Решение по дело №2162/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1256
Дата: 11 октомври 2016 г. (в сила от 11 октомври 2016 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20165300502162
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    1256

 

гр. Пловдив, 11.10.2016г.

 

                                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в  открито   заседание  на  седми  октомври през  две  хиляди  и  шестнадесета  година    в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                            ПОЛИНА  БЕШКОВА

разгледа докладваното от  съдията  Илиев  гр.д.  №2162  по описа за 2016г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

            Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

            Делото е образувано  по жалба на  М.  П. ***,  ЕГН  **********,  в  качеството  му  на трето  лице,  против  извършен  на  14.06.2016г.  по  изпълнително дело  №20128230400007  по  описа  на  ЧСИ  Мариана  Кирова,  рег.  №823,  опис  на  движими вещи.  В жалбата  се  твърди,  че  описаните  от  съдебния изпълнител движими вещи  били  собственост  на  жалбоподателя,  поради  което  се  иска  отмяна  на  действията  на  съдебния  изпълнител  по  извършване  на  опис  на  същите.  

            Ответната  страна  по жалбата-  К.  Н.  М.,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  си  адв.  К.  Т.,  в писмено възражение  изразява  становище,  че  същата  е  неоснователна.

            Ответната  страна  по  жалбата-  М.  А.  К.,  не взема становище  по  нея.   

            В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  допустима,  а  по  същество-  неоснователна.        

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  в  срок  и    срещу подлежащ  на  обжалване  акт  на  съдебния  изпълнител. Жалбата е допустима, доколкото третото лице- жалбоподател твърди, че в деня на извършване  на  описа  движимите вещи са били негова собственост и са се намирали в негово владение. В тази връзка следва да се посочи, че легитимацията на жалбоподателя налага доказване на факта на владение при разглеждане на жалбата по същество, като за  допустимостта  й  е  от значение  само  да  са  били  изложени  твърдения,  че  вещите  са  били  в негово  владение.

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Предмет  на обжалване  е  извършен  на  14.06.2016г.  по  изпълнително дело  №20128230400007  по  описа  на  ЧСИ  Мариана  Кирова,  рег.  №823,  опис  на  движими вещи в жилището  на  длъжника  по  изпълнителното  дело  М.  А.  К.,***.  Видно  от  протокола  за опис,  при  извършването  на  същия  е  присъствал  само  длъжника  М.  А.  К.,  която  е  представила  на  съдебния  изпълнител договор  за покупко- продажба на движими  вещи  от  25.09.2012г.  с  нотариална  заверка  на  подпис,  видно  от  който  същата  заедно  с  Т.  С.  К.  са  продали  на  М.  П.  П.  подробно  описани  в  договора  движими   вещи,  част  от  които  съвпадат  с  вещите,  описани  от  съдебния  изпълнител. С  жалбата  на  третото  лице  М.  П.  П.  се  твърди,  че  извършения опис  е  незаконосъобразен,  тъй  като  описаните  вещи  са  негова  собственост  по  силата  на  посочения  договор  за  покупко-  продажба.

Съгласно  разпоредбата на  чл.435, ал.4  от  ГПК  трето  лице  може  да  обжалва  действията  на съдебния  изпълнител,  само  когато  изпълнението  е  насочено  върху  вещи,  които  в  деня  на  запора,  възбраната  или  предаването,  ако  се отнася  за  движима  вещ,  се  намират  във  владение  на  това  лице.  От  изложената  разпоредба  е  видно, че  за  да  е  приложима  защитата  на  третото  лице по  посочената  разпоредба,           то  същото  следва  да  докаже,  че  е  собственик  на  движимите  вещи,  върху  които  е  насочено  принудителното  изпълнение,  както  и  че  в деня  на  запорирането  им е  било  във владение  на  същите. 

В  представения по делото  договор  за покупко- продажба  на  движими  вещи  от  25.09.2012г., на  които  основава  претенциите  си  за  собственост  жалбоподателят,  същите  са  описани най- общо  без  никакви  индивидуализиращи  белези и  без да  е  посочено  местонахождението  им,  като  е  уговорено  предаването  им  от  продавачите  на  купувача  да  стане  до  25.11.2012г.  Предвид  горното  според  настоящия  състав  на съда  не   може  да  се  приеме,  че  е  налице  идентичност  между  тях  и  вещите,  намерени  на  14.06.2016г.  в  жилището  на длъжника,  които  са  предмет  на  описа.  Ето защо  се  налага  изводът,  че  жалбоподателят  не  се  легитимира  като  собственик  на  описаните  вещи.  По  делото  обаче  не  се  установява  и  другата предпоставка  за  уважаване  на  жалбата,  предвидена  в  разпоредбата  на  чл.435, ал.4  от  ГПК,  а  именно-  третото  лице  да  е  във владение  на  вещите  към дена  на  запора  им.  По  делото  се  установява, че  вещите  са  намерени  от  съдебния изпълнител  в  жилището  на  длъжника  М.  А.  К.,  която  е  била  във  владение  на  същите.  При  това  положение  следва  да  се приеме,  че  не  е  опровергана  презумпцията  в  разпоредбата  на  чл.69  от  ЗС,  според  която  се  предполага,  че владелецът  държи вещта  като  своя,  докато  не  се  докаже,  че  я  държи  за  другиго.  Ето защо  се  налага  изводът,  че  в  случая  към  деня  на  описа  им   вещите  не  са  били  във  владение  на  жалбоподателя, поради което  и  защитата  на  евентуалното  му  право  на  собственост  върху тях  следва  да стане  по  исков  ред-  чрез  предявяване  на  иск  с правно  основание  чл.440  от  ГПК,  а  не чрез  обжалване  на действията  на  съдебния  изпълнител  по  реда на  чл.435  от  ГПК. 

Ето  защо  жалбата  е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.

С  оглед неоснователността  на  същата  и  предвид  направеното  от  ответната страна  К.  Н.  М.  искане,  жалбоподателят  следва  да  бъде  осъден  да  му  заплати  направените  по делото  разноски  за  адвокатски  възнаграждения в размер  на 300  лв.  

            По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                                   Р  Е  Ш  И    :

 

 

 

             

            ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на  М.  П. ***,  ЕГН  **********,  в  качеството  му  на трето  лице,  против  извършен  на  14.06.2016г.  по  изпълнително дело  №20128230400007  по  описа  на  ЧСИ  Мариана  Кирова,  рег.  №823,  опис  на  движими вещи. 

            ОСЪЖДА  М.  П. ***,  ЕГН  **********,  да  заплати  на  К.  Н.  М. ***,,  ЕГН  **********,   сумата  от  300  лв.-  разноски  по  делото.

Решението е  окончателно  и  не подлежи на обжалване.

                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                           

 

        2.