Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 30.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на втори
юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 985 по описа
за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните
суми:
1. на
Г.Д.В.:
- 20 000,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.09.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с
чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен за 80 000,00 лева,
като частичен от 120 000,00 лева;
- 2,00 лева разноски по делото на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат П.К. – 879,00 лева адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС – 800,00 лева държавна такса и 90,00 лева
възнаграждения за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Г.В. е със
съдебен адрес – адвокат П.К.,***, офис 10, а З. „Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) на Г.В. срещу З. „Б.И. ” АД за разликата над 20 000,00
лева до пълния предявен размер от 80 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА Г.В. да заплати на З.
„Б.И.“ АД 2 250,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 400,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично
решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС
държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса.
[5] Решението е постановено при участието на
третото лице помагач на ответника – А.Д.С..
[6] ДА СЕ
ИЗПРАТЯТ на Районна прокуратура-С.за преценка дали лекари от болница „Д-р И.С.“
са извършили престъпление копия от документите на следните листа: л. 10-11; л.
55-56; л. 60-62; л. 63-67; л. 68; л. 69; л. 70-83; л. 85-86 и л. 159-161; л.
117-120 и л. 175-179. Да се изпратят и копия от дисковете на л. 88 и л. 127.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа И.танция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[7] Г.В. е заявил в искова молба от 30.12.2015 г.,
че на 24.09.2015 г. е участвал в ПТП, предизвикано от А.С. и П.П.. От това ПТП Г.В.
е получил:
- контузна рана на кожата;
- фрактура на зигоматичната кост.
[8] Към момента на ПТП гражданската отговорност
(ГО) на А.С. и П.П. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). Г.В.
твърди, че от уврежданията той е претърпял неимуществени вреди за
120 000,00 лева, за които БУЛ И. не му е заплатил обезщетение. Затова Г.В.
*** да му заплати 80 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди, като част от общо дължащото се обезщетение от 120 000,00 лева
(исковата молба, л. 2-3; протокола от с. з. на 25.11.2016 г., л. 117-гръб, в
което съдът е прекратил производството по иска за имуществени вреди; протокола
от с.з. на 02.06.2017 г., л . 178, в което съдът е допуснал увеличението на
иска).
2. На ответника
[9] БУЛ И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. ищецът не е бил
увреден от ПТП;
3. размерът на
търсеното обезщетение е завишен;
4. Г.В. е допринесъл за
настъпването на увреждането, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан и
се е возил в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над допустимата
по закон норма, знаейки това. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск
(писмения отговор, л. 17-18).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[10] Не се спори, че Г.В. е бил роден на *** г. На 24.09.2015 г.
Г.В. е пътувал като пътник в лек автомобил „ОПЕЛ“, който е бил управляван от А.С.
по път I-6. Г.В. е бил с
поставен предпазен колан, а А.С. не е имал съдържание на алкохол в кръвта над
допустимото по закон.
[11] В същото време по същия път П.П. е управлявал товарен автомобил „Мицубиши“.
П.П. е нарушил правилата за движение – чл. 27, т. 2 от ЗДвП – и е навлязъл в
остров на пътното платно в насрещната посока на движение на лекия автомобил
„ОПЕЛ“. Така той е предизвикал ПТП с лекия автомобил „ОПЕЛ“. От ПТП е пострадал
Г.В., който е получил счупване на челюст, което е затруднявало дъвченето и
говоренето (споразумението по наказателното дело, л. 90-92). Към този момент
гражданската отговорност на П.П. е била застрахована при ответника Б. И. (констативния
протокол, л. 6).
[12] Подобно счупване заздравява за около шест месеца (заключението на д-р Д.,
л. 159-161, 161). Няколко месеца Г.В. е ядял каши. Той изпитва болки при
студено време и се страхува да пътува в автомобил (показанията на свидетелитеА.и
Н., л. 119-120). В момента лявата скула на ищеца не е така очертана като
дясната (освидетелстването, л. 118).
[13] Не се спори, че Б. И. не е заплащал обезщетение на Г.В.. Г.В. е бил представляван
безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 48 и л. 171а). Той е
заплатил 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 47). БУЛ И. е заплатил
3 000,00 лева на адвокат (л. 15). Съдът е изплатил 450,00 лева на вещи
лица от бюджета на СГС (л. 119 и л. 152).
2. Спорни по делото обстоятелства
[14] Спорно по делото е било какви увреждания е получил Г.В.. Съдът приема,
че Г.В. е получил счупване на челюстта, тъй като това е прието в споразумението
по наказателното дело, а в тази му част то е задължително за настоящия съд.
[15] Спорно е било и дали Г.В. е бил с поставен обезопасителен колан и дали
А.С.
е имал съдържание на алкохол в кръвта над допустимото по закон. Предполага се
правомерното поведение. Затова този, който твърди неправомерно поведение,
следва да го докаже. В случая липсват доказателства Г.В. да не е бил с поставен
обезопасителен колан, а А.С. да е бил със съдържание на алкохол в кръвта над
допустимото. Затова съдът приема, че Г.В. е бил с поставен обезопасителен
колан, а А.С. не е бил със съдържание на алкохол в кръвта над допустимото по
закон.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[16] Г.В. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка
с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
1. По иска по чл. 226, ал. 1,
връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ
[17] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ).
[18] Следователно предпоставките за уважаване
на настоящия иск са: 1. ищцата да е участвала
в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно
събитие да е причинило
увреждания на ищцата; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие
да е била застрахована при ответника; 4. вследствие
на уврежданията ищцата да е претърпяла неимуществени вреди/имуществени вреди;
5. ответникът да не е изплатил на ищцата обезщетение за тези вреди.
[19] Съдът установи, че:
1. на 24.09.2015 г. П.П. е
причинил ПТП;
2. от това ПТП е бил
увреден Г.В., който е претърпял болки, страдания и неудобства от увреждането;
3. ГО на П.П. е била
застрахована при БУЛ И.;
4. БУЛ И. не е изплатил обезщетение
на Г.В..
[20]
За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да
направи това. Първоначално съдебната
практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и
доктрината (Голева, Поля. Деликтно
право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са
приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение.
Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на
определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва
да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС
95-2009-I Т. О. по т. д.
355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че
следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[2] –
24.09.2015 г.
[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за
неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването
му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[22] При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането (решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д.
795/2008 г.[3] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[23] Вторият
фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането,
но и относно момента на настъпване на увреждането)[4].
Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване
от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[24]
Съдът установи, че Г.В.Г.В. е получил счупване на челюст, което е затруднявало
дъвченето и говоренето. Подобно счупване заздравява за около шест месеца. Няколко
месеца Г.В. е ядял каши. Той изпитва болки при студено време и се страхува да
пътува в автомобил. В момента лявата скула на ищеца не е така очертана като
дясната.
[25] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за
неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00
лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§
27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е
2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).
[26] Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2012 г. до
24.09.2015 г., което се е отразило на размерите на минималната работна заплата.
Тя е била: 290,00 лева от 01.05.2012 г.[5]
до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[6]
до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[7]; 360,00 лева от 01.01.2015
г. до 30.06.2015 г.[8]; 380,00 лева от 01.07.2015
г. до 31.12.2015 г.[9].
[27] Съдът не откри решения на
САС или ВКС, чиито предмет да е бил обезщетяването на неимуществени вреди едИ.твено
от счупване на скулната (зигоматична кост). Като отчита всички установени
обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение, съдът приема, че
20 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от Г.В..*** да заплати на Г.Д. 20 000,00 лева, като отхвърля
иска за разликата до предявения размер от 80 000,00 лева.
[28] Ответникът е възразил, че Г.В.
е допринесъл за настъпването на увреждането, тъй като е бил без поставен
обезопасителен колан, а А.С. е имал съдържание на алкохол в кръвта над
допустимото по закон, Г.В. е знаел, но въпреки това се е возил в автомобила,
управляван от А.С.. Съдът не установи тези обстоятелства. Затова възражението
на Б. И. за съпричиняване е неоснователно.
2. По разноските
[29]
Г.В. търси разноски. Той е направил такива за 10,00 лева и е бил представляван
безплатно от адвокат.
[30] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Г.В. за 20 000,00 лева при предявен размер от 80 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда БУЛ И. да заплати на Г.В. 2,00 лева лева разноски по делото. Съдът осъжда БУЛ И. да заплати на адвокат П.К. 879,00 лева адвокатско възнаграждение (80 000,00-10 000,00х0,03+830,00х20 000,00/80 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда БУЛ И. да заплати 800,00 лева държавна такса по сметка на СГС (20 000,00х0,04) и 90,00 лева възнаграждение за вещи лица (450,00х20 000,00/80 000).
[31] БУЛ И. също търси разноски. Той е направил такива за 3 000,00 лева.
[32] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 60 000,00 лева при предявен размер от 80 000,00
лева. Затова съдът осъжда Г.В. *** 2 250,00 лева разноски
по делото (3 000,00х20 000,00/80
000,00).
Съдия:
[1] Решението е
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради
противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се
определя обезщетението за неимуществени вреди.
[2] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д.
1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била
по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл.
290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите
разрешения да следва.
Настоящият
съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за
това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост.
Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за определянето на
момента, към който следва да се определи размерът на обезщетението (това
възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.).
Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на
страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на
правосъдието.
В
случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение
би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения.
Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност,
увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който
да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би
получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и
възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е
изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително
неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на
увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от
самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на
правосъдието.
Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.
[3] Решението е
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по
въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните
компании по застраховка.
Това, че „...критерият
за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието
първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009
г. и решение 749-2008-II
ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.).
И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос
от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
непозволени увреждания. В решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения,
като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.
[4] За това, че при
определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да
се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010
г.
[5] Постановление
300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Постановление 249/31.10.2013
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Постановление
419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[9] Постановление
139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.