наследник на поземлен имот. Като приложения към писмото са представени копия от цитираното Решение № 223/ 10.06.1994 г. на Поземлена комисия - Варна, както и Протокол от 19.04.1995 г. на същия колективан орган за въвод във владение на А. Ш. А., като наследник на Е. И. К., в имот с площ от 1,659 дка, находящ се в землището на кв. Виница, местност „Срещу гробищата“, представляващ парцел 3 от масив 16 от план „Възстановими стари реални граници“.

Представената от ответника преписка съдържа също и нотариален акт (номер и дата не се четат) от 1995 г., с който А. Ш. А. дарява на К. Й. Р. свой собствен недвижим имот – място с площ 659 (шестстотин петдесет и девет) кв.м. ид.ч. от цялото с площ от 1659 (хиляда шестстотин петдесет и девет) кв.м., находящо се в землището на кв. Виница, местност „Срещу гробищата“, представляващо имот пл. № 10386 по КП от 1956 г., съставляващ парцел № 3 от масив № 16 по възстановени стари реални граници на землището на кв. Виница с описани граници.

До подаване на жалбата в съда – 18.12.2024 г. заявената от К. Р. административна услуга не е извършена и това не се оспорва от ответника.

При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално допустима. Съгласно чл. 23, ал.1, пр.1 от АПК, компетентен да се произнесе по заявлението на жалбоподателя е кметът на общината, т.е. в конкретния случай това е кметът на община Варна. Непроизнасянето от този административен орган в рамките на регламентирания срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК. Заявлението, с което е сезиран ответника е подадено от К. Р. на 19.11.2024 г. (вторник). Регламентираният в чл.57, ал.2 от АПК срок за издаване на адм. акт по чл.21, ал.3 от АПК е 7-дневен. Следователно, този срок в който ответникът е бил длъжен да извърши услугата е до 26.11.2024 г., включително (също вторник). Жалбата, с която е сезиран съдът е депозирана в деловодството на органа на 18.12.2024 г., т.е. по аргумент от чл. 149, ал. 2 от АПК, оспорването е направено в едномесечния срок от изтичане на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе със съответния акт или да извърши услугата, какъвто е разглежданият случай. Правилно в петитума на жалбата е определен нейния предмет - мълчалив отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, отказът за което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК.

Гореизложеното обуславя процесуалната допустимост на подадената жалба.

Разгледана по същество , жалбата е основателна.

Съществото на исканата административна услуга се състои в издаването на удостоверителен документ с предназначение да констатира факт с правно значение, а именно дали за посоченият в заявлението на жалбоподателя имот има съставен акт за общинска собственост – съгласно чл.86 от ЗС, не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Задължението на компетентния адм. орган да изпълни исканата адм. услуга е обусловено единствено от установяването от страна на молителя на правното значение за него на фактите, предмет на искания документ. В този смисъл, когато е установено, че съответните факти са от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на молителя, адм. орган е длъжен да издаде исканият документ. В случая , релевантните за правния интерес на жалбоподателя факти са установени с приложените към заявлението му писмени доказателства – молба-декларация до нотариус за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка и издаденото от Община Варна, дирекция „Местни данъци“ удостоверение с рег. № МД-Т24008388ВН/11.11.2024 г., съгласно което имотът предмет на заявлението до кмета на Община Варна е деклариран от самия заявител с декларация вх. № **********/25.10.2024 година. В тази връзка, за наличието на правен интерес не е необходимо доказването от страна на заявителя съществуването на собственически права върху имота, предмет на исканата адм. услуга, нито са от значение обстоятелствата, удостоверяващи принадлежност на правото на собственост на други субекти, различни от Община Варна - компетентен за произнасянето по този въпрос е единствено съответният нотариус. При доказан по гореизложените съображения правен интерес на жалбоподателя от исканата адм. услуга , за компетентния адм .орган е възникнало задължението за заверка на молбата-декларация в графа първа „Удостоверение“ и графата за свидетелите които могат да бъдат разпитани при извършването на обстоятелствената проверка, както и такова за поставяне на подпис и изходящ номер на молбата . Липсата на извършване в законовия срок на такава заверка и на полагане на подпис и изходящ номер от страна на кмета на община Варна обективират наличието на мълчалив отказ, който предвид гореизложеното представлява материално незаконосъобразен адм. акт и като такъв подлежащ на отмяна съгласно чл. 146, т.4 от АПК. Съобразно тези обстоятелства и на основание чл.173, ал.3 от АПК с настоящото решение кметът на община Варна следва да бъде задължен да извърши исканата адм. услуга , за което съгласно чл.174 от АПК следва да бъде определен срок равен на срока по чл.57, ал.2 от АПК, а именно 7 дни.

При този изход на делото, жалбоподателят има съгласно чл. 143, ал.1 от АПК право на разноски. Сторените такива по заплащането в полза на АС-Варна на държавна такса са в размер на 10,00 лева. Възражението на ответника срещу претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда)лв., за което е представен и приложен на л.19 (гръб) от делото договор за правна защита и съдействие от 20.03.2025 год. , съдът намира за основателно. В разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиден именно такъв размер на адвокатското възнаграждение - 1000 лв. , който от една страна съдът намира за несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото , а от друга същият съгласно решение на СЕС по дело С-438/2022 г. служи само за ориентир относно размера на адв. възнаграждение, без да е задължителен. Съобразявайки тези обстоятелства, както и че за решаване на делото е проведено само едно съдебно заседание и отчитайки съществено ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът намира за съответен размера от 300 лв. на дължимите от ЮЛ на ответника разноски за адвокатско възнаграждение. По тези съображения в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 310 лв.

Предвид изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ мълчаливият отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по заявление на К. Й. Р. с рег. № АУ114541ВН/ 19.11.2024 г. , като на основание чл.174 от АПК задължава същият адм. орган да извърши в 7-дневен срок поисканата административна услуга.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на К. Й. Р. с [ЕГН] и постоянен адрес : гр. Варна, [жк], [адрес], ап. 10 сумата от 310,00 лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.