Присъда по дело №167/2013 на Окръжен съд - Русе

                   Мотиви на присъда N 17/01.04.2014год. по НОХД№ 167/**г. по описа на Окръжен съд – Русе.

                   Окръжна прокуратура – Русе е обвинила:

                   И.М.К. в това, че:

            За периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Русе и гр.Варна, като извършител след предварителен сговор с Д.А.И. ***, К.Е.Г. *** и Б.Б.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да набави за себе си и за Д.А.И., К.Е.Г. и  Б.Б.К. имотна облага възбудил и поддържал у П.С. *** заблуждението, че той, с. му В.А.П. и ****** му С.П.П. са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ********  Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 евро, които П.С.П. трябва да плати и с това причинил на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000лева ,  като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - ******** Г.В. и ******** Л. Д., и измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай - престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и  т.2, вр. чл. 209, ал.1 от НК. 

          За периода от 21.02.2012год. до **.03.2012год. включително,  в гр. Русе и гр.Варна, в съизвършителство с Д.А.А. от гр.Русе, К.Е.Г. *** и  Б.Б.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да принуди П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в  размер на 60 000 Евро, на стойност   117 349, 80лева  го заплашил с протИ.законно действия с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „ П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за   негови ближни - за ****** му С.П.П. -  че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана, и с това  причинил на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от повече от две лица - престъпление по чл. 2**а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т. 4, вр. ал.1 от НК.

Б.Б.К. в това, че:

                   За периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Русе и гр.Варна, като извършител след предварителен сговор с Д.А.И. ***, К.Е.Г. *** и И.М.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да набави за себе си и за Д.А.И., К.Е.Г. и И.М.К. имотна облага възбудил и поддържал у П.С. *** заблуждението, че той, с. му В.А.П. и ****** му С.П.П. са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ******** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000Евро, които П.С.П. трябва да плати и с това причинил на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000лева,  като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - ******** Г.В. и ******** Л. Д., и измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай - престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК. 

                   За периода от 21.02.2012год. до **.03.2012год. включително, в гр.Русе и гр.Варна, в съизвършителство с Д.А.А. от гр.Русе, К.Е.Г. *** и И.М.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да принуди П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в  размер на 60 000 Евро, на стойност   117 349, 80лева го заплашил с протИ.законно действия с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за   негови ближни - за ****** му С.П.П. - че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана и с това  причинил на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 Евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от повече от две лица - престъпление по чл. 2**а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК.

                   Д.А.И. в това, че:

                   За периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Русе и гр.Варна, като извършител след предварителен сговор с Б.Б.К. ***, К.Е.Г. *** и И.М.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да набави за себе си и за   Б.Б.К., К.Е.Г. и И.М.К. имотна облага възбудила и поддържала у П.С. *** заблуждението, че той, с. му В.А.П. и ****** му С.П.П. са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ******** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 Евро, които П.С.П. трябва да плати и с това причинила на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000 лева,  като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - ******** Г.В. и ******** Л. Д., и измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай - престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл. 209, ал.1 от НК. 

                   За периода от 21.02.2012год. до **.03.2012год. включително,  в гр. Русе и гр.Варна, в съизвършителство с Б.Б.К. ***, К.Е.Г. *** и И.М.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да принуди П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в размер на 60 000 Евро, на стойност   117 349, 80лева го заплашила с протИ.законно действия с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за   негови ближни - за ****** му С.П.П. - че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана и с това  причинила на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 Евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от повече от две лица - престъпление по чл. 2**а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК.

                   К.Е.Г. в това, че:

                   За периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Русе и гр.Варна, като извършител след предварителен сговор с Д.А.И. ***, Б.Б.К. *** и И.М.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да набави за себе си и за Д.А.И., Б.Б.К. и И.М.К. имотна облага възбудил и поддържал у П.С. *** заблуждението, че той, с. му В.А.П. и ****** му С.П.П. са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ******** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 Евро, които П.С.П. трябва да плати и с това причинил на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000 лева,  като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - ******** Г.В. и ******** Л. Д., и измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай - престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и  т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК.

За периода от 21.02.2012год. до **.03.2012год. включително, в гр. Русе и гр.Варна, в съизвършителство с Д.А.А. от гр.Русе, Б.Б.К. *** и И.М.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да принуди П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в размер на 60 000 Евро, на стойност   117 349, 80лева го заплашил с протИ.законни действия с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за   негови ближни - за ****** му С.П.П. -  че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана и с това  причинил  на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 Евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от повече от две лица - престъпление по чл.2**а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК.

                   За периода от 17.09.2007год. до **.03.2012год. в гр.Русе държал боеприпаси - 12бр. малокалибрени патрони, 2бр. пистолетни патрони кал. 7.65мм, 25бр. пистолетни патрони кал. 9мм., 45бр. ловни патрони кал. 12, без да има за това  надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал.1 от НК.

                   И.Д.Б. в това, че:

                   За периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Русе и гр.Варна, като помагач и с Г.Н. ***, подпомогнал предварително сговорилите се съизвършители К.Е.Г. ***, Д.А.И. ***, Б.Б.К. *** и И.М.К. ***, с цел да набавят за себе си имотна облага да възбудят у П.С. *** заблуждението, че той, с. му В.А.П. и ****** му С.П.П. са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ******** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 Евро, които П.С.П. трябва да плати и с това да причинят на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000 лева, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - ******** Г.В. и ******** Л. Д., и измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай - престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2,  вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.

За периода от 21.02.2012год. до **.03.2012год. включително,  в  гр.Русе и гр.Варна, като помагач и с Г.Н. ***, подпомогнал съизвършителите К.Е.Г. ***, Д.А.И. ***, Б.Б.К. *** и И.М.К. ***, с цел да принудят П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в размер на 60 000 Евро, на стойност 117 349, 80лева да го заплашат с протИ.законно действие с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за  негови ближни - за ****** му С.П.П. - че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана и с това да причинят на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 Евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от повече от две лица - престъпление по чл.2**а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т. 4 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.

                   Г.Н.Н. в това, че:

                   За периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Русе и гр.Варна, като помагач и с И.Д.Б. ***, подпомогнал предварително сговорилите се съизвършители К.Е.Г. ***, Д.А.И. ***, Б.Б.К. *** и И.М.К. ***, с цел да набавят за себе си имотна облага да възбудят у П.С. *** заблуждението, че той, с. му В.А.П. и ****** му С.П.П. са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ******** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 Евро, които П.С.П. трябва да плати и с това да причинят на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000лева, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - ******** Г.В. и ******** Л. Д., и измамата е в особено големи размери , представляваща особено тежък случай - престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК.

                              За периода от 21.02.2012год. до **.03.2012год. включително, в гр. Русе и гр.Варна, като помагач и с И.Д.Б. ***, подпомогнал съизвършителите К.Е.Г. ***,  Д.А.И. ***, Б.Б.К. *** и И.М.К. ***, с цел да принудят П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в  размер на 60 000 Евро, на стойност 117 349, 80 лева да го заплашат с протИ.законно действия с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за негови ближни - за ****** му С.П.П. - че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана и с това да причинят на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 Евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от повече от две лица – престъпление по чл.2**а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.

          В първото съдебно заседание по делото, съдът се е произнесъл по искане от част от страните по делото, за прекратяване на съдебното производство и връщане делото в предходната фаза, поради твърдяно наличие на съществени нарушения на процесуални правила, като ги е отхвърлил мотивирано (протокол от с.с. на 22.04.20**г. - л.156 – 160, т.1 от съд. п/во), включително и що се отнася, до съществено такова да е довел факта, че в съдържанието на част от процесуалните документи, обективиращи привличания на обвиняеми в досъдебната фаза, съответно в заключителната част на обвинителният акт, също за част от обвиненията, като един от съучастниците е посочено името Д.А.А., а по останалата – Д.А.И.. При достатъчно обемният материал по делото, вкл. множеството налични официални справки, индивидуализиращ именно Д.А. с фамилия „И.” като привлеченото на досъдебната фаза лице в качеството на обвиняема, съответно подсъдима в съдебната фаза, и изричното изявление на всеки от останалите обвиняеми в съдебното следствие, че и в двете фази, въпреки допуснатата неточност във фамилията на лицето, посочено във всяко от личните им обвинения като съучастник, не е породило каквото и да е съмнение, че това е именно явяващата се в съдебната фаза подсъдима Д.А.И., още по-малко до съмнение, че е насочено към нея и от страна на последната (видно от отразеното на л.349 до л.***1, т.2 от съд. п/во – прот. от с.з. на 21.05.20**год.), което и се приема като даденост от съда при постановяване на присъдата. В резултат на това, на всяко от съответните места, касаещи тази подсъдима в диспозитива и мотивите на присъдата, същата е посочена с действителното си име Д.А.И..

По делото е приет за разглеждане съвместно с наказателното производство граждански иск – пимено предявен с Молба вх.№ 477118.04.**г. на Окръжен съд – Русе (приложена на л.120 до 122, т.1 от съд. п/во) и устно уточнен по съдържание за това, от кое конкретно от твърдяните с обвинителният акт престъпления, са причинени претендираните имуществени вреди в размер на 16  811, 40 лева (устно уточнение в с.з. на 21.05.20**год. – отразено на л.333 и л.334, т.2 от съд. п/во), съответно по отношение на кои от твърдяните престъпления се претендира конституирането на П.П. и като частен обвинител. В резултат на това, изясен по съдържанието си в цялост, с предявеният граждански иск от свидетеля П.С.П., против  подсъдимите И.М.К., Б.Б.К., Д.А.И., К.Е.Г., И.Д.Б. и Г.Н.Н., се иска обезщетяване на имуществени вреди в размер на 16  811, 40 лева /шестнадесет хиляди осемстотин и единадесет лева и четиридесет стотинки/, причинени от престъплението по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК /за последните двама подсъдими като помагачи/, ведно със законната лихва от деня на увреждането, която сума да бъде заплатена солидарно от подсъдимите, като се претендират и направените от св.П. разноски по делото в каачеството му на пострадал  (определение на л.340, т.2 от съд. п/во).

                   Св.П. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител с повереници адв.Д. и адв.В.. (Определение на л.340, т.2 от съд. п/во).

********** поддържа обвиненията за всеки от подсъдимите и пледира за осъдителна присъда за всеки от тях.

Гражданският ищец и частен обвинител П.С.П., лично и чрез един от поверениците си (адв.Д.) поддържа обвинението и гражданският иск, претендира уважаване на гражданският иск, както и присъждане на разноски в производството.  

                   Подсъдимият И.М.К. не се признава за виновен в извършване на престъпление и не дава обяснения по делото.

В пренията заявява несъпричастност към деянията и претендира за оправдателна присъда.

Защитниците му – адв.И.А. и адв.В.Т. развиват доводи за недоказаност на обвиненията, за доказателства, събрани в нарушения на съответни правила от НПК и ЗСРЗ, и пледират за цялостното му оправдаване.

Подсъдимият Б.Б.К. отказва да дава обяснения по време на съдебното следствие първоначално, като заявява потвърждаване на значителната част от обстоятелствените такива и изрично непотвърждаването на останалата (в която се твърди неучастие на подс.К. в процесната деятелност), дадени в предходната фаза на процеса и отказва излагане на обяснения в съдебната фаза. Обясненията, дадени по време на досъдебното производство, изцяло са приобщени към доказателственият материал по делото по реда и на основание чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 от НПК (определение на л.349 и ***0, т.2 от съд. п/во). В следващ момент в съдебното следствие подсъдимия К. дава обяснения по същество (отразени на л.***2, т.3 от съд. п/во).

От съдържанието на обясненията на подс.К. следва, че не отрича в значителната й част, наведената фактология с обвинението и заявява виновност по отношение на обвинението в частта, квалифицирана като измама, а заявява липса на съставомерно психологично отношение що се отнася до частта, квалифицирана като изнудване.

В пренията заявява признание, съжаление за извършеното и пледира за условно осъждане.

Защитника му – адв.В.В. акцентирайки на конкретни обстоятелства, както и приемайки за осъществена измама, пледира за приложение института на чл.55 от НК при определяне на наказанието. Излага съображения за несъставомерност на извършеното към състава на изнудването и претендира за оправдаване на подсК. по това обвинение. Алтернативно при считана от съда доказаност на последното, пледира за налагане на наказание, по начина заявен от *********. Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК за общото наказание лишаване от свобода.

Другият защитник на подс.К. – подс.П.Д. излага идентични съображения както по съставомерността, така и за наказанията и начина на изтърпяване на общото.

Подсъдимата Д.А.И. отказва да дава обяснения по време на съдебното следствие. Обясненията й, дадени по време на досъдебното производство, изцяло са приобщени към доказателственият материал по делото по реда и на основание чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.4, пр.1 от НПК (определение на л.914, т.3 от съд. п/во).

От съдържанието на обясненията на подс.И. следва, че не отрича в значителната й част, наведената фактология с обвинението, като заявява невиновност по отношение и на двете обвинения, по първото поради липса на съставомерно психологично отношение, а по второто – включително и поради обективно неучастие.

В пренията изразява съжаление за извършеното.

Защитниците й – адв.Д.С. и адв.А.С. разиват съображения по отношение на обвинението за измама, за несъучастие на подсъдимите Н. и Б., по отношение на наказанието на подс.И. – за прилагане института на условното осъждане, а по отношение обвинението за изнудване развиват доводи за несъставомерност на извършеното и пледират за оправдаване. Освен това, адв.С. развива и съображения за съответност на извършеното от подсъдимите Н. и Б. на друг състав на престъпление, невъведен с обвинителният акт – от хипотезите на чл.274а от НК.

Подсъдимият К.Е.Г. отказва да дава обяснения по време на съдебното следствие, като заявява, че „оттегля” дадените по време на досъдебното производство.

Обясненията, дадени от него по време на досъдебното производство, изцяло са приобщени към доказателственият материал по делото по реда и на основание чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.4, пр.1 от НПК (определение на л.7**, т.3 от съд. п/во). От съдържанието на обясненията на подс.Г. следва, че не отрича в значителната й част, наведената фактология с обвинението и заявява невиновност по отношение на обвинението в частта, квалифицирана като измама, и виновност относно частта квалифицирана като изнудване. По отношение обвинението чл.339, ал.1 от НК не отрича фактологията по обвинението, като навежда съображения за липса на съставомерно психологично отношение.

В пренията заявява съжаление за извършеното и моли за снизходителна присъда.

Защитника му – адв.В.И. развива съображения за несъставомерност към измама на извършеното от подс.Г. и пледира за оправдаване по това обвинение. Алтернативно при приемане от съда на противното, развива съображения за неналичие на елемент от квалифициращо обстоятелство /случаят да е особено тежък/, съответно за отпадането му при осъждане, а за наказанието претендира за приложение института на чл.66, ал.1 от НК. По отношение обвинението за изнудване развива съображения за несъставомерност и съответно пледира за оправдаване. По отношение на обвинението за държане на обеприпаси без съответно разрешение, пледира за квалифицирането му като маловажен случай. При налагане на наказание лишаване от свобода - претендира за приложение института на чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимият И.Д.Б. отказва да дава обяснения по време на съдебното следствие.

Обясненията, дадени от него по време на досъдебното производство, изцяло са приобщени към доказателственият материал по делото по реда и на основание чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.4, пр.1 от НПК (определение на л.860, стр.2, том 3 от съд. п/во). От съдържанието на обясненията на подс.Б. следва, че не отрича в значителната й част, наведената фактология с обвинението, свързана с неговата конкретна деятелност и заявява невиновност по отношение и на двете обвинения, като навежда твърдения за липса на съставомерно психологично отношение.

В пренията се позовава в цялост на изложеното от защитника му.

Защитника му – адв.Н.К. развива съображения за несъставомерност на извършеното и по двете обвинения, поради липса на изискваното съдържание на психологичното отношение към извършеното, в частност и за извършването им в условията на чл.14 от НК, извън това, че относно обвинението в измамата, не е налице квалифициращото я обстоятелство, свързано с оценката и че случаят е особено тежък. Пледира за цялостно оправдателна присъда. Алтернативно – при постановяване на осъдителна присъда развива доводи и претендира приложението на чл.55 от НК, както и института на условното осъждане, вкл. и на ал.3 от тази разпоредба по отношение наказанието глоба. Също така, за евент. приложение на чл.55 от НК, следващо от правилото по чл.58 от НК.

Подсъдимият Г.Н.Н. отказва да дава обяснения по време на съдебното следствие.

Обясненията, дадени от него по време на досъдебното производство, изцяло са приобщени към доказателственият материал по делото по реда и на основание чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.4, пр.1 от НПК (определение на л.861, том 3 от съд. п/во). От съдържанието на обясненията на подс.Н. следва, че не отрича в значителната й част, наведената фактология с обвинението, свързана с неговата конкретна деятелност и заявява невиновност по отношение и на двете обвинения, като навежда твърдения за липса на съставомерно психологично отношение.

В пренията се позовава в цялост на изложеното от защитниците му.

Защитниците му – адв.Н.К. (и за този подсъдим) и адв.В.Д. пледират по идентичен начин.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема за доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Д.И. и К.Г. живеели на семейни начала в гр.Русе от много години, като в началото на 2011год. се запознали със св.П.П. и с. му св.В.П., и с времето станали в близки приятелски отношения. Това се дължало и на факта, че ****** на П. – св.С.П. живеела в гр.Варна, където бил студентка, заедно със ***ът на подс.К.Г. (Н.), като последният също бил студент. Св.П. и св.П. живеели и развивали успешна търговска дейност в гр.Русе, били регистрирали три фирми, като св.П. бил управител на магазини „**** ****” в града. По тази причина разполагали с добри финансови възможности. По празниците в края на 2011год. подсъдимите И. и Г. посетили Турция заедно със семейство П.. Поради настъпилата близост между семействата, често се срещали и контактували, при което и поради склонността на св.П. да споделя много информация за търговската си дейност, същата ставала достояние на подсъдимите И. и Г.. Така последните узнали и факта, че неотдавна въз основа на извършщени ревизии на две от фирмите на семейство П., и последвал ривизионен акт, същите заплатили немалка дължима сума – 190 – 195 000 лева Също така били наясно и със сравнително доброто финансово положение и възможности на семейство П.. Подсъдимите Г. и И. знаели и това, че фирмите на св.П. се обслужвали от счетоводител, както и че търсели при нужда помощ от тяхна близка /адвокат – св. П./***.

Едновременно с това, подсъдимите И. и Г. се познавали по отдавна с подс.Б.К., който живеел и развивал бизнес в гр.Варна, където често му гостували. Подсъдимия К. от своя страна се познавал и бил в приятелски отношения с подс.И.К., който по това време работел в О. – Варна. К. и сестрата на подс.К. имали обща фирма за счетоводни услуги и други дейности (СТМ „К. К. И К.” ЕООД). Подсъдимият К. живеел в апартамент, намиращ се в жилищен блок на ул.”*******” № * в гр.В..

Подсъдимия К. поканил подсъдимите Г. и И. да му гостуват на 06.01.2012год. в гр.Варна, по повод на именния му ден. Те приели поканата и на тази дата отишли в гр.Варна, където се срещнали с подс.К.. Г. и И. обяснили на К., че свидетеля П.П. имал успешна търговска дейност и разполага с много пари, както и това че бил платил във връзка с данъчна ревизия, сумата от 200 000 лева. Също му разказали и други подробности, които били узнали във връзка със сем.П., например, че имали търговски партньор на име Р. Н., че ползвали счетоводителка, както и адвокат, които живеели в гр.Габрово. Подс.И. казала, че според нея на определени периоди от време св.П. имал проблеми с данъчните във връзка с търговската си дейност. Обсъждайки тази тема, подсъдимите К., И. и Г. решили да извършат измама – по измамлив начин да се сдобият с парични средства, като се възползват от близките отношения на последните двама със семейство П.. Преценили, че сумата, която могат да поискат и да се сдобият от св.П. е 200 000 евро, като подс.К. им казал, че иска да обсъди това и с подсъдимия И.К., когото определил като свой партньор. Подсъдимите И. и Г. се съгласили на това, и като начало се разбрали с К., след като се върне в гр.Русе, подс.И. да му изпрати чрез SMS данните на актуалната фирма на П. и имена на контрагенти на св.П.П. при осъществяване на търговската му дейност. След това се разделили и подсъдимите И. и Г. ***. Подс.И. изпратила на подс.К. съобщението с обещаната информация, и по - конкретно от телефон „*****” с фабр. № *********, с поставена в него сим карта с абонатен номер ****/***- ***  – на 09.01.2012г. в **,21 часа със следното съдържание:”Б.К. ***. Р. Н. Благоевград.”.

Подс.К. се срещнал с подс.И.К. и му споделил замисленото от него и подсъдимите И. и Г.. Подс.К. се съгласил също да участва в измамата. Няколко дена по-късно подсъдимите К., К., Г. и И. се срещнали в заведение „****” в близост до гр.Шумен, за да обсъдят конкретния начин, по който да извършат измамата и участието на всеки един от тях в нея. Уговорили се, че като начало някой от К. и К., ще се обади по телефона на св.П.П., в момент, в който подс.И. ще бъде при него. Измислили при това обаждане, както и при следващите обаждания, обаждащият се подсъдим от Варна (К. или К.) да се представи като ********, който ще призове св.П. *** във връзка с повдигане на обвинение за пране на пари. Идеята била, тогава, наужким случайно разбиращите това подсъдими И. и Г., да предложат на св.П. помощ за разрешаване на „възникналия му проблем”, чрез познати, които имат. Уговорили се, връзката с познатите, които ще „решат проблема” да стане чрез обаждане от подс.Г. към подсъдимите от Варна. Съответно в подходящ момент следвало в тази връзка от св.П. да бъде поискана уточнената сума пари, за да се „оправят нещата”. Във връзка с това, подс.К. дал на подсъдимите И. и Г. СИМ карта на Глобул за предплатена услуга „b-connect” с № на картата - ************ и абонатен номер ****/***-***, чрез която да се свързват с него и с подс.И.К.. Подс.И. поставила тази карта в мобилен телефон, който до тогава бил ползван от сестра й. Освен това, всички подсъдими, особено К. и К. решили при комуникацията между тях по телефони, докато реализират измамата, често до сменят ползваните карти, като използват карти с титуляри, различни от тях, с каквито карти били намерили начин да се сдобиват. Освен това, да ползват и различни мобилни телефони, в които да поставят използваните карти. По този начин искали да избегнат възможното им залавяне или оставяне на следа чрез разговорите, която да ги свързва с намислената и реализираща се измама.

Едни от често ползваните от подс.Б.К. карти, били с абонатен номер ****/***-*** и абонатен номер ****/***-***, от подс.И.К. - с абонатен номер ****/***-*** и абонатен номер ****/***-***,  от подс.К.Г. - с абонатен номер ****/***- *** (с титуляр фирмата му ЕТ”Н.– К.Г.”), от подсъдимата Д.И. - карта с абонатен номер ****/***-*** (също с титуляр фирмата му ЕТ”Н.– К.Г.”), както и ползваната и от подс.Г. с абонатен номер ****/***- ***. Освен това, и двамата подсъдими И. и Г. ползвали и даденият им от подс.К. карта с абонатен номер ****/***-***.

В процесното време свидетеля П.П. ползвал карта с абонатен номер ****/***-***, св.В.П. карта с абонатен номер ****/***-***, св.С.П. карта с обонатен номер ****/***-***, а св.В.П. карта с абонатен номер ****/***-***.

В определени случаи /когато се представял за «********а Г.В. от районна прокуратура – Варна»/, подс.К. използвал и карта с абонатен номер ****/***-***.

На 18.02.2012год. – събота, преди обяд подсъдимата И. се обадила на подсъдимия К. и му обяснила, че е настанал подходящият начален момент за реализиране на намислената измама, като към **, 30 часа ще отиде в магазин на П. в Русе, под предлог, че търси детски дрехи или играчки за племенника си. Тогава трябвало да се обадят на св.П., тъй като И. ще има възможност да действа веднага, съгласно уговорения план. Подс.К. обяснил тона на подс.К.. Подсъдимия К., в 14, 31 часа, от номер ****/***-*** позвънил на мобилният телефон на св.П.П. (****/***-***). Представил му се, като му казал, че е „дежурният ******** Г.В. от Районна прокуратура – Варна”. Казал му, че го призовава на  разпит в 11 часа на 20.02.2012год. в гр.Варна. Чувайки това, св.П. счел, че е станал обект на някоя от т.нар.”цигански измами” и прекъснал връзката. Обмислял казаното му около две-три минути и решил той да набере телефона, от който било обаждането. Набрал го и насреща се обадило същото лице (подс.К.). Св.П. попитал „Вие ли се ******** В. ?” и подъдимия потвърдил това. На въпроса на св.П. за какво ставало дума, и защо се налага да го призовават по телефона, а не чрез изпращане на призовки, подс.К. му обяснил, че са ги търсели (него и с. му), но били извън страната, и понеже не са ги намерили трябвало св.П. и св.П. да се явят на разпит в прокуратурата във Варна доброволно, иначе щели да бъдат принудително доведени там, ако трябва и с белезници. Този път св.П. повярвал на казаното му, и приел, че действително е налице такова фактическо положение – че обаждането било от ********, и останалите заявени му по телефона обстоятелства. За това имало значение и заявеното от лицето за знание, че П. били извън страната наскоро, а последното действително било така (преди по-малко от месец, сем.П. били на няколкодневно посещение в Индия). Свидетеля П. се притеснил много от заявеното му по телефона и се обадил на св.П.,***. Обяснил и, че получил обаждане от телефон с номер ****/***-***, че е разговарял с дежурен ******** от гр.Варна, представил се с имената Г.В., който му е съобщил, че трябва да се яви на разпит на 20.02 от 11 часа в Районна прокуратура – Варна, и че ако не се яви на разпит, щял да бъде задържан. Св.П. му казала да не ходи във Варна, тъй като има ред по който се призовава, и той е чрез изпращане на призовка. Св.П. въпреки това останал притеснен и настоявал св.П. да се обади на този ********, като и продиктувал номера му. В това време, подсъдимата И. била отишла в магазина на П., при което установила, че в него се намира само св.В.П., а не и св.П.П.. Св.П. се обадил и на с. си –св.В.П., и й казал, че ще отиде при нея в магазина им в гр.Русе, кв.»З. ». Междувременно подс.И. се обадила на подс.К. и му казала, че се появил проблем в реализиране на плана, тъй като в момента св.П. не бил в магазина, и че трябва да се обадят и да кажат и на св.В.П. същото като на св.П., за да може информацията по този начин да достигне в присъствието на подс.И.. Също, че по този начин подс. И. очаквала св.П. след обаждането да сподели с нея за проблема  и съответно И. да предложи «съдействие», както се били уговорили подсъдимите К., К., Г. и И. при срещата им в заведението «Хепи». Подсъдимата И. издиктувала телефона на св.В.П.. Малко след това, св.П. пристигнал в магазина, където били с. му и подс.И. и видимо разтревожен им разказал за обаждането на ********а от Варна. Междувременно, веднага след като приключила разговора със св.П., св.П. набрала от своя мобилен телефон, посочения номер. При станалата връзка се обадил подс.К., като св.П. се представила като адвокат на П., а К. – като дежурен районен ******** Г.В.. Последния помолил да се обади отново след пет минути и прекъснал връзката. След малко св.П. го набрала пак, при което подс.К. приел обаждането и заявил, че св.П. трябвало да се яви за разпит на 20.02. от 11 часа. Св.П. питала в какво качество призовават св.П., че има съответен ред в НПК за извършване на призоваване, при което подс.К. отговорил, че ставало въпрос за привличане в качеството на обвиняем за престъпление по чл.253 от НК. Св.П. се сетила, че този текст се отнася за т.нар. ”пране на пари” и че това престъплении е подсъдно за разглеждане от Окръжен съд и споделила това, при което получила отговор, че можело да се каже, че ставало дума за такова престъпление, и че по спешните случаи на призоваване работел районен ********, вкл. и за престъпенията, разглеждани на окръжно нИ.. Св.П. казала, че ще се яват в указаното време, като уточнила, че ще отиде във Варна заедно със св.П., с което разговора приключил. Тъй като познавала характера на св.П. и предполагала, че ще изпадне в паника, св.П. решила да разкаже какво е станало на св.В.П.. Звъннала на телефона на св.П. и поискала, той й казал, че тъкмо бил при с. си и дал телефона си на св.П.. Св.П. й обяснила, че св.П. щял да бъде привлечен за престъпление по чл.***3 от НК и я питала различни неща, които биха обусловили по нейна преценка това /дали са купували стоки, които са съмнителни, дали е надежден доставчик на фирмата от Варна, за който П. знаела, дали имат някакви проблеми при търговската си дейност, свързани с НАП – Варна или Митница - Варна/, като св.П. отговорила отрицателно. Приключили разговора. Малко след това, подс.К. отново от телефон с номер  ****/***-*** позвънил на телефона на св.В.П. (****/***-***). Св.П. погледнал изписания номер на телефона й, и казал, че това е телефона на ******** от Варна. Св.П. приела обаждането. На нея подс.К. също се предствавил като ******** Г.В. от Районна прокуратура – Варна и казал, че трябва да се явят заедно със съпруга й като призовани в Прокуратурата в гр.Варна на 20.02.2012год. от 11, 00 часа, тъй като са обвинени в пране на пари, свързани с данъчно – процесуални нарушения, и за обръч от фирми, в който участвал бизнес партньра им Р. Н. и ****** им св.С.П.. Също така, че последната била вече пълнолетна и също щяла да бъде доведена с белезници за разпит. След това подс.К. прекъснал разговора. Свидетелите П. се притеснили изключително, коментирали случвато се в присъствието на подс.И., като обяснили, че нямат задължения към никого и нищо нередно не са извършили. След малко, като си купила някакви неща от магазина, подс.И. си тръгнала. Обадила се пак на подс.К. и му казала, че П. са споделили с нея за случая, но още не били потърсили помощ от нея, и че щяла засега да се прибира в къщи.  Освен това, подс.И. в периода от 15, 30 до 15, 37 часа се обадила два пъти и разговаряла и с подс.К. /от телефона й с абон.номер ****/***-*** на абон.номер, който подс.К. ползвал да се представя като ********а Г.В. - ****/***-***/.

 За да бъде дореализиран плана на четиримата подсъдими, св.П. трябвало да бъдат убедени и във възможността да им бъде предоставено съдействие за решаване на възникналият за тях проблем, създаден в съзнанието им при телефоните разговори с „********а В.”,, както и да бъде затвърдено убеждението им за реалността му, и да предизвикат действия от св.П., чрез които подсъдимите да си доставят имотна облага. В изпълнение на това, малко преди 16, 00 часа подс.И. се обадила по телефона на св.В.П. й и казала заедно със св.П. да дойдат до заведението на подс.К.Г., намиращо се до сградата на библиотеката в гр.Русе, тъй като имала идея как да се реши проблема им. За съгласуване на действията между четиримата подсъдими, в 16, 53 часа, и в следващото време, за кратко на подс.И. се обадили последователно подсъдимите К. и К. /първия от абон. номер.....***, а втория от абон.номер ****/***-***, чрез който последния се представял като „********а Г.В.”, а тя се обадила няколко пъти на подс.Г. – на ползвания от него телефон с абонатен номер ****/***-***, даден за тази цел от подс.К..

Свидетелите П. и П. се съгласили на предложеното им от подс.И. да се срещнат  и отишли на посоченото място. Подс.И. била в заведението, и им предложила да проверят за какво ставало въпрос, като им обяснила, че подс.Г. имал приятели във Варна и можел да се обади и да провери. П. се съгласили на това, тъй като продължавали да са много притеснени от случилото се. Малко след това в заведението дошъл и подс.Г.. Той казал на св.П., че „бившият окръжен ******** на Варна Л. Д.” му бил приятел и често му е правил услуги и можел да му помогне, добавил и че ходил на лов с него и често били на една маса. Св.П. се съгласил подс.Г. да му се обади. Тогава последния се обадил по телефона, като имитирал, че се свързва с „********а Л. Д.”, а всъщност се свързал и започнал разговор с подс.Б. К.. Подс.Г. обяснил, че негов познат имал проблем  и питал може ли нещо да се направи. След това, че ще даде на подс.И. телефона тя да му обясни ситуацията. Последната взела телефона и разказала за „проблема”, така както й бил обяснен от П. след телефонните обаждания в магазина по-рано. Също така подс.И. поискала данните – бустат и др. за всичките фирми на П., както и техните и на ****** им ЕГН-та, след което ги издиктувала по телефона. Според чутото от разговора, св.П. възприел, че „********а Л. Д.” заявил, че познава „********а Г.В.”. След това  подс.И. затворила телефона и казала, че Д. щял провери и ще обади след около час. Разговорите се състояли между 18 и 19, 00 часа. Около 19,30 – 20, 00 часа, представяйки се отново за ********а Л. Д., подс.К. се обадил на подс.И. и последната започнала да си записва на един лист диктувани й данни – за какво са обвиняеми П., и изяснила на П., че това било обяснено от „********а Г.В.”, включително и че като отидат П. и ****** им в гр.Варна щели да бъдат арестувани. Също така, че имало и други неща, които били свързани с ****** им, но това щяло да стане ясно по-късно. Като казано от „********а Д.” подс.И. предала на свидетелите П. и това, че щяла да се намеси и комисията „Кушлев – Коларов” и ще им бъде отнето всичкото имущество. Подсъдимата препредала на П. и това, че „Д.” и казва при разговоря, че ако искат да се оправят нещата, трябва да тръгнат веднага за гр.Варна да се видят, защото нямало никакво време за губене. След това разговора по телефона приключил. Свидетелите П. и П., заедно с подсъдимите И. и Г. започнали да обсъждат какво да правят първите в тази ситуация. Подс.И. цитирала пред тях написаното от нея в бележката, че престпъплението било много тежко и че според нея трябвало да се тръгне веднага за Варна, за да могат да реагират бързо и навременно хората, които ще им помогнат. Преценявайки за кратко случващото се, свидетелите П. решили да отидат веднага във Варна. Подсъдимите се били уговорили с П. да пътува подс.Г., но това решила на направи подс.И.. Подс.Г. останал в заведението, а свидетелите П., заедно с подс.И. с автомобила на първите „*****” с рег.№ **********, тръгнали от мястото, като минали първо през домът на подс.И.. Тя се качила да се преоблече, а свидетелите П. я чакали около 20 минути в колата си. През това време, подс.И. се обадила на подс.К. и му казала, че идват заедно с П. във Варна и трябва да се уточни мястото на срещата. Св.П. от своя страна в това време се обадил на св.П.. Казал й, че отива във Варна, като обяснил, че неговите приятели Д.И. и К.Г. имали приятел, който е окръжен ******** на Варна и Д. щяла да оправи нещата. Св.П. му казала, че след като смята, че може да се получи нещо по този начин, да отидат до Варна. Също така се разбрали, св.П. следващият ден  /неделя/ следобед да дойде до Русе и да се видят с П..

След като подс.И. се върнала при свидетелите П.П. и В.П., тримата към 21, 00 часа на 18.02.2012год. тръгнали с управлвания от св.П. ***. Последния носел в себе си малко над 17000 лева, от събрания към края на работния ден оборот на магазините му.

                   Междувременно, още докато обмисляли как да реализират успешно измамата, и как да се поддържа представата на св.П., че дейсвително е призован заедно със с. си и ****** му от варненски ********, че ще бъдат обвинени, че ще получи съдействие за решаване на проблема от друг такъв и всичко останало, което било сведено до него и св.В.П. на 18.02.2012год. подсъдимите К. и К., били измислили когато се достигне до момента на пристигане на свидетелите във Варна, тези подсъдими да не ги чакат там лично и със своите автомобили, а действията спрямо П. да бъдат извършени от други лица – подсъдимите Б. и Н.. Също така да се направи постановка, която да създаде у П. представата за автентичност на ситуацията.

За целта, през предходен ден подсъдимите К. и К. се срещнали с подсъдимите И.Б. и Г.Н., които работили като общи работници във фирмата на подс.К., а се познавали добре и подс.К., когато възприемали като бизнес-партньр на К..

Подсъдимия Б. живеел на квартира с Н., като бил *** на подс.К.Г. и имал по това време връзка със ****** на сем. П. – св.С.П., която също била студентка във Варна. В тази връзка подс.Б. знаел, че П. имат магазини в гр.Русе, както и, че подсъдимите К. и К. били в проителски отношения с подсъдимите Г. и И.. Също така, известно време преди 18.02.2012год. подсъдимите К. и К. разпитвали подс.Б. знае ли конкретни подробности за св.С.П., също дали П. имат имоти и пари. Подс.Б. за последното им бил казал, че му известно, че апартамента в който живее св.С.П. във Варна е тяхна собственост.

                   При срещата малко преди 18.02.2012год. подсъдимите К. и К. обяснили на подсъдимите Б. и Н., че ще им осигурят тъмен лек автомобила от марка, каквато се ползва от полицията („*********”, тъмна на цвят) и ще ги снабдят и със *** бъркан. Разяснили им, че има хора, които имали да им дават пари и те трябвало да ги посрещнат с този лек автомобил в гр.Варна, в района на Свободния университет и да се правят на полицаи, за да ги стреснат. Че по-подробно задачата им, щял да им разясни подс.К.. На подсъдимите Н. и Б. станало ясно и това, че хората, които ще дават пари са от Русе, че с тях ще пътува Д. /която и приятеля й К. *** и двамата Н. и Б. познавали от преди/. Подсъдимите Б. и Н. според казаното им от К. и К. взели по наем такъв автомобил и закупили *** буркан, за което платили първите двама, в деня, предхождащ 18.02.2012год. На 18.02.2012год. подсъдимите Б. и Н. отишли при подс.К.. К. дал на Н. един мобилен телефон марка”*****”, без СИМ карта с дисплей, излъчващ *** светлина. Казал му, че трябвало той и Б. да отидат до Свободния университет, там ще дойдат хората от Русе заедно с Д. – приятелката на К.. Също така, за да изглежда по-достоверна ситуацията, да сложат т.нар. буркан на автомобила преди да отидат до тях и да го пуснат за по-ефектно. Подс.К. обяснил също на подс.Н., като излезе Д. ***, той да отиде при нея, да натисне копчето на дисплея на телефона, при което той ще свети в ***ьо и да имитира, че проверява по тялото на Д., уж че я сканира така. После тя да влезе отзад в автомобила им „******” и Н. и Б. да я закарат с него на 500 метра по-нагоре от мястото. К. им обяснил, че там той и К. ще бъдат в автомобила „****” пролзван от него и ще ги чакат.

          Малко след 21,00 часа на 18.02.2012год. подс.И., св.П.П. и св.В.П., пътувайки към гр.Варна били достигали района на гр.Девня. Подс.И. се обадила на подсъдимите К. и К. (от ползваната от нея карта с абон. номер ****/***-***, на номера, ползван от подс.К., докато се представял за «********а Г.В.» - номер ****/***-***). Преставяйки пред свидетелите П. нещата така, че разговаря с ********а Д., уведомила подсъдимите К. и К. докъде са стигнали. Малко след това провели още два разговора, на влизане в гр.Варна и да се уточнят на кое място трябва да отидат подс.И. и свидетелите П. с техния автомобил. Подс.И. разяснила, че трябвало да отидат в района на Свободния университет. Малко след това те пристигнали на посоченото място и започнали да чакат стоейки в автомобила, минали 10-15 митути, след което  на телефона на подс.И. се позвънило и тя казала, че следвало да се преместят на друго място, намиращо се на 200 – 300 метра и да пуснат аварийните светлини на автомобила. Св.П. направил това. След няколко минути към тях с автомобил „******” се приближили подсъдимите Н. и Б., управляван от последния, с включен буркан. Подс.И. казала на свидетелите П. да стоят в автомобила и да чакат, и излязла от него, като тръгнала към спрелия „*** ***”. В този момент от последния излязъл подс.Н. и съгласно уговорката, с телефона „*****” имитирал някаква проверка, движейки го покрай подс.И.. След това подс.И. се качила заедно с подс.Н. в техния автомобил и тръгнали с него в посока към Свободния университет. Отишли недалеч, където в един джип били подсъдимите К. и К. и подс.И. се качила при тях, а подсъдимите Н. и Б., вече изпълнили своята част от заплануваното, получили от  К. и К. по 200 лева за свършеното и си тръгнали. Подс.И. разказала на подсъдимите К. и К. какво е състоянието на свидетелите П. /че са много притеснени и уплашени/ и, че от разговорите по пътя разбрала, че според нея могат да дадат 150-200 хиляди лева, ако това се налага за решаване на проблема. Обмисляйки колко пари да поискат, тримата подсъдими решили нарочно да искат значително повече – 200 000 евро, за да могат по-лесно св.П. да се съгласят фактически да дадат 200 000 лева. Подс.И. се върнала пеша и влязла в автомобила при свидетелите П.. Казала им като узнато, че обвиненията срещу тях били много тежки, за обръч от фирми, в който били замесени различни хора, като дала пример с техен бизнес партньор – Р. Н.. Също, че и ****** им С. била замесена и че цената, която трябва да платят на тези хора е много висока, включително и защото били замесени много хора, и споменала сумата от 250 000 евро. Трябвало да се дадат на тези хора, за да помогнат на П. да излязат от това положение. Също подс.И. казала на П., че от дълго време телефоните им били подслушвани от прокуратурата, че знаели за всяко тяхно движение и сделка и били запознати и с ревизионният доклад, във връзка с минали проверки на техни фирми. Св.П. заявил, че нямат възможност да дадат подобна сума и по-добре да си върват, пък каквото стане. Тогава подс.И. казала, че хората били склонни на преговори, защото били големи приятели с К. и ще направят отстъпка. Питала свидетелите П. колко пари могат да съберат за много кратко време. Те направили бърза сметка, че за кратко могат да съберет  170-180 хиляди лева. Подсъдимата И. им казала да чакат, излязла от колата, и пеша, отново отишла до джипа при  подсъдимите К. и К.. Казала им колко пари могат да получат, при което тримата подсъдими решили да искат 200 000лева, подс.И. да  предаде на П., че трябвало да дадат някаква сума, като гаранция, за да може веднага да се започне с решаване на проблемча им, а остатъка да донесат до 10-11 часа до обяд на следващият ден – неделя. Подс.И. се върнала при свидетелите П., казала им исканата сума /най-малко 100 000евро/ и, че сега искали някаква гаранция - колкото пари имат в себе си. Също така, че трябвало на другия ден пак да пътува задължително с тях и тя да предаде и останалата сума пари. Те се съгласили на това, св.П. извадил носените пари – 17 000 лева, сложил ги в една найлонова торбичка и ги дал на подс.И.. Последната ги занесла и ги дала на подсъдимите К. и К., при което те планирали при носенето на остатъка от парите на другият ден, срещата да се състои в близост до хотел”Панорама” в гр.Варна, като И. да бъде там с парите, а подсъдимите К. и К. ще минат да я вземат от угово****то място с джипа и ще отидат в един офис да ги преброят и разделят. След това подс.И. се върнала при П. и тримата тръгнали за гр.Русе. Докато пътували свидетелите П. обсъждали случилото се, като св.П. изразил предположение, че някои от конкурентните фирми ги е натопил, и че такава можело да е фирмата „***”, от която можело да е дошъл удара срещу семейството му. Че някои сигурно ги е набедил, като е сизирал държавните органи с твърдение, че са вършели нещо нередно в търговската си дейност. По пътя св.П. се обадил на св.П., и й казал, че нещата били много страшни, ,но всичко било уредено”, сега пътувал към гр.Русе, а утре трябвало отново да отиде до гр.Варна. Не споменал за исканите и дадени от него пари, като св.П. останала с впечатление, че са се разменяли само някакви документи за решаване на проблема им. П. и подс.И. *** около 3,00 часа сутринта на 19.02.2012год. като оставили подс.И. на адреса, където живеела заедно с подс.Г.  и се разбрали, да тръгнат за Варна към 8,00 часа. Подс.И. разказала на подс.Г. как са протекли събитията във Варна, вкл. и колко пари е дал до момета св.П. и предстоящите още за даване /разликата до 200 000 лева/. Подс.Г. казал, че бил говорил по телефона с подс.К.. Освен това, докато подс.И. пътувала заедно с П. към гр.Варна и докато били там, няколкократно се свързвала и говорила по телефона с подс.Г., като конкретно чрез ползвания в него момент от подс.Г. абонатен № ****/*** - *** се обаждал на ползвания като личен тел. номер от  подс.И. -  ****/***-***., последно говорили в 22, 49 часа. Освен това, в периода на събитията /от **, 17 до **, 22 часа на 18.02.2012год., подс.И., чрез дадената от подс.К. карта – с абон. номер ****/***-***., се обадила двукратно и разговаряла с абон. номер, по който подс.К. се обаждал по - рано на свидетелите П., представяйки се за «********а Г.В.» - ****/***-***, както и трети разговор по инициатива на последния. /справка на л.5, т.3 от досъд. п/во в тази й част/.

Св.П. веднага след като оставил подс.И. в домът й,  започнал да събира съхранявани към момента оборотни пари в каси в магизините им, също и лични спестявания и след като ги събрал общо, се оказало, че са 173 000 лева. Според исканото от хората от Варна не достигали 10 000 лева, и св.П. решил да вземе от родителите на с. си, живеещи в село по пътя в посока към гр.Варна. Приготвил парите в пачки от по 100, 50, 20 и 10 лева и ги сложил в една найлонова торба. Около 8,00 часа (на 19.02.2012г. – неделя) взели подс.И. от домът й, и отново с управлявания от св.П. лек автомобил „** **” с рег.№ **********, тримата тръгнали към гр.Варна с носените от П. пари. Минали през съответното село, откъдето взели още 10 000 лева и ги прибавили към другите в плика, с което парите станали общо 183 000 лева. По време на пътуването подс.И. поддържала връзка по телефона с подс.К., като представяла пред П. нещата така, че все едно разговаря с ********а „Д.”. Когато наближили гр.Варна, подс.И. казала на П., че следвало да отидат до хотел „Панорама”. Стигнали там и както му било казано, св.П. спрял автомобила в близост до входа на хотела. Дал найлоновата чанта с парите на подс.И.. Било малко след 11,00 часа. Подс.И. влязла с носените пари в хотела, след което през страничен вход излязла на място, където съгласно уговорката я чакали подсъдимите К. и К. с автомобил и я взели. (От този момент до последвалото й връщане в гр.Русе с П., подсъдимите И. и Г. се свързвали и разговоряли няколкократно по телефоните си). К., К. и И. отишли до един ползван от първите офис, и там подс.И. извадила парите от този ден, а подс.К. – 17 – те хиляди от предходния. Изброили ги и установили, че общо били 200 000 лева, разделили ги на три дяла по около 67000 лева за успешно извършената измама, единият дял за подсъдимите И. и Г., вторият за подс.К. и третият – за подс.К.. Всеки прибрал съответната част от парите. К. обяснил на И. да каже на П., че ********а Д. щял да им се обади по-късно и им обясни, че проблема им е решен и, че вече нямало нужда да ходят в понеделник да ги разпитват в прокуратурата. Освен това, доволни от успеха, подсъдимите К. и К. споделили с  подс.И. идеята си, да се сдобият с още пари от сем.П., и като начин за това предложил отново чрез телефонни разговори да им бъде заявено, че трябва да дадат 60 000 евро, за да нямат преблеми с комисията „Кушлев – Коларов”. Тримата подсъдими решили да уточнят това допълнително по телефони, в следващите дни.

 От излизането на подс.И. от автомобила на П. бил изминал около един час, и последните се притеснили, включително и за нейната  сигурност, поради което св.П. й се обадила по телефона (в 11,59 часа). Посъдимата И. им отговорила, че всичко е наред и след 15-20 минути щяла да се върне при тях. След това, подс.И. била откарана с автомобила от подс.Н. недалеч от хотела, и от съответното място, същата отишла пеша в автомобила при П.. Като се качила в автомобила, подс.И. им казала да не се притесняват, че ********а Г.В. щял да се обади по-късно вечерта или на другия ден 09,00 – 10,00 часа и ще им каже, че всичко срещу тях е приключило. Разказала им, че я били взели от подземния паркинг на хотела и я завели някъде, където предала пърите. Тримата обядвали във Варна и към 16,00 часа тръгнали обратно за Русе.  Посъдимия К. се обадил на подс.Г. и също го уведомил, че парите са дадени и са поделени на три части. Както П. и св.П. се били разбрали, последната дошла в гр.Русе на 19.02.12г. вечерта. Подс.И. отишла за малко в заведението на подс.Г. и заявила, че щяла да донесе нещо за ядене, а П. се прибрали в къщи. Там дошла и св.П., и св.П. започнал подробно да й разказва за случилото се тези два дни, вкл. и за дадените пари, Вече достигайки до момента, следващ даването и на парите същият ден по-рано, св.П. обяснил и как при връщането си в автомобила им подс.И. същата им казала, че всичко е уредено и прекратено и от тук нататък П. имали абсолютен имунитет. Обмисляйки чутото от св.П. и особено вече последното, св.П. директно му заявила, че по нейно мнение са го измамили. Св.П. казал, че не вярва подсъдимите И. и Г. да са го измамали, защото повече от година  семействата им били в близки отношения, покрай връзката на ******та на П. със ***а на подс.Г.. Също така казал, че след малко щяла да идва подс.И., и да потвърди случилото се. Действително след малко при тях дошла и подс.И.. Св.П. поискал тя да разкаже колко страшно е било случилото се в гр.Варна с колата със ***ия биркан и как благодарение на нея исканата сума била паднала от 250 000 евро на 100 000 евро. Подс.Д.И. потвърдила това, като казала, че било добре, че се съгласили на по-малката сума и че св.П. носел пари предния ден в събота, за даде капаро. Св.П., вече катерогично убедена от чутото, че св.П. бил обект на измама, се ядосала и заявила на П. и на подс.И., че не е чувала подобни глупости и казала отново на П., че са били излъгани. В този момент вълнението на подс.И. се изразило видимо (зачервила се) и измисляйки си някаква причина, бързо излязла от домът на П.. Св.П. говорила още с тях, обсъждали случилото се, при което П. започнали да приемат за възможно, че действително са били измамени.  Св.П. казала на св.П. на другият ден, след очакваното обаждане от „********а Г.В.” , да се обади на подс.Г. и да го пита дали няма да получи някакъв документ, във връзка с прекратяването на производството срещу П.. Също се разбрала с тях, да я информират за всеки последващ разговор с И. и Г., както и „********ите” от Варна, за да е в течение, и да им съдейства по някакъв начин, П. да си върнат обратно парите. П. спазвали това занапред.

Веднага след като излязла от домът на П., подс.И. се обадила на подс.К. и му разказала за случилото се там и казаното от адвоката, който ги обслужвал. Както подс.И. била казала на П., на 20.02.2012год. – понеделник в 9, 26 часа, ********а „Г.В.” (в действителност се обадил някой от подсъдимите К. или К. от телефон с № ****/*** ***) се обадил на телефона на св.В.П. и й казал, че всичко било точно, обвиненията срещу тях били прекратени и нямало нужда да ходят във Варна, че вече трябвало да бъдат спокойни. След това обаждане, както се били разбрал с П., св.П. отишъл при подс.Г. и поискал да се обади на „********а Л. Д.” и да му предаде, че П. искат да им бъде изпратен някакъв документ, от който да се вижда, че обвинението срещу тях действително е прекратено. Подс.Г. обещал, че ще се обади и дейсвително говорил по-късно с подс.К. (от номер ****/***-*** на номер ****/***-***.

Подс.И. внесла в депозитна сметка на свое име в „Алфабанк” – Русе, 25 000лева от получените за измамата. Подс.Г. сложил на съхранение в негова банкова касета в „Първа инвестиционна банка” – Русе, също 25 000 лева от получените за измамата /които били в копюри от по 50 лева, оформени в пет пачки/, поставени в бяла найлонова торба с надпис”Duti free shops” и др. на латиница. Към всяка пачка бил прикрепен малък лист със саморъчен текст „20.02.2012год. ; 100 Х 50 = 500” и по-долу положен подпис. Отпреди оставянето на тези пари на съхранение в касетата, подс.Г. съхранявал там други пари, непридобити от процесната измама – в размер на 20 000 лева /оформени на две пачки с копюри по 100 лева/. И върху тях имало лист със саморъчни надписи – „17.09.09г.....”. Последните били поставени в черна найлонова торба с надпис „star sport”. С останалата част от сумата, получената от процесната измама като дял на подсъдимите И. и Г., същите постъпили по конкретно неустановен по делото, начин. Последното се отнася и за съответно получените дялове от парите от измамата, за всеки от подсъдимите К. и К..

Подс.И. междувременно разказала на подс.Г. за идеята на К. и К., да се сдобият с още пари от св.П., като бъдат убедени за това чрез заплахи, например свързани с възможни проблеми от действия на комисията „Кушлев – Коларов”. Освен това, с подсъдимите от Варна подс.Г. разговарял и по телефона. Уговорката била, тъй като предстояло ходене на  подс.И. за няколко дни до Италия между 22.02 и 04.03.2012год., за да може последната след връщането си да пътува с П. до Варна, когато да донесат парите, които този път щяло да бъдат поискани от тях - 60 000 евро, като дата на срещата във Варна да бъде посочено на П. 07.03.2012год., докато   имат възможност да съберат толкова пари. Този път подсъдимите И. и Г. трябвало с действията си, по възможни начини да улеснят първоначално замисленото от К. и К. и целено и от четиримата сдобиване с още пари от св.П.. Последните двама подсъдими с тази цел трябвало да осъществят действията по заплаха спрямо св.П., а подсъдимите И. и Г. да допринесат за разпореждането на св.П. с пари в този размер да стане факт, като те достигнат по искания от четиримата подсъдими начин до  гр.Варна, където св.П. да им ги предаде. В случая подсъдимите К. и К. отново били намислили при самото предаване от св.П. и получаването на парите, отново да вземат участие подсъдимите Б. и Н..

Междувременно, още като се върнала в гр.Габрово на 20.02.12г., св.П. се обадила по телефон в Районна прокуратура – Варна, и разбрала от съответна служителка, че там не съществува ******** с имена Г.В.. Също така, чрез интернет установила, че имало действително ******** с имена Л. Д., но той бил починал през 2009год. Св.П. казала това на св.П..

Обезпокоен от узнатото от подс.И. за намесата на адвоката на П., на 21.02.2012год./вторник/, подс.К. се обадил по телефона на св.П., представяйки се отново за „********а Д.” и му казал, че не трябва да вярва на адв.П. и на счетоводителите си, тъй като работели за фирма „Пегас”, която фирма била пуснала доноса срещу него и , че вече можело да работи с фирмата на Р. Н., защото тя била „чиста”.

Също така, подс.К. при този разговор казал на свП., че трябвало да му разясни как стоят нещата – казал му, че детето му /св.С.П./ употребявала марихуана и имало опасност да й подхвърлят наркотици, да бъде арестувана и лесно може да стане „мизерия”. Че трябва да плати още 60 000 евро за Комисията „Кушлев - Коларов”, тъй като дадените до този момент пери не стигали за тази инстанция. Разпоредил му да  събира парите и на 07.03.2012год. да дойде с подс.И. в гр.София, в хотел „Хемус”, след което прекъснал разговора.

От чутото, св.П. се разтревожил много, притеснил се за сигурността на ****** си, включително и поради факта, че в момента се намирала във Варна, а също така и за възможността да започне процедура по конфискация на имуществото му от тази комисия. Веднага се обадил подс.И. и й казал подробно случилото се, че искат от него още 60 000 евро и трябвало с нея да ги занесе в София. Подс.И. казала „тия пък не се наядоха на пари”, както и че щяла да се обади на г-н Д. и след като се върне от Италия на 05.03.2012г. щели да се оправят нещата. Уплашен от случващото се и основно да не бъде причинено нещо лошо на ****** им, св. Св.П. и св.П. съобщили за заплахата на св.П., както и за предупрежданието да не контактуват с нея. Освен това, независимо от казаното му от св.П., за несъществуване на ********и с подобни имена от гр.Варна, св.П. все още не вярвал, че в случващото се са замесени подсъдимите И. и Г., след като били семейни приятели, и се опасявал, че каквито и да са, лицата, които му звънят по телефона можело да причинят вреда на ****** му С.П.. От 22.02.2012г. до 04.03.2012год. подс.И. била в Италия, в който период провела няколко разговора с подсъдимите К., К. и Г., а на последната дата била посрещната в Букурещ от подс.Г.. Докато била в чужбина, подс.И. ползвала за връзка с подсъдимите абон.номер ******/***-***, за режим с услугата „Роуминг” на Мобилтел АД. В същият период имало множество обаждания от телефон с номер ****/***-***, до телефона на св.П., при които подсъдимия К., представяйки се за „********а Д.” го подканял да събира и дава парите, повтарял, че комисията „Кушлев – Коларов” щяла да конфискува имуществото на П. и че щяло да се случи нещо с ****** им. Също така в този период подс.Г. провел също множество разговори с подс.К. /първия с предимно ползвания от него абон. номер  ****/***-***, а втория с абон.номер ****/***-*** – по който К. се представял за „********а Д.”/.

В периода на отсъствие на подс.И., подс.Г. предложил на подсъдимите К. и К. да определят на св.П. по-ранна дата за предаване на парите и той да изпълни ролята на посредник вместо подс.И.. Уговорили се, „********а Д.” /подс.К./, да поиска свидетеля да отиде в гр.Варна на 03.03.12г., за да предаде парите, като пътува с подс.Г.. При обажданията от „********а Д.”, св.П. също ходел при подс.Г. и го молел да им се обади и предаде да не закачат детето му, че събира парите и моли за отсрочка. На 01.03.12г. св.П. бил пак при подс.Г., пили алкохол и първия успял за определено време да вземе и разгледа съдържанието на телефона на Г.. Видял, че има записан абонат с имена „Л. Д.” на латиница с абонатен номер ****/***-***. На следващият ден  - 02.03.2012год. /петък/ подс.К. се обадил три пъти на св.П., представяйки се за Д., като при последното обаждане следобед му казал, че трябвало на следващият ден – 03.03.12г. - в събота, в **,00 часа да отиде във Варна с посредника К., за да даде парите. Св.П. казал на подс.Г. това и той му заявил, че бил съгласен да отиде с него във Варна. При едно от обажданията същият ден, подс.К. /”г-н Д.”/ питал  св.П. с коя кола щял да пътува за Варна – с оранжевото „****”, с което ****** му С.П. щяла да пътува този ден за Русе или с неговото „***”. Св.П. се разтревожил още – повече за ****** си, тъй като по него време действително тя била в гр.Варна, с техен автомобил с такива цвят и марка и имала намерение да се връща с него в гр.Русе, но на следващият ден – в неделя. Обадил се на св.П.  и я уведомил за случващото се и за опасенията си, че може да бъде причинено нещо лошо на ****** му, също, че иска да се обърне към полицията за помощ. Св.П. го посъветвала да каже на ****** си да се прибере в Русе по-бързо, и да остане известно време при семейството си, след което да бъде официално сигнализирана полицията. Също така при контактите с подсъдимите Г. и И. занапред да им заявява, че събира, но не е готов с цялата искана сума пари.

Св.П. се обадил веднага на ****** си и без да и обяснява защо, за да не я притеснява, настоял да пътува веднага за Русе. Св.С.П. го послушала и по-късно същият ден пристигнала в Русе. След като св.П. съобщил това на св.П., същата незабавно подала писмено заявление в РУ”Полиция” – Габрово (Завление на л.151, т.2 от досъд. п/во), а устен сигнал била подала от предходния ден (отразено в съответна Докладна записка – л.149  и 150, т.2 от досъд. п/во).

Св.П. се срещнал с подс.Г. и му казал, че още не бил събрал изцяло исканите пари и затова нямало да отиде на 03.03.12г. във Варна. По този начин и от телефонни разговори помежду си, подсъдимите К., К. и Г. станали наясно, че св.П. няма да пътува с последния за гр.Варна на 03.03.12г., и, че от един момент същата дата св.П. си бил изключил телефона. Тогава, за да бъде подсилена заплахата към св.П., и едновременно да го накарат да си включи телефона, подс.К. издиктувал на подс.К. съдържанието на съобщение, което да изпратят на телефона на ******та на св.П. – „П., задава се силен дъжд, а ти се разхождаш без чадър !”. Подс.К. изпратил това съобщение на 03.03.2012год. в 12, 05 часа на телефона на св.С.П. /****/***-***/. За изпращане на съобщението ползвал сим карта с абон. № ****/***-*** /от който при разговорите с П. се представял за ********а Л. Д./, като картата в този момент била поставена в мобилен телефон „****» модел ***, с фабр. № *************. По това време св.С.П. била заедно с майка си – св.В.П.. Двете видяли съобщението, възприели го като заплаха и силно разтревожени, казали за него и на св.П. св.В.П., от това се уплашили допълнително за сигурността на ****** си и, й казали да се пази и да стои постоянно при някой от тях. По съвет на св.П., св.П. изпратил обратно съобщение на подателя със съдържание «Събирам  пари за чадър». В следващите дни, по заявлението, подадено от св.П. започнала работа ОД на МВР – Русе.

Било образувано досъдебно производство от Окръжна прокуратура - Русе, и по съответния ред, с начало 06.03.2012год. започнало прилагане на срециални разузнавателни средства спрямо всички комуникиращи лица със св.П. и съответно спрямо него. Освен от заявлението на св.П., органите установили подробна информация за случилото се до момента и от св.П.. Бил посъветван да не контактува за няколко дена с лицата по случая, да събере възможната сума пари в евро, след което ще се пристъпи към възможните действия за залавянето им.

Макар и вече да бил наясно, че представящите се за ********и лица, реално не са такива, св.П. се продължавал да се страхува от възможността от тези непознати за него лица, да бъдат причинени вреди както лично на него, и особено спрямо ****** му поради заплахата, за опасносттта да й подхвърлят наркотици, което да доведе до задържането й. Затова, а едновременно и поради надеждата му, чрез установяването на тези лица, да му бъдат възстановени вече дадените 200 000 лева, се съгласил да спазва указанията на органите, работещи по случая.

На 04.03.2012год. подс.И. се върнала от Италия, като подс.Г. я посрещнал. На 06.03.2012г. св.П. се срещнал  с подсъдимите Г. и И. в заведението на първия и отново, вече пред двамата заявил, че събира парите и помолил да предаде на хората от Варна да не го притесняват и да не му пращат съобщения, също, че като е готов, ще каже на подс.Г. и ще даде исканите пари. Св.П. също казал, че иска по някакъв начин, подс.Г. да му гарантира, че това ще е последното искане и даване на пари. Подс.Г. предал на подсъдимите К. и К., че очаква св.П. да му се обади, когато е събрал исканите 60 000 евро. На 07.03.2012год. /сряда/ в 15, 14 часа, подс.К. от телефон с абон. номер ****/****** се обадил на подс.И. на абон. номер ****/***-***.  Подс.К. казал, че е добре близките дни да направят една среща, за да стиковат нещата, да споделят и обмислят план за действие,  като предложил това да стане петък или събота /09 или 10.02.2012г. в гр.Шумен или гр.Варна. Подс.И. се съгласила на това, и че ще бъде заедно с подс.Г. (който  бил за няколко дена в болница в гр.Русе). Подс.К. поискал ако има някаква актуална информация за П., подс.И. да го уведоми, с което последната се съгласила. Предвидили да се чуят предходния ден преди срещата, за уточнение (разговора бил записан – отразен в протокол на л.97-102, класиф. том СД **-**). Малко след това – в  16, 48 часа подс.И. се обадила по телефона на подс.Г. (абон.номер ****/*** ***). Говорили за предходния разговор, при което подс.Г. споделил идеята си срещата да се осъществи в заведението «*****» /в гр.Варна/ (разговора бил записан – отразен в протокол на л.102-105, класиф. том СД **-**). На 09.03.2012г. в **, 18 часа подс.И. се обадила на подс.К. (на абон. номер ****/***-*** и обсъждали предстоящото й пътуване до гр.Варна с подс.Г.. (разговорте били записани – отразено в протокол на л.105 - 121, класиф. том СД **-**).  Същият ден, в **, 51 часа, подс.К.  се обадил и на подс.Г., при които разговаряли за уговаряната среща в гр.Варна на четиримата подсъдими, и било уточнено, че тя ще бъде на 10.03.2012год. (протокол на л.146 - ***, класиф. том СД **-**). Малко след това провели и друг, като подс.К. използвал друга карта – с абон. номер ****/***-***. В него двамата се съгласили, че преследват обща цел. В 15, 19 часа подс.К. (от абон. Номер ****/***-***) се обадил на подс.Г., при което по предложение на посления се уточничи, че срещата ще се състои около обяд в заведението „****” в гр.Варна. (протокол на л.163 - 164, класиф. том СД **-**). По –късно следобед същият ден подс.Г. стиковал това и със подс.К. при поредния телефонен разговор между тях (протокол на л.165-167, класиф. том СД **-**).

Както се били уговорили четиримата, подс.И. и подс.Г. на 09.03.2012г. тръгнали за гр.Варна, за да се срещнат следващия ден с подсъдимите К. и К.. На 10.03.2012год. в 10, 42 часа, подс.К.  от  телефон с абонатен номер ****/***-*** се обадил на подс.К. – последния с абонатен номер ****/***-***, обсъждали конспиративно предстоящата среща в „****” и че около 12,30 часа на обяд ще отидат там преди подсъдимите И. и Г. (протокол на л.9 до 11, класиф. том СД **-** А). На 10.03.2012г. в **, 20 часа докато подсъдимите И. и Г. били недалеч от угово****то място, подсъдимите К. и Г. провели кратък разговор за очакването да се срещнат (протокол  на л.167 и 168,  класиф. том СД **-**).

Малко след това, на 10.03.2012год. четиримата се срещнали в заведението „******”, намиращо се в сградата на Морска гара – гр.Варна. Там подсъдимите К., К., И. и Г. се разбрали, веднага когато подс.Г. разбере, че св.П. е събрал исканите 60 000 евро, да каже това на останалите. Обсъждали и притесненията си, че минавало време, че св.П. изглеждал спокоен, и не бързал толкова да събира исканите пари. Подсъдимите К. и К. предложили да продължат с атакуването на св.П. чрез СМС- си, но подс.Г. не бил съгласен с това. Обсъждайки тези въпроси, подс.Г. им предложил да не предприемат подобни действия няколко дена, например до идващата сряда, като заявил, че се надява до тогава св.П. да е събрал парите, да имат търпение, да не бързат, като според него до няколко дена П. щял да събере и предаде исканите пари. Всички се съгласили с това. След това се разделили, като подсъдимите И. и Г. ***. Срещата в заведението „******” в гр.Варна и последвалото разделяне на четиримата подсъдими на 10.03.2012год. били обект на видеозаписи при прилагане на СРС (фиксираното отразено в протоколи на л.26 до 31, класиф. том СД **-**).

На 11.03.2012год. следобед св.П. се обадил по телефона на подс.Г. и му казал, че имал готовност да оправят нещата до последно, като предложил да се срещнат следващият ден в заведението на Г. *** /бистро „****”/. Подс.Г. се съгласил. По-късно вечерта същата дата, последвал кратък телефонен разговор между подс.К. и подс.Г., при което Г. го уведомил, че нещата отиват към „финализиране”. След това, в **, 19 часа подс.К. отново се обадил чрез една от ползваните карти /с абонатен новмер ****/***-***/, на подс.Г., но този път на абонатния номер на картата, която бил дал на подсъдимите И. и Г. още преди да извършат измамата през месец февруари, за да се свързват чрез нея с него и подс.К. - СИМ карта на Глобул за предплатена услуга „b-connect” с № на картата - ************ и абонатен номер ****/***-***. При този разговор, по-уверени че не би могло да са подслушвани, подсъдимите К. и Г. обсъдили очакваната среща на св.П. с подс.Г., като подс.К. предложил докато са заедно, подс.Г. да се обади на „Л.” и да му каже, че свидетеля бил готов с нещата, също обсъждали дали е добре да преди това да му изпратят на свидетеля П. или чрез телефона на подс.Г. някакъв SMS. Разговора се водел в присъствието и на подс.И., като подс.Г. уточнил, че заедно с нея щели да анализират случилото се, след като св.П. си тръгне от срещата. (тези разговори на 11.03.12г. също били обект на прилагане на СРС – съдържанието отразено в протоколи на л.168 – 180, класиф. том СД **-**).

В 00, 24 часа на 12.03.2012год. подсъдимите К. и К. провели продължителен разговор по телефон /първия с абонатен номер ****/***-***, втория с абонатен номер ****/***-***/. Говорили за свои опасения да не бъдат подведени от подсъдимите Г. и И., за исканата отсрочка за плащане от страна на св.П., че последният искал документи, за предстоящата среща, че щяло да му бъде казано да носи парите близките дни. В разговора били споменавани и по имена подс.Г. /като К./, св.П., както и самия Б.К.. (съдържанието на разговора отразено в протокол на л.27 – 56, класиф. том СД **-** А).

На 12.03.2012год. св.П. се обадил два пъти по телефона на подс.Г., при което двамата се уточнили срещата в заведението на Г. /”****”/ да е около 17, 30 часа (съдържанието на разговорите отразено в протоколи на л.80 – 82, класиф. том СД **-**). Междувременно, по – рано същият ден /от 14,00 до 14,** часа/ подсъдимите Г. и К. провели два разговора по телефона, при които обсъждали дали е подходящо св.П. да получи допълнително обаждане от „********ите” или съобщение, като подс.Г. предложил да не избързват, а при втория разговор подс.К. дал идеята подс.Г. да му се обади докато тече срещата със св.П., имитирайки, че разговаря с ********а Л. Д., включително и му предложил какво да заяви при свързването. Подс.Г. се съгласил на това и разговора приключил (тези разговори също били обект на прилагане на СРС – съдържанието отразено в протоколи на л.180 – 185, класиф. том СД **-**). В 17, 32 часа от телефон с обонатен номер ****/***-***, подс.К. се обадил на подс.К. – последния с абонатен номер ****/***-***/ и разговаряли за предстоящата среща на подсъдимите от Русе и св.П., както и за включване в предстоящите събития занапред, и на подсъдимите Б. и Н. /наричайки ги И. и Ж. и, че при необходимост ще ползват автомобили „****” или „****”/. (съдържанието на последните два разговорите отразено в протоколи на л.188 – 190, класиф. том СД **-** А).

Както се бил разбрал с подс.Г., около 17, 40 часа св.П. отишъл в заведението „****” в гр.Русе, като там били подсъдимите И. и Г.. Св.П. казал на подс.Г., че почти е събрал необходимата сума, като на другият ден сутринта щял да тегли пари, които получил от продажба на един апартамент, и така ще е готов да заснесе исканата сума в гр.Варна, но иска гаранция, че повече никой няма да закача семеството му и най-вече ****** му. Подс.Г. заявил, че ********ите се заклели пред него, че срещу П. ще има имунитет, ще ги защитят, както и че това щяло да бъде финала на сделката. Подс.Г. казал също, че ще се обади на ********а Д. да потвърди това. В присъствието на св.П., в 17, 42 часа, подс.Г. чрез картата, дадена от подс.К. отпреди извършването на измамата /с телефон с абонатен номер ****/***-***, с номер на картата – ************/ се обадил на подс.К. /на абон. номер ****/***-***/. Подс.Г. казал, че се обажда по случая с господин Г., при което подс.К. заявил, че ще се обади след минути и прекъснал разговора. Подс.Г. обяснил това на св.П.. В 17, 46 часа подс.К. се обадил на подс.Г., като се свързали чрез същите карти с обонатни номера. Подс.Г. казал, че св.П. е събрал парите, но искал да разговаря с него. Тогава подс.Г. заявил, че св.П. иска да разговаря с него, и дал телефона си на св.П., за да разговаря с „********а Д.”. Представящият се отново за „Д.” подс.К. му казал, че на следващият ден – **.03.2012год. в 15, 30 часа трябва да занесе 60 – те хиляди евро в гр.Варна. св.П. попитал на кое място да ги занесе и подс.К. му отговорил, че това ще стане на същото място. Също така подс.К. на въпрос на св.П., заявил да не се притеснява повече за ****** си, както и, че след като св.П. предаде парите, ще му бъде осигурен имунитет, ще му покаже документи и след това да ги унищожат, че нещата ще приключат, че нямало да има „Кушлев” и може и да го покани на среща, да се видят, в прокуратурата. След въпрос на св.П. с кого да пътува и чрез кого да се свързва с тях при нужда, подс.К. отговорил, че това ще бъде подс.Г.. Разговора бил в този смисъл и значително по обстоятелствен (последните два разговора били обект на СРС чрез способа подслушване, отразени в протоколи на л.188 – 196, класиф. том СД **-**). Едновременно с това, отново чрез прилагане на СРС, за изговаряното от подсъдимия Г. и св.П. по време на тези разговори бил изготвен и звукозапис (съдържанието му отразено в протокол на л.60 до 65, класиф. том СД **-**). След приключване на разговора, подс.Г. и св.П. се разбрали на следващият ден около **, 00 часа, П. да го вземе с автомобила и да тръгнат за гр.Варна и се разделили. В 17.46 часа подс.К. отново се свързал с подс.К. по телефона, но този път и двамата ползвали други две карти от ползваните в процесния период, които ползвали по-рано същият ден, с други абонатни номера – първия ****/***-***, втория ****/***-***. К. разказал на К. за разговора с подс.Г. и със св.П., че двамата щели да дойдат в 15, 30 часа следващият ден във Варна. Уточнили се, че подс.К. ще пътува него ден сутринта за София със самолет, подс.К. му споделил, че ако К. е тук по време на срещата ще е по-спокоен, и се разбрали да се чуят по-късно. (разговора бил обект на СРС чрез способа подслушване, отразен в протокол на л.79 – 82, класиф. том СД **-**А, съотве. л.190 – л.193 от същият том).

 След като си тръгнал от заведението „****”, св.П. уведомил полицейските органи, че предстои пътуване до Варна и предаване на исканите от него 60 хиляди евро. След **, 00 часа същият ден подсъдимите Г. и К. говорили по телефоните, като при втория както се разбрали, първия използвал картата, дадена от К. /с абонатен номер ****/***-***/. Подс.Г. казал, че ще тръгнват на следващият ден на обяд със св.П., както и че му харесва идеята мястото на срещата да е същото, като при даването на 200 000 лева от св.П., на което подс.К. отговорил, че казал на П. това при разговора им по телефона, само да го заблуди, а действително щели да се огранизират така, че последния да разбере реалното местопредаване на парите в последния момент, като му бъде съобщено докато пътуват към гр.Варна. Можело и да сменят два-три пъти мястото на срещата. Освен това, подс.Г. предложил предаването на парите да стане на определено място, откъдето да ги вземе друго лице с автомобил и да напусне така бързо мястото, като подс.К. предложил вариант автомобила да е таксиметров. Също така подс.К. обяснил на подс.Г., че по време на предаване на парите ще се намира в София, но това не трябвало да го притеснява, защото на място във Варна всичко било „проконтролирано”, че имало човек който да координира нещата (за това подсъдимия К. се бил разбрал с подс.И.К.). Подсъдимите Г. и К. се уговорили да се чуват по телефоните следващият ден, включително и докато първия пътува заедно със св.П. *** (цялото съдържание на разговора отразено в протокол на л.197 до 209, класиф. том СД **-**).

Същият ден /12.03.12г./ по - рано, след като уведомил полицейските органи за предстоящата среща в гр.Варна, св.П., във връзка с подготвяната операция по задържането на участващите в деятелността срещу него, предал в ОД на МВР – Русе сумата в евро - 3000 евро, която реално имал възможност да събере и осигури за целта до него момент. За това действие по образуваното досъдебно производство бил съставен протокол за доброволно предаване /л.3, т.4 от досъд. п/во/. Св.П. саморъчно направил пояснение за предадената сума в съдържанието на протокола, както и в същият били описани броя и стойността на копюрите предадени банкноти в евро – 6 броя по 100 евро, 70 броя по 20 евро и 100 броя по 10 евро. След това предадените от св.П. 3000 евро били обект на оглед, като били описани освен по брой, стойност на копюрите, така и серийните номера на всяка банкнота, както и били фотографирани. Действието било обективирано в съставен протокол за оглед на веществени доказателства /л.4 от досъд. п/во/, както и в албум /л.5 и 6, т.4 от досъд. п/во/. След това били оформени общо седем броя пачки с дебелина около един сантиметър, три от които се състояли от нарязана хартия от различни бланки с размери, подобни на размерите на банкноти и само от двете външни страни – по 1 банкнота от 100 евро, две пачки – състоящи се всяка от *** броя банкноти по 20 евро, и две пачки – състоящи се всяка от 50 броя банкноти от 10 евро. Пачките били привързани с цветни ластици, след което така оформени били поставени в найлонова торбичка, бяла на цвят, с апликирани цветя от другата й страна. Самата торбичка била сгъната и стегната също с разноцветни ластици, като същата имала приблизителни размери 18 х 9,5 х 5 см. За извършване на тези дейсвия също бил съставен протокол и направени фотоснимки /протокол и албум на л.7 и л.8, т.4 от досъд. п/во/.

На **.03.12год. сутринта св.П. отишъл в сградата на ОД на МВР – Русе и там му бил предадена оформения по описания начин пакет, за което бил съставен изричен приемо – предавателен протокол /л.9, т.4 от досъд. п/во/. Като получил този пакет, св.П. го поставил в друга плътна найлонова торбичка, от наличните във връзка с търговската му дейност – рекламна, с надпис: "canbebe" и от другата страна: "canlady" и я сложил в багажника на колата си – «**** ****», с която предстояло пътуването до гр.Варна. В 10, 32 часа, след като бил уговорил подробностите за начина и мястото на предаването на парите с подс.К., подс.К. се обадил и на подс.Г. /като последния дадената карта от К. с абон. номер ****/***-***, след което провели и още един, по –кратък разговор. При разговорите, подс.К. му казал, че вече е в София, Говорили за намислената промяна на мястото, където ще се извърши предаването на парите от св.П. ***, като подс.К. посочил, че в района на „**** ****” щял да чака техен човек, който да наблюдава да не са следени от полицейски органи, след което оттам да отидат до „******” където да стане предаването на парите също на техен човек. Обсъждали, че трябва да внимават, да бъдат предпазливи, да не би да са следени от полиция. Подс.Геогиев му обяснил, че предстои да тръгнат за Варна около **, 00 часа. Разбрали се да поддържат връзка по телефона и по време на пътуването. (цялото съдържание на разговорите отразено в протокол на л.209 до 216, класиф. том СД **-**). По-късно св.П. и подс.Г. провели няколко кратки разговора, при които се уточничи от къде ще тръгнат, като малко след **, 00 часа с автомобила на св.П. ***. Малко след това подс.К. /с абон. номер ****/***-***/ се обадил на подс.Г. – последният със същият абонатен номер -****/***-***. Провели кратък разговор, като подс.К. питал дали пътуват и ще успеят ли в 15, 30 часа да бъдат във Варна, на което Г. отговорил положително (протокол на л.218 и 219,  л.209 до 216, класиф. том СД **-**). От своя страна, няколко минути по - късно подс.К. се обадил на подс.И. /на ползваният като личен абонатен номер ****/***-***/, като я питал дали подс.Г. и св.П. *** и според нея всичко ли е наред. Подс.И. потвърдила това и му обяснила, че според нея всико щяло да мине нормално, че при срещата предходния ден със св.П. преценила, че не би трябвало да има проблем, също и, че не се съмнява и в подс.Г.. При разговора двамата взаимно си вдъхвали уве****ст, че няма да бъде разкрита деятелността им. (цялото съдържание на разговора, отразено в протокол на л.124 до 127, класиф. том СД **-**). По време на пътуването, немного преди навлизане в гр.Варна, подс.Г. уверявал св.П., че това е последното даване на парите и нямало да има проблеми. Обяснил му, повече да не се притеснява за ****** си, че познава добре ********а Л. Д. и същият ще му свърши работа. (част от разговора помежду им бил обект на звукозапис – съдържанието отразено в протокол на л.55 – 57, класиф. том СД **-**). Също така докато пътували  и били вече в близост до гр.Варна, в периода от 15, 10 до 15, 20 часа подсъдимите Г. и К. се свързали няколко пъти по телефоните, при което първия обяснил, че се намират със св.П. в началото на града, уточнили се, че трябвало да се отидат на паркинга на „**** ****” в района на яхтеното пристанище където да изчакат, а след като последните били там – че след минути ще дойде един таксиметров автомобил, както и номера му, че следва двамата да се качат в него и да отидат така до „******”, където щял да ги чака представител, които ще ги познае. На него св. П. да даде парите. Също, че след предаването им, следвало да се върнат обратно (протоколи на л.219 – 221, протокол на л.55 – 57, класиф. том СД **-**).

Междувременно, както бе посочено горе, още сутринта на **.03.2012год. както била уговорката, подсъдимия К. и К. започнали да правят подготовката, да бъдат успешно взети парите в размер на 60 000 евро, които били поискани от св.П.. В съответния ранен час, подс.Б. закарал подс.К. до летището, откъдето последния отпътувал за гр.София. След като пристигнал там, подс.К. се обадил около 9,00 часа по телефона на подс.Г.Н. и  му казал, че щели днес да дойдат „нашите хора от Русе”, и „нашият по-късно щял да му се обади”. Подс.Н. бил наясно, че за „нашите хора от Русе” подс.К. имал предвид хората от Русе, пред които заедно с подс.Б. извършили действията през месец февруари в района на Свободния университет, а за „нашият”, който по-късно щял да се обади на подс.Н.” подс.К. имал предвид подс.И.К.. Веднага след това, подс.К. провел два разговора и с подс.К. (също обект на СРС, протокол на л.97- 102, класиф. том СД **-** А). При тях подс.К. уверил подс.К. който вече бил в гр.София да не се притеснява, като първия ще организира нещата във Варна. В 10, 09 часа подс.К. се обадил отново на подс.К. (от абонатен номер ****/***-*** на на абон. номер ****/***-***) и провели продължителен разговор, при който уговорили много обстоятелства и подробности във връзка с начина и мястото по който да стане предаването на парите от св.П.. Подс.К. обяснил, че подс.Г. искал да поддържа контакт с него, докато пътува със св.П. ***, като разговарят през определен период, при което подс.К. да му дава инструкции. Също така, изложил предложението си да се промени мястото на срещата в последния момент, като от определено място св.П. и подс.Г. се качат в таксиметров автомобил, след което достигайки до друго място, там да чака подс.Н., а междувлременно докато таксито пътува ситуацията да наблюдава подс.Б., да не би са следени от полиция. След обсъждане на варианти, подс.К. предложил да отидат първо на „** **”, а после се съгласил с предложението на подс.К. да е при заведението „**** ****”, където да чака подс.Н. или подс.Б., като последния се оглежда и внимава да няма полиция. По това време подс.К. да се обади на подс.Г. и да даде инструкция за вземане на такси, с което П. и Г. да отидат до „******”, а на последното място да чака например подс.Н., да каже че е „представител на г-Д.”, да вземе парите и напусне с тях мястото, като подс.К. предложил поне 10-15 мин. след това същият да обикаля някъде с колата. Подс.К. пояснил, че както се разбрал с подс.Г., щели да дадат на последния  неговата част от парите един-два дена след това. Уговорили се подс.К. да се срещне с подсъдимите Н. и Б., за да ги инструктира, като им разясни подробно ролята на всеки за успешното вземане на парите. (и този разговир бил обект на СРС – протокол на л.102 – 119, класиф. том СД **-**А),  Минути след като приключил разговора с подс.К., подс.К. се обадил и на подс.Н. и му обяснил, че към обяд щял да му се обади подс.К., за да го викне за среща. След това, подс.К. двукратно се обадил на подс.Г. - в 10, 32 часа и двамата също обсъдили и уговаряли начина и мястото на предаване на парите от св.П. (този разговор е конкретизиран в предходния абзац на мотивите). Подсъдимия К. се обадил на подс.Б. и се разбали последния заедно с подс.Н. да отидат да се срещнат с него в един бар – «*****». Подс.Б. казал това на подс.Н., взел го с колата и към **, 30 часа се срещнали с подс.К. в бара. Подсъдимия К. им обяснил, че ще дойде автомобил, в който ще бъдат  подс.Г. ***». Дал на подс.Б. една СИМ – карта която да ползва и му казал към 15, 00 часа да отиде на паркинга на южния плаж »**** ****», където да чака пристигането на въпросния автомобил. Тази карта била на оператор «Виваком», с абон. номер ****/***-***. Подс.К. също обяснил на подс.Б., че трябвало да наблюдава дали автомобила не е следен от полицейски служители. После да уведоми по телефона, като ползва тази СИМ – карта, подс.К. и подс.Н. за пристигането на св.П. и подс.Г., както и за номера и фирмата на таксито, което ще вземат. Подс.К. обяснил на подс.Н., че неговата роля ще бъде да вземе парите, които впоследствие да му ги донесе. Че за целта, подс.Н. трябвало да бъде около 15, 15 часа на «******» и да чака пристигането на таксито, за което ще го уведоми подс.Б.. След това да вземе парите от св.П., като му се представи, че е «представителя на г-н Д.». След като се уговорили така, докато били заедно, подс.К. се обадил на подс.Г. /описания в горния абзац разовор – протокол на л.218 – 219, т. класиф. том СД **-**/, при който се уверил, че до 15, 30 часа Г. и св.П. ще успеят да пристигнат на «**** ****». След това подсъдимите ., Н. и Б. се разделили и последните двама започнали изпълнението на уговореното. Последвали описаните в предходния абзац телефонни разговори между подсъдимите К. и Г., до времето на 15, 20 часа, когато св.П. и подс.Г. с управлявания от първия автомобил се намирали на влизане в гр.Варна.

Към 15, 15 часа св.П. и подс.Г. пристигнали с автомобила на указаното място в гр.Варна – паркинга на «**** ****» - яхтеното пристанище, където св.П. спрял автомобила. Подс.Г. излязъл от него и провел пореден разговор с подс.К., при което последния му казал фирмата и номера на таксиметровия автомолбил, който ги чакал и му потвърдил уговорката, с него да бъдат закарани до «******». Подс.Г. казал, че е видял съответния таксиметров автомобил с което разговора приключил. (бил обект на СРС – протокол на л.221 – 224, класиф. том СД **-**). След това, подс.Г. се върнал към автомобила при св.П., и му казал, че трябвало да тръгват. Св.П. излизайки от автомобила го питал накъде да отиват, при което подс.Г. му казал да вземе и парите. Св.П. се върнал при автомобила, отворил багажника и взел от там торбичката с намиращият се в нея пакет, който по-рано бил получил в сградата на ОД на МВР – Русе, описани  по-горе. Приключвайки с това, св.П. видял, че подс.Г. е отишъл и го чака до един стоящ недалеч таксиметров автомобил. Двамата влезли в него, като потеглили към указаното от подс.Г. място – към „******”. Действията  и на св.П. и подс.Г. от момента на пристигането им с автомобила на св.П., до напускането на мястото с таксиметровия автомобил, и обстановката, били наблюдавани от намиращият се на мястото подс.Б., съгласно уговорката с другите подсъдими. Той се обадил на подс.Н. и му казал данните на тексиметровия автомобил, с който подс.Г. и св.П. потеглили от мястото. Подс.Б. няколкократно говорил по телефона и обсъждали случващото се и с подс.К. - за пристигането на автомобила на св.П., за качването му заедно с подс.Г. в таксиметровия автомобил, и че всичко е наред и на подс.К., с който в предходен кратък разговор уточнили и това, че следвало да използва друга карта - не тази с абонатен номер ****/***-***, а дадената му за целта по-рано същият ден от подс.К., при срещата му с подсъдимите Б. и Н. - с абон.№ ****/***-***, и занапред подс.Б. започнал да я ползва (протоколи на л.150 – 152, л.156 – 158, класиф. том СД **-**А). Малко след това подс.К. се обадил на подс.К. при което първия информирал за тръгването на подсъдимия Г. и св.П. с таксиметровия автомобил и предстоящото им отиване при подс.Н.. Както и в други от разговорите помежду си, наименовали последния като «*****», а подс.Б. като «****». Веднага след това подс.К. се свързал пак с подс.Б. (последния на дадената му от подс.К. карта), и се интересувал забелязял ли е последния евентуално следене от полиция, при което подс.Б. го уверил, че «нямало опашки» и всичко е наред. Подс.К. след това се обадил последвателно два  пъти и на подс.Н. – последния с абон. номер ****/***-***, като К. му обяснил, че към него пътуват „нашите хора”, че били двама, и следвало да се представи пред св.П. като представител на Д., както била уговорката, и след като вземе парите от св.П. ако последния пита за документи, да му обясни, че щели пристигнат след малко и да чака обаждане във връзка с тях. (последните четири разговора също били  предмет на подслушване – съдържанието им в протокол на л.*** – 171, класиф. том СД **-**А).

Около 15, 40 часа таксиметровия автомобил, в който били подс.Г. и св.П. пристигнало на уговореното място /при «******»/ и двамата слезли от него, като св.П. държал в себе си предадения му в полицията пакет, поставен в найлонова чанта. Подс.Н., който чакал на мястото, тръгнал към тях. Приближил се в близост до св.П. и казал: «Аз съм човекът на Д.». От своя страна подс.Г. казал на св.П. да даде чантата на това момче, сочейки подс.Н.. Св.П. дал чантата на подс.Н., той я взел, след като измърморил, че щяло да има за него някакви документи след един-два дена от г-н Д. и бързо напуснал мястото. Съгласно уговорката следвало да занесе взетите пари (очаквани да са в предадената торба от св.П.) на подс.К.. След това св.П. и подс.Г. отново се качили в таксиметров автомобил, за да се върнат обратно към мястото, където била оставена колата на св.П.. Въпреки, че бил наясно за провежданата полицейска операция, св.П. се притеснявал преди всичко за сигурността на ****** си и докато пътували, й се обадил по телефона. След като не станала връзката, последвал разговор със ***а на подс.Г. /Н./, който живеел с нея и последния му обясни, че С. спи. Това успокоило св.П.. По същото време, подс.К. се обадил на подс.Г. и последния му казал, че «нещата били предадени» и в момента се връщали към «**** ****”. Междувременно, малко след като напуснал мястото с предадената му от св.П. торба, подс.Н. бил задържан от полицейски служители. При извършен обиск и изземване в него били установени и иззети пакета, предаден му от св.П. и три мобилни телефона с карти в тях, за което от разследващ полицай бил съставен протокол за обиск и изземване /л.86, т.4 от досъд.п/во/. В частта му за обяснения от лицето за намерените и иззети предемети, подс.Н. вписал за пакета, че би трябвало да съдържа документи и пари, че ги получил от непознат мъж и е трабвало да ги предаде в офиса на шефовете си. По същото време, във Варна бил задържан и подс.Б., в момент, в които се прибирал към домът си с автомобил, след извършената задача в района на яхтеното пристанище. Били извършени претърсване и изземване от автомобила, както и обиск и изземване от подсъдимия Б., и били установени четири мобилни телефона с карти в тях и пластика за карта. От разследващ полицай били съставени протоколи за действията, както и направени снимки /л.47 – 49, и л.32 до 40, т.4 от досъд. п/во/. Малко след като св.П. и подс.Г. се върнали при автомобила на първия, и тръгнали с него, също били задържани от полицейски служители. Бил извършен обиск и изземване от подс.Г., при който в него били установени и иззети два мобилни телефона с карти в тях. Разследващ полицай съставил протокол за действието /л.45, т.4 от досъд. п/во/. Заради задържането му, подс.Н. не успял да осъществи повече комуникация с никой от останалите подсъдими. Опитите на подсъдимия К. да се свърже с него останали неуспешни, и веднага след това се обадил на подс.Г. /посочено горе/, а след това и на подс. К.. При разговора с последния, подс.К. споделил притеснението си, че не става връзката с подс.Н., разказал и, че малко преди това се свързал с подс.Г. (както и при други разговори го обозначил с „****”). (последните разговори по телефон също били обект на СРС - протоколи на л.171 – 174, класиф. том СД **-**А).  В това време подс.К. се намирал в стая в хотел „****” в София, където се провеждала операция и за неговото задържане, в която участвали служители на СДВР и разследващ полицаи. Действията прекъснали разговора му с подс.К., като преди влизането на служителите в стаята му,  подс.К. успял да хвърлил през прозореца навън точно този телефон, с който разговарял току-що с подс.К. – „*****” с фабр. № ***************** с поставената в него СИМ карта на оператор «Вива тел» с абонатен номер ****/***-***, както и едно пликче с прахообразно вещество. Било извършено претърсване и изземване от стаята, при което били установени и иззети други два мобилни телефона със сим – карти в  тях, три броя зарядни устройства за телефони, 210 лева, както и било установено прахообразно вещество върху едно шкафче, от което била изготвена обтривка. За действието от разследващ полицай бил съставен протокол за претърсване и изземване /л.** и 24, т.4 от досъд. п/во/. Също така, в участъка под прозореца на стаята, в която бил задържан подс.К., бил извършен и оглед на местопроизшествие, при който бил установен хвърленият мобилен телефон с карта в него и пликчето с вещество. И за това действие бил съставен съответен протокол от разследващ полицай /л.20 и 21, т.4 от досъд. п/во/. Подс.К. на място заявил, че той е хвърлил тези вещи от прозореца на хотелската стая. 

По-късно, във Варна, бил задържан и подс.К.. Той получил по негово искане възможност да се свърже с адвокат и в следобедните часове, в присъствие на такъв (адв.К.В.К. ***), в присъствието на подс.К., с участието на две поемни лица (свидетелите Ш.М.А. и Д.Х.С.), на експерт, съответно на разследващ полицай, било извършено претърсване и изземване на вещи в домът на подс.К.,***. На съответния разследващ полицай /М. П.– ***. *** при ОД на МВР - Русе/ от основно определения в това качество /***** при ОД на МВР – Русе И. Г./, било възложено да извърши това действие, както и същото за автомобила, ползван от подс.К., както и обиск на друго лице /Постановление за възлагане извършването на действия по разследване на л.50, т.4 от досъд. п/во/. При претърсването в апартамента били установени и иззети шест мобилни телефона, само в един от които – марка ”****” била устатновена СИМ карта на оператор Глобул, с № на картата ****************************, абонатен номер ****/***-***. Също така била установена отделно и една СИМ – карта на „Виваком” с номер **********************. Също две зарядни устройства, пари в български лева и друга валута - 177лева, **0 евро, 26 долара и 10 паунда, ******** компютър ДЕЛ със захранващ кабел и мишка, 1бр. ******** памет и  1бр. таблет „***” със захранващ кабел. Действията по претърсване и изземване приключили в 19, 50 часа, като бил съставен протокол /л.52 до 57, т.4 от досъд. п/во/, както и направени снимки /албум на л.62 до 68, т.4 от досъд. п/во/. В протокола всички телефони били описани по модел и ИМЕИ, съответно парите по копюри, брой и стойност. След това, с участието на същите лица, било извършено претърсване и на автомобила управляван от подс.К., намиращ се в близост до кооперацията /****, модел «*****»/, като не били установени вещи от значение за случая. Действието завършило в 20, 30 часа,  като също бил съставен съответния протокол за действието /л.59 до 61, т.4 от досъд. п/во/, както и направени снимки /албум на л.62 до 68, т.4 от досъд. п/во/. Тези поемни лица били освободени. ***** И. Г. бил възложил друга част от действия по разследването на друг **** при ОД на МВР – Русе – П. Р.. Едно от тях било да извърши оглед на етажната площадка, на която се намирал апартамента на подс.К. ***. /Постановление за възлагане извършването на действия по разследване на л.75, т.4 от от досъд. п/во/. Още по време на извършване на претърсването в апартамента на подс.К., на мястото присътвали множество служители от ОД на МВР – Варна, както и на ОД на МВР- Русе, имащи различни задачи, като един от тях, включително и по осигуряване работата на разследващият полицай Рашев, както и при нужда – за временна охрана на задържания подс.К., бил св.С.А.А. – *** към подразделение за специални операции към ОД на МВР – Русе. На същият били извесни оперативни данни, за възможност, част от ползваните телефони по случая да се намират извън апартамента на подс.К.. След като задържания К. бил изведен от други служители, св.А. започнал да оглежда коридора при етажната площадка, при което забелязал, че има два телефона, поставени зад саксии, намиращи се на поставка, недалеч от входната врата за апартамента на подс.К.. Без да ги пипа, веднага съобщил за видяното на ***** П. Р. и на оперативни работници, намиращи се на мястото. Св.А. останал на мястото, след което били осигурени две лица, които в момента случайно преминавали покрай жилищната сграда, с оглед това да учасват като поемни лица при оглед на местопроизшествие (свидетеля С.П.К. и негова приятелка – лицето К.Д.К.), като вече било около **,00 часа. Бил осигурен и технически помощник от ОД на МВР – Варна, който направил снимки на мястото /албум на л.80 до 84, т.4 от досъд. п/во/. Към момента, в който св.К. и приятелката му отишли на етажната площадка, един от намиращото се там множество от служители държал в ръце два телефона, които му показал, обяснено му било, че те са намерени на площадката, след което ***** Р. съставил Протокол за оглед на местопроизшествие /л.76 и 66, т.4 от досъд. п/во/, в който било описани обстоятелствата за установеното при това действие, двата мобилни телефона по признак модел, цвят и номер на ИМЕИ, и било посочено, че същите се изземват. Протокола бил подписан на съответните места от св.К. и лицето К. за поемни лица, от техническият помощник, от св.А. /за лице, запазило мястото/ и от разследващият полицай Р., като действието приключило в **, 10 часа.

По - рано през деня, след обед в гр.Русе била задърЖ. и подс.Д.И.. В 16, 30 часа било извършено претърсване и изземване на вещи в бистрото «****», намиращо се на ул.»****» № *, стопанисвано от нея и подс.Г.. Там били установени два мобилни телефона с карти в тях, папки с документи и дебитна карта. Освен това, били намерени и иззети и боеприпаси – 27 броя патрони калибър 12, ** броя малокалибрени патрони, 2 броя пистолетни патрони – калибър 7,65мм, 25 броя пистолетни патрони калибър 9мм и 2 броя гилзи от патрони калибър 7,65мм. Иззетото било описано в съставеният протокол за претърсване и изземване /л.98, т.4 от досъд. п/во/. В съдържанието му, на съответното място, подс.И. записала, че патроните са на подс.Г.. След това било извършено претърсване и изземване и в жилището на подс.Г.,***»****», вх.*, ет.*. Там били установени два мобилни телефона и 2 карти, едната от които неползвана, вносна бележка и клюмчове, както и 12 броя патрони калибър 12. Иззетото било описано в съставеният протокол за претърсване и изземване /л.95 и 96, т.4 от досъд. п/во/. В съдържанието му, на съответното място, подс.И. записала, че патроните и ключовете са на подс.Г..

На 14.03.2012год. в сградата на ОД на МВР – Русе, в присъствието на специалист-технически помощник бил извършен оглед на иззетата от подс.Н. ***, найлонова чанта с пакет в нея. Установеното било описано подробно, включително банкнотите в евро /общо 3000 евро/ по номинал, брой и серийни номера. За действието бил съставен протокол за оглед на веществени доказателства /л.10 и 11, т.4 отдосъд. п/во/, като били направени и снимки /приложени на л.12 до 16, т.4 от досъд. п/во/. След това, найлоновата чанта, пакета със съдържанието му, както било установено при огледа, заедно с иззетата сума в лева при задържането на подс.К. в София и изетата сума в различна валута от апартамента на подс.К., заедно с една част от сумата, предадена от подс.Г., посочено по-долу /20 000 лева/, били оставени на съхранение в сейф в «Сибанк» клон Русе, със служебен достъп на разследващият полицай И. Г..

 Докато били в задържани, всеки от подсъдимите Г., К., И. и К. предали на разследващите органи конкретни суми в лева, за да бъдат възстановени на св.П. (с изключение на една част от сумата, установена в банкова касета ползвана от подс.Г. за която същият отричал да е с произход деянието през месец февруари 2012год.).

Конкретно за подс.Г. това станало, след като по негова инициатива ***ът му Н. К. Е. предал съответен договор за наем на сейф в ПИБ АД – Русе, по който подъдимия бил страна /протокол за доброволно предаване и договор на л.100 и 101 – посл. В найлонов джоб, т.4 от досъд. п/во/, като на мято в банковата касета били установени две найлонови торби – в едната сума от 25 000 лева, а в другата – 20 000 лева. За действието бил съставен протокол за доброволно предаване /л.103, т.4 от досъд. п/во/, като в съдържанието му подс.Г. направил саморъчно изявление за произхода на всяка сума. Били направени и снимки /л.104 и 105, т.4 от досъд. п/во/. 

Конкретно за подс.И. това станало, като по нейна иницитива била изтеглена намираща се по нейна сметка в офис на «Алфабанк» в гр.Русе, сума от 24 978 лева. За действието бил съставен протокол за доброволно предаване /л.107, т.4 отдосъд. п/во/. За действието били съставени и банкови документи /л.108 и 109, т.4 от досъд п/во/.

Конкретно за подс.К. това станало, след като по негова инициатива, в банков сейф в «Банка ДСК» - Варна, била установени сумите от 42 600 лева и 200 евро и  същите били предадени. За действието бил съставен протокол за доброволно предаване /л.111, т.4 от досъд. п/во/, както и чрез лице, с което живеел на семейни начала /К.Н.С./ били предадени още ** 620 лева. /протокол за доброволно предаване на л.112, т.4 от досъд. п/во/.

Конкретно за подс.К. това станало посредством бащата на подс.К., като последния предал на разследващите сумата от 66 600 лева. /протокол за доброволно предаване на л.1**, т.4 от досъд. п/во/.

На 11.12.2012год, на св.П., от разследващият орган, на св.П. била предадена сумата общо в размер на 183 188, 60 лева (182 798 лева + 200 евро – последните получени в евро).

Една част от парите (20 000 лева) установени в банковата касета на подс.Г., останали приложени като веществени доказателства по делото. (на съхранение в „Сибанк” клон Русе, със служебен достъп на разследващият полицай И. Г.).

По време на разследването, били изготвени три Технически експертизи  – с обект съдържание на телефона на св.С.П. /л.2 до 4, т.7 от досъд. п/во/, с обект съдържанието на предадени от подс.И. п****сим компютър и таблет /л.7 до 10, т.7 от досъд. п/во/, и с обект всички иззети и предадени мобилни телефони и съответни карти /л.** до 116, т.7 от досъд. п/во/. Също така били назначена и изготвена Комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза с обект подс.И. /л.73 – 92, т.6 от досъд. п/во/, и Балистическа експертиза с обект иззети патрони /л.**1 – 142, т.7 от досъд. п/во/ - изводите на експертизите, в частта им от значение за предмета на делото са коментирани по-долу.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от част от обясененията на подсъдимата Д.И. – приобщени към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК /л.***, т.2, л.73-77, т.2 и л.64-66, т.2 от досъд. п/во/; от част от обясненията на подсъдимия К.Г. - приобщени към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК /л.80, т.2, л.87,т.2, л.88-89, т.2 и л.90-91,т.2 от досъд. п/во/; от значителната част от обясненията на подсъдимия Б.К., дадени по време на съдебното следствие – отразени на л.349 и ***0,т.2, л.571, т.3, л.654, т.3, л.915-916, т.3, както и приобщените към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 от НПК /л.48, т.2, л.50, т.2, л.55, т.2, л.56-58, т.2, л.59, т.2, л.60, т.2 и л.61, т.2 от досъд. п/во/; от значителната част от обясненията на подсъдимия И.Д.Б. – приобщени към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК /л.98,т.2 и л.100-101, т.2 от досъд. п/во/; от значителната част от обясненията на подсъдимия Г.Н.Н. - приобщени към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК /л.108,т.2 и л.110-111, т.2 от досъд. п/во/; от обяснениятана всеки от подсъдимите дадени в съдебното следствие в заседание на 21.05.**г. по отношение презимето на подс.Д.И.; от показанията на свидетеля П.С.П. - дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.114-116, т.4, л.127, т.4 и л.144, т.4 от досъд. п/во/, и по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.120-1**, т.4 от досъд. п/во/; от показанията на свидетеля В.Д.П. - дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.117 и 118, т.4 от досъд. п/во/; от показанията на свидетелката С.П.П. - дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.126, т.4 от досъд. п/во/; от показанията на свидетелката В.А.П. - дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.124 и 125, т.4 от досъд. п/во/; от показанията на свидетеля Б.К.И. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля С.П.К. – дадени по време на съдебното следствие, от показанията на свидетеля С.А. А. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля Ш.М.А. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля Д.Х.С. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля П.Г.П. - дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.128, т.4 от досъд. п/во/; от Съдебно - техническа експертиза № 112 /л.2 до 4, т.7 от  досъд. п/во/; от Съдебно - техническа експертиза № 436 /л.** да 117, т.7 от  досъд. п/во/; от Техническа експертиза на документи /л.119 – л.1**, т.7 от  досъд. п/во/; от Балистическа експертиза № 207 с уточненото й в съдебното следствие съдържание относно броя на изследваните ловни патрони кал.12 /л.**1 – 142, т.7 от досъд. п/во/, съответно разпита на експерта В.Р. в с.з. на 21.05.20**год. и на 21.06.20**год. и огледа на веществени доказателства в последното заседание – л.494 - 495, т.2 от съдебното п/во/; от Комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза /л.73 – 92, т.6 от досъд. п/во/ и разпита на експертите, които са я изготвили – в с.з. на 21.06.20**год.; от определения и обезпечителни заповеди на Окръжен съд – Русе относно имущество на част от подсъдимите /л.146 – ***, т.1 от досъд. п/во/;  Удостоверение за раждане /л.7, л.12, л.22,л 31, т. 2 от досъд. п/во/; от декларации, автобиографии и справки за съдимост за всеки от подсъдимите /т.2 от досъд. п/во/;  от данъчна дакларация и приложения /л.92 – 95,т.2 от досъд. п/во/; от Заявление от В.П. /л.144, т.2 от досъд. п/во - факс/; от оригинал на последното /л.151, т.2 от досъд. п/во/; от Отговор от Окръжна прокуратура – Варна /л.155,т.2 от досъд. п/во/; от Отговор от НАП, ТД – Варна/л.160, т.2 от досъд. п/во/; от Отговор от ОД на МВР, Първо РУ „Полиция” /л.162, т.2 от досъд. п/во/; от Отговор и разпечатка от „Глобул” /л.2 до 5, т.3 от досъд. п/во/; от Отговор от „Мобилтел” и разпечатка /л.7 до л.10, т.3 от досъд п/во/; от детайлни справки от  „Мобилтел” /л.12 до 43, т.3 от досъд. п/во/; от Отговор и справка от „Виваком” /л.45 до 47 от досъд. п/во/; от Отговор от „Глобул” /л.49, т.3 от досъ. п/во/; от Отговор и справка от Виваком /л.52 до 54, т.3 от досъд. п/во/; от Отговор от Глобул и справка /л.61 – 79, т.3 от досъд. п:/во/; от Отговор от Мобилтел и детайлна справка /л.107- 1**, т.3 от досъд. п/во/; от Отговор от Мобилтел и справка /л.114 – 1***, т.3 от досъд. п/во/; от Протокол за доброволно предаване  и разписка /л.1 и 2, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за доброволно предаване, Протокол да оглед на веществени доказателства и Албум /л.3 -6, т.4 от досъд. п/во/, от Протокол от 12.03.2012г. и снимки /л.7 и 8, т.4 от досъд. п/во/; от Приемо-предавателен протокол /л.9, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за оглед на веществени доказателства, снимки и експертна справка  /л.10 – 17, т.4 от досъд. п/во/; от Постановление за възлагане извършването на действие по разследване /л.18, т.4 от досъд. п/во/; от Приемо-предавателен протокол /л.19, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за оглед на местопроизшествие /л.20 и 21, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за претърсване и изземване /л.** и 24, т.4 от досъд. п/во/; от Постановление за възлагане извършването на действие по разследване /л.25, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение и Албум /л.32 -40, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за обиск и изземване /л.45, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за обиск и изземване и Албум /л.47 – 49, т.4 от досъд. п/во/; от Постановление за възлагане извършването на действие по разследване /л.50, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за претърсване и изземване и Албум /л.52 – 57 и л.62 – 68, т.4 от досъд. п/во/; от  Протокол за претърсване и изземване /л.59 – 61, т.4 от досъд. п/во/; от Постановление за извършването на действия по разследване /л.75, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за оглед на местопроизшествие и Албум /л.76 - 77, т.4 и л.80 – 84 от досъд. п/во; от Протокол за обиск и изземване /л.86, т.4 от досъд. п/во/; от Постановление за възлаане на действия по разследване /л.93, т.4 от досъд.п/во/; от Протокол за претърсване и изземване /л.95 и 96, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за претърсване и изземване и Протокол за доброволно предаване /л.98 и 99, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за доброволно предаване, Договор за наем на сейф – в найлонов плик /л.100 и 101, т.4 от досъд. п/во/; от Постановление от 26.03.12г., Протокол за доброволно предаване и снимки /л.102 – 105, т.4 от досъд. п/во/; от Постановление от 03.04.12г., Протокол за доброволно предаване, банкови документи /л.106 0- 109, т.4 от досъд. п/во/; от Постановление от 03.04.12г. и Протокол за доброволно предаване /л.110 и 111, т.4 от досъд п/во/; от Протокол за доброволно предаване от 17.04.2012г. /л.112, т.4 от досъд. п/во/; от Протокол за доброволно предаване от 09.05.2012год. /л.1**, т.4 от досъд. п/во/; от Докладни записки /л.**6 и **7, т.4 от досъд. п/во – само относно факта на съставяне на такива, датата и автора на първата - св.  П.Г.П./; от справки за имущество и приложени към тях документи, издадени от съответни служби по вписванията и МВР, Сектор „ПП” /л.2 до 20, т.5 и л.116 – **8, т.5 от досъд. п/во/; от Отговор и дневник за посещения в трезор на ПИБ АД - клон Русе /л.144 и 145, т.5 от досъд. п/во/; от Отговор и справка от Алфабанк /л.146 – 149, т.5 от досъд. п/во/;от медицинска докуметация за част от подсъдимите /т.6 от досъд. п/во/; от Постановление за назначаване на експертиза /л.**0, т.7 от досъд. п/во/; от Протокол за приемане на ОБВВПИ /л.63, т.8 от досъд. п/во/; от Приемо-предавателен протокол и вносни бележки /л.64 - 66, т.8 от досъд. п/во/; от медисцинска документация относно част от подсъдимите, приложена в ЧНД№ 155/12г. по описа на Окръжен съд – Русе – съотв. същото приложено към настоящото дело; от удостоверения за съпруг и родствени връзки за подсъдимите Г., И. и Б. /л.110 – 118, т.1 от съд. п/во/; от копия на лични карти на подсъдимите /л.**2 – **6 и л.227,  т.1 от съд. п/во/; от удостоверение за раждане и удостоверение за родени деца /л.224 и 225, т.1 от съд. п/во/; от Отговор от МВР, ОД на МВР – Русе /л.241, т.1 от съд. п/во/; от Отговор и справка от МВР, ОД на МВР – Русе – „ПП” /л.263 и 264, т.2 от съд. п/во/; от Удостоверение за настоящ адрес /л.***, т.2 от досъд. п/во/; от Отговор и справки от Агенция по вписванията /л.320 – 329, т.3 от съд. п/во/; от Отговор от Агенция по вписванията, справки и нотариални актове към него /л.611 – 629, т.3 от съд. п/во/; от Отговор от МВР -ОД на МВР – Русе- ПРУ”Полиция” – Русе и копия на документи към него /л.631 - 633, т.3 от съд. п/во/; от Удостоверение за съпруга и радствени връзки, изд. от О. - Варна /л.634 - 6***, т.3 от съд. п/во/; от Отговор от Агенция по вписванията и справки към него /л.637-646, т.3 от съд. п/во/; от Отговор от Служба по вписванията – Русе и нотариални актове /л.696 – л.705, т.3 от съд. п/во/; От Заповед № 5/05.01.2012год. на Председателя на Окръжен съд – Русе, От Отговор от МВР, Дирекция”Координация и информационно-аналитична дейност” и приложени към него три броя Заповеди /л.763 – 766, т.3 от съд. п/во/; от Удостоверение от Окръжен съд - Русе и копие на командировъчна Заповед /л.809 и 810, т.3 от съд. п/во/; от  Отговор от МВР, Дирекция”Координация и информационно-аналитична дейност” и приложени към него документи – описани в отговора изчерпателно /л.816 – л.830, т.3 от съд. п/во и л.910, т.3 от съд. п/во/; от медиц. документация относно подс.К. /л.831- л.853, т.3 от съд. п/во/; от копие на начална част на диплома за висше образование /л.854, т.3 от съд. п/во/; от Характеристика относно подс.Н. /л.911, т.3 от съд. п/во/; от следната част от веществените доказателства по делото – мобилни телефони: 1бр. „**” с фабр. № ****************   СИМ - карта на  „М тел”; 1бр. „********” с фабр. №  ****************   СИМ-карта на „Мтел”; 1бр. „****” с фабр. № *********   СИМ карта на „Водафон”; 1бр. „****” с фабр. № *************; 1бр. „****” с фабр. № ****************   СИМ карта на „*****”; 1бр.„****” с фабр. № **************** СИМ-карта на „*****”; 1бр. СИМ-карта „***” с № ********************  иззет от Б.  К.;  1бр.  «*****” с фабр. № ***************** и СИМ; 1бр. „****** ***” с фабр. № ************* без СИМ-карта; 1бр. „*** *****”с фабр. № **************** без СИМ карта;     1бр. „*****” с фабр. № **************** и СИМ-карта на Глобул; 1бр. „******” с фабр. № *****************  без СИМ-карта;   1бр.   „*******, без СИМ-карта; 1бр. „******”  фабр. № ****************; 1бр.„*****” фабр.№ *****************; 1бр.„*****” фабр.№ ***************;       1бр. СИМ-карта на „Виваком”; 1бр.„*****”фабр.№ *************** СИМ-карта на Глобул; 1бр. „******” с фабр. № *************** СИМ-карта на Мтел; 1бр. „****” с фабр. № **************** СИМ-карта на „Виваком”; 1бр. „*****” с фабр. № *************** СИМ-карта на „М-тел”; 1бр. „******” с фабр. № ************ СИМ-карта на „Глобул”; 1бр. „*****” с фабр. № ****************** СИМ-карта на Виваком; 1бр. „*****” с фабр. № *************** СИМ-карта на „Виваком”; 1бр. „******” с фабр. № *************** СИМ-карта на „Глобул”; 1бр. „*****” с фабр. № *************** СИМ-карта на „М-тел”; ** броя малокалибрени патрони – в момента десет снарядени и три гилзи; 2 броя патрони калибър 7.65 – в момента един брой снаряден и една гилза; 25броя патрони калибър 9; 39 броя ловни патрони калибър 12 и 2бр. гилзи; от протоколите, възпроизвеждащи текстово съдържанието на веществените доказателствани средства, получени при използване на специални разузнавателни средства / приложени в два обособени класифицирани тома -  класиф. том СД **-** и класиф. том СД **-**А /, от Дакларация от св.П. по реда на чл.12, ал.2 от ЗСРС – приложена в същите; от паричните суми, намиращи се на съхранение в банкова касета в „Сибанк”АД -клон Русе, подробно описани при предявяването им в с.з. на 28.03.2014год.

Анализ на доказателствата:

Съдът не обсъжда като източник на доказателствена информация, тъй като не съдържат такава съобразно предмета на делото назначената и приета по делото Техническа експертиза № 304 /л.7 до 10, т.7 от досъд. п/во/, съответно поради липса на такава – показания на възползвали се от правото се да не дават показания в съдебното следствие свидетели – К.Н.С. и Б.П.К.. Доказателствена информация от значение за предмета на делото не представлява, съответно не се обсъжда и частта от обясненията на подсъдимите И., Г. и К. – на първите двама за начина, по който се случило образоването на св.С.П., на третия – за действия извън предмета на делото в гр.София.

Съдът приема за неоснователни твърденията на защитата на подс.И.К., поддържани и от част от другите страни по делото, за нарушения на изисквания, свързани със специалните разузнавателни средства, като един от ползваните в досъдебното производство способи за доказване, съответно за негодност на фактическите данни, установени чрез тях. Счита, че събраните чрез този способ фактически данни, свързани с обстоятелства, попадащи в предмета на делото, представляват годни доказателства, установени при спазване на принципа по чл.104 от НПК и именно като такива ги цени и олсъжда като част от доказателсвената съвкупност.

 Възраженията в тази насока са изложени в т.3 от Молба от адв.А. /л.7** – 715, т.3 от съд. п/во/, както и повтаряни в следващи съдебни заседания - на 10.92.14 –протокол на л.781, т.3 от съд. п/во/ и 12.03.14г. – л.861, т.3 от съд. п/во/. На първо място, не отговаря на информацията, налична в класифицираните томове, твърдението, че при част от случаите, използването на специални разузнавателни средства не било предварително разрешено от председател на ********* съд или от изрично оправомощен от него заместник –председател. (чл.174, ал.1 от НПК, както и чл.15, ал.1 от ЗСРС). Спазено е изискването за съответност на председатиля на ОС, макар и в случая исканията по чл.173 от НПК и разрешенията да са давани по време на предходната редакция на чл.174, ал.1 от НПК /преди изм. с ДВ,бр. 70 от 20** г., в сила от 9.08.20** г./ и на ЗСРС в тази му част. Конкретно, след направени по реда на чл.173, ал.1 от НПК искания, са издадени разрешения за използване на СРС по процесното досъдебно производство:

- По искане рег.№ ......../С-8-1-***/06.03.2012год., е дадено Разрешение на  06.03.2012год. – приложено на л.21 от класиф. том СД **-** – от ***** на Окръжен съд – Русе – С. С., изрично оправомощен за това от председателя на Окръжен съд – Русе, Д. А.– видно от изисканата и приложена по делото Заповед № */05.01.2012год. на ***** на Окръжен съд – Русе /л.734, т.3 от съд. п/во/. Съгласно нея, оправомощаването се отнася при случай на отсъствие на *****.  Видно от удостоверение изх.№ НОХД№ 167/**/14.02.2014год. и приложена към него командировъчна Заповед № 87/27.02.2012го. на **** на Апелативен съд – Велико Търново, на датата 06.03.2012год. Д. А. е осъствала от гр.Русе /командировка в гр.София/. От съдържанието на разрешението без никакво съмнение, противно на твръдяното от адв.А. става ясно, че именно С. С. е извършил действието по чл.174, ал.1 от НПК, а не бланково посочената в съдържанието по име ***** на Окръжен съд – Русе, което е задраскано, вписано е саморъчно пояснението за подписалото лице «***.», положен е подпис, както и саморъчно е написано имено на подписалия – С. С.. Освен това, абсолютно същото следва и от съдържанието на самото искане, до което се отнася това разрешение, в което също то е инкорпорирано в бланкова форма, където е уточнено, че разрешаващ е именно С. С.. Следователно, спазени са всички изисквания за обсъжданото действие.

1 - По искане рег.№ ......../С-8-1-39/06.03.2012год., е дадено Разрешение на  06.03.2012год. – приложено на л.41 от класиф. том СД **-**. Предходно посоченото за спазване на изискванията изцяло се отнася и тук. Разрешението е дадено от ***. **** на ОС – Русе – С. С..

2 - По искане рег. №......./С-8-1-37/06.03.2012год. е дадено Разрешение на  06.03.2012год. – приложено на л.71 от класиф. том СД **-**. Предходно посоченото за спазване на изискванията изцяло се отнася и тук. Разрешението е дадено от ***. **** на ОС – Русе – С. С..

3 - По искане рег. №......./С-8-1-46/08.03.2012год. е дадено Разрешение на  08.03.2012год. – приложено на л.90 и 91 от класиф. том СД **-**. Разрешението е дадено от **** на Окръжен съд – Русе – Д. А., и по идентичен начин и върху бланковата форма на самото искане.

4 - По искане рег. №......./С-8-1-44/08.03.2012год. е дадено Разрешение на  08.03.2012год. – приложено на л.**3 и **4 от класиф. том СД **-**.   Разрешението е дадено от **** на Окръжен съд – Русе – Д. А., и по идентичен начин и върху бланковата форма на самото искане.

5 - По искане рег. №......./С-8-1-48/08.03.2012год. е дадено Разрешение на  08.03.2012год. – приложено на л.**1 и **2 от класиф. том СД **-**.   Разрешението е дадено от **** на Окръжен съд – Русе – Д. А., и по идентичен начин и върху бланковата форма на самото искане.

6 - По искане рег.№ ........../С-8-1-71/10.03.2012год. е дадено Разрешение на  10.03.2012год., приложено на л.180 от класиф. том СД **-**А, Разрешението е дадено от **** на Окръжен съд – Русе – Д. А., и по идентичен начин и върху бланковата форма на самото искане.

7 - По искане рег.№ ........../С-8-2-77/12.03.2012год. е дадено Разрешение на  12.03.2012год., приложено на л.255 от класиф. том СД **-**А, Разрешението е дадено от **** на Окръжен съд – Русе – Д. А., и по идентичен начин и върху бланковата форма на самото искане.

8 - По искане рег.№ ........../С-1-8-1-52/08.03.2012год. е дадено Разрешение на  08.03.2012год., приложено на л.339 от класиф. том СД **-**А, Разрешението е дадено от ***** на Окръжен съд – Русе – Д. А., и по идентичен начин и върху бланковата форма на самото искане.

На второ място, неоснователно е и наведеното твърдение от адв.А., поддържано и от друга част от страните по делото, че не били спазени изискванията на чл.175, ал.2 от НПК (приложимата тогава редакция с посл. изм.ДВ,бр.109/08г.), съответно на чл.17 от ЗСРС. (приложимата тогава редакция с посл. изм.ДВ, бр.109/07г.). Съгласно чл.17 от ЗСРС в посочената редакция,     в неотложни случаи, прилагането на специални разузнавателни средства, въз основа на даденото разрешение по чл.174 от НПК, може да започне веднага след даденото писмено разрешение от *********т съд /в случая/, за което незабавно се уведомява министъра на вътрешните работи или писмено упълномощен от него заместник-министър на вътрешните работи. Първо съдът счита за нужно да посочи, че законодателя е предоставил преценката за неотложност на случая на наблюдаващият ********, като орган, компетентен да иска ползването на специални разузнавателни средства. В случая без съмнение неотложността е била налице, поради сизирането на органите (от св.П. чрез подаденото от св.П. Заявление) с твърдения за извършвано в същият момент престъпление и очакването изпълнението му да продължава.

Съдът констатира, че за всеки от описаните процесни случай, посочените изисквания са спазени, а именно по същата хронология:

- По време, следващо даденото  Разрешение на  06.03.2012год. – приложено на л.41 от класиф. том СД **-**, за започването на неотложно прилагане на СРС на същата дата, незабавно е уведомен ******* – Ц. Ц.. Това обстоятелство е удостове**** чрез изрично съставен документ от ***** на Окръжна прокуратура – Русе /приложен на л.24 от класиф. том СД **-**/. От съдържанието му ясно следва конкретното искане, факта, че е получено разрешение по реда на чл.174, ал.1 от НПК, че се прави уведомление по чл.17 от ЗСРС, лицето, което е уведомено, начина по който това станало /чрез телефонно обаждане от, до конкретно посочен телефон/, лицето което е извършило уведомлението – **** на ОД на МВР /орган прилагащ СРС/, датата и часа на изъвршване на уведомяването.

- По време, следващо даденото Разрешение на 06.03.2012год. – приложено на л.71 от класиф. том СД **-**, за започването на неотложно прилагане на СРС на същата дата, незабавно е уведомен ********– Ц. Ц.. Това обстоятелство е удостове**** чрез изрично съставен документ от **** на Окръжна прокуратура – Русе /приложен на л.74 от класиф. том СД **-**/. От съдържанието му ясно следва конкретното искане, факта, че е получено разрешение по реда на чл.174, ал.1 от НПК, че се прави уведомление по чл.17 от ЗСРС, лицето, което е уведомено, начина по който това станало /чрез телефонно обаждане от, до конкретно посочен телефон/, лицето което е извършило уведомлението – директора на ОД на МВР /орган прилагащ СРС/, датата и часа на извършване на уведомяването.

- По време, следващо даденото Разрешение на  08.03.2012год. – приложено на л.90 и 91 от класиф. том СД **-**, за започването на неотложно прилагане на СРС на същата дата, незабавно е уведомен ******на МВР – Д.Г.. Това обстоятелство е удостове**** чрез изрично съставен документ от **** на Окръжна прокуратура – Русе /приложен на л.94 от класиф. том СД **-**/. От съдържанието му ясно следва конкретното искане, факта, че е получено разрешение по реда на чл.174, ал.1 от НПК, че се прави уведомление по чл.17 от ЗСРС, лицето, което е уведомено, начина по който това станало /чрез телефонно обаждане от, до конкретно посочен телефон/, датата и часа на изъвршване на уведомяването.

- По време, следващо даденото Разрешение на  08.03.2012год. – приложено на л.**3 и **4 от класиф. том СД **-**,  за започването на неотложно прилагане на СРС на същата дата, незабавно е уведомен ***** на МВР – Д.Г.. Това обстоятелство е удостове**** чрез изрично съставен документ от ****** на Окръжна прокуратура – Русе /приложен на л.**7 от класиф. том СД **-**/. От съдържанието му ясно следва конкретното искане, факта, че е получено разрешение по реда на чл.174, ал.1 от НПК, че се прави уведомление по чл.17 от ЗСРС, лицето, което е уведомено, начина по който това станало /чрез телефонно обаждане от, до консретно посочен телефон/, датата и часа на извършване на уведомяването.

- По време, следващо даденото Разрешение на 08.03.2012год. – приложено на л.**1 и **2 от класиф. том СД **-**, за започването на неотложно прилагане на СРС на същата дата, незабавно е уведомен ***** на МВР – Д.Г.. Това обстоятелство е удостове**** чрез изрично съставен документ от ***** на Окръжна прокуратура – Русе /приложен на л.2*** от класиф. том СД **-**/. От съдържанието му ясно следва конкретното искане, факта, че е получено разрешение по реда на чл.174, ал.1 от НПК, че се прави уведомление по чл.17 от ЗСРС, лицето, което е уведомено, начина по който това станало /чрез телефонно обаждане от, до конкретно посочен телефон/, датата и часа на извършване на уведомяването.

- По време, следващо даденото Разрешение на 10.03.2012год., приложено на л.180 от класиф. том СД **-**А, за започването на неотложно прилагане на СРС на същата дата, незабавно е уведомен ****** на МВР – Д.Г.. Това обстоятелство е удостове**** чрез изрично съставен документ от ***** на Окръжна прокуратура – Русе /приложен на л.183 от класиф. том СД **-**А/. От съдържанието му ясно следва конкретното искане, факта, че е получено разрешение по реда на чл.174, ал.1 от НПК, че се прави уведовление по чл.17 от ЗСРС, лицето, което е уведомено, начина по който това станало /чрез телефонно обаждане от, до конкретно посочен телефон/, датата и часа на извършване на уведомяването.

 - По време, следващо даденото Разрешение на  12.03.2012год., приложено на л.255 от класиф. том СД **-**А, незабавно е уведомен *********** – Ц. Ц.. Това обстоятелство е удостове**** чрез изрично съставен документ от ***** на Окръжна прокуратура – Русе /приложен на л.258 от класиф. том СД **-**А/. От съдържанието му ясно следва контретното искане, факта, че е получено разрешение по реда на чл.174, ал.1 от НПК, че се прави уведомление по чл.17 от ЗСРС, лицето, което е уведомено, начина по който това станало /чрез телефонно обаждане от, до конкретно посочен телефон/, датата и часа на извършване на уведомяването.

- По време, следващо даденото Разрешение на  08.03.2012год., приложено на л.339 от класиф. том СД **-**А, незабавно е уведомен ***** на МВР – Д.Г.. Това обстоятелство е удостове**** чрез изрично съставен документ от ***** на Окръжна прокуратура – Русе /приложен на л.183 от класиф. том СД **-**А/. От съдържанието му ясно следва конкретното искане, факта, че е получено разрешение по реда на чл.174, ал.1 от НПК, че се прави уведомление по чл.17 от ЗСРС, лицето, което е уведомено, начина по който това станало /чрез телефонно обаждане от, до конкретно посочен телефон/, датата и часа на извършване на уведомяването.

Напълно очаквана и логична е преценката на законодателя, изводима от текста на чл.17 от ЗСРС, да не поставя рамки за възможните съобразно съвременните условия, конкретни начини, по които да се извършва незабавното уведомяване. Самата незабавност изисква възможността за различни подходи, стига те да са обективирани по начин, невнасящ съмнение в съответен документ. В случая уведомяването е извършено по-най очаквания с оглед максимална бързина начин, а именно чрез телефонно обаждане. В случая основанието за него, адресата, лицето което го е извършило, точното време, са удостоверени от държавен орган в съставените нарочни официални документи /изрично цитирани за всеки от случаите по-горе, съставени от **** на Окръжна прокуратура – Русе/, което при липса и на минимални данни за противното, сочи за истинност на удостоверените с тях обстоятелства. Освен това, установена е без съмнение посредством изисканите документи и отговори от МВР /заповеди на л.763 – л.765, т.3 от съд. п/во, съответно заповед  и останалите документи, приложени на л.816 до 830, т.3 от съд. п/во/, че на съответните дати /извън случаите на лично уведомяване на ********/, съответните му двама заместници – В. В. и Д.Г., били оправомощени от него, включително и по отношение дейността, отнасяща се до СРС. От последните се установява и факта на отсъствие на ******* точно на датите, на които действията по ЗСРС за извършвани от оправомощен от него заместник, каквото условие поставят заповедите, с които същите са оправомощени за общо и непосредствено ръководство на МВР и изрично и за подписване на документи, свързани с използване на СРС /от което без съмнение следва, че били оправомощени и за приемане на уведомяване за ползване на такива в неотложни случаи/.

Поради това, съдът приема за изцяло неоснователни възраженията  за неспазване изискванията за ползване на СРС, като способ за събиране на доказателства и съответно за негодността на данните, установени с тях, като доказателствен източник, подлежащ на обсъждане като част от доказателствената съвкупност.

Не е налице и твърдяно също от адв.А. и част от останалите страни по делото, нарушение на изискването по чл.161, ал.2 от НПК, отнасящо се до възможността за извършване на претърсване и изземване, без разрешение по ал.1 на същата разполредба, като протокола за същото бъде представен от наблюдаващиятн ******** за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа. В тези случаи по настоящото досъдебно производство /и съставени изрично визираните по фактологията протоколи за претърсване и изземване/, всеки от тях бил представян за одобрение на съдия от съответния първоинстанционен съд /Окръжен съд – Русе/ в указания срок и съответно действието било одобрявано. Например процесуалното действие претърсване и изземване на **.03.2012год. в домът на подс.К., приключило в 18, 45 часа и съставеният протокол /л.52 до 57, т.4 от досъд. п/во/ бил представен за одобряване на съдия от Окръжен съд – Русе на 14.03.2012год в 14,*** часа. Друг пример – Процесуалното действие претърсване и изземване от домът, ползван от подсъдимите И. и Г. ***, приключило в 19, 20 часа на **.03.2012год. и съставеният протокол /л.95 и 96, т.4 от досъд. п/во/ бил представен за одобряване на съдия от Окръжен съд – Русе на 14.03.2012год в 14, 57 часа. Що се отнася до спецификата на съдебния акт по одобряването /чрез попълване саморъчно на бланкова форма в левия десен ъгъл на заглавната част на протокола/, налице са всички минимално изискуеми реквизити – дата, час, име на съответен съдия, конкретният съд, както и постановено одобравяне на действията, обективирани в представеният протокол, поради което липсва основание да не се приема за годен, изпълнен съобразно изисванията на чл.161, ал.2 от НПК, акт от този вид.

Гореизложената фактическа обстановка в голямата си част се установява без протИ.речие посредством също значителната част от доказателствената съвкупност, особено що се отнася до обиктивираните чрез нея действия на всеки от подсъдимите К., Г., И., Н. и Б., конкретния принос на всеки от тях в конкретната деятелност по предмета на обвинението, очертан от обвинителнвият акт. Едновременно с това, самите тези действия разкриват и конкретното психологично отношение на всеки от тях към извършваното, като за субективния елемент по съдържание като наведения с обвиненията, доказателствена информация се черпи и от съответна част от самите обяснения на подсъдимите /с изкл. на тези на подс.К., непредставляващи същностни, а единствено излагане на възражения и искания/, както и пихологичното им отношение, се разкрива чрез възпроизведеното им поведение в останалите гласни доказателствени източници събрани по делото, процесуални изявления в съставените протоколи за действия по разследването, обстоятелствата, изясняващи се от съдържанието на последните, както и също представляващите годни доказателствени източници, протоколи, обективиращи съдържанието на данните, събрани при приложението на СРС.

Наред с това, както по отношение на участието конкретно на подс.К. в събитията, предмет на делото, съответно неговите конкретни действия и принос (макар и да не дава обяснения по същество, реализирайки това си основно право, ясна е позицията му към обвинението, за пълно отричане на своя съпричастност), също така и по отношение някой обстоятелства от фактологията и субективно отношение и за двете деяния /квалифизирани като измама и изнудване/, при съпоставяне обясненията на подсъдимите И. и Г., и отделно – между тях и тези на подс.К., също така и по отношение твърдяното субективно отношение към извършваното и от подсъдимите Н. и Б. и твърдяната по този начин несъпричастност към общ престъпен с другите подсъдими умисъл, в доказателствените материали са налице и протИ.речия, подлежащи на обсъждане съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.

Що се отнася до обстоятелствата от фактическата обставовка, отнасящи се до деятелността на подс.Г., квалифицирана по обвинението по чл.339, ал.1 от НК, същите се установяват в цялост без протИ.речие в относимата за тях, част от доказателствената съвкупност.

Преди конкретизирането на установяващите се протИ.речия, решението на съда по тях и аргументите за него, следва да се очертаят обстоятелствата от описаната по-горе фактическа обстановка, които по хронологията й се установяват несъмнено, без протИ.речие от доказателствената съвкупност (чл.305, ал.5, изр.1 от НПК), а именно:

Обстоятелствата, свързани  със съжителството на подсъдимите И. и Г., познанството им със семейсвото на св.П., и последвалите близки отношения, за развиваната от последното търговска дейност, успешност на същата и добрите финансови възможности по време на процесните периоди от време, както и знанието за тях от страна на първите, вкл. и за предходно значително по размер плащане към НАП във връзка с констатации за същата дейност, се установяват несъмнено чрез показанията на свидетелите П.П., В.П. и С.П., косвено и от показавията на св.П., както и от обясненията на подсъдимите И. и Г., а и косвените в това отношение, обяснения на подс.К., както и от съответната им част – тези на подс.Б. /л.100, стр.2, т.2 от досъд. п/во/. Допълнително факта за развивана търговска дейност се установява и от приложените в досъд. п/во документи, обективиращи регистрация, както и отношения с НАП /л.150-160, т.2 от досъд. п/во/. Несъмнено, посредством обясненията на подсъдимите К., И. и Г., както и в тази им част на Н. и Б. се установява отдавнашното добро познаство между първите трима, както и от същите обяснения – за приятелските отношения на първия и с подс.И.К.. Освен това, доброто познанство между подсъдимите К., К., И. и Г. към времето на процесните събития, се обективира ясно по делото и чрез факта на множеството водени помежду им телефонни разговори, които в съответните им части и съдържание (последното от момента на проведените подслушвания) от значение за предмета на делото са обсъждани по-долу /както, тези обективирани в приложените в явни томове от досъдебното производство, така и тези, установяващи се чрез приложените СРС. Съответно и от факта на самите осъществявани помежду им срещи и лични контакти по визираният във фактологията начин, сами по себе си доказани също несъмнено от съвкупността, с източници, посочени по-долу по хронология. Без съмнение от същите източници /индиректно и от съставените впоследствие протоколи за претърсване и изземване и установените чрез тях данни в тази връзка/, а и посредством обясн. Конкретно факта на развивана дейност чрез посоченото дружество от страна на подсъдимия К. и сестрата на подс.К. се установява от публичната информация в търговкия регистър, както и приложените банкови документи, относно наличие на сметка на същото дружество, приложена в досъдебното производство (дялове на К. в дружеството били и запорирани по време на процесното досъдебно производство – определение на л.155-157, т.1 от досъд. п/во). На подсъдимите, дали обяснения, съотв. с приобщените такива, се установява местоживеенето и конкретните адреси за всеки от тях по време на процесните събития. Несъмнено обстоятелство на следвакщо място е гостуването на 06.01.2012год. на подс.И. в гр.Варна при подс.К. (доколкото от обясненията на подс.Г., за разлика от тези на подс.И. и подс.К., не следва, че е гостувал и той, съответно от обясненията на подсъдимите И. и Г. не следва или се отрича разговор и започнала уговорка за извършване на измама спрямо св.П., за разлика от следващото от обясненията на подс.К., по тези обстоятелства се явява протИ.речие, обсъдено и решено от съда по-долу). Конкретно за обстоятелството, че подс.И. гостувала на при подс.К. *** на посочената дата източник са нейните като и на последния обяснения. Следващ, несъмнено установен факт от обстановката, е това, че на 09.01.2012год. в  **, 21 часа от телефон с абонатен номер ****/***-***, било изпратен на телефон на подс.К. съобщение със съдържание „Б.К. ***. Р. Н. Благоевград„. Също така е несъмнено установено, че абоната на този телефонен номер -  ****/***-***, бил ЕТ”**” – К.Г., собственост на подс.Г.. По въпроса, кой и по какъв повод го изпратил, се явява протИ.речие в съвкупноста /тъй като от една страна следва  от обясн. на подс.К., че това е подс.И., във връзка с уговорката при срещата във Варна същата да изпрати данни за контрагенти на фирмите на сем.П., а от друга – подсъдимата И. в обясн. си отрича за разговори на подобна тема/, което е решено от съда по-долу. Факта, че този абонатен номер с бил с титуляр фирмата на подс.Г. се установява от приложената на л.107, т.3 от досъд. п/во, справка от Мобилтел АД, в частта и за този номер, а факта на изпращане именно от него, в посоченото време, на съобщение с това съдържание се установава изрично от входящо съобщение, отразено  в Техническа експертиза № 436 - л.46, горна част, т.7 от досъд. п/во. Факта, чеполучател бил именно подс.К. /освен индиректно от неговите обяснения, в частта им, че очаквал такава информация от подс.И./, се установява категорично от обстоятелството, че телефонния апарат, чието съдържание е изследвано в тази част на експертизата, е един от установените във владенето на подс.К. при претърсването и изземването в хотел „Лозенец” в гр.София на **.03.2012год. /протокол на л.**, стр.2, т.4 от досъд. п/во/ - „**”(модел ***), с установен и посочен в протокола ИМЕИ ****************, като същият бил и обект на СРС към момента на реализиране на второто деяние. Следващо по хронология несъмнено установяващо се обстоятелство се явява, срещата на подсъдимите К., К., И. и Г. няколко дена по – късно след 09.01.2012год. Източник са показанията на подс.К., показанията на подс.И. /в частта им на л.74, т.2 от досъд. п/во/, показанията на подс.Г. /л.90, стр.2, т.2 от досъд. п/во/. За съдържанието на обсъжданото на срещата, и каква уговорка била постигната, в съвкупността се явява протИ.речие /при съпоставяне на обясн. на подс.К. от една страна и следващото от установените по делото последващи действия на подсъдимите, които индиректно ги подкрепят, и от друга – твърденията на подсъдимите Г. и И., за разговори в различен смисъл – за европроекти и за друго, но не и планирана измама спрямо св.П., за каквато  обстоятелствено сочи подс.К./, обсъдено и решено по-долу. Без протИ.речие се установява факта, че подс.К. дал на подсъдимите И. и Г. да ползват СИМ карта на Глобул за предплатена услуга „***” с № на картата - ************ и абонатен номер ****/***-***. Гласен източник за това са обясненията на подс.К., а и на подсъдимите И. и Г., независимо от факта, че всеки от двамата твърди предаване картата на другия, което всеки от тях узнал в по-късен момент, се установява, че тази карта занапред била във владението и се ползвала последователно от всеки от двамата, като последно се намирала в, и се ползвала от подс.Г. при реализиране на второто деяние, като и била установена и иззета от него, при задържането му в гр.Варна на **.03.2012год. Освен това, наличието и ползването на тази карта от подсъдимите И. и Г. и то именно за осъществяване на разговори чрез нея с подсъдимите К. и К., изрично следва и от доказателствената информация, налична в приложените по делото детайлни справки, както и в информацията, съдържаща се в протоколите, отразяващи резултата от ползването на СРС, коментирани в значимите им части, на различни места по-долу в анализа. Несъмнено се установа на следващо място факта, че по време на процесните събития, подсъдимите К., К., И. и Г., особено първите двама често сменяли ползваните карти и съответно при осъществяването на телефонни разговори /извън това, какво обуславяло тези разговори и било ли свързано с реализиране на процесните деяния, за което материала се явява протИ.речив поради соченото точно в този смисъл от подс.К., следващото от защ. позиция на подс.К., че отрича всякакво участие в деятелноста, съответно  твърденията на подсъдимите И. и Г. за несъзнаване на вършеното в дадени елементи или неучастие въобще в други и същото е решено в сочения от обвинението смисъл по-долу в анализа/. Като факт, честата смяна на карти при телефонните разговори между подсъдимите следва изрично от обясн. на подс.К. /отразените на л.***2, т. 3 от съд. п/во/, косвено от тези на подс.И. /в частта им за възпроизведените постоянни опасения на първия, да не бъдат следени разговорите им/, също косвено и от самия факт, че първия дал на Г. и И. да ползват посочената карта на Глобул, както и това се разкрива от всички справки – явни и тези от СРС, обективиращи разговори между абонатни номера, които също достатъчно категорично се установява от съвкупността по делото, са били ползвани от съответен подсъдим, което съдът малко по-долу, както и на различни други места в анализа е конкретизирал за всеки от тях. Освен това, налице е и допълнително изрично доказателство, а именно – именно карта с този обанатен номер, била установена в иззетият от джоба на подс.Г. при задържането му мобилен телефон «****» с ИМЕИ ***************»  в гр.Варна /протокол на л.45, т.4 от досъд. п/во/ и съответно извод на Техническа експертиза № 436 /л.17, стр.2, втори абзац, том 7 от досъд. п/во/, като в съдържанието на протокола за претърсване и изземване /л.45, т.4, стр.2, т.4 от досъд. п/во/, подс.Г. посочил на датата на задържането, че „телефона му бил предоставен за общо ползване”.

Без протИ.речие от доказателствата по делото се установават и най-често ползваните абонатни номера конкретно от подсъдимите К., И. и Г. по време на процесните събития, както и ползваните от свидетелите П.П., В.П., С.П. и П., а именно: За подс.К. – карти с абонатен номер ****/***-*** и с абонатен номер ****/***-***. Източник за първия абонатен номер е изричното му посочване в обясненията на същия на л.***2, т.3 от съд . п/во/ Същите обясения са и общ източник за факта на ползване на друга карт, с номер, който подс.К. не сочи изрично, но пояснява, че картата е иззета в х-л „Хемус” в гр.София. Пряк източник, доказващ същото е факта, че в установената карта, в намерения под прозореца на стаяна на подс.К. в хотела мобилен телефон „***” с фабр.№ .............*** е именно картата на оператор „Виваком” с този абонатен номер, /протокол на л.20 и 21, т.4 от досъд. п/во/, съответно извода на Техническа експертиза № 436 /л.16, стр.2, т.2, абзац 8, том 7 от досъд. п/во/. Освен това, допълнително ползването на тези два телефона от подс.К. се доказва и посредством пълната идентичност при съпоставяне на обясненията му за времето, насрещната страна, и местоположението му по време на провеждане на разговори, описани в обясненията му, с обективирането на такива обстоятелства /а по време на използване на СРС, вкл. и за съдържанието на проведени разговори/, каегорично свидетелстващо, че тези абонатни номера били ползвани именно от подс.К., косвено – това служи да проверка и установява достоверност на обясненията му и относно нарещната страна при разговорите. За подс.И. – карта с абонатен номер ****/***-*** и карта с абонатен номер  ****/***- ***. И двете са регистрирани на фирмата на подс.Г. /ЕТ”**** – К.Г. – справка на л.7, както и на л.1**, т.3 от досъд.п/во/, което в общ смисъл обяснява логично ползването им от неговата спътница от години подс.И.. Освен това, телефон с поставената в него карта с абон. номер ****/***-*** е установена в подс.И. /протокол за претърсване и изземване на л.98, т.4 от досъд. п/во/. Източник за ползването именно от подс.И. на този абонатен номер, както и в отделни случаи и на ползваният предимно от подс.Г. абонатен номер ****/***-***, представляват и данните за времето, насрещната страна, и местоположението му по време на провеждане на разговори, налични в справките от мобилни оператори и доказателствени данни, събрани посредством СРС, включително и при преценка на съдържанието на разговори, свидетелстващо, че тези абонатни номера в конкретните случаи били ползвани именно от подс.И.. Сащо така без съмнение  в съвкупноса е факта на ползване от подс.И. и на дадената от подс.К. карта – с абонатен новер ****/***-***. Източник за това са нейните обяснения, данните за ползване на този абонатен вномер в детайлните справки преди и по време на първото деяние, при съпоставянето им с гласните доказателствени източници за времето на провеждане на разговори, място, сочещи за абонат, ползнащ този номер към конкретните дати имено от подс.И.. За подс.Г. - карта с абонатен номер ****/***-*** и карта с обонатнен номер  ****/***-*** /дадената от подс.К./. Източник са неговите обяснения и по идентичен начин данните за ползване на тези абонатни номера в детайлните справки преди и по време на първото деяние, при съпоставянето им с гласните доказателствени източници за времето на провеждане на разговори, място, сочещи за абонат, ползнащ този номер към конкретните дати именно от подс.Г., а за второто деяние – същата информация, но включително и съдържанието на разговорите, попаднали в обекта на СРС, разкриващи в конкретните случаи именно подс.Г. като ползвател в значителното време, докато се разрвивала реализацията му, вкл. и доказателство само по себе си е факта, че точно тази карта била установена в него, при задържането му в гр.Варна на **.03.2012год. – поставена в телефон «***» с ИМЕИ ***************, номер на картата............393 /протокол на л.45, т.4 от досъд. п/во/. Абонатния й номер е установен по делото чрез извода на Техническа експертиза № 436 по т.2, л.17, стр.2, втори абзац, том 7 от досъд. п/во. В същият момент, в подс.Г. е установен и друг телефон – ***”, с поставената в него карта с абон. номер ****/***-*** /също обективирано в протокол на л.45, т.4 от досъд. п/во/, съответно абонатния номер установен чрез същата експертиза /в частта й по т.2, л.17, стр.2, трети абзац, том 7 от досъд. п/во/. Относно абонатните номера, ползвани от подсъдимия К. доказателсвеният материал се явява протИ.речив  - поради следаващото от защитната линия на същия за неучастие в процесните деяния от една страна и от друга - стоящите в протИ.речие с това останали доказателствени източници – гласни доказателства и съвкупния им анализ, разкриващи участието на подс.К. в деянието, по начина, визиран в приетата по-горе фактология, и в частност, че именно той бил лицето, ползвало по време на процесните събития абонатните номера ****/***-*** и абонатен номер ****/***-***. Решението си в последния смисъл съдът е аргументирал по-долу в анализа. Конкретните  ползвани от свидетелите П. П., С.П. и П. абонатни номера по време на процесните събития, без съмнение се установяват от техните показания, съответно за св.С.П. /и посредством потвърджаване на това обстоятелство и чрез предаването му на органите на разследването – протокол за доброволно предаване на л.1,т.4 от досъд. п/во/, съответно и индиректно, поради установеното посредством техническа експертиза № 112 /л.2 до 4, т.7 от досъд. п/во/, че именно на този абонатен номер /което се сочи и едновременно потвърждава в показанията на св.П./ същата получила чрез СМС съобщението на 03.03.1012год. По хронология на изложеното в обстановката,, като несъмнено обстоятелство се устяновява факта на проведения по инициатива на подс.И., телефонен разговор с подс.К. преди обяд на 18.02.2012год. /източник обясненията на последния – л.57, горната част,  т.2 от досъд. п/во, извън часта им за съдържанието на разговора/, както и данните в детайлната справка на л.39, стр.2, в частта за тази дата – от абон.номер.....*** към абонатен номер.....***. Следващ несъмнен факт е, че същият ден, в 14,31 часа конкретно лице от мъжки пол /приетото по обстановката, че това бил именно подс.К. е аргументирано долу при обсъждане на обстоятелствата, явяващи се съмнени от съвкупността/, от абонатен номер ****/***-*** се  обадило на св.П. на абон.номер ****/***-***, както и факта, че първия се представил за дежурен ******** Г.В. на Районна прокуратура – Варна, че го призовава за разпит на 20.02.2012год., и последвалата реакция на св.П., вкл. и последващо негово позвъняване към този номер, по начина изложен във фактологията и съдържанието и на останалите твърдения, казани му по телефона от «********а», също така факта, че св.П. възприел казаното му за истина, настъпилото притеснение, последвало позвъняване на св.П. и кратък разказ за случилото се, след което и на с. си – св.В.П., при което се разбрали да отиде при нея в съответния магазин в гр.Русе, също така, че междувременно подсъдимата И. била отишла в магазина, при което установила, че в него се намира само св.В.П., а не и св.П.П. /л.12 и ** от мотивите/., За всички тези обстоятелства, в подробност отразени в обстановката горе, източник са показанията на св.П., св.В.П., на св.П., обясненията на подс.К. /л.57, т.2 от досъд. п/во/, също така и в общ смисъл, индиректно от показанията на св.Б.И. – л.514 и 515, т.2 от съд. п/во/, възпроизвеждащ макар и последващо настъпили, но несъмнено обусловени от цялата хронология от действия спрямо сем.П. по последователно осъществяване и на двете деяния/, а и на св.С.П.. Посочените телефонни разговори в тяхната хронология се доказват /и едновременно проверявайки по този начин тези доказателствени източници, ги потвърдждават и определят за достоверни/, и от данните в детайлната справка на л.2 до 5, т.3 от досъд. п/во. В частта й за 18.02.2012год. – л.5, е видно обаждането от ****/***-*** към телефона на св.П. - ****/***-*** /в 14,31 часа, последвалото обратно обаждане – 14, *** часа, както и обаждането два пъти за кратко време, на св.П. /от абон.номер......***/ към номера, от който се обадило представилото се за «********а В.» лице – в 15,12 и 15, 24 часа, което освен, че потвърждава в частност нейните показания,  съоветства и на на тези на св.П., за предпоставилите ги, негово обаждане до същата свидетелка по повод заявеното му от този «********». Посредством показанията на св.П., а и косвено, чрез показанията на свидетелите П., се установява съдържанието на разговора между първата и «********а В.»,, с конкретиката визирана във фактическата обстановка. По хронология несъмнен е и факта, че в следващ момент, подс.И. се обадила отново по телефона на подс.К. /двукратно в 14,57 и 14, 56 часа/, извън това какво било садържанието на разговора по който въпрос предвид протИ.речието между нейните (доколкото в тази им част – л.74, т.2 от досъд. п/во – долна част подс.И. не споделя за подобни разговори) и на подс.К. обяснения), доказ. източници са протИ.речиви, което е обсъдено и решено от съда по-долу. Доказателства за факта на обаждането са данните в детайлната справка на л.40, т.3 от досъ. п/во, в частта за 18.02.2012год. – ред 15 и 16, отразяващи разговора, както и изричните и за това обстоятелство обяснения на подс.К. (л.57, т.2 от досъд. п/во/). Несъмнено, въз основа показанията на свидетелите П.П., В.П., а и обясненията на подс.И. се установява по делото и факта, че в конкретен момент, предхождащ обаждането на св.П.П. до с. му св.В.П., подс.И. дошла при последната в магазина, съответно, че след проведения разговор св.В.П. й споделила за разказаното от св.П. /за обаждането от «********а В.»/. Източник по тези обстоятелства са обясненията на подс.И. в тази им част /л.***, долна част, т.2 от досъд. п/во, показанията на свидетелите П. /преки/ и П. /като възпроизвежда узнатото впоследствие за този факт/, както и възпроизвелите същите обстоятелства показания на св.П.. На следващо място, несъмнено се установява и факта, че малко след това св.П. пристигнал при с. си св.В.П. в магазина, където продължавала да стои и подс.И., че разказал за обаждането на «********а от Варна», че последвал разговор между първо св.П., а след това св.В.П. и св.П., и неговото съдържание, конкретизирано в обстановката горе /л.** и 14 от мотивите/. Източник за тези обстоятелства са показанията на св.П.П. и В.П., на св.П. /на тримата, вкл. и за съдържанието на разговора проведен основно между св.П. и св.П./, както обясненията на подс.И. /л.57, долна част, т.2 от досъд. п/во/. Несъмнени обстоятелства са и проведеният малко след това разговор от лице /извън това, било ли това подс.К./, представило се за  ******** «Г.В.», към св.В.П., телефона който ползвал първия и втората, съответно заявеното от «********а» и въобжге съдържанието на целия разговор, с конкретиката, залегнала във фактическата обстановка /л.14 от мотивите/, също факта на настъпило силно притеснение у свидетелите П., в резултат на казаното при този разговор, коментара им за него в присъствието на подс.И., както и напускането на магазина от последната малко след това. Източник са всяко от тези обстоятелства са показанията на свидетелите П. и В.П., обясненията на подс.И. /л.74 и 75, т.2 от досъд. п/во - независимо от внушението което налага за псилохолочиното си отношение към случващото се и доколко е съпричаства към извъшваното деяние, което е коментирано от съда по-долу/, косвено източник, като възпроизвежда узнатото и по тези обстоятелства са и показанията на св.П.. Освен това индиректен източник за присъставието на подс.И. при свидетелите  П. при провеждане на разговора, последвалото й тръгване от мястото следва и от пресъздаването  на събитията и в обясненията на подс.К. /л.57, т.2 от досъд. п/во в тази им част/. Допълнително, източник на доказателство за факта на разговорите между телефона на лицето, представило се за  ********а В. /.....-***/ и св.В.П. /...-***/ е и информацията в разпечатката на телефонни разговори на л.5, т.3 от досъд. п/во/, ред 15 до 17. Обясненията на подс.К. на следващо място са и източник  на пряко доказателство за също несъмнения факт, че последвало обаждане от подс.И. към подс.К., при което същата заявила, че за момента П. не били поискали съдействие от нея по възникналия за тях проблем след тези разговори. Факта на това обаждане се доказва /като проверява и потвърждава по този начин обясненията на подс.К./ и от отразяването му в справка на л.40, т.4 от досъд. п/во – ред 18-20. Несъмнено се явява и факта на провеждани разговори от подс.И. с абонатен номер ****/***-*** на абон.номер, ползван от лицето от мъжки пол, представило се при обажданията на свидетелите П.П. и В.П., като ********а Г.В.  - на абонатен номер ****/***-***, достатъчен пряк източник за което се явява отново информацията в справката на л.5, т.3 от досъд. п/во в тази й част – ред 21 и 22 /за двете последователни обаждания в периода 15, 30 – 15, 37 часа, съответно и за по-късно реализираните още три обаждания в периода от 16, 53 часа до 22, 33 часа, включително и по инициатива на ползващият телефона с абонатен номер ****/***-*** – от същата справка – редове 24 до 26 вкл. Изцяло от същата справка по хронологията й, касаеща входящите и изходящи повиквания за ползвания от подс.И. абонатен номер ****/***-*** /на л.40, т.3/, и съответно и от отразяващата тези разговори справка на л.5, т.3 от досъд. п/во се установяват като факт без съмнение и последователно проведените разговори между подс.И. и подс.К. /последния я търсил от телефона си с абон. номер....***/, както и подс.И. и абон.номер ****/***-***, от който лице от мъжки пол се представяло при разговорите с П. за „********а Г.В.”, а също така и между подс.И. – този път като инициатор на обажданията, и подс.Г. /последният ползващ дадената им за тази цел от подс.К. карта с абонатен номер ****/***-***/. Справката отразява изрично тази активна комуникация между четиримата подсъдими, а в общ порядък тя следва и от обясненията на подс.К., а и тези на подс.И. за разговори конкретно с подс.Г. по това време, а и за разговори между последния и подс.К., също видни от справките, независимо от контектса в който твърди, че се налагали /обяснения на подс.И. на л.74, стр.2, т.2 от досъд. п/во/.  Несъмнено обстоятелство на следващо място е обаждането от подс.И. към св.В.П. малко преди 16, 00 часа /в 15, 48 ч/, както и предложението от първата да се срещнат с П. и П. в барчето на подс.Г., тъй като имала решение за решаване на проблема им, чрез техен познат от Варна. Източник са показанията на св.В.П., на св.П.П. като възпроизвежда узнатото от първата в този смисъл, също така обясненията на подс.И. – л.74, стр.2, т.2 от досъд. п/во/ /извън частта им, в която внушава несъпричастност към обща деятелност с останалите подсъдими в посочения във фактологията смисъл, което е предмет на анализ и решение от съда по-долу/. Общ източник за факта, че се решавал проблем на св.П., както и последвалата среща на подсъдимите И. и Г. със свидетелите П. в заведението на последния подсъдим, са и обясненията на подс.Г. – л.88, стр.2, долна част, т.2 от досъд. п/во /съответно и на неговата защитна версия, също независимо от следващото от нея внушение за несъпричастност към обща деятелност с останалите подсъдими в посочения във фактологията смисъл, което е предмет на анализ и решение от съда по-долу/. Несъмнени обстоятелства от същите гласни източници, а и от показанията на св.П., възпроизвеждаща узнатото за случая от свидетелите П. и П., са отиването на П. в заведението на подс.Г., заявеното от подс.И., че същият имал приятели в гр.Варна, които можели да помогнат на П., както и факта на последвали разговори по телефон от подс.Г. към подс.К., след което предаване на телефона от подс.Г. на подс.И., при което тя продължила разговора, както и относно съдържанието на разговорите – че били свързани с декларираното намерение от подсъдимите И. и Г. да съдействат на сем. П. за решаване на проблема, следващ от предходните обаждания до тях от „********а Г.В.“. Също така несъмнени обстоятелства са и тези, че именно за това, при искане от насрещната страна с която разговоряла /която била именно подс.К./, подс.И. издиктувала личните данни на сем.П., както и на фирмите им, че при следващо обаждане от подс.К. /около 19,30 – 20,00/, диктуваното от същият било записвано от подс.И. на лист, след което и заявено от нея на свидетелите П. със съдържанието, визирано във фактологията, източник за които са отново посочените гласни доказателствени източници. Освен от гласните доказателства /показанията на свидетелите П., П., обясненията на подсъдимите И., Г. и К. в тази им част/, факта на провеждането на тези телефонни разговори, периода от време, в който се състояли /между 18 и 20,00 часа/, следва и от данните, съдържащи се в детайлната справка на л.40, т.3 от досъд. п/во, в частта и за дата 18.02.12г. в този времеви период /съответстващ и на соченото време на осъществяването им в гласните доказателства/, като са видни разговорите между абонатните номера, ползвани от подс.И. -....*** и подс.К. -....*** – в 18,09 и 18, 28 часа, както и извършваните междувременно разговори на подс.И. и с подс.Г. в следващо време /на абонатни номера …....*** и ......018 – последния също регистриран на името на фирмата на подс.Г., след което и в по-късните часове следващи разговори на подсъдимата И. с подс.К., както и с абонатния номер, ползван от лицето, представило се за „********а Г.Г.“ - -……....***, по инициатива на последния. Идентична информация съответно е налице и в приложена на л.5, т.3 от досъд. п/во, справка за разговори на същата дата. Завявеното от подс.Г. за познанство с „********* ******** на Варна Л. Д.“ и за интересите, определящи приятелството им, демонстрацията на подс.Г. при разговора с подс.К., че се свързва и говори с този ********, съответно реалното психологично отношение на подсъдимите И. и Г. към извършваното от тях, доколкото според обясненията им в този аспект, съдържат твърдения в насока за несъпричастност към обща дейност с подсъдимите К. и К., съответно реализиране на измамни действия спрямо П., от една страна и от друга – останалата част от доказателствената съвкупност, сочеща именно съзнателно реализиране на тези елементи от извършваната спрямо св.П. измама, обуславят протИ.речие в съвкупността по конкретно тези обстоятелства, и са обсъдени и решени от съда по-долу в смисъла на фактическата обстановка. Несъмнено установено посредством показанията на свидетелите П. и П., косвено – от тези на св.П. /като възпроизвежда всичко узнато на следващият ден от П. за случилото се/, и макар и не така обстоятелствено посрредством обясненията на подсъдимите И. и К. се установява и съдържанието на предаденото им от подс.И. след приключване на разговора с човека от Варна, който щял да „реши проблема“, обсъждането му от подс.И. и П. и наложилото се от тези обаждания решение на последните да пътуват веднага за гр.Варна. От същите източници без протИ.речие се установяват и всички обстоятелства, свързани с потеглянето на свидетелите П., П.  подсъдимата И. към гр.Варна, вкл. и допълнително проведеният между св.П. и св.П., съответно между подс.И. и подс.К. разговори и съдържанието им. Също несъмнено обстоятелство /допълнително индиректно посредством обясненията на подс.И. и на подс.К. относно предаване на пари от св.П. малко по-късно в района на Свободния университет в района на гр.Варна/ е това, че св.П. насел в себе си малко над 17000 лева. Също така без протИ.речие, въз основа обясненията на подс.И., на подс.К. в тази им част, както и следващо от информацията /на л.5, т.3 от досъд. п/во/, в частта й за 18.02.2012г. – от **,17 – **,22 часа, съответстваща на тях по отношение провежданите разговори от първата по време след потеглянето й от гр.Русе заедно със свидетелите П., се установява и факта, че подс.И. към него момент ползвала и картата, дадена от подс.К. с абонатен номер ****/***-***.

Като последица от факта, че подс.К. отрича каквото и да е участие в процесните дения /следващо достатъчно ясно от защитната теза на защитата му, както и спецификата на обясненията му, съдържащи всъщност само искания в насока оспорване на уличаващи го доказателства/, приетата за установена по-горе част от фактическата обстановка – л.16 до л.18 от мотивите, касаеща задружното му решение с К. за участието и на подсъдимите Б. и Н., съответно за реализирането му и за проведената и с негомо участие /на К./ среща, при което последните двама били инструктирани, обяснено им било как да действат при пристигане на св.П. и подс.И. на угово****то място при Свободния университет, доказателствената съвкупност се явява протИ.речива /тъй като значителната останала част от нея свидетелства именно за неговата пряка съпричастност към случилото се по начина, залегнал в обстановката/, решението си и аргументите си за него, съдът е изложил по-долу, при анализа на явяващите се съмнени обстоятелства. В този аспект, независимо от повода и инициаторите за това, като несъмнени факти с конкретиката, също в тази част от фактическата обстановка, се установяват наличието в момент, предхождащ пристигането на свидетелите П.П. и В.П., както и на подс.И. в района на Свободния университет, във владението на подсъдимите на тъмен на цвят автомобил марка и модел „****“, с поставен  малко по - рано от същите подсъдими *** буркан, съответно, че на тези двама подсъдими било станало ясно /било обяснено, независимо от кои лица/, какво и спрямо кои лица и на кое място /хора от Русе, които ще дават пари и пътуващата с тях подс.И./ следва да извършат, в частност вкл. и наличието в подс.Н. на телефон „*********“, предназначен да направи с него около тялото на подс.И. движения, наподобяващи специфична проверка. По непротИ.речив начин тези обстоятелства следват от обясненията на подсъдимите Б. и Н. и косвено /поради самото им обективиране процесната вечер при Свободния университет/, чрез показанията на свидетелите П., П., както и обясненията на подс.И., съответно индиректно и за този момент от случилото се – в показанията на св.П..

По хронология на обстановката, без протИ.речие се установява факта на достигане на свидетелите П. и подс.И. в  района на гр.Девня, обаждането от подс.И. /от ползвания от нея абон. номер -......***, към абонатен номер ****/***-*** – ползван преди това, при обажданията към св.П. от лице, представило се за „********а Г.В.“. Източник са показанията на П., обясн. на подс.И., както и информацията от справка на л.5, т.3 от досъд. п/во – ред 25. Несъмнено се установяват и фактите на обаждането по телефона в близост до гр.Варна, при което подс.И. уведомила подс.К. къде се намират, последвалите разговори, при което било уточнено конкретното място /съответно, че същото било сведено от подс.И. до св.П./, преместването в района на Свободния университет и пристигането в близост и на автомобила „******“ с включен буркан, с намиращите се в него подсъдими Н. и Б.. За тези обстоятелства в съответните им части източник са обясненията на подс.К., обясненията на подс.И., както и обясненията на подсъдимите Б. и Н.. Също така показанията на свидетелите П.П. и В.П.. Същите източници обуславят и несъмненост на обстоятелствата, свръзани с последвалото поведение на подс.И., както и на подс.Н. с телефона „***“, преместването с автомобилите недалеч, както и всички останали обстоятелства, по начина конкретизиран в приетата фактическа обстановка по-горе – л.18 и 19 от мотивите, по хронология до предаването от св.П. на подс.И. носените от него пари в размер на 17 000 лева, съответно предаването им от последната на подс.К. /с изключение на елементите от нея, отнасящи се до личното участие – присъствие в джипа и задружно реализиране на деянието и от под.К., съответно неговата съпричастност към извършваното, за които елементи поради защитната му теза, и следващото в противен смисъл от останалата част от съвкупността, доказателствената съвкупност се явява протИ.речива и е обсъдена и в този смисъл по-долу/. Изключението се отнася е за обтоятелството за задружно решение – от тримата подсъдими /К., К. и И./, за размура на сумата, която допълнително да бъде искана от св.П. /до достигане на обща от 200 000лева/. Без протИ.речие следва от показанията на свидетелите П., както и на подс.И., а индиректно и на св.П. /а в частта за разговор с нея и пряко/ факта на връщането към гр.Русе, съдържанието на провежданите разговори между пътуващите св.П. и подс.И. по повод на дадените и още исканите пари от св.П., заявените опасения от св.П. към св.П. при разговор по телефона за възможните причини семейството му да бъде търсено от държавните органи, пристигането в гр.Русе рано сутринта на 19.02.2012год. и уговорката малко по-късно отново да отида в гр.Варна, за предаване на останалите поискани от св.П. пари. Също така, несъмнено обстоятелство е, за провеждани разговори между подс.И. и подс.Г., че в момента на пътуването към гр.Варна и докато била там заедно със свидетелите П. – чрез неният абонатен номер-.......***, на абон.номер, регистриран на името на  фирмата на подс.Г. и ползван от него - ......***. Източник за него са обясненията на подсъдимите И. и Г. /независимо от пестелИ.стта им по тези въпроси, съответно, заявеното от последния „че нещата били движение от Д. “ /и изрично от информацията в справка на л.40, т.3 от досъд. п/во – разговори в 19, 20 часа и 22, 49 часа на 18.02.12г., както и в 19,30 часа /последното от справка на л.14, т.3 от досъд. п/во. Несъмнено установен факт е и този, че подс.И. разказала на подс.Г. за случилото се в гр.Варна, съответно за факта и размера на дадени до момента пари от св.П., а доколкото подс.Г. твърди в обясненията си, че не знаел за предстоящото даване на още такава до общ размер на 200 000 лева /твърди, че узнал това едва като му било казано от св.П. в по-късен момент след като било факт/, а от обясненията на подс.И., както и останалата част от съвкупността това се опровергава, съвкупността по това обстоятелство има протИ.речиви източници, поради което е предмет на обсъждане  по този въпрос по - долу.

Без съмнение се установяват и фактите, свързани със действията на св.П., за да събере остатъка от исканата му сума, повторното потегляне от гр.Русе към гр.Варна около 8,00 часа на 19.02.2012год. на свидетелите П. и П. заедно с подс.И., с носените от първите пари, допълването на сумата от роднини на първите по пътя при което общата носена сума достигнала общ размер от 183 000 лева, провежданите телефонни разговори между подс.И. и подс.К. по време на пътуването, указанието на първата към св.П., че следвало да отидат до х-л“Панорама“ в гр.Варна, пристигането на това място, около 11, 00 часа, предаването на парите от св.П. на подс.И., последвалите й действия, при които предала парите на подс.К. /по идентични съображения като горните, участието на К. се явява съмнено, и решението за приетото по обстановката в положителен за обвинението смисъл, съдът е изложил по-долу/. Източник са показанията на св.П.П., на св.В.П., обясненията на подс.И., обясненията на подс.К., като косвен източник – показанията на св.П., допълнително – за провеждани тел. разговори между подс.И. и подс.К. на л.40, стр.2, т.3 от досъд. п/во – ред 3 и 4. Несъмнени отново посрледстмзом показанията на свидетелите П., както обясненията на подс.И. и на подс.К., са обстоятелствата за обаждане от св.В.П. към подсъдимата и обратно, съответно по който начин се фиксира и времето на отсъствието на последната, след напускането на мястото с парите (отразени и в справка на л.40, стр.2, т.3 от досъд. п/во – ред 5 и 6 – за датата 19.02.12г. – и двата в 11, 59 часа). Без протИ.речие се установава и факта, че подс.И. получила от станалите общо 200 000 бема, сумата поне от 50 000 лева /доколкото и тя, и подс.Г. според обясненията им, така и не ги прочели и не разбрали общият им размер, което стои в протИ.речие с останалата съвкупност сочеща, че са получили именно около 1/3 от 200 000 лева – 67 000 лева, както съдът е приел за установено по факт. обстановка и аргументите си за това решение е изложил по-долу/. С това условие – за размер от 50 000 лева източтник са обясненията на подс.И., а и индиректно от тези на подс.Г., както и до този размер косвено следва конкретно от установените в тяхно владение суми, заявени в съответните протоколи като придобите от деянието – установени в банкова сметка ***.И. в „Алфа Банк” – 25 000 лева, и частта от от парите в размер на 25 000 лева, установени в сейф в ПИБ, нает от подс.Г.. Несъмнени обстоятелства са и прибирането на сумата от подс.И., откарването и за тази цел от подс.Н. - връщането на подсъдимата при свидетелите П., заявеното пред последните да очакват обаждане от „********а Д.”, че проблемът им вече е решен и вече нямало нужда да ходят за разпит в прокуратурата. Тази обстоятелства се изясняват от показанията на св.П., на св.П., индиректно от показанията на св.П., както и пряко от обясненията на подс.И. и от обясненията на подс.Н. /независимо от внушението за нейното субективно отношение към случващото се, което е предмет на коментар по-долу/. Без протИ.речие следва и факта, че от момента на слизане на подс.И. с дадените и от св.П. пари и влизането и в хотела, до момента на завръщането й в гр.Русе, заедно със свидетелите П., подс.И. и подс.Г. се свързвали и разговаряли няколкократно по телефоните си. Достатъчно категорично доказателство за това е информацията, съдържаща се в справка на л.40,стр.2, т.3 от досъд. п/во – ред 7 до 9, ред 11 до **вкл. /видна е връзка от тел. на подс.И. -.....*** към два телефона, ползвани от подс.Г., регистрирани на името на ЕТ“****“ - ......*** и -....…018, в периода  от 12, 04 часа до 16, 09 часа на 19.02.12г./ Освен това, несъмнено се установява, посредством обясненията на подс.К. и подс.И., че непосредствено при доставянето на парите от втората, възникнала идеята за искане на още 60 000 евро от св.П. и в общ порядък, под какъв предлог, по начина визиравн в обстановката /за въпросите дали тя била задружна и с подс.К., съответно и психол. отношение на подс.И. по този въпрос – след като твърди, че била несъгласна с подобни действия – обясн. на л.75, стр.2, т.2 от досъд. п/во, се явяват съмнени и решението по тях в смисъла на приетото по фактическата обстановка, съдът е изложил по-долу/. Косвено решението за това да бъдат искани от св.П. още 60 000 евро, чрез твърдения за налични проблеми с т.нар. комисия „Кушлев – Коларов“, се доказва и чрез реалното обективиране на именно такива действия, както и допълнителни, предмет на деятелността, установена по делото през месец март 2012год.,, реализирана от подсъдимите по делото. Без съмнение се установява и факта, че при връщането си в автомобила на св.П., подс.И. им заявила, че не следва да се притесняват, че щяло да последва обаждане от ********а Г.В. по-късно вечерта или на другия ден, при което същият ще им каже, че всичко е приключило, съответно, че я били взели от паргинга на хотела и отведена до място, където предала парите. В този смисъл са общо нейните обяснения, както и изрични показанията на свидетелите П., косвено се съдържа информация и в показанията на св.П., като възпроизвежда и това. Без протИ.речие се установява факта на срещата на св.П. със свидетелите П. в дома им в гр.Русе, разказа на вторите за случилото се в гр.Варна със съответната конкретика, идването на място и на подс.И., потвърждаването на случилото се от последната, реакцията на св.П., съответно влиянието, което тя оказала върху подс.И. и последвалото й бързо напускане, съдържанието на последвалия разговор между св.П. и св.П. и уговорката им, първияте да я информират за всяко следващо действие, свързано с подсъдимите И., Г. и „**********“ от Варна. За всички тези обстоятелства източник са показанията на св.П.П., на св.В.П., на св.В.П., на подс.И. /л.75, стр.2 и л.76, т.2 от досъд. п/во/, в съответната им част, а и индиректно  се доказва от факта на предпоставеното именно от този разговор и заявената от св.П. уве****ст, че е извършена измама спрямо св.П., обстоятелство, че на 21.02.12г. подс.К. се обадил по телефона на св.П.П. и му заявил, че не следва да вярва на адв.П., тъй като работела за фирма, свързана с доноса срещу неговата дейност /също само по себе си установяващо се несъмнено от доказателствената съвкупност/. Последното налага несъмненост и на обстоятелството, че именно подс.И. била лицето, информирало подс.К., за съдържанието на разговорите в домът на сем.П. и конкретно изразената от св.П. уве****ст в присъствието и на четиримата, че св.П. били измамени. Същото се потвърждава и от информацията за инициирано от подс.И. към подс.К. обаждане, от тел .....*** към тел....***, в 19,58 часа на 19.02.12г. /л.40, стр.2, т.3 от досъд. п/во/.

Без протИ.речие от съвкупността се установява обаждането от лице от мъжки пол /извън това кой бил той, съображения за което съдът е изложил по-долу/ от абонатния номер, ползван от „********а Г.В.“ - ****/***-***, на телефона на св.В.П., съответно съдържанието на казаното и за прекратяване на обвиненията срещу П., както и последвалото искане на св.П. към подс.Г., по даденият съвет от св.П., да предаде, че желае предоставяне на документ от „********а Л. Д.“, от който да е видно това прекратяване. Източник за тези обстятелства са показанията на св.П., на св.П., на св.П., както и потвърждавайки ги – самата информация за проведения разговор в справка на л.5, последен ред /9, 26 часа/, т.3 от досъд. п/во. Съответно справката на л.19, стр.2, в частта за разговори между подс.Г. и подс.К. в следващият времеви период същата дата обективира предаването на тази информация от първия към втория. Несъмнени факти са действията на св.П. и установеното при тях за несъществуване на лица със самоличност /********ите Г.В. и Л. Д. от гр.Варна/, като представялите се при телефонните разговори към свидетелите П.П. и В.П.. Освен от нейните показания /в които същата изрично сочи, че установила това при извършена от нея нарочна проверка/, същото се установява и от Отговор от Окръжна прокуратура – Варна, приложен на л.155, т.2 от досъд. п/во. Освен това, допълнително несъществуването на лица с подобни длъжности и имена по времето на реализиране на деянието пряко следва и от обясненията на подс.К., от които става достатъчно ясно, че представлявали елемент от навежданата към свидетелите П. лъжлива информация, целяща да мотивира разпореждането с пари от страна на св.П.П.. Без протИ.речие се установяват обстоятелствата, свърдани с внасяне от подс.И. на 25 000 лева от получените от св.П. ***, на депозит в Алфабанк – Русе, съответно оставянето за съхранение на сума в същият размер и от подс..Г. – в нает от него сейф в ПИБ – Русе, начина на оформяне на последните, вкл. и прикрепянето към пачките на листчета със съдържанието посочено във фактологията. Източник за тези обстоятелства са обясненията на подс.И., съответно на подс.Г., както и цитираните при доказателствените източници горе протоколи за доброволно предаване, а за сумата, оставена в банкова касета и изготвените снимки /л.101 0 1-5, т.4 от досъд. п/во/, както и самите приложени към делото бележки с ръкописен текст. Доколкото от страните по делото се навежда спорност за произхода, и съответно отправянето на другата установена сума в банковата касета – 20 000 лева /според обвинението и пледираното от представителя на Окръжна прокуратура- Русе в пренията, същата е част от предадените от св.П. *** в общ размер на 200 000 лева, докато според тезата на подс.Г. и защитата му, те не са с такъв произход, а са придобити в по-ранен момент суми от търговската дейност на  фирма на подс.Г., преценката на съда по този въпрос и съответно решението за начина на отправяне на тази сума, също част от веществените доказателства по  делото, е изрично изложена по-долу.

Следващата по хронология част от приетата за установена по-горе фактическа обстановка, отнасяща се за уговорката между подсъдимите К., К., И. и Г. относно възможния начин на реализиране на целеното сдобиване с още пари от св.П.,, съответно между първите двама подсъдими отново за етапа на предаване и получаване на парите участие да вземат и подсъдимите Н. и Б. (лл.22 и 24 от мотивите), се явява съмнена,  поради следващото от една страна в положителен по тези въпроси аспект, въз основа на обясненията на подс.К., също така от обективиране от доказателствената съвкупност на самите действия на всеки от подсъдимите в следващият времеви период от време, както и посредством анализа на съдържанието и съпоставяне на обясненията им, и от друга страна- наведеното в обясненията на подсъдимите И. и Г., че действията им били обусловени от желанието да помогнат на пострадалия, а не водени, и в реализиране на целите, въведени с обвинението. Решението на съда да приеме за недостоверно следващото от обясненията на последните двама за недостоверни в тази им част, съответно за установени именно визираните по обем и субективно отношение с останалите подсъдими именно като посоченият във фактическата обстановка начин,  се съдържа по-долу в анализа.

Несъмнено въз основа показанията на св.П., П., индиректно – на св.П., както и от обясненията на подс.К., а и косвено посредством обясненията на подс.И. и обясн. на подс.Г. /които заявяват знанието си за това обстоятелство, независимо от твърдяната несъпричастност за достигане до този момент/, се установява  факта на обаждане по телефона от подс.К. към св.П. /установява се, че било на 21.02.2012год/, при което, представяйки се за „********а Д.“ подсъдимия му заявил нуждата от плащане на още 60 000 евро за комисията „Кушлев Коларов“, също така обстоятелства относно св.С.П., свързани с употреба на наркотици и опасността да пострада от това, както и искането парите за бъдат предадени на 07.03.2012год., с конкретиката по фактологията по-горе. Изчерпателно съдържанието на този разговор се сочи от св.П. и св.П., както и възпроизвежда посредством показанията на св.П., както и въздействието което реализиарало в психологично отношение спрямо свидетелите П., по начин, достатъчно категорично опровергаващ едновременно навежданият в обясненията на подс.К. аспект по омаловажаване на заявеното по тези обстоятелства и следващото от тях твърдение за обслужване на цел, различна от тази на сдобиване по престъпен начин с поредна сума от св.П. /която част от обясненията на подс.К. се опровергава в положителен за обвинението смисъл даже и от самото съдържание на цялостния обем на давани от него обяснения, по конкретика разриващи последователно реализиране на процесната задружно осъществена измама, а след това и изнудване спрямо св.П./. Също несъмнено, въз основа обясненията на  подс.И., както и показанията на св.П. е обстоятелството, че последния й съобщил за полученото обаждане и съдържанието му, съответно заявеното от нея, че след завръщането й от Италия щели да се оправят нещата и ще се обади на „Г-н Д.“. Съответно отново от показанията на св.П., на св.В.П., както и на св.П. се установява факта на обаждането от св.П. към последната, при което и искането, и заявеното от „********а Д.“, както и за притеснението си и опасения поради заявеното във връзка с ****** му св.С.П.. На следващо място, без протИ.речие, достатъчно категорично от показанията на св.П. (по този въпрос по-обстоятелствени в съдебното следствие), както и индиректно от тези св.П., се установява обстоятелството, че към него времеви период макар и да бил получил  информация за несъществуване на обаждащите се ********и от Варна, както и мнението на П., че бил обект на измама, св.П. не бил убеден в пълнота за съпричастност към деянието срещу него и от страна на заявяващите се като „негови приятели“ подсъдимите И. и Г.. Без протИ.речие въз основа обясненията на подс.И., и в тази им част – обясненията на подс.Г., както и на подс.К., се установява факта на отсъствие на подс.И. от РБ в посочения във фактологията период, съответно за няколкото проведени разговори в този период с подсъдимите К., К. и Г. /извън въпроса за тяхното съдържание/, а също и факта, че първата била посрещната при завръшането си на 04.03.12г. от подс.Г.. Несъмено се установява и факта, че в периода на пребиваването си извън България, подс.И. провеждала множество телефонни разговори с подсъдимите К., Г. и К., което освен общо от обясненията на подс.И. /л.76, т.2 от досъд. п/во/, изрично за разговорите с първите двама се установява от приложената справка на л.45 до 47, т.3 от досъд. п/во. Тя отразява многократни позвънявания от и към телефон с абонатен номер ******/***-***, при режим с услугата „Роуминг” на Мобилтел АД. Този абонатен номер е на карта, установена в намиращият се в подс.И. телефон „****” с ИМЕИ...*** /иззет с Протокол  от **.03.2012год. – л.95 -96, т.4 от досъд. п/во. установената в него карта е била предмет на експертиза, от която се установява именно този номер, ползван в „Роуминг” – извод на л.16, стр.2, точка 2, абзац втори, том 7 от досъд. п/во. От справката на л.46 и 47, т.3 от досъд. п/во са видни множеството разговори между този номер и номера, ползван от „********а Д.” – подс.К. – ****/***-***, както и между първия и номера на подс.Г. – ****/***-***, в периода на пребиваване на подс.И. извън България. Без протИ.речие с източник подробните и по тези елементи, показания на св.П., П. и П. се установява факта на осъществените множество обаждания в същият времеви период от телефон с абонатен номер .....-*** /ползвания от „********а Д.”/, при които подс.К. отново представяйки се за него, подканвал св.П. да събира исканите 60 000 евро, определяйки различни дати /например 03.03.12г./, когато да стане това и напомняйки за опасността от конфискуване на имущество от комисията „Кушлев – Коларов”, както и да се случи нещо на ******та на св.П.. Общо независимо от лаконичното им съдържание в тази им част, същото се сочи и в обясненията на подс.К. /тези, отразени на л.58, т.2 от досъд. п/во/. Също от тези източници, вкл. и от обясн. на подс.Г. в тази им част, без протИ.речие се установява и факта, че на тези обаждания св.П. реагирал, като отивал при подс.Г. и отправял молба към него да предаде на „********а Д.”, да не извършват нещо спрямо св.С.П., че събира парите и иска отсрочка. Също така, от обясненията на подс.Г. следва, че той откликвал на такива молби, предавайки към подс.К. заявеното от свидетеля /независимо от субективното отношение към ситуацията, твърдяна в обясненията/. Поради защитната теза на подс.Г., за несъпричастност към реализиране на деянията с останалите подсъдими що се отнася до този момент от фактологията /в обясн. си отразени на л.80, стр.2, т.2 от досъд. п/во, заявява, че бил подведен от подс.И. да я замести и отстъпил на настояването на св.П. ***/ и съответно защитната теза за каквото и да е участие и в това деяние от страна на подс.К.,  съмнено, поради което и решено от съда по –долу, се явява обстоятелството, прието за установено от съда в обстановката, свързано с предложението от подс.Г. към подсъдимите К. и К. да бъде определена на св.П. по-ранна дата за предаване на парите /в периода на отсъствие на подс.И. от РБ/. Без съмнение въз основа на достатъчно категоричните и за това обстоятелство показания на св.П., както и пресъздадено и в показанията на св.П. и св.П., се установява факта, че в конкретен момент при поредна среща на св.П. с подс.Г., първият успял да разгледа съдържанието на телефона на втория, при което видял записан абонат с имена „Л. Д.” на латиница за абонатен номер ****/***-***. В частност на горепосоченото, несъмнено се установява и факта, че обаждания на подс.К. към св.П. на 02.03.2012год., при които отново представяйки се за „********а Д.” му определил следващият ден  – 03.03.12г. в **,00 часа в гр.Варна, за предаване на исканите пари, и че следвало до там да отиде с подс.Г., когото подс.К. определил като „посредник”. В този смисъл са показанията на св.П., П. и индиректно на П.. Изрично това се сочи и от подс.К. /обясн. нва л.58, средна част, т.2 от досъд. п/во. Без съмнение на следващото място и отново достътъчно категорично, въз основа на показанията на св.П., на св.В.П. и на св.П. /която пресъздава обстотелството, че това и било веднага съобщено от първия/, се установява и факта на обаждане от страна на подс.К. /отново представил се за г-н Д./ към св.П., при което му заявил знанието си за предстоящо пътуване на ******та на св.С.П. и с какъв автомобил, съответно, че намерението за това й съответно пътуване с този автомобил били реалност. Съответно отново от тези гласни доказателства, а индиректно и посредством показанията на св.С.П. се установява на първо място, че степента на уплаха у св.П. за възможността да й бъде причинена вреда от лицата, обаждащи се от гр.Варна, обусловило решението му да поиска от св.П. да сигнализира официално полицията за случващото се, а на второ място – за съвета от последната да направи необходимото за бързо завръщане на ****** му в гр.Русе, и да остане на последното място за известно време, както и при последващите контакти с подсъдимите Г. и И. да им разясни, че просдължава да събира сумата, но не е готов с целият искан размер. За последните обстоятелства показанията на св.П., както и на св.П. са пряк източник. Индиректно се потвърждават по последното обстоятелство и от обясненията на подс.Г., пресъздавайки факта на изразените пред него от страна на св.П. опасения за ****** си /обясн. на л.89, горна част, т.2 от досъд. п/во/. Заявените от подс.К. обстоятелства към св.П., както и решението на последния да сизира в даден момент компетентните органи във връзка с оказваното му въздействие по повод твърдения за проблеми в гр.Варна, се сочат и в показанията на св.Б.И. /л.514 и 515, т.2 от съд. п/во/, в частта им, в която последния пресъздава узнатото от свидетелите П. за отправяните заплахи към ****** им св.С.П.. Несъмнен факт е, че св.П. искал от ****** си да се прибере бързо в гр.Русе, че същата го сторила, съответно, че веднага след това св.П. сизирала писмено компетентните органи – ОД на МВР - Габрово, последното препратено за действия в ОД на МВР- Русе, както и обстоятелството,  че предходният ден била подала и устен сигнал. Източник за тези обстоятелства са също показанията на свидетелите П., П., П., както и обективиращото последното Заявление  и съдържанието в тези им части на кореспонденцията между ОД на МВР - Габрово и ОД на МВР- Русе /л.149 и 150, т.2 от досъд. п/во/.

Несъмнено от съвкупноста /показанията на св.П., П. и П., се установява факта, че първия казал на подс.Г., че няма да пътуват за гр.Варна на 03.03.12г., тъй като не е събрал необходимата сума пари, както и последващият факт, че в известен последващ период от време, св.П. изключил телефона си, за да препятства връзката на останалите подсъдими с него. За последното източник са и обясненията на подс.К. в тази им част – отразеното на л.58, средна част, т.2 от досъд. п/во.

По хронология на изложеното в обстановката горе, без протИ.речие се установява и факта на изпращане на съобщение от поставена в мобилен телефон „***» модел ***, с фабр. № *************, сим карта с абон. № ****/***-*** /който поначало подс.К. ползвал да се представя за „********а Д.”/ до телефона на св.С.П. /****/***-***/ на 03.03.2012год. в 12, 05 часа със следното съдържание: „П., задава се силен дъжд, а ти се разхождаш без чадър !”. Също несъмнен факт е, че при получаването му, освен от св.С.П., то била веднага видяно и от св.В.П. /тъй като били заедно в момента в гр.Русе/, също без съмнение се установава въздействието, което породило това съобщение у свидетелките, както и малко след като разбрал за него – и у св.П., по начина визиран във фактическата обстановка в тази й част. /конкретиката за това с каква цел, кой дал идеята за изпращане на това съобщение на св.С.П., и кой я реализирал са явяващи се съмнени обстоятелства и решение на съда да приеме именно описаното по фактите и по тези въпроси, съдът е изложил по-долу в анализа изрично/ За посоченото като несъмнено на първо място съдът отчита като източник показанията на св.С.П., на св.В.П., на св.П.П., както и на св.П. /последните двама възпроизвели узнатото за получаването на съобщението и неговото съдържание непосредствено след получаването му от св.С.П./. На второ място – изпращането на съобщението от единия към другия конкретни абонатни номера, съответно в кой телефонен апарат била поставена картата, с абонатен намер ****/***-***, чрез която именно било изпратено това текстово съобщение категорично се доказват от обективиране по делото именно на този телефонен апарат /част от веществените доказателства по делото/, установеността в паметта на телефона информация за записани кратки текстови съобщения, констататирането на която посредством техническа експертиза, категорично сочи това, а именно: Телефона „***“ модел ***, с фабр. № ************* бил обект на Техническа експертиза № 436 /л.** до 116, т.7 от досъд. п/во/, като съгласно изводите на същата, на л.51, т.7 от досъд. п/во, именно на абонатния номер на св.С.П. в тази дата и час е изпратено обсъжданото съобщение – водоравно на ред 19 отдолу на горе. Съответно напълно идентична информация е налице съгласно изводите на Техническа експертиза № 112 /л.2 до 4, т.7 от досъд. п/во/, с обект телефона и абонатния номер на св.С.П. за същото време, като на л.3, стр.2 от същата е виден извода, че изпращач на това съобщение е бил именно абонатен номер ****/***-*** /ползвания от „********а Д.”/. Допълнително, факта на изпращане на това съобщение, по това време, на св.С.П. се сочи и от подс.К. изрично в обясненията му, в частта им отразена на л.58, т.2 от досъд. п/во/. На трето място, идентична информация се съдържа и в справката на л.47, т.3 от досъд. п/во – последен ред, видно от който се съдържа информация за точно това съобщение, изпратено именно от последния номер към номера ползван от св.С.П.. Конкретно от тази справка се установява изрично, и стоящо в съответствие със следващото и от обясненията на подс.К. в тази им част, че лицето, изпратило съобщението, се намирало в гр.Варна. Освен това, в унисон с цялата тази доказателствена съвкупност, се явява и мястото на установяване на този мобилен апарат при действията по залавяне на извършителите и събиране на доказателства за тяхната дейност по време на разследването, което с оглед оспорване на протокола, обективирал конкретно това действие от част от защитата по делото, съдът е взел изрично отношение по-долу в анализа.

Без протИ.речине въз основа показанията на свидетелите П. и П., се установява факта, че първия изпратил обратно съобщение на подателя на това до св.С.П., със съдържание „Събирам пари за чадър”. Също така се установява несъмнено, че в следващите дни, започнала дейност по заявлението на св.П., съответно, че в образуваното досъдебно производство, с начало 06.03.2012год. започнало прилагане на СРС спрямо всички подсъдими съгласно данните за ползвани телефони и спрямо св.П.. Последното се установява категорично чрез писмените доказателства, обективирали прилагането на СРС (в двата обособени класифицирани тома от досъд. п/во, както и изисканите и приети по делото, изрично цитирани горе документи от МВР – Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност”) и коментирани изрично и по – горе по повод възражението за годността на данните, като доказателствен източник, част от съвкупността по делото. В тях се намира и изискваната от чл.12, ал.2 от ЗСРС декларация от св.П.П.. Без протИ.речие въз основа показанията на свидетелите П. и П., а индиректно и от заявеното от подс.К. в този смисъл в обясненията му, се установява и няколкодневното прекъсване на комуникацията на св.П. с лицата по случая, както и от първите три източника – за факта, че събрал според указаното му от полицейските органи възможната към момента сума в евро, за да бъде ползвана при действията по задържане на тези лица. Индиректно последното следва и от самия факт на обективиране на действията по предаване, и ползване на конкретна такава сума, след което и прилагането и по делото като част от веществените доказателства /3000 евро/, които обстоятелства сами по себе си, също са доказани категорично чрез съответните доказателствени източници по делото. Несъмнено обстоятелство се явява и отразеното на л.25 от мотивите, субективно отношение  и субективни преживявания на св.П. спрямо отправените заплахи към ****** му към него момент, както и за желаното от него реализиране действията на полицейските органи, за да бъдат възстановени по възможност вече дадените от него пари в размер на 200 000 лева по предходното деяние. Изрична и достатъчно категорична доказателствена информация се съдържа в показанията на всеки от свидетелите П.П., В.П. и П., а и обективната даденост на продължаващите опасения и страхове на св.П., основно свързани със сигурността на ****** му, индиректно се разкрива и от самия факт, че незабавно след получаване на съобщението направил необходимото ****** му да се прибере при семейството си в гр.Русе, както и поискал от адв.П. да сизира полицейските органи.  Без протИ.речие, от показанията на св.П., както и обясненията на подсъдимите И. /л.76 – долу и л.77, т.2 от досъд. п/во/ и подс.Г. /л.89, т.2 от досъд. п/во/, се установява факта на срещата им на 06.03.2012год. в заведението на последния и съдържанието на разговора, както е конкретизиран във фактическата обстановка в основните й моменти /л.25 и 26 от мотивите/.

По хронология, следващо несъмнено обстоятелство от визираните по фактологията е факта на проведен разговор между лице от мъжки пол /от абон.номер ****/***-***/ и подс.И. /последната с обонатен номер ****/***-***/ на 07.03.2012год. в 15, 14 часа. Източник са данните, обективирани в протокол на л.97 – 102, класиф том СД **-**, а по-горе изрично е обсъдената конкретно доказаността на самостоятелно също като несъмнен факт, че по време на процесните събития един от преимуществено ползвани телефонни карти от подс.И. при разговор с мобилен телефон била тази с абонатен номер ****/***-***. За конкретиката на съдържанието на този разговор, както и кое било лицето от мъжки пол, съвкупността се явява съмнена /поради различната интерпретация на контактите с подс.К. по телефон, и от друга страна - отричането от последния въобще да е бил съпричастен с обсъжданите  събития/, и решението си да приеме, за установено именно посоченото в обстановката в този смисъл, съдът е изложил по-долу.

Несъмнено се установява и факта на провеждането на телефонен разговор между подс.И. и подс.Г., на същата дата в 16, 48 часа – последния с абон номер ...........-***. Съдържанието на разговора е отразено на л.102-105, класиф том СД **-**, и в частта му от значение за уговаряна среща на подсъдимите в заведението „**** ****” в гр.Варна, доколкото се оспорва от подс.Г. – в обясненията си твърди, че „бил извикан за тази среща едва в момен, в който вече се намирал с подс.И. в гр.Варна и то по друг повод – обясн. на л.89, средна част, т.2 от досъд. п/во/, а от подс.И. се сочи по съответстващ на разговора начин, че разбрала от Г. ***, че срещата вече била уговорена конкретно с подс.К. /обясн. на л.76,стр.2, средна част, т.2 от досъд. п/во/, поради което съображенията си да приеме за достоверно именно съдържанието на разговора, фиксиран чрез СРС и съответно в тази част фактическата обстановка по описания във фактологията начин, съдът е изложил по-долу.

Без протИ.речие се установява факта на визирания по фактическата обстановка телефонен разговор и съответното му съдържание мужду подс.И. и подс.К. на 09.03.12 в **, 18 часа. Общ източник /като всеки от тях не отрича осъществяването на многократни телефонни разговори в процесния период от време/ са обясненията на подсъдимите И. и Г., а изричен – данните за връзката между именно ползваните от двамата абон. номера в посоченото време, съответно съдържанието на разговора, обективирани по делото посредством данните в протокол на л.105 -121, класиф том СД **-**. Без протИ.речие от данните в протокола на л.146 – *** от последния том, както и от обясненията на подс.К. /общо за провеждани разговори с подс.Г. в процесния период, се установява факта на проведен последващ разговор между подс.К. и подс.Г., като неговото съдържание /прието за установено и посочено във фактическата обстановка – за уговорка четиримата подсъдими да се срещнат в гр.Варна на 10.03.2012г./, се явява съмнено поради защитната позиция на подс.Г. по този елемент, обсъдена изрично непосредствено по-горе,  решението за което протИ.речие също съдът е изложил по-долу. Без съмнение е и следващият по хронология разговор отново между подс.Г. и подс.К., при който последния ползвал карта с абон. номер ****/***-*** /в обясненията си изрично сочи, че била една от често използваните по време на процесните събития/. Това обективно състояние достатъчно категорично се установява и чрез съпоставяне на доказателствената информация за провеждани разговори и съдържанието им, съдържаща се в обясненията на подс.К., с именно тази информация в протоколите от СРС, отразяващи същото, като се установава идентичност, несъмнено сочеща, че лицето разговаряло чрез този абонатен номер, а и чрез останалите, установени като ползвани от този подсъдим /описани по-горе/,бил именно подс.К.. На следващо място, несъмнено обстоятелство се явява и факта на телефонен разговорр на същата дата в 15, 19 часа, между номер ****/***-*** и подс.Г., както и последвал телефонен разговор между последния и подс.К.. Източник са данните в протоколи на л.163 – 164, както и л.165 -167, класиф том СД **-**, както и обясненията на подс.К., и в общ смисъл – и на подс.Г. относно принципно провеждани разговори с последния в процесния период от време. Съдържанието на всеки от тези два разговора, вкл. и лицето, ползвало  при първия, абонатен номер ****/***-*** /съдът е приел за установено от фактическа страна, че това бил подс.К./, се явяват съмнени обстоятелства, предвид защитната теза на последния, както и отричането от подс.Г. според твърденията му в обясненията му, че участвал в предварителна догово****ст за среща с останалите трима подсъдими /извън Н. и Б./, да се срещнат в заведението „**** ****„ в гр.Варна /а съдържанието на тези разговори съгласно доказателствените данни в цитираните протокол, отразили резултати от ползваните СРС е в противна насока, в смисъла, приет за установен от съда по фактите по –горе. Затова само по тези обстоятелства, относимата съвкупност за обсъждания момент се явява съмнена, като решението по нея съдът е изложил по-долу в анализа.
Несъмнен  по хронология на обстановката е факта, че на 03.09.2012год. подсъдимите И. и Г. отпътували за гр.Варна, /източник техните обяснения, както и индиректно от самото им наличие в гр.Варна на следващият ден, доказано категорично от относимата по този въпрос доказателствена съвкупност/. Несъмнено установени на следващо място са проведените телефонен разговор на 10.03.2012год. в 10, 42 между лице от мъжки пол от абонатен номер ****/***-*** и подс.К. /последния с абонатен номер ****/***-***. Източник за него са обясненията на подс.К. – л.58, т.2 от досъд. п/во, отнасящи се за тази част от случилото се /извън соченото, че насрещното лице било подс.К., тъй като по това обтоятелство се явява съмненост от съвкупността/, както и доказателствените данни за време и абонатни номера на провеждане на този разговор, видни от приложения на л.9 до 11, класиф том СД **-**, протокол. Несъмнено обстоятелство е и проведеният между подсъдимите К. и подс.Г. разговор в **,20 часа същият ден и самото му съдържание. Източник за това са обясненията на подс.Г. в тази им част /л.89, средна част, т.2 от досъд. п/во/, както и доказателствените данни за време, абонатни номера на провеждане на този разговор, както и самото му съдържание видни от приложеният на л.167 и 168, класиф том СД **-**, протокол.

Несъмнен факт, следващ от доказателствата по делото е и срещата на подсъдимите К., К., И. и Г. на 10.03.12г. в гр.Варна – в заведението „**** ****”, намиращо се в сградата на Морска гара. Тук следва да се посочи, че факта на срещата между четиримата е категорично установен, вкл. и що се отнася и до подс.И.К.. Следващо от защитната му теза, обективирана на практика само с искания от защитата му в оспорване на събирането или самото наличие на дадени доказателства, отрича съпричастност в реализиране и на двете деяния /но не и в смисъл за неприсъствието му конкретно на обсъжданата среща между тези четирима подсъдими/. Едновременно с това, за провеждането на срещата и участието в нея на всеки от тях, вкл. и на подс.К., са категорични в обясненията си всеки от подсъдимите И., Г. и К., а тази сравнителна словоохотлИ.ст, особено що се отнася до първите двама, намира напълно логично обяснение във факта, че тази среща била и обект на прилагани СРС, събраните чрез които доказателствени данни /отразеното в протоколи, приложени на л.26 до 31, класиф том СД **-**/ категорично доказват времето, мястото, продължителността на срещата, и изрично и участващите в нея четирима подсъдими. Освен това, несъмнено се явява и обстоятелството, че на нея била обсъждана ситуацията, свързана с факта, че към момента св.П. не бил предал исканите пари и как това би могло да бъде постигнато, с конкретиката, залегнала в приетата за установена по-горе фактическа обстановка в тази й част. Независимо от това, доколкото защитната теза на подс.К., въведена от защитниците му, не предполага същият да е участвал в разговор с такава специфика /при провеждането му би следвало да е изненадан/, конкретно неговото субективно отношение и съпричастност към обсъждането на този въпрос, в наведения по обвинението смисъл, се явява съмнено и решението  по този въпрос, съдът е изложил по –долу, в смисъла, обективиран във фактическата обстановка.  В частност, изложено е и решение за преценката на съда, че подс.Г. „не бил принуден” както твърди в обясненията си, да съдейства уведомявайки подсъдимите от Варна за готовността на св.П. да предаде исканите 60 000 евро, а всъщност това било в резултат на желано и от него, задружно и съгласувано с останалите трима подсъдими, реализиране и на това престъпление. Несъмнен факт е и последвалото след приключване на срещата, връщане на подсъдимите И. и Г. ***.

Без протИ.речие се установява факта, че на 11.03.2012год. св.П. се обадил по телефона на подс.Г., казал му за готовността да предаде исканата сума, и предложил да се срещнат следващият ден в заведението на първия в гр.Русе. Източник за него са показанията на св.П.П., на В.П. и св.П. /последните две пресъздаващи узнатото и по тези обстоятелства/, както и обясненията на подсъдимите Г. и И.. Също така и протоколите, обективирали този разговор, както и всички значими от фактическа страна последващи, проведени на тази дата – л.168- 180, класиф том СД **-**. От последните доказателствени данни, както и обясненията на подс.К., се установява без съмнение факта и на провеждане на разговор между подсъдимите Г. и К., при което първия уведомил втория за развитието на нещата - че отиват към ”финализиране”, след което и последвалото обаждане от подс.К. къвм подс.Г. /последния ползвайки картата, дадена от К. по-рано/, в който разговор значително по - открито двамата обсъдили начина на процедиране занапред – да инсценират обаждане от „********* Д.” в присъствието на св.П. и всичко онова, залегнало в основните моменти във фактологията в тази й част /л.27 и 28 от мотивите/. От съдържанието на протокола, отразяващ този разговор, а и от обясненията на подсъдимите Г. и И., се установява без съмнение и присъствието при него и на последната, независимо от твърдяното за частично възприемане на разговора, наведено като твърдение в обяснението й, отразено на л.76, стр.2 - долна част, т.2 от досъд. п/во.

Несъмнен факт на следващо място е проведеният разговор в 00,24 часа на 12.03.2012год. между подс.К. /ползващ също несъмнено установената относно него карта с абонатен номер ****/***-***/ и лице от мъжки пол с абонатен номер ****/***-***. Общ източник за него /като подс.К. изяснява в обясненията си за множество провеждани разговори с подс.К. по случая/ са обясненията на подс.К., а конкретен източник за времето, ползваните карти със съответни абонатни номера, както и за съдържанието на разговора, е отразеното в протокол на л.27-56, класиф том СД **-** А. Решението си, да приеме за установено, че лицето от мъжки пол, разговаряло от тел. с абонатен номер ****/***-*** бил именно подс.К., съдът е изложил по-долу, което е относимо и съответно за всички случаи на използване на този абонатен номер, при разговори, които било обект на СРС и информацията от тях е част от доказателствената съвкупност по делото. Самото съдържание на разговора, отразено в цитирания протокол и в значимата му част маркирано в обстановката, приета за установена от съда, също се явява само по себе си категорично установено.

Без протИ.речие от съвкупността следва и факта на двукратни разговори между св.П. и подс.Г.  на 12.03.2012гд., при които било уточнено да се срещнат в заведението на втория и тяхното съдържание. Източник са обясненията на подс.Г., показанията на св.П., както и протоколите, които обективират данни за тях и съдържанието им /л.80-82,  класиф том СД **-**/. Също така и възпроизведено от показанията на свидетелите П. и П.. Също така несъмнено се установява провеждането на два разговора на същата дата в периодда 14,00 – 14, ** часа, както и съдържанието им, конкретизирано в обстановката горе /л.28 от мотивите/, между подсъдимите Г. и К.. Категоричен източник за това е доказателствената информация за време, ползвани абонатни номера и съдържанието на тези разговори, обективирана в протокол на л.180 – 185, класиф том СД **-**.

Също така без протИ.речие, по хронология на фактическата обстановка се установява обстоятелството, че в 17, 32 часа, същият ден /12.03.2012год.,/ бил проведен разговор между подс.К. и лице от мъжки пол /последното с абонатен номер ****/***-***/ и също е несъмнено установено съдържанието на този разговор, така както в основните му моменти е отразено във фактологията. Източник за последното и конкретно за подготвяно включване в деятелността, в частта и за успешно вземане на парите, очаквани от св.П. и на останалите подсъдими – Н. и Б., следва от обясненията на подс.К., а и се обективира чрез следващите събития, установени по делото и от самите обяснения на подсъдимите Н. и Б., а категорично времето на провеждане на този разговор, ползваните при него абонатни номера, както и съдържанието на разговора, се установява посредством доказателствената информация, отразена на л. 188-190, класиф. том СД **-** А. По въпроса кое било лицето,  разговаряло чрез абонатен номер ****/***-*** и решението на съда да приеме за установено, че това бил именно подс.И.К., изрични съображения са изложени по-долу в анализа.

Без протИ.речие се установява и факта на отиване на св.П. в заведението на подс.Г. на 12.03.2012год., където била и подс.И., заявеното от първия относно събирането на необходимата сума, чрез продажба на имот, и готовноста му да я занесе в гр.Варна, съответно заявеното от подс.Г. в насока, че това щяло да бъде финала на сделката, след което и, че ще се обади на „********а Д.”, за да бъде потвърдено това и от последния. За всички тези обстоятелства в лаконичен вид, източник са обясненията на подсъдимите И. /л.76, стр.2, долна част, т.2 от досъд. п/во/ и Г. /л.89, долна част, т.2 от досъд п/во/, а в обстоятелствен – показанията на св.П. и в двете фази на процеса, както и пресъздаващите узнатото за тях показания на свидетелите П. и П. също в двете фази на проеса. Освен това, също като несъмнен факт, чрез обясненията на подс.К., следващо от обясненията му за проведен разговор след позвъняване от страна на подс.Г., след което и св.П. по телефона. /л.58, добна част, т.2 от досъд. п/во/. Обясненията на тези трима подсъдими в посочената им част, както и изрично отново показанията на св.П., възпроизвеждане на узнато от П. и П., а и изрично доказателсвенитае данни, видни от протокол на л.188 – 196, класиф. том СД **-**, се установява факта на последвалите две телефонни обаждания от подс.Г. към подс.К., първия с абонатен номер.....*** – дадената от подс.К. абонатна карта за тази цел, а последния – с абонатен номер.....***, факта, че подс.Г. предал при второто свързване с „Д.” /подс.К./, телефона на св.П. за да разговаря с него, несъмненосе установява и съдържанието на разговора. Допълнително, същите обстоятелства що се отнася до съдържанието на разговорите в заведението на подс.Г., вкл. и при провеждане на обажданията към подс.К., по делото е налице и още един доказателствен източник, отново събран чрез ползване на СРС, чрез способа „звукозапис” /резултата отразен като доказателствени данни в протокол на л.60 до 65, класиф. том СД **-**/. Съответно несъмнен въз основа показанията на св.П. и обясненията на подс.Г., а  и сочено от подс.И. се установява факта, че първите двама се уговорили да тръгнат за гр.Варна следващият ден /на **.03.2012г./ около **,00 часа, където св.П. да предаде исканите пари в размер на 60 000 евро. Несъмнен факт се явява и следващо проведеният разговор между подс.Г. и подс.К. по телефона и неговото съдържание в основните си елементи визиран по приетата от съда за установена фактическа обстановка /източници са обясненията на подс.К. в тази част и по-подробен и изчерпателен по съдържание за разговора, протоколите на л.79-82, класиф. том СД **-** А, както и л.190-193 от класиф. том СД **-**А, обективиращ доказателствени данни събрани чрез прилагане на СРС/ В обясненията си подс.Г. спестява информация за този разговор, но провеждането му със съответното съдържание е достатъчно категорично изяснен чрез посочените други източници.

Несъмнени обстоятелства са и уведомяването на органите на разследването от св.П. за предстоящото предаване на исканите пари, както и провеждани поредни разговори между подс.Г. и подс.К. в късните часове на 12.03.2012год. и в частност тяхното съдържание /за промяна на мястото на предаване на парите, че втория ще се намира в гр.София по това време, че имало чомек, който ще „проконтролира” нещата във Варна и т.н., по начина конкретизиран във фактическата обстановка в тази й част /л.30 и л.31 от мотивите/. Освен в отделни части чрез обясненията на подс.К., факта на провеждане на тези разговори и съдържанието им се установява изрично и от доказателствената информация, съдържаща се на л.197 – 209 от класиф. том СД **-**.

Без протИ.речие се установяват и обстоятелствата по предаване от св.П. в ОД на МВР – Русе, на сумата от 3000 евро, номинала и броя на банкнотите, както и факта на последващото им оформяне в пачки,  и поставянето им в торбичка, по конкретно описания във фактологията начин. За тях изричен източник са както показанията на св.П., индиректно на св.П., така и доказателствените средства и фотоалмбум, обективиращи извършването на тези действия – протокол за доброволно предаване на л.3, т.4 от досъд. п/во, в съдържанието на който е налице и саморъчно изявление на св.П., че предадените от него 3000 евро са част от парите, които иска ********а Д., за да остави на мира него и семейството му, както и липсата на възможност за събиране на повече пари към момента, също така албум на л.6, т.4 от досъд. п/во, както и протокол от 12.03.2012. и снимки, приложени на  на л.7 и л.8, т.4 от досъд. п/во. Съответно без протИ.речие се установява от съвкупността /също от показанията на св.П., както и процесуалния документ, обективиращ това – приемо-предавателен протокол на л.9, т.4 от досъд. п/во/, че на **.03.2012год. св.П. отишщъл в ОД на МВР – Русе, където му бил предаден описания пакет, който същият поставил в друга плътна найлонова торбичка, с характеристики, описани изрично във фактологията, и факта, че я оставил в багажника на автомобила си, с който предстояло пътуването до гр.Варна. Несъмнено установено е и обстоятелството, че в 10, 32 часа на **.03.12г. подс.К. се обадил по телефон на подс.Г., и също несъмнено установено е и съдържанието на разговора – че ще има техен човек който да наблюдава пристигането им в гр.Варна, след това да отидат към „******”, където да предадат парите на друг чакащ ги техен човек и т.н. конкретизирано във обстановката горе, съответно уведомяването от страна на подс.Г., че се очаква да отпътува със св.П. *** около **, 00 часа.  Провеждането на този разговор с именно такова съдържание се установява в основните му елементи от обясненията на подс.Г. /л.89, долна част, т.2 от досъд. п/во/, както и изрично от доказателствената информация в протокол на л.209 до 216 от класиф. том СД **-**. Също несъмнен факт са проведените последващо по време, разговори между св.П. и подс.Г. за уточняване мястото и времето на тръгване и факта, че около **,00 часа на **.03.2012год. двамата, с управлявания от св.П. автомобил „**** ****”, с намиращият се в багажника му пакет, отпътували за гр.Варна. Без съмнение на следващо място е факта на проведен по време на пътуването телефонен разговор между подс.Г. и лице от мъжки пол, ползваните абонатни телефони и съдържанието на разговора, а именно – на въпрос на лицето от мъжки пол към подс.Г. пътуват ли, и ще успеят ли в 15,30 часа да бъдат в гр.Варна, подс.Г. отговорил утвърдително /източник за това обстоятелство са обясненията на подс.Г., извън частта им кое било лицето, с което разговорял /тъй като в това отношение е налице съмненост/ , както и доказателствената информация, съдържаща се в протокол на л.218 и 219, както и л.209 до 216, класиф. том СД **-**. Както бе посочено, поради факта, че подс.Г. сочи изрично подс.К. като лицето, с което провел разговора /обясн. на л.89, стр.2, т.2 от досъд – п/во/ и подкрепянето на това обстоятелство, а и от самия анализ въз основа на съдържанието на този разговор, както и обсъждане на цялостно установената хронология на съвкупно установените по делото действия на същият подсъдим от една страна и от друга – следващото от защитната теза на К. с формално отричане на съпричастност и към това деяние, по въпроса бил ли именно той лицето, провело този разговор с подс.Г., в съвкупността се явява протИ.речие, решено от съда в смисъла на фактическата обстановка, по изложени по-долу съображения. Категорично се установява и обсоятелството, че няколко минути след последнообсъждания разговор, подс.К. се обадил пна подс.И. /посл. с абонатен номер .....***/ и съдържанието на разговора. За провеждането му, както и съдържанието му в смисъла, посочен във фактологията, източник са обясненията на подс.И., както и протокола, отразил комуникаторите, времето и съдържанието на разговора /протокол на л.124 – 127, , класиф. том СД **-**. Също така несъмнени факти, установяващи се при липса на протИ.речие от съвкупността, са визираното по фактологията съдържание на разговора между подс.Г. и св.П. докато пътували с автомобила към гр.Варна /отразено на л.31, долу и л.32 от мотивите/. Източник за тях са показанията на св.П., както и съответстващата на тях, конкретна част от разговора, който била обект на звукозапис при ползване на СРС в автомобила /доказателствените данни отразени в протокол на л.55-57, класиф. том СД **-**. Допълнително узнатото за този разговор и съдържанието му се възппроизвежда и в показанията на св.П., както и на св.П.. Несъмнено от доказателствени източници по делото се установява и факта на проведени няколко разговора между подсъдимите Г. и К. по телефон, при наближаването на първия с управлявания от св.П. ***, във времевия период 15,10 – 15, 20 часа, съответно разясненията които първия дал, за мястото където се намират, и уточнението, че следвало да се отиде на паркинга на „**** ****”, където да изчакат, след това да вземат от там таксиметров автомобил, с който да отидат до „******”, и на последното място ще ги чака представител, на когото св.П. да предаде исканите пари в размер на 60 000 евро. С тази си, описана в основните моменти конкретика на разговора, същият се установява с източник показанията на св.П., също от възпроизвеждащите и този момент според узнатото впоследствие показания на св.П., както и изрично – посредством обективираните в протоколи на л.219-221 и л.55-57, класиф. том СД **-**, доказателствени данни, събрани чрез прилаганите и в този момент СРС.

По хронология на приетата от съда за установена фактичаска обстановка /л.32-33 и следв от мотивите/ несъмнено /въз основа обясненията на подс.К., а и обективираните от доказателствената съвкупност последващи негови, както и на подсъдимите Г., Н. и Б. действия, включително и провеждани разговори между тях, разгледани по-долу и също явяващи се сами по себе си несъмнено установени обстоятелства/, се установява и факта на отпътуването в ранните часове на **.03.2012год. на подс.К. със самолет в гр.София, факта на откарването му до летището в гр.Варна от подс.Б., пристигането на подс.К. в гр.София преди 9,00 часа, както и последвалото обаждане от подс.К. до подс.Н., съответно несъмнено се установява и съдържанието на проведеният между тях разговор, с конкретиката и в смисъла, цитирани изрично в тази част от фактологията. Източник за тези обстоятелства са обясненията на подс.К. – за факта на откарването му от подс.Б., за отпътуването му и пристигането в гр.София и последвалите действия в ангажирането му чрез телефонни обаждания до останалите участници, за успешното реализиране на деянието. Също така в тази им част обясненията на подс.Б.. На следващо място, конкретно за първото посочено телефонно обаждане и неговото съдържание, както и вложеният от подсъдимия К. смисъл в обясненото, че днес ще дойдат „нашите хора от Русе” и и че „нашият по-късно щял д аму се обади”, изрично и при липса на съмненост се установяват посредством обясненията на подс.Н. в тази им част /л.111, горна част, т.2 от досъд. п/во/. освен това, самият факт на проведения между подс.К. и подс.Н. разговор е обективиран по делото и посредством доказателствената информация за комуникатори, време и съдържание на този разговор, установяващи се от данните в приложените протоколи на л.97-102, класиф. том СД **-**А. Последните отразяват и факта /също явяващ се несъмнен в посочените му елементи/, за проведени след това, два разговора между подс.К. и лице от мъжки пол, сътоветно съдържанието им, по начина, конкретизиран в обстановката. В частност, (че това лице, уверило подс.К., че докато последния е в гр.София, щяло да организира нещата в гр.Варна. Съображенията си за решението, достигнато въз основа анализ на съвкупността, да приеме за установено, че това лице отново било именно подс.К., съдът е изложил по-долу, при анализа на явяващите се съмнени, основно поради защитната теза на подс.К., обстоятелства. Несъмнен факт на следващо място е провеждането на телефонен разговор в 10,09 часа между подс.К. и лице от мъжки пол, последното с абонатен номер ****/***-***, повода за него и съдържанието му, конкретизирани в основните им елементи в приетата за установена фактическа обстановка. Тези обстоятелства, извън въпроса за самоличността на лицето, разговорало с подс.К., решението си за което съдът е изложил по-долу – че бил именно подс.К., се установяват макар и не в подробностите, следващи от самият разговор, обективиран като доказателствена информация в протокол на л.102 до 119, класиф. том СД **-**А, от обясненията на подс.К. на досъд. п/во, както и тези, конкретно на л.915, т.3 от съд. п/во, също така и по ретроспективен начин - посредством обясненията на подсъдимите Б. и Н., в частта на последните отнасяща се до планирането и реализирането на среща между тях и друго лице /подс.К./ малко след този разговор – около **, 30 часа на **.03.12г. в бар”Дъ Колидж”, за каквато и по какъвто повод именно, бил проведен този телефонен разговор. Пряк, подробен доказателствен източник за цялостното съдържание на разговора, основните елементи от който са отразени и в обстановката, се явява и самия протокол на на л.102 до 119, класиф. том СД **-**А. Без протИ.речие се установява и последвалото минути по-късно обаждане от подс.К. към подс.Н., при което първия обяснил втория да очаква обаждане от подс.К., за да бъде извикан на среща. Изричен гласен източник за това са обясненията на подс.Н. /л.111, т.2 от досъд. п/во/,  както и в този смисъл е съдържанието на разговора, отразено в следващият по хронология протокол, приложен в класиф. том СД **-**А. Несъмнено /извън съпричастността на подс.К., обсъдено в положителен смисъл по-долу/, се установяват и обстоятелствата, свързани с последвало обаждане от лице от мъжки пол към подс.Б., и насрочването при този разговоро, както и реализирана малко по-късно, на среща в посоченото заведение в гр.Варна между това лице от мъжки пол и подсъдимите Н. и Б. и съдържанието на разясненията дадени от това лице към последните двама подсъдими, конкретизирано във фактическата обстановка /л.33 и 34 от мотивите/, след което и, че същите се разделили и всеки започнал реализацията на планираното. Пряк източник по тези обстоятелства са обясненията на подсъдимите Б. и  Н., както и са самия разговор - протокола, който го обективира, приложен в класиф. том СД **-**А. В частност, без съмнение, посредством съпоставянето на информацията от същият класифициран том, представляваща доказателствени данни за използван абонатен номер и съдържанието на последвалите по време разговори, се установява и обстоятелството, че предоставената на подс.Б. карта при тази среща, била на оператор „Виваком” с абонатен номер ****/***-**6. Реализицията на указаното към подсъдимите Н. и Б. при тази среща, се обективира от самите им действия, установени по делото и предмет на разглеждане също като несъмнено установяващи се обстоятелства от фактологията на това деяние.

Несъмнен факт въз основа на съвкупността е и пристигането около 15, 15 часа на св.П. ***, на паркинг при заведението „**** ****”, последвалият телефонен разговор между подс.Г. и подс.К. и съдържанието му, последвалите действия на подс.Г. /обясненото на св.П., че следвало да тръгват за друго място с таксиметров автомобил, и да вземе исканите пари със себе си/, потеглянето им с такси към „******”, с конкретиката на тези обстоятелства, отразена в обстановката. Източник за тях са обясненията на подс.Г. в тази им част, протокола на л.221 – 224 от класиф. том СД **-**, отразил факта на провеждане, участници в /несъмнено ползваните абонатни номера били именно ползваните от подсъдимите К. и Г., за което по-горе бяха изложени съображения/, и съдържанието на разговора, също така обясненията на подс.Б. /за възприемане пристигането на т.нар. ”русенци”, влизането им таксито/, също в цялост за възприетото от тези обстоятелства – показанията на св.П., а и възпроизвеждащите разказаното за случилото се впоследствие – и чрез показанията на св.П.. Обясненията на подс.Б., както и тези на подс.Н. са източник и за също несъмнено установените обстоятелства, че първия бил в района на паркинга на „**** ****” при пристигането на св.П. и подс.Г. с автомобила на първия, и извършвал именно угово****то в срещата му с подс.Н. и лицето от мъжки пол, дейност по наблюдение да сигнализира за евентуални полицейски действия, както и да уведоми подс.Н. за взетия таксиметров автомобил, по начина възиран в обстановката. Съответно, че подс.Б. реализирал тези задачи успешно. Без протИ.речие, въз основа на доказателствената информация в протоколи на л.150 – 152, л.156 – 158 от класиф. том СД **-**, се установяват в частност и междувременно провежданите разговори на подс.Б. и подс.К. и съдържанието им. Освен това, провеждането на тези разговори – комуникиращите лица и повода за провеждането им, значимите моменти в съдържанието им, както и другите описани по фактологията на л.34 и 45 от мотивите между подс.К. и подс.Н., до момента на пристигането на таксиметровия автомобил  при „******”, освен в отделните им части посредством обясненията на подсъдимите К., Н. и Б., индиректно се разкриват като установен факт, и чрез установяващото се съответствие за конкретната тематика на разговорите, тяхната последователност и разположение във времето, съпоставено с гласните доказателствени източници, разкриващи именно обсъжданите в тези разговори предстоящи и развиващи се в момента на съответния разговор, действия на участниците в деянията, съответно местоположението на св.П. и намиращият се с него подс.Г.. По същият начин без съмнение се установява и обстоятелството, че извън някои от случаите в които подсъдимите макар и опитвайки се да придадат някаква прикритост на обсъжданото при телефонните разговори помежду си, споменавали изрично първо име на съответен   подсъдим, участващ в деянието /обсъдено в определени конкретни части по-долу/, съдържащото се в разговори като „Жоржелиньо” и „Манекена”, визирало подс.Н., съответно подс.Б.. Изричен източник за тези разговори е и доказателствената информация в протоколи на л.*** – 171  от класиф. том СД **-**А. Несъмнени въз основа на показанията на св.П., на обясненията на подс.Г., както и обясненията на подс.Н., а и посредством установеното във владението на посления при задържането му, минути след това, както и възпроизведено в по-общ смисъл от свидетелите П. и П., са обстоятелствата на пристигане на св.П. и подс.Г. с таксиметровия автомобил при „******” около 15,40 часа, действията на подс.Н., вземането на предаденият от св.П. пакет и напускане на мястото от първия, след което и на св.П. подс.Г., с конкретиката, описана в тази част от фактологията. Несъмнено, достатъчен източник за което се явяват показанията на св.П. е факта на продължаващи и към него момент опасения у свидетеля за сигурността на ****** му св.С.П., за телефонното обаждане, за да провери къде се намира и състоянието й, а от протокола, съдържащ се в класиф. том СД **-**А., обективиращ поредният разговор между подсъдимите Г. и К., че първия по това време информирал втория за успешното предаване на парите, и че заедно със св.П. се връщали към паркирга на „**** ****”.

Без съмнение с източник обясненията на всеки от подсъдимите Н. и Б., както и конкретизираните в самата фактология протоколи, обективиращи извършвани обиски и иземвания, както и албуми с фотоснимки, се установяват обстоятелствата на задържане на всеки от тези подсъдими в гр.Варна /на първия с носеният в него, току-що предаден от св.П. и взет от подс.Н. пакет/, съответно установените във всеки от тези подсъдими мобилни телефони, също така и факта на дадено писмено обяснение и съответното му съдържание от страна на подс.Н., в съставеният при тези действия  протокол /л.86, т.4 от досъд. п/во/. Съответно – от показанията на св.П., както и обясненията на подс.Г., а и посредством съдържанието на съставеният протокол /л.45, т.4 от досъд. п/во/, се установяват също несъменно, факта на задържане на последния, установените в него вещи, посочени в тази част на мотивите, а от обясненията на подс.К. и от съответната част  - последна по хронология, на разговорите, отразени в класиф. том СД **-**А – за останалите неуспешни опити на подс.К. да се свърже с подс.Н., последвалото обаждане на подс.Г., след което и обаждането до лице от мъжки пол на абонатен номер ****/***-*** /изяснен чрез анализа в това отношение по-долу като подс.К., само по отношение на което обстоятелство, поради твърдението му за несъпричастност, се явява съмненост, обсъдена и решена по-долу от съда/ и съдържанието на последните две обаждания, в основните им елементи, конкретизирано в тази част на мотивите. /л.36/. Без протИ.речие се установяват и обстоятелствата, че по това време подс.К. се намирал в гр.София, в х-л ”Лозенец”,  че бил задържан на същото място, съответно за установените в хотелската стая, както и в района под прозореца на същата, вещи на същият подсъдим. Източник за тези обстоятелства са обясненията на подс.К., показанията на св.П.Г.П. /**. **./, протокол за претърсване и изземване /л.** и 24, т.4 от досъд. п/во/ и Протокол на л.20 и л.21, т.4 от досъд. п/во, съответно саморъчните обяснения в съдържанието им, дадени от подс.К. за установените мобилни телефони и др. вещи/, също данни в тази насока и в приемо-предавателен протокол на л.19, т.4 от досъд. п/во/. Освен това, за факта, че подс.К. заянвил и устно за предхождащото задържането му хвърляне на установеният под прозореца на хотелската стая телефон, доказателствен източник са и показанията на св.П.Г.П.. В частност, за обстоятелството, че установеният под прозореца на хотелската стая мобилен телефон с поставена в него СИМ карта, бил именно този, чрез който подс.К. провеждал последния по време разговор, непосредствено до момента на задържането му, с лице от мъжки пол – последния с абонатен номер ****/***-*** /подс.К. – съображения за това изложени по-долу/, съдът съобразява следното: На първо място, установява се, посредством обясненията на подс.К. /дадени за този установен при задържането му телефон, а и посредством показанията на за извършеното изземване на телефонна, установен под прозореца, на свидетеля П.Г.П., пред когото на място в хотела първия също потвърдил това/, че този телефон бил ползван от, и хвърлен под прозореца именно от подс.К., непосредствено преди задържането му. На второ място, при съпоставяне на индивидуализиращите този телефон данни /описани при изземването му в протокол на л.20 и 21, т.4 от досъд.п/во/, и изводите на Техническа експертиза № 436, в частта им на л.16, стр.2, т.2,, т.4 от досъд. п/во, че в този телефон – марка „***” с фабр. № *****************, обект на експертизата, бил с поставената в него СИМ карта на оператор «Вива тел» с абонатен номер ****/***-***. На трето място, именно този абонатен номер бил ползван за разговора, записан чрез СРС и обективиран като доказателствена информация по делото в протокол на л.244 от класиф том СД **-**А /в 15,50 часа на **.03.2012год./, съдържанието на който разговор е достатъчно показателен сам по себе си, включително и за причината да бъде прекъснат преждевременно. Още повече и като се съобразят и следващите непосредствено проведени разговори между лице от мъжки пол с абонатен номер......*** /по-долу съдът е обосновал категорично фактическия извод, че това бил именно един от ползваните от подс.К. абонатни номера/ и друго лице от мъжски пол, описващо факта на провеждана в същият момент акция на полицейски служители от СДВР именно по задържане и установяването на вещи у подс.К..

Несъмнено обстоятелство на следващо място се явява задържането и на подс.К. ***, предоставената му възможност и свързването му с авокат, също така извършването на претърсване и изземване на вещи в домът на подс.К. ***, в присъствието на съответния адвокат, участие на съответните поемни лица, факта на възлагане извършването на това следствено действие, установените вещи /между които и телефона със СИМ карта, посочен във фактологията/, описването на всички установени вещи, в това число и на установените мобилни телефони и СИМ карта на „Глобул”, така, както е конкретизирано във фактологията в тази  й част /л.37 до 39 от мотивите/. За всички тези обстоятелства източник е самото съдържание на протокола, обективирал извършването на действието и аблума със снимки, изтовени при него /протокол на л.52 до 57, т.4 от досъд. п/во/ и албум на л.62 до 68, т.4 от досъд. п/во/, също така показанията  на свидетелите Ш.А. и Д.С., съответно самото фактическо наличие  на приложените по съответния процесуален ред по делото, на установените вещи /пари, мобилни телефони и др./, представляващи част от веществените доказателства по делото, били предмет и на подробно предявяване в съдебната фаза. Следва да се посочи, че конкретно за това процесуално-следствено действии /претърсването и изземване в домът на подс.К./ не са наведени каквито и да е възражения от страните, вкл. от него и защитниците му/, за евентуална процесуална негодност или допускане на процесуално нарушение при извършването му, а липсата на такива се констатира и служебно от съда. При обсъждане част от намерените вещи при това действие като допълнителен източник в насока, доказваща наред и с много други съпричастнвостта на подс.К. към извършване на процесните деяния, именно по визирания ввъв фактологията начени, съдът е обсъдил и допълнително този въпрос, по-долу в анализа на съвкупността /следващото във връзка с факта на установеният мобилен телефон марка „**** ****” и СИМ – карта на „Виваком”. Без протИ.речие се установява и факта на последвалото претърсване и в ползвания от подс.К. автомобил, след което и за освобождаването на участващите при тези две действия, поемни лица, в частност, че първото /претърсването в жилището на подс.К. приключило в 19, 50 часа/, а второто /в ползвания от него автомобил – в 20, 30 часа/. За тези обстоятелства източник са същите горепосочени гласни доказателства, за претърсването в автомобила съставените нарочни протокол и фотоалбум /л.59-61, съотв. л.62 до 68, т.4 от досъд. п/во/, а по отношение на времето на приключване на всяко от посочените процесуални действия – изричното отразяване на посочените часове в съответната част от съдържанието на протоколите. Тази хронология следва категорично и от показанията на разпитаните в качеството на свидетели, поемни лица - Ш.А. и Д.С..

Без съмнение се установява и обстоятелството, че по време на действията в кооперацията на ул.”*******”, в която се намирал ползвания от подс.К. апартамент, се намирали множество полицейски служители /както от ОД на МВР – Русе, така и от ОД на МВР – Варна/, изпълняващи съответни функции, а в провеждането им участвали поне двама разследващи полицай /установени категорично по делото посредством процесуалните документи – съответно протоколи, които те съставяли, след което и били приложени към материалите в досъдебното производство/, а именно – разсл. полицай М. П. и раследващ полицай П. Р.– двамата към ОД на МВР – Русе. В частност, несъмнено обстоятелство се явява присъствието на това място и на св.С.А. А.– полицай към подразделение за специални операции към ОД на МВР – Русе, по време на извършване на претърсването в апартамента на подс.К. и последвалото претърсване на автомобила му, както и в следващият период от време, включително и до цялостното съставяне на протокола за оглед на местопроизшествие /л.76 и 77, т.4 от досъд. п/во/, обективирал оглед и установени при него вещи, на площадката на третия етаж в кооперацията, на която площадка се намирал и апартамента на подс.К.. Източник за всички тези обстоятелства са показанията на св.А., както и обективирането на съответната част от тях в съдържанието на съставеният протокол – факта на извършване на оглед, времето на извършването му – след приключване на предходното процесуално действие – претърсването на автомобила на подсъдимия /в частта за начало и приключване – отразено изрично 22,45, съответно **, 10 часа/, както и изрично отразеното в съдържанието му /на л.77, стр.2, т.4 от досъд.п/во/ качество на този полицейски служител /св.С. А./ при действието, а именно – бил лице, запазило установеното състояние на намиращите се вещи на етажната площадка по смисъла на чл.155, ал.2 от НПК. Също така, за присъствието на множгество полицейски служители към момента на неговото присъствие на етажната площадка /когато бил поканен да присъства в качестнвото на поемно лице във вързка с извършвания оглед, заедно с лицето К.К./, източник са и показанията на св.С.К.. Несъмнено на следващо място /посредством категоричните показания на св.А. и за това конкретно обстоятелство, а и обективирано от факта, на посоченото му качество в съставеният протокол за оглед/, се установява и факта, че св.А. възприл лично наличието на два мобилни телефона, поставени зад саксии, намиращи се на поставка на етажната площадка, на която се намирал апартамента на подс.К., че след като ги видял, съобщил  за това на свои колеги, намиращи се в близост, както и на разследващият *** П. Р.. В показанията си преди, както и след предявяване в съдебното следствие, на също несъмнено направените при установяването на телефоните на това място снимки, св.А. е категоричен за това обстоятелство /л.650 – 653, т.3  от съд. п/во/. Освен това, обективността и от там достоверността на показанията на този свидетел, се предпоставя и от факта, че бил посочен в, и подписал съставеният нарочен протокол за оглед на местопроизшествие в качество /на лице, запазило мястото на извършване на огледа/, обуславящо реалното настъпване на възпроизведеното за начина, по който били установени обсъжданите телефони, съответно за случилото се първоначално тяхно възприемане именно от св.А.. Поради последното, посоченото категорично отново от същият свидетел, че именно установените на това място, два мобилни телефона, като дава информаци за особеност на единия свързан с цвета и пояснява, че бил с оранжен панел /а такава особеност несъмнено в случая е налице за един от телефоните, снимани, описани и в протокола и съответно към момента, представляващи част от веществените доказателства по делото/- описан под № 2, на стр.2, л.76 от протокола за оглед на местопроизшествие, приложен в том 4 от досъд. п/во, допълнително представлява индиция, сочеща за достоверността на изложеното от свидетеля. На следващо място, налице е и съответствие между показанията на св.А. и св.С.К. /независимо от заявеното като спомен към момента на провежданото съдебното следствие от последния, че възприел телефоните едва в ръцете на полицейски служител, намиращ се на етажната площадка/, поради соченото от последния, че телефоните били марка „***”, от обикновен модел спрямо обичайно ползваните по него време /показания на л.568, т.3 от съд. п/во/. Последното се установява в действителност, чрез описанието на установените телефони в самия протокол, както и обективирано в съставеният фотоалбум /приложен на л.80 – 84, т.4 от досъд. п/во, даващ възможност и за визуално възприемане на тази особеност на установените телефони, включително и  нечесто използваният цвят на единият от тях- определен в протокола като червен/. Разбираемо с оглед изминалото време и принципната еднаквост на възможния за възприемане външен вид на дадена марка и модел телефон, е и обективната невъзможност на последния свидетел да бъде категоричен за идентичнсот на тези, приложени като веществени доказателства по делото, с визуално възприетите от него на етажната площадка. Освен това, св.А. е също така категоричен, поради което съдът приема за несъмнено и соченото от него обстоятелство, че двата мобилни телефона, установени визуално първоначално от него на етажната площадка, на мястото и начина обективирани и чрез снимките в приложения албум, били описани по техните индивидуализиращи ги характеристики /ИМЕИ/ в съставеният на място протокол. Наличието на такова описание се установява от съдържанието на последния /в частта му на л.76, стр.2, т.4 от досъд. п/во/, а факта на вписването на данни следва индиректно и от показанията св.С.К.. Същият макар, че не е категоричен дали се е запознал със съдържанието на протокола, е категоричен за факта на съставянето му, че бил с попълнено съдържание към момента н предявяването му, както и за дадената му възможност да се запознае с него, преди да го подпише на съответните места. Тук следва да се посочи, че определената некатегоричност в показанията на същия за авторството на положените подписи в качеството му на поемно лице, налични в този протокол, не е от вида да внесе и минимално съмнение във факта на участието му по конкретно описания от него начин в извършваните действия, провеждането им именно на площадката, чийто адрес е посочен в протокола,  възприетото на площадката, и обстоятелствата, които на практика удостоверявал подписвайки огледния протокол. Отново въз основа на показанията на св.К. и доколкото същият заявява от една страна, че не помни дали е възприел лично телефоните на местата, и в положението, отразени на фотоснимките на л.82, т.4 от досъд. п/во /показания на л.568, т.3 от съд. п/во/ и от друга страна соченото също от свидетеля, че конкретния му спомен е, че „видял тези телефони в ръцете на полицая” и не помни дали ги е видял на друго място, съдът е приел за установено от фактическа страна категорично, че свидетеля възприел телефоните в момент, в който се намирали в конкретен служител от намиращите се на етажната площадка. Това обаче, доколкото при тази събрана доказателствена информация за проведеното следствено действие, даже и да се приеме за определено процесуално несъвършенство, не внася съмнение както в извършването на огледа, така и за мястото на установяване и идентичност на установените два телефона марка „****”, с описаните в огледния протокол, след което и приложени към досъдебното производство като веществени доказателства по делото. В тази насока, съдът съобразява и следващото също от показанията на св.К., че същият възпроизвежда като узнато обстоятелство, че показаните му и видяни от него телефони /независимо от това, станал ли очевидец на момента, в които били отделени от мястото, на което поначало се намирали/, били установени именно от етажната площадка, където се извършвал огледа, по повод именно на които бил поканен заедно с приятелката си /лицето К.К./, за действия в потвърждаване на този факт. В тази насока като допълнителна индиция /обстоятелство обективиращо конкретна връзка по фактологията между подс.К. и един от тези два телефона – ползван за изпратеният на св.С.П. SMS на 03.03.2012год. и обусловеност на наличието му именно на място, непосредствено до апартамента, ползван от този подсъдим по време на деянието/,съдът е изложил изрични съображения по-долу.

При липса на протИ.речие в съвкупността се установяват и фактите  по задържане и на подс.И. ***, извършеното претърсване и изземване в бистрото „****”, установените и иззети при нето вещи /описани във фактологията горе/, между които и част от боеприпасите, предмет на сътоветното обвинение срещу подс.Г., писменото изявление на подс.И. за лицето владелец на тези боеприпаси /подс.Г./, последвалото претърсване и изземване в жилището на подс.Г., и съответно установените и иззети при него вещи, също описани в тази част от фактологията по-горе. Източник за тези обстоятелства са обясненията на подс.И., обясненията на подс.Г. /в частта им, потвърждаваща състоянието на владение по отношение установените общо на двата адреса боеприпаси/, както и съдържанието на протоколите, съставени при извършване на процесуалните действия по претърсване и изземване /приложени на л.98 и л.95 - 96, т.4 от досъд. п/во/. Също така и самото фактическо наличие на приложените вече като веществено доказателство по делото боеприпаси, станали обект и на приетата със съответното уточнение по време на съдебното следствие /чрез предявяване в съдебно заседание на патроните и допълнителен разпит на експерта/ по отношение броя на изследваните ловни патрони калибър 12, Балистическа експертиза № 207 /л.**1-**8, т.7 от досъд. п/во/. Хронологията на тези обстоятелства и установената връзка, категорично доказват обсъжданото обстоятелство, определяйки го за несъмнено установено.

Несъмнено на следващо място се явява и факта на извършен оглед на иззетата от подс.Н. найлонова чанта с пакет в нея, и установеното с конкретиката описана в тази част от мотивите /л.38 до 40/, съответно и последвалото оставяне на съхранение на установената сума от 3000 евро, заедно с останалите посочени в обстановката суми - /установени при претърсването на апартамента на подс.К. *** и предадените от подс.Г. 20 000 лева, в сейф на „Сибанк” клон Русе, със служебен достъп на разсл. полицай Г.. Източник са обясненията на подс.Н. в тази им част /за изземването от владението му на носения от него, предаден му по –рано от св.П. пакет/, също така обективирането на действието по задържането му и установяване във владението му именно на тази вещ /описано в протокол за обиск и изземване н ал.86, т.4 от досъд. п/во/, вкл. и в съдържанието на последния вписано обяснение за произхода на тази вещ от страна на подс.Н.. Източник за извършения оглед на пакета и съдържанието му, включително и подробното описание по копюри, брой и серийни номера на установените в него еврови банкноти, е факта на съставянето и съдържавието на приложените на л.10 и 11, т.4, както и л.12 до 16, т.4 от досъд. п/во, протокорл да оглед на веществени доказателства и фотоснимки. Източник за сумите и валутата на иззетите при претърсванията в апартамента на ул.”*******”, както и в хотела в гр.София пари, са цитираните по-горе, както и във фактологията, в тази й част, протоколи, отразили съответните процесуални действия, а за факта на предаване от подс.Г. на разследващите органи на сумата от 20 000 лева /който заявил в съдържанието му, както и поддържа в обясненията си по време на досъдебното производство, вкл. и чрез представени данъчни декларации, обсъдени по-долу, че не са облага от процесното първо деяние/ и съответно сумата от 25 000 лева /за която заявява, чрез вписване в протокола, както и в обясн. си на досъдебното производство, че са рузултат от деянието/, източник са неговите обяснения, както и протокол за предаване на л.103, т.4 от досъд. п/во. Без съмнение в частност /чрез възпроизвеждането му от подс.Г. в обясненията му на досъдебното производство, както и вписаното обяснение в протокол за доброволно предаване на л.103, т.4 от досъд. п/во – от ***а на подс.Г./, се установява и факта по предаване по инициатива на последния, на разследващите органи на съответния договор за наем в ПИБ АД – Русе, същият и обективно приложен в найлонов джоб в т.4 от досъд. п/во/, разкриващо онованието за ползваната услуга по съхраняване на вещи в банкова касета от под.Г. в тази банка.

Без съмнение на слеващо място се установява и факта на предаване на разследващите органи от страна на подс.И., по нейна инициатива докато била задърЖ., на сумата от 24 978 лева, намирали се до него момент в  нейна сметка в офис на „Алфабанкк” в гр.Русе. В тази насока са обясненията й, както и изрично следва от съставеният протокол за доброволно предаване и последващи банкови документи, обективиращи този факт /приложени на л.107 и л.108-109, т.4 от досъд. п/во/. На следващо място, несъменно се установява и факта на предаване от подс.К. на разследващите органи, докато бил задържан, по негова инициатива, на сумите от 42 600 лева и 200 евро, както и още ** 620 лева, източник за  което са съставените протоколи за доброволно предаване /л.111, т.4 от досъд. п/во/- относно първата сума, нармирала се в банков сейф, ползван от подсъдимия в „Банка ДСК” – Варна, както и протокол за доброволно предаване на л.112, т.4 от досъд. п/во/.

Несъмнено на следващо място е и обстоятелството, че на 09.05.2012год. било извършено предаване от лицето Б.П.К. – баща на подс.К. /свидетел в съдебното следстиве, възползвал се от правото да не дава показания/, на още 66 000 лева – източник за което е самият протокол за доброволно предаване, обективиращ това действие /л.1**, т.4 от досъд. п/во/, както и обясненията на подс.К.. В частност, несъмнено от последните, а и от самото съдържание на протокола в частта вму, отразила пояснението ,дадено от предаващото парите лице, се установява без протИ.речие и обстоятелството, че тази сума била предадена от бащата на подс.К., по молба на последния, също за възстановяване на причинени вреди. Поради следващото от една страна от обясненията на подс.К., подкрепено и в аспекта на логиката за обичайно човешко поведение, че тази сума всъщност представлявала връщане на облага, получена от подс.К. от първато по време деяние/, и от друга страна- отричането на подобен факт от подс.К., следващо от тезата на защитниците му,  по този въпрос се явява протИ.речие в съвкупността, обсъдено и решено в смисъла, изложен във фактологията /че така било реализиране именно предаване на пари от подс.К. на разследващите органи/, по-долу.

Без съмнение, посредством писмените доказателства в тази насока /Приемо – предавателен протокол от 11.12.2012год. и вносни бележки, приложени на 64 до 66, т.8 от досъд. п/во/, както и показанията на св.П., а в частност и изявлението, направено писмено от последния в посочения протокол, се установява и обстоятелството, че на същата дата, на св.П. била предадена /възстановена/ сума в общ размер на 183 188, 60 лева (182 798 лева + 200 евро, като последнните били получени в евро), както и несъмнено при проследяване хронологията на обстоятелствата, свързани с установени в банковата касета, ползвана от подс.Г. пари, се установява, че 20 000 лева от тях /тези, върху които към момента на установяването им при доброволното им предаване – протокол на л.103, т.4 от досъд. п//во, били в две пачки от по 100 броя по 100 лева и с бележка на всяка пачка с изписани саморъчно дати 19.09.2009г. и 12.05.2010г, съответно за която сума подс.Г. заявил, че представлява реализирана печалба от търговска дейност/, били оставени на съхранение в банковата касета, визирана и по-горе, със служебен достъп на разсл. полицай Г., и представлява част от приложените към делото веществени доказателства, заедно с останалите цитирани горе суми, установени и иззети при извършени претърсвания в имота на подс.К., съответно хотелската стая ползвана от подс.К..

Несъмнено обстоятелство, посредством изводите на нарочната Балистическа експертиза и установеното от разпита на експерта В.Р. в съдебното следствие при приемането й, се установява, че иззетите от заведението и апартамента на подс.Г. *** патрони, представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие, като са годни да поизведат изстрел /с изключение съответно на един от патроните кабибър 5,6 със зелена гилза и двете изстреляни гилзи /закрлючение на л.**8, т.7 от досъд. п/во/. Също така несъмнено, посредством извършените действия в съдебно заседание при приемане на експертизата – разпит на експерта, вкл. и извършеното предявяване на патроните, приложени като веществено доказателство по делото, се установява и действителният брой на изследваните ловни патрони калибър 12, а именно 39 броя /реално установените при претърсването, описани в горепосочения протокол и иззети/, а не 45 броя, вписани в експертизата, като експерта обяснява ясно причината за установената разлика – допусната неточност при писменото обективиране на дейността по експертното изследване в  балистическата експертиза само в тази й част /приложена на л.**1 – 142, т.7 от досъд. п/до – допълнителен разпит на  експерта, отразен на л.494 - 496, т.2 от съдебното производство.

 

Както бе посочено по-горе,  приетата фактическа обстановка се установява в голямата си част от доказателствената съвкупност, особено що се отнася до обективираните чрез нея действия на всеки от подсъдимите К., Г., И., Б. и Н., конкретния принос на всеки от тях в конкретната деятелност по предмета на обвинението, очертан от обвинителният акт. Значителната част от техните обяснения, разкриват посочените явяващи се несъмнени обстоятелства от фактологията, съвкупно преценени с останалите доказателствени източници, като анализа на частта от същите обяснения, невеждаща различен смисъл за случилото се на процесната дата /явяващо се в протИ.речие с приетата за установена фактическа обстановка/, сочи на тяхна  недостоверност, поради самата им вътрешна несъстоятелност, протИ.речие между изхождащата доказателствена информация от обясненията, компрометирането им в тези части чрез останалите доказателствени източници, както и чрез самото реално поведение, действия на всеки от подсъдимите, свидетелстващи за задружно реализиране на всяко от деянията, при изискваната в субективно и обективно отношение, както и връзка между участниците в него. Доказателствената съвкупност достатъчно категорично обективира и свидетелства и за участието на подс.К. в реализиране на деянията, предмет на делото, именно с ролята и проявите при реализирането им, конкретизирани във фактологията. Отчитането на обстоятелствата, за които в доказателствените материали се явява протИ.речие, са маркирани по-горе в мотивите общо /л.50 и 51 от мотивите/ и по - конкретно в значимите им части в непосредствено изложения до тук анализ. Генерално посочено, съдът установява като недостоверни, поради което и не кредитира частта от обясненията на подс.К., в която същият декларира незнание от страна на подсъдимите Н. и Б. на обстоятелствата, свързани с осъществяване на деянията, същата част от обясненията на последните двама подсъдими, също частта от обясненията на подс.Г. и на подс.И., с която навеждат твърдения, в насока обслужваща теза за психологична несъпричастност към извършваната измама, съответно изнудване спрямо св.П. по визирания във фактологията начин, от там и обяснявяващи с различна причина и мотив установените им чрез съвкупността реални действия, в частност – твърденията на подс.И. за неосъществяване на действия при реализиране на изнудването, а на подс.Г. – за неосъществяване на такива при реализиране на измамата. Също така, изцяло за недастоверна въз основа на анализ на съвкупността, се установява въведената чрез защитната позиция на защитаващите го адвокати, и тезата на подс.К. за негово неучастие в деянията, предмет на делото. Конкретно да приеме последната теза за недостоверна и за установено участието и на подс.К. в деянията, предмет на делото, именно по начина, визиран във фактическата обстановка, съдът съобразява съдържанието на множество доказателствени източници, поредицата от множество обстоятелства, категорично установяваща неговите конкретни прояви в реализиране на всяко от двете деяния, като паралелно по-надолу се излагат съображения и по частта от обясненията на останалите подсъдими, които съдът не кредитира, а именно:

На първо място, съобразява обясненията на всеки от останалите подсъдими, като източник на пряко доказателство, за конкретно извършваните действия и съпричастност на подс.И.К. във всяко от двете деяния. Обясненията на подс.К. се явяват максимално достоверен в значителната им част, доказателствен източник /което им качество следва  от потвърждаването им, и установявана по този начин тяхна достоверност, при анализа на съвкупноста, отчитано от съда многократно в хронология на установяващото се от нея/ за всяко от двете деяния и конкретния принос на всеки от останалите подсъдими, а и личният принос на самия подс.К. в реализирането им. Разбираемо що се отнася до соченото за подс.К., обясненията на подс.К. са и максимално обхващащият времевия период и конкретика на извършеното, източник  в сравнение с другите гласни доказателствени източници /обясненията и на останалите подсъдими извън К./, предвид факта на приятелските отношения между двамата, местонахождението им на едно и също място /където и в процесното се състояли и срещи между подсъдимите за съгласуване на следващите прояви, и където било указвано при всяко от деянията като място за донасянето на исканите парични суми от св.П./, установяваща се от съвкупността тяхна основна роля в реализирането на деянията  - предимно интелектуална, огранизационна, и в конкретни моменти – проявила се и в основни фактически прояви, довели до успешното реализиране на замисленото за сдобиване с парични средства по незаконен начин. В обясненията си подс.К. конкретизира повод за осъществена среща в заведението „Хепи” в близост до гр.Шумен и съдържание на проведения разговор, стоящи в пълен унисон, отговарящи на установеното както за предхождащото тази среща събитие /предходната му среща с подсъдимите И. и Г. на 06.01.2012год. в гр.Варна/, така и отговарящи на установените също от съвкупността последвали във времето действия на подсъдимите. Тук следва да се отчете, че подс.И. сочи факта на първата по хронология среща, състояла се в гр.Варна между нея и подсъдимите Г. и К. /обясн. на л.74, т.2 от досъд. п/во/, а подс.Г. не споделя инфорация за такава, но включително и неговото присъствие на същата се установява достатъчно категорично от обясненията на И. и К.. Освен това, в обясненията си, за разлика от подсъдимата И. /която твърди, че станало дума за някакви европроекти, по които подсъдимия К. и подс.Г. разговаряли без тя да узнае съдържанието на разговора и каквато версия определено остава напълно изолирана въз основа на останалите доказателства по делото/, подс.К. е категоричен, че при тази среща била обсъдена и то от тримата подсъдими, именнно информация за семейството на св.П., и то с активата идейност и даване на информация от страна на подсъдимите Г. И., предходни проблеми с данъчните ограни при търговска дейност на сем.П., както и за появилото се и обсъждано между подсъдимите желание „да изкарат добри пари”, считаното от подс.И., че биха могли да се сдобият от св.П. с примерно 200 000 евро, съответно за решението това да бъде обсъдено от К. и с подс.К., както тези моменти са конкретизирани в обстановката горе. Освен, че са значително по-обстоятелствени за този момент от случилото се /л.56, стр. 1 и 2, т.2 от досъд. п/во/, обясненията на подс.К. се установяват като достоверни в тази им част, както и във всички значими с оглед предмета на делото по хронология и за двете деяния, тъй като обясняват по логичен и доказващ се чрез факта на настъпване на следващите събития по хронология начин, като се установава връзка от причинно-следствен тип, между всяко предходно и следващо събитие и конкретни прояви на участващите в него подсъдими, така, както са разкрити от обясненията на този подсъдим. Затова й, почти в цялост /извън малката визирана относно суб. отношение на подс.Н. и Б. към личното им участие и съответно, тази част от която самият подсъдим категорично се отрекъл и в дете фази на процеса, обект на анализ по-долу/, дадените обяснения от подс.К. се кредитират от съда. Така конкретно  за посочения елемент от фактологията обясненията на подс.К. се установяват за обективни и поради констатацията, че подробности в такава степен за търговската дейност, за предходни процедури с данъчните органи, при които е извършвано плащане от П., за добрите им въпреки това финансови възможности, както и за техни контрагенти, напълно съответен източник на информация се явявали именно подсъдимите Г. и И., които за разлика от подс.К. и подс.К., познавали и били в близки приятелски отношения с това семейство и именно поради това /както следва и от обясненията на подс.К., а и на практика се изяснява чрез последващо случилото се и приноса в него на подсъдимите от гр.Русе/, били и звеното, свързващо и осигурявало нужните действия и информация, при реализиране на деянията, предмет на делото, между подсъдимите К., К., Н. и Б. от една страна и подсъдимите Г., И. и лицата срещу които тя била насочена /сем.П./ от друга страна.

Тук следва да се посочи и установеното посредством съвкупността допълнително доказателство, индиректно разкриващо недостоверността на обясненията на подс.И. в частта им, в която твърди неотносимост на проведената в гр.Варна с подсъдимите К. и Г. среща, към деянието, съответно за несъпричастност с действията, за реализиране на взетото решение да се въздейства върху св.П. по даден начин, за доставяне на облага за подсъдимите. Съдът визира установеният сам по себе си факт /изрично обсъдено горе – л.53 от мотивите/ на изпратено на 09.01.12г.  SMS съобщение до подс.К. със съдържание „Б.К. ***. Р. Н. Благоевград“. Този факт потвърждава, по който начин определя за достоверни и в тази част обясненията на подс.К., за уговорка именно с подс.И., същата да изпрати такава информация по време след срещата в гр.Варна, едновременно с което авторството на подс.И. в него, намира и максимално логично обяснение и се разкрива, включително и чрез последващо установеното й поведение. Също така, индицира извода, че разговора при проведената на 06.01.2012г. среща на подсъдимите Г., И. и К. *** касаел именно соченото от подс.К. за намисляна деятелност срещу св.П., за да се сдобият с пари /след като съдържанието на това съобение се отнася до лица, с който св.П. имал търговски отношения – последното се сочи в показанията му, както и тези на св.П./, а не и някакви европроекти. По делото се установява, че именно подс.И. и подс.Г. разполагали с информация за контрагентите на сем.П. при извършването на търговската им дейност /поради близките отношения и откритостта на св.П. и по тези въпроси/, а изрично и от също илюстриращият именно авторството на подс.И. в изпращане на това съобщение, факт, че тя лично знаела имената на тези контрагенти на св.П., след като вече в поддържане на успешно създаденото заблуждение у него, обсъждала възможната им намеса – за обръч от фирми, в които били намесени хора, например Р. Н.  по „проблема“ със св.П. по време на връщането им към гр.Русе след предаване на първата сума от  17000 лева на 18.02.2012г. в района на Свободния университет /показания на св.П. на л.500, том 2 от съдебното  п/во, сочени и от св.П., както и възпроизведено и от св.П./. Освен това, именно тези имена, като изпратените чрез SMS от подс.И. на подс.К. били цитирани и при разговорите от „********ите“ към св.П., установяващо се също от гласната съвкупност, фактите по което и източниците, са описани горе. Тези обстоятелства свидетелстват за ангажираността и участието на подс.И. в престъпната деятелност, и опровергават твърденията й в противен смисъл. Множество аргументи са същото, са отчетени и по-долу в анализа.

Както бе посочено, източник на доказатерлство за участието и приноса на подс.К. в замислянето, както и реализиране на процесните деяния, са и обясненията на подс.И..  В тях същата сочи участието на подс.К. *** среща, с нея, подс.К. и подс.Г., за факта, че подс.К. бил заедно с подс.К. в района на Совобдния университет в момента на действията на 18.02.1012год., извършени от подсъдимите Н. и Б., при които същата играла ролята на посредник към „********а Г.В.“, за даденото конкретно от К. указание, да отиде обратно пеша до автомобила на св.П., както и обясненото й от него,  какво да предаде на св.П.. Също така сочи факта, че подс.К. взел активно участие в последвалите действия по хронология - заедно с подс.К. ***, взел и преброил дадената на 19.02.2012год. останала част от исканите и донесени от св.П. пари до размер на 200000 лева, участвал в разделянето на парите и взел съответната част от тях, за последвалото намерение, активен по което бил и подс.К. за придобиване на още пари чрез въздействие върху св.П., както и за реализирането му, за провеждани и телефонни разговори на подс.К. с нея и с подс.Г. и че същите били в обсъждане именно на тези събития, както и с конкретиката на тези обстоятелства, визирани в обстановката. /обяснения на л.73 до 77, т.2 от досъд. п/во в тази им част/. Следващите от нейните обясения действия /а това се отнася и за обясненията на всеки от останалите подсъдими, извън тези на К./, за конкретните прояви на подс.К. в периода от време, обхващащ двете деяния, не оставят съмнение за неговата активна роля в реализирането им, включително и изключват някаква случайност или несъзнаваност по отношение на реализираното при нея въздействие върху сем. П. и добит от това престъпен резултат. 

Същата доказателствена стойност съдът отдава и на обясненията на подс.Г., в частта им, в която същият сочи изрични действия, и свързва дикректно подс.К. за съпричестен към събитията, предмет на делото /л.88 и 89, т.2 от досъд. п/во/. Например соченото за общи действия на подсъдимите К., К. и И. в реализиране на първото по време деяние, за срещата с участие и на подс.К. в „**** ****“, за факта, че даденият т.нар. бял телефон от него, бил предназначен за връзка с подсъдимите К. и К., за телефонни разговори конкретно и с подс.К. на **.03.2012год., преди задържането им свързани с реализацията именно на второто по време деяние. Обясненията на подс.Г. едновременно с това са очаквано  пестеливи поради лично развиваната в тях защитна версия за много по-активната и обхващаща и първото деяние, негова лична деятелност, която обаче се разкрива достатъчно категорично от събраната и в тази насока доказателствена маса, визирана в значимите й части в настоящите мотиви.

Като източник на доказателство за участието на подс.К. във всяко от двете деяния, съдът отчита и обясненията на подсъдимите Н. и Б.. Като се визират обясненията на подс.Б. /л.100 и 101, т.2 от досъд. п/во/. Показателно в това отношение е соченото, че подс.К. заедно с подс.К. в началото на 2012год. събирали информация за финансовите възможности на сем.П., разговаряли често за това и с подсъдимите И. и Г., че подс.К. и подс.К. „щели да решат проблемите на родителите на С., като последните им дадат пари“.., също факта, че в района на Свободния университет на 18.02.2012год. подс.Б., както и подс.Н. били пратени от подс.К. и подс.К., че на следващият ден подс.Б. получил от подс.К. 200 лева за извършената работа. Относно второто по време деяние същият подсъдим сочи в обясненията си, че след като закарал подс.К. *** и същият отлетял за гр.София /в сутрешните часове на **.03.2012год/, му се обадил именно подс.К. и огранизирал среща заедно с подс.Н., в бар“Дъ Колидж“, че тази среща се състояла, при което подс.К. му дал СИМ-карта и разпределил задачите по предстоящото поредно получаване на пари от бащата на св.С.П. – как и къде ще стане това и какво конкретно следвало да върши подс.Б., както и подс.Н.. Напълно идентични по тези обстоятелства, поради което и взаимно потвърждаващи се по този начи, са и обясненията на подс.Н. /л.110, т.2 от досъд. п/во/.

И последният чрез още по-обстоятелствени в тази им част обяснения, разкрива по категоричен начин конкретни действия на подс.К. и приноса му за реализиране на всяко от двете деяния, предмет на делото /обяснения на л.110-111, т.2 от досъд. п/во/ – идентично на соченото и от подс.Б., за факта, че осъществявали дейност в обща фирма на подсъдимите К. и К., за среща на датата предхождаща 18.02.2012год. в конкретен офис с участието на подсъдимите К., К. и Б., при която първите двама им разяснили, че следвало да се осигури автомобил с буркан, каква ще е ролята на Н. и Б., че „ще се правят на полицаи, че малко ще ги стреснат /хората от Русе/“, че подробностите за това, което трябва да извършат ще им каже отново именно подс.К., че телефона марка „***“, с които следвало подс.Н. да имитира някаква проверка при пристигането на „някакви хора от Русе, заедно с Д.“ му бил даден именно от подс.К., че последния го инструктирал и за това, да бъдат пуснати светлините на буркана на автомобила при пристигането им, за да бъде по – ефектно, че подсъдимия К. се намирал заедно с подс.К. на 18.02.2012год. в района на Свободния университет в съответния джип, където при тях съобразно фактологията отишла подс.И., вкл. и за явяващата се ръководна роля, вкл. и на подс.К. в развитието на събитието. Съответно конкретни и стоящи в съответствие и с обясненията на останалите подсъдими в обсъжданите им части, са обясненията на подс.Н. и за конкретните действия на подс.К. при реализиране и на второто по време деяние – за това, че следва да очаква обаждане от подс.К., във връзка с предстоящото на **.03.2012год., поредно идване на „хората от Русе“, за планираната с подсъдимия К. и К. среща на подсъдимите Н. и Б. в бар“Дъ Колидж“, за факта че такава се състояла с участието и на подс.К., че последния именно дал прима карта на подс.Б., която да ползва при изпълнение на предстоящите действия, че именно подс.К. обяснил на всеки от подсъдимите Н. и Б. какво точно следвало да извърши всеки от тях, по отношение на идващите „хора от Русе“, че с тях щял да бъде подс.Г., съответно за реализирането и на практика на указаното в този случай предимно от подсъдимия К. и подс.К.. Всъщност следващото от обясненията на подсъдимите Н. и Б. за главна роля по прякото реализиране чрез разяснения към тях и координация на действията, на второто по време деяние що се отнася до последната дата, на която настъпили вредите за св.П. с предаване на носените 3000 евро, именно на подс.К., стои в съответствие с, и се подкрепя от обясненията на подс.К. и фактически установеното, че след отпътуването на последния от гр.Варна, именно намиращият се в гр.Варна подс.К., следвало да осъществи тези фунции. Тази договореност между последните двама, достатъчно категорично се установява и чрез съдържанието на проведените на **.03.2012год. телефонни разговори, както и на предходната дата /напр. този отразен в протокол на л. 79 до 82, класиф. том СД **-**А/, както и от протокол на л.190 – 196, класиф. том СД **-**А, удостоверяващ поредни два разговора между подсъдимите К. и К.. Следва да се посочи и установяващо се от съвкупността допълнително обстоятелство, определящо за достоверни обясненията на всеки от подсъдимите Н. и Б., що се отнася до участието в реализирането му именно на подсъдимите К. и К., а именно – в този смисъл в аспекта на обясненията им, се явява и саморъчно  даденото от подс.Н. разяснение за установеният в него при задържането му в гр.Варна, пакет. В съставеният Протокол за обиск и изземване /л.86, стр.2, т.4 от досъд. п/во/, в тази му част същият посочил, че „Пакетът би трябвало да съдържа документи и пари, получих го….непознат мъж и трябваше да го предам в офис на шефовете ми“ Последните без съмнение въз оснава на  обясненията и на двамата подсъдими, били именно подсъдимите К. и К., освен което това разяснение от страна на подсъдимия Н. се потвърждава изрично и от съдържанието на разговор между същите /протокол на л.***- 150, класиф. том СД **-**А/ - ….“Взима нещата, взима нещата и отива към „Гранд мол“, …..Там ще погледа малко магазини там десет – петнайсет минути, след това идва в кантората“. Освен това, соченото от подсъдимите, дали обяснения по същество в частта за участието с конкретните на подс.К. в реализиране на деянията, освен чрез съпоставката и идентичността за елементи, по които дават информация, се установяват за достоверни и посредством обективиращите разговорите при процесните събития между подсъдимите, данни за тях в разпечатките относими за първото по време деяние, а за второто по време деяние и в резултат на ползваният способ за събиране на доказателства - СРС, коментирани в значимите им части на съответни места в този анализ.

Тук съдът намира за необходимо да подчертае, че за който и да е от подсъдимите, в това число и за подс.К., доказателствените източници, от които следва тяхната процесната деятелност и съответно доказаността й, не следват само от доказателствените данни, събрани чрез ползваните оп оношщение на второто по време деяние специални разузнавателни средства, а от комплекса от обстоятелства и факти, установяващи се от такива данни, гласни доказателства /коментираните обяснения на петима от подсъдимите, показания на сдвидетели/, както и писмени доказателства /различните цитирани в конкретен смисъл протоколи, обективиращи действия по разследването, справки, вкл. и тези от мобилни оператори и други/, а и от оценката на тези източници при съпоставянето им. Поради това, категорично присъдата отговоря на изискването по чл.177, ал.1 от НПК, за всеки от шестимата подсъдими.

Или установява се от обясненията на всеки от подсъдимите К., И., Г., Н. и Б., а особено подробно и за всеки от основните елементи от фактологията по извършените деяния, в обясненията на подс.К., конкретния принос и действия вкл. и на подс.К. в реализирането им. От фактическа страна, действията на всеки от подсъдимите в продължение на целият период от време, в който се поместват квалифицираните от правна страна последователно извършени измама и изнудване, не следва да се разглеждат изолирано. На практика  втората по време деятелност е обусловена от успешността на предходната за лицата, участвали в нея и липсват и минимални данни в съвкупността за каквато и да е отлика по отношение участващите лица в реализирането й, в сравнение с тези, участвали и по първата. Налице са само такива, достатъчно категорично според съда, за авторството със съответния принос, визиран във фактичаската обстановка по-горе, за всеки от подсъдимите. Обясненията на всеки от подсъдимите К., И., Г., Н. и Б., в частта им съдържаща доказателствена информация за личната съпричастност и конкретни действия на подс.К. във всяко от определените от правна страна две деяния в процесните периоди от време, за множество елементи от фактологията, освен чрез съответствието между самите обяснения на подсъдимите /в частта им, в която всеки от тях за определен момент изрично сочи подс.К. в участнк на реализиране на деянията/, се потвърждават и чрез други доказателствени източници. Преди посочване и на други конкретни такива случай, съдът отчита, че за обясненията на които и да е от подсъдимите К., И., Г., Н. и Б. липсва и минимално съмнение за недостоверност в частта им, в която наред със собственото си поведение, сочат като участник и подс.К. в извършваното деяние, с установените и описани във фактологията действия. Липсват и минимални данни, които да обуславят евентуално съмнение, за излагане на обстоятелства по този въпрос, различни от реално настъпилите. В частност, за дадените в противен смисъл от подс.К. за кратък момент в хода на досъдебното производство  /тези отразени на л.59, т.2 от досъд. п/во/ и съдържанието им, призвано да отрече участието на К. в деянията, първият дава логично обяснение, отново категорични последващи такива, потвърждаващи обстоятелствените в противен смисъл, като последните са подкрепени по отношени авторството и на подс.К. категорично от останалите, обсъждани доказателствени източници. Поради това, в случая участието на подсъдимия К. в извършването на процесните деяния, не остава установено единствено с източник обясненията на останалите подсъдими /което би предпоставило т.нар. в съдебната практика „уговор“ и недостатъчност на обвинителните доказателства/, а и от множество допълнителни източници от съвкупността, стоящи в съответствие с, и по този начин потвърждаващи тези гласни доказателства, а и самостоятелно обективиращи участието и на този подсъдим, именно по начина, конкретизиран в обстановката.

Като обстоятелства, свидетелстващи за авторството на подсъдимия К. в процесната деятелност, с конкретиката визирана във фактологията обстановка, съдът отчита и комплекса от установените от съвкупността ползвани телефони, факта на конкретно ползвани такива именно от подс.К., адресатите, с които същият чрез тях провеждал разговори, както и съдържанието на разговорите, от които се констатира, че касаят именно реализирането на тази деятелност. В значимите им съобразно всеки конкретен момент от изложенвата обстановка, съпоставени с устните гласни доказателства, съответните разговори и сами по себе си определят като адресат по тях подс.К.. Без да придава степен на важност като ги изброява, на първо място в това отношение съдът отчита доказаността на факта, че един от ползваните от подс.К. абонатни номера при телефонни разговори през процесният период от време бил абонатен номер ****/***-***. Това достатъчно ясно се доказва от комплекс от доказателствена информация, а именно: Един от мобилните телефони, иззет при претърсването в апартамента на подс.К. ***.03.2012год. бил марка ”**** ****” с намираща се в него СИМ карта на оператор Глобул, с № на картата 89**************************, с абонатен номер ****/***-***. /Протокол за претърсване и изземване на л.52-57, т.4 отдосъд. п/во, в частта му на л.53/. Факта на установяване на този абонатен номер във владението на подс.К. на **.03.2012год. обуславя ползването от същият. Освен това, тази карта поначало била регистрирана на името на майката на подс.К. /Й. Й. К./, видно от изрична справка от Глобул,  приложена на л.49, т.3 от досъд. п/во/. Роднинската връзка се изяснява без съменние посредством данни в справка за съдимост на 43, т.2 от досъд. п/во. Едновременно с това, достатъчно категорично се установява от доказателствената информация за осъществявяни  разговори, насрещни комуникатори и съдържанието на тези разговори, както и установени съобщения, получени и изпратени с ползването на картата с този абонатен номер, че ползвател в процесният период бил именно подс.К. /в елементите от значение за деятелността му по делото/, а не от майка му или друго лице. В тази насока съдът, като ясна илюстрация, че именно подс.К. ползвал този абонатен номер отчита факта, че на същата дата /**.03.2012год./, по време преди установяване в негово владение на телефона при извършеното претърсване в апартамента му, както и на предходната дата /12.03.2012год./ чрез този абонатен номер били осъществени множество разговори към абонатни номера, несъмнено установени като ползвани от подс.К.. Като се съпостани и съобрази съдържанието им /обективирано в конкретните протоколи, част от класифицирания том по делото/ и времето на извършването им, с установеното по делото посредством гласните източници за събитията по това време,  предмет на делото, достатъчно категорлично се установява, че лицето, ползвало и говорело чрез този абонатен номер с подс.К., бил именно подс.К.. Преди да се конкретизират характерните от тези разговори, следва да се отчете и, че сам по себе си факта на наличие у подс.К. на карта с този абонатен номер на датата на претърсването /**.03.2012год./, преценено с факта на провеждани същият ден, последно по време чрез този номер разговори /11, 43 часа на **.03.2012год. – л.**8 – 140, класиф. том СД **-**А /, доказва сигурно за тази дата, както и индицира сам по себе си и за предходните дати, извода, че именно подс.К. бил лицето, комуникирало чрез този абонатен номер. Съдът отчита в обсъждания смисъл установените чрез доказателснвените данни, събрани чрез ползвани СРС, разговори между абонатен номер ****/***-***  и ползания от подс.К. абонатен номер ****/***-*** на 12.03.12г. в 00,** часа /л.24, класиф. том СД **-**А/, на 12.03.12г. в 17, 27 часа /л.67 от  класиф. том СД **-**А/, на  12.03.12г. в 17, 31 часа /л.68-70 от  класиф. том СД **-**А/, на **.03.2012год. в 09,05 часа /л.97 – 99,  класиф. том СД **-**А/, , на **.03.2012год. в 09,09  и в 10,09 часа /л.100 – 119, класиф. том СД **-**А/, на **.03.2012год. в  11, 43 часа /л.**8-**9 от  класиф. том СД **-**А/.  Освен това, като допълнителен източник, че именно този телефон бил един от ползваните от подс.К. при процесните разговори, съдът отчита и изричните в този смисъл обяснения на подс.К., отразени в протокол от с.з. на 17.01.14г. /л.***2, т.3 от съд. п/во/, в които освен да честата комуникация чрез него, дава и друго логично обяснение на факта, че го е и наизустил, за да го цитира изрично.

Поначало разглеждането на хронологията на всички разговори между подсъдимите и съдържанието им, обективирани чрез доказателстевните данни, отразени в протоколите, приложени в класифицираните томове, напълно съответстват на, и потвърждават установяващата се фактология посредством гласните доказателства по делото, особено що се отнася до случилото се на датите 10.03.2012год. до **.03.2012год., за които честотата на разговорите придобива значителни размери, а освен това с приближаване към момента, в който св.П. следвало да предаде и предал носения пакет с очакваната от подсъдимите сума от 60 000 евро,  съдържанието им ставало все повече лишено от всякаква конспиративност. Последното е логична последица от развитите емоции на подсъдимите, очакващи успешност и на поредното протИ.законно сдобиване с пари.  Освен това, очевидна в протичане на тези разговори е и честата смяна от подсъдимите К. и К.  на карти /първия ползвал абонатен номер ****/***-*** и абонатен номер ****/***-***, а втория абонатен номер ****/***-*** и абонатен номер ****/***-***/, също така ползването от подс.Г. на дадената на него и подс.И. карта от подс.К. още при уговорките за реализиране на първото деяние – с абонатен номер ****/***-*** – т.нар. от Г. в обясненията му според апарата, в който била поставена - „белия телефон“.

В тази връзка, особено показателно, включително и доказващо приетото за установено по фактологията, че абонатен номер бил ползван именно от подс.К., е съдържанието на проведените разговори между тези абонатни номера в периода 10 до **.03.2012год., като контекста им и хронологията, несъмнено сочи идентичност на лицето ползващо абонатен номер ****/***-*** /установено и  въз основа на горопосоченото като К./ и абонатен номер ****/***-*** от една страна и от друга идентичност на лицето, ползващо абонатните номера ****/***-*** и ****/***-*** /несъмнено установено чрез вече обсъдените източници като подс.К./. Следва да се посочи, вкл. и в аспекта на възражение в тази насока от защитата на подс.К., съдът отбелязва, че за да достигне до извода за лицето ползвало конкретен абонатен номер за обсъждан разговор, обект на СРС, съдът не съобразява извършеното титуловане срещу съответната фраза от обективираното в протоколите съдържание на тези разговори, а от други обстоятелства, следващи от доказателсвената съвкупност, както и самото съдържание на разговорите и тяхното съпоставяне. Изцяло тази констатация е важима и се отнася и за предходните дати за осъществени телефонни контакти от подс.К. с ползваният от него номер ****/***-***  с подс.К., както и с подсъдимите И. и Г., станали обект на доказателственият способ СРС.

Например за илюстрация съдът отчита поредицата от следни обстоятелства: На 07.03.2012год. в 15, 14 часа се провел разговор между абонатни номера ****/***-***  и ****/***-***. Последния номер се ползвал от подс.И. /обсъдено изрично горе като несъмнено доказано обстоятелство/. Разговора е отразен в протокол на л.97-102, класиф. том СД **-**. Достатъчно ясно следва от него, че мъжа предлага в близките дни да се срещнат, за стиковане на нещата, и обмисляне план за действие, че предложгил това да стане петък или събота /09 или 10.03.2012год/ в гр.Шумен или гр.Варна. Също, че подс.И. обяснила, че ще бъде заедно с подс.Г.. Също така ,че мъжът поискал от подс.И. ако има актуална информация за св.П. /без съмнение от материалите по СРС, като „нашия“, „нашите“ подс.И. определяла именно св.П., съответно сем.П./, да му я предаде, на което подс.И. се съгласила. Уговорили да се чуят отново и преди срещата. Несъмнено от съдържанието му става ясно, че мъжа е в добро познаство както с подс.И. /която е наречена  няколкократно и „Д. “, както и с подс.Г., наречен от него „К.“, както и с демонстрирана загриженост за временните проблеми със здравето му/. Малко след това – в 16, 48 часа, подс.И. се обажда на подс.Г., разказва за разговора, и последния на практика предложил такава да се проведе в заведението „**** ****„ в гр.Варна /протокол на л.102 - 105, класиф. том СД **-**/. На 09.03.12г. следва разговор между подс.И. и подс.К., при който било обсъждано тръгването на подсъдимите И. и Г. към гр.Варна /л.105-108, класиф. том СД **-**/. По-късно същият ден – в **, 51 часа се провел разговор между подс.Г. и подс.К. и след това още един кратък, при които се уточнило, че първия и подс.И. са в гр.Варна и изразили уве****стта си, че „преследват обща цел” /протокол на л.144-147, както и л.155, класиф. том СД **-**/. При последните два разговора подс.К. последователно ползвал абонатните номера ****/***-*** и ****/***-***. В 15, 19 часа на 09.03.12г. се провел разговор между подс.Г. /с абон.номер ****/***-*** / и мъж, отново ползващ абонатния номер ****/***-***, при който последния показва знанието си за скорошните здравословни проблеми на подс.Г., както и уточнили осъществяването на срещата следващият ден около обяд в заведението „**** ****“ /протокол на л.163 – 164, класиф. том СД **-**/. Следва разговор, по –късно на сащата дата между подсъдимите К. и Г., при който потвърждават уговорката да се срещнат в заведението „**** ****“ /л.165-167, класиф. том СД **-**/. На следващо място съдът отчита факта на проведен разговор от подс.К. /пак с абонатен номер  и ****/***-***/ и подс.К. /с абонатен номер ****/***-***, на 10.03.2012г. в 10,42 часа /протокол на л.9 до 11, класиф. том СД **-**А/. Ползването на последния телефон от подс.К. е ясно установено по делото, по изложените горе съображения, освен което без съмнение от съдържанието следва, че обсъждат именно предстоящата малко по-късно, среща в заведението „**** ****“. Следващият кратък разговор отново между двамата, вече в 12, 37 часа /всеки от тях със същия абонатен номер- протокол на л.11 и 12, класиф. том СД **-**А/, обективира доуговарянето за общото им тръгване към мястото на срещата. По хронология следващият установяващ се факт /както от обясненията на всеки от подсъдимите К., И., Г./, така и посредством извършените видеозаписи като способ по прилаганите СРС – протоколи на л.26 до 31, класиф. том СД **-**, е осъществената между тези трима подсъдими и подс.К. среща в заведението „**** Тук“ в гр.Варна, намиращо се до Морска гара – гр.Варна. Освен от цитираните доказателствени данни, станали част от съвкупността чрез прилаганите СРС, всяко от тези обстоятелства в по-голяма степен /от обясненията на подс.К./ и в по-малка поради самата защитна теза развивава в обясненията на подсъдимите Г. и И./ се установяват и от техните обяснения, а в частта за факта на срещата – и от извършеното видеонаблюдение. Целият този комплекс, установена хронология, от последователни контакти по телефона и съдържанието на разговорите, следващата изрична информация в обяснеията им на подсъдзимите И., Г. и К., а и индиректно чрез обясненията и на подсъдимите Н. и  Б. /в които подс.К. е сочен като участник в организацията на догово****то в тези дни „пристигане на хората от Русе“, извършил и спрямо последните лични действия по инструктирането за тяхната присъща роля в успешното вземане на носените от св.П. пари, което поведение на К. предпоставя и стои в логична връзка и с предходното му поведение по осъществяване на телефонни контакти с другите подсъдими и съответно участието му в сращата в „**** ****“/ категорчно разкрива именно подс.К. за лицето, ползвало двата обсъждани абонатни номера, съответно и участвало по начина и с приноса, визирани във фактологията по-горе, в реализиране на обсъжданото по време деяние. Следва и да се обобщи относно факта на срещата на подсъдимите И., Г., К. *** на 10.03.2012год., че повода за нея и решеното при нея, с конкретиката, визирана във фактическата обстановка, се установяват категорично от обсъжданата доказателствена съвкупност, липсват и минимални данни за различни такива.

Едновременно с това, визираната част от данните, събрани чрез СРС и конкретно проявената активност и на подсъдимите И. и Г.,изразила се в провеждани разговори с подсъдимите К. и К., участието им в проведената на 10.03.2012год. среща /за същността  и смисъла пък на която и съдържанието на самия проведен разговор ясен източник са както обясненията на подс.К., така и обективността в посочения от последния смисъл, следва и от самия факт на последващите действия на всеки от тези подсъдими, установени по делото и доказващи приноса и съпричастността на всеки от тях по начина, изведен в обстановката, за успешното реализиране на деянието/ и обсдъдената по-долу активност и на тези двама подсъдими за реализиране на деянието – съдействието на подс.И. и заявяваната убеденост към подс.К. и К., за очаквана успещност на занасянето на парите от св.П. ***, а от страна на подс.Г. – приноса му за пореден контакт между подсъдимите от Варна и св.П. /разговор в заведението „****“, както и в убеждаването на св.П., че с даването и на тези искани пари, ще приключи оказваната му принуда, по време на пътуването за гр.Варна, както и явяващите се посреднически действия на подс.Г. да се стигне до предаването на парите, опровергават и изложените в различен смисъл обяснения на тези двама подсъдими. Едновременно с това, наведените твърдения в обясненията на подс.И., че причина да отидат заедно с подс.Г. на срещата в „**** ****„ е оказвана принуда и заплахи към тях от страна на подсъдимите К. и К., освен, че остават изолирани, всъщност се опровергават и от съдържанието на визираните разговори, наред със следващото от обясненията на подс.К., както и от факта на последващите действия на И. и Г., до момента на задържането им, поради което в тази им част, обясненията на последните двама се приемат от съда за неодостоверни. От тези разговори е видна активната роля именно и на подс.И. за реализиране на срещата и липсват и минимални данни за реализирането й, въпреки волята на който и да е от участинците в нея, вкл. и на подсъдимите И. и Г.. Всъщност самия факт, че се срещнали на 10.03.2012год.  четиримата подсъдими, съвкупно преценен със следващото им поведение в реализаране на дуятелността в следващите три дни, с конкретиката визирана в приетата за установена фактическата обстановка по-горе,опровергава версията на подсъдимите И. и Г., прокрадвана в обясненията им, за психологично отношение към извършваното, и установения по делото принос на всеки от тях, различнио от такива, които да обслужат задружното с останалите подсъдими реализиране на деянието, вкл. и за исканата и от тях успешност на поредно сдобиване с пари чрез осъщественото въздействие върху св.П.. Всъщност в общ подядък обясненията на подс.И. и на подс.Г. в тази им част /л.76, стр.2 и л.77, т.2 от досъд. п/во на И. и на л.89, т.2 от досъд. п/во на Г./ извън внушението за личното им субективно отношение към случващото се, сочат категорично, в съответствие и с тези на подс.К.,*** била реализирана именно да бъде обсъдено временно отлаганото от св.П. даване на исканите от тях пари в размер на 60 000 евро и да бъдат взети мерки от четиримата подсъдими за успешното получаване на тази сума. Съответно на прекият контакт на подсъдимите И. и Г. със св.П. /за разлика от действащите без такъв в раелизиране на деятелността К. и К./, последните двама очаквали и искали от И. и Г. да допринесат за успешността на тази цел. Последните и реално допринесли, като изразили очакванията си, че предстои момента, в който св.П. ще събере и предаде исканите пари, продължавайки да поддържат контакт с пострадалия в следващият период до събитията на **.03.2012год., да съдействат за потвърждаване на убеденост в него /чрез разговора в заведението „****“ чрез телефона на подс.Г. със „********а Д.“, както и по време на пътуването към гр.Варна/, че с предаването на исканите пари ще приключат заплашителните прояви насочени към него и ****** му св.С.П./, както и създавайки благопроиятни условия да настъпи исканото от подсъдимите сдобиване с още пари от св.П. (например предавайки заявеното от св.П. на 11.03.2012г., че е в готовност да даде исканите пари, както и уверяването както на подс.К. – при визирания горе разговор между тях на 07.03.2012год. в 15, 14 часа, така и подс.К.- при разговора на **.03.2012г. в **, 46 часа /л.124-127, класиф. том СД **-**/, отразен в протокол на  за очаквана успешност на предстоякщото предаване на парите, като тези прояви на подс.И. са елемент от комплекса, обусловил и реално настъпване на съставомерни вреди за св.П., в размер на носените в пакета 3000 евро.

Не следва да остане без коментар и поредното доказателство, стоящо в съответствие с, и разкриващо деятелността на подсъдимите И., Г., К. и К. и свидетелстващо допълнително приноса на всеки от тях в продължаващите усилия за получаванена исканите от св.П., и съответно че именно тази цел обуслявала провеждането на срещата на 10.03.2012год., а именно съдържанието на един от последващо проведените разговори между подсъдимите К. и К., съдържанието на който представлява една много добра илюстрация именно на задружната им дейност предмет на делото, описана във фактологията. Съдът визира този, проведен в 00,28 часа на 12.03.2012год. /отразен на л.27 до 56, класиф. том СД **-**А/. Наред с логичните вълнения на участниците в него за възможността подс.Г. да не свежда напълно намеренията си по отношение на св.П. до тях, както и само той да се възлползва от исканата от св.П. суема, в разговора си, подсъдимите К. и К., обсъждайки миналата среща в „**** ****“, както и очакваното занапред, несъмнено коментират втората по време деятелност спрямо П., предмет на делото, като  въпреки старанието за прикритост, точно в разбирем и свързващ точно спрямо установеното от фактическа страна по зелото начин, споменават имената на част от останалите им съратници, както и това на св.П., а и очакваното „събиране на нещата от нашия чавек и че вече искал да ги дава нещата“. Последното, съобразено и с ползваните определения при множеството останали разговори между подсъдимите, както и следващо от контекста на ползването им в разглеждания разговор, става ясно, че се отнасяло именно за исканите от св.П. пари, както и установеното като фактология, вкл. и въз основа обясненията на подсъдимите И. и Г., както и показанията на св.П. и св.П., индиректно и от тези на св.П., че по време преди провеждане на този разговор, се провела срещата в заведението „****“ в гр.Русе, при която св.П. заявил на подсъдимите И. и Г. именно, че събрал искантите пари и готовността да ги даде на „********ите“ от Варна. В частност, самоличността на самите комуникиращи лица при този разговор /извън доказаността, че именно К. и К. били ползватели на тези абонатни номера при процесните събития/ се изяснява и от самия факт, че споменават и имената си /“…Б.К.“…- л.48 и …“Все едно на тебе да ти каже: Абе К., внимавай..“- л.51, последвано от одобрителния отговор на лицето, говорещо с абонатния номер ****/***-***. Изключително показателно за задружното реализиране на целеното от подсъдимите за сдобиване с исканите пари от св.П., е и частта от разговора, отразена на л.32 – 34, както и на л.*** – средна част, в частта, изхождаща от подс.К. за „най-вероятното вземане на нещата“ и относно П. за „преписки – мреписки“ /класифициран  том СД **-**А/.

Допълнително, освен изложеното по-горе, за да приеме за доказан факта, че подс.К. ползвал и съответно осъществявал по време на процесните деяния разговори с абонатни номера ****/****-*** и ****/***-***, и поради това да ползва и доказателствена информация, събрана по делото за тях /както чрез СРС, така и явната от справките на мобилни оператори/, като част от доказателствената маса, доказваща приноса му в деянията, съдът взема предвид и множество други обстоятелства. Например такова е факта, че в указателя на посочения телефон ”**** ****”, установен в апартамента на подс.К. на **.03.2012год. е наличен запис за един от най-често използваните от подс.К. абонатни номера по време на двете деяния „k., **********“ /извод на техническа експертиза на л.26, стр.2 – горна част, т.7 от досъд. п/во/. В същият указател се съдържа и друг запис за ползван телефон от подс.К. …..106 – начална част – л.26, т.7 от досъд. п/во. На следващо място – в изводите на техническата експертиза № 436, в частта й на л.40 до 48, т.7 от досъд. п/во/ е видно съдържанието на записаните изходящи съобщения, извършени от един от телефоните, иззет от подс.К. в хотелската стая в гр.София на **.03.2012год. /марка „***“, модел ****/, като освен началното съдържание, разкриващо настъпилата паника в минутите на реализираните арести, което състояние съдът е визирал и по-долу обсъждайки съдържанието и на класифицираните материали, конкретно на л.47, стр.2, т.7 от досъд. п/во е налице изпратено на **.02.2012год. в 15, 15 часа съобщение от подс.К., до абонатен номер ****/******* със съдържание ясно звързващ като ползвател, като състояние по него време, подс.К. с абонатен номер ****/***-***. На следващо място – доста обилна по съдържание индиция, че последния номер бил ползван именно от подс.К. по време на процесните деяния, е и съдържанието на неприети, входящи и изходяши повиквания отново за установеният в апартамента му телефон ”**** ****” /изводи същата експертиза на л.73 до 76, т.7 от досъд. п/во/. Налице са множество неприети повиквания през месец февруари и март 2012год., от подс.К. /с абон-.номер….***/ към този абонатен номер, както и множество приети входящи и изходящи повиквания, с особена честота именно на датите, предхождащи **.03.2012год. Освен това, налице са и входящи повиквания към намерения в дома на К. телефон, от подс.К.Г. /л.75, т.7 от досъд. п/во - трети и четвърти ред отгоре – надолу и множество такива на л.76, т.7, долу /последния с абонатен номер ****/***-*** края на м.февруари и началото на месец март 2012год., вкл. и на 10.03.2012год. в **, 19 часа, на която дата и по което време се състояла и срещата между продсъдимите К. и К., И. и Г. в заведението „**** ****“ в гр.Варна. /първи ред вдясно горе на л.76, т.7 от досъд. п/во/. Тези разговори по идентичен начин като коминукатори време на извършване, са отразени изрично и в детайлна справка от Мобилтел на л.12 до 25, т.3 от досъд. п/во. Налице са и и множество изходящи повиквания от телефона”**** ****” и към ползнаия от подс.И.Б. абонатен номер /****/***-*** – установен в него при задържането му/. Те са отразени на л.76, т.7, долна част вляво, както и на л.74, т.7 от досъд. п/во средна част вляво и се установява голяма честота на различни периоди, попадащи в процесните, особено на датите 12 и **.03.2012год. Или установява се, че чрез този абонатен номер се осъществявал в процесните периоди и особено по време на същностни моменти по реализирането им, съобразно фактологията, било комуникирано с трима от останалите подсъдими – К., Б. и Г., което обективира и подкрепя гласната доказателствена съвкупност, съдържаща информация за активната роля на подс.К. в реализиране на деянията, установена по идентичен начин, но включително и за съдържанието на разговорите, а и по отношение използването и на друг абонатен номер от подс.К. /****/***-***/, чрез доказателствената информация, събрана по делото чрез прилагне на СРС, обсъждана до момента и надолу в мотивите. Освен това, самата наситеност на тези разговори, особено в края на м.февруари /като от съвкупността следва, че активно се обсъждал между подсъдимите начина, по който да се доведе до успешност и второто сдобиване с пари от св.П., както и първите дни на март, както и от 10 до **.03.2012год., когато се реализирал искания резултат от изнудването, свидетелства в аспекта например на явяващите се най-обективни обяснения на подс.К. в цялост, както и Н. и Б. по отношение на последните дати, че тези разговори не се отнасяли за метереологичните условия в Русе и Варна или други подобни общи теми, а били именно в реализиране на намисленото и осъществявано от подсъдимите деяние, предмет на делото. Вече категорично този извод следва и при констатациите, направени до тук по отношение на всички несъмнено установяващи се обстоятелства при осъществяването им, и съответно за значими моменти от деятелността, както и в продължаващият долу анализ, за пълно съвпадение по отношение времето на тяхното извършване и за тези предмет на СРС и тяхно съдържание, и соченото за повода за тях в гласната доказателствена съвкупност, в съответната й част. Това изцяло се отнася и за ползваните и други комуникатори /други абонатни номера от всеки от съответните подсъдими, така както са отчетени в обстановката по-горе/, по време на реализиране на деянията. Също така, като елемент от съвкупността, потвърждаващ, че лицето, ползващо абонатен номер в процесното време бил именно подс.К., съдът отчита и съответствието между обясненията на подс.И., в частта, в която същата сочи за провеждане на телефонен разговор с К. на 07.03.2012год. (обясн. на подс.И. на л.76, стр.2 – горна част, т.2 от досъд. п/во) и факта, че на тази дата, с нея бил проведен разговор с именно соченото в обясненията й съдържание, с именно този абонатен номер (данни в протокол на л.97 до 102, класиф. том СД **-**).

Както бе посочено в мотивите по-горе от и в тяхно продължение /л.87 до л.89/, съдът констатира и обстоятелство, даващо едновременно напълно логично обяснение за наличието на единият от двата установени мобилни телефона на етажната площадка, на която се намирал апартамента на подс.К. *** /“****„****» модел ***, с фабр. № *************/, както и съпричастността на подс.К. към реализиране на второто деяние, що се отнася и до изпълнението му, свързано с изпращане на визираното по обнвинението SMS съобщение до телефона на св.С.П. на 03.03.2012год. в 12, 05 часа с посоченото във фактологията съдържание, а именно: Съответствието между гласните доказателства, че именно подс.К. бил инициатор на изпращането на това съобщение /изрично сочено в обясненията на подс.К./, както и обуславящият истинността конкретно и на тази част от обясненията на последния подсъдим факт, че именно телефона, чрез което било изпратено това съобщение е намерен на място, несъмнено определящо именно подс.К. за негов реален владелец към момента на установяването му на етажната площадка и поради установеното и от самото съдържание на данните в телефона – и за предходното време, в периода на осъществяване на деянията. Съгласно изводите на Техническа експертиза № 304, в частта й за телефона “****“, модел ***, с фабр. № *************,  отразени на л.51, т.7 от досъд п/во, именно от този телефон на 03.03.2012год. в 12, 05 часа било изпратено съобщението със съдържание „П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър“ на телефона на св.С.П. /****/***-***/. Очевидно също и от комуникаторите по останалите съобщения, този телефон бил използван и за изпращане на съобщения именно в контекста на второто по време деяние, предвид наличието на такива до телефона на подс.И. /…***/,на подс.Г. /…***/, както и до този, ползван от „********а Г.В.“ /…***/. Показателно е също така и изпратеното до абонатен номер ****/***-*** /дадена по рано от подс.К. на подсъдимите И. и Г. карта, т.нар.“бял телефон“ от последния в обясненията му, която била установена в него при задържането му на **.0312г. в гр.Варна/ съобщение, представляващо номера на „********а Г.В./. На практика факта на установяване на този телефон в място, сочещо владението му от подс.К., индицира достоверността на обясненията на подс.К. за приноса на подс.К. за изпращане на съдържащото се в него съобщение до св.С.П., по приетия за установен във фактологията, начин. 

Като обстоятелство, следващо от доказателсвената съвкупност, допълнително свидетелсващо за участието на подсъдимия К. във второто по време деяние и конкретно стоящо в съответствие с установеното за събитията на **.03.12г. посредством обясненията на подсъдимите К., Н. и Б. конкретно за уговаряната и проведена среща на последните двама с подс.К. в бар“Дъ Колидж“ /фактология на л.32 и 33 от мотивите/, съдът отчита и конкретна част от съдържанието на проведен разговор между подсъдимите К. и Н. /всеки от тях с абон. номера, установени в тяхно владение по-късно през деня при задържането им/. Визира този проведен в 10, 27 часа /обективиран в протокол на л.120 и 121, класиф. том СД **-** А. В него подс.К. обяснява на подс.Н., че „К. ще се обади да го викне после“…., след което обсъждат и задача на подс.Н. свързана с една флашка, която да бъде изпратена на подс.К. в гр.София /в конкретна част от обясненията си в съдебното следствие подс.К. пояснява последното/. Посочването на името „К.“ и свързването му с предстоящо негово действие спрямо подс.Н. на **.03.2012год., съвкупно обсъдено с обясненията на подсъдимите К., Н. и Б., и факта, както на реално случила се такава активност на подс.К., също установена от този гласен материал /проведената среща на подсъдимите К., Н. и Б. в бар „Дъ Колидж“ около**, 30 часа на същата дата, достатъчно категорично доказват, че именно подс.К. бил лицето, провело инструктажя на последните двама, за действията, които всеки от тях следвало да реализира /и на практика реализирали/, спрямо идващите „хора от Русе“, заедно с подс.Г., с конкретиката, визирана във фактическата обстановка. В същата са описани по хронология основните моменти от разговорите между подсъдимите К., К., Н. и Б. за този времеви период от случилото се на **.03.2012год. /л.31 - 33 от мотивите, с посочване на хронологията им, отразена в конкретни протоколи от класиф. том СД **-** А /, и самата логична последователност – всеки следващ разговор се явява последица от предходен, факта на установеност ползването на съответните абонатни номера от всеки от съответните подсъдими, и съдържанието на тези разговори, стоящо в пълно съответствие с посоченото в гласните доказателствени източници /обясненията на К., Н. и Б./, едновременно свидетелства за реалното участие в събитията на всеки от подсъдимите К., К., Н. и Б.  и конкретните им прояви. 

В допълнение, изключително подробна и съответстваща в разбираемо по общата, но засягаща основните елементи гласни доказателствени източници /обясненията на подсъмимите Н., Б., Г., К., за случилото се в няколкото часа, предхождащи предаването на парите от св.П. на **.03.2012год. и последвалото задържане на подсъдимите, с визираната по фактите хронология, е и доказателствената информация, разкриваща проведени разговори между шестимата подсъдими, и тяхното съдържание. Тази информация, освен, че е допълнение доказващо установеното за действията на всеки от шестимата подсъдими от останалите гласни доказателства /вкл. и в частта за възприетите такива от свидетелите П., П. и възпроизведени като узнати от св.П./, свидетелства и за психологично отношение на всеки от тях към личните му и на останалите подсъдими прояви именно от вида на изискваното съставомерно, и оправергава противно наведеното в част от тези обяснения. Като се започне например от момента на предходнопосоченият разговор мeжду подсъдимите К. и Н., характерни са последвалият разговор /в 10, 32 часа/ между подс.К. и подс.Г. преди тръгването на последния със св.П. ***, при който обсъдили мястото и начина на предаване на парите, които са искани от св.П., да бъдат предпазливи за следене от полиция, че ще поддържат връзка  и при пътуването /прот. на л.120 – 126, от класиф. том СД **-** А/.   Последвало обаждане и от подс.К. към подс.Г. /прот. на л.218 – 219  от класиф. том СД **-**/, в който първия искал да е наясно с очакваното време на пристигане в гр.Варна на вече пътуващите св.П. и подс.Г.. Минути по – късно, проследвало обаждане от подс.К. съм подс.И. /в **,46 часа – прот. на л.124 до 127, класиф. том СД **-**/ при което освен, че потвърдила тръгването на подс. Г. и св.П. ***, подс.И. изразила преценката си, следваща от проведената предходния ден среща със св.П. /в заведението „****“, когато св.П. разговорял със „********а Д.“ чрез даденият му за целта мобилен телефон от подс.Г./, че не би следвало да има проблем и не се съмнява и в подс.Г.. Също така, изразила знаннието и увереността си, че няма да бъдат следени и разкрити – той като „ще проверят там нещата, ще закачат опашка..“.

Освен това, в този разговор в частност се установява и една характерна информация, подадена от подс.И. към подс.К., сама по себе си представляваща поредна индиция за съпричастността й към целеното и реализирано на този ден протИ.законно сдобиване с пари от св.П., както и в субективно отношение към предпоставящото го изнудване, опровергаващи противните твърдения на подс.И. в обясненията й. Съдът визира  факта, че подс.И. уверявала подс.К., че не би следвало да има „нарежданки“, както и мотивира тази уве****ст, че узнала от св.П. предходния ден….“Че там единият имот го е шътнал“….Несъмнено имала предвид казаното от св.П., предвид изрично соченото от последния в показанията му, следващо и от обясн. на подс.Г., че именно предходния ден, при срещата в „****“, твърдял пред тях, че е продал един имот, за да отпаднат евентуални съмнения у подсъдимите И. и Г., че за разлика от предходните дни, към 12.03.2012год. вече разполага с възможността да плати исканата му сума от 60 000 евро. Видно е от съдържанието на тази част от разговора, че именно това карало подс.И. да се самоуспокоява взаимно с подс.К., което както и ясно изразените опасения и на двамата за възможност да бъдат разкрити /съответно ясно съзнаваната от всеки от тях протИ.правност/ илюстрира психологично отношение на двамата подсъдими към предстоящото предаване на парите от св.П., както и към предхождащите действия спрямо него, изключващо твъряното конкретно от подс.И., че поведението й по отношение на това деяние, не било  проявление за постигане на желаното от подсъдимите поредно сдобиване с пари от св.П., а представлявало някаква самарянска дейност (заключителна част на обясненията на подс.И. – л.77, т.2 от досъд. п/во). Още по-малко за достоверно, може да се приеме и заявяното от същата, че се отказала да участва и се дръпнала, разбирайки, че нещата не стоят така. Всъщност от съдържанието на доказатвената съвкупност /вкл. и от обясн. на подс.И., в частта им за самото й поведение в елементите за които дава информация/, липсва съмнение, че била напълно наясно с всички обстоятелства, обусловили и довели до даването на пари в размер на 200000 лева в първия времеви период и искането /на 18 и 19.02.2012год/ и предаване на пакет, в който подсъдимите целяли и очаквали да има 60 000 евро на **.03.2012год. Липсва и съмнение, че общото с другите подсъдмит постигане  на този разултат било и нейна цел. Също така, разговорите на подс.И. с подс.К. и подс.К. /визирани горе, в периода/ в предходните дни, исканата от  тях и давана от подс.И. информация за св.П., също и проявената инициативност и съдействие на същата за провеждане и на срещата на 10.03.2012год. на четиримата подсъдими, нейната активност след като се завърнала в РБ, също така и подаваната към подсъдимите К. и К. информация за очакването й парите да бъдат предадени и за липсата на основание да се съмняват както в св.П., така  и в подс.Г. биха компрометирали успешността на целта им, по време, непосредствено предхождащо самото предаване на парите, опровергава твърдението на подс.И., че по някакъв начин се отказала и не върши необходимото, то да стане факт.

Тук следва да се посочи, че доколкото въз основа на обясненията на подсъдимите И. и Г., както и съдържанието на установените, чрез ползваните СРС, разговори между тях, както и между всеки от тях и подсъдимите К. и К., и разговори между последните двама, в които изразявали опасенията си да не бъдат излъгани от съучастниците си от Русе, се установява протичането по време на второто деяние на определено неразбирателство между подсъдимите И. и Г., то същото имало временен характер, и самите им ясно обективирани чрез доказателствената сувкупност действия, с които допринесли за настъпване целеното незаконно обогатяване /което обусловило причиняване на съставомерни вреди за св.П./, са юлюстрация, че не довело до отпадане, нито променило психологичното им отношение към извършеното и факта на улесняване на извършването на деянието.

В продължение за илюстративната доказателствена стойност на провежданите между подсъдимите разговори, както и на конкретните прояви на подс.Г. по време на пътуването със св.П. *** последните три-четири часа до момента на задържането на подс.Н. с носеният пакет, предаден му от св.П., съдът отбелязва на следващо място факта, че подс.Г. уверявал св.П., че предстоящото даване на пари щяло да е последно, да не се притеснява повече за ****** си, че познава добре ********о Л. Д. и същият ще му свърши работа. Както бе посочено и при явяващите се несъмнени обстоятелства, източник за това са не само показанията на св.П., а и обективирането на това съдържание по идентичен начин посредством извършеният звукозапис, като способ по прилагани СРС/протокол  на л.55-57, класиф. том СД **-**/. Ясно е, че подс.Г. в пълнота съзнавал обективното несъществуване на лицето „Л. Д.““, че за такъв именно с оглед постигане на целената принуда спрямо св.П., се представял обаждащият се чрез телефона с обонатен номер ****/****** подс.К. /това следва както от обястненията на останалите подсъдими, така и напимер от факта, че още по време, следващо с малко първоначалното обаждане на подс.К. до св.П. от този абонатен номер, представяйки се за ********а Д., подс.Г. чрез своя обонотен номер…..*** многократно се свързнал към и разговорял със същият абонатен номер….*** – с подс.К./. Показателнен за същото е факта, че обаждането от подс.Г. в 17, 40 часа /за което същият отново дава категорични обяснения/ към подс.К. на 12.03.2012г., докато при него бил св.П. и съответно предал на последния телефона, уверявайки го, че разговаря с „г -н.Д.“, подс.Г. извършил обаждайки се именно на подс.К. – на един от често ползваните от него абонатни номера – ****/***-***, от намиращият се в него телефон с абонатен номер ****/***.-***, даден  на него и подс.И. от подс.К. за свръзване помежду им при реализиране на първото деяние спрямо П.. Тези действия на подс.Г. категорично сочат съзнаването на всички обстоятелства, свързани с неправомерното въздействие, осъществявано върху св.П., че с тях допринася за успешността на това въздействие, съответно вършел го в унисон и съдружие с всеки от останалите подсъдими.

Като част от поредица действия, със сигурност определящи активната роля и приноса на подс.Г. конкретно за достигане на исканите от  св.П. пари до негово и на подсъдимите К., К. и И. владение, чрез предаване им на подс.Н. и Б., съдът отчита и факта, че изиграл и пролята на „посредник“ /както това сторил и многократно по-рано съобразно фактологията/ между „********от Варна“ и носещият парите с.П., приемайки информация при няколкото разговора с подс.К. при самото влизане в района на града за точното място, където „********“ указват къде да бъдат предадени парите, как да стане това – да изчакат на пристанището, където ще дойде таксиметров автомобил, с него да отидат до друго масто – „******“, че там ще ги чака представител, които ще ги познае и н.н. /посочено основно във фактологията/, и предал тази информация на св.П., а след предаването когато всичко това станало факт, се обадил на подс.К. и го уведомил за свършената работа, с което несъмнено допринесъл за  успешното реализиране на целеното от подсъдимите предаване на  исканите и очаквани от подс.П. 60 000 евро.

За да приеме за установено посоченото по фактологията, че именно подс.К. бил лицето, преставило се за „********а Г.В.“ извършило обаждането към св.П.П. на 18.02.2012год., след което и приел обратното обаждане от страна на същия, както и последвалото обаждане от св.П., както и се обадил и на св.В.П., при които се преставял за „********а Г.В.“ и заявил всички обстоятелства, по начина визиран във фактическата обстановка, съдът съобразява комплекс от доказателства, разкриващи това по категоричен начин. На първо място взема предвид обясненията на подс.К. в тази им част /л.57, т.2 от досъд. п/во/, потвърдени и в съдебно заседание, Достоверността на обясненията на подсъдимия К. в цялост в тази им част, вкл. и относно участието на подс.К., следва от съпоставянето им за последователно извършваните действия и телефонни обаждания, и установяването им в точно такъв порядък в приложената на л.4 и 5, т.3 от досъд. п/во, справка от „Глобул“. Данните в нея, отразяващи време на обаждания, ползвани абонатни номера и последоватетелност на тези обаждания, на практика представляват илюстрация на установяващата се посредством показанията на св.П., на св.П., на св.П., както и обясненията на подс.К. и от тези на подс.И., макар и последните очевидно да спестяват някои елементи от фактологията. Без съмнение следва, че първите по време контакти между телефона на св.П. /…426/ и този, чрез който му се обадил „********а Г.В.“, фигурират като информация в повдигнатите два реда на л.5 от цитиранета справка. Това следва не само от факта на отбелязването им, а и от пълното съвпадение на данните за последващите разговори и комуникатори с тези, следващи от гласната доказателствена съвкупност по делото, даваща ясна информация в тази насока. Видна е цялата хронология, така както е установена от тази съвкупност, въз основа на което, а допълнително и от изрично заявеното от св.П., св.П. и св.П. /сочат изрично абонатния номер, от които им звъняно, и на които те звъняли, лицето, представящо се за „Г.В./, че лицето ползвал абонатния номер ****/***-***, и съответно на соченото от К., и на обичайното пребиваване на подс.К., ползващият го по това време се намирал в конкретен район на гр.Варна. Индентично, изрично соченото от подс.К., че именно подс.К. се представял за „********а Г.В.“ следва и от факта, че между същият абонатен номер и несъмнено дадения по – рано при уговорката за реализране на измамата и ползван от подсъдимите И. и Г. абонатен номер ****/***-*** именно за връзка на тези подсъдими с подсъдимите К. и К., били провеждани многократно разговори в периода 02.02.12г. – 18.02.12г., както и на последната дата, в пълнота разкриващо и фактологията в тази част, факта на многократно свързване на подс.И. с този телефон, и чрез обичайно ползвания от нея абонатен номер ****/***-***. Наред с това, допълнително се индицира и факта на свързване, макар и на по-ранна дата – 27.01.2012го. в 17, 09 часа – л.4, т.3 от досъд. п/во, между телефон  ****/***-*** и подс.К. /с абон.номер  ****/***-***/ - в 17, 09 часа, което сочи, че ползвател на първия бил именно подс.К., съответно на което и за връзка с него подсъдимите от Русе ползвали даденият им за целта абонатен номер ****/***-***. На следващо място, макар и да твърди, че узнал това от подс.И. едва след като последната донесла пари в домът им на 19.02.2012год. /“мислел, че 200 хиляди лева вече били дадени“/, като последното само по себе си се опровергава от установеното по делото, коментирано за подс.Г. по –долу, в обясненията си същият изрично сочи знанието си, че и подс.К.  бил едно от лицата представило се за ******** при осъществяване на първото деяние, а второто – подс.К. /обясн. на л.88, стр.2, т.2 от досъд. п/во/. Последното поначало стои в съответствие и със соченото от подс.К., а и установено и от други доказателствени източници, визирани в частта на мотивите за несъмненоустановения факт, че К. от своя страна влязъл в ролята на и се представял за „********а Д.“, както е конкретизирано и в гореизложената фактическа обстановка.

Както бе посочено, съдът не приема за достоверна и отхвърля частта от обясненията на всеки от подсъдимите И. и Г., в която навеждат твърдения за несъпричастност конкретно към извършената измама спрямо св.П.. Освен вече посочените аргументи дотук, отнасящи се за конкретна част от обясненията им в този смисъл, съдът съобразява и следото: На първо място съобразява, че подсъдимите И. и Г. в обясненията си, неотричайки участието си в някой от основните моменти по фактологията в тази й част, първата в по-голяма степен /което е и разбираемо в аспекта на защитнита теза на всеки о тях, предвид и без това достатъчно обилна доказателствена информация, разкриваща тези им действия/, навеждат твърдения, в насока да се изключи съставомерно отношение към извършваното /основно подс.И./, както и почти напълно за реализиарне и на действия, свързани от обективна страна с реализиарне на измамата, съответно и липса на съставомерно отношение /подс.Г./. Конкретно  според подс.И. извършила всички описанив самите й обяснения действия, на 18 и 19.02.2012год., с идеята да помогне на свидетелите П. и П., и възприела, че дадените за нея и подс.Г. пари в размер над 50 000 лева на 18.02.2012год. „представлявали някаква комисионна за услугата“ /обясн. на л.75, стр.2, т.2 от досъд. п/во/. Като се разгледат обясненията й, следва да се приеме, че т.нар „услуга“ се състояла в предложеното от нея и подс.Г. да съдействат на св.П., във връзка със появилият се за тях проблем, в резултат обажданията на „********а Г.В.“ на 18.02.12г. – предложила да се свържат с подс.К. и той да направи връзка с някой, който познава този дежурен ******** и да разберат точно за какво става на въпрос /л.74, стр.2, т.2 от досъд. п/во/. Конкретно подс.Г., в значително по-пестеливите си обяснения по фактите, твърди, че с действията си, помогнал на своя приятел св.П., без да го прави с користна цел и не очаквал пари за своята помощ, изразила се единствено в обаждане което направил от т.нар „бял телефон“ с дадена от подс.К. карта, до подс.К., във времето, когато подсъдимите И., Г. и свидетелите П. се намирали в магазина на последните в гр.Русе на 18.02.12г. При тези основни рамки на тезите на подсъдимите И. и Г., за да приеме тях и обслужващите ги обяснения за недостоверни, съдът отчита факта на категоричното им компрометиране посредством останалата част от доказателствената съвкупност, включително и от самите конкретни действия от всеки от тях преди, както и по време на самото реализиране на деянието. На практика установената от съвкупността подготвителна дейност за извършване на измама спрямо св.П. /с начало срещата, осъществена от подсъдимите И., Г. и К. ***, след което и срещата на тримата вече и с подс.К. в заведението „Хепи“ до гр.Шумен/, и последвалите действия на всеки от подсъдимите И. и Г. /описани подробно на л.12 до ** от мотивите/ на 18 и 19.02.2012год. спрямо св.П.П. и св.В.П., разкриват толкова категорично взаимодействие и стиковане на деятелността на всеки от подсъдимите, и последователно изпълнеиие на измислената схема за въвеждане и поддържане в съзнанието на св.П. на процесните несъществуващи обстоятелства, които да го мотивират към разпореждане с пари, за постигане на облага за подсъдимите, че изключва незнание на обстоятелствата и несъзнавано участие на който и да е от тях в реализирането на деянието. Всички установени по делото действия на подсъдимите Г. и И. всъщност свидетелстват, че обслужвали реализирането именно на замислената престъпна деятелност, а не и случайност на ситуацията и инициативност, в резултат на реална загриженост за наличния „проблем“ за сем. П.. Установява се пълно съответствие между описаният основно в обясненията на подсК., замисъл за начина на реализиране на деянието, конкретната роля и принос, който следвало да имат подс.И. и Г. и особено първата, за създаване на условия и достигане на невярните представи, с което и поддържането им у св.П. и установеното по фактите, за лицата, реално извършили именно действията, създали и поддържали невярни представи в свидетеля на 18 и 19.02.2012г., които и го мотивирали да се разпореди с пари. В този смисъл, в потвърдждение на ролята на подс.И. да сигнализира за удобният момент, в който следвало да започне въздействието върху св.П. от подсъдимите К. и К., е факта на обаждането на същата /от абон. номер …*** към абонатен номер ****/***-*** непосредствено преди първото по време обаждане към св.П. от „********а В.“ на 18.02.2012г., /справка на л.5, т.3 от досъд. п/во – разговор в **,02 часа/. Последвал и втори разговор между същите абонатни номера – в 14, 25 часа. Обстоятелство, което разгледано и изолирано, опровергава заявеното от подсъдимата И. в обясненията й, че не съзнавала и реално не участвала в реализиране на намислената престъпна схема, и съотвено за нереалността на насрещно обаждалият се по-късно „******** Г.В.“, е факта, че тези телефонни разговори били проведени от нея именно  с абонатния номер ****/***-***,  с който номер, подс.К. инициирал обаждане и се представил в следващ момент, последователно на св.П., на св.П. и на св.П. като „********а Г.В.“. Наред с това, чрез своя абонатен номер …***, а и чрез т.нар.“бял телефон“с абон. номер ….*** /за който подс.К. е категоричен и е обсъдено като несъмнено доказващо се обстоятелство по делото, бил даден на подсъдимите И. и Г. именно за връзка с подс.К. и К./, подс.И. многократно се свързвала с ползвания от „********а Г.В.“ абонатен номер ****/***-*** и преди процесните дати, вкл. и по време на пътуването и действиеята й в гр.Варна на същите, както и многократно след тях, което достатъчно ясно се вижда от справките на л.4 и 4, както на л.38 до 40, т.3 от досъд. п/во/. Това ясно свидетелства, че към момента, предхождащ обажданията на „********а Г.В.“ към свидетелите П., подс.И. била напълно наясно за подготвяната инсценировка и с действията си на 18 и 19.02.2012год. всъщност активно участвала  в желаното въвеждане и поддържане на св.П. в заблуждението, което да го мотивира за разпореждането с пари. Напълно съгласувани с реализацията на деянието, с действията на подс.И. се явяват и действията на подс.Г., чието съдействие във връзка с познанството му с бившия „**** ******** на Варна Л. Д.“ както категорично сочет св.П. и П., било предложено именно от подс.И. и определя за недостоверно противно твърдяното в обясненията й – че не знаела всъщност кой е „приятеля на подс.Г.“, оказващ съдействие за решаване проблема на св.П., като последното и самостоятелно се явява крайно неубедително. Ясно е, че и двамата били знаели и целели като елемент от въздействието върху пострадалия, създаване в съзнанието на убеждение, за реалност и съществуване на „Л. Д.“, знаейки, че подобно лице не съществува, както и, че доведените до съзнанието на пострадалия твърдения, че е призован от дежурен ******** и т.н. ../всички визирани в присъдата обстоятелства/, също не отговарят на реалността, а били измислени. Достатъчен в този смисъл е например изясненият от съвкупността факт,  чрез справките, отразили абонатния номер /а потвърдено и от подс.К. в обясненията му/, че подс.Г. твърдейки, че разговора с приятеля Д., в присъствието на свидетелите П. се свързал именно с подс.К. /последния ползвайки абонатен номер ****/***-***/, който бил в отредената му  роля на „********а Д.“. 

Като допълнителен белег, индиректно разкриващ за недостоверни всички наведени от подс.И. твърдения, свързани с несъзнаване на обстоятелствата по реализиращата се на практика и посредством нейните действия заблуждение и поддържането му в съзнанието на св.П., както са визирани в обстановката, съдът отчита и реакцията й, в конкретен момент  от събитието, установена от гласната съвкупност по делото. Визира момента след завръщането си със свидетелите П. ***, когато заедно с тях и св.П. се намирали в домът на П. и коментирали току-що случилите се събития, предмет на делото. Установява се, че веднага след изразената категоричност от страна на св.П. в присъстивето й, че чутото за случилото се, вкл. и от подс.И., я убеждава, че свидетелите П. са станали обект на извършена измама, подс.И. видимо се зачервила, след което измисляйки някава причина, бързо напуснала мястото. /показия на св.П. на л.125, т.4 от досъд. п/во и л.365, т.2 от съд. п/во, на св.П. – л.501, т.2 от съд. п/во и съответно в същият смисъл и тези на св.П.. Подобна реакция, обсъдена само изолирано, не би била годен белег в обсъжданата насока, но в случая намира напълно логично обяснение в съзнаваното, че участвала активно в реализиране на деянието. Наред с това, както беше изрично обсъдено по-горе, фактологията сочи, че именно тя малко по-късно информирала подс.К. за това, съответно на което пък се явява факта на обаждането на подс.К. към св.П. на 21.02.2012год. /отново като „********а Д.“ и го посъветвал да не вярва на авдокатката си и счетоводителите си, тъй като стояли в основата на „проблемите„ във връзка с който вече бил дал сумата от 200 000 лева.

Допълнителна, категорична илюстрация, че подсъдимите И. и Г. с установените точно по време на събитията, подробно описани във фактологията с техния конкретен принос, осъществявали своята предварително намислена роля в оказваното върху св.П. въздейтвие, по начина, отразен във фактическата обстановка, за постигане на целеното разпореждане от последния и получаване на имотна облага от подсъдимите, дава и факта на множеството проведени и от двамата подсъдимии и напълно съвпадащи по хронология на установяващата се цялостна картина на събитията на 18 и 19.02.2012год., разговори с всеки от подсъдимите К. и К.. Достатъчно е да се съобразят в тази насока справките на л.4 и 4, както на л.38 до 40, т.3 от досъд. п/во/.

Като доказателство, имащо индиректен характер, потвърждаващо извода, че действията на подсъдимите И. и Г., описани във фактологията отнносима към първото по време деяние, представлявали реализация на намислената в задружие със също явяващите се извършители К. и К., измама спрямо св.П. /улеснена от подсъдимите Б. и Н./, съдът отчита обстоятелствата, свързани с получените от подсъдмите И. и Г.  пари. Както бе посочено при очертаване на несъмените факти по-горе, такова е, че след като преброили общата дадена сума от св.П. и се оказало, че е точно исканата общо в размер на 200 000 лева, от тази сума подс.И. взела и занесла при подс.Г. ***, сума в размер надвишаващ 50 000 лева /доколкото този размер се сочи от подс.И./. Едновременно с това, както се твърди от поначало самостоятелно протИ.речивите обяснения на подс.К. по същия въпрос, и от в обясненията на подс.И., който и да е от тях, така и не разбрал /макар и парите да били в тяхно владение донесени от подс.И. в апартамента, в който съжителствали/, точната сума на тези пари в лева. Доколкото И. сочи, че внесла 25 000 лева от сумата по своя сметка в „Алфабанк“- Русе /установено като факт по делото и чрез други източници/, а подс.Г. сочи, че внесъл също 25 000 лева от сумата на съхранение в банкова касета в ПИБ – Русе /също като факт по делото и чрез други източници/, чрез тези доказателствени източници се установява факта, че получените от подс.И. в гр.Варна пари били поне в общ размер на 50 000 лева. На следващо място, по този въпрос източник се явяват и обясненията на подс.К. от досъдебното производство /повторени допълнително по идентичен начин в тази им част и в съдебно заседание – л.915, т.3 от съд. п/во, по негова инициатива във връзка с прочетените обяснения на подс.И. с твърдения относно размера на всеки от трите дяла/, че общата дадена от св.П. на 18 и 19.02.2012год. в гр.Варна, сума в размер на 200 000 лева, била разделена от него и подсъдимите К. и И. на три равни части, като изрично сочи полученото лично за него – 66 000 лева, полученото от подс.И. – същата сума, и в допълнение 200 лева за нейни разноски, съответно 66 000 лева получени и от подс.К.. Сочи, че парите, които взела подсъдимата И., представлявали нейният и на подс.Г. дял за успешно реализираната дейност /л.57, стр.2 от досъд. п/во/. Съдът е приел за максимално обективни и достоверни именно тези обяснения на подс.К. за взетата от подс.И. сума, при събитието на 19.02.2012год. в гр.Варна, предвид тяхната изричност в тази им част, също поради факта, че поначало стоят в съответствие и се предпоставят за обективни и предвид заявеното от подс.И., че сумата била във всеки случай повече от 50 000 лева /обясн. на л.75, стр.2, т.2 от досъд. п/во/, а също и поради максималната им логичност в контекста на установения на практика принос на всеки от подсъдимите К., К., Г. и И. за успешното им сдобиване със сумата от 200 000 лева. Освен това, напълно логична и справедлива с оглед приноса на всеки от тези подсъдими, така както е установен по делото в реализиране на тази измама, се явява преценката им, да разпределят получената сума на три равни дяла – един за К., един за К., и един – за живеещите семейно в гр.Русе И. и Г.. Именно тези подсъдими със собствената си изпълнителска дейност, били лицата реализирали значимите елементи на измамата /улеснени от организираната от  К. и К. дейност и на подсъдимите Н. и Б./, като приноса на последните бил в значително по-малък - свързан с последни по време действия за допълнително подържане на заблуждението у св.П., непосредствено преди предаване на част от сумата. Поради това, съдът приема за установен факта, че взетата от подсъдимите И. и Г. сума, от общата предадена на „********ите“ в гр.Варна от св.П. била около 67000 лева.

Самият факт, че подсъдимата Г. получила в гр.Варна, за себе си и подс.Г. тази сума пари, от току-що предадената по голяма част от общо исканата сума от св.П. /за което тя имала и активна роля – извършвайки всички действия, описани в обстановката, за да достигне успешно исканата от „********ите“ сума/, категорично свидетелства за нейното, както и на подс.Г. участие в реализирането на измамата, именно поради което и получили дължимото от незаконно придобитата сума. Особено показателни и стоящи в съответствие с този логичен извод, стоят и обясненията на подс.К., отразени на л.915, т.3 от съд. п/во.  Категорично е изключено подсъдимите И. и Г. да получат такава огромна сума, представялваща една трета от дадените от св.П. 200 000 лева, ако приноса им в събитията при реализиране на измамата, би бил само в твърдяния в обясненията на всеки от тях смисъл /подс.Г. само се обадил на подс.К. за кратко и даже не провели разговор, а подс.И. просто искала да помогне за проблема на св.П., без да съзнава и иска неправомерно въздействие върху св.П./. Получаването на тази сума всъщност свидетелства за, и потвърждава изводимото от съвкупността за самите действия на подсъдимите И. и Г., както и оценка на стойността на техните обяснения, визирани в мотивите, че те участвали в реализирането на измамата, и действията им, обективират именно психологичното отношение към извършваното и техния конкретен принос, по начина в приетата за установена фактическа обстановка.

Твърденията на подс.И., в смисъл че поначало не искала да вземе парите, както и, че не разбрала точно колко са, както и на подс.Г., че също не разбрал колко са донесените пари от подс.И. ***, са толкова несъстоятелни, че определено не могат да бъдат приети за обективни. На първо място, изключено е вменяемо и с обичаен интелект лице /каквито несъмнено били и двамата подсъдими/, владейки поради каквито и да е обстоятелства такава, включително и видимо визуално сравнително огромна сума пари, да не провери и узнае точната й стойност. Още по-малко за състоятелно може да се приеме, че подс.И. както твърди, все пак взела сумата /както сочи със сигурност по - голяма от 50 000 лева/, за да не и се скара подс.Г.. Последния от своя страна, в обясненията си по повод донасянето на парите от подс.И. ***.2012год. вечерта, след връщането й от гр.Варна, излага в последователност също така определено несъстоятелни твърдения, и то протИ.речащи сами на себе си. Първоначално твърди, че дошлата от гр.Варна подс.И. му показала сакче, за което му казала, че в  него бил хонорара за свършената работа във Варна, че внесла част от парите в банка на 20.02.2012угод., след което му дала „една найлонова чанта с омешани пари“, които подс.Г. „не пипал и не преброил“,след което я оставил, заедно с парите пак без да ги брой в банков сейф в ПИБ. Повтаря и в края на тези си обяснения, че че не знаел колко били дадените от подс.И. и оставени от него, в сейфа му пари в найлонов плик. /обясн на л.87, стр.2, т.2 от досъд. п/во/. В обясненията, дадени няколко дена по-късно, подс.Г. вече променя версията си по тези обстоятелства, в смисъл, че узнал колко е дадената му от подс.И. сума, която той внесъл в банковата си касета – сочи, че били 25 000 лева, както и вече твърди, че те били на подс.И. и той просто ги приел на съхранение в касетата си. /обясн на л.88, стр.2, т.2 от досъд. п/во/. В третите си по хронология обяснения /протокол на л.80, т.2 от досъд. п/во/, подс.Г. отново промяня твърденията си по тези обстоятелства, като вече споделя, че всъщност разбрал колко пари общо донесла подс.И. в домът им, връщайки се от гр.Варна – 25000 лева, за свършената на П. работа, като всеки от двамата получавал по 12 500лева. Също, че тези пари – 25000 подсъдимиата И. го помолила да ги прибере на съхранение в сейфа си. Настъпилата еволюция в обясненията на подс.Г. първо определя недоверието, с което следва да се подходи към частта им, нестояща в съответствие с друга изрична част от доказателствената съвкупност, по въпросите за общо донесената от подс.И. сума и съответно произхода на установените в банковата му касета 25000 лева и също 25000 лева в банковата смета на подс.И. в „Алфабанк“. Не могат да се приемат за достоверни твърденията му /отново поради това, че е вменяемо и имащо нормалния интелект лице/, че във всеки един момент от донасянето на парите от подс.И. не бил наясно именно защо й били дадени, точният им размер, както и последноизложеното във версията му при разпита на **.11.2012год. /л.80, т.2 от досъд. п/во/, че донесената от подс.И. сума била само 25 000 лева. Това твърдение се опровергава от обясненията на подс.И., която изразява сигурност, че парите били повече от 50 000 лева. В обясненията на подс.И. също се наблюдава една промяна по отношение на парите, като последното и по време изявление за произхода на предадените на разследващият орган пари в размер на 24 978 лева /внесени на 20.02.12г. 25000 лева/ от сметката й в „Алфабанк“ – Русе – че получила тази сума от подс.Г., с  която той и възстановявал някакви дадени в заем пари /пояснение в протокол за доброволно предаване на л.107, стр.2, т.4 от досъд. п/во/, стои в протИ.речие и по този се начин опровергава, както от предходно заявеното за получена във Варна сума над 50 000 лева, така и от факта, че  25-те хиляди лева внесла точно на следващият ден след събитието във Варна, а и стои в протИ.речие със самите обяснения на същата по този въпрос, отразени на л.75, стр.2, т.2 от досъд. п/во. Цялото това развитие на версиите на подсъдимите И. и Г., обективира желанието на всеки от тях да придаде несъществено и несвързано с приноса им в реализиране на измамата, значение на факта на получаване на установената по делото, значителна част от парите, с които бил ощетен пострадалия, а в последната по време – и за по-малък размер на сумата с такъв произход, които усилия обаче не внасят съмнение в достатъчно ясно установената по делото от обсъжданите източници и обстоятелства, и пресъздадена във фактологията, тяхна съставомерна деятелност.Освен това, съдът обсъжда като индиция, сочеща авторството в измамата на всеки от подсъдимите И., Г., К. и К. /за последния извършено чрез бащата на К./, самият факт на връщане на съответните суми по време на разследването, също описано във фактическата обстановка по-горе. Начинът по който това било извършено от първите трима и несъмнената установеност на техния произход /изведен по-горе за подс.И. и Г., и заявен конкретно изрично от подс.К. при предаването на суми от него/, а именно – че същите били съответна част от разпределената на 20.02.2012год. обща сума в размер на 200 000 лева, предадена от св.П. на подсъдимата И., която тя занесла на подсъдимите К. и К. на 18 и на 19.02.2012год., се явяват несъмнено установени обстоятелства от съвкупността. Установява се и факта, че освен своята получена част от общите пари в размер на 66 000 лева /видно от обясенията на подс.К., както и отразяващите това действие Протокол за доброволно предаване от 05.04.2012год. на л.111, т.4 от досъд. п/во, съдържащ и ясно пояснения на К., че това са именно от „парите получени от измама на П.П.“, съответно остатъка с протокол на л.112, т.4 от досъд. п/во, предадени от К.С., с която съжителствал, а същото сочено и в обясненията му – л.58, стр.2, т.2 от досъд. п/во/, подсъдимия К., този път чрез баща си /св.Б.К./ на 09.05.2012год. предал доброволно на разследващите органи и още 66 000 лева – с протокол за доброволно предаване на л.1**, т.4 от досъд. п/во. Св.К. се възползва от правото си да не дава показания в съдебното следствие, но посредством изричните в тази насока обяснения на подс.К. дадени на 10.08.2012год. /протокол на л.61 т.2 от досъд. п/во/, в които дава разумно обяснение както на факта на излагане на предходните по време обяснения  на 07.05.2012г. /в които развил временната теза за неучастие на подс.К., установена и анализирана по-горе като недостоверна, вкл. и въз основа на обястненията на самия К./, така и за обстоятелството, че предадените от баща му на 09.05.2012гоод пари в размер на 66 000 лева всъщност били дадени на последния за тази цел от родителите на подс.К.. Истинността на последното се установява от самата обективирана от материалите по делото хронология,  потвърждаваща обясненията на  подс.К. за лицето, по чиято воля и от чийто патримониум реално били тези пари /подс.К./ – очаквано след дадените именно с такава цел обяснения от страна подс.К. на 07.05.12г., на 09.05.12г. било извършено предаване на разследващите органи и още една сума от 66 000 лева с посочения протокол. Освен това, принадлежността на тези пари към подс.К. и съответно предаването им на разследващите органи по волята именно на подс.К., се явява и напълно обяснимо обстоятелство в контекста на установеното от съвкупността /обясненията на подс.И., на подс.К. и на подс.Г., в тези им части/, че подсъдимия К. получил съответна значителна част от разделените на три, общо 200 000 лева, предадени от св.П. на процесните дати, на които измамата била реализирана. В допълнение, от друга страна – напълно неочаквано би било и несъстоятелно да се приеме, че подс.К. би предал на разследващият органи още свой лични 66 000 лева, макар, че без съмнение получил само 1/3 от дадената от св.П. сума, която на практика вече бил възстановил. По тази съображения, съдът приема за доказан факта, че предаването на последните по време 66 000 лева /от бащата на подс.К./ били от патримониума на подс.К. и съответно действието извършено по негова воля, поради което обсъжда този факт като косвено доказателство за неговата деятелност в осъществяване на престъплението.

Както бе посочено в рамките на обстоятелствата, за който въз основа на съвупността следва съмненост, попада и оценката деятелността контретно на всеки от подсъдимите Н. и Б.. Съмнеността се установява при съпоставяне на установените посредством доказателствената съвкупност, визирана изрично горе /вкл. и тази част от обясненията на Н. и Б., която стои в съответствие с друи източници и разкрива фактически извършеното от тях при всяко от двете деяния, предмета на делото/ техни несъмнено установени по делото действия при реализиране на всяко от двете деяния от една страна, и от друга – наведените със съответната част от обясненията на всеки от двамата подсъдими твърдения, в насока за несъзнаване на протИ.правността на извършваното и съответно и липса на съставомерно психологично отношение по отношение на всяко от двете деяния, предмет на делото. Съдът не приема за достоверни и отхвърля обясненията на подс.Н. и подс.Б. в последния смисъл, по следните съображения:

Визирайки първото по време деяние /реализираната спрямо св.П. измама в периода 18 и 19.02.2012год., първо за подс.Б. отчита комплекс от обстоятелства - отчита самият факт, че по време малко предхождащо 18.02.2012год., когато било задействано от подсъдимите К., К., И. и Г. изпълнението на измамата, с първата съставомерна проява /обаждането от подс.К. на св.П., при което се представил за „********а Г.Г.“/, подсъдимите К. и К. искали от подс.Б. информация /обусловено от факта, че познавал подсъдимите И. и Г., във вразка със съжителството си със ***а на последния в гр.Варна, съответно и близките отношения на последния със ******** на св.П. - св.С.П./, за имотното състояние на семейството на св.С.П.. Както сочи изрично в обясненията си подс.Б. /л.100, стр.2, т.2 от досъд. п/во/, К. и К. започнали да се интересуват от родителите на св.С.П.. Знаели, че С. е гадже на Н. и го разпитвали и за нея. Питали го, за това, дали свидетелите П. имат имоти и пари. Подс.Б. им отговорил с известното му, че св.П. имали магазини в гр.Русе, както и ,че апартамента в който живеела С.П. във Варна бил тяхна собственост. Освен това, съдът отчита и факта следващ също от самите обяснения на подс.Б. /а като настъпили действителни събития установени и от други доказателствени източници категорично по делото, обсъдено по-горе/, за узнатото от подс.Б., че след момента, в който подсъдимите К. и К. го питали за имущественото състояние и парични възможности на семейство П., подсъдимите К., К., И. и Г. са се срещали, също че поддържали телефонна връзка. Като следващо обстоятелство от значение отчита събитията в последвалия момент /непосредствено преди 18.02.2012г./ в които  подс.К. и подс.К. извикали подс.Б. и подс.Н. /последния също добре познаващ всеки от тях, както и подсъдимите Г. и И./, и на двамата разяснили, че ще им бъде осигурен лек автомобил, от вид, като използваните от полицията, на който да поставят и *** буркан, че двамата трябва да посрещнат с този автомобил в тъмната част на денонощието, в района на Свободния университет подс.И., и пътуващите с нея хора от гр.Русе, като последните следвало да дадат пари на подсъдимите К. и К.. Като следващо обстоятелство от значение съдът отчита и факта, че на самият 18.02.2012год. подсъдимите Б. и Н. се срещнали за пореден път с подс.К., който им обяснил подробности за тяхната рола – като отидат на мястото, да сложат буркана и му пуснат светлините, „за да бъде по – ефектно“, дал на подс.Н. мобилен телефон, за да използва последния дисплея му, като с него след излизането на подс.И. от автомобила с хората от Русе, да имитира, че извършва някаква проверка покрай тялото й, по начин, че „уж я сканира“, след това обяснил на двамата подсъдими, че трябва да вземат с автомобила подс.И. и да я докарат до него и подс.К., като те ще се намират недалеч в джипа на подс.К.. Цялата тази поредица от обстоятелства, съвкупно разгледана със самият факт, че всичко това било и сто**** от подс.Б. по обяснения начин, съответно и от подс.Н., сами по себе си доказват, че Б., както и от Н., в достатъчни параметри съзнавали значението и искали да реализират ролята, която им била отредена и че с изпълнението й допринасяли за успешното постигане на целената от останалите четирима подсъдими успешност на реализираното от последните въвеждане и поддържане в заблуждение на св.П. за съответните лъжливи обстоятелства, и получаването облага, в резултат на несонователното разпореждане с пари, което същият ще извърши. Най-късно в момента, в който подс.Б. /същото се отнася и за подс.Н./ разбрал от даваните му от подсъдимите К. и  К. указания, какво и по какъв начин следвало да извърши заедно с другия подсъдим, несъмнено Б. имал възможност да оцени и оценил всички посочени обстоятелства, които са с такъв характер, че със сигурност рисуват картина на предстояща протИ.законна дейност. Параметрите на тази протИ.законна дейност включвали като знание на подс.Б. както за участниците в реализирането й /особено що се отнася до действията на тези, които ги убедили да допринесат за реализиране на деянието – К. и К., както и тази, която и пряко участвала в реализирането му в гр.Варна – подс.И. и за чието участие той знаел и очаквал/, срещу кого щели да са насочени действията /родителите на св.С.П., както сочи и самия подсъдим, така и защо се реализарала тази дейност спрямо тях, за която подсъдимите Б. и Н. щели да допринесат – за да бъдат получени от останалите подсъдими, от идващите от гр.Русе родители на св.С.П., заедно с подс.И., пари. Внушението, което подс.Б. се опитва да наложи в обясненията си за несъзнаване на тези параметри и съответно, че извършеното от него, не било резултат на общост  с останалите участници и в психологично отношение /не бил част от формираното общо знание и искане да се постигне искания резултат – реализиране на измама от подсъдимите К., К., И. и Г., с целта да получат облага/, се опровергава от очевидната за всеки, поставен на негово място, и за него като несъмнено вменяемо и с добро интелектуално равнище лице, протИ.правност на желаното и очакваното от него. Тя ясно се извежда от това, че следвало да отидат в тъмната част на денонощието на посоченото място, да ползват автомобил и атрибути към него, присъщи на полицейските /след като определено никой от тях или  останалите подсъдими нямали подобно правомощие/, да имитират специфична проверка с даденият на подс.Н. телефон около тялото на подс.И., като всички тези обстоятелства да бъда възприемани от лицата от Русе, с които подсъдимите очаквали да дойде, след това подс.И. да се качи в този, имитиращ ползваните от полицаи автомобил, и да закарат с него на около 500 метра, където ще ги чакат подсъдимите К. и К..  Очевидно за подс.Б. е било, че тези заръчани от подсъдимите К. и К., негови и на подс.Н. конкретни действия, следвало на практика да създадат и при реализирането им създали една лъжлива ситуация при пристигането на подс.И. ***, от които подсъдимите очаквали пари - да създадат инценировка, която да бъде възприета от хората от Русе – че насреща си имат лица, свързани със или полицаи, че извършват в тази връзка и сериозността на решавания проблем, проверка с някакво устройство на явяващата се посредник към хората, които ще „го решат“  подс.И., че я отвеждат също придавайки важност и сериозност на случващото, някъде с този „полицейски авмтомобил“, на място, което хората от Русе не могат да установят, и където подс.И. да се срещне с хората, които ще „решат“ проблема. Затова и напълно несъстоятелно се явява и не може да се приеме за досторена защитната му теза за несъзнаване ролята, съучастническото реализиране и приноса в реализиране  на процесната измама. Подс.Б. без съмение осъзнал и това, че исканите от подсъдимите и очаквани от пострадалия пари, нямало да бъдат дадени от него в резулат на законно основание, а в резултат на осъществявано спряо него престъпно въздействие. Едновременните действия на подс.Б. с подс.Н., били в причинна връзка с престъпния резултат /получаване на имотна облага от подсъдимите К., К., И. и Г./, тъй като са допринесли за изпълнението му – създали инценирана ситуация, която имала за цел и постигнала целта си – да се потвърдят вече създадените от всеки от останалите предварително сговорили се подсъдими със съответното им каузално участие, по начина описан във фактичестата обстановка, и поддържаните и в него момент от подс.И., в съзнанието на св.П., неверни представи, в резултат на които той се разпоредил с пари на същата, както и следващата дата. Също така да осигурят изграещата в този сценарии роля на посредник подс.И., да бъде отведена до подс.К. и К., така, че последните да останат неизвестни на пострадалия П. и св.П., да се осъществи чрез нея контакта между тях и пострадалия, като подс.И. да „изиграе“ ролята си, свеждайки до знанието на пострадалия очакваното и съзнавано вкл. и от подсъдимите Б. и Н. предстоящо искане на пари и техния конкретен размер от „варненски ********и, решаващи проблема на св.П.“.

Следва да се посочи, че не е необходимо всеки от съучастниците, вкл. и допринеслият за реализиране на деянието подс.Б., да са запознати и да имат представа в еднаква и максимално най-висока степен, с всяко от действията, които предхождали неговото лично участие, обусловили дадеността му като факт, както и точно за началния момент на действия на първия/първите прояви в него от страна на другите съучастници, както и за евентуалната предварителна дейност, която друга част от учасниците /в случая извършители/ били осъществили – отчетените в обстановката уговорки и формирано решение у подс.И., у К., К. и Г. да извършт измамата и начина, по който да го направят, по време още преди 18.02.2012год. Резонно, съобразно следващото от фактите, че подс.Б. бил привлечен да спомогне реализиарнето на измамата на 18.02.2012год. /когато в пълнота с допълнителни указания от страна на подсъдимите К. и К. му било обяснено точно какво и как следва да направи/, по време на вече започналото й, и продължаващо реализиране на същата от останалите подсъдими, както и резонно поради само улесняващото значение на вменената му функция, не би могло и да се иска, и той нямал така максимална и в подробности представя за всички обстоятелства по реализиране на деянието, каквито като даденост имало в съзнанението на подсъдимите извършители. Това в цялост се отнася и за подс.Н.. Достатъчно е, че подс.Б. /заедно с извършващият идентична на неговата дейност подс.Н./,  от обективна страна с действията си улеснявал извършителите, чието престъпно решение вече било формирано по отношение на създаване на заблудата у св.П. и действията по поддържането й, били в етап на реализация, съзнавайки, че допринася, и искайки да допринесе за успешното реализиране на престъплението, съответно, че действията, извършването на които било поискано от него от подсъдимите К. и К. и които същият се съгласил да извърши, са елемент от комплексна дейност, в която се съчетават прояви на няколко лица, и стоят в причинна връзка с реализираната измама.

Визирайки същите въпроси за първото по време деяние /реализираната спрямо св.П. измама в периода 18 и 19.02.2012год./ и по отношение на подс.Г.Н., съдът отново на първо място отчита комплекс от обстоятелства, опровергаващ твърдяната психологическа несъпричастност по реализиране на деянието. В него влизат факта, че по време малко предхождащо 18.02.2012год., когато била задействано от подсъдимите К., К., И. и Г. изпълнението на измамата, с първата състамоверна проява /обаждането от подс.К. на св.П., при което се представил за „********а Г.Г.“/, подсъдимите К. и К. му разяснили, заедно и на подс.Б., с лек автомобил, от вид, като използваните от полицията, на която да поставят и *** буркан, че трябва да посрещнат с този автомобил в тъмната част на денонощието, в района на Свободния университет подс.И., и пътуващите с нея хора от гр.Русе, като последните следвало да дадат пари на подсъдимите К. и К.. Също заявеното му, че трябвало заедно с подс.Б. да се правят на полицаи, като трябвало само „малко да стреснат тези хора“. Като следващо обстоятелство от значение съдът отчита и факта, че на самият 18.02.2012год. подсъдимите Б. и Н. се срещнали за пореден път с подс.К., който им обяснил подробности за ролята на всеки от двамата – като отидат на мястото, да сложат буркана и му пуснат светлините, „за да бъде по – ефектно“, дал на подс.Н. мобилен телефон, за да използва последния дисплея му, като с него след излизането на подс.И. от автомобила с хората от Русе, да имитира, че извършва някаква проверка покрай тялото й, по начин, че „уж я сканира“, след това обяснил на двамата подсъдими, че трябва да вземат с автомобила подс.И. и да я докарат до него и подс.К., като те ще се намират недалеч в джипа на подс.К. – „на около 500 метра по-нагоре“. Цялата тази поредица от обстоятелства, съвкупно разгледана със самият факт, че всичко това било и сто**** от подс.Н. по обяснения начин, съответно и от подс.Б., сами по себе си доказват, че Н., както и Б., в достътъчни параметри съзнавали значението и искали да реализират ролята, която им била отредена, и че с изпълненето й допринасяли за успешното постигане на целените от останалите четирима подсъдими успешност на реализираното от последните въвеждане и поддържане в заблуждение на св.П. за съответните лъжливи обстоятелства, и получаването облага, в резултат на неоснователното разпореждане с пари, които същият ще извърши. Най-късно в момента, в който подс.Н. /същото се отнася и за подс.Б./ разбрал от даваните му от подсъдимите К. и  К. указания, какво и по какъв начин следвало да извърши заедно с другия подсъдим, несъмнено Н. имал възможност да оцени и оценил всички посочени обстоятелства, които са с такъв характер, че със сигурност са илюстрирали в съзнанието му предстояща протИ.законна дейност. Параметрите на тази протИ.законна дейност включвали като знание на подс.Н. както за участниците в реализирането й /особено що се отнася до действията на тези, които ги убедили да допринесат за реализиране на деянието – К. и К., както и тази, която и пряко участвала в реализирането му в гр.Варна – подс.И. и за чието участие той знаел и очаквал - ..„Д., прителката на К., която щяла да дойде с някакви хора от Русе“…, хората срещу които щели да са насочени действията /родителите на св.С.П. с приятеля на която Н., подс.Б. бил на квартира в гр.Варна/, така и защо се реализарала тази дейност спрямо тях, за която следвало подсъдимите Н. и Б. да допринесат – за да бъдат получени  от останалите подсъдими, от идващите от гр.Русе родители на св.С.П., заедно с подс.И., пари. Внушението, което подс.Н. се опитва да наложи в обясненията си за несъзнаване на тези параметри и съответно, че извършеното от него, не било резултат на общност с останалите участници и в психологично отношение /не бил част от формираното общо знание и искане да се постигне искания резултат – реализиране на измама от подсъдимите К., К., И. и Г., с целта да получат облага/, се опровергава от очевидната за всеки, поставен на негово място, и за него като несъмнено вменяемо и с добро интелектуално равнище лице, протИ.правност на желаното и очакваното от него. Тя ясно се извеждала в неговото съзнание като здравомислещ индивид и от това, че следвало да отидат в тъмната част на денонощието на посоченото място, да ползват автомобил и атрибути към него, присъщи на полицейските /след като определено никой от тях или останалите подсъдими, вкл. и разясняващите им техния принос К. и К. нямали подобно правомощие/, да имитират специфична проверка с даденият му телефон около тялото на подс.И., като всички тези обстоятелства ще бъдат възприемани от лицата от Русе, с които подсъдимите очаквали да дойде подс.И., след това подс.И. да се качи в този, имитиращ ползваните от полицаи автомобил, и да закарат с него на около 500 метра, където ще ги чакат подсъдимите К. ии К..  Очевидно за подс.Н. е било, че тези заръчани от подсъдимите К. и К., негови и на подс.Б. конкретни действия, следвало на практика да създадат и при реализирането им, създали една лъжлива ситуация при пристигането на подс.И. ***, от които другите четирима подсъдими очаквали пари - да създадат инсценировка, която да бъде възприета от хората от Русе – че насреща си имат лица, свързани със или полицаи, че извършват в тази връзка и сериозността на решавания проблем, проверка с някакво устройство на явяващата се посредник към хората, които ще „го решат“  подс.И., че я отвеждат също придавайки важност и сериозност на случващото, някъде с този „полицейски автомобил“, на място, което хората от Русе не могат да установят, и където подс.И. да се срещне с хората, които ще „решат“ проблема. Затова и определено несъстоятелно се явява и не може да се приеме за достоверна защитната му теза за несъзнаване ролята, съучастническото реализиране и приноса в реализиране на процесната измама. Подс.Н. без съмение осъзнал и това, че исканите от подсъдимите и очаквани от пострадалия пари, нямало да бъдат дадени от него в резулат на законно основание, а в резултат на осъществявано спрямо него престъпно въздейстиве. Едновременните и съгласувани действия на подс.Н. с подс.Б., били в причинна връзка с престъпния резултат /проучаване на имотна облага от подсъдите К., К., И. и Г./, тъй като са допринесли за изпълнението му – създали инсценирана, лъжлива ситуация, която имала за цел и постигнала целта си – да се потвърдят вече създадените от всеки от останалите предварително сговорили се подсъдими със съответното им каузално участие, по начина описан във фактическата обстановка, и поддържаните и в него момент от подс.И., в съзнанието на св.П., неверни представи, в резултат на който той се разпоредил с пари на същата, както и следващата дата. Също така да осигурят изграещата в този сценарий роля на посредник на подс.И., да бъде отведена до подс.К. и К., така, че последните да останат неизвестни на пострадалия П. и св.П., да се осъществи чрез нея контакта между К. и К. и пострадалия, като подс.И. да „изиграе“ ролята си, свеждайки до знанието на пострадалия очакваното и съзнавано вкл. и от подсъдимите Н. и Б. предстоящо искане на пари и техния конкретен размер от „варненски ********и, решаващи проблема на св.П.“.

Следва да се посочи, че не е необходимо всеки от съучастниците, вкл.и  допринеслият за реализиране на деянието подс.Н., да са запознати и да имат представа в еднаква и максимално най-висока степен, със всяко от действията, които предхождали неговото лично участие, обусловили дадеността му като факт, както и точно за началния момент на действия на първия/първите прояви в него от страна на другите съучастници, както и за евентуалната предварителна дейност, която друга част от участниците /в случая извършители/ били осъществили – отчетените в обстановката уговорки и формирано решение у подсъдимите И., К., К. и Г. да извършт измамата и начина, по който да го направят, по време още преди 18.02.2012год. Резонно, съобразно следващото от фактите, че подс.Н. бил привлечен да спомогне реализирането на измамата на 18.02.2012год. /когато в пълнота с допълнителни указания от страна на подсъдимите К. и К. му било обяснено точно какво и как следва да направи/, по време на вече започналото й, и продължаващо реализиране на същата от останалите подсъдими, както и резонно поради само улесняващото значение на вменената му функция, не би могло и да се иска, и той нямал така максимална и в подробности представя за всички обстоятелства по реализиране на деянието, каквито като даденост имало в съзнанението на подсъдимите извършители. Това в цялост се отнася и за подс.Б.. Достатъчно е, че подс.Н. /заедно с извършващият идентична на неговата дейност подс.Б./, от обективна страна с действията си улеснявал извършителите, чието престъпно решение вече било формирано по отношение на създаване на заблудата у св.П. и действията по поддържането й, били в етап на реализация, съзнавайки, че допринася, и искайки да допринесе за успешното реализиране на престъплението, съответно, че действията, извършването на които било поискано от него от подсъдимите К. и К. и които същият се съгласил да извърши, са елемент от комплексна дейност, в която се съчетават прояви на няколко лица, и стоят в причинна връзка с реализираната измама.

Относно второто по време деяние /реализираноото на **.03.2012год. помагачество, конкретно от подс.Б./ съдът по идентичен начин отхвърля за недостоверни обясненията му, твърдящи несъзнателност и обективно неучастие в престъплението, тъй като се опровергават и от самите обективирани чрез съвкупността конкретни действия на този подсъдим, както и обстоятелствата, дадени в съзнанеието му, непосредствено реализирането им, и тяхната оценка, като отчита комплекс от основни обстоятелства от значение в тази насока – очита първо, че по време, с немного ппедхождащо тази дата, на подс.Б. станало известнен факта на осъществена между подсъдимите К., К., Г. и И. среща в „**** ****“, и макар и да твърди, че не разбрал темата на разговорите, сочи знанието си, че след нея същите поддържали телефонна вмръзка, също, че посредством подс.Н. узнал, че срещата и разговорите касаели решаване на „проблеми“ на родителите на св.С.П., за „помощта“ за която, последните щели на дават на К. и К. пари. На следващо място отчита факта, че подс.Б. откарал рано сутринта на **.03.2012год. подс.К. до летището, от където последния отпътувал за София (което при установения факт по делото, че между останалите подсъдими и по тази въпрос основно К., К. и Г. вече било обсъждано участието на  Б. и Н. при посрещане на св.П. и Г., с принос да осигуряват наблюдението и самото предаване на исканите и очаквани от св.П. пари, логично предполага извода, че конкретно подс.Б. бил поне общо започнат от подс.К. още тогава с предстоящата му роля в следващите събития). На следващо място, в този комплекс отчита обаждането от подс.К. към подс.Б.  (което станало малко след приключване на много продължителният разговор между К. с К. с уточняване на максимални подробности, за начина по който да бъдат успешно взети исканите и очаквани пари от св.П.), при което обаждане К. и Б. се разбрали, посления да вземе подс.Н. тримата да се срещнат в бар“Дъ Колидж“. Следващо обстоятелство е провеждането на самата среща между К., Б. и Н., и че при нея подс.К. им обя***ил тяхната роля /какво следвало да извърши всеки от тях/ - че към 15,00 часа трябва да бъде на паркинга на паркинга на южния плаж „**** ****“, че там ще  дойде автомобил, в който ще бъдат подс.Г. и св.П., като К. дал на Б. СИМ – карта която да ползва занапред при коминукацията с него и останалите подсъди. Също обя***ил на подс.Б., че трябва да наблюдава дали автомобила не се следи от полицейски служители, да уведоми след пристигането на авмтомобила с подс.Г.в и св.П., подсъдимия К. и подс.Н. за това, да наблюдава и ситуацията до момента, в който подс.Г. и св.П. се прехвърлят в такси на същото място, и когато последното стане да съобщи на подс.К. и Н. и номера и фирмата на конкретно взетото такси. Съответно съдът отчита и обстоятелството, че едновременно с това, подс.Б. възприел /което и било задължително с оглед отредените им последователно във времето и съгласувани роли/ и обясненото от подс.К. на подс.Н. в какво следвало да се изрази и неговия принос, а именно – че следвало той да вземе носените от св.П. пари, които след това да занесе при него /подс.К./, че за целта Н. трябвало да бъде около 15, 15 часа на „******“ и да чака пристигането на таксито, за което съответно, както се уговорили щял да го уведоми подс.Б.. Също обяснил на подс.Н., че при вземането на парите, да се представи като „представителя на г-н Д.“. На следващо място, съдът отчита и обстоятеството, че при приключване на разговора, но още докато били заедно подсъдимите Н., Б. и К., последния се обадил на подс.Г., с който провел разговор, за да се увери за предстоящото време на пристигането му със св.П. в района на угово****то място  - паркинга на южния плаж „**** ****“.

Цялата тази поредица от обстоятелства, съвкупно разгледана със самият факт, че всичко това било и сто**** от подс.Б. по обяснения начин, съответно и от подс.Н., сами по себе си доказват, че Б. както и Н.,  в достътъчни параметри съзнавали значението на, и искали да реализират ролята, която им била отредена. Те били включени на **.03.2012год. в една съществуваща като даденост у другите подсъдими общност от умисъла в процеса на осъщестяваното престъпление. Съзнавали, че действията им  във времевия период на събитията в гр.Варна на **.03.2012год., били част и завършващ елемент по улесняване на нече започналият да се реализира от подсъдимите Г. и И., комплекс от такива, необходими за да настъпят и исканите от всички подсъдими допълнителни престъпни последици /с реално извършване от св.П. на целеното имуществено разпореждане – с пари, от страна на св.П., което води от правна страна до причиняване на съставомерни имуществени вреди за последния/, обусловени от успешността на реализираното до момента от извършителите К. и К. въздействие върху пострадалия. Най-късно в момента, в който подс.Б. /същото се отнася и за подс.Н./, заедно с подс.Н., се срещнали с подс.К. и последния им обяснил какво именно следвало да извърши заедно с Н., несъмнено Б. имал възможност да оцени и оценил всички посочени обстоятелства, които са с такъв характер, че със сигурност рисуват картина на предстояща протИ.законна дейност. Параметрите на тази протИ.законна дейност включвали като знание на подс.Б. както за участниците в реализирането й /особено що се отнася до действията на тези, които ги убедили да допринесат за реализиране на деянието – К. и К., както и този, който и пряко участвал в реализирането му в гр.Варна – подс.Г. и за чието участие той знаел и очаквал/, срещу кого щели да са насочени действията /св.П., както сочи и самия подсъдим/, така и защо се реализирала тази дейност спрямо тях, за която следвало подсъдимите Б. и Н. да допринесат – за да бъдат получени от останалите подсъдими, от идващият от гр.Русе св.П.П., заедно с подс.Г., пари. Внушението, което  подс.Б. се опитва да наложи в обясненията си за несъзнаване на тези параметри и съответно, че извършеното от него, не било резултат на общост с останалите участници и в психологично отношение /не бил част от формираното общо знание и искане да се постигне искания резултат – да настъпи имуществено разпореждане с пари от страна на св.П., се опровергава от очевидната за всеки, поставен на негово място, и за него като несъмнено вменяемо и с добро интелектуално равнище лице, протИ.правност на желаното и очакваното от него за постигането на тази цел. ПротИ.правността ясно се извежда от това, че следвало подс.Б. да наблюдава и внимава да не бъдат следени от полицията на съответния паркинг, идващите с автомобила св.П. и подс.Г., че следвало да се свързва с останалите подсъдими с нарочно дадената му за целта, непосредствено преди исканите от него действия, телефонна карта, да уведомява за случващото се подс.К. и К., да уведоми същите, както и подс.Н. за взетия и идващ след това таксиметров автомобил към мястото, на което последния също чакал. Самото знание на следващо място, че подс.Н. с отредената му роля, на посредното място при посрещането на св.П. ще се представя за лице, каквото е напълно ясно за подс.Б., че не е – „представител на г-н Д.“. Ясно е, че след като се налагали и било обяснявано на подс.Б. по този начин да вземе мерки за предпазване от възможна полицейска намеса, знание на компетентни органи за извършваното, в частност което се обслужвало като цел и с дадената му карта за разговори по време на тези действия, наложената конспиративност, и самото знание, че пос.Н. вземайки парите от идващият св.П. ще се представя като измислен представител на измислено лице, в пълнота съзнавал протИ.правността на исканото от него и реално извършено, а поради комплекса от посочени обстоятелства - и съучастническата роля на останалите подсъдими. Подс.Б. без съмнение осъзнал и това, че исканите от подсъдимите и очаквани от пострадалия пари, нямало да бъдат дадени от него в резулат на законно основание, а в резулта на осъществявано спрямо него престъпно въздейстиве. на подсъдимите. Затова и напълно несъстоятелна се явява и не може да се приеме за достоверна защитната му теза за несъзнаване ролята, съучастническото реализиране и приноса в реализиране и на това деяние

Освен това, при това деяние съзнаването от подс.Б. на протИ.правността, и на участието в реализирането на деянието с неговия принос, заедно с другите също улесняващи го /Н., И. и Г./ и извършили го /К. и К./ подсъдими, допълнително се предпоставяло и от факта на предходно извършеното деяние, тъй като то било насочено срещу същото пострадало лице, осъществено от същите шестима подсъдими, отново при разпределяне на ролите, и отново с резултат разпореждане от потстрадалия с пари, стигащи до подсъдимите като последица на неправомерно въздействие върху него. Затова и, напълно несъстоятелно се явява и не може да се приеме за досторна защитната му теза за несъзнаване ролята, съучастническото реализиране и приноса в реализиране  на обсъжданото престъпление. Едновременните действия на подсъдимите Б. и подс.Н. на **.03.2012год. /настъпили като даденост по време на вече започналото и осъществяващото се от останалите четирима подсъдими деяние/, били в причинна връзка с настъпилите в случая съставомерни последици /причиняване на значителни имуществени вреди за пострадалия/, тъй като са допринесли процеса на даване и получаването на парите, осигурявали на същата дата координация между останалите подсъдими чрез даване на нужната информация, необходима за успешното реализиране на престъплението.

По идентичен начин, и тук следва да се посочи, че не се изисква всеки от съучасттнците, вкл. и допринеслият за реализирането на деянието подс.Б., да са запознати в еднаква степен с, и да имат представа за всяко от действията, предхождащи неговото лично участие, обусловило дадеността му като факт, както и за точният начален момент на действията и на първите прояви в тях от страна на другите съучастници /в случая които извършителите К. и К. и другите помагачи И. и Г. са осъществили/ -описаните във фактологията съответни действия на всеки от подсъдимите К., К., И. и Г./ за времето от 21.02.2012год. до **.03.2012год. вкл. Достатъчно е, че въз основа на неведените пред него от подсъдимите К. и К. обстоятелства и основното знание и за другите участници в дейността, подс.Б. от обективна страна с действията си допринасял за осъществяването на деянието, извършителите на което били формирали отпреди престъпното решение, което продължавало да бъде в етап на реализация. Също, че подс.Б. съзнавал, че действията, извършването на които е поискано от него от подс.К. и подс.К. и които същият се съгласил да извърши, са елемент от комплексна дейност, в която се съчетават прояви на няколко лица, и стоят в причинна връзка с реализираното квалифицирано изнудване и причинената с него време на св.П..

Относно второто по време деяние /реализираното на **.03.2012год. помагачество, конкретно от подс.Н./ съдът по идентичен начин отхвърля за недостоверни отрицателната по отношение на обвинението част от обясненията, тъй като се опровергават и от самите обективирани чрез съвкупността конкретни действия на този подсъдим, както и обстоятелствата, дадени в съзнанието му, непосредствено реализирането им, и тяхната оценка, като отчита комплекс от основни обстоятелства от значение в тази насока – очита първо, че подс.К. при обжаднето на **.03.2012год. около 9,00 часа, на подс.Н., преи което първия обяснил, че същият ден във Варна ще доадат „хората от Русе пред които се превали на полицаи“, както и ще му се обади подс.К.. На следващо място, отчита последвалото обаждане и от подс.Б., съобщил му за уговорената среща с последния, след което и факта на самата среща между тримата подсъдими – К., Н. и Б. в бар“Дъ Колидж“ в гр.Варна. На следващо място обстоятелството, че при тази среща подс.К. им обяснил тяхната роля /какво следвало да извърши всеки от тях/ - че към 15,00 часа трябва да бъде на паркинга на паркинга на южния плаж „**** ****“, че там ще дойде автомобил, в който ще бъдат подс.Г. и св.П., като К. дал на Б. СИМ – карта която да ползва занапред при комуникацията с него и останалите подсъдими. Също обяснил на подс.Б., че трябва да наблюдава дали автомобила не се следи от полицейски служители, да уведоми след пристигането на автомобила с подс.Г.в и св.П., подсъдимия К. и подс.Н. за това, да наблюдава и ситуацията до момента, в който подс.Г. и св.П. се прехвърлят в такси на същото място, и когато последното стане да съобщи на подс.К. и Н. номера и фирмата на конкретното взето такси. Също като обстоятелство от този комплекс, съдът отмчита и, че подс.К. обяснил изрично и ролята, която следва да реализира подс.Н., а именно да чака идването на съответно такси, за което ще го уведоми Б., като бъде около 15, 15 часа на „******“, след пристигането там на св.П. и подс.Г. да се представи пред св.П. като „представителя на г-н Д.“ и да вземе носените от него пари, които след това да занесе при подс.К.. В частност обстоятелство от значение се явява и това, че подс.Н. с оглед нужната последователност и съчетаност на действия му с подс.Б., узнал едновременно и изрично и в какво сследвало да се изрази приноса на последния. На следващо място, съдът отчита и обстоятелството, че при приключване на разговора, но още докато били заедно подсъдимите Н., Б. и К., последния се обадил на подс.Г., с който провел разговор, за да се увери за предстоящото време на пристигането му със св.П. в района на угово****то място  - паркинга на южния плаж „**** ****“.

Цялата тази поредица от обстоятелства, съвкупно разгледана със самият факт, че всичко това било и сто**** от подс.Н. по обяснения му начин, съответно и от подс.Б., сами по себе си доказват, че Н., както и Б., в достътъчна степен съзнавали значението на, и искали да реализират ролята, която им била отредена. Те били включени на **.03.2012год. в една съществуваща като даденост у другите подсъдими общност на умисъла. Съзнавали, че действията им във времевия период на събитията в гр.Варна на **.03.2012год., били част и завършващ елемент по улесняване на вече започналият да се реализира от подсъдимите Г. и И., комплекс от такива, необходими за да настъпят и исканите от всички подсъдими допълнителни престъпни последици /с реално извършване от св.П. на целеното имуществено разпореждане – с пари, от страна на св.П., което води от правна страна до причиняване на състамоверни имуществени вреди за последния/, обусловени от успешността на реализираното до момента от извършителите К. и К. въздействие върху пострадалия. Най-късно в момента, в който подс.Н., заедно с подс.Б., се срещнали с подс.К. и последния им обяснил какво именно следвало да извърши заедно с Б., несъмнено Н. имал възможност да оцени и оценил всички посочени обстоятелства, които са с такъв характер, че със сигурност рисуват картина на предстояща протИ.законна дейност. Параметрите на тази протИ.законна дейност включвали като знание на подс.Н. както за участниците в реализирането й /особено що се отнася до действията на тези, които ги убедили да допринесат за реализиране на деянието – К. и К., както и на този, който и пряко участвал в реализирането му в гр.Варна – подс.Г. и за чието участие той знаел и очаквал/, срещу кого щели да са насочени действията /св.П., както сочи и самия подсъдим – бил наясно, че под нашите хора от Русе се имало предвид него и св.П., спрямо който /св.П./ само преди по-малко от месец извърщил проявите по първото деяние, така и защо се реализирала тази дейност спрямо тях, за която  подсъдимите Н. и Б. щели да допринесат – за да бъдат получени от останалите подсъдими, от идващият от гр.Русе св.П., заедно с подс.Г., пари. Внушението, което  подс.Н. се опитва да наложи в обясненията си за несъзнаване на тези параметри и съответно, че извършеното от него, не било резултат на общост с останалите участници и в психологично отношение /не бил част от формираното общо знание и искане да се постигне искания резултат – да настъпи имуществено разпореждане с пари от страна на св.П., се опровергава от очевидната за всеки, поставен на негово място, и за него като несъмнено вменяемо и с добро интелектуално равнище лице, протИ.правност на желаното и очакваното от него за постигането на тази цел. ПротИ.правността ясно се извежда от това, че на подсъдимия Н. била известна както предходната дейност, която следвало да извърши подс.Б. /да следи да няма полиция, дошлите лица да се прехвърлят на такси, за което същият да му съобщи, така и че Б. следвало да се свързва с останалите подсъдими с нарочно дадената му за целта, непосредсвено преди исканите от него действия, телефонна карта,  да уведомява за случващото се подс.К. и К., да уведоми същите, както и подс.Н. за взетия и идващ след това таксиметров автомобил към мястото, на което последния също чакал/, така и за лично очакваното от него –съгласно отредената му роля, на последното място при посрещането на св.П. да се представи, че е изпратен от лице „г – н Д. и бил негов представител“, което е напълно ясно, че не съществува /бил изпратен от подс.К./ . Ясно е, че след като подс.Н. знаел, че се налагало и било обяснявано на подс.Б. по този начин да вземе мерки за предпазване от възможна полицейска намеса, за да не достигне извършваното до знание на компетентни органи, в частност което се обслужвало като цел и с дадената му карта за разговори по време на тези действия, наложената конспиративност, Н. в пълнота съзнавал протИ.правността на исканото от него и реално извършено, а поради комплекса от посочени обстоятелства - и съучастническата роля на останалите подсъдими. Подс.Н. без съмение осъзнал и това, че исканите от подсъдимите и очаквани от пострадалия пари, нямало да бъдат дадени от него в резулат на законно основание, а в резултат на осъществявано спрямо него престъпно въздействие от други от подсъдимите. Затова и напълно несъстоятелна се явява и не може да се приеме за достоверна защитната му теза за несъзнаване ролята, съучастническото реализиране и приноса в реализиране  и на това деяние.

Освен това, при това деяние съзнаването от подс.Н. на протИ.правността, и на участието в реализирането на деянието с неговия принос, заедно с другите също улесняващи го /Б., И. и Г./ и извършили го /К. и К./ подсъдими, допълнително се предпоставяло и от факта на предходно извършеното деяние, тъй като то било насочено срещу същото пострадало лице, осъществено от същите шестима подсъдими, отново при разпределяне на ролите, и отново с резултат разпореждане от потстрадалия с пари, стигащи до подсъдимите в като последица от неправомерно въздействие върху него. Едновременните действия на подсъдимите Н. и Б. на **.03.2012год. /настъпили като даденост по време на вече започналото и осъществяващото се от останалите четирима подсъдими деяние/, били в причинна връзка с настъпилите в случая съставомерни последици /причиняване на значителни имуществени вреди за пострадалия/, тъй като са допринесли за процеса на даване и получаването на парите, осигурявали на същата дата координация между останалите подсъдими чрез даване на нужната информация, необходима за успешното реализиране на престъплението.

По идентичен начин, и тук следва да се посочи, че не се изисква всеки от съучастниците, вкл. и допринеслият за реализирането на деянието подс.Н., да са запознати в еднаква степен с, и да имат представя  за всяко от действията, предхождащи неговото лично участие, обусловило дадеността му като факт, както и за точният начален момент на действията и на първите прояви в тях от страна на другите съучастници /в случая които извършителите К. и К. и другите помагачи И. и Г. са осъщестивили/ -описаните във фактологията съответни действия на всеки от подсъдимите К., К., И. и Г./ за времето от 21.02.2012год. до **.03.2012год. вкл. Достатъчно е, че въз основа на неведените пред него от подсъдимите К. и К. обстоятелства и основното знание и за другите участници в дейността, подс.Н. от обективна страна с действията си допринесъл за осъществяването на деянието, извършителите на което били формирали отпреди престъпното решение, което продължавало да бъде в етап на реализация. Също, че подс.Н. съзнавал, че действията, извършването на които е поискано от него от подс.К. и подс.К. и които същият се съгласил да извърши, са елемент от комплексна дейност, в която се съчетават прояви на няколко лица, и стоят в причинна връзка с реализираното квалифицирано изнудване.

Съдът отчита като отнасящо се и за двамата подсъдими – Н. и Б. обстоятелство, че самото психологично отношение към извършваното и съзнаваното за протИ.правността му по време и на самото изпълнение на ролята на всеки от тях, и съгласуването на действията им, в основните моменти с подсъдимите К. и К., добре се илюстрира в съдържанието на проведените и посочени във фактологията, разговори между подс.К. и подс.К., както и между всеки от тях и подсъдимите Б. и Н., които  несъмнено били насочени за постигане на исканото получаване на пари от св.П.. Съдът визира установените по делото разговори и тяхното съдържание, чрез способа подслушване, и обективирани в цитираните протоколи във фактическата обстановка /от класиф том СД **-**А/.

Визираното дотук по отношение компрометирането обясненията на подсъдимите Н. и Б., в частта им, че не съзнавали протИ.правността и съучасническата роля в извършеното от тях, достатъчно ясно опровергава и само дакларативно изразеното в същият смисъл в обясненията на подс.К., поради което и последните в тази им част, не могат да бъдат кредитирани, и се отхвърлят от съда.          

От събраните доказателства и след обсъждането им, съдът е стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимите И.К., Б.К., Д.И., К.Г., И.Б. и Г.Н., и за постановяване на осъдителна присъда спрямо всеки от тях по всяко от обвиненията. Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от събраните по делото и обсъдени по - горе доказателства, безспорно се установи факта на извършване на всяко от престъпленията, в което същите са обвинени. При анализа на обсъдените по-горе доказателства събрани по делото, съдът е достигнал до единствено възможният извод за основният факт по делото - относно авторството на престъплението и виновността на посочените подсъдими, както и за характерът на вредите, причинени на пострадалото лице – св.П., от тяхната престъпна дейност.

Подсъдимия И.М.К. е годен субект на престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

                   Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук дават основание на съда да приеме, че със своите действия подсъдимия И.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211, пр.1, вр. с чл.210, ал.1, т.1 и  т.2, вр. с чл. 209, ал.1 от НК, като в периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Русе и гр.Варна, като извършител след предварителен сговор с Д.А.И. *** , К.Е.Г. *** и Б.Б.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да набави за себе си и за Д.А.И., К.Е.Г. и Б.Б.К. имотна облага възбудил и поддържал у П.С. *** заблуждението, че той, с. му В.А.П. и ****** му С.П.П. са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ******** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 евро, които П.С.П. трябва да плати и с това причинил на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000лева,  като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - ******** Г.В. и ******** Л. Д., и измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

От обективна страна, с действията си подс.К. създал в съзнанието на св.П. невярна представа – че П., заедно със с. му и ****** му са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ******** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 евро, които П.С.П. трябва да плати.  Елементите на тази представа били създадени /възбудени/ и поддържани у св.П., чрез последователни изпълнителски действия /за К. и останалите съизвършители И., К. и Г./ и помагачески такивва /на подсъдимите Б. и Н./ формиращи един цялостен взаимосвързан комплекс, чрез извършвани от всеки от тях конкретни прояви, разположени във времевия период на осъществяване на престъплението и подробно описани във фактологията за всеки от тях, считано от 18.02.2012год. /когато било дадено началото на въвъждането в заблуждение на св.П. за посочените неверни представи в съзнанието на св.П./ до 19.02.2012год., на която дата в резултат на тях св.П. извършил последния акт на имуществено, вредоносно за него разпореждане, като на последната дата предал във владението на подсъдимите извършители, чрез фактическото им получаване от подс.И. остатъка от общо исканата сума от 200 000 лева, с което измамата била довършена. Конкретните действия на подс.К. били осъществените от него телефонни разговори със съответното им съдържание към насрещните лица – обаждането на 18.02.2012год. първоначално към св.П., след това св.П., след това и св.П., при които с установените от съвкупността и конкретно посочени във фактологията думи създал в него неправилна представа за действително фактическо и правно положение –казал, че на св.П., с. му и ****** им са призовани от него- дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна прокуратура – Варна, за да им бъде повдигнато обвиднение, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото /с конкретиката във фактологията/. По този начин, чрез казаното лично на св.П., както и посредством казаното и при разговорите със св.П. и св.П., като бил напълно наясно, че и заявеното към последните две веднага ще стане достояние и затвърди убеждението за реалност на твърдяните обстоятелства у св.П., подс.К. въвел в съзнанието на П. една значителна част от съдържанието на неправилните представи по обвинението /друга част от тях, и в хармония с предходните, малко по-късно същият ден навели подсъдимите К., И. и Г., по визирания за всеки от тях по-долу начин – за възможността проблема да бъде решен от „********а Л. Д., а от подс.И. и подсъдимите К. и К. ***/ - и представата, че „проблема“ на св.П. и семейството му, ще бъде решен от Д. срещу сумата от 200 000 евро /първоначално поискана/. В пострадалия била създадена погрешна представа – за реалност на тези обстоятелства. На практика последните не били реални, и създадените с тях представи в съзнанието му, били невярни, измислени от подсъдимите. Това се съзнавало от всеки от подсъдимите – че не съществувала ситуация на призоваване на св.П. в прокуратурата в гр.Варна, на предстоящо повдигане на обвинение, на предстоящо арестуване и отнемане на имущество на същите, че не съществували ********и с имена Г.В. и Л. Д., съответно, че не можело от несъществуващи лица да се очаква и каквото и да е съдействие  срещу исканата от пострадалия сума от 200 000 евро или каквато и да е друга сума, че нито подс.К., нито подс.К. са ********и, още по-малко с тези имена. Като допълнителни действия на подс.К., макар и  не пряко навеждащи сами по себе си, но обуславящи успешността на ролята, отредена на подпомогналите извършването на измамата Б. и Н. по отношение събитията вечерта в района на Свободния университет /да създават предпоставки и условия за успешното изпълнение на престъплението и в този етап на реализирането му/, следва да се отчетат  и факта на задружното му с подс.К. привличане по време на реализиране на деянието на тези подсъдими, за да допринесат за успешността му и занапред – факта, че К. и К. провели среща с Н. и Б., им разяснили тяхната роля, организирали осигураването на средства /автомобила, буркан, телефон, с който да се имитира претърсване на подс.И./, за да бъде добра намислената инсценировка /при която както добре описва подс.Н. – „за да е по-ефектно“ и „да се правят на полицаи“/ при пристигането на П. в гр.Варна, заедно с подс.И., за да бъде успешно затвърждаването на създадените представи у П., за истинност на наведените в съзнанието му обстоятелства.

Престъплението било извършено от подсъдимите К., К., Г. и И., след предварително сговаряне между тях, и били подпомогнати от присъединилите се към формирания общ умисъл и с конкретните си прояви, по време на реализирането му други двама подсъдими - Н. и Б.. Общият умисъл и обуславящото го съзнаване на всички обстоятелства за конкретно извършвано престъпление, у последните двама били формирани с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обтановка и коментиран в анализа. Самите им обективирани от съвкупността действия, изключително подробно отразени в приетата за установена и обсъдена в анализа, както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка, разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагтането на измамата, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Предвид това, по отношение на подс.К. е налице квалифициращото обстоятелство измамата, предвидено в т.2 от ал.1 на чл.210 от НК, като била извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване /подсъдимите К., К., Г. и И. участвали в самото изпъленние на престъплението - съизвършители/. Този извод следва от координираните им действия, подробно отчетени в приетата за установена и анализирана и в този смисъл по –горе, фактическа обстановка. Деянието е извършено и при наличието на квалифициращият го признак, предвиден в т.1, пр.1 от ал.1 на чл.210 от НК, като подс.К. се представял при провежданите разговори, с които изпълнявал ролята си по изпълнение на престъплението, за длъжностно лице – ********, а съзнавал и факта на представянето също като длъжностно лице /отново ********/ и от друг от извършителите, изпълняващ своята съответна роля в изпълнението на престъплението – подс.К..

В преследване на целта си да въведе в заблуждение св.П. относво обстоятелствата, които да го мотивират да извърши вредоносно за свидетеля разпореждане, подс.К. с тези си лични действия и съгласуваните с тях действия и на останалите подсъдими, формирал в същия субективни очаквания за решаване на измисления от тях проблем на сем.П., по също така измислен начин – от ******** Л. Д., след като бъде дадена от св.П. сумата от 200 000лев. Именно тази представа в съзнанието на св.П., го мотивирала да извърши вредоносно за своя патримониум разпореждане – да предаде уточнената след „отстъпката“, направена на място и искана сума от 200 000 лева /17000 на 18.02.12г. и 183 000 лева на 19.02.12г./ Несъмнено от показанията на св.П., както и отразяващите неговите психологични преживявания по време на реализиране на измамата показания св.П. и св.П., се установява, че ако е знаел действителното положение – неистинността на всички тези обстоятелства, св.П. не би се разпоредил с общо 200 000 лева на процесните дати.  С предаването на парите, достигнали в този общ размер на 19.02.12г., от св.П. във владението на подсъдимите извършители, престъплението било довършено, като в същият момент настъпила имотна вреда св.П. в този вид и размер, а с тази сума неоснователно се обогатили подсъдимите К., К., И. и Г..

Подс.К. бил наясно с всички обстоятелства по реализиране на престъплението, вкл. и по отношение времевото му разположение и мястото, където се осъществявало последователно с неговите и на останалите подсъдими действия, съставомерното въздействие върху пострадалия по въвеждането му в заблуждение и поддържането на това заблуждение, поради което, съобразно установеното по фактите, рамките на които елементи, се установяват именно като време периода от 18.02.12г. до 19.02.2012год., и място на извършване на престъплението в гр.Русе и в гр.Варна, въведени с обвинението и съответно възприети и с присъдата.

Конкретните обстоятелствата, свързани със стойността на имотната вреда, причинена на св.П. и оценката за тежестта на случая, обусляват извършването на измамата при квалифициращата я хипотеза на чл.211, пр.1 от НК – проради наличие на признака „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“. Всеки елемент от нужните като едновременна даденост за това квалифициращо обстоятелство, е налице. Съобразното постановеното и критерия, въведен с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.****8 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, налице е признака «особено големи размери», тъй като общата стойност на причинената на св.П. имотна вреда /200 000 лева/, надхвърля седемстотин и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на деянието /при такава от 270 лева, съответно границата, достатъчна за наличието на този признак е 37 800лева/. Процесната измама представлява особено тежък случай, съобразно критериите, въведени с чл.93, т.8 от НК. Като съображение за тази преценка съдът отчита факта, че настъпилите вредни последици са на стойност, многократно – повече от 5 пъти надвишаващи достатъчният размер, за признака „особено големи размери”. Също така отчита факта на невъзстановяване на част от вредата /16 811, 40 лева/, и това, че невъзстановената част по размер е с малко под граница, поначало обуславящ признака „големи размери“. На следващо място, като обстоятелство от значение за степента на обществена опасност на извършената измама, съдът отчита факта на високата организираност при реализиране на престъплението и при неговата подготовка /събиране на предварителна информация от лица, близки до пострадалия и негови познати  - между които подс.И. и Г., както и от подс.Б., използването от подсъдимите на различни способи и различно място за създаване и поддържане на заблуждението в пострадалия/. Освен това като обстоятелства със същото значение отчита и създаването на изключително стресираща по своя характер обстановка към пострадалия, а и неговата съпруга, посредством действията на подсъдимите Б. и К. след пристигането им при Свободния университет на 18.02.2012год. Като едновременна даденост, тези обстоятелства определят изключително висока степен на обществена опасност както на подс.К., така и на извършеното от него, в съучастие с останилте подсъдими. Наличието и на двата обсъдени, изискуеми елемента, обусляват извода, че процесната измама следва да се квалифицира като „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“.

От субективна страна подсъдимия И.К. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал, че възбужда и поддържа у св.П., с личните си и на останалите подсъдими действия едно заблуждение и по-този начин го мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, от което за него ще настъпи имотна вреда, като имал специална цел - цел да набави за себе си, както и за останалите подсъдими извършители – К., Г. и И. имотна облага. Целта за набавяне на имотна облага у подсъдимия К. и намерението му да постигне това с измамливи действия, са съществували преди началото на действията по въвеждане в заблуждение, което достатъчно категорично следва от съдържанието на предварително намисляне да се осъществи измамата и съдържанието на взетото решение, както е визирано в обстановката, а освен това се обективира от самите действия, с което престъплението било реализирано. Съответно на установеното, че подс.И. играейки ролята и на посредник между чакащите в джипа подсъдими К. и К., и обмисляйки колко пари могат да получат успешно от пострадалия /колко би дал/ първоначално заявила към предпострадалия „нуждата“ да даде 200 000 евро за да бъде решен проблема на семейството му, съответно първоначално с тези параметни било въведено у пострадалия това лъжлИ. обстоятелство, като част от съвкупността от такива, мотивирали го да се разпореди с пари, а след  „отстъпката“, „“постигната“ от подс.И., същата му заявила, че  били необходими 200 000 лева. Съобразно с това развитие, съответно се явява приетото по обвинението, че елемент от възбудените у подс.П. неистински обстоятелствата било това, че ********а Л. Д. може да реши проблема на св.П. срещу сумата от 200 000 евро, а като причинена имотна вреда – допълнително уточнена чрез заявената като нужна от подс.И. към П. и реално общо дадена двата процесни дена сума от 200 000 лева, възприето по същият начин и с присъдата.

Подс.К., както и останалите подсъдими съзнавали, че вследствие на своето въздействие, осъществено с конкретните прояви от всеки от тях, последователно и в изпълнение на предварителната им уговорка, върху измаменото лице, у него ще възникнат неправилни представи относно основанието и условията при които дал исканата сума от 200 000 лева – за да бъдат избегнати всички неблагоприятни очаквани последици за него, с. му, ****** му и имуществото му (реално несъществуващи като даденост), които именно ще го мотивират да извърши разпореждане със собствените си парични средства и по този начин ще причинят на същия имотна вреда в размер на тази парична сума. В субективно отношение обединяващият момент между сговорилите се предварително извършители на измамата подс.К., К., Г. и И. е конкретният им общ умисъл – като всеки от тях имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението, с цел постигане на намисления престъпен резултат, каквото психологично отношение в тази обща дейност, имали и подсъдимите Б. и Н., улеснили с проявите си изпълнението на престъплението.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за протИ.законно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук дават основание на съда да приеме, че с друга част от действията си, предмет на делото, подсъдимия И.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава  на престъплението по чл.2**а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК,  като в периода от 21.02.2012год. до **.03.2012год. включително,  в гр. Русе и гр.Варна, в съизвършителство с Б.Б.К. ***, подпомогнати от Д.А.И. ***, К.Е.Г. ***, Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да принуди П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в  размер на 60 000 Евро, на стойност 117 349, 80лева, го заплашил с протИ.законно действие с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за негови ближни - за ****** му С.П.П. -  че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана, и с това  причинил  на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от две лица.

От обективна страна, подс.К. упражнил въздействие върху св.П. – осъществил принуда, чрез която искал да го склони /да го изнуди/ към определено поведение, а именно – св.П. да се разпореди с вещи – в случая да предаде на него и останалите съучастници подсъдими пари в размер на 60 000 евро. Принудата в случая била осъществена чрез формата заплашване и самото й изпълнение от извършителите К. и К. /чрез приложеното психическо въздействие върху пострадалия/, в съвкупност с установените по делото прояви на явяващите се помагачи И., Г., Б. и Н., обуславащи настъпването й на квалифициращият деянието резултат от деянието /причиняването на значителни имуществени вреди за пострадалия П., с което съставомерната цел била и реализирана/, обхванали времето от 21.02.2012год. до **.03.2012год. На първата дата било реализирано първото по време съставомерно психическо въздействие върху св.П. /от подс.К./, а на последната дата причиняването на значителни имуществени вреди за св.П. станало факт /в момента, в който предал във владението на подсъдимите собствени 3000 евро /на  получилият ги в гр.Варна подс.Н./. Установените от съвупността по делото предварително уговаряне и обмисляне от К., К., И. и Г., на начина по които да се въздейства върху св.П. /преди поставяне началото на реалните действия за упражняването  на принудата спрямо пострадалия/, и самите действия за нейното реализиране, включиелно и с настъпване на вредата за пострадалия, разположени в периода 21.02.2012год. до **.03.2012год., илюстрират съставомерната цел както на извършителите К. и Кадаржав, така и на улеснилите осъщестуването на деянието останали четирима подсъдими. Първоначалното действие по хронологя, в реализиране изпълнителното деяние, било заявеното от подс.К. на св.П., при обаждането към него по телефона на 21.02.2012год. при което удобно с оглед предходните събития и успешността на постигнатото при тях  заблуждение, се представил отново за „********а Л. Д.“. При разговора, след като навел към св.П. твърдения обусловени от развитието на събитията след довършване на измамата – че не трябва да вярва на адвоката си /св.П./ и на счетоводителя на фирмата си, тъй като били съпричастни към „доноса“, пуснат срещу дейността на фирмите на П., подс.К. му казал и това, че детето му /св.С.П./ употребявала марихуана и имало опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана, и лесно можело да стане „мизерия“. Казал му и това, че трябвало да плати още 60 000 евро, за комисията „Кушлев - Коларов“, тъй като дадените до този момент пари не стигали за тази инстанция. Със заявеното от подс.К. към св.П., отнасящо се за св.С.П., подс.К. създал в П. психическата представа, за опасността за извършване на протИ.законно действие, което ще има негативни последици за ****** му /че има опасност да и подхвърлят наркотици, след което във връзка с това, тя да бъде арестувана/. Несъмнено от съвкупността и с основното значение в този смисъл показания на св.П. /както и пресъздаващите узнатото за въздействието, което било предизвикано в съзнанието му, показания на св.П. и П., както и обективирано чрез споделянето за уплаха и притеснение от случилото се с последните, както и с подс.И./, следва, че казаното от подс.К. на св.П. за тази опасност го притеснила крайно, и било възприето от последния като заплаха за действие срещу негова близка – ****** му, което несъмнено по своята същност е протИ.законно и при настъпването му, би довело до настъпване на тежки последици за св.С.П.. Без съмнение преднаме****то създаване на условия, при които дадено лице да има във владението си забранена от закона вещ - наркотик, за каквото фактическо положение се носи наказателна отговорност /като с „подхвърли“ в този контекст обичайно се изразява именно това/, се приема за протИ.законно действие, и именно като такова било преценено и от св.П.. Също така, реализиране на това протИ.законно действие спрямо св.П., би довело до тежки последици за нея /арестуването й, за която опасност подс.К. също изрично предупредил/. И последното несъмнено било осъзнато от св.П.. Едновременно с това, св.П. възприел и ясно обясненото му от подс.К., че следва да даде /още/ 60 000 евро на „********а Л. Д.“, за който подс.К. отново се представил и при този разговор. За разлика обаче от предходното въздействие върху пострадалия /чрез което била реализирана от подсъдимите измамата, предмет на делото/, със стартираното с настоящото обаждане на подс.К. към св.П. деяние, целта на подсъдимите за излизане на още пари от патримониума на св.П. и влизането им в техния патрумониум /като св.П. се разпореди с тази свои вещи/ започнала да се реализира чрез друг способ – чрез заплаха върху посрадалия, чрез която подсъдимите да постигнат исканото разпореждане, а като последица от реалното му извършване от пострадалия в случая, за него настъпили и вреди, квалифициращи изнудването. Поради това в случая изнудването се явява квалифицирано и въз основа на неговите последици. ТНяма съмнение, че тази заплаха била от естество да мотивира П. именно за това, което подсъдимия целял да постигне – под въздействието на тази заплаха /принуден от нея/ да се разпореди с парите си. Тази заплаха подс.К. отправил към св.П. с цел, да го принуди /противно на волята му/ да се разпореди със свое имущество – с изрично поисканите от него пари в размер на 60 000 евро. Обстоятелството, че добавил като основание за това искане и нуждата да бъдат ползвани  за комисията „Кушлев – Коларов“, тъй като предходно дадените не стигнали за нея, по никакъв начин не води до различна оценка на настоящата му деятелност по различен начин. Заявяването на обстоятелства, предпоставени от вече успешно реализираната измама, вкл. и представянето на подс.К. отново като „********а Л. Д.“ било очаквано и логично, тъй като именно това била удобната възможност за да бъдат реализирани и тези протИ.правни действия спрямо П., за незаконно сдобиване на подсъдимите с още пари. Следва да се посочи, че отправената заплаха чрез обсъждано обаждане на подс.К. към св.П., допълнена по съдържание и чрез изпратеният на 03.03.2012год. SMS до св.С.П. измислен от подс.К., реално оказали върху св.П. целеното въздействие, независимо от обстоятелството, че към момента на телефонното обаждане имал определена представа /въз основа на разговорите със св.П. и вече установено от нея/, че обаждащите му се до момента и представяли се за ********и лица, не били такива. Въпреки последното, видно от показанията на св.П., възпроизведени и в тази им част от св.П. и св.П., и самото поведение на св.П. /особено факта, че направил всичко необходимо, за бързото завръщане на ****** му в домът им в гр.Русе след поредното обаждане на К. и заявеното, че са му известни подробности за предстоящото пристигане на св.С.П. *** и автомобила, с който това се очаквало да стане/, същият поради самият факт на отправяне на заплаха с такова съдържание, и отправянето й към него от лица, които той на практика продължавал да не познава и да няма представа за действителните им намерения, възприемал заплахата като напълно реална даденост и същата била създала в съзнанието му, представата за опасност да бъде реализирана, като доведе до тежки последици за ****** му С.П. /въз основа на заявеното от подс.К. за опасността да бъдат подхвърлени наркотици на св.С.П. и да бъде задърЖ./ и с тежки последици за самия П. /въз основа на съдържанието на изпратения до ****** му SMS, по инициатива на подс.К./. В тази насока съображения съдът е изложил и в анализа горе.

Второто действие по хронология, в реализиране на изпълнителното деяние, било изпращането по инициатива на, и измислено по съдържание от подс.К., текстово съобщение /SMS/ до телефона св.С.П. на 03.03.2012год. – „П., задава се силен дъжд, а ти се разхождаш без чадър !“. Първо следва да се посочи, че в контекста на установената по делото цялостна деятелност на подсъдимите по това деяние, със сигрност не може да се приеме за състоятелно навежданото от защитници твърдение, че това съобщение би могло да цели, още по-малко да бъде възприемано от св.С.П. и св.П.  до когото реално подсъдимите очаквали да стигне /както и станало на практика/, въздействие различно от престъпно такова, например да предпази свидетеля П. до който било адресирано според съдържанието му, от капризите на времето. Същото било изпратено по време, непосредствено след заявеното на св.П. от подс.К., призван да му изясни, че знае и допълнителни факти, свързани с  ****** му /дал му да разбере, че знаел за очакваното пътуване на св.С.П. и с какъв автомобил щяла да пътува/, и съответно след като опитвайки се отново да му звънят, подсъдмия К. и К. установили, че след този разговор, телефона на св.П. е изключен. Очедвидно поради самия адресат на съдържанието му, и изпрашщането му в този контекст, се целяло от подсъдимите извършители да достигне до св.П., по който начин, въпреки временната невъзможност за контакт чрез личният му телефон, допълнително да бъде реализирано точно съставомерно психическо въздействие. Логично, точно в този смисъл и било оценено съобщението от св.П., след като узнал чрез ****** си съдържанието му – като заплаха за осъществяване на протИ.законно действие лично срещу него, от което за него биха могли да настъпят тежки последици. Без съмнение, поради контекста на развитието на събитията, това изпратено до св.П. съобщение, било възприето от него като заплаха за възможно протИ.законно действие срещу него, което може да има тежки последици за него, още повече и поради факта, че макар и адресирано до него, било изпратено до телефона на св.С.П., която до този момент, не била използвана по какъвто и да е начин за осъщественото още с първото, и продължаващо с това деяние, престъпно въздействие върху баща й. Самото изпращане на съобщението до ****** му, несъмнено допълнително градирало нагоре степента на създадената в съзнанието му представа, за реалността и опасността да бъдат реализирани тези заплахи. Чрез заплахата, осъщуствена посредством съдържанието на този SMS, било подсилено негативното психологично въздействие върху св.П. за да бъде успешно принуден да се разпореди с исканите пари в размер на 60 000 евро, реалното настъпване на коята последица, било също желано от подсъдимите.

Като проява, осъществена за времето между първоначалното обаждане на подс.К. към св.П. и изпращането на SMS-а по инициатива на подс.К., също илюстрираща изпълнение на протИ.правно въздействие по извършваното изнудване, следва да се маркира и обаждането при което първия подсъдим заявил знанието си за предстоящо пътуване на св.С.П., както и за автомобила, който се очаквало да ползва. Тази проява стои в унисон с типа оказваното въздействие върху пострадалия, и е част от комплекса прояви, с които била реализирана заплахата /независимо, че конкретно факта на това обаждане и съдържанието му, не е въведено в обвинението като елемент от значение за изпълнението на процесното изнудване/.

Престъплението било извършено от подсъдимя К., в съучастие с другия извършител К., и с улеснилите ги с конкретните си прояви, останали подсъдими помагачи - подс.И., Г., както и от присъединилите се в по-късен момент към формирания общ умисъл, подсъдими, също помагачи - Б. и Н.. Съчетаните прояви на всеки от съучастниците, довели в своята цялост до осъществяване на престъплението, включително и в обема му, съобразно квалифициралото го обстоятелство по причиняване на значителни имуществени вреди на пострадали П.. Конкретните прояви на всеки от последните петима подсъдими са отчетени изрично по-долу. Общият умисъл и обуславящото го, съзнаване на всички обстоятелства за конкретно извършвано престъпление, у подсъдимите И., Г., Б. и Н. били формирани с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обстановка и коментиран в анализа. Самите им обективирани от съвкупността действия, изключително подробно отразени в приетата за установена и обсъдена в анализа както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагането на изнудването, посредством което били реализирани в случая допълнителни съставомерни последици /причиняванвето на значителни имуществени вреди за пострадалия П./, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Подс.К. бил наясно с всички обстояателства по реализиране на престъплението, вкл. и по отношение времевото му разположение и мястото, където се осъществявало последователно с неговите и на останалите подсъдими действия, съставомерното психическо въздействие върху пострадалия, поради което, съобразно установеното по фактите, рамките на тези елементи се установяват именно като време - периода от 21.02.2012год. до **.03.2012год. включително, и място на извършване на престъплението в гр.Русе и в гр.Варна, въведени с обвинението и съответно възприети и с присъдата. Самото навеждане на заплахите в съзнанието на св.П. с изпълнителските действия на подс.К., както и К. било реализирано съобразно мястото, до което се намирал техният получател в гр.Русе, а улеснилите настъпването на съставомерни последици /реалното осъществяване на изнуденото действие от страна на св.П./ прояви на съучастниците им помагачи – подсъдимите И., Г., Б. и Н., последните реализирали в гр.Русе /подс.И./ и значимият обем от тях в гр.Варна /от подсъдимите Г., Б. и Н./, което съвкупно обуславя съзнаваното от всички съучастници за местоизвършване на престъплението на двете места.

Налице е обстоятелството, квалифициращо изнудването, предвидено в т.4 (пр.1), от ал.2 на чл.2**а от НК, като деянието било извършено от две лица /подсъдимите съизвършители К. и К./, съобразно това, че те участвали в самото изпълнение на престъплението.

Налице е и обстоятелството, обусляващо квалифицирането на изнудването, съобразно признака свързан с настъпване на последици, предвиден в т.2 от ал.3 на чл.2**а от НК – причиняване на значителни имуществени вреди на пострадалия П.. В анализа по-горе съдът изрично е установил и аргументирал доказаността на факта, че предадените 3000 евро от св.П. във владението на подсъдимите /чрез получаването им от подс.Н. *** на **.03.2012год./ били собственост именно на св.П.. Именно разпореждането с такива вещи /пари/, било целено с осъществената принуда спрямо пострадалия, като съвкупността категорично свидетелства, че искания размер от подсъдимите бил 60 000 евро /точно тази сума очаквали подсъдимите да се намира и в предаденият от св.П. на подс.Н. и взет от последния пакет/. Установен факт по делото, също обсъден в анализа е и причинно-следствената връзка между осъщественото срещу св.П. съставомерно въздействие и причинената му имуществена вреда в размер на реално осигурените според моментните му възможности и предадени на подсъдимите общо 3000 евро. Едновременно с това, тези пари излезли от патримониума на св.П. противно на волята му, за което психологично отношение, е без значение, че в случая процеса на предаването им на подсъдимите, бил контролиран от полицейски ограни /че предприел действия към разобличаване на извършителите/, за да бъдат заловени участващите в престъплението лица, и съответно, че едновременно с това, пострадалия желаел задържането им да се реализира успешно, за да има възможност да насочи усилията си по възможните начини да получи обратно дадените 200 000 лева при предходно реализираната измама. Всъщност обективното състояние на предаване на пари от пострадалия на подсъдимите на **.03.2012год. било предпоставено и настъпило като даденост именно поради тяхното активно, съставомерно поведение, установено по делото. От определящо значение за съставомерността е едновременната даденост на целта на подсъдимите /като съставна част от общността на умисъла им/– за реално извършване на разпореждане на св.П. със свое имущество, противно на волята му /да получат от него 60 000 евро/, и на установените им прояви, в обслужване на тази цел. В идентичен смисъл оценка за действия по разобличаване на извършители, напр. Решение № ***/24.10.2008 на ВКС по к.д. № ***/2008г., II н.о. НК, докладчик Т. К.. Размера на реално предадените от св.П. на подсъдимите пари – 3000 евро / с равностойност 5 867, 49 лева/, обуславя значителност на причинената със самото прекъсване на владението върху тях за пострадалия, имуществена вреда в същият размер за него -  съобразно въведеният критерий за 1/5 от приетото за квалифициращо обстоятелство „големи размери“ съгласно смисъла на ТР№ 1/98г. на ОСНК /приложимостта обсъждана например с Решение № 45 от 11.02.2009год.на ВКС по н.д.№ 658/2008год., II н.о. НК, докл.Л. С. и Решение № 312 от 27.06.2008г. на ВКС по н.д. № 273/2008г., III н.о.,НК, докл.Р. Н./.

От субективна страна подсъдимия К. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал съгласуваността на проявите си /съществуването на общност на умисъла/, с другия извършител К. и подпомогналите ги подсъдими И., Г., Б. и Н.. Съзнавал  протИ.правността на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и искал настъпването им, което се обективирало пряко в действията му на процесната дата, при наличието на специална цел – да принуди пострадалия да се разпореди със свои вещи – пари в размер на 60 000 евро. Тази именно цел на подсъдимия К., се илюстрира от неговото съставомерно поведение – в заплашване на пострадалия с протИ.законно действие с тежки последици за него, както и за негови ближни – ****** му св.С.П., по описаният тук и във фактическата обстановка начин.

Съобразявайки относимият към това деяние доказателствен материал, съдът счита за установено, че обсъдените си действия, си подсъдимите Д.И. и К.Г. реализирали улесняване на престъплението, а не неговото изпълнение, което едновременно обуславя извода, за приложимост на предвиденото по т.4, на ал.2 от чл.2**а от НК обстоятелство, но при условията на извършване на деянието от две лица, по смисъла на чл.93, т.12 от НК.  Това налага, подс.К., на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невинен и оправдан в това, че изнудването е било осъществено при форма на съучастие съизвършителство с подсъдимите Д.А.И. и К.Е.Г. и че деянието е извършено от повече от две лица /за тази хипотеза на квалифициращо обстоятелство по т.4 на ал.2 от чл.2**а от НК/.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за протИ.законно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

Подсъдимия Б.Б.К. е годен субект на престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост. По наведените противни твърдения съдът се е произнесъл изчерпателно по време на съдебното следствие. Произнасянето е наложено само въз основа на произволни твърдения от част от защитниците по делото, като в последното липсат и минимални данни, внасящи съмнение в положителния отговор за психичната годност на подс.К. като наказателноотговорно лице.

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук, дават основание на съда да приеме, че със своите действия подсъдимия Б.Б.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211, пр.1, вр. с чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.209, ал.1 от НК, като в периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Русе и гр.Варна, като извършител след предварителен сговор с Д.А.И. ***, К.Е.Г. *** и И.М.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да набави за себе си и за Д.А.И., К.Е.Г. и И.М.К. имотна облага, възбудил и поддържал у П.С. *** заблуждението, че той, с. му В.А.П. и ****** му С.П.П. са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ******** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 евро, които П.С.П. трябва да плати и с това причинил на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000лева,  като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - ******** Г.В. и ******** Л. Д., и измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

От обективна страна, с действията си подс.К. създал в съзнанието на св.П. невярна представа – че П., заедно със с. му и ****** му са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ******** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 евро, които П.С.П. трябва да плати. За Елементите на тази представа били създадени /възбудени/ и поддържани у св.П., чрез последователни изпълнителски действия /на К. и останалите съизвършители К.,  И.  и Г./ и помагачески такива /на подсъдимите Б. и Н./ формиращи един цялостен взаимосвързан комплекс, чрез извършвани от всеки от тях конкретни прояви, разположени във времевия период на осъществяване на престъплението и подробно описани във фактологията за всеки от тях, считано от 18.02.2012год. /когато било дадено началото на въвеждането в заблуждение на св.П. за посочените неверни представи в съзнанието на св.П./ до 19.02.2012год., на която дата в резултат на тях св.П. извършил последния акт на имуществено, вредоносно за него разпореждане, като на последната дата предал във владението на подсъдимите извършители, чрез фактическото им получаване от подс.И. остатъка от общо исканата сума от 200 000 лева, с което измамата била довършена. Конкретните действия на подс.К. били осъществените от него телефонни разговори със съответното им съдържание към насрещните лица – след като му било съобщен от подс.И. подходящият момент за реализиране на намисленото, съгласувал това с подс.К., последвало представянето му за ********а В., след което като същностна лична проява, подс.К. се представил пред свидетелите П. и П. по телефона, чрез предаващият заявената към тях информация последователно на подс.Г. и на подс.И., като „********а Л. Д.“. В основното си съдържание по този начин до знанието на св.П. и П. били сведени и допълнителни неистински обстоятелства, както и повтаряни такива, вече сведени чрез предходните телефонни разговори, осъществени от подс.К. /“********ът Г.В.“/ - че „********а Л. Д.“ познавал „********а Г.В.“, че първия щял да провери въпроса с наличния „проблем“ за сем.П. и да се обади по-късно, че щяла да се намеси комисията “Кушлев – Коларов“ и ще им бъде отнето всичкото имущество, че ако искат да се оправят нещата, трябвало веднага да тръгнат към гр.Варна, нямало време за губене. По този начин, посредством казаното при разговорите с подс.Г. и подс.И., като искал и бил напълно наясно, че всеки от тях предава заявяваните от него неистински обстоятелства в същият момент към св.П. и П. /че заявеното от него веднага ставало достояние на П. и въвеждало по съдържание допълнителни неистински обстоятелства, както и затвърждавали в съзнанието им вече заявените от подс.К./, поради което успял допълнително да повлияе на преценката на П., че заявените обстоятелства са реалност, подс.К. въвел в съзнанието на П. и останалата част от съдържанието на неправилните представи по обвинението /предпоставящата първоначална, основна част от тях, малко по-рано същият ден навел подсъдимия К., съчетано с това и по същото време с проявите си по предаване на неистинските обстоятелства твърдяни от подс.К. до пострадалия в гр.Русе, както и за визирания за всеки от подсъдимите И. и Г. по-долу начин – за изключителната тежест на обвинението, за сериозността на проблема за сем.П., и възможността проблема да бъде решен от „********а Л. Д. /заявени  чрез обещаното, поредно обаждане от К. към подс.И. – около 19,30 часа, при което същата лъжейки отново, че разговаря с „********а Д.“ обяснила сериозността на положението/, а също така и от подс.И. и подсъдимите К. и К. ***/ - и представата, че „проблема“ на св.П. и семейството му, ще бъде решен от Д. срещу сумата от 200 000 евро /първоначално искана/. Съответно с проявите си в Русе и за подс.И. и в гр.Варна, всеки от подсъдимите И. и Г. участвали в поддържане на вече оформените в съзнанието на пострадалия неправилни представи с това съдържание. В пострадалия била създадена погрешна представа – за реалност на тези обстоятелства. На практика последните не били реални, и създадените с тях представи в съзнанието му, били невярни, измислени от подсъдимите. Това се съзнавало от всеки от подсъдимите – че не съществувала ситуация на призоваване на св.П. в прокуратурата в гр.Варна, на предстоящо повдигане на обвинение, на предстоящо арестуване и отнемане на имущество на същите, че не съществували ********и с имена Г.В. и Л. Д., съответно, че не можело от несъществуващи лица да се очаква и каквото и да е съдействие  срещу исканата от пострадалия сума от 200 000 евро или каквато и да е друга сума, че нито подс.К., нито подс.К. са ********и, още по-малко с тези имена. Като допълнителни действия на подс.К., макар и непряко навеждащи сами по себе си, но обуславящи успешността на ролята, отредена на подпомогналите извършването на измамата Б. и Н. по отношение събитията вечерта в района на Свободния университет /да поддържат вече създаденото и налично в съзнанението на св.П. заблуждение/, следва да се отчетат и факта на задружното му с подс.К. привличане по време на реализиране на деянието на тези подсъдими, за да допринесат за успешността му и занапред – факта, че К. и К. провели среща с Н. и Б., им разяснили тяхната роля, осигурили средства /автомобила, буркан, телефон, с който да се имитира претърсване на подс.И./, за да бъде добра намислената инсценировка /при която както добре описва подс.Н. – „за да е по-ефектно“ и „да се правят на полицаи“/ при пристигането на П. в гр.Варна, заедно с подс.И., за да създадат по този начин помагачите Н. и Б. предпостанки и условия за успешното изпъленние на престъплението и в този етап на реализирането му.

Престъплението било извършено от подсъдимите К., К., Г. и И., след предварително сговаряне между тях, и били подпомогнати от присъединилите се към формирания общ умисъл и с конкретните си прояви, по време на реализирането му други двама подсъдими - Н. и Б.. Общият умисъл и обуславящото го, съзнаване на всички обстоятелства за конкретно извършвано престъпление, у последните двама били формирани с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обстановка и коментиран в анализа. Самите им разкрити от съвкупността действия, изключително подробно отразени в приетата за установена и обсъдена в анализа както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка, разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагането на измамата, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Предвид това, по отношение на подс.К. също е налице квалифициращото обстоятелство измамата, предвидено в т.2 от ал.1 на чл.210 от НК, като била извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване /подсъдимите К., К., Г. и И. участвали в самото изпълнение на престъплението - съизвършители/. Този извод следва от координираните им действия, подробно отчетени в приетата за установена и анализирана и в този смисъл по –горе, фактическа обстановка. Деянието е извършено и при наличието на квалифициращият го признак, предвиден в т.1, пр.1 от ал.1 на чл.210 от НК, като подс.К. се представял при провежданите разговори, с които изпълнявал ролята си по изпълнение на преспъплението, за длъжностно лице – ********, а съзнавал и факта на представянето също като длъжностно лице /отново ********/ и от друг от извършителите, изпълняващ своята съответна роля в изпълнението на престъплението – подс.К..

В преследване на целта си да въведе в заблуждение св.П. относно обстоятелствата, които да го мотивират да извърши вредоносно за свидетеля разпореждане, подс.К. с тези си лични действия и съгласуваните с тях действия и на останалите подсъдими, формирал в същия субективни очаквания за решаване на измисления от тях проблем на сем.П., по също така измислен начин – от ******** Л. Д., след като бъде дадена от св.П. сумата от 200 000евро. Именно тази представа в съзнанието на св.П., го мотивирала да извърши вредоносно за своя патримониум разпореждане – да предаде уточнените след „отстъпката“, направена на място и искани 200 000 лева /17000 на 18.02.12г. и 183 000 лева на 19.02.12г./ Несъмнено от показанията на св.П., както и отразяващите неговите психологични преживявания по време на реализиране на измамата показания св.П. и св.П., се установява, че ако е знаел действителното положение – неистинността на всички тези обстоятелства, св.П. не би се разпоредил с общо 200 000 лева на процесните дати.  С предаването на парите, достигнали в този общ размер на 19.02.12г. от св.П. във владението на подсъдимите извършители, престъплението било довършено, като в същият момент настъпила имотна вреда св.П. в този вид и размер, а с тази сума неоснователно се обогатили подсъдимите К., К., И. и Г..

Подс.К. бил наясно с всички обстоятелства по реализиране на престъплението, вкл. и по отношение времевото му разположение и мястото, където се осъществявало последователно с неговите и на останалите подсъдими действия, съставомерното въздействие върху пострадалия по въвеждането му в заблуждение и поддържането на това заблуждение, поради което, съобразно установеното по фактите, рамките на тези елементи, се установяват именно относно времето-  периада от 18.02.12г. до 19.02.2012год., и място на извършване на престъплението в гр.Русе и в гр.Варна, въведени с обвинението и съответно възприети и с присъдата.

Конкретните обстоятелства, свързани със стойността на имотната вреда, причинена на св.П. и оценката за тежестта на случая, обуславят извършването на измамата при квалифициращата я хипотеза на чл.211, пр.1 от НК – проради наличие на признака „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“. Всеки елемент от нужните като едновременна даденост за това квалифициращо обстоятелство, е налице. Съобразното постановеното и критерия, въведен с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.****8 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, налице е признака «особено големи размери», тъй като общата стойност на причинената на св.П. имотна вреда /200 000 лева/, надхвърля седемстотин и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на деянието /при такава от 270 лева, съответно границата, достатъчна за наличието на този признак е 37 800лева/. Процесната измама представлява особено тежък случай, съобразно критериите, въведени с чл.93, т.8 от НК. Като съображение за тази преценка съдът отчита факта, че настъпилите вредни последици са на стойност, многократно – повече от 5 пъти надвишават достатъчният размер, за признака „особено големи размери”. Също така отчита факта на невъзстановяване на част от вредата /16 811, 40 лева/, и това, че невъзстановената част по размер е с малко под граница, поначало обуславящ признака „големи размери“. На следващо място, като обстоятелство от значение за степента на обществена опасност на извършената измама, съдът отчита факта на високата организираност при реализиране на престъплението и при неговата подготовка /събиране на предварителна информация от лица, близки до пострадалия и негови познати - между които подс.И. и Г., както и от подс.Б., използването от подсъдимите на различни способи и различно място за създаване и поддържане на заблуждението в пострадалия/. Освен това като обстоятелства със същото значение отчита и създаването на изключително стресираща по своя характер обстановка към пострадалия, а и неговата съпруга, посредством действията на подсъдимите Б. и К. след пристигането им при Свободния университет на 18.02.2012год. Като едновременна даденост, тези обстоятелства определят изключително висока степен на обществена опасност както на подс.К., така и на извършеното от него, в съучастие с останалите подсъдими. Наличието и на двата обсъдени, изискуеми елемента, обусловят извода, че процесната измама следва да се квалифицира като „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“.

От субективна страна подсъдимия Б.К. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал, че възбужда и поддържа у св.П., с личните си и на останалите подсъсдими действия едно заблуждение и по-този начин го мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, от което за него ще настъпи имотна вреда, като имал специална цел - цел да набави за себе си, както и за останалите подсъдими извършители – К., Г. и И. имотна облага. Целта за набавяне на имотна облага у подсъдимия К. и намерението му да постигне това с измамливи действия, са съществували преди началото на действията по въвеждане в заблуждение, което достатъчно категорично следва от съдържанието на предварително намисляне да се осъществи измамата и съдържанието на взетото решение, както е визирано в обстановката, а освен това се обективира от самите действия, с които престъплението било реализирано. Съответно на установеното, че подс.И. играейки ролята и на посредник между чакащите в джипа подсъдими К. и К., и обмисляйки колко пари могат да получат успешно от пострадалия /колко би дал/ първоначално заявила към пострадалия „нуждата“ да даде 200 000 евро за да решен „проблема“ на семейството му, съответно първоначално с тези параметни било въведено у пострадалия това лъжлИ. обстоятелство, като част от съвкупността от такива, мотивирали го да се разпореди с пари, а след „отстъпката“, “постигната“ от подс.И., същата му заявила, че били необходими 200 000 лева. Съобразно с това развитие, съответно се явява приетото по обвинението, че елемент от възбудените у подс.П. неистински обстоятелствата било и това, че ********а Л. Д. може да реши проблема на св.П. срещу сумата от 200 000 евро, а като причинена имотна вреда – допълнително уточнена чрез заявеното от подс.И. към П. и реално общо дадената двата процесни дена  сума от 200 000 лева, възприето по същият начин и с присъдата.

Подс.К., както и останалите подсъдими съзнавали, че вследствие на своето въздействие, осъществено с конкретните прояви от всеки от тях, последователно и в изпълнение на предварителната им уговорка, върху измаменото лице, у него ще възникнат неправилни представи относно основанието и условията при които дал исканата сума от 200 000 лева – за да бъдат избегнати всички неблагоприятни очаквани последици за него, с. му, ****** му и имуществото му (реално несъществуващи като даденост), които именно ще го мотивират да извърши разпореждане със собствените си парични средства и по този начин ще причинят на същия имотна вреда в размер на тази парична сума. В субективно отношение обединяващият момент между сговорилите се предварително извършители на измамата подс.К., К., Г. и И. е конкретният им общ умисъл – като всеки от тях имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението, с цел постигане на намисления престъпен резултат, каквото психологично отношение в тази обща дейност, имали и подсъдимите Б. и Н., улеснили с проявите си изпълнението на престъплението.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за протИ.законно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

 

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук дават основание на съда да приеме, че с друга част от действията си, предмет на делото, подсъдимия Б.Б.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава  на престъплението по чл.2**а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК,  като в периода от 21.02.2012год. до **.03.2012год. включително, в гр. Русе и гр.Варна, в съизвършителство с И.М.К. ***, подпомогнат от Д.А.И. ***, К.Е.Г. ***, Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да принуди П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в  размер на 60 000 Евро, на стойност 117 349, 80 лева, го заплашил с протИ.законно действие с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за негови ближни - за ****** му С.П.П. -  че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана, и с това  причинил  на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от две лица.

 От обективна страна, подс.К. упражнил въздействие върху св.П. – осъществил принуда, чрез която искал да го склони /да го изнуди/ към определено поведение, а именно – св.П. да се разпореди с вещи – в случая да предаде на него и останалите съучастници подсъдими пари в размер на 60 000 евро. Принудата в случая била осъществена чрез формата заплашване и самото й изпълнение от извършителите К. и К. /чрез приложеното психическо въздействие върху пострадалия/, в съвкупност с установените по делото прояви на явяващите се помагачи И., Г., Б. и Н., обуславащи настъпването й на квалифициращият деянието резултат /причиняването на значителни имуществени вреди за пострадалия П., с което съставомерната цел била и реализирана – в случая било осъществено от пострадалия включително и самото изнудено действие/, обхванали времето от 21.02.2012год. до **.03.2012год. На първата дата било реализирано първото по време съставомерно психическо въздействие върху св.П. /от подс.К./, а на последната дата причиняването на значителни имуществени вреди за св.П. станало факт /в момента, в който предал във владението на подсъдимите собствени 3000 евро /на  получилият ги в гр.Варна подс.Н./. Установените от съвупността по делото предварително уговаряне и обмисляне от К., К., И. и Г., на начина по които да се въздейства върху св.П. /преди поставяне началото на реалните действия за упражняването на принудата спрямо пострадалия/, и самите действия за нейното реализиране, включително и с настъпване на вредата за пострадалия, разположени в периода 21.02.2012год. до **.03.2012год., илюстрират съставомерната цел както на извършителите К. и К., така и на улеснилите осъществяването на деянието останали четирима подсъдими. Действието, с което подс.К.  реализирал изпълнителното деяние /представляващо и първото по хронология, чрез което приложил съставомерно писихическо въздействие върху св.П./, било заявеното от подс.К. на св.П., при обаждането към него по телефона на 21.02.2012год. при което удобно с оглед предходните събития и успешността на постигнатото при тях заблуждение, се представил отново за „********а Л. Д.“. При разговора, след като навел към св.П. твърдения, обусловени от развитието на събитията след довършване на измамата – че не трябва да вярва на адвоката си /св.П./ и на счетоводителя на фирмата си, тъй като били съпричастни към „доноса“, пуснат срещу дейността на фирмите на П., подс.К. му казал и това, че детето му /св.С.П./ употребявала марихуана и имало опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана, и лесно можело да стане „мизерия“. Казал му и това, че трябвало да плати още 60 000 евро, за комисията „Кушлев - Коларов“, тъй като дадените до този момент пари нестигали за тази инстанция. Със заявеното от подс.К. към св.П., отнасящо се за св.С.П., подс.К. създал в П. психическата представа, за опасността за извършване на протИ.законно действие, което ще има негативни последици за ****** му /че има опасност да и подхвърлят наркотици, след което във връзка с това, тя да бъде арестувана/. Несъмнено от съвкупността и с основното значение в този смисъл показания на св.П. /както и пресъздаващите узнатото за въздействието, което било предизвикано в съзнанието му, показания на св.П. и П., както и обективирано чрез споделянето за уплаха и притеснение от случилото се, с последните, както и с подс.И./, следва, че казаното от подс.К. на св.П. за тази опасност го притеснило крайно, и било възприето от последния като заплаха за действие срещу негова близка – ****** му, което несъмнено по своята същност е протИ.законно и при настъпването му, би довело до настъпване на тежки последици за св.С.П.. Без съмнение преднаме****то създаване на условия, при които дадено лице да има във владението си забранена от закона вещ - наркотик, за каквото фактическо положение се носи наказателна отговорност /като с „подхвърли“ в този контекст обичайно се изразява именно това/, се приема за протИ.законно действие, и именно като такова било преценено и от св.П.. Също така, реализиране на това протИ.законно действие спрямо св.С.П., би довело до тежки последици за нея /арестуването й, за която опасност подс.К. също изрично предупредил/. И последното несъмнено било осъзнато от св.П.. Едновременно с това, св.П. възприел и ясно обясненото му от подс.К., че следва да  даде /още/ 60 000 евро на „********а Л. Д.“, за който подс.К. отново се представил и при този разговор. За разлика обаче от предходното въздействие върху пострадалия /чрез което било реализиарана от подсъдимите измамата, предмет на делото/, със стартираното с настоящото обаждане на подс.К. към св.П. деяние, целта на подсъдимите за излизане на още пари от патримониума на св.П. и влизането им в техния патрумониум /като св.П. се разпореди с тази свои вещи/ започнала да се реализира чрез друг способ – чрез заплаха върху пострадалия, чрез която подсъдимите да постигнат исканото разпореждане, а като последица от реалното му извършвание от пострадалия в случая, за него настъпили и вреди, квалифициращи изнудването. Поради това в случая изнудването се явява квалифицирано и въз основа на неговите последици. Няма съмнение, че тази заплаха била от естество да мотивира П. именно за това, което подсъдимия К. целял да постигне – под въздействието на тази заплаха /принуден от нея/ да се разпореди с парите си. Тази заплаха подс.К. отправил съв св.П. с цел, да го принуди /противно на волята му/ да се разпореди със свое имещество – с изрично поисканите от него пари в размер на 60 000 евро. Обстоятелството, че добавил като основание за това искане и нуждата да бъдат ползвани  за  комисията „Кушлев – Коларов“, тъй като предходно дадените не стигнали за нея, по никакъв начин не води до различна оценка на настоящата му деятелност по различен начин. Заявяването на обстоятелства, предпоставени от вече успешно реализираната измама, вкл. и представянето на подс.К. отново като „********а Л. Д.“ било очаквано и логично, тъй като именно това била удобната възможност за да бъдат реализирани и тези протИ.правни действия спрямо П., за незаконно сдобиване на подсъдимите с още пари. Следва да се посочи, че отправената заплаха чрез обсъждано обаждане на подс.К. към св.П., допълнена по съдържание и чрез изпратеният на 03.03.2012год. SMS до св.С.П. измислен от подс.К., реално оказали върху св.П. целеното въздействие, независимо от обстоятелството, че към момента на тебефонното обаждане имал определена представа /въз основа на разговорите със св.П. и вече установено от нея/, че обаждащите му се до момента и представяли се за ********и лица, не били такива. Въпреки последното, видно от показанията на св.П., възпроизведени и в тази им част от св.П. и св.П., и самото поведение на св.П. /особено факта, че направил всичко необходимо, за бързото завръщане на ****** му в домът им в гр.Русе след поредното обаждане на К. и заявеното, че са му известни подробности за предстоящото пристигане на св.С.П. *** и автомобила, с които това се очаквало да стане/, същият поради самият факт на отправяне на заплаха с такова съдържание, и отправянето й към него от лица, който той на практика продължавал да не познава и да няма представа за действителните им намерения, възприемал заплахата като напълно реална даденост и същата била създала в съзнанието му представата за опасност да бъде реализирана, с тежки последици за ****** му С.П. /въз основа на заявеното от подс.К. за опасността да бъдат подхвърлени наркотици на св.С.П. и да бъде задърЖ./ и с тежки последици за самия П. /въз основа на съдържанието на изпратения до дъщиря му SMS, по инициатива на подс.К./. В тази насока съображения съдът е изложил и в анализа горе.

Второто действие по хронология, в реализиране на изпълнителното деяние стоящо в комплекса от действия реализирани от извършителите К. и К., било изпращането по инидциатива на, и измислено по съдържание от подс.К., текстово съобщение /SMS/ до телефона св.С.П. на 03.03.2012год. – „П., задава се силен дъжд, а ти се разхождаш без чадър !“. Първо следва да се посочи, че в контекста на установената по делото цялостна деятелност на подсъдимите по това деяние, със сигурност не може да се приеме за състоятелно навежданото от защитници твърдение, че това съобщение би могло да цели, още по-малко да бъде възприемано от св.С.П. и св.П., до когото реално подсъдимите очаквали да стигне /както и станало на практика/, въздействие различно от престъпно такова, например да предпази свидетеля П. до който било адресирано според съдържанието му, от капризите на времето. Същото било изпратено по време, непосредствено след заявеното на св.П. от подс.К., призвано да му изясни, че знае и допълнителни факти, свързани с  ****** му /дал му да разбере, че знаел за очакваното пътуване на св.С.П. и с какъв автомобил щяла да пътува/, и след като опитвайки се отново да му звънят, подсъдмия К. и К. установили, че след този разговор, телефона на св.П. е изключен. Очедвидно поради самия адресат на съдържанието му, и изпращането му в този контекст, се целяло от подсъдимите извършители да достигне до св.П., по който начин, въпреки временната невъзможност за контакт чрез личният му телефон, допълнително да бъде реализирано точно съставомерно психическо въздействие. Логично, точно в този смисъл и било оценено съобщението от св.П., след като узнал чрез ****** си съдържанието му – като заплаха за осъществяване на протИ.законно действие лично срещу него, от което за него биха могли да настъпят тежки последици. Без съмнение, поради контекста на развитието на събитията, това изпратено до св.П. съобщение, било възприето от него като заплаха за възможно протИ.законно действие срещу него, което може да има тежки последици за него, още повече и поради факта, че макар и адресирано до него, било изпратено до телефона на св.С.П., която до този момент, не била използвана по какъвто и да е начин за осъщественото още с първото, и продължаващо с това деяние, престъпно въздействие върху баща й. Самото изпращане на съобщението до ****** му, несъмнено допълнително градирало нагоре степента на създадената в съзнанието му представа, за реалността и опасността да бъдат реализирани тези заплахи. Чрез заплахата, осъществена посредством съдържанието на този SMS, било пъдсилено негативното психологично въздействие върху св.П., за да бъде успешно принуден да се разпореди с исканите пари в размер на 60 000 евро, реалното настъпване на коята последица, било също желано от подсъдимите.

Като проява, осъществена за времето между първовначалното обаждане на подс.К. към св.П. и изращането на SMS-а по инициатива на подс.К., също илюстрираща изпълнение на протИ.правно въздействие по иззвършваното изнудване, следва да се маркира и обаждането при което подсъдимия К. заявил знанието си за предстоящо пътуване на св.С.П., както и  за автомобила, който се очаквало да ползва. Тази проява стои в унисон с типа оказваното въздействие върху пострадалия, и е част от комплекса прояви, с които била реализирана заплахата. /независимо, че конкретно факта на това обаждане и съдържанието му, не е въведено в обвинението като елемент от значение за изпълнението на процесното изнудване/.

Престъплението било извършено от подсъдимя К., в съучастие с другия извършител - К., и с улеснилите ги със своите прояви, останали подсъдими помагачи - подс.И., Г., както и от присъединилите се в по-късен момент към формирания общ умисъл, подсъдими, също помагачи - Б. и Н.. Съчетаните прояви на всеки от съучастниците, довели в своята цялост до осъществяване на престъплението, включително и в обема му, съобразно квалифициралото го обстоятелство по причиняване на значителни имуществени вреди на пострадалия П.. Конкретните прояви на всеки от последните четирима подсъдими са отчетени изрично по-долу. Общият умисъл и обуславящото го, съзнаване на всички обстоятелства за конкретно извършвано престъпление, у подсъдимите И., Г., Б. и Н. били формирани с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обстановка и коментиран в анализа. Самите им обективирани от съвкупността действия, изключително подробно отразени в приетата за установената и обсъдена в анализа както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагането на изнудването, посредством което били реализираните в случая допълнителни съставомерни последици /причиняването на значителни имуществени вреди за пострадалия П./, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Налице е обстоятелството, квалифициращо изнудването, предвидено в т.4 (пр.1), от ал.2 на чл.2**а от НК, като деянието било извършено от две лица /подсъдимите съизвършители К. и К./, съобразно това, че те участвали в самото изпълнение на престъплението.

Налице е и обстоятелството, обуславящо квалифицирането на изнудването, съобразно признака свързан с настъпване на последици, предвиден в т.2 от ал.3 на чл.2**а от НК – причиняване на значителни имуществени вреди на пострадалия П.. В анализа по-горе съдът изрично е установил и аргументирал доказаността на факта, че предадените 3000 евро от св.П. във владението на подсъдимите /чрез получаването им от подс.Н. *** на **.03.2012год./ били собственост именно на св.П.. Именно разпореждането с такива вещи /пари/, било целено с осъществената принуда спрямо пострадалия, като съвкупността категорично свидетелства, че искания размер от подсъдимите бил 60 000 евро /точно тази сума очаквали подсъдимите да се намира и в предаденият от св.П. на подс.Н. и взет от последния пакет/. Установен факт по делото, също обсъден в анализа е и причинно-следствената връзка между осъщественото срещу св.П. съставомерно въздействие и причинената му имуществена вреда в размер на реално осигурените според моментните му възможности и предадени на подсъдимите общо 3000 евро. Едновременно с това, тези пари излезли от патримониума на св.П. противно на волята му, за което психологично отношение, е без значение, че в слечая процеса на предаването им на подсъдимите, бил контролиран от полицейски органи /че предприел действия към разобличаване на извършителите/, за да бъдат заловени участващите в престъплението лица, и съответно, че едновременно с това, пострадалия желаел задържането им да се реализира успешно, за да има възможност да насочи усилията си по възможните начини да получи обратно дадените 200 000 лева при предходно реализираната измама. Всъщност обективното състояние на предаване на пари от пострадалия на подсъдимите на **.03.2012год. било предпоставено и настъпило като даденост именно поради тяхното активно, съставомерно поведение, устатовено по делото. От определящо значение за съставомерността е едновременната даденост на целта на подсъдимите /като съставна част от общността на умисъла им/– за реално извършване на разпореждане на св.П. със свое имущество, противно на волята му /да получат от него 60 000 евро/, и на установените им прояви, в обслужване на тази цел. В идентичен смисъл оценка за действия по разобличаване на извършители, напр. Решение № ***/24.10.2008 на ВКС по к.д. № ***/2008г., II н.о. НК, докладчик Т. К.. Размера на реално предадената от св.П. на подсъдимите пари – 3000 евро / с равностойност 5 867, 49 лева/, обуславя значителност на причинената със самото прекъсване на владението върху тях да пострадалия, имуществена вреда в същият размер за него -  съобразно въведеният критери за 1/5 от приетото за квалифициращо обстоятелство „големи размери“ в аспекта на ТР№ 1/98г. на ОСНК /приложимостта обсъждана например с Решение № 45 от 11.02.2009год. на ВКС по н.д.№ 658/2008год., II н.о. НК, докл.Л. С. и Решение № 312 от 27.06.2008г. на ВКС по н.д. № 273/2008г., III н.о.,НК, докл.Р. Н./.

От субективна страна подсъдимия К. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал съгласуваността на проявите си /съществуването на общност на умисъла/, с другия извършител К. и подпомогналите ги подсъдими И., Г., Б. и Н.. Съзнавал протИ.правността на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и искал настъпването им, което се обективирало пряко в действията му на процесната дата, при наличието на специална цел – да принуди пострадалия да се разпореди със свои вещи – пари в размер на 60 000 евро. Тази именно цел на подсъдимия К., се обективира в неговото съставомерно поведение – в заплашване на пострадалия с протИ.законно действие с тежки последици за него, както и за негови ближни – ****** му св.С.П., по описаният тук и във фактическата обстановка начин.

Съобразявайки относимият към това деяние доказателствен материал, съдът счита за установено, че обсъдените с действията си подсъдимите Д.И. и К.Г. обективирали улесняване на престъплението, а не неговото изпълнение, което едновременно обуслява извода, за приложимост на предвиденото по т.4, на ал.2 от чл.2**а от НК обстоятелство, но при условията на извършване на деянието от две лица, по смисъла на чл.93, т.12 от НК.  Това налага, подс.К., на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невинен и оправдан в това, че изнудването е било осъществено при форма на съучастие съизвършителство с подсъдимите Д.А.И. и К.Е.Г. и че деянието е извършено от повече от две лица /за тази хипотеза на квалифициращо обстоятелство по т.4 на ал.2 от чл.2**а от НК/.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за протИ.законно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

 

Подсъдимата Д.А.И. е годен субект на престъпленията, в които е обвинена, защото ги е извършила като пълнолетна и в състояние на вменяемост. Във връзка с данни по време на досъдебното производство, че по време, след извършването му, същата е имала стационарен престой в Център за психично здраве – Русе, отделение за лечение на зависимости, е изготвена и по делото е приета Комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза. Съгласно изводите й /л.73 до 92, т.6 от досъд. п/во/, както и въз основа разпита на експертите при приемането й в съдебно заседание на 21.06.20**год. /л.491 – 493, т.2 от съд. п/во/, подс.И. е с уме**** тежък, без психотични симптоми епизод на биполярно разстройство. Това състояние не представлява „умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК. Експертите потвърждават вменяемостта на подс.И. и към актуалния момент при провеждане на разпита, включително и съобразявайки факта и на последващи стационарни престои в центъра за психично здраве, и категорично сочат, че и извън ремисия, обуславяните от психичното разстойство у подс.И. състояния, не биха изключили способността й да разбира свойството и значението, както и да ръководи постъпките си, да възприема правилно реалността и я възпроизвежда достоверно, ако желае.

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук, дават основание на съда да приеме, че със своите действия подсъдимата Д.А.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211, пр.1, вр. с чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.209, ал.1 от НК, като в периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Русе и гр.Варна, като извършител след предварителен сговор с Б.Б.К. ***, К.Е.Г. *** и И.М.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да набави за себе си и за Б.Б.К., К.Е.Г. и И.М.К. имотна облага, възбудила и поддържала у П.С. *** заблуждението, че той, с. му В.А.П. и ****** му С.П.П. са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ******** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 евро, които П.С.П. трябва да плати и с това причинил на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000лева,  като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - ******** Г.В. и ******** Л. Д., и измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

От обективна страна, с действията си подс.И. създала в съзнанието на св.П. невярна представа – че П., заедно със с. му и ****** му са призовани от дежурен ******** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ******** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 евро, които П.С.П. трябва да плати. Елементите на тази представа били създадени /възбудени/ и поддържани у св.П., чрез последователни изпълнителски действия /на подсъдимата И. и останалите съизвършители К., К. и Г./ и помагачески такива /на подсъдимите Б. и Н./ формиращи един цялостен взаимосвързан комплекс, чрез извършвани от всеки от тях конкретни прояви, разположени във времевия период на осъществяване на престъплението и подробно описани във фактологията за всеки от тях, считано от 18.02.2012год. /когато било дадено началото на въвъждането в заблуждение на св.П. за посочените невярни представи в съзнанието на св.П./ до 19.02.2012год., на която дата в резултат на тях св.П. извършил последния акт на имуществено, вредоносно за него разпореждане, като на последната дата предал във владението на подсъдимите извършители, чрез фактическото им получаване от подс.И. остатъка от общо исканата сума от 200 000 лева, с което измамата била довършена. Конкретните действия на подс.И. били  даването на информация, към подс.Караржов преди обяд на 18.02.12г. за подходящият момент за начало на въздействието върху св.П., а за да достигнат сигурно до него невярните представи, и чрез навеждането и в съзнанието на с. му св.П. /за което предала и информация и за нейния абонатен номер/, чрез телефонни обаждания, при които последователно от подс.К. и подс.К. да бъдат внесени в съзнанието на пострадалия невярните представи за визираните в обвинението обстоятелства /което било макар и предварителна дейност, но пряко обусловила успешността на реализараните от последните двама роли, и на резултатността на въздействието върху пострадалия/. Следващо действие на подс.И. пряко в изпъленние на осъществяваното въвеждане в заблуждение на пострадалия, е инициирането от нея на срещата в заведението на подс.Г., където след малко дошъл и последния, и убеждаването на свидетелите П. и П. /вече с налични неправилни представи за обстоятелствата по обвинението, от представилите се за ********и К. и К./, че имала идея как може да им се реши „проблема“ и конкретно – от подс.Г., като се обади на свои приятели от Варна, на които той можел да се обади за съдействие. В частност несъмнено от съвкупността и действията на подс.И., както бе обсъдено и горе, заявявайки това, визирала именно измисленият от подсъдимите „******** Л. Д.“. Следващото конкретно действие на подс.И. в изпълнение на успешността окончателно да бъдат въведени в исканото заблуждение св.П., и едновременно с това и да започне същото да се поддържа в съзнанието му, подс.И. в присъствието на П. и П., вземайки телефона, с който подс.Г. имитирал, че разговаря с ********а Д. /а всъщност на отсрещната страна бил подс.К./, продължила разговора, и разказала по съдържание „проблема“ на сем.П., така, както и го бил обяснил св.П., въз основа на телефонните обаждания към него по-рано при събитията в магазина. В частност, при този разговор, в съгласуваност с подс.К. заявила пред св.П. и П. нуждата от техните данни, даните на ****** им, и на фирмите им, и като ги дали, ги издиктувала по телефона на „********а Д.“. След приключване на разговора, казала на свидетелите П., че Д. щял да провери и ще се обади след около час. Всички тези последни действия поддържали вече оформеното в съзнанието на пострадалия отношение, за реалност на наведениете от подсъдимите К. и К. обстоятелства, както и едновременно  с това тепърва добавили към тях и допълнителни неправилни представи, които също не отговаряли на действителното фактическо положение, а именно – че нейният спътник в жИ.та подс.Г. познавал ******** с имена Л. Д., който може да помогне на пострадалия за решаване на проблема на семейството му, че подс.Г. и подс.И. разговарят в него момент именно с този ******** и той съответно след като получил данните им, щял да провери нещата и пак да се обади. Следващото действие на подс.И. е самото приемане на обещаното  обаждане от страна на „********а Д.“ /подс.К./, при което представила пред св.П. нещата именно в смисъл, че се обажда ********а Д., че записала и диктувала, за да чуят свидетелите П. казваното ужким от този ********, за тежестта, сериозността на обвинението срещу тях, че това било обяснено на Д. от ********а Г.В., че ако не отидат веднага във Варна щели да бъдат арестувани, заедно с ****** им, и по случая им, щяла да се намеси и комисията „Кушлев –Коларов“, като им бъде отнето цялото имущество. Също им предала и казаното ужким от този ********, че ако свидетелите П. искат да се оправят нещата, трябвало веднага да тръгнат към гр.Варна, защото нямало никакво време за губене. Също след приключване на разговора, потвърдила това пред свидетелите П. и отново им заявила мнението си, че трябвало веднага да тръгнат за Варна, за да им помогнат там хората, тъй като обвинението срещу П. било много тежко. Без  съмнение целия този театър /подробно описан във фактическата обстановкаа/, разигран от подсъдимите И. и Г. ***, бил напълно сагласуван с другите извършители от Варна – К. и К., и бил с изключително значение да въздейства, и на практика въздействал върху явяващият се пострадал св.П., както и с. му. Достатъчно в тази насока, освен обсъжданото в аналица горе, е да се посочи, че реално веднага след приключването на този етап от действията спрямо същият, именно в резултат на това дъпълнително въздействие, решил да отпътува незабавно за гр.Варна, заедно със с. си и подс.И., като именно приемайки, че нещата са така сериозни, и очаквайки да бъдат искани пари от ********ите, които ще съдействат за решаване на проблема, взел сумата от 17000 лева, която била във възможностите му за събиране незабавно до момента на тръгването. На следващо  място, по хронология, като следващи действия на подс.И., макар и да не представлявали пряко изпълнение на извършваното въвеждане и поддържане в заблуждение на св.П., но обуславящи успешността му, били и координиране на самия процес на отиването в в гр.Варна, времето на пристигането и мястото на срещата, при провежданите с подс.К. телефонни разговори, едновременно с което и провеждайки ги пред пътуващите с нея св.П., с последното осъщестивила и проява, представляваща пряко изпълнение на деянието /имитирайки, че разговаря с ********и и получава от тях инструкции, съответно, че предава на св.П. заявеното от тези ********и за мястото и начина, по който трябва да се извърши срещата, за да бъдат решени праблемите им/. Като допълнителна проява на подс.И., по благоприятстване на също имащото значение за поддържане на създаденото у св.П. заблуждение /реализиран с приноса на подс.Н. и Б., подпомогнали извършването на измамата по отношение събитията вечерта в района на Свободния университет/, съдът отчита и факта, че излизайки в близост до автомобила след пристигането му, и давайки възможност подс.Н. да извърши „сканирането“ с дадения от подс.К. телефон, а след това тръгнала с него в неизвестна за П. посока,  създала  условия това да бъде възприето от свидетелите П. и П., и съответно по искания от подсъдимите начин, да повлияе допълнително, като затвърди уве****стта му, че нещата наистина са сериозни, което „налага такава прикритост и предпазлИ.ст“, и наистина подс.И. отива да се среща с ограните на властта, които се очаква да решат проблема му. Тази част от действията на подс.И., обективират и сами по себе си знанието й, за съгласуваност на действията на подс.Н. и Б. и предходното по време отреждане именно на тази роля от чакащите я в джипа подсъдими К. и К., към тях. Също така конкретно действие, представляващо изпълнение  на деянието, е заявеното от подс.И. при връщането и в автомобила на свидетелите П., че обвиненията действително били много тежки, за обръч от фирми, в които били замесени различни хора, като тук вметнала и името на техният партньор Р. Н., че ****** им С. също била замесена, и че следвало за решаване на проблема да се дадат пари в евро на значителна стойност, след преценявайки възможността на св.П. за съответна сума, и заявеното, че не биха могли да дадат първоначално исканите 200 000 или повече евро /и съответното поредно отиване това да „бъде уточено с ********ите“/, същата заявила на св.П., че трябвало същият да даде поне 100 000 евро или 200 000 лева и веднага в момента каквато и да е сума, като гаранция. Така подс.И. конкретизирала и включила в комплекса от неправилни представи, създавани и поддържани у св.П. и за също така измислената и нереално искана от ********и сума, „която следвало да заплати за решаване на проблема му“, което също е нейно действие, представляващо изпълнение на измамата. Така именно се реализирала технологията, измислена от подсъдимите извършители, улеснени и чрез действията на подс.Н. и Б., за удобният и съответен момент, в който конкретните параметри на исканата сума като изначална цел на подсъдимите, обусловила престъпното въздействие върху пострадалия, трябвало да бъде конкретизирана в съзнанието му. Следващо действие на подс.И. по хронологията на подробно изложената фактическа обстановка, представляващо от обективна страна изпълнение на измамата е и осигурената и на следващият ден /19.02.2012год./, опосредена чрез нея, връзка между останалите извършители, нужна за да бъде реализирано успешно целта за попадането в тяхно владение и на остатъка от общо исканата и получана чрез активната роля на подс.И. сума от 200 000 лева от подсъдимите извършители. Тези действия са също описани изрично във фактологията и от тях може да се открои факта, че провеждала телефонни разговори с подс.К., отново имитирайки в присъстивето на пътуващите П., че разговаря с „********а Д.“, с което несъмнено продължавала да потвърждава създадената в св.П. неправилна представа, за съществуването на такова лице, за реалност на очакваната от него помощ, за която следволо да му даде общо 200 000 лева, значителната част от която сума носел на 19.02.2012год. Също така факта, че идентично на предходния ден, казала на /лъгала/ св.П., че взема за да занесе, и е занесла на „********а Д.“, носената от св.П. и дадена й сума от 183 000 лева. Продължила да ги лъже за всички тези обстоятелства, вкл. и след като се върнала в автомобила и отпътували обратно за Русе, а както от нея така и от останалите подсъдими извършители, с визираните във фактоолгияата прояви и след тази дата  /последното  от правна страна попада извън изпълнението на измамата, тъй като била довършена точно в момента, в който св.П. предал и последната част от парите във владението на подс.И. и тя се отдалечила с тях на неизвестното за свидетелите място, където да ги предаде на, и разпредели с останалите подсъдими помежду им/. Факта на продължилото поддържане на вече успешното, чрез реализиране на измамата, заблуждение и пострадалия /че съществуват двамата ********и от Варна и те решават проблемите, в резултат на получаната сума от 200 000 лева/, обаче много добре се обуславя разбираемо не само от инстинкта на подс.И. да се предпази от разкриване на престъпната й дейност до 19.02.2012год. и на тази дата, но и да обслужи  и идеята на подсъдимите, подготвяна и реализирана в следващ период от  време /реализирана с второто деяние по делото/ да се сдобият с още пари по протИ.законен начин, с въздействие с различна специфика върху съзнанието на св.П., подробно описано във фактологията и предмет на отделно обвинение по делото, за всеки от тях.

С посочените действия на подс.И. ***.2012год. и 19.02.2012год./, и действията на всеки от останалите извършители според ролята им, същата задружно участвала във възбуждане /чрез въвеждане в пострадалия на посочената част от неправилните представи/ и в поддържане на вече оформените в съзнанието на пострадалия неправилни представи със съдържанието им по обвинението. В пострадалия била създадена погрешна представа – за реалност на тези обстоятелства. На практика последните не били реални, и създадените с тях представи в съзнанието му, били невярни, измислени от подсъдимите. Това се съзнавало от всеки от подсъдимите – че не съществувала ситуация на призоваване на св.П. в прокуратурата в гр.Варна, на предстоящо повдигане на обвинение, на предстоящо арестуване и отнемане на имущество на същите, че не съществували ********и с имена Г.В. и Л. Д., съответно, че не можело от несъществуващи лица да се очаква и каквото и да е съдействие срещу исканата от пострадалия сума от 200 000 евро или каквато и да е друга сума, че нито подс.К., нито подс.К. са ********и.

Престъплението било извършено от подсъдимите И., К., К. и Г., след предварително сговаряне между тях, и били подпомогнати от присъединилите се към формирания общ умисъл и с конкретните си прояви, по време на реализирането му, други двама подсъдими - Н. и Б.. Общият умисъл и обуславящото го, съзнаване на всички обстоятелства за конкретно извършвано престъпление, у последните двама били формирани с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обтановка и коментиран в анализа. Самите им разкриващи се от съвкупността действия, изключително подробно отразени в приетата за установена и обсъдена в анализа както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагането на измамата, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Предвид това, по отношение на подс.И. също е налице квалифициращото обстоятелство измамата, предвидено в т.2 от ал.1 на чл.210 от НК, като била извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване /подсъдимите И., К., К. и Г. участвали в самото изпъленние на престъплението - съизвършители/. Този извод следва от координираните им действия, подробно отчетени в приетата за установена и анализирана и в този смисъл по –горе, фактическа обстановка. Деянието е извършено и при наличието на квалифициращият го признак, предвиден в т.1, пр.1 от ал.1 на чл.210 от НК, като факта, че подсъдимите К. и К. се представяли при провежданите разговори с пострадалите и съответно с подс.И., в случаите когато се правело с цел да стане достояние това им качество на пострадалите и казваното било предаване от същата до знанието на пострадалите, като длъжностни лица – ********и, изцяло се съзнавал от подс.И. и желаел и от нея.

В преследване на целта си да въведе и поддържа в заблуждение св.П. относно обстоятелствата, които да го мотивират да извърши вредоносно за свидетеля разпореждане, подс.И. с тези си лични действия и съгласуваните с тях действия и на останалите подсъдими, формирала в същия субективни очаквания за решаване на измисления от тях проблем на сем.П., по също така измислен начин – от ******** Л. Д., след като бъде дадена от св.П. сумата от 200 000евро. Именно тази представа в съзнанието на св.П., го мотивирала да извърши вредоносно за своя патримониум разпореждане – да предаде уточените след „отстъпката“, направена на място и разяснена му от подс.И. искани 200 000 лева /17000 на 18.02.12г. и 183 000 лева на 19.02.12г./ Несъмнено от показанията на св.П., както и отразяващите неговите психологични преживявания по време на реализиране на измамата показания на св.П. и св.П., се установява, че ако е знаел действителното положение – неистинността на всички тези обстоятелства, св.П. не би се разпоредил с общо 200 000 лева на процесните дати. С предаването на парите, достигнали в този общ размер на 19.02.12г. от св.П. във владението на подсъдимите извършители, престъплението било довършено, като в същият момент настъпила имотна вреда св.П. в този вид и размер, а с тази сума неоснователно се обогатили подсъдимите И., К., К. и Г..

Подс.И. бил наясно с всички обстоятелства по реализиране на пресъплението, вкл. и по отношение времевото му разположение и мястото, където се осъществявало последователно с нейните и на останалите подсъдими действия, съставомерното въздейсвие върху пострадалия по въвеждането му в заблуждение и поддържането на това заблуждение, поради което, съобразно установеното по фактите, рамките на които елементи, се установяват именно като време - периода от 18.02.12г. до 19.02.2012год., и място на извършване на престъплението в гр.Русе и в гр.Варна, въведени с обвинението, са възприети съответно и с присъдата.

Конкретните обстоятелства, свързани със стойността на имотната вреда, причинена на св.П. и оценката за тежестта на случая, обуславят извършването на измамата и по отношеине на подс.И. при квалифициращата я хипотеза на чл.211, пр.1 от НК – проради наличие на признака „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“. Всеки елемент от нужните като едновременна даденост за това квалифициращо обстоятелство, е налице. Съобразно постановеното и критерия, въведен с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.****8 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, налице е признака «особено големи размери», тъй като общата стойност на причинената на св.П. имотна вреда /200 000 лева/, надхвърля седемстотин и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на деянието /при такава от 270 лева, съответно границата, достатъчна за наличието на този признак е 37 800лева/. Процесната измама представлява особено тежък случай, съобразно критериите, въведени с чл.93, т.8 от НК. Като съображение за тази преценка съдът отчита факта, че настъпилите вредни последици са на стойност, многократно – повече от 5 пъти надвишават достатъчният размер, за признака „особено големи размери”. Също така отчита факта на невъзстановяване на част от вредата /16 811, 40 лева/, и това, че невъзстановената част по размер е с малко под граница, поначало обуславящ признака „големи размери“. На следващо място, като обстоятелство от значение за степента на обществена опасност на извършената измама, съдът отчита факта на високата организираност при реализиране на престъплението и при неговата подготовка /събиране на предварителна информация от лица, близки до пострадалия и негови познати  - между които подс.И. и Г., както и от подс.Б., използването от подсъдимите на различни способи и различно място за създаване и поддържане на заблуждението в пострадалия/. Освен това като обстоятелства със същото значение отчита и създаването на изключително стресираща по своя характер обстановка към пострадалия, а и неговата съпруга, посредством действията на подсъдимите Б. и К., която била благоприятствана и в сценария участвала и самата подс.И., след пристигането й със свидетелите П. и П. при Свободния университет на 18.02.2012год. Като едновременна даденаст, тези обстоятелства определят изключително висока степен на обществена опасност както на подс.И., така и на извършеното от нея, в съучастие с останилте подсъдими. Наличието и на двата обсъдени, изискуеми елемента, обуславят извода, че процесната измама следва да се квалифицира като „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“.

От субективна страна подсъдимата Д. И. е осъществила деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същата е съзнавала, че възбужда и поддържа у св.П., с личните си и на останалите подсъдими действия едно заблуждение и по този начин го мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, от което за него ще настъпи имотна вреда, като имала специална цел - цел да набави за себе си, както и за останалите подсъдими извършители – К., Г. и К. имотна облага. Целта за набавяне на имотна облага у подсъдимата И. и намерението й да постигне това с измамливи действия, са съществували преди началото на действията по въвеждане в заблуждение, което достатъчно категорично следва от съдържанието на предварително намисляне да се осъществи измамата и съдържанието на взетото решение, както е визирано в обстановката, а освен това се обективира от самите действия, с които престъплението било реализирано. Съответно на установеното, че подс.И. играейки ролята и на посредник между чакащите в джипа подсъдими К. и К., и обмисляйки колко пари могат да получат успешно от пострадалия /колко би дал/ първоначално заявила към пострадалия „нуждата“ да даде 200 000 евро, за да се реши „проблема“ на семейството му, съответно първоначално с тези параметри било въведено у пострадалия това лъжливо обстоятелство, като част от съвкупността от такива, мотивирали го да се разпореди с пари, а след „отстъпката“, „“постигната“ от подс.И., същата му заявила, че  били необходими 200 000 лева. Съобразно с това развитие, съответно се явява приетото по обвинението, че елемент от възбудените у подс.П. неистински обстоятелствата било и това, че п.а Л. Д. може да реши проблема на св.П. срещу сумата от 200 000 евро, а като причинена имотна вреда – допълнително уточнена чрез заявеното от подс.И. към П. и реално общо дадена двата процесни дена, сума от 200 000 лева, възприето по същият начин и с присъдата.

Подс.И., както и останалите подсъдими съзнавали, че вследствие на своето въздействие, осъществено с конкретните прояви от всеки от тях, последователно и в изпълнение на предварителната им уговорка, върху измаменото лице, у него ще възникнат неправилни представи относно основанието и условията при които дал исканата сума от 200 000 лева – за да бъдат избегнати всички неблагоприятни очаквани последици за него, с. му, д. му и имуществото му (реално несъществуващи като даденост), които именно ще го мотивират да извърши разпореждане със собствените си парични средства и по този начин ще причинят на същия имотна вреда в размер на тази парична сума. В субективно отношение обединяващият момент между сговорилите се предварително извършители на измамата подс.И., К., К. и Г. е конкретният им общ умисъл – като всеки от тях имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението, с цел постигане на намисления престъпен резултат, каквото психологично отношение в тази обща дейност, имали и подсъдимите Б. и Н., улеснили с проявите си изпълнението на престъплението.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за противозаконно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук дават основание на съда да приеме, че с друга част от действията си, предмет на делото, подсъдимата Д.А.И.  е осъществил от обективна и субективна страна състава  на престъплението по чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр . с чл.20, ал.4 от НК, като в периода от 21.02.2012год. до 13.03.2012год. включително, в гр.Русе и гр.Варна, като помагач и с К.Е.Г. ***, Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, подпомогнала съизвършителите И.М.К. *** и Б.Б.К. ***, с цел да принудят П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в  размер на 60 000 Евро, на стойност 117 349, 80 лева, да го заплашат с противозаконно действие с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за негови ближни - за д. му С.П.П. -  че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана, и с това да причинят на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от две лица.

От обективна страна, подс.И., заедно с подс.Г., Б. и Н. всеки с установените си по делото и визирани и за всеки от тях по-долу прояви, подпомогнала извършителите К. и К. да реализират престъплението. Подс.И. извършила действията, установени по делото, с които улеснила реализирането на изнудването, по време на неговото осъществяване, включително в случая обхващащо времето на извършване от пострадалия на изнуденото действие, което представлява квалифициращ престъплението, резултат – причинени значителни имуществени вреди за пострадалия П., с факта на предаване на сумата от 3000 евро във владението на подсъдимите на 13.03.2012год. в гр.Варна. Улеснилите реализирането на престъплението, прояви на подсъдимата И. по своята същност осъществили т.нар.“интелектуално помагачество“, като включвали разяснения към извършителите, относно обстановката, особеностите на обекта на изнудването /св.П./ имащи значение за успешното реализиране на деянието, вкл. и за успешността на реализирането на исканото от подсъдимите изнудено действие – допринесла разпореждането на св.П. с негово имущество да стане факт. Отделно, първо по хронология извършила и проява, създаваща благоприятни условия за реализирането му. Преди поясняването им, следва да се отчете участието на подсъдимата И. в предварителното замисляне на реализирането на изнудването, в общи параметри, между нея и подсъдимите извършители К.  и К. по настоящото деяние, още към момента, в който предходно извършената измама била довършена /на 13.02.12г. в гр.Варна/.  Тази предварителна дейност не предпоставя сама по себе си съставомерност, но предпоставила продължилото занапред обмисляне на реализирането и на такова поредно деяние, с действие срещу същият обект, и обуславя оформянето на общността на умисъла на подс.И. с подсъдимите извършители, още в този ранен момент. И тук, както при вече успешно реализираната измама, подс.И. и подс.Г. били лицата с пряк контакт към св.П., и продължаващите и към този момент приятелски отношения между семействата им, благоприятствали възможността именно чрез И. и Г., подсъдимите с отразена им роля да бъдат извършители в това деяние /К. и К./, да бъдат улеснявани и занапред по възможните начини от двамата подсъдими от Русе. Като първа проява на подс.И. с улесняващ престъплението характер, изпълнението на което вече било предприето от подсъдимите К. и К. на 21.02.2012год., съдът отчита заявеното /със съответното му съдържание/ от нея към св.П., при обаждането на последния на същата дата, при което пострадалия и разказал за полученото обаждане от „п.а Д.“, за отправената му заплаха и за това, че това го е разтревожило много и е притеснен за сигурността на д. си. Обяснил й съответно и за исканите пари в размер на 60 000 евро, които според „*** Д.“ следвало да бъдат занесени с И. на следваща дата в София. На практика с отговора си на това оплакване от страна на св.П. за току-що започналото упражняване на принуда от извършителя К. /че щяла да се обади на господин Д. и като се върне от Италия ще се оправят нещата/ от подс.И. била създадена обстановка, благоприятстваща реализирането и занапред на въздействие върху пострадалия от извършителите и свързаното с очакваната включително и от подс.И. успешност на поредното противозаконно сдобиване с пари от св.П.. Проявата й улеснила реализирането на изпълнението на изнудването, тъй като подсъдимата и при тази, нова за св.П. ситуация на оказвано му неправомерно въздействие, дала отговор на това, че бил заплашен за сигурността на д. му С.П., по начин да остане в съзнанието му представата за реалност на *** от Варна – на Л. Д., така и за нуждата поредната проблематична ситуация за св.П., създадена чрез техни действия, да бъде решавана занапред. Следващите по хронология улесняващи престъплението действия на подс.И. се изразили в уговарянето за провеждането, и в самата проведена среща на 10.03.2012год. в заведението „******* ***“ между нея, подс.Г. и извършителите К. и К., като именно на нея били обсъдени нужните последващи прояви и нужен принос на всеки от тях, за да случи целеното от тях изнудено действие на св.П.. За активната роля на подсъдимата в осъществяването на срещата, съвкупността е достатъчно обемна /изрично обсъждана и посочена в анализа на мотивите – множество тел. разговори със съотв. им съдържание и гласни доказателства/. Подсъдимата И., както и подс.Г. при срещата на 10.03.12г. в  „******* ***“ дали информация за тяхната преценка относно очакваното от св.П. събиране на исканите 60 000 лева – че не следва да му се въздейства допълнително, чрез предлаганите от К. и К. допълнителни SMS, да не бързат, че според тях е съвсем близо момента, в който последният би следвало да е готов с парите /като тяхна преценка от контактите с пострадалия и поведението му до момента/. Тази информация била необходима за реализиране на искания и настъпил в случая престъпен резултат, и била елемент от комплекса обстоятелства, обуславящи факта на предаването на носената сума от 3000 евро от св.П. на подс.Н. на 13.03.2012год. На следващо място, улесняваща престъплението проява на подс.И., била тази, че потвърдила на подс.К. при проведеният между тях разговор на 12.03.2012год. факта, че подс.Г. и носещият парите св.П. *** /каквато информация била поискана от нея от подс.К./, както и уверила подс.К. в собствената си преценка, че не следва да очаква пречки за успешността на предстоящото и искано от подсъдимите, предаване на парите от св.П. *** - нито по отношение на подс.Г., нито във връзка с възможно следене от полиция, като уточнила, че последната й увереност следва от знанието й, че подс.Г. щял да направи необходимото, за да „няма опашка“. Тази информация, дадена от подс.И. към подс.К., послужила на последния и останалите постоянно комуникиращи помежду си подсъдими К., К., Н. и Б., по описания подробно във фактологията начин, като била елемент от представата, която получавали за протичащата обстановка, при която се реализира исканото от тях разпореждане на св.П. с пари, поради което, с предоставянето й, подс.И. улеснила извършването на престъплението /допринесла за настъпване на целеното от подсъдимите разпореждане на св.П. с пари, против неговата воля.

Престъплението било осъществено от подсъдимата И. и другите помагачи Г., Б. и Н. /последните двама присъединили се по –късно към формирания общ умисъл/, в съучастие с извършителите К. и К.. Съчетаните прояви на всеки от съучастниците, довели в своята цялост до осъществяване на престъплението, включително и в обема му, съобразно квалифициралото го обстоятелство по причиняване на значителни имуществени вреди на пострадалия П.. Конкретните прояви и на другите помагачи, освен тези на подс.И. са отчетени изрично по-долу. Общият умисъл и обуславящото го, съзнаване на всички обстоятелства за конкретно реализирано престъпление, у подсъдимите И., Г., Б. и Н. се обективират като даденост от действията им, като у последните бил формиран с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обстановка и коментиран в анализа. Самите им установени от съвкупността действия, изключително подробно отразени в приетата, обсъдена в анализа както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка, разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагането на изнудването, посредством което били реализираните в случая допълнителни съставомерни последици /причиняването на значителни имуществени вреди за пострадалия П./, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Установените от съвкупността по делото процес на предварително уговаряне и обмисляне от К., К., И. и Г., и координация между тях, за начина по който да се въздейства върху св.П. /преди поставяне началото на реалните действия за упражняването на принудата спрямо пострадалия/, и самите действия за нейното реализиране, включително и с настъпване на вредата за пострадалия, разположени в периода 21.02.2012год. до 13.03.2012год., илюстрират съставомерната цел както на извършителите К. и К., така и на улеснилите осъществяването на деянието останали четирима подсъдими.

Налице е обстоятелството, квалифициращо изнудването, предвидено в т.4 (пр.1), от ал.2 на чл.213а от НК, като деянието било извършено от две лица /подсъдимите съизвършители К. и К./, съобразно това, че те участвали в самото изпълнение на престъплението.

Налице е и обстоятелството, обуславящо квалифицирането на изнудването, съобразно признака свързан с настъпване на последици, предвиден в т.2 от ал.3 на чл.213а от НК – причиняване на значителни имуществени вреди на пострадалия П.. В анализа по-горе съдът изрично е установил и аргументирал доказаноста на факта, че предадените 3000 евро от св.П. във владението на подсъдимите /чрез получаването им от подс.Н. *** на 13.03.2012год./ били собственост именно на св.П.. Именно разпореждането с такива вещи /пари/, било целено с осъществената принуда спрямо пострадалия, като съвкупността категорично свидетелства, че искания размер от подсъдимите бил 60 000 евро /точно тази сума очаквали подсъдимите да се намира и в предаденият от св.П. на подс.Н. и взет от последния пакет/. Установена е по делото, също обсъдено в анализа и причинно-следствена връзка между осъщественото срещу св.П. съставомерно въздействие и причинената му имуществена вреда в размер на реално осигурените според моментните му възможности и предадени на подсъдимите общо 3000 евро. Едновременно с това, тези пари излезли от патримониума на св.П. противно на волята му, за което психологично отношение, е без значение, че в слечая процеса на предаването им на подсъдимите, бил контролиран от полицейски органи /че предприел действия към разобличаване на извършителите/, за да бъдат заловени участващите в престъплението лица, и съответно, че едновременно с това, пострадалия желаел задържането им да се реализира успешно, за да има възможност да насочи усилията си по възможните начини да получи обратно дадените 200 000 лева при предходно реализираната измама. Всъщност обективното състояние на предаване на пари от пострадалия на подсъдимите на 13.03.2012год. било предпоставено и настъпило като даденост именно поради тяхното активно, съставомерно поведение, установено по делото. От определящо значение за съставомерността е едновременната даденост на целта на подсъдимите /като съставна част от общността на умисъла им/– за реално извършване на разпореждане на св.П. със свое имущество, противно на волята му /да получат от него 60 000 евро/, и на установените им прояви, в обслужване на тази цел. В идентичен смисъл оценка за действия по разобличаване на извършители, напр. Решение № 396/24.10.2008 на ВКС по к.д. № 347/2008г., II н.о. НК, докладчик Т. К.. Размера на реално предадената от св.П. на подсъдимите пари – 3000 евро / с равностойност 5 867, 49 лева/, обуславя значителност на причинената със самото прекъсване на владението върху тях да пострадалия, имуществена вреда в същият размер за него -  съобразно въведеният критерий за 1/5 от приетото за квалифициращо обстоятелство „големи размери“ в аспекта на ТР№ 1/98г. на ОСНК /приложимостта обсъждана например с Решение № 45 от 11.02.2009год. на ВКС по н.д.№ 658/2008год., II н.о. НК, докл.Л. С. и Решение № 312 от 27.06.2008г. на ВКС по н.д. № 273/2008г., III н.о.,НК, докл.Р. Н./.

От субективна страна подсъдимата Д.И. е осъществила деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същата е съзнавала съгласуваността на проявите си /съществуването на общност на умисъла/, с другите помагачи Г., Н. и Б. и извършителите К. и К.. Съзнавала, че с проявите си улеснява изпълнението на престъплението, че в резултат на действията си извършителите, последователно и в резултат на предварителната им уговорка подс.К. и К. упражнил въздействие върху св.П. – осъществил принуда, с цел да го склонят /да го изнудят/ към определено поведение, а именно – св.П. да се разпореди с вещи – в случая да предаде на подсъдимите съучастници пари в размер на 60 000 евро. Била наясно и с обстоятелството, че принудата била осъществена чрез заплашване, и със самото й изпълнение от извършителите К. и К. /чрез приложеното психическо въздействие върху пострадалия/, с улесняващите деянието нейни прояви, както и на останалите помагачи, ще обусловят настъпването и на квалифициращият деянието резултат от деянието /причиняването на значителни имуществени вреди за пострадалия П., с което съставомерната цел била и реализирана – в случая било осъществено от пострадалия включително и самото изнудено действие/. Подс.И. съзнавала противоправността на извършеното, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от него и е искала настъпването им, както и в представеното съдържание на умисъла съществувало и знанието за наличието на специална цел – да бъде принуден пострадалия да се разпореди със свои вещи – пари в размер на 60 000 евро.  По всички обстоятелства от значение, обуславящи психологичното отношение на подс.И. към извършеното, наличието и съдържанието на общността на умисъла с другите помагачи, както и извършителите К. и К., съдът изрично е взел отношение и подробно аргументирал в анализа на мотивите, в тази им част /л.93 – л.125/, както и в съответните части, отнасящи се обстоятелствата, явяващи се несъмнено установени.

Съобразявайки относимият към това деяние доказателствен материал, съдът счита за установено, че с обсъдените действия, подсъдимите Д.И. и К.Г. обективирали улесняване на изнудването, а не неговото изпълнение, което едновременно обуславя извода за приложимост на предвиденото по т.4, на ал.2 от чл.213а от НК обстоятелство, но при условията на извършване на деянието от две лица, по смисъла на чл.93, т.12 от НК.  Това налага, подс.И., на основание чл.304 от НПК да бъде призната за невинна и оправдана в това, че съучастието при изнудването е било осъществено при форма съизвършителство с подсъдимите И.М.К., Б.Б.К. и К.Е.Г., както и, че деянието е извършено от повече от две лица /за тази хипотеза на квалифициращо обстоятелство по т.4 на ал.2 от чл.213а от НК/.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за противозаконно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

Подсъдимият К.Е.Г. е годен субект на престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук, дават основание на съда да приеме, че със своите действия подсъдимия К.Е.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211, пр.1, вр. с чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.209, ал.1 от НК, като в периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Русе и гр.Варна, като извършител след предварителен сговор с Д.А.И. ***, Б.Б.К. *** и И.М.К. ***, подпомогнати от Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, с цел да набави за себе си и за Д.А.И., Б.Б.К. и И.М.К. имотна облага възбудил и поддържал у П.С. *** заблуждението, че той, *** му В.А.П. и *** му С.П.П. са призовани от дежурен *** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като ***  Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000Евро, които П.С.П. трябва да плати и с това причинил на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000лева,  като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - *** Г.В. и *** Л. Д., и измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

От обективна страна, с действията си подс.Г. създал в съзнанието на св.П. невярна представа – че П., заедно със с. му и д. му са призовани от дежурен *** Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като *** Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 евро, които П.С.П. трябва да плати. Елементите на тази представа били създадени /възбудени/ и поддържани у св.П., чрез последователни изпълнителски действия /на подсъдимия Г. и останалите съизвършители К., К. и И., с начало действията на К. и К./ и помагачески такива /на подсъдимите Б. и Н./ формиращи един цялостен взаимосвързан комплекс, чрез извършвани от всеки от тях конкретни прояви, разположени във времевия период на осъществяване на престъплението и подробно описани във фактологията за всеки от тях, считано от 18.02.2012год. /когато било дадено началото на въвеждането в заблуждение на св.П. за посочените неверни представи в съзнанието на св.П./ до 19.02.2012год., на която дата в резултат на тях св.П. извършил последния акт на имуществено, вредоносно за него разпореждане, като на последната дата предал във владението на подсъдимите извършители, чрез фактическото им получаване от подс.И. остатъка от общо исканата сума от 200 000 лева, с което измамата била довършена. Конкретните действия на подс.Г. били заявеното от него пред свидетелите П. и П. при организираната от подс.И. среща в заведението им, че познавал бившия *** на Варна Л. Д., който му бил приятел и често му правел услуги, ходил на лов с него и били на една маса често, и можел да помогне за проблема на сем.П., за който същите узнали при предходните обаждания до тях от „***“ от Варна. Следващо действие с което подсъдимия Г. изпълнил изпълнителното деяние, за да създаде елемент от неверните представи, у св.П., е това, че се обадил по телефона, имитирайки, че се свързва с „*** Л. Д.“ /всъщност се свързал и разговарял с подс.К./. При този разговор изиграл ролята си според предварително измисления от подсъдимите извършители сценарий, като провеждайки разговора по начин, че да внуши, че насрещното лице е п.а Д., обяснил на „последния“, че негов познат имал проблем и поискал съдействие от него, за да го реши, както и дал телефона на подс.И., за да продължи разговора с този “п.“. Същата обяснила проблема, след което и реализирала и останалите си прояви в изпълнението на измамата, съобразно фактологията, отчетени за нея по-горе. Чрез посочените лични  действия подс.Г. поддържал частта от неправилните представи, които вече били създадени от подс.К. и К., както и подс.И. и вече били даденост в съзнанието на св.П. /че той *** му и *** му, са призовани от дежурен *** Г.В. да се явят в ОП – Варна на 20.02.2012год., за да им бъде повдигнато обвинение, че ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото/, както и създал, навел в съзнанието на пострадалия и допълнителни, стоящи във връзка с наличните до момента, и също невярни обстоятелства за действителното фактическо положение, а именно – че има приятел „*** Л. Д.“, който можел да му помогне именно по този „проблем“, който бил измислен и бил наличен в съзнанието на пострадалия, в резултат предходните също съставомерни действия на останалите подсъдими извършители – К., К. и И., визирани по-горе за всеки от тях. Подс.И. в частност, имитирала пред свидетелите П. получаване на обаждането от този п. и заявеното от него за сериозността на проблема и нуждата от незабавното му решаване, като П. отидат във Варна и т.н. по фактологията, което категорично дава илюстрация за една добре обмислена, съгласувана и изпълнена роля от всеки от подсъдимите извършители, за да бъде реализирано, заедно с подпомогналите ги с действията си в гр.Варна, Б. и Н., и субективната общност, необходима за реализирането на тези синхронизирани прояви, за да реализира всеки от подсъдимите отразената му роля. Конкретно с действията си подс.Г. поддържал вече оформеното в съзнанието на пострадалия отношение, за реалност на наведените от подсъдимите К., К. и И. обстоятелства, както и едновременно с това, тепърва добавил към тях и допълнителни неправилни представи, които също не отговаряли на действителното фактическо положение – че познавал *** с имена Л. Д., който може да помогне на пострадалия за решаване на проблема на семейството му, че разговаря, след което и И. в него момент именно с този п. и той съответно след като получил данните на сем.П. и фирмите им, щял да провери нещата и пак да се обади, именно за да реши проблема. Без  съмнение целия този театър /подробно описан във фактическата обстановка/, разигран от подсъдимите Г. ***, бил напълно съгласуван с другите извършители от Варна – К. и К., и бил с изключително значение да въздейства, и на практика въздействал върху явяващият се пострадал св.П., както и с. му. Достатъчно в тази насока, освен обсъжданото в анализа горе, е да се посочи, че реално веднага след приключването на този етап от действията спрямо същият, именно в резултат на това допълнително въздействие, решил да отпътува незабавно за гр.Варна, заедно с с. си и подс.И., като именно приемайки, че нещата са така сериозни, и очаквал да бъдат искани пари  от п.ите, които ще съдействат за решаване на проблема, взел сумата от 17000 лева, която била във възможностите му за събиране незабавно до момента на тръгването. Подс.Г. съзнавал и желаел настъпването на всички останали обстоятелства, свързани с конкретния начин на реализиране на деянието до момента на довършването му, и съответни принос на всеки от шестимата подсъдими, за което в анализа съдът е изложил допълнителни подробни съображения. С посочените действия на подс.Г. ***, на подс.И., както чрез телефонните обаждания до св.П. на това място и от подсъдимите К. и К., и обусловените и от тях и свързаните с тях действия на подсъдимите И., К. *** на 18.02.2012год. и 19.02.2012год./, съобразно ролята си, задружно участвал във възбуждането /чрез въвеждане в пострадалия на посочените допълнителни неправилни представи/ и в поддържане на вече оформените в съзнанието на пострадалия неправилни представи със съдържанието им по обвинението. В пострадалия била създадена погрешна представа – за реалност на тези обстоятелства. На практика последните не били реални, и създадените с тях представи в съзнанието му, били невярни, измислени от подсъдимите. Това се съзнавало от всеки от подсъдимите – че не съществувала ситуация на призоваване на св.П. ***, на предстоящо повдигане на обвинение, на предстоящо арестуване и отнемане на имущество на същите, че не съществували п.и с имена Г.В. и Л. Д., съответно, че не можело от несъществуващи лица да се очаква и каквото и да е съдействие срещу исканата от пострадалия сума от 200 000 евро или каквато и да е друга сума, че нито подс.К., нито подс.К. са п.и.

Престъплението било извършено от подсъдимите Г., И., К. и К., след предварително сговаряне между тях, и били подпомогнати от присъединилите към формирания общ умисъл и с конкретните си прояви, по време на реализирането му други двама подсъдими - Н. и Б.. Общият умисъл и обуславящото го, съзнаване на всички обстоятелства за конкретно извършвано престъпление, у последните двама били формирани с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обстановка и коментиран в анализа. Самите им установени от съвкупността действия, изключително подробно отразени в приетата за установена и обсъдена в анализа както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагането на измамата, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Предвид това, по отношение на подс.Г. също е налице квалифициращото обстоятелство измамата, предвидено в т.2 от ал.1 на чл.210 от НК, като била извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване /подсъдимите Г., И., К. и К. участвали в самото изпълнение на престъплението - съизвършители/. Този извод следва от координираните им действия, подробно отчетени в приетата за установена и анализирана и в този смисъл по –горе, фактология. Деянието е извършено и при наличието на квалифициращият го признак, предвиден в т.1, пр.1 от ал.1 на чл.210 от НК, като факта, че подсъдимите К. и К. се представяли при провежданите разговори с пострадалия и съответно с подс.И., в случаите когато се правело с цел чрез нея да стане достояние това им качество на пострадалите и казваното било предавано от същата до знанието на пострадалите, като длъжностни лица – п.и, изцяло се съзнавал от подс.Г. и това се желаело и от него.

В преследване на целта си да въведе и поддържа в заблуждение св.П. относно обстоятелствата, които да го мотивират да извърши вредоносно за свидетеля разпореждане, подс.Г. с тези си лични действия и съгласуваните с тях действия и на останалите подсъдими, формирал в същия субективни очаквания за решаване на измисления от тях проблем на сем.П., по също така измислен начин – от п.а Л. Д., след като бъде дадена от св.П. сумата от 200 000евро. Именно тази представа в съзнанието на св.П., го мотивирала да извърши вредоносно за своя патримониум разпореждане – да предаде уточнените след „отстъпката“, направена на място и разяснена му от подс.И. и искани 200 000 лева /17000 на 18.02.12г. и 183 000 лева на 19.02.12г./ Несъмнено от показанията на св.П., както и отразяващите неговите психологични преживявания по време на реализиране на измамата, показания на св.П. и св.П., се установява, че ако е знаел действителното положение – неистинността на всички тези обстоятелства, св.П. не би се разпоредил с общо 200 000 лева на процесните дати. С предаването на парите, достигнали в този общ размер на 19.02.12г. от св.П. във владението на подсъдимите извършители, престъплението било довършено, като в същият момент настъпила имотна вреда за св.П. в този вид и размер, а с тази сума неоснователно се обогатили подсъдимите И., К., К. и Г..

Подс.Г. бил наясно с всички обстоятелства по реализиране на престъплението, вкл. и по отношение времевото му разположение и мястото, където се осъществявало последователно с неговите и на останалите подсъдими действия, съставомерното въздействие върху пострадалия по въвеждането му в заблуждение и поддържането на това заблуждение, поради което, съобразно установеното по фактите, рамките на тези елементи, се установяват по отношение на времето - периода от 18.02.12г. до 19.02.2012год., и място на извършване на престъплението - в гр.Русе и в гр.Варна, въведени с обвинението, и възприети съответно и с присъдата.

Конкретните обстоятелства, свързани със стойността на имотната вреда, причинена на св.П. и оценката за тежестта на случая, обуславят извършването на измамата и по отношение на подс.Г. при квалифициращата я хипотеза на чл.211, пр.1 от НК – поради наличие на признака „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“. Всеки елемент от нужните като едновременна даденост за това квалифициращо обстоятелство, е налице. Съобразно установеното и критерия, въведен с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, налице е признака «особено големи размери», тъй като общата стойност на причинената на св.П. имотна вреда /200 000 лева/, надхвърля седемстотин и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на деянието /при такава от 270 лева, съответно границата, достатъчна за наличието на този признак е 37 800лева/. Процесната измама представлява особено тежък случай, съобразно критериите, въведени с чл.93, т.8 от НК. Като съображение за тази преценка съдът отчита факта, че настъпилите вредни последици са на стойност, многократно – повече от 5 пъти надвишаващ достатъчният размер за признака „особено големи размери”. Също така отчита факта на невъзстановяване на част от вредата /16 811, 40 лева/, и това, че невъзстановената част по размер е с малко под границата, поначало обуславяща признака „големи размери“. На следващо място, като обстоятелство от значение за степента на обществена опасност на извършената измама, съдът отчита факта на високата организираност при реализиране на престъплението и при неговата подготовка /събиране на предварителна информация от лица, близки до пострадалия и негови познати  - между които подс.Г. и И., както и от подс.Б., използването от подсъдимите на различни способи и различно място за създаване и поддържане на заблуждението в пострадалия/. Освен това като обстоятелства със същото значение отчита и създаването на изключително стресираща по своя характер обстановка към пострадалия, а и неговата съпруга, посредством действията на подсъдимите Б. и К., която била благоприятствана и участвалата в сценария подс.И., след пристигането й, заедно със свидетелите П. и П. при Свободния университет на 18.02.2012год. Като едновременна даденост, тези обстоятелства определят изключително висока степен на обществена опасност както на подс.Г., така и на извършеното от него, в съучастие с останалите подсъдими. Наличието и на двата обсъдени, изискуеми елемента, обуславят извода, че процесната измама следва да се квалифицира като „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“.

От субективна страна подсъдимия К.Г. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал, че възбужда и поддържа у св.П., с личните си и на останалите подсъдими действия едно заблуждение и по-този начин го мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, от което за него ще настъпи имотна вреда, като имал специална цел - цел да набави за себе си, както и за останалите подсъдими извършители – И., К. и К. имотна облага. Целта за набавяне на имотна облага у подсъдимия Г. и намерението му да постигне това с измамливи действия, са съществували преди началото на действията по въвеждане в заблуждение, което достатъчно категорично следва от съдържанието на предварително намисленото осъществяване на измамата и съдържанието на взетото решение, както е визирано в обстановката, а освен това се илюстрира от самите действия, с което престъплението било реализирано. Съответно на установеното, че подс.И. играейки ролята и на посредник между чакащите в джипа подсъдими К. и К., и обмисляйки колко пари могат да получат успешно от пострадалия /колко би дал/ първоначално заявила към пострадалия „нуждата“ да даде 200 000 евро за да бъде решен „проблема“ на семейството му, и първоначално с тези параметри било въведено у пострадалия това лъжливо обстоятелство, като част от съвкупността от такива, мотивирали го да се разпореди с пари, а след  „отстъпката“, „“постигната“ от подс.И., същата му заявила, че  били необходими 200 000 лева. Съобразно с това развитие, правилно се явява приетото по обвинението, че елемент от възбудените у подс.П. неистински обстоятелства било и това, че п.а Л. Д. може да реши проблема на св.П. срещу сумата от 200 000 евро, а като причинена имотна вреда – допълнително уточнена чрез заявеното от подс.И. към П. и реално общо дадената двата процесни дена  сума от 200 000 лева, което е възприето по същият начин и с присъдата.

Подс.Г., както и останалите подсъдими съзнавали, че вследствие на своето въздействие, осъществено с конкретните прояви от всеки от тях, последователно и в изпълнение на предварителната им уговорка, върху измаменото лице, у него ще възникнат неправилни представи относно основанието и условията при които дал исканата сума от 200 000 лева – за да бъдат избегнати всички неблагоприятни очаквани последици за него, с. му, д. му и имуществото му (реално несъществуващи като даденост), които именно ще го мотивират да извърши разпореждане със собствените си парични средства и по този начин ще причинят на същия имотна вреда в размер на тази парична сума. В субективно отношение обединяващият момент между сговорилите се предварително извършители на измамата подс.Г., И., К. и К. е конкретният им общ умисъл – като всеки от тях имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението, с цел постигане на намисления престъпен резултат, каквото психологично отношение в тази обща дейност, имали и подсъдимите Б. и Н., улеснили с проявите си изпълнението на престъплението, при събитията в района на Свободния университет.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за противозаконно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук дават основание на съда да приеме, че с друга част от действията си, предмет на делото, подсъдимият К.Е.Г.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК, като в периода от 21.02.2012год. до 13.03.2012год. включително, в гр.Русе и гр.Варна, като помагач и с Д.А.И. ***, Г.Н. *** и И.Д.Б. ***, подпомогнал съизвършителите И.М.К. *** и Б.Б.К. ***, с цел да принудят П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в  размер на 60 000 Евро, на стойност 117 349, 80 лева, да го заплашат с противозаконно действие с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за негови ближни - за д. му С.П.П. -  че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана, и с това да причинят на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от две лица.

От обективна страна, подс.Г., заедно с подс.И., Б. и Н. всеки с установените си по делото и визирани и за всеки от тях прояви, подпомогнал извършителите К. и К. да реализират престъплението. Подс.Г. извършил действията, установени по делото, с които улеснил реализирането на изнудването, по време на неговото осъществяване, включително в случая обхващащо времето на осъществяване от пострадалия на изнуденото действие, което представлява квалифициращ престъплението, резултат – причинени значителни имуществени вреди за пострадалия П., с факта на предаване на сумата от 3000 евро във владението на подсъдимите на 13.03.2012год. в гр.Варна. Улеснилите реализирането на престъплението, прояви на подсъдимият Г., осигурили координация между обвиняемите, осигурили получаване на информация от подсъдимите извършители и предаването й към пострадалия, насочена към успешността на исканото разпореждане с негови вещи – пари /създал благоприятни условия за реализирането на деянието/, също допринесъл за даването и получаването на исканата от пострадалия сума /допринесъл разпореждането на св.П. с негово имукщество да стане факт/. И при това деяние, както при вече успешно реализираната измама, подс.Г., наред с подс.И. бил лицето с пряк контакт към св.П., и продължаващите и към този момент приятелски отношения между семействата им, благоприятствали възможността именно чрез него и И., подсъдимите с отредена им роля да бъдат извършители в това деяние /К. и К./, да бъдат улеснявани и занапред по възможните начини от двамата подсъдими от Русе. Като проява на подс.Г. с улесняващ престъплението характер, изпълнението на което вече било предприето от подсъдимите К. и К. на 21.02.2012год., съдът отчита предаването на информация от св.П. към подсъдимите К. и К., свързана с исканата от пострадалия отсрочка за предаване на исканите пари /по време на краткото отсъствие на подс.И./, а и на 06.03.2012год. при поредния такъв случай, при срещата в заведението на Г.. Откликвайки положително на молбите на пострадалия, вкл. и да предаде на хората от Варна /от които пострадалия вече бил получил заплашващите обаждания и SMS/ да не го правят и занапред, както и по някакъв начин подс.Г. да гарантира, че даването на поредно исканите пари от пострадалия, ще е последно, подс.Г. създал обстановка, благоприятстваща реализирането и занапред на въздействие върху пострадалия от извършителите и свързаното с очакваната от него, и подс.И. успешност на поредното противозаконно сдобиване с пари от св.П.. С това улеснил изнудването, по начин да остане в съзнанието на пострадалия представата за реалност на п. от Варна – на Л. Д., така и за нуждата поредната проблематична ситуация за св.П., създадена чрез техни действия, да бъде решавана занапред.

Следващите по хронология улесняващи престъплението действия на подс.Г. се изразили в уговарянето за провеждането /чрез разговори, например тези конкретно с подс.К. на 09.03.12г. в 13, 51 часа, и същият ден, и с подс.К. - в 15,19 часа, конкретизирани по фактологията/, и участието в самата проведена среща на 10.03.2012год. в заведението „******* ***“ между него, подс.И. и извършителите К. и К., като именно на нея били обсъдени нужните последващи прояви и нужен принос на всеки от тях, за да се случи целеното от тях изнудено действие на св.П.. За активната роля на подсъдимата в осъществяването на срещата, съвкупността е достатъчно обемна /изрично обсъждана и посочена в анализа на мотивите – множество телефонни разговори със съотв. им съдържание, и гласни доказателства/. Подсъдимият Г., както и подс.И. при срещата на 10.03.12г. в  „******* ***“ дали информация за тяхната преценка относно очакваното от св.П. събиране на исканите 60 000 лева – че не следва да му се въздейства допълнително, чрез предлаганите от К. и К. допълнителни SMS, да не бързат, че според тях е съвсем близо момента, в който последният би следвало да е готов с парите /като тяхна преценка от контактите с пострадалия и поведението му до момента/. Освен това,при тази среща на подс.Г. била възложена задачата да съобщи на останалите подсъдими, когато св.П. заяви, че е събрал исканата от него сума пари /той и изпълнил акуратно ролята си, на 12.03.2012год., веднага след като това действително му било заявено от св.П., вкл. и посредством осигурената чрез неговия телефон „връзка със п.а Д.“ за пострадалия при развоя на ситуацията в заведението „Бутик“. Информацията, дадена от подс.Г., на подсъдимите К. и К. при срещата в „******* ***“ на 10.03.12г. била необходима за реализиране на искания и настъпил в случая престъпен резултат, и била елемент от комплекса обстоятелства, обуславящи факта на предаването на носената сума от 3000 евро от св.П. на подс.Н. на 13.03.2012год. На следващо място, улесняваща престъплението проява на подс.Г. било стореното в заведението „Бутик“ на 12.03.2012год. - създал допълнителни условия за осъществяване на изнуденото действие от страна на св.П. – заявил на пострадалия, че исканата гаранция за прекратяване на въздействието върху него след плащане на парите е налице – че п. от Варна обещали това /“заклели се“/, както се изразил самия Г./, също така се обадил от телефона си на „п.а Д.“ /подс.К./, и чрез осигуряване на разговор между подс.К. и св.П., осигурил възможността за първия да му разясни кога и как, и къде, следвало да донесе парите в размер на 60 000 евро, допълнително да го увери, че с това приключвала опасността от заплахата /да не се притеснява повече за д. си, и че вече семейството занапред ще има имунитет.../, също така, че за да стане това, следвало да пътува с подс.Г. до гр.Варна, както и чрез последния щели да се свързват и занапред. Така подс.Г. на практика създал условия за успешността на исканото разпореждане на пострадалия със сумата от 60 000 евро. Този разговор, а и проведените след тази среща,  разговори между подс.Г. и подсъдимите К. и К. /основните визирани във фактологията/, предпоставили и дали старт на действията на последните – по подготовката на посрещането на пострадалия във Варна на 13.03.2012год., основна роля в което освен пътуващият с него подс.Г., следвало да имат подсъдимите Б. и Г.. Следващи значими действия на подс.Г., улеснили реализирането на престъплението, били пътуването  с пострадалия към гр.Варна, ролята му на посредник за предаваната информация за конкретното място, където следвало да стане предаването на парите, обсъждането на конкретиката как и къде да стане това още при разговор с подс.К. вечерта преди деня на пътуване /също конкретизирано във факологията/, при който с подс.Г. заедно достигнали до реално реализираният вариант – с отиване до определено място, вземане на таксиметров автомобил и достигане до друго място, където именно св.П. да предаде парите. Така, включително и чрез множеството провеждани разговори между подсъдимия Г. и К. /а последния съответно предавайки и получавайки информация за ситуацията и изпълнение на ролята и на подс.Б. и Н. на 13.03.2013г., както и  между Г. и К., последния ден, конкретно подс.Г. изиграл изключително важната роля, да осъществява координиране на проявите на очакващите предаването на парите подсъдими Б. и Н., съответно улеснил успешността на това очакване на всички подсъдими, и със самото осигуряване на св.П. в нужното време и място, като го напътствал какво и къде следва да се направи, така, че предаването на парите да стане факт. Така например, разяснил му, че ще трябва да излязат от автомобила на П. на паркинга на „******* ***“, да вземе със себе си пакета с пари, казал му да се качат в чакащото такси, посочил адреса до който следавло да ги закара таксиметровия шофьор, при пристигането на „М.“ посочил на св.П., чакащият там подсъдим Н. и му казал, че това е лицето, на което следва да предаде парите. Провежданите разговори между подсъдимите по това време, в значимата им част, са описани обстоятелствено във фактическата обстановка, значението на съдържанието на които и източниците за тях, подробно са обсъдени в анализната част на мотивите, включително и що се отнася до следващата от тях съгласуваност на действията на всеки от подсъдимите при събитието в гр.Варна на 13.03.2012год. Самата едновременна даденост на разговорите между установените за тях комуникатори /именно активните в този момент подсъдими, разбираемо с изключение на останалата в гр.Русе по това време подс.И./, на съдържанието им, както и на преките действия на участващите в процеса на предаване и приемане на исканите от св.П. пари, подсъдими Г., Б. и Н., както и на усилията на подсъдимите К. и К., особено последния по-активен в това отношение, макар и намиращ се в гр.София, за предаване на всеки от тези трима подсъдими нужната информация, за да са добре стиковани действията им, дава една изключително ясна илюстрация за наличието на съставомерни обективна и субективна връзка между съучастниците, и в частност за общността на умисъла, при реализиране на това престъпление.  Що се отнася до подс.Г. несъмнено с посочените прояви, улеснил извършването на /допринесъл за/ целеното от подсъдимите разпореждане на св.П. с пари, против неговата воля.

Престъплението било осъществено от подсъдимия Г. и другите помагачи И., Б. и Н. /последните двама присъединили се по – късно към формирания общ умисъл/, в съучастие с извършителите К. и К.. Съчетаните прояви на всеки от съучастниците, довели в своята цялост до осъществяване на престъплението, включително и в обема му, съобразно квалифициралото го обстоятелство по причиняване на значителни имуществени вреди на пострадалия П.. Общият умисъл и обуславящото го, съзнаване на всички обстоятелства за конкретно реализирано престъпление, у подсъдимите Г., И.Б. и Н. се обективират като даденост от действията им, като у последните бил формиран с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обстановка и коментиран в анализа. Самите им обективирани от съвкупността действия, изключително подробно отразени в приетата за установена и обсъдена в анализа както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка, разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагането на изнудването, посредством което били реализирани в случая допълнителни съставомерни последици /причиняването на значителни имуществени вреди за пострадалия П./, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Установените от съвкупността по делото процес на предварително уговаряне и обмисляне от К., К., И. и Г., и координация между тях, за начина по които да се въздейства върху св.П. /преди поставяне началото на реалните действия за упражняването на принудата спрямо пострадалия/, и самите действия за нейното реализиране, включително и с настъпване на вредата за пострадалия, разположени в периода 21.02.2012год. до 13.03.2012год., илюстрират съставомерната цел както на извършителите К. и К., така и на улеснилите осъществяването на деянието останали четирима подсъдими.

Налице е обстоятелството, квалифициращо изнудването, предвидено в т.4 (пр.1), от ал.2 на чл.213а от НК, като деянието било извършено от две лица /подсъдимите съизвършители К. и К./, съобразно това, че те участвали в самото изпълнение на престъплението.

Налице е и обстоятелството, обуславящо квалифицирането на изнудването, съобразно признака свързан с настъпване на последици, предвиден в т.2 от ал.3 на чл.213а от НК – причиняване на значителни имуществени вреди на пострадалия П.. В анализа по-горе съдът изрично е установил и аргументирал доказаността на факта, че предадените 3000 евро от св.П. във владението на подсъдимите /чрез получаването им от подс.Н. *** на 13.03.2012год./ били собственост именно на св.П.. Именно разпореждането с такива вещи /пари/, било целено с осъществената принуда спрямо пострадалия, като съвкупността категорично свидетелства, че искания размер от подсъдимите бил 60 000 евро /точно тази сума очаквали подсъдимите да се намира и в предаденият от св.П. на подс.Н. и взет от последния пакет/. Установен факт по делото, също обсъден в анализа е и причино-следствената връзка между осъщественото срещу св.П. съставомерно въздействие и причинената му имуществена вреда в размер на реално осигурените според моментните му възможности и предадени на подсъдимите общо 3000 евро. Едновременно с това, тези пари излезли от патримониума на св.П. противно на волята му, за което психологично отношение, е без значение, че в случая процеса на предаването им на подсъдимите, бил контролиран от полицейски органи /че предприел действия към разобличаване на извършителите/, за да бъдат заловени участващите в престъплението лица, и съответно, че едновременно с това, пострадалия желаел задържането им да се реализира успешно, за да има възможност да насочи усилията си по възможните начини да получи обратно дадените 200 000 лева при предходно реализираната измама. Всъщност обективното състояние на предаване на пари от пострадалия на подсъдимите на 13.03.2012год. било предпоставено и настъпило като даденост именно поради тяхното активно, съставомерно поведение, установено по делото. От определящо значение за съставомерността е едновременната даденост на целта на подсъдимите /като съставна част от общността на умисъла им/– за реално извършване на разпореждане на св.П. със свое имущество, противно на волята му /да получат от него 60 000 евро/, и на установените им прояви, в обслужване на тази цел. В идентичен смисъл оценка за действия по разобличаване на извършители, напр. Решение № 396/24.10.2008 на ВКС по к.д. № 347/2008г., II н.о. НК, докладчик Т. К.. Размера на реално предадените от св.П. на подсъдимите пари – 3000 евро /с равностойност 5 867, 49 лева/, обуславя значителност на причинената със самото прекъсване на владението върху тях за пострадалия, имуществена вреда в същият размер за него -  съобразно въведеният критерий за 1/5 от приетото за квалифициращо обстоятелство „големи размери“ в аспекта на ТР№ 1/98г. на ОСНК /приложимостта обсъждана например с Решение № 45 от 11.02.2009год.на ВКС по н.д.№ 658/2008год., II н.о. НК, докл.Л. С. и Решение № 312 от 27.06.2008г. на ВКС по н.д. № 273/2008г., III н.о.,НК, докл.Р. Н./.

От субективна страна подсъдимият Г. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал съгласуваността на проявите си /съществуването на общност на умисъла/, с другите помагачи - И., Н. и Б. и извършителите К. и К.. Съзнавал, че с проявите си улеснява изпълнението на престъплението, че в резултат на действията си извършителите, последователно и в резултат на предварителната им уговорка подс.К. и К. упражнили въздействие върху св.П. – осъществили принуда, с цел да го склонят /да го изнудят/ към определено поведение, а именно – св.П. да се разпореди с вещи – в случая да предаде на подсъдимите съучастници пари в размер на 60 000 евро. Бил наясно и с обстоятелството, че принудата била осъществена чрез заплашване и самото й  изпълнение от извършителите К. и К. /чрез приложеното психическо въздействие върху пострадалия/, с улесняващите деянието негови прояви, както и на останалите помагачи, ще обусловят настъпването й на квалифициращият деянието резултат от деянието /причиняването на значителни имуществени вреди за пострадалия П., с което съставомерната цел била и реализирана – в случая било осъществено от пострадалия включително и самото изнудено действие/. Подс.Г. съзнавал противоправността на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването им, както и в представното съдържание на умисъла съществувало и знанието за наличието на специална цел – да бъде принуден пострадалия да се разпореди със свои вещи – пари в размер на 60 000 евро.  По всички обстоятелства от значение, обуславящи психологичното отношение на подс.Г. към извършеното, наличието и съдържанието на общността на умисъла с другите помагачи, както и извършителите К. и К., съдът изрично е взел отношение и подробно аргументирал в анализа на мотивите, в тази им част /л.93 – л.125/, както и в съответната част на мотивите, отнасяща се за обстоятелствата, които се явяват несъмнено установени.

Съобразявайки относимият към това деяние доказателствен материал, съдът счита за установено, че с действията си подсъдимите К.Г. и  Д.И. извършили улесняване на изнудването, а не неговото изпълнение, което едновременно обуславя извода, за приложимост на предвиденото по т.4, на ал.2 от чл.213а от НК обстоятелство, но при условията на извършване на деянието от две лица, по смисъла на чл.93, т.12 от НК.  Това налага, подс.Г., на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невинен и оправдан в това, че съучастието при изнудването е било осъществено при форма съизвършителство с подсъдимите И.М.К., Б.Б.К. и Д.А.И., както и, че деянието е извършено от повече от две лица /за тази хипотеза на квалифициращо обстоятелство по т.4 на ал.2 от чл.213а от НК/.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за противозаконно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

 

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук дават основание на съда да приеме, че подсъдимият К.Е.Г.  е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, като че в периода 17.09.2007год. до 13.03.2012год. в гр.Русе, държал боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение – в целия период – 25 броя пистолетни патрони калибър 9мм; за времето от 19.05.2008год. до 13.03.2012год. - 12 броя малокалибрени патрони; за времето от 13.05.2008год. до 13.03.2012год. - 39 броя ловни патрони калибър 12; на 13.03.2012год. - 2 броя пистолетни патрони – калибър 7,65мм.

Подсъдимия Г. осъществил изпълнителното деяние на това продължено по същността си престъпление – държал /като обективно състояние - продължаващо за всеки от съответните боеприпаси във всеки от посочените периоди от време, с максимален такъв периода 17.09.2007год. до 13.03.2012год./, боеприпаси, които били в негова фактическа власт /в ползвани от него имоти в гр.Русе – бистрото „Бутик“ и апартамента на ул.“***“/. За всеки от посочените според вида на оръжието, за което били предназначени, калибър и брой патрони, в също посочения изрично период от време, а за двата броя пистолетни патрони калибър 7,65 мм – на конкретна дата /13.03.2012год/, подс.Г. не притежавал надлежно разрешение. Това фактическо отношение на подс.Г. към установените и иззети патрони от двете места в гр.Русе, при извършените претърсвания по повод разкриване на другите деяния, предмет на делото, е установена несъмнено по делото – съображения на л.90 и л.91 от мотивите. Посредством изводите на нарочната Балистическа експертиза № 207/15.05.12г. /л.131-142, т.7 от досъд. п/во/ и разпита на експерта при приемането й /с уточнено съдържание по отношение броя на изследваните ловни патрони по време на наложилото се предявяване на същите на експерта и страните по повод приемането й/, се установява, че всички описани непосредствено по-горе патрони, представляват боеприпаси /фабрично произведени/ за огнестрелно оръжие, от което съобразно чл.7, ал.1 и чл.1, т.3 Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /обн.ДВ,бр.73/10г. в сила от същата дата/, както и идентичните в това отношение правила по чл.6, вр. с чл.1 от Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /обн.ДВ,бр.133/98г./, действал предходно /като уредбата на двата обхваща по време максималния инкриминиран период/, следва, че всички дейности с такова, вкл. и държането им, са под разрешителният им режим, както и на съответните правилници за тяхното приложение.

Правилото на чл.60 от Правилник за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите  /обн.ДВ, бр.98/99, в сила от 03.09.99г./, който е действал до отмяната му на 19.12.2012год. / с ДВ,бр.99/12г., но съгласно & 20 от ПЗР на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /обн.ДВ,бр.73/10г./ продължава да се прилага /или е приложимо за целия инкриминиран период приет по обвинението/, въвежда  относимият режим за закупуване на боеприпаси от граждани, съответно определя случаите, в които е разрешено и самото им държане. Следващо от  това правило, както  чл.14 и чл.15 от Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /обн,ДВ,бр.133/98г./, и чл.50, ал.3 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /обн.,ДВ,бр. 73/10г. в сила от същата дата/ в целия инкриминиран период правото за съхранението на боеприпаси /държането/, е било свързано с издадено разрешително за конкретно оръжие за конкретен боеприпас към съответния момент. Или времето, през което подс.Г. като физическо лице е можел за държи даден боеприпас, е само това, в което е имал разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, с което се ползва такъв боеприпас и докато реално го е притежавал /до момента на продажбата на оръжието/. В този смисъл е и уведомление от ОД на МВР – Русе /изх.№ 37655/06.11.2013год. на същата, вх.№ 12339/07.11.2013г. на РОС, в тази му част, приложено на л.631, т.3 от съдебното производство.

В случая, от по-общата информация в приложеното на л.162, т.2 от досъд. п/во/, уведомление от ОД на МВР от 22.03.2012тод., както и изчерпателно чрез информацията в уведомление от ОД на МВР – Русе /изх.№ 37655/06.11.2013год. на същата, вх.№ 12339/07.11.2013г. на РОС, в тази му част, приложено на л.631, т.3 от съдебното производство и приложените към последното копия за разрешения за носене на огнестрелни оръжия,  се установява, че в различни периоди от време, подс.Г. е притежавал разрешение за носене на конкретни видове огнестрелни оръжия, като всички са продадени от него преди изтичане на датата на валидност на разрешенията за тях.

Установява се, че оръжията, боеприпаси, които се ползват за тях /последното включително и въз основа на изричното уточнение от експерта в с.з. – протокол на л.357 и 358, т.2 от съд. п/во/ и датата на която подс.Г. продал съответното оръжие са следните:

- Пистолет „***“ к. ***, боеприпаси, които се ползват за него -  пистолетни патрони с калибър 9мм, продаден от подс.Г. на 17.09.2007год.

 - Ловна карабина „*****“ к.**, боеприпаси които се ползват за нея – пратрони с калибър 5, 6 мм /т.нар. малокалибрени/, продадена от подс.Г. на 19.05.2008год.

- Ловна карабина „*****“ к.*****, боеприпаси които се използват за нея – патрони калибър 7, 62 мм, продадена от подс.Г. на 13.05.2008год.

- Гладкоцевна ловна пушка „*****“ к.**, боеприпаси които се ползват за нея – ловни патрони калибър 12, продадена от подс.Г. на  13.05.2008год.

Оттук следва, че за установените в бистрото „Бутик“ и апартамента на ул.“***“ на 13.03.2012год. боеприпаси /с изключение само на двата броя пистолетни патрони калибър 7, 65мм/, в предходни периоди от време /всичките с начална дата предхождаща началната дата на инкриминирания период и крайна дата преди 13.03.2012год./, подсъдимия Г. притежавал огнестрелни оръжия, които били съответни за използване за съответно оръжие – описани горе. Тази обстановка води до извода, че държането на боеприпасите е било без надлежно разрешение /без за тях подс.Г. да притежава огнестрелно оръжие/, за всеки от съответния калибър патрони, в периода от време от датата на продажба на съответното оръжие, до датата на установяването им при претърсването на 13.03.2012год.

Или без разрешение е държал:

За целия инкриминиран по обвинението период /периода от 17.09.2007год. до 13.03.2012год./ - 25 броя пистолетни патрони калибър 9мм. На първата дата продал оръжието за него и не притежавал друго със съответен калибър до 13.03.2012год. вкл.

За времето от 19.05.2008год. до 13.03.2012год. - 12 броя малокалибрени патрони. На първата дата продал оръжието за него и не притежавал друго със съответен калибър до 13.03.2012год. вкл.

За времето от 13.05.2008год. до 13.03.2012год. - 39 броя ловни патрони калибър 12. На първата дата продал оръжието за него и не притежавал друго със съответен калибър до 13.03.2012год. вкл.

На датата 13.03.2012год. - 2 броя пистолетни патрони – калибър 7,65мм. Същите не са били съответни за което и да е от притежаваните от подс. Г. оръжия, което да обяснява в този аспект, държане в предходно време без надлежно разрешение, и при липса на други доказателствени данни, следва да се приеме за категорично установено, държането им само на тази дата, на която били установени при претърсването. Липсват данни за държане в предходно време, вкл. и от обясненията на подс.Г. (същият свързва поначало наличието на патрони с оръжия, които имал за тях), от които не се извлича нещо конкретно за тези два патрона.

Не са налице претендираните от защитата на подс.Г. предпоставки за определянето на случая за маловажен. Достатъчни в отрицателен за условията по чл.93, т.9 от НК, смисъл, са значителният период от време на реализираното държане на боеприпаси, видовото им разнообразие и немалкият брой, както и факта, че подс. Г. притежавал разрешения за притежаване на оръжия и съответно боеприпаси за тях, което предполага че е запознат със строгия разрешителен режим, и въпреки това е държал процесните боеприпаси без такова разрешение, което повишава степента на укоримост на престъпното му поведение.

От субективна страна подсъдимия Г. извършил престъплението с пряк умисъл, съзнавал, че държи посочените боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение. Субективната му представа по тези обстоятелства, допълнително се извежда и от факта, че е бил дългогодишен притежател на множество оръжия и боеприпаси, съответно е бил запознат и по необходимост с правилата, вкл. и за надлежно изисквани разрешения за притежаването им, съхранението им и каквато и да е друга дейност с тях. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от закона, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици при държане без разрешение на боеприпаси, но въпраки това, воден от желание да е налице това фактическо състояние, е искал и реализирал тези последици.

Поради изложените по-горе съображения и решението по тях, за съставомерност, с различно от въведеното с обвинението, съдържание по отношение на времето на престъпното държане на съответните боеприпаси, както и за броя на ловните патрони калибър 12, изрично анализирано по-горе, и наложилото се прецизиране с присъдата, следва подс.Г., на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невинен и оправдан в това, че е осъществил изпълнителното деяние по отношение на боеприпасите 12 броя малокалибрени патрони, 39 броя ловни патрони калибър 12 и 2 броя пистолетни патрони – калибър 7,65мм, за времето от 17.09.2007год. до 18.05.2008год. – за първите; за времето от 17.09.2007год. до 12.05.2008год. за вторите и за времето от за времето от 17.09.2007год. до 12.03.2012год. – за третите, както и в това, ловните патрони калибър 12 да са били повече от 39 броя.

 

Подсъдимият  И.Д.Б. е годен субект на престъплениятя, в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук, дават основание на съда да приеме, че със своите действия подсъдимия И.Д.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1 , т.1 и  т.2,  вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, като в периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Варна, като помагач и с Г.Н. ***, подпомогнал предварително сговорилите се съизвършители К.Е.Г. ***, Д.А.И. ***, Б.Б.К. *** и И.М.К. ***, с цел да набавят за себе си имотна облага да поддържат у П.С. *** заблуждението, че той, с. му В.А.П. и д. му С.П.П. са призовани от дежурен п. Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като п. Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 Евро, които П.С.П. трябва да плати и с това да причинят на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000 лева, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - п. Г.В. и п. Л. Д., и измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

От обективна страна, с действията си подс.Б., заедно с подс.Н. подпомогнал предварително сговорилите се извършители подсъдимите К., К., И. и Г. да реализират престъплението. Подс.Б. извършил действията, установени по делото, с които улеснил реализирането на измамата от извършителите, по време на нейното осъществяване, като личните му прояви били с начален момент пристигането на подс.И., заедно със св.П. и П. в района на Свободния университет, вечерта на 18.02.2012год. Конкретните му действия били осигуряването на лек автомобил, като обичайно използваните от полицейските органи, както и буркан за него, отиването с автомобила, заедно с подс.Н. до мястото, където се очаквало да пристигнат подс.И. със свидетелите П., последвалото при пристигането им задействане на буркана и приближаването на автомобила, управляван от подс.Б. в близост до спрелия автомобил на св.П., така, че както наподобяващият на полицейски с този си вид автомобил “О. А.“ да бъде възприет от св.П.  и св.П., така и да бъдат възприети и последвалите действия на слизащият от същият автомобил негов съучастник Н., имитиращи присъщи в определени случаи полицейски действия /извършването на някаква физическа проверка около тялото на слязлата на същото място подс.И./. На следващо място, действие, също улеснило реализирането на измамата било и последвалото откарване на подс.И. на място, неизвестно за свидетелите П., до чакащите недалеч подсъдими К. и К. /което в първата му част било възприето от св.П. и П. и съответно също обслужило целта за допълнително затвърждаване на вече създадените, а и вече поддържани от досегашните действия на подсъдимите извършители К., К., И. и Г. /с посочената им по-горе за всеки тях конкретика/ в П. неправилни представи /заблуждение/ за всички обстоятелства, навеждани в съзнанието му, за да го мотивират да извърши исканото от подсъдимите имуществено разпореждане – неправилни представи за това, че той, с. му В.А.П. и д. му С.П.П. са призовани от дежурен п. Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като п. Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 Евро. Конкретно посочените действия на подс.Б., били в причинна връзка със и благоприятствали успешността на реализираното изпълнително деяние от подсъдимите извършители и с настъпването на предизвиканите от него пресъпни последици – извършеното от св.П. разпореждане с пари на същата, и следващата дата. Участвайки по този начин с ролята си в разиграния теътър, с конкретиката му изложена във фактологията, при посрещането на пострадалия при Свободния университет, подс.Б., съдействал на извършителите К., К., И. и Г., чието престъпно решение било вече формирано, а и реализирано на практика в значителна степен /вече било както възбудено, така и поддържано заблуждение у пострадалия за посочените неотговарящи на действителността представи/, като създал заедно с подс.Н. условия за съществуването на тези представи и занапред в съзнанието на пострадалия, за да е успешно целеното от подсъдимите разпореждане на пострадалия с негово имущество - пари. Възриемайки случващото се при намислената и подготвена в интелектуално отношение от подсъдимите К. и К. и изиграна с участие на подсъдимите Б., Н. и И. театрална постановка в района на Свободния университет, с приноса на подс.Б. в нея, св.П. бил респектиран и било наведено в съзнанието му разбиране за това, до „каква голяма степен била сериозността“ на заявяваните и поначало вече приети за реалност от него, лъжливи обстоятелства, създадени и поддържани у него с действията на подсъдимите извършители до момента. Затова й, действията на подс.Б., а и на подс.Н. представляват помагаческа деятелност. Последователните изпълнителски действия /на подсъдимите К., К., Г. и И., с начало действията на К. и К./ и помагачески такива /на подсъдимите Б. и Н./ формиращи един цялостен взаимосвързан комплекс, чрез извършвани от всеки от тях конкретни прояви, разположени във времевия период на осъществяване на престъплението и подробно описани във фактологията за всеки от тях, считано от 18.02.2012год. /когато било дадено началото на въвеждането в заблуждение на св.П. за посочените неверни представи в съзнанието на св.П./ до 19.02.2012год., на която дата в резултат на тях св.П. извършил последния акт на имуществено, вредоносно за него разпореждане, като на последната дата предал във владението на подсъдимите извършители, чрез фактическото им получаване от подс.И. остатъка от общо исканата сума от 200 000 лева, с което измамата била довършена. Престъплението било извършено от подсъдимите Г., И., К. и К., след предварително сговаряне между тях, и били подпомогнати от присъединилите се към формирания общ умисъл и с конкретните си прояви, по време на реализирането му подсъдими – Б. и Н.. Общият умисъл и обуславящото го, съзнаване в достатъчна степен от помагачите, на всички обстоятелства за конкретно извършвано престъпление, у последните двама били формирани с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обстановка и коментиран в анализа. Самите им следващи от съвкупността действия, изключително подробно отразени в приетата за установена и обсъдена в анализа както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагането на измамата, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Предвид това, по отношение на подс.Б. също е налице квалифициращото обстоятелство измамата, предвидено в т.2 от ал.1 на чл.210 от НК, като била извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване, чиято изпълнителска дейност била улеснена от подс.Б. /подсъдимите Г., И., К. и К./. Този извод следва от координираните им действия, подробно отчетени в приетата за установена и анализирана и в този смисъл по –горе, обстановка. Деянието е извършено и при наличието на квалифициращият го признак, предвиден в т.1, пр.1 от ал.1 на чл.210 от НК, като факта, че подсъдимите К. и К. се представяли при провежданите разговори с пострадалите и съответно с подс.И., в случаите когато се правело с цел да стане достояние това им качество на пострадалите и казваното било предавано от същата до знанието на пострадалите, като длъжностни лица – п.и, било част от представеното съдържание на умисъла на подс.Б..

Конкретните обстоятелства, свързани със стойността на имотната вреда, причинена на св.П. и оценката за тежестта на случая, обуславят извършването на измамата при квалифициращата я хипотеза на чл.211, пр.1 от НК – поради наличие на признака „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“. Всеки елемент от нужните като едновременна даденост за това квалифициращо обстоятелство, е налице. Съобразното постановеното и критерия, въведен с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, налице е признака «особено големи размери», тъй като общата стойност на причинената на св.П. имотна вреда /200 000 лева/, надхвърля седемстотин и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на деянието /при такава от 270 лева, съответно границата, достатъчна за наличието на този признак е 37 800лева/. Процесната измама представлява особено тежък случай, съобразно критериите, въведени с чл.93, т.8 от НК. Като съображение за тази преценка съдът отчита факта, че настъпилите вредни последици са на стойност, многократно – повече от 5 пъти надвишават достатъчният размер, за признака „особено големи размери”. Също така отчита факта на невъзстановяване на част от вредата /16 811, 40 лева/, и това, че невъзстановената част по размер е с малко под границата, поначало обуславяща признака „големи размери“. На следващо място, като обстоятелство от значение за степента на обществена опасност на извършената измама, съдът отчита факта на високата организираност при реализиране на престъплението и при неговата подготовка /събиране на предварителна информация от лица, близки до пострадалия и негови познати  - между които подс.Г. и И., както и от подс.Б., използването от подсъдимите на различни способи и различно място за създаване и поддържане на заблуждението в пострадалия/. Освен това като обстоятелства със същото значение отчита и създаването на изключително стресираща по своя характер обстановка към пострадалия, а и неговата съпруга, посредством действията на подсъдимите Б. и Н., която била благоприятствана и в сценария участвала и подс.И., след пристигането й със свидетелите П. и П. при Свободния университет на 18.02.2012год. Като едновременна даденост, тези обстоятелства определят изключително висока степен на обществена опасност както на подс.Б., така и на извършеното от него, в съучастие с останалите подсъдими. Наличието и на двата обсъдени, изискуеми елемента, обуславят извода, че процесната измама следва да се квалифицира като „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“.

От субективна страна подсъдимия Б. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл.Б., както и другият помагач Н. съзнавали, че с проявите си улесняват изпълнението на престъпленито, при събитнията в района на Свободния университет, че в резултат действията на подсъдимите извършители, последователно и в изпълнение на предварителната им уговорка, върху измаменото лице, у него са възникнали неправилни представи относно основанието и условията при които дал исканата сума от 200 000 лева – за да бъдат избегнати всички неблагоприятни очаквани последици за него, с. му, д. му и имуществото му (реално несъществуващи като даденост), които именно ще го мотивират да извърши разпореждане със собствените си парични средства и по този начин ще причинят на същия имотна вреда в размер на тази парична сума. В субективно отношение обединяващият момент между сговорилите се предварително извършители на измамата подс.Г., И., К., К. е конкретният им общ умисъл – като всеки от тях имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението, с цел постигане на намисления престъпен резултат, каквото психологично отношение в тази обща дейност, имали и подсъдимите Б. и Н., улеснили с проявите си изпълнението на престъплението, при събитията в района на Свободния университет. По всички обстоятелства от значение, обуславящи психологичното отношение на подс.Б. към извършеното, наличието и съдържанието на общността на умисъла с другият помагач, както и с извършителите, съдът изрично е взел отношение и подробно аргументирал в анализа на мотивите, като в тази им част, същите са едновременно и  правни изводи по тези въпроси /виж частта на мотивите на л.125 до л.129/, поради което не е необходимо само да се повтарят и тук.

Съобразявайки относимият към това деяние доказателствен материал, съдът счита за установено, че помагаческите действия улеснили извършването на измамата по отношение частта от съставомерното въздействие, свързано с поддържане на заблуждението у пострадалия за съответните неправилни представи, а не и процеса на въвеждането в заблуждение, при което те били формирани в съзнанието му. Също така, че местоизвършването на проявите на подс.Б. в реализиране на помагаческата му дейност, било ограничено само до района на гр.Варна /Свободният университет/, поради което, конкретно за подс.Б. следва на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невинен и оправдан за това, че подпомогнал извършителите конкретно за въвеждането в заблуждение на П.П. за посочените обстоятелства, както и за местоизвършване на деянието в гр.Русе.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за противозаконно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук дават основание на съда да приеме, че с друга част от действията си, предмет на делото, подсъдимият И.Д.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, като на 13.03.2012год. в гр.Варна, като помагач и с Г.Н. ***, К.Е.Г. *** и Д.А.И. ***, подпомогнал съизвършителите Б.Б.К. *** и И.М.К. ***, с цел да принудят П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в  размер на 60 000 Евро, на стойност  117349,80лева да го заплашат с противозаконни действия с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „ П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за  негови ближни - за д. му С.П.П. -  че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана и с това да причинят  на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 Евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от две лица.

От обективна страна, с действията си подс.Б., заедно с подс.Н., И. и Г., всеки с установените си по делото прояви, подпомогнал извършителите К. и К. да реализират престъплението. Подс.Б. извършил действията, установени по делото, с които улеснил реализирането на изнудването – допринесъл за настъпване на изнуденото действие – за реализирането на квалифициращият престъплението резултат - разпореждане на св.П. с негово имущество – пари, да стане факт, с което били причинени значителни имуществени вреди за пострадалия /с предаването на сумата от 3000 евро във владението на подсъдимите на 13.03.2012год. в гр.Варна/. Улеснилите реализирането на престъплението, прояви на подсъдимия Б. били били извършени на 13.03.2012год. в процеса на исканото от подсъдимите предаване на пари от св.П. ***, като се изразили в наблюдението на мястото, където следвало да пристигнат пострадалия П. и подс.Г., а също и като вече са там, и сигнализиране на останалите съучастниците при евентуални съмнения за полицейски действия, които биха могли да доведат до установяването им и да препятстват исканото от подсъдимите предаване на пари от св.П., също така и в даване на съответната информация към другите съучастници, необходима за координиране на проявите им, за успешност на същото. Тези прояви са отиването на подс.Б. на паркинга на „******* ***“, извършеното наблюдение на всяко действие на пристигналите на мястото подс.Г. и св.П. и на обстановката с посочената цел, телефонните му разговори с подс.К. /описани във фактологията подробно, както и предмет на анализната част на мотивите/, при които подавал информация за факта на пристигането им, обстановката /има ли съмнения за и възприема ли полицейски действия/, за качването им в таксиметровия автомобил  и съответно неговите индивидуализиращи го данни, която информация съответно била предадена от подс.К. на подс.Н., за да бъде ориентиран по тези въпроси при пристигането на св.П. и подс.Г. на мястото, където ги очаквал – „Макдрайв“. В частност подс.Б. преценявайки ситуацията на мястото, при наблюдаване на действията на св.П. и  подс.Г. от момента на пристигането им до тръгването им от мястото с таксиметровия автомобил, уверил подс.К., че „нямало опашки“ и всичко по негова преценка е наред. С тези прояви подс.Б. спомогнал за събиране на, и достигане до нужното място /до подс.Н./ на информация, необходима за успешността на получаването на носените от св.П. пари, с очакван от подсъдимите размер, какъвто бил поискан – 60 000 евро. Също така, едновременно осигурявал и информация до съучастниците, за евентуални полицейски действия, с което благоприятствал /поради приетото въз основа на наблюдението на ситуацията и предаване на увереността, че такива липсват/, продължаването на действията, насочени към получаване на парите и техния успешен завършек, що се отнася до настъпване на това състояние, макар и за кратко. С тези прояви подс.Б. улеснил извършването на престъплението /допринесъл за настъпване на целеното от подсъдимите разпореждане на св.П. с пари, против неговата воля/.

Престъплението било осъществено от подсъдимия Б. и другите помагачи Н., И. и Г., всеки със съответният си принос, като Б. и Н. се присъединили по – късно към формирания общ умисъл – на 13.03.2012г., и в съучастие с извършителите К. и К.. Съчетаните прояви на всеки от съучастниците, довели в своята цялост до осъществяване на престъплението, включително и в обема му, съобразно квалифициралото го обстоятелство по причиняване на значителни имуществени вреди на пострадалия П.. Общият умисъл и обуславящото го, съзнаване на всички обстоятелства за конкретно реализирано престъпление у подсъдимите И., Г., Б. и Н. се обективират като даденост от действията им, като у последните двама бил формиран с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обстановка и коментиран в анализа /при телефонни разговори мегду тях, след което и при срещата на подсъдимите Б., Н. и  К. в бара „Д.К.“. Самите им илюстрирани от съвкупността действия, изключително подробно отразени в приетата за установена и обсъдена в анализа както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагането на изнудването, посредством което били реализирани в случая допълнителни съставомерни последици /причиняването на значителни имуществени вреди за пострадалия П./, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Установените от съвкупността по делото процес на предварително уговаряне и обмисляне от К., К., И. и Г., и координация между тях, за начина по който да се въздейства върху св.П. /преди поставяне началото на реалните действия за упражняването на принудата спрямо пострадалия/, и самите действия за нейното реализиране, приноса на извършителите К. и К. за привличането и при това деяние /по идентичен начин на предходно реализираната измама/ на подсъдимите Н. и Б., но в случая да участват в заключителните по време действия за реализиране на престъплението, включително и с настъпване на вредата за пострадалия, илюстрират съставомерната цел както на извършителите К. и К., така и на улеснилите осъществяването на деянието останали четирима подсъдими.

Налице е обстоятелството, квалифициращо изнудването, предвидено в т.4 (пр.1), от ал.2 на чл.213а от НК, като деянието било извършено от две лица /подсъдимите съизвършители К. и К./, съобразно това, че те участвали в самото изпълнение на престъплението.

Налице е и обстоятелството, обуславящо квалифицирането на изнудването, съобразно признака свързан с настъпване на последици, предвиден в т.2 от ал.3 на чл.213а от НК – причиняване на значителни имуществени вреди на пострадалия П.. В анализа по-горе съдът изрично е установил и аргументирал доказаността на факта, че предадените 3000 евро от св.П. във владението на подсъдимите /чрез получаването им от подс.Н. *** на 13.03.2012год./ били собственост именно на св.П.. Именно разпореждането с такива вещи /пари/, било целено с осъществената принуда спрямо пострадалия, като съвкупността категорично свидетелства, че искания размер от подсъдимите бил 60 000 евро /точно тази сума очаквали подсъдимите да се намира и в предаденият от св.П. на подс.Н. и взет от последния пакет/. Налице е /също обсъдено и в анализа/ причинно-следствената връзка между осъщественото срещу св.П. съставомерно въздействие и причинената му имуществена вреда в размер на реално осигурените според моментните му възможности и предадени на подсъдимите общо 3000 евро. Едновременно с това, тези пари излезли от патримониума на св.П. противно на волята му, за което психологично отношение, е без значение, че в случая процеса на предаването им на подсъдимите, бил контролиран от полицейски органи /че предприел действия към разобличаване на извършителите/, за да бъдат заловени участващите в престъплението лица, и съответно, че едновременно с това, пострадалия желаел задържането им да се реализира успешно, за да има възможност да насочи усилията си по възможните начини да получи обратно дадените 200 000 лева при предходно реализираната измама. Всъщност обективното състояние на предаване на пари от пострадалия на подсъдимите на 13.03.2012год. било предпоставяно и настъпило като даденост именно поради тяхното активно, съставомерно поведение, установено по делото. От определящо значение за съставомерността е едновременната даденост на целта на подсъдимите /като съставна част от общността на умисъла им/– за реално извършване на разпореждане на св.П. със свое имущество, противно на волята му /да получат от него 60 000 евро/, и на установените им прояви, в обслужване на тази цел. В идентичен смисъл оценка за действия по разобличаване на извършители, напр. Решение № 396/24.10.2008 на ВКС по к.д. № 347/2008г., II н.о. НК, докладчик Т. К.. Размера на реално предадената от св.П. на подсъдимите пари – 3000 евро / с равностойност 5 867, 49 лева/, обуславя значителност на причинената със самото прекъсване на владението върху тях да пострадалия, имуществена вреда в същият размер за него -  съобразно въведеният критерий за 1/5 от приетото за квалифициращо обстоятелство „големи размери“ в аспекта на ТР№ 1/98г. на ОСНК /приложимостта обсъждана например с Решение № 45 от 11.02.2009год.на ВКС по н.д.№ 658/2008год., II н.о. НК, докл.Л. С. и Решение № 312 от 27.06.2008г. на ВКС по н.д. № 273/2008г., III н.о.,НК, докл.Р. Н./.

От субективна страна подсъдимият И.Б. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал съгласуваността на проявите си /съществуването на общност на умисъла/, с  другите помагачи Г., И. и Б. и извършителите К. и К.. Съзнавал, в достатъчна съобразно отредената му роля, степен, че с проявите си улеснява изпълнението на престъплението, че в резултат на действията си извършителите, последователно и в резултат на предварителната им уговорка подс.К. и К. упражнил въздействие върху св.П. – осъществил принуда, с цел да го склонят /да го изнудят/ към определено поведение, а именно – св.П. да се разпореди с вещи – в случая да предаде на подсъдимите съучастници пари в размер на 60 000 евро. Бил наясно и с обстоятелството, че принудата била осъществена чрез заплашване, и самото й  изпълнение от извършителите К. и К. /чрез приложеното психическо въздействие върху пострадалия/, с улесняващите деянието негови прояви, както и предходните по време и едновременни конкретно на подс.Г. действия, на останалите помагачи, ще обусловят настъпването и на квалифициращият деянието резултат /причиняването на значителни имуществени вреди за пострадалия П., с което съставомерната цел била и реализирана – в случая било осъществено от пострадалия включително и самото изнудено действие/. Подс.Б. съзнавал противоправността на извършеното, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него и е искал настъпването им, както и в представеното съдържание на умисъла съществувало и знанието за наличието на специална цел – да бъде принуден пострадалия да се разпореди със свои вещи – пари в размер на 60 000 евро. По всички обстоятелства от значение, обуславящи психологичното отношение на подс.Б. към извършеното, наличието и съдържанието на общостта на умисъла с другите помагачи, както и извършителите К. и К., съдът изрично е взел отношение и подробно аргументирал в анализа на мотивите, в тази им част /л.93 – л.124/, допълнително конкретно за подс.Б. и на л.131 до 134 от мотивите, както и в съответните части, отнасящ се за обстоятелствата, явяващи се несъмнено установени.

Съобразявайки относимият към това деяние доказателствен материал, съдът счита за установено, че с действията си подсъдимите Д.И. и К.Г. обективирали улесняване на изнудването, а не неговото изпълнение, което едновременно обуславя извода, за приложимост на предвиденото по т.4, на ал.2 от чл.213а от НК обстоятелство, но при условията на извършване на деянието от две лица /К. и К./, по смисъла на чл.93, т.12 от НК. Това налага, подс.Б., на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невинен и оправдан в това, че съучастието при изнудването е било осъществено при форма съизвършителство с подсъдимите Д.А.И. и К.Е.Г., както и, че деянието е извършено от повече от две лица /за тази хипотеза на квалифициращо обстоятелство по т.4 на ал.2 от чл.213а от НК/.

Също така, фактите сочат, че привличане на подсъдимите Б. и Н. към съществуващата общност на умисъла на останалите подсъдими /с приноса на подсъдимите К. и К., които им изяснили обстоятелствата на извършваното и очаквания от първите двама личен принос занапред/, както и самите прояви на Б. и Н. били реализирани на 13.03.2012год., конкретно в гр.Варна, а не и в предходното време на реализиране на престъплението от  останалите съучастници, и не и в гр.Русе. Това налага, подс.Б., на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невинен и оправдан и в това и за това, че осъществил деянието за периода от  21.02.2012год. до 12.03.2012год., както и за местоизвършване на деянието в гр.Русе.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за противозаконно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

 

Подсъдимият Г.Н.Н. е годен субект на престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук, дават основание на съда да приеме, че със своите действия подсъдимия Г.Н.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1 , т.1 и  т.2,  вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, като в периода от 18.02.2012год. до 19.02.2012год. включително в гр.Варна, като помагач и с И.Д.Б. ***, подпомогнал предварително сговорилите се съизвършители К.Е.Г. ***, Д.А.И. ***, Б.Б.К. *** и И.М.К. ***,  с цел да набавят за себе си имотна облага да поддържат у П.С. *** заблуждението, че той, с. му В.А.П. и д. му С.П.П. са призовани от дежурен п. Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като п. Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 Евро, които П.С.П. трябва да плати и с това да причинят на П.С.П. имотна вреда в размер на 200 000 лева, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и представили се като длъжностни лица - п. Г.В. и п. Л. Д., и измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

От обективна страна, с действията си подс.Н., заедно с подс.Б. подпомогнал предварително сговорилите се извършители К., К., И. и Г. да реализират престъплението. Подс.Н. извършил действията, установени по делото, с които улеснил реализирането на измамата от извършителите, по време на нейното осъществяване, като личните му прояви били с начален момент пристигането на подс.И., заедно със св.П. и П. в района на Свободния университет, вечерта на 18.02.2012год. Конкретните му действия били осигуряването на лек автомобил, като обичайно използваните от полицейските органи, както и буркан за него, отиването с автомобила, заедно с подс.Б. до мястото, където се очаквало да пристигнат подс.И. със свидетелите П., последвалото при пристигането им задействане на буркана и приближаването на автомобила, управляван от подс.Б. в близост до спрелия автомобил на св.П., така, че както наподобяващият на полицейски с този си вид автомобил “О. А.“ да бъде възприет от св.П.  св.П., така и да бъдат възприети и последвалите действия на слизащият от същият автомобил негов съучастник Н., имитиращи присъщи в определени случаи полицейски действия /извършването на някаква физическа проверка около тялото на слязлата на същото място подс.И./. Лично действие на подс.Н. е това, че излязъл от автомобила, отишъл при подс.И. и с даденият му от подс.К. телефон имитирал около тялото й, че извършва някаква проверка. На следващо място, действие, също улеснило реализирането на измамата било и последвалото откарване на подс.И. на място, неизвестно за свидетелите П., до чакащите недалеч подсъдими К. и К. /което в първата му част било възприето от св.П. и П. и съответно също обслужило целта за допълнително затвърждаване на вече създадените, а и вече поддържани от досегашните действия на подсъдимите извършители К., К., И. и Г. /с посочената им по-горе за всеки тях конкретика/ в П. неправилни представи /заблуждение/ за всички обстоятелства, навеждани в съзнанието на пострадалия, за да го мотивират да извърши исканото от подсъдимите имуществено разпореждане – неправилни представи за това, че той, с. му В.А.П. и д. му С.П.П. са призовани от дежурен п. Г.В. да се явят в Окръжна Прокуратура - Варна на 20.02.2012год. в 11часа, за да им бъде повдигнато обвинение за пране на пари, ще бъдат арестувани и ще им бъде отнето имуществото, като п. Л. Д. може да оправи нещата срещу сумата от 200 000 евро. Конкретно посочените действия на подс.Н., били в причинна връзка със и благоприятствали успешността на реализираното изпълнително деяние от подсъдимите извършители и с настъпването на предизвиканите от него престъпни последици – извършеното от св.П. разпореждане с пари на същата, и на следващата дата. Участвайки по този начин с ролята си в разиграния театър, с конкретиката му изложена във фактологията, при посрещането на пострадалия при Свободния университет, подс.Б. съдействал на извършителите К., К., И. и Г., чието престъпно решение било вече формирано, а и реализирано на практика в значителна степен /вече било както възбудено, така и поддържано заблуждение у пострадалия за посочените неотговарящи на действителността представи/, като създал заедно с подс.Б., условия за съществуването на тези представи и занапред в съзнанието на пострадалия, за да е успешно целеното от подсъдимите разпореждане на пострадалия с негово имущество - пари. Възприемайки случващото се при намислената и подготвена в интелектуално отношение от подсъдимите К. и К. и изиграна с участието на подсъдимите Н., Б. и И. театрална постановка в района на Свободния университет, с приноса на подс.Н. в нея, св.П. бил респектиран и било наведено в съзнанието му разбиране за това, до „каква голяма степен била сериозността“ на заявяваните и поначало вече приети за реалност от него, лъжливи обстоятелства, създадени и поддържани у него с действията на подсъдимите извършители до момента. Затова й, действията на подс.Н., а и на подс.Б. представляват помагаческа деятелност. Последователните изпълнителски действия /на подсъдимите К., К., Г. и И., с начало действията на К. и К./ и помагачески такива /на подсъдимите Н. и Б./ формирали един цялостен взаимосвързан комплекс, чрез извършвани от всеки от тях конкретни прояви, разположени във времевия период на осъществяване на престъплението и подробно описани във фактологията за всеки от тях, считано от 18.02.2012год. /когато било дадено началото на въвеждането в заблуждение на св.П. за посочените неверни представи в съзнанието му/ до 19.02.2012год., на която дата в резултат на тях св.П. извършил последния акт на имуществено, вредоносно за него разпореждане, като на последната дата предал във владението на подсъдимите извършители, чрез фактическото им получаване от подс.И. остатъка от общо исканата сума от 200 000 лева, с което измамата била довършена. Престъплението било извършено от подсъдимите Г., И., К. и К., след предварително сговаряне между тях, и били подпомогнати от присъединилите се към формирания общ умисъл и с конкретните си прояви, по време на реализирането му подсъдими – Н. и Б.. Общият умисъл и обуславящото го, съзнаване в достатъчна степен от помагачите, на всички обстоятелства за конкретно извършвано престъпление, у последните двама били формирани с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обстановка и коментиран в анализа. Самите им обективирани от съвкупността техни действия, изключително подробно отразени в приетата за установена и обсъдена в анализа както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка, разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагането на измамата, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Предвид това, по отношение на подс.Н. също е налице квалифициращото обстоятелство измамата, предвидено в т.2 от ал.1 на чл.210 от НК, като била извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване, чиято изпълнителска дейност била улеснена от подс.Н. /подсъдимите Г., И., К. и К./. Този извод следва от координираните им действия, подробно отчетени в приетата за установена и анализирана и в този смисъл по –горе, фактическа обстановка. Деянието е извършено и при наличието на квалифициращият го признак, предвиден в т.1, пр.1 от ал.1 на чл.210 от НК, като факта, че подсъдимите К. и К. се представяли при провежданите разговори с пострадалия и съответно с подс.И., в случаите когато се правело с цел да стане достояние това им качество на пострадалия и казваното било предавано от същата до знанието на пострадалия, като длъжностни лица – п.и, било част от представното съдържание и умисъла на подс.Н..

Конкретните обстоятелствата, свързани със стойността на имотната вреда, причинена на св.П. и оценката за тежестта на случая, обуславят извършването на измамата при квалифициращата я хипотеза на чл.211, пр.1 от НК – поради наличие на признака „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“. Всеки елемент от нужните като едновременна даденост за това квалифициращо обстоятелство, е налице. Съобразното установеното и критерия, въведен с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, налице е признака «особено големи размери», тъй като общата стойност на причинената на св.П. имотна вреда /200 000 лева/, надхвърля седемстотин и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на деянието /при такава от 270 лева, съответно границата, достатъчна за наличието на този признак е 37 800лева/. Процесната измама представлява особено тежък случай, съобразно критериите, въведени с чл.93, т.8 от НК. Като съображение за тази преценка съдът отчита факта, че настъпилите вредни последици са на стойност, многократно – повече от 5 пъти надвишават достатъчният размер, за признака „особено големи размери”. Също така отчита факта на невъзстановяване на част от вредата /16 811, 40 лева/, и това, че невъзстановената част по размер е с малко под границата, поначало обуславяща признака „големи размери“. На следващо място, като обстоятелство от значение за степента на обществена опасност на извършената измама, съдът отчита факта на високата организираност при реализиране на престъплението и при неговата подготовка /събиране на предварителна информация от лица, близки до пострадалия и негови познати  - между които подс.Г. и И., както и от подс.Б., използването от подсъдимите на различни способи и различно място за създаване и поддържане на заблуждението в пострадалия/. Освен това като обстоятелства със същото значение отчита и създаването на изключително стресираща по своя характер обстановка към пострадалия, а и неговата съпруга, посредством действията на подсъдимите Н. и Б., която била благоприятствана и от участвалата в сценария подс.И., при пристигането им при Свободния университет на 18.02.2012год. Като едновременна даденост, тези обстоятелства определят изключително висока степен на обществена опасност както на подс.Н., така и на извършеното от него, в съучастие с оставилите подсъдими. Наличието и на двата обсъдени, изискуеми елемента, обуславят извода, че процесната измама следва да се квалифицира като „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“.

От субективна страна подсъдимия Н. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Н., както и другият помагач Б. съзнавали, че с проявите си улесняват изпълнението на престъплението, при събитията в района на Свободния университет, че в резултат действията си подсъдимите извършители, последователно и в изпълнение на предварителната им уговорка, върху измаменото лице, у него са възникнали неправилни представи относно основанието и условията при които дал исканата сума от 200 000 лева – за да бъдат избегнати всички очаквани неблагоприятни последици за него, с. му, д. му и имуществото му (реално несъществуващи като даденост), които именно ще го мотивират да извърши разпореждане със собствените си парични средства и по този начин ще причинят на същия имотна вреда в размер на тази парична сума. В субективно отношение обединяващият момент между сговорилите се предварително извършители на измамата подс.Г., И., К., К. е конкретният им общ умисъл – като всеки от тях имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението, с цел постигане на намисления престъпен резултат, каквото психологично отношение в тази обща дейност, имали и подсъдимите Н. и Б., улеснили с проявите си изпълнението на престъплението, при събитията в района на Свободния университет. По всички обстоятелства от значение, обуславящи психологичното отношение на подс.Н. към извършеното, наличието и съдържанието на общността на умисъла с другия помагач, както и с извършителите, съдът изрично е взел отношение и подробно аргументирал в анализа на мотивите, като в тази им част, същите са едновременно и  правни изводи по тези въпроси /виж частта на мотивите на л.127 до л.132/, поради което не е необходимо само да се повтарят и тук.

Съобразявайки относимият към това деяние доказателствен материал, съдът счита за установено, че помагаческите действия улеснили извършването на измамата по отношение частта от съставомерното въздействие, свързано с поддържане на заблуждението у пострадалия за съответните неправилни представи, а не и процеса на въвеждането в заблуждение, при което те били формирани в съзнанието му. Също така, че местоизвършването на проявите на подс.Н. в реализиране на помагаческата му дейност, било ограничено само до района на гр.Варна /Свободният университет/, поради което, конкретно подс.Н. следва на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невинен и оправдан за това, че подпомогнал извършителите конкретно за въвеждането в заблуждение на П.П. за посочените обстоятелства, както и за местоизвършване на деянието в гр.Русе.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за противозаконно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

По повод наведените съображения от част от защитата за евентуална съставомерност на извършеното от всеки от подсъдимите Б. и Н. при събитията в района на Свободния университет, към някоя от хипотезите на чл.274а от НК, следва да се посочи, че невъвеждането и на подобно обвинение и различните обществени отношения, които са негов обект, принципно изключват произнасяне по такъв текст. Едновременно с това, хипотетично и да е налице резоност на твърдяното от защитата, тя не би била от характера да повлияе на ангажиране отговорността на всеки от тях за помагачество в измама, след като съвкупността и оценката й, водят именно до въведената с обвинителният акт и възприета и с присъдата съставомерност на извършеното.

 

Установената фактическа обстановка и изложеното в анализа дотук дават основание на съда да приеме, че с друга част от действията си, предмет на делото, подсъдимият Г.Н.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, като на 13.03.2012год. в гр.Варна, като помагач и с И.Д.Б. ***, К.Е.Г. *** и Д.А.И. ***, подпомогнал съизвършителите Б.Б.К. *** и И.М.К. ***, с цел да принудят П.С. *** да се разпореди с вещи - да плати пари в  размер на 60 000 Евро, на стойност  117349,80лева да го заплашат с противозаконни действия с тежки последици за него, чрез изпращане на заплашително съобщение на телефона на С.П.П. - „ П. задава се силен дъжд а ти се разхождаш без чадър”, както и за  негови ближни - за д. му С.П.П. -  че ако не плати исканата сума има опасност да й подхвърлят наркотици и да бъде арестувана и с това да причинят  на П.С.П. значителни имуществени вреди в размер на 3 000 Евро на стойност 5 867, 49 лева, като деянието е извършено от две лица.

От обективна страна, с действията си подс.Н., заедно с подс.Б., И. и Г., всеки с установените си по делото прояви, подпомогнал извършителите К. и К. да реализират престъплението. Подс.Н. извършил действията, установени по делото, с които улеснил реализирането на изнудването – допринесъл за настъпване на изнуденото действие – за реализирането на квалифициращият престъплението резултат - разпореждане на св.П. с негово имущество – пари, да стане факт, с което били причинени значителни имуществени вреди за пострадалия /с предаването на сумата от 3000 евро във владението на подсъдимите на 13.03.2012год. в гр.Варна, която била фактически получена именно от подс.Н./. Улеснилите реализирането на престъплението, прояви на подсъдимия Н. били извършени на 13.03.2012год. в процеса на исканото от подсъдимите предаване на пари от св.П. ***, като се изразили в действието по пряко получаване на парите от пострадалия, вземането им от подсъдимия и отдалечаване с тях от съответното място, също така даване както до момента на  вземане на парите, така и след него на информация към други съучастници, необходима за координиране на проявите им, за успешност на целеното разпореждане на пострадалия с пари, против волята му. Тези прояви са отиването на подс.Н. при „М.“, координирането на нужните предстоящи действия, свързани с вземането на парите и за протичащата ситуация, чрез разговорите с подс.Б. /който му описал взетото от св.П. и  подс.Г. такси от паркинга на „******* ***“ и в кой момент става това/, както и с подс.К., който му потвърдил, че същите пристигат и следвало, както  се били разбрали, да каже на св.П., че е представител на Д. и да вземе носените от него пари. /разговорите описани във фактологията подробно, както и са предмет на анализната част на мотивите/. Така подс.Н. спомогнал за събиране на, и достигане до нужното място /до подс.Б. и К., а чрез последния и до подс.К. и подс.Г./ на информация, необходима за получаването на носените от св.П. пари, с очакван от подсъдимите размер, какъвто бил поискан – 60 000 евро. Също така, друга основна проява е това, че подс.Н., както било уговорено, се представил пред св.П. като „представителя на г-н Д.“ и взел носеният от св.П. пакет, с очакването в него да са именно 60 000 евро, искани от подсъдимите /в който всъщност имало 3000 евро и хартии, оформени в пачки, по подробно описания във фактологията начин, а като обстоятелство обсъдено и в анализа/. Също така проява е и отдалечаването на подс.Н. с взетото от мястото, в неизвестна за св.П. посока /съгласно уговорката към място, където следвало да ги предаде на подс.К./,  С тези прояви подс.Н. улеснил извършването на престъплението /допринесъл за настъпване на целеното от подсъдимите разпореждане на св.П. с пари, против неговата воля/, като реализирал преките действия по вземане на парите от св.П..

Престъплението било осъществено от подсъдимия Н. и другите помагачи Б., И. и Г., всеки със съответният си принос, като Н. и Б. се присъединили по –късно към формирания общ умисъл – на 13.03.2012г., и в съучастие с извършителите К. и К.. Съчетаните прояви на всеки от съучастниците, довели в своята цялост до осъществяване на престъплението, включително и в обема му, съобразно квалифициралото го обстоятелство по причиняване на значителни имуществени вреди на пострадалия П.. Общият умисъл и обуславящото го, съзнаване на всички обстоятелства за конкретно реализирано престъпление, у подсъдимите И., Г., Б. и Н. се обективират като даденост от действията им, като у последните двама бил формиран с активната роля на подсъдимите К. и К., по начина визиран изрично във фактическата обстановка и коментиран в анализа /при телефонни разговори между тях, след което и при срещата на подсъдимите Н., Б. и К. в бара „***“. Самите им обективирани от съвкупността действия, изключително подробно отразени в приетата за установена и обсъдена в анализа както за несъмнените, така и явяващи се съмнени обстоятелства, фактическа обстановка разкрива обединяващият всички подсъдими общ умисъл – всеки от тях при извършване на действията, представляващи елемент от изпълнението, съответно подпомагането на изнудването, посредством което били реализирани в случая допълнителни съставомерни последици /причиняването на значителни имуществени вреди за пострадалия П./, имал съзнанието, че участва в реализирането на престъплението и искал от тази обща дейност да настъпят желаните от всеки от тях общественоопасни последици.

Установените от съвупността по делото процес на предварително уговаряне и обмисляне от К., К., И. и Г., и координация между тях, за начина по който да се въздейства върху св.П. /преди поставяне началото на реалните действия за упражняването на принудата спрямо пострадалия/, и самите действия за нейното реализиране, приноса на извършителите К. и К. за привличането и при това деяние /по идентичен начин на предходно реализираната измама/ на подсъдимите Н. и Б., но в случая да участват в заключителните по време действия за реализиране на престъплението, включително и с настъпване на вредата за пострадалия, илюстрират съставомерната цел както на извършителите К. и К., така и на улеснилите осъществяването на деянието останали четирима подсъдими.

Налице е обстоятелството, квалифициращо изнудването, предвидено в т.4 (пр.1), от ал.2 на чл.213а от НК, като деянието било извършено от две лица /подсъдимите съизвършители К. и К./, съобразно това, че те участвали в самото изпълнение на престъплението.

Налице е и обстоятелството, обуславящо квалифицирането на изнудването, съобразно признака свързан с настъпване на последици, предвиден в т.2 от ал.3 на чл.213а от НК – причиняване на значителни имуществени вреди на пострадалия П.. В анализа по-горе съдът изрично е установил и аргументирал доказаността на факта, че предадените 3000 евро от св.П. във владението на подсъдимите /чрез получаването им от подс.Н. *** на 13.03.2012год./ били собственост именно на св.П.. Именно разпореждането с такива вещи /пари/, било целено с осъществената принуда спрямо пострадалия, като съвкупността категорично свидетелства, че искания размер от подсъдимите бил 60 000 евро /точно тази сума очаквали подсъдимите да се намира и в даденият от св.П. на подс.Н. и взет от последния пакет/. Налице е /обсъдено и в анализа/ причинно-следствена връзка между осъщественото срещу св.П. съставомерно въздействие и причинената му имуществена вреда в размер на реално осигурените според моментните му възможности и предадени на подсъдимите общо 3000 евро. Едновременно с това, тези пари излезли от патримониума на св.П. противно на волята му, за което психологично отношение, е без значение, че в случая процеса на предаването им на подсъдимите, бил контролиран от полицейски органи /че предприел действия към разобличаване на извършителите/, за да бъдат заловени участващите в престъплението лица, и съответно, че едновременно с това, пострадалия желаел задържането им да се реализира успешно, за да има възможност да насочи усилията си по възможните начини да получи обратно дадените 200 000 лева при предходно реализираната измама. Всъщност обективното състояние на предаване на пари от пострадалия на подсъдимите на 13.03.2012год. било предпоставяно и настъпило като даденост именно поради тяхното активно, съставомерно поведение, установено по делото. От определящо значение за съставомерността е едновременната даденост на целта на подсъдимите /като съставна част от общността на умисъла им/– за реално извършване на разпореждане на св.П. със свое имущество, противно на волята му /да получат от него 60 000 евро/, и на установените им прояви, в обслужване на тази цел. В идентичен смисъл оценка за действия по разобличаване на извършители, напр. Решение № 396/24.10.2008 на ВКС по к.д. № 347/2008г., II н.о. НК, докладчик Т. К.. Размера на реално предадените от св.П. на подсъдимите пари – 3000 евро / с равностойност 5 867, 49 лева/, обуславя значителност на причинената със самото прекъсване на владението върху тях на пострадалия, имуществена вреда в същият размер за него -  съобразно въведеният критерии за 1/5 от приетото за квалифициращо обстоятелство „големи размери“ в аспекта на ТР№ 1/98г. на ОСНК /приложимостта обсъждана например с Решение № 45 от 11.02.2009год.на ВКС по н.д.№ 658/2008год., II н.о. НК, докл.Л. С. и Решение № 312 от 27.06.2008г. на ВКС по н.д. № 273/2008г., III н.о.,НК, докл.Р. Н./.

От субективна страна подсъдимият Г.Н. е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал съгласуваността на проявите си /съществуването на общност на умисъла/, с  другите помагачи Г., И. и Б. и извършителите К. и К.. Съзнавал, в достатъчната си съобразно отредената му роля, степен, че с проявите си улеснява изпълнението на престъплението, че в резултат на действията си извършителите, последователно и в резултат на предварителната им уговорка подс.К. и К. упражнили въздействие върху св.П. – осъществили принуда, с цел да го склонят /да го изнудят/ към определено поведение, а именно – св.П. да се разпореди с вещи – в случая да предаде на подсъдимите съучастници пари в размер на 60 000 евро. Бил наясно и с обстоятелството, че принудата била осъществена чрез заплашване и за самото й изпълнение от извършителите К. и К. /чрез приложеното психическо въздействие върху пострадалия/, с улесняващите деянието неговите прояви, както и предходните по време и едновременни конкретно на подс.Г. действия, ще обусловят настъпването й на квалифициращият деянието резултат /причиняването на значителни имуществени вреди за пострадалия П., с което съставомерната цел била и реализирана – в случая било осъществено от пострадалия включително и самото изнудено действие/. Подс.Н. съзнавал противоправността на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването им, както и в представеното съдържание на умисъла съществувало и знанието за наличието на специална цел – да бъде принуден пострадалия да се разпореди със свои вещи – пари в размер на 60 000 евро.  По всички обстоятелства от значение, обуславящи психологичното отношение на подс.Н. към извършеното, наличието и съдържанието на общността на умисъла с другите помагачи, както и извършителите К. и К., съдът изрично е взел отношение и подробно агументирал в анализа на мотивите, в тази им част /л.93 – л.124/, допълнително конкретно за подс.Н. и на л.134 до 139 от мотивите, както и в съответните части, отнасящи се за обстоятелствата, явяващи се несъмнено установени.

Съобразявайки относимият към това деяние доказателствен материал, съдът счита за установено, че с действията си подсъдимите Д.И. и К.Г. обективирали улесняване на изнудването, а не неговото изпълнение, което едновременно обуславя извода, за приложимост на предвиденото по т.4, на ал.2 от чл.213а от НК обстоятелство, но при условията на извършване на деянието от две лица /К. и К./, по смисъла на чл.93, т.12 от НК.  Това налага, подс.Н., на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невинен и оправдан в това, че съучастието при изнудването е било осъществено при форма съизвършителство с подсъдимите Д.А.И. и К.Е.Г., както и, че деянието е извършено от повече от две лица /за тази хипотеза на квалифициращо обстоятелство по т.4 на ал.2 от чл.213а от НК/.

Също така, фактите сочат, че привличането на подсъдимите Н. и Б. към съществуващата общност на умисъла на останалите подсъдими /с приноса на подсъдимите К. и  К., които им изяснили обстоятелствата на извършваното и очаквания от първите двама личен принос занапред/, както и самите прояви на Н. и Б. били реализирани на 13.03.2012год., конкретно в гр.Варна, а не и в предходното време на реализиране на престъплението от  останалите съучастници, и не и в гр.Русе. Това налага, подс.Н., на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невинен и оправдан и за това, че осъществил деянието за периода от  21.02.2012год. до 12.03.2012год., както и за местоизвършване на деянието в гр.Русе.

Причини за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, желание за противозаконно въздействие върху гражданите с цел набавяне на облаги.

 

Индивидуализация на наказанията:

 

На подсъдимия И.М.К.:

За престъплението по чл.211, пр.1, вр. с чл.210, ал.1, т.1 и  т.2, вр. с чл. 209, ал.1 от НК:

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия К. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало и възстановяването на значителната част от имотната вреда на пострадалия. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Отчитайки наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и липсата на предпоставки за приложение на съответна хипотеза на чл.55 от НК – не са налице многобройни, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, а и най-лекото предвидено наказание лишаване от свобода, не се явява несъразмерно тежко на извършеното/, съдът при условията на чл.54 от НК, приема за съответно наказанието лишаване от свобода, да се определи по размер на минимума на предвиденото в чл.211, пр.1, вр. с чл.210, ал.1, т.1 и  т.2, вр. с чл. 209, ал.1 от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приема именно такъв размер на наказанието за подходящ да се постигнат целите, визирани в чл.36,ал.1 НК и най-вече от тях – да се превъзпита към спазването на законите и добрите нрави и да му се въздейства предупредително. Следва да се постави на преценка въпроса относно факултативното наказание - конфискация до една втора от имуществото на  подсъдимия.  Съдът отчита сравнително големите каузална роля и принос на подсъдимия К. в извършването на това престъпление и едновременно преценява, че реализирането на целите на наказанието, би се гарантирало по максимално подходящ начин с налагането и на този вид наказание на подс.К.. Същият притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание. Както във фазата на досъдебното производство /в по-малък обем/, така и чрез всички възможни доказателствени източници в тази насока /справки от АВ – София и служби по вписванията, копия на нотариални актове и справки от КАТ/, включително и максимално актуални преди датата на постановяване на присъдата /приложени в материалите от съдебното производство/, също така и справки за родствени връзки, семейно положение, се установява, че подс.К. е самостоятелен собственик на лек автомобил „***“, поземлен имот в село З., обл.Варна, поземлен имот в гр.Варна кв.“***“, местността „**“ /“**“/ и изоставена нива в местността „***“, в землището на село Н., обл.Варна. Като достатъчно и съответно с оглед на превъзпитателната функция и на това наказание, и отново съобразявайки визираните обстоятелства от значение за отмерване и на основното, съдът приема за нужно наказанието конфискация да се приложи по отношение на част от притежаваното имущество от подс.К. ***, поземлен имот в гр.Варна кв.“********“, местността „********“ /“********“/, и да се простре конкретно върху една четвърт част от всеки от двата имота. По тези съображения налага и факултативнопредвиденото наказание Конфискация на имущество на подс.К., а именно:

- една четвърт част от следния недвижим имот: Новообразуван  имот, находящ се в село З., община Варна, представляващ имот ***, по плана на новообразуваните имоти на местност «Под село», образуван от имот № *** с ЕКАТТЕ 30497 /тридесет хиляди четиристотин деветдесет и седем/ с площ от 1000 /хиляда/ кв.м., при граници: имоти №№ ***, ***, *** и ***.

- една четвърт част от следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в гр.Варна, кв.»********», местност «********», представляващ ПИ с пл.№ 3585 /три хиляди петстотин осемдесет и пет/, идентичен с имот пл.№ 5305 /пет хиляди триста и пет/ по плана на местност «********» с площ от 247 /двеста четиридесет и седем/ кв.м., а по скица от 239 /двеста тридесет и девет/ кв.м., при граници: път, имоти №№ 3302, 3584, 306.

За престъплението по чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия К. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало; сравнително малката степен и интензивност на самото съставомерно въздействие върху пострадалия, трудовата ангажираност на подсъдимия. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Освен това, съдът преценява степента на обществена опасност конкретно на това деяние, за не така висока, каквато обичайно се наблюдава при извършвани особено в предходното десетилетие. Прави подобна съпоставка предвид факта, че създаването на текста на чл.213а от НК през 2007год. /т.нар. рекет/, със съответните му отлики от чл.214 от НК,  и значителната тежест на предвидените наказания, с немалки минимални размери, е било обусловено от изключително зачестилите по брой и особено по тежест такива прояви, обикновено реализиращи се с по-тежките форми на въздействие върху пострадалите. В случая въздействието без съмнение, е в сравнително леки вид и степен. Освен това, съдът приема, че посочените смекчаващи вината обстоятелства се явяват многобройни, и едновременно счита, че и най - лекото, предвидено в чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК наказание лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко за извършеното от подс.К. при реализирането на това престъпление. Това мотивира съда да определи наказанието лишаване от свобода, по размер, под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление, с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За съответен размер с оглед постигане целите на наказанието в достатъчна степен, намира ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приема, че не следва за кумулативното наказание глоба, да се прилага възможността по чл.55, ал.3 от НК, и че следва и това, предивидено наказание наред с наказанието лишаване от свобода, да се наложи. Съобразявайки отново и по отношение на наказанието глоба, факта на наличие само на смекчаващи вината обстоятелства, но допълнително и обилните данни по делото за много доброто имотно състояние на подс.К. /съобразно чл.47 от НК/, приема за съответно наказанието ГЛОБА да бъде определено в размер на 6000 лева. За това престъпление, съдът приема, че не следва да се налага факултативно предвиденото наказание конфискация.

При наличие на предпоставките на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, съдът е наложил на подсъдимия И.М.К. най-тежкото от наказанията лишаване от свобода, определени за горните две престъпления, а именно – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като преценява за правилно цялостното присъединяване, и ПРИСЪЕДИНЯВА към него изцяло, наказанията ГЛОБА в размер на 6000 /шест хиляди/ лева, както преценява за правилно цялостното присъединяване и ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло и наказанието КОНФИСКАЦИЯ на имущество, а именно:

- една четвърт част от следния недвижим имот: Новообразуван  имот, находящ се в село З., община Варна, представляващ имот ***, по плана на новообразуваните имоти на местност «Под село», образуван от имот № ***/, с ЕКАТТЕ 30497 /тридесет хиляди четиристотин деветдесет и седем/ с площ от 1000 /хиляда/ кв.м., при граници: имоти №№ ***, ***, *** и ***, придобит по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот ****год. на нотариус Б. В. с район на действие РС – Варна, вх.рег.№ *** от 19.01.2007год., акт ***г. на Служба по вписванията – Варна.

- една четвърт част от следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в гр.Варна, кв.»********», местност «********», представляващ ПИ с пл.№ *** идентичен с имот пл.№ *** по плана на местност «********» с площ от 247 /двеста четиридесет и седем/ кв.м., а по скица от 239 /двеста тридесет и девет/ кв.м., при граници: път, имоти №№ ***, придобит по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***. на нотариус А. А., с район на действие РС – Варна, вх.рег.№ **** от 16.03.2007год., акт № ***. на Служба по вписванията – Варна.

Подс.К. не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер /както и въобще/ процесното наложеното общо наказание е три години, и констатирайки тези изначални предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът приема, че за постигане целите на наказанието лишаване от свобода спрямо подс.К., и преди всичко поправянето му, не се налага да го изтърпи ефективно. Счита, че това може да се постигне чрез института на условното осъждане. Съображения за това черпи от данните по делото за  неговата сравнително млада възраст, наличие на семейство и скоро родено дете, данните, наведени включително и с нарочен документ по време на съдебното производство, че е трудово ангажиран. Мотивиран така, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е постановил, отлагане на изтърпяването на наказанието ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от подсъдимия И.М.К., като приема за нужно изпитателният срок да е максимално възможния - ПЕТ ГОДИНИ, за максимална охраненост на очакваното реализиране целите на наложеното наказание.

Следва на основание чл.59, ал.1 от НК да се постанови и приспадане при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс. И.М.К. е бил задържан и през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, а именно – задържане от 14.03.2012год. до 07.06.2012год. и домашен арест – от 08.06.2012год. до 03.01.2013год., както и от 30.04.2013год. до 22.05.2013год.

 

На подсъдимия Б.Б.К.:

За престъплението по чл.211, пр.1, вр. с чл.210, ал.1, т.1 и  т.2, вр. с чл. 209, ал.1 от НК:

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия К. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало, възстановяването на значителната част от имотната вреда на пострадалия /значителен принос за което имал именно този подсъдим/, съдействието за разкриване на престъплението в досъдебното производство, направените самопризнания и дадените обстоятелствени и в значителната си част, установяващи се за достоверни обяснения, разкриващи неговата, както и на останалите подсъдими деятелност, изразеното съжаление за извършеното. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Отчитайки посочените обстоятелства, съдът приема, че смекчаващите са многобройни по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК, и едновременно с това, че и най-лекото, предвидено наказание лишаване от свобода, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Това мотивира съда да определи наказанието лишаване от свобода, по размер, под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление, с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За съответен размер с оглед постигане целите на наказанието в достатъчна степен, намира ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Счита такъв размер  на наказанието за подходящ с оглед постигане целите, визирани в чл.36,ал.1 НК и най-вече от тях – да се превъзпита към спазването на законите и добрите нрави и да му се въздейства предупредително. Следва да се постави на преценка въпроса относно факултативното наказание - конфискация до една втора от имуществото на  подсъдимия.  Съдът отчита сравнително големите каузална роля и принос на подсъдимия К. в извършването на това престъпление и едновременно преценява, че реализирането на целите на наказанието, би се гарантирало по максимално подходящ начин с налагането и на този вид наказание на подс.К.. Същият притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание. Както във фазата на досъдебното производство /в по-малък обем/, така и чрез всички възможни доказателствени източници в тази насока /справки от АВ – София и служби по вписванията, копия на нотариални актове и справки от КАТ/, включително и максимално актуални преди датата на постановяване на присъдата /приложени в материалите от съдебното производство/, също така и справки за родствени връзки, семейно положение, се установява, че подс.К. е самостоятелен собственик на четири моторни превозни средства – лек автомобил „Ситроен“, лек автомобил „О. А.“, лек автомобил „**** ****“ и лек автомобил „**** ****“. Също така на ½ идеална част от дворно място в гр.Варна, ул.“*** “, заедно с построена в него двуетажна сграда. Също така на поземлен имот „Дървопроизводителна площ“ в местността „Водиците“ в село В., обл.Видин. Също така притежава и дялове в няколко дружества. Като достатъчно и съответно с оглед на превъзпитателната функция и на това наказание, и отново съобразявайки визираните обстоятелства от значение за отмерване и на основното, съдът приема за нужно наказанието конфискация да се приложи по отношение на част от притежаваното имущество от подс.К. – за лекият автомобил „**** ****“ и за на ½ идеална част от дворно място в гр.Варна, ул.“***“, и да се простре конкретно върху една шеста част от всяко от двете имущества. По тези съображения налага и факултативнопредвиденото наказание Конфискация на имущество на подс.К., а именно:

- една шеста част от следното моторно превозно средство: лек автомобил „**** ****“, ***.

- една шеста част от следния недвижим имот: една втора идеална част от дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.***/бивша ул*** цялото с площ 380 кв.м., представляващо УПИ № ***, в кв.*** по плана на девети подрайон на гр.Варна, заедно с построената в мястото едноетажна къща, състояща се от две стаи, при граници на мястото: улица и УПИ №№ *, * и **, придобит по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***. на нотариус  Ж. К. с район на действие РС – Варна.

За престъплението по чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия К. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало; сравнително малката степен и интензивност на самото съставомерно въздействие върху пострадалия, съдействието за разкриване на престъплението в досъдебното производство, направените самопризнания и дадените обстоятелствени и в значителната си част, установяващи се за достоверни обяснения, разкриващи неговата, както и на останалите подсъдими деятелност, изразеното съжаление за извършеното. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Освен това, съдът преценява степента на обществена опасност конкретно на това деяние за не така висока, каквато обичайно се наблюдава при извършвани особено в предходното десетилетие. Прави подобна съпоставка предвид факта, че създаването на текста на чл.213а от НК през 2007год., със съответните му отлики от чл.214 от НК,  и значителната тежест на предвидените наказания, с немалки минимални размери, е било обусловено от изключително зачестилите по брой и особено по тежест такива прояви, обикновено реализиращи се с по-тежките форми на въздействие върху пострадалите. В случая въздействието без съмнение, е в сравнително леки вид и степен. Освен това, съдът приема, че посочените смекчаващи вината обстоятелства се явяват многобройни, и едновременно счита, че и най- лекото, предвидено в чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК наказание лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко за извършеното от подс.К. при реализирането на това престъпление. Това мотивира съда да определи наказанието лишаване от свобода, по размер, под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление, с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За съответен размер с оглед постигане целите на наказанието в достатъчна степен, намира ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приема, че не следва за кумулативното наказание глоба, да се прилага възможността по чл.55, ал.3 от НК, и че следва и това, предвидено наказание наред с наказанието лишаване от свобода, да се наложи. Съобразявайки отново и по отношение на наказанието глоба, факта на наличие само на смекчаващи вината обстоятелства, и въпреки данните са доброто имотно състояние на подс.К., отчитайки положителното му по отношение разкриването на деянието поведение, приема за съответно наказанието ГЛОБА да бъде определено в минимален размер - 5000 лева. За това престъпление, съдът приема, че не следва да се налага факултативно предвиденото наказание конфискация.

При наличие на предпоставките на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Б.Б.К. най-тежкото от наказанията лишаване от свобода, определени за горните две престъпления, а именно –ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като преценява за правилно цялостното присъединяване, и ПРИСЪЕДИНЯВА към него изцяло, наказанието ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, както преценява за правилно цялостното присъединяване и ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло и наказанието КОНФИСКАЦИЯ на имущество, а именно:

- една шеста част от следното моторно превозно средство: лек автомобил «**** ****», ***

- една шеста част от следния недвижим имот: една втора идеална част от дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.***/бивша ул.»***, цялото с площ 380 кв.м., представляващо УПИ № ***, в кв.*** по плана на девети подрайон на гр.Варна, заедно с построената в мястото едноетажна къща, състояща се от две стаи, при граници на мястото: улица и УПИ №№ *, * и **, придобит по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***. на нотариус  Ж. К. с район на действие РС – Варна.

Подс.К. не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер /както и въобще/, процесното наложеното общо наказание е две години, и констатирайки тези изначални предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът приема, че за постигане целите на наказанието лишаване от свобода спрямо подс.К., и преди всичко поправянето му, не се налага да го изтърпи ефективно. Счита, че това може да се постигне чрез института на условното осъждане. Съображения за това черпи от данните по делото за  неговата сравнително млада възраст, наличие на семейство, данните, че е трудово ангажиран. Мотивиран така, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е постановил, отлагане на изтърпяването на наказанието ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от подсъдимия Б.Б.К., като приема за нужно изпитателният срок да е максимално възможния - ПЕТ ГОДИНИ, за максимална охраненост на очакваното реализиране целите на наложеното наказание.

Следва на основание чл.59, ал.1 от НК да се постанови и приспадане при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс.К. е бил задържан и през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, а именно – задържане от 14.03.2012год. до 15.06.2012год. и домашен арест – от 16.06.2012год. до 03.01.2013год.

 

На подсъдимата Д.А.И.:

За престъплението по чл.211, пр.1, вр. с чл.210, ал.1, т.1 и  т.2, вр. с чл. 209, ал.1 от НК:

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимата И. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото й съдебно минало, възстановяването на значителната част от имотната вреда на пострадалия, съдействието в определена степен за разкриване на престъплението в досъдебното производство, направените самопризнания и дадените обяснения, по съдържание спомагащи в определена степен за разкриване нейната, както и на останалите подсъдими деятелност. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Отчитайки наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и липсата на предпоставки за приложение на съответна хипотеза на чл.55 от НК – не са налице многобройни, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, а и най-лекото предвидено наказание лишаване от свобода, не се явява несъразмерно тежко на извършеното/, съдът при условията на чл.54 от НК, приема за съответно наказанието лишаване от свобода, да се определи по размер на минимума на предвиденото в чл.211, пр.1, вр. с чл.210, ал.1, т.1 и  т.2, вр. с чл. 209, ал.1 от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приема именно такъв размер на наказанието за подходящ да се постигнат целите, визирани в чл.36, ал.1 НК и най-вече от тях – да се превъзпита към спазването на законите и добрите нрави и да й се въздейства предупредително. Анализа на изчерпателните справки в това отношение показва, че подс.И. не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на факултативно предвиденото наказание конфискация до една втора от имуществото на виновния /не притежава МПС – справка на л.263, т.1 от съд. п/во, установения имот в бл.“***“ в гр.Русе е собственост на майка и, а двора с къща в село С., са отчуждени в предходно време/. Това, съобразно чл.45, ал.1 от НК изключва постановяване на факултативното наказание спрямо нея.

 

За престъплението по чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр . с чл.20, ал.4 от НК:

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимата И. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото й съдебно минало, съдействието в определена степен за разкриване на престъплението в досъдебното производство, направените самопризнания и дадените обяснения, по съдържание спомагащи в определена степен за разкриване нейната, както и на останалите подсъдими деятелност. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Освен това, съдът преценява степента на обществена опасност конкретно на това деяние, за не така висока, каквато обичайно се наблюдава при извършвани особено в предходното десетилетие. Прави подобна съпоставка предвид факта, че създаването на текста на чл.213а от НК през 2007год., със съответните му отлики от чл.214 от НК,  и значителната тежест на предвидените наказания, с немалки минимални размери, е било обусловено от изключително зачестилите по брой и особено по тежест такива прояви, обикновено реализиращи се с по-тежките форми на въздействие върху пострадалите. В случая въздействието без съмнение, е в сравнително леки вид и степен. Допълнително, съобразявайки факта, че формата на съучастие на подс.И. била помагачество, съдът констатира, че степента на нейното лично участие в извършеното изнудване е малка /изразила се в ограничените в сравнение с останалите съучастници прояви, подпомогнали реализирането на престъплението, конкретизирани изрично в правните изводи, по–горе в мотивите/. Поради това, приема за необходимо да се приложи института по чл.58, б.“б“ от НК, във връзка с което наказанието лишаване от свобода за подс.И. да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Това мотивира съда да определи наказанието лишаване от свобода, по размер, под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление, с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За съответен размер с оглед постигане целите на наказанието в достатъчна степен, намира ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приема, че не следва за кумулативното наказание глоба, да се прилага възможността по чл.55, ал.3 от НК, и че следва и това, предвидено наказание наред с наказанието лишаване от свобода, да се наложи. Съобразявайки отново и по отношение на наказанието глоба, факта на наличие само на смекчаващи вината обстоятелства, и липсата на данни за имотно състояние на подс.И., различно от масовото недобро в страната, отчитайки положителното в определена степен отношение към разкриването на деянието, приема за съответно наказанието ГЛОБА да бъде определено в минимален размер - 5000 лева. И тук липсата на имущество, което да може да бъде обект на факултативно предвиденото наказание конфискация, съобразно чл.45, ал.1 от НК изключва постановяване на такова спрямо нея.

 

При наличие на предпоставките на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, съдът е наложил на подсъдимата Д.А.И., най-тежкото от наказанията лишаване от свобода, определени за горните две престъпления, а именно – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като преценява за правилно цялостното присъединяване и ПРИСЪЕДИНЯВА към него изцяло, наказанието ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Подс.И. не е осъждана на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер /както и въобще/, процесното наложеното общо наказание е три години, и констатирайки тези изначални предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът приема, че за постигане целите на наказанието лишаване от свобода спрямо подс.И., и преди всичко поправянето й, не се налага да го изтърпи ефективно. Счита, че това може да се постигне чрез института на условното осъждане. Съображения за това черпи от данните по делото за  наличие на семейство, данните, че е трудово ангажирана, както и психичното заболяване, неотразяващо се на вменяемостта. Мотивиран така, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е постановил, отлагане на изтърпяването на наказанието ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от подсъдимата Д.А.И., като приема за нужно изпитателният срок да е максимално възможния - ПЕТ ГОДИНИ, за максимална охраненост на очакваното реализиране целите на наложеното наказание.

Следва на основание чл.59, ал.1 от НК да се постанови и приспадане при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс.И. е била задърЖ. и през което по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, а именно – задържане от 14.03.2012год. до 15.06.2012год. и домашен арест – от 16.06.2012год. до 17.01.2014год.

 

На подсъдимия К.Е.Г.:

За престъплението по чл.211, пр.1, вр. с чл.210, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл. 209, ал.1 от НК:

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия Г. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало, възстановяването на значителната част от имотната вреда на пострадалия, направените самопризнания и дадените обяснения, по съдържание спомагащи в определена степен за разкриване неговата, както и на останалите подсъдими деятелност. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Отчитайки наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и липсата на предпоставки за приложение на съответна хипотеза на чл.55 от НК – не са налице многобройни, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, а и най-лекото предвидено наказание лишаване от свобода, не се явява несъразмерно тежко на извършеното/, съдът при условията на чл.54 от НК, приема за съответно наказанието лишаване от свобода, да се определи по размер на минимума на предвиденото в чл.211, пр.1, вр. с чл.210, ал.1, т.1 и  т.2, вр. с чл.209, ал.1 от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приема именно такъв размер на наказанието за подходящ да се постигнат целите, визирани в чл.36, ал.1 НК и най-вече от тях – да се превъзпита към спазването на законите и добрите нрави и да й се въздейства предупредително. Следва да се постави на преценка въпроса относно факултативното наказание - конфискация до една втора от имуществото на  подсъдимия.  Съдът отчита сравнително големите каузална роля и принос на подсъдимия Г. в извършването на това престъпление и едновременно преценява, че реализирането на целите на наказанието, би се гарантирало по максимално подходящ начин с налагането и на този вид наказание на подс.Г.. Същият притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание. Както във фазата на досъдебното производство /в по-малък обем/, така и чрез всички възможни доказателствени източници в тази насока /справки от АВ – София и служби по вписванията, копия на нотариални актове и справки от КАТ/, включително и максимално актуални преди датата на постановяване на присъдата /приложени в материалите от съдебното производство/, също така и справки за родствени връзки, семейно положение, се установява, че подс.Г. е самостоятелен собственик на апартамент в „***“ в гр.Русе, на ул.“***. Съдът, отново съобразявайки визираните обстоятелства от значение за отмерване и на основното наказание, съдът приема за нужно наказанието конфискация да се приложи по отношение на това имущество на Г., като да се простре конкретно върху една четвърт част от него. По тези съображения налага и факултативно предвиденото наказание Конфискация на имущество на подс.Г., а именно:

- една четвърт част от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********/ с адрес: гр.Русе, ул.»***, разположена в поземлен имот с идентификатор *********/, с предназначение: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти: същия етаж: *******, ***********, под обекта: ********, над обекта: няма, с площ от 67, 70 /шейсет и седем кв.м. и седемдесет кв.дм./, заедно с прилежащите части: изба № 12 /дванадесет/, сушилня № 5 /пет/ и 0, 853% /нула цяло осемстотин петдесет и три хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, който имот е описан съгласно Схема № ****/11.12.2008год. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Русе, а съгласно нотариален акт, същият имот представлява: Апартамент № ***/, в гр.Русе, състоящ се от стая, дневна и кухня, със застроена площ от 67, 70 /шейсет и седем кв.м. и седемдесет кв.дм./, при граници: терен на блока, ап. от вход *** и стълбище, заедно с прилежащите избено помещение № 12 /дванадесет/, с площ от 7 ,21 кв.м. /седем кв.м. и двадесет и един кв.дм./, при граници: коридор, ул.»***, сушилня № 5/пет/, с площ от 7, 87 кв.м. /седем кв.м. и осемдесет и седем кв.дм., при граници: коридор, сушилня № 6 и сушилня № 4 и 0, 853% /нула цяло осемстотин петдесет и три хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, като със собствената си 1/6 /една шеста/ идеална част придобита по наследство, дареният стана изключителен собственик върху този имот, съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** на Служба по вписванията – Русе.

За престъплението по чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК:

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия Г. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, направените самопризнания и дадените обяснения, по съдържание спомагащи в определена степен за разкриване неговата, както и на останалите подсъдими деятелност. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Освен това, съдът преценява степента на обществена опасност конкретно на това деяние, за не така висока, каквато обичайно се наблюдава при извършвани особено в предходното десетилетие. Прави подобна съпоставка предвид факта, че създаването на текста на чл.213а от НК през 2007год./за т.нар. рекет/, със съответните му отлики от чл.214 от НК, и значителната тежест на предвидените наказания, с немалки минимални размери, е било обусловено от изключително зачестилите по брой и особено по тежест такива прояви, обикновено реализиращи се с по-тежките форми на въздействие върху пострадалите. В случая въздействието без съмнение, е в сравнително леки вид и степен. Освен това, съдът приема, че посочените смекчаващи вината обстоятелства се явяват многобройни, и едновременно счита, че и най- лекото, предвидено в чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр . с чл.20, ал.4 от НК наказание лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко за извършеното от подс.Г. при реализирането на това престъпление. Това мотивира съда да определи наказанието лишаване от свобода, по размер, под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление, с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За съответен размер с оглед постигане целите на наказанието в достатъчна степен, намира ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приема, че не следва за кумулативното наказание глоба, да се прилага възможността по чл.55, ал.3 от НК, и че следва и това, предвидено наказание наред с наказанието лишаване от свобода, да се наложи. Съобразявайки отново и по отношение на наказанието глоба, факта на наличие само на смекчаващи вината обстоятелства, и липсата на данни за имотно състояние на подс.Г., различно от масовото недобро в страната, отчитайки положителното в определена степен отношение към разкриването на деянието, приема за съответно наказанието ГЛОБА да бъде определено в минимален размер - 5000 лева. За това престъпление, съдът приема, че не следва да се налага факултативно предвиденото наказание конфискация.

За престъплението по чл.339, ал.1 от НК: 

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия Г. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало и направеното самопризнание по това обвинение. Отегчаващо вината обстоятелство – относително дългото време на престъпното състояние на държане на боеприпаси. Отчитайки тези обстоятелства, както и липсата на предпоставки за приложение на съответна хипотеза на чл.55 от НК – не са налице многобройни, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, а и най-лекото предвидено наказание лишаване от свобода, не се явява несъразмерно тежко на извършеното/, съдът при условията на чл.54 от НК, приема за съответно наказанието лишаване от свобода, да се определи по размер, близък до минимално предвидения, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.  Приема именно такъв размер на наказанието за подходящ да се постигнат целите, визирани в чл.36, ал.1 НК и най-вече от тях – да се превъзпита към спазването на законите и добрите нрави и да му се въздейства предупредително.

При наличие на предпоставките на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, съдът е наложил на подсъдимия К.Е.Г. най-тежкото от наказанията лишаване от свобода, определени за горните три престъпления, а именно – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като преценява за правилно цялостното присъединяване, и ПРИСЪЕДИНЯВА към него изцяло, наказанията ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, както преценява за правилно цялостното присъединяване и ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло и наказанието КОНФИСКАЦИЯ на имущество, а именно:

- една четвърт част от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********/ с адрес: гр.Русе, ул.»*** разположена в поземлен имот с идентификатор *********/, с предназначение: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти: ва същия етаж: *******, ********, под обекта: *****, над обекта: няма, с площ от 67, 70 /шейсет и седем кв.м. и седемдесет кв.дм./, заедно с прилежащите части: изба № 12 /дванадесет/, сушилня № 5 /пет/ и 0, 853% /нула цяло осемстотин петдесет и три хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, който имот е описан съгласно Схема № 15422/11.12.2008год. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Русе, а съгласно нотариален акт, същият имот представлява: Апартамент № 15 /петнадесет/, на петия етаж, във вход Е, на жилищен блок *** *** по ул*** / /, в гр.Русе, състоящ се от стая, дневна и кухня, със застроена площ от 67, 70 /шейсет и седем кв.м. и седемдесет кв.дм./, при граници: терен на блока, ап. от вход Ж и ап. № 14 на петия етаж и стълбище, заедно с прилежащите избено помещение № 12 /дванадесет/, с площ от 7 ,21 кв.м. /седем кв.м. и двадесет и един кв.дм./, при граници: коридор, ул*** изба № 11, сушилня № 5/пет/, с площ от 7, 87 кв.м. /седем кв.м. и осемдесет и седем кв.дм., при граници: коридор, сушилня № 6 и сушилня № 4 и 0, 853% /нула цяло осемстотин петдесет и три хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, като със собствената си 1/6 /една шеста/ идеална част придобита по наследство, дареният стана изключителен собственик върху този имот, съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** на нотариус Г.Г. ***.12.2008г., акт№ ***. на Служба по вписванията – Русе.

Подс.Г. не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер /както и въобще/, процесното наложеното общо наказание е три години, и констатирайки тези изначални предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът приема, че за постигане целите на наказанието лишаване от свобода спрямо подс.Г., и преди всичко поправянето му, не се налага да го изтърпи ефективно. Счита, че това може да се постигне чрез института на условното осъждане. Съображения за това черпи от данните по делото за наличие на семейство, данните, че е трудово ангажиран. Мотивиран така, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е постановил, отлагане на изтърпяването на наказанието ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от подсъдимия К.Е.Г., като приема за нужно изпитателният срок да е максимално възможния - ПЕТ ГОДИНИ, за максимална охраненост на очакваното реализиране целите на наложеното наказание.

Следва на основание чл.59, ал.1 от НК да се постанови и приспадане при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс.Г. е бил задържан и през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, а именно – задържане от 14.03.2012год. до 18.05.2012год. и домашен арест – от 19.05.2012год. до 09.05.2013год.

 

 

На подсъдимия И.Д.Б.:

За престъплението по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1 , т.1 и  т.2,  вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК:

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия Б. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, възстановяването на значителната част от имотната вреда на пострадалия като обективно състояние, направените самопризнания и дадените обяснения, по съдържание значително спомагащи за разкриване неговата, както и на останалите подсъдими деятелност. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Съдът приема, че посочените смекчаващи вината обстоятелства се явявят многобройни, и едновременно счита, че и най- лекото, предвидено в чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1 , т.1 и  т.2,  вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК наказание лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко за извършеното от подс.Б. при реализирането на това престъпление. Това мотивира съда да определи наказанието лишаване от свобода, по размер, под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление, с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За съответен размер с оглед постигане целите на наказанието в достатъчна степен, намира ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Въз основа изчерпателните справки в това отношение, се установява, че подс.Б. не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на факултативно предвиденото наказание конфискация до една втора от имуществото на виновния. Това, съобразно чл.45, ал.1 от НК изключва постановяване на факултативното наказание спрямо него.

За престъплението по чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК:

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия Б., съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало,  направените самопризнания и дадените обяснения, по съдържание значително спомагащи за разкриване неговата, както и на останалите подсъдими деятелност. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Освен това, съдът преценява степента на обществена опасност конкретно на това деяние, за не така висока, каквато обичайно се наблюдава при извършвани особено в предходното десетилетие. Прави подобна съпоставка предвид факта, че създаването на текста на чл.213а от НК през 2007год./ за т.нар. рекет/, със съответните му отлики от чл.214 от НК, и значителната тежест на предвидените наказания, с немалки минимални размери, е било обусловено от изключително зачестилите по брой и особено по тежест такива прояви, обикновено реализиращи се с по-тежките форми на въздействие върху пострадалите. В случая въздействието без съмнение, е в сравнително леки вид и степен. Допълнително, съобразявайки факта, че формата на съучастие на подс.Б. била помагачество, съдът констатира, че степента на неговото лично участие в извършеното изнудване е малка /изразила се в ограничените в сравнение с останалите съучастници прояви, подпомогнали реализирането на престъплението, конкретизирани изрично в правните изводи, по – горе в мотивите/. Поради това, приема за необходимо да се приложи института по чл.58, б.“б“ от НК, във връзка с което наказанието лишаване от свобода за подс.Б. да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Това мотивира съда да определи наказанието лишаване от свобода, по размер, под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление, с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За съответен размер с оглед постигане целите на наказанието в достатъчна степен, намира ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приема, че не следва за кумулативното наказание глоба, да се прилага възможността по чл.55, ал.3 от НК, и че следва и това, предвидено наказание наред с наказанието лишаване от свобода, да се наложи. Съобразявайки отново и по отношение на наказанието глоба, факта на наличие само на смекчаващи вината обстоятелства, и липсата на данни за имотно състояние на подс.Б., различно от масовото недобро в страната, отчитайки положителното в определена степен отношение към разкриването на деянието, приема за съответно наказанието ГЛОБА да бъде определено в минимален размер - 5000 лева. И тук липсата на имущество, което да може да бъде обект на факултативно предвиденото наказание конфискация, съобразно чл.45, ал.1 от НК изключва постановяване на такова спрямо него.

При наличие на предпоставките на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, съдът е наложил на подсъдимия И.Д.Б., най-тежкото от наказанията лишаване от свобода, определени за горните две престъпления, а именно – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като преценява за правилно цялостното присъединяване и ПРИСЪЕДИНЯВА към него изцяло, наказанието ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Подс.Б. не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер /както и въобще/, процесното наложеното общо наказание е две години и шест месеца лишаване от свобода, и констатирайки тези изначални предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът приема, че за постигане целите на наказанието лишаване от свобода спрямо подс.Б., и преди всичко поправянето му, не се налага да го изтърпи ефективно. Счита, че това може да се постигне чрез института на условното осъждане. Съображения за това черпи от данните по делото за  неговата млада възраст, данните за активност за постигане на трудова ангажираност. Мотивиран така, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е постановил, отлагане на изтърпяването на наказанието ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от подсъдимия И.Д.Б., като приема за нужно изпитателният срок да е максимално възможния - ПЕТ ГОДИНИ, за максимална охраненост на очакваното реализиране целите на наложеното наказание.

Следва на освование чл.59, ал.1 от НК да се постанови и приспадане при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс.Б. е бил задържан и през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, а именно – задържане от 14.03.2012год. до 26.04.2012год. и домашен арест – от 27.04.2012год. до 20.07.2012год.

 

 

На подсъдимия Г.Н.Н.:

За престъплението по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1 , т.1 и  т.2,  вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК:

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия Н., съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, възстановяването на значителната част от имотната вреда на пострадалия като обективно състояние, направените самопризнания и дадените обяснения, по съдържание значително спомагащи за разкриване неговата, както и на останалите подсъдими деятелност. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Съдът приема, че посочените смекчаващи вината обстоятелства се явяват многобройни, и едновременно счита, че и най- лекото, предвидено в чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1 , т.1 и  т.2,  вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК наказание лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко за извършеното от подс.Н. при реализирането на това престъпление. Това мотивира съда да определи наказанието лишаване от свобода, по размер, под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление, с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За съответен размер с оглед постигане целите на наказанието в достатъчна степен, намира ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Въз основа изчерпателните справки в това отношение, се установява, че подс.Н. не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на факултативно предвиденото наказание конфискация до една втора от имуществото на виновния. Това, съобразно чл.45, ал.1 от НК изключва постановяване на факултативното наказание спрямо него.

За престъплението по чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК:

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия Н., съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, направените самопризнания и дадените обяснения, по съдържание значително спомагащи за разкриване неговата, както и на останалите подсъдими деятелност. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице. Освен това, съдът преценява степента на обществена опасност конкретно на това деяние, за не така висока, каквато обичайно се наблюдава при извършвани особено в предходното десетилетие. Прави подобна съпоставка предвид факта, че създаването на текста на чл.213а от НК през 2007год., със съответните му отлики от чл.214 от НК, и значителната тежест на предвидените наказания, с немалки минимални размери, е било обусловено от изключително зачестилите по брой и особено по тежест такива прояви, обикновено реализиращи се с по-тежките форми на въздействие върху пострадалите. В случая въздействието без съмнение, е в сравнително леки вид и степен. Допълнително, съобразявайки факта, че формата на съучастие на подс.Н. била помагачество, съдът констатира, че степента на неговото лично участие в извършеното изнудване е малка /изразила се в ограничените в сравнение с останалите съучастници прояви, подпомогнали реализирането на престъплението, конкретизирани изрично в правните изводи, по – горе в мотивите/. Поради това, приема за необходимо да се приложи института по чл.58, б.“б“ от НК, във връзка с което наказанието лишаване от свобода за подс.Б. да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Това мотивира съда да определи наказанието лишаване от свобода, по размер, под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление, с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За съответен размер с оглед постигане целите на наказанието в достатъчна степен, намира ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приема, че не следва за кумулативното наказание глоба, да се прилага възможността по чл.55, ал.3 от НК, и че следва и това, предвидено наказание наред с наказанието лишаване от свобода, да се наложи. Съобразявайки отново и по отношение на наказанието глоба, факта на наличие само на смекчаващи вината обстоятелства, и липсата на данни за имотно състояние на подс.Н., различно от масовото недобро в страната, отчитайки положителното в определена степен отношение към разкриването на деянието, приема за съответно наказанието ГЛОБА да бъде определено в минимален размер - 5000 лева. И тук липсата на имущество, което да може да бъде обект на факултативно предвиденото наказание конфискация, съобразно чл.45, ал.1 от НК изключва постановяване на такова спрямо него.

При наличие на предпоставките на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Г.Н.Н., най-тежкото от наказанията лишаване от свобода, определени за горните две престъпления, а именно – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като преценява за правилно цялостното присъединяване и ПРИСЪЕДИНЯВА към него изцяло, наказанието ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Подс.Н. не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер /както и въобще/, процесното наложеното общо наказание е две години и шест месеца лишаване от свобода, и констатирайки тези изначални предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът приема, че за постигане целите на наказанието лишаване от свобода спрямо подс.Н., и преди всичко поправянето му, не се налага да го изтърпи ефективно. Счита, че това може да се постигне чрез института на условното осъждане. Съображения за това черпи от данните по делото за  неговата млада възраст, данните за активност за постигане на трудова ангажираност. Мотивиран така, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е постановил, отлагане на изтърпяването на наказанието ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от подсъдимия Г.Н.Н., като приема за нужно изпитателният срок да е максимално възможния - ПЕТ ГОДИНИ, за максимална охраненост на очакваното реализиране целите на наложеното наказание.

Следва на основание чл.59, ал.1 от НК да се постанови и приспадане при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс.Н. е бил задържан и през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, а именно – задържане от 14.03.2012год. до 26.04.2012год. и домашен арест – от 27.04.2012год. до 20.07.2012год.

 

Съдът, на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е постановил отнемане в полза на държавата, на тази част от установените мобилни телефони и СИМ карти, които съобразно фактологията принадлежат на съответните подсъдими и са послужили чрез провежданите с тях разговори за извършване на престъпленията, предмет на делото, а именно: мобилни телефони: *** и *** и ***

Също така, на основание чл.53, ал.2, „.а“ от НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, извършено от подс.Г. /боеприпаси/, притежаването на които е забранено - 13 броя малокалибрени патрони – в момента десет снарядени и три гилзи; 2 броя патрони калибър 7.65 – в момента един брой снаряден и една гилза; 25броя патрони калибър 9; 39 броя ловни патрони калибър 12 и 2бр. гилзи.

Гражданският иск е доказан по своето основание, тъй като е налице деяние /измама/ извършено в съучастие от подсъдимите К., К., И., Г., Б. и Н., което деяние е предмет на това обвинение срещу всеки от тях.  С него, те причинили имуществени вреди на св.П., изразяващи се в не възстановената част /16 811, 40 лева/ от общо предадените от него 200 000 лева, при осъществената спрямо него измама в периода 18.02.2012год. до 19.02.2012г. От събраните по делото доказателства се установи посредством горния им анализ, че всеки от подсъдимите  извършил деянието виновно и в резултат на това деяние е причинил имуществени вреди на св.П.. Налице е причинна връзка между извършеното от подсъдимите деяние и настъпилото увреждане. Предявеният граждански иск е доказан и по размер и следва да се уважи изцяло –16 811, 40 лева /шестнадесет хиляди осемстотин и единадесет лева и четиридесет стотинки/, като невъзстановена на пострадалия, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2012г. до окончателното й изплащане, както и на същите следва да бъдат възложени разноските /изрично поискани от повереника/ на св.П. за повереници. Предвид това, е постановено осъждане на подсъдимите И.М.К., Б.Б.К., Д.А.И., К.Е.Г., И.Д.Б. и Г.Н.Н., да заплатят солидарно на  П.С.П., ЕГН: **********, сумата от 16 811, 40 лева /шестнадесет хиляди осемстотин и единадесет лева и четиридесет стотинки/ - представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от измамата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2012год. до окончателното й заплащане, както и сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/ - разноски на П.С.П. за повереници.

Подсъдимите следва да заплатят солидарно и държавна такса в размер на 6***, 46 /шестстотин седемдесет и два лева и 46 ст/, по гражданският иск.

                   По останалата част от веществените доказателства:

Следва да се върнат на лицето К.Н.С., ЕГН: ********** следните вещи – телефони и карти -  *** и *** и ***, поради липса на основание за отнемането им.

Следва да се върнат на лицето Н. Х. Ю., ЕГН: **********, следните вещи – телефони и карти - *** и *** и *** поради липса на основание за отнемането им.

Следва да се върнат на подс. Б.Б.К., ЕГН: ********** - 1бр. карта „***”, 3бр. зарядни за телефон,  1бр. пластика на Виваком  и  сумата от 210 лева, намираща се в «Сибанк» АД - клон Русе, поради липса на основание за отнемането им.

Следва да се върнат на подс. И.М.К., ЕГН: ********** - преносим компютър *** със захранващ кабел и мишка, 1бр. преносима памет,  1бр. таблет „***” със захранващ кабел и следните суми - 177лева, 130 евро, 26 долара и 10 паунда, намиращи се в «Сибанк» АД - клон Русе, поради липса на основание за отнемането им.

Следва да се върнат на подс. Д.А.И., ЕГН: ********** - 1бр. дебитна карта на ПИБанка, 3бр. папки с документи, 2бр. касови ключа, 1бр. Прима - пакет,  2бр. вносни бележки,  1бр. Таблет «***», поради липса на основание за отнемането им.

Следва да се върне на подс. К.Е.Г., ЕГН: **********, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, намираща се в «Сибанк» АД - клон Русе, поради липса на основание за отнемането й. Принадлежността им на подс.Г. е категорично установена – към момента на доброволното им предаване са се намирали в банкова касета, лично ползвана от него. Съгласно обясненията му /а и обективиращият доброволното им предаване Протокол на л.103, т.4 от досъд. п/во, в който в частта за пояснения конкретно за тази сума е посочил по идентичен начин това/ сумата от 20 000 лева, установена като две пачки, всяка от които с по 100 броя, 100 –левови банкноти/, за разлика от останалата сума, налична в касетата /25 000 лева, вече предадени на пострадалия/ представлявала негови лични спестявания от 2009 и 2010год. В потвърждение на това, същият е ангажирал и по делото са приложени годишни данъчни декларации за 2010год. и приложения за доходи от стопанска дейност като ЕТ за 2008год. и 2009год. /л.93 – 95, т.2 от досъд. п/во/. От съдържанието им – първата като физическо лице, а вторите две – като ЕТ“Н. – К.Г.“, в частта за данъчна печалба, сборуваната сума на печалбата надвишава с немного 20 000 лева. При отварянето на банковата касета на подс.Г. ***, състоянието, в което били намерени въпросните 20 000 лева, било с бележка върху всяка от пачките с дата 17.09.09г. и 12.05.2010год., а  състоянието, в което били намерени 25 000 лева /за които подсъдимия заявил, че били от донесените от подс.И. от Варна на 19.02.2012год./ било с подобни бележки, но с дата - 20.02.12г. /когато и подсъдимия оставил последната сума на съхранение в касетата/. Тези бележки били обект на приетата по делото техническа експертиза на документи № 387 /л.119 – 123, т.7 от досъд. п/во/, съгласно изводите на която мастилото, на пишещото средство, с което били написани датите 19.02.2012год. на бележките, поставени върху пачките на сумата  25 000 лева, било различно от мастилата, използвани за написване на датите17.09.09г. и 12.05.2010год., върху бележките, поставени на пачките на сумата 20 000 лева. Всички тези обстоятелства сочат в една и съща насока – потвърждават твърдението в обясненията на подс.Г., че сумата от 20 000 лева била предходно придобита от него /преди  реализиране на измамата, предмет на делото/, съответно не е налице хипотеза от предвидените в чл.53 от НК за отнемането й, нито за връщане в случая на тази сума на св.П. /тъй като не се установява тя да е с произход, предадените от него общо 200 000 лева, на двете процесни дати в гр.Варна/. Противен извод, със сигурност не може да се извлече въз основа на някакво съпоставяне въз основа на гласни доказателства за вида на предадените копюри и брой банкноти от св.П. *** и наблюдаване на тези, категорично не индивидуализиращи белези, у наличните в банковата касета обсъждани 20 000 лева. Ето защо, като доказано непридобити от престъплението, и доказано несобствени на св.П., тези 20 000 лева следва да се върнат на техният владелец към момента на установяването им в банковата касета в ПИБ – Русе, а именно – на титуляра на касетата по него време - подс.Г..

Следва да се върне на П.С.П., ЕГН: **********, сумата от 3000 /три хиляди/ евро, намираща се в «Сибанк» АД - клон Русе, тъй като му принадлежи – сумата била в негово владение, предал я на полицейските органи, били предадени от него на подс.Н. ***, съответно иззети от подс.Н. и приложени като веществени доказателства по делото /в анализната част на мотивите е обсъдена доказаността на всички тези обстоятелства/.

Следва да останат по делото следните вещи - 1 бр. полиетиленово пликче с прахообразно вещество, обтривка от маса и ПВЦ - пликчета с бележки с ръкописен текст.

По разноските:

Подс.К. следва да заплати в полза на ОД на МВР – Русе - 367 лева - разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе - 191 лева - разноски в съдебното производство.

Подс.К. следва да заплати в полза на ОД на МВР – Русе - 367 лева - разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе - 178 лева - разноски в съдебното производство.

Подс. И.  следва да заплати в полза на ОД на МВР – Русе - 367 лева - разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе - 178 лева - разноски в съдебното производство.

Подс. Г. следва да заплати в полза на ОД на МВР – Русе - 367 лева - разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе – 202, 40 лева - разноски в съдебното производство.

Подс.Б. следва да заплати в полза на ОД на МВР – Русе - 367 лева - разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе - 178 лева - разноски в съдебното производство.

Подс.Н. следва да заплати в полза на ОД на МВР – Русе - 367 лева - разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе - 178 лева - разноски в съдебното производство.

Отликите в сумите на подсъдимите К. и Г. от другите подсъдими, относно съдебната фаза, се дължат на допълнителни разноски за проведени производства по мярка за неотклонение за всеки от тях.

 

 

                     Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.

 

 

 

 

 

                                       Окръжен съдия: