№ 1114
гр. Варна , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501117 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-про Продажби“ АД срещу Решение №
260977 от 18.03.2021г. по гр.д. № 12668/2020г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че К. Ж. Р. ЕГН ********** не
дължи на „Енерго-про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от 2653,40 лева, начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, кв. „Трошево“, бл.11, вх.Б, ап.31, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от
24.08.2017г. до 23.08.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** от 04.09.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Съдържа
доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството, а именно – цена
на реално потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр.
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. При наличие на всички предпоставки и законосъобразно извършено
преизчисление на количеството ел. енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната ел. енергия в обекта, поради което предявеният иск за недължимост е неоснователен
и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното решение. Претендира
присъждане на разноските по делото.
В отговор на жалбата Кольо Желев Р. оспорва доводите изложени в жалбата и навежда
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди. Претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Кольо Желев Р. срещу
„Енерго-про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
1
дружеството ответник сумата от 2653,40 лева, начислена по партидата му в резултат на извършена
корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищецът е
потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна и редовно заплащал задълженията
си. При проверка на текущите си задължения в ел.страница на ответното дружество узнал, че е
налично по партидата му процесното задължение.При проверка на гише му било разяснено, че е
извършена проверка на СТИ, за която е съставен КП и въз основа на който е била извършена
корекция на сметката за собствения му обект на потребление, като на това основание дружеството
ответник претендира исковата сума. Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на
правно основание, което да обоснове вземане на дружеството, както и на нормативна възможност
за едностранно коригиране на сметката на потребителя. Оспорва също доказателствената стойност
на съставения КП, както и законосъобразността на предписаната процедура. Отправил в тази
връзка искане за постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
оспорил предявения иск. Навел твърдения, че страните са обвързани от договор за пренос и достъп
на ел. енергия през електроразпределителните мрежи. При техническа проверка на измервателната
система в последния, обективирана в съставен констативен протокол е констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Електромерът е
демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. От заключението
на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3,
която не е визуализирана на дисплея. На това основание е съставено становище за начисление на
ел. енергия и издадена фактура за исковата сума в хипотеза на чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД.
Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за отхвърлянето му.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 1037245 от 12.09.2015г. съставен от служители на
въззивното дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 1114021564372697,
при посочените в същия нулеви показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за
показанията, респ. липсата на такива по невидимите регистри.
На 23.08.2018г. служители на „Електроразпределение север“АД извършили контролна
проверка на СТИ за обекта на ищеца, за което е съставен Констативен протокол № 1104940, в
присъствие на един свидетел. При проверката електромерът е демонтиран и на негово място е
монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №
507949. Протоколът е подписан от представители на „Електроразпределение Север“ АД и от
свидетеля.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1982/29.08.20190г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установено намеса в тарифната
схема на електромера, който е следвало да отчита по две тарифи – дневна и нощна. Действително
потребената електроенергия се разпределя и върху невизуализираната Т3; не е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера; Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от
03.09.2019г. в размер на 14132 кWh за периода 24.08.2017г. – 23.08.2018г.
Издадена е фактура № ********** от 04.09.2019г. за сумата от 2 653,40лв..
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице се
установява следното: процесният електромер е метрологично годен към датата на проверката;
електромерът е отчел цялото количество на потребената в обекта ел.енергия; ел.
2
енергията,натрупана в регистър 1.8.3 е отчетена от електромера; натрупаното в скрития регистър
количество електроенергия е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса, чрез
софтуерно проникване в паметта на електромера; вмешателството е извършено чрез софтуерно
претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на
електромера; манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата електроенергия по
нощна и дневна тарифи; препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрит
регистър; електромерът е бил нов и не е бил включван към ел.мрежата преди монтирането в
обекта на ищеца, същият не е от категория „смарт“ и не е бил включван в системата за
дистанционен отчет, поради което и не може да се установи в кой момент е осъществено
вмешателството, както и в какъв часови диапазон е натрупвал ел.енергия във видимите и в
скритите регистри. Вещото лице посочва, че технически е възможно, без да се променят
показанията във видимите регистри, да се добавят цифри и числа, думи в т.нар.скрити регистри.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания
от ищеца размер.
Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника. Въведеното от ответника
основание за възникване на вземането му в исковия размер е извършено преизчисление на
количествата ел. енергия, вследствие на констатирано несъответствие при отчитането на
потреблението на ел. енергия от абоната.
При преценка законосъобразността на извършената корекция на сметка, за да се произнесе
съдът съобрази следното:
Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите
Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с
решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. 1, т. 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500/06.02.2017г., постановено по адм.д.№
2385/2016г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48–
чл.51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ бр. 15 от 14.02.2017г. Съгласно
чл.195,ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила
на съдебното решение, тоест няма обратно действие. Според чл.195,ал.2 АПК правните последици
от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила
на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици,
възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на
ВАС относно извършената на 23.08.2018г. проверка на средството за търговско измерване
отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е
предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника,
които не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.
3
Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е допустима при
наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява наличието на нито
една от трите предпоставки.
За пълнота на изложението следва да се добави, че предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при
които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да
се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в
разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на проверката/, а те са:
липса на СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване
на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на чл. 47
от ПИКЕЕ /отменен към датата на съставяне на КП/ проверка. В настоящия случай по отношение
на начисленото количество електроенергия за посочения период не е налице нито една от
изброените хипотези. Не е налице и хипотезата на чл. 49 от ПИКЕЕ, доколкото не е установена
повреда или неточна работа на тарифния превключвател на електромера, както и хипотезата на чл.
50 от ПИКЕЕ – несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, тъй като не е установено, че при монтажа на
електромера регистър 1.8.0 /сумарен регистър/ и регистър 1.8.3 /върхова тарифа/ да са били с
нулеви показания. Поради това и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че
констатираното при проверката количество електроенергия в регистър, който не е активиран за
търговски отчет /1.8.3/, както и констатираната разлика в данните между сбора от количествата
електроенергия по активираните за търговски отчет /видими регистри/ и общото количество,
отразено в сумарния регистър е потребена от абоната, но неотчетена електроенергия.
Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал
период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото
това е допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
От представените по делото доказателства не се установява, че процесните количества ел.
енергия, предмет на извършеното преизчисление са доставени, реално потребени от клиента и
отчетени в скрит за ежемесечен отчет регистър и то именно в посочения период и след монтажа на
процесния електромер. Ето защо съдът приема, че в случая не се установява наличието на
елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление.
Ответникът не е установил конкретен период на доставката на процесното количество
електроенергия, както и дали това количество е потребено по дневна или нощна тарифа.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е
незаконосъобразна, поради което начислената чрез преизчисление сума не се дължи от клиента.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи. Обжалваното
решение като правилно следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на
поискани разноски, доказани в размер на 300лв., съгласно представените доказателства.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260977 от 18.03.2021г. постановено по гр.д. № 12668/2020г.
4
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго-про Продажби” АД, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на К. Ж. Р. ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща съдебни разноски
пред настоящата инстанция,.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5