Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 9099 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 99209 от 25.05.2020 г., постановено по гр.д. № 52524/2018 г. по
описа на СРС, 28 състав, са
отхвърлени исковете с посочено от първия съд правно основание чл. 267, ал. 1
във връзка с чл. 226, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от П.Л.Л.
и А.П.Л. против „Застрахователна компания Л.И.“ АД за осъждане на ответника да
заплати застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 04.11.2016 г.
около 21:00 часа ПТП в гр. София, ж.к. „Люлин“ с участието на л.а. “Фолксваген
Голф”, с рег. *****и л.а. “Ауди А3”, рег. № *****, чийто водач е бил застрахован
при ответника както следва:
- обезщетение в размер на 1184 лв. за
всички нанесени имуществени вреди на неговия автомобил, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 04.11.2016 г. до предявяване на иска
в размер на 353. 33 лв. (357.25 лв. изчислени от съда);
- 292 лв. обезщетение за имуществени
вреди, сбор от всички средства, изхарчени за лечението, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането (04.11.2016 г.) до предявяване на иска
в размер на 51. 58 лв.;
- 2 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на П.Л.Л., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането (04.11.2016 г.) до предявяването на иска в размер на 353.
33 лв.;
- 5 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на А. П.Л., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането (04.11.2016 г.) до предявяването на иска.
Срещу
решението, с което исковете са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от ищците, чрез адв.
Н. Г.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушаване
на материалния закон и процесуалните правила, като неправилно според
въззивниците съдът е интерпретирал събрания по делото доказателствен материал и
е възприел фактическа обстановка, различна от действителната. Критикува се
направения с решението анализ на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Освен това,
съдът смесил правните институти на противоправното поведение и вината като
предпоставки, включени във фактическия състав на деликтната отговорност.
Неправилно на следващо място според въззивниците, съдът кредитирал силно
хипотетичното заключение на вещото лице по САТЕ, доколкото материалите, въз
основа на които експертът е работил били оскъдни, а протоколът за ПТП - компрометиран.
Показанията на разпитания свидетел Б.не били обективни, безпротиворечиви и
добросъвестно дадени, както приел с решението си първият съд, а свидетелят,
като делинквент, бил заинтересован от изхода на делото. Оспорва се правилността
на изводите на съда относно показанията на разпитания свидетел пешеходец, който
бил очевидец на събитието. Въззивниците акцентират, че исковете им са доказани
и основателни, като неправилно са били отхвърлени от районния съд. В обобщение
на изложените с жалбата доводи е направено искане да се отмени
първоинстанционното решение, а исковете да бъдат уважени за пълните предявени
размери.
Подаден
е отговор на въззивната жалба от З. „Л.И.“ АД, с който същата е оспорена, като
въззиваемата страна моли да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Поддържа се, че ищецът въобще не е следвало да
навлиза в кръстовището, когато е нямал възможност да продължи и е създал пречки
за движението. По делото не е било установено, че произшествието е настъпило по
причина противоправното поведение на застрахования при ответника водач, с оглед
което исковете правилно са били отхвърлени. Поддържат се възраженията за
завишен размер на претенциите на ищците, заявени с отговора на исковата молба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, съдържащи се в отговора,
намира за установено следното
от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Предвид
датата на събитието и датата на възникване на облигационното правоотношение по
застраховката „Гражданска отговорност“, обвързваща ответника, следва да се
посочи, че действащ е бил КЗ в сила от 01.01.2016 г. Ето защо и прецизната
правна квалификация на предявените искове за обезщетения за вреди е по чл. 432 КЗ, а не по чл. 226 КЗ /отм./, като последното само по себе си не обуславя
неправилност на постановеното решение. Във връзка с доводите на въззивниците,
съдържащи се във въззивната жалби, съдът намира следното:
Основателността
на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти:
ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното
и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е
настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна
връзка с което ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите
от събитието телесни увреждания, като във връзка с тях е извършил и разходи за
прегледи и лечение, представляващи имуществени вреди.
С
доклада по делото СРС е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП
между лек автомобил, управляван от ищеца
П.
Л., и лек автомобил, управляван от водач, чиято гражданската отговорност към
датата на произшествието е била застрахована при ответника по силата на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
С
оглед доводите на въззивниците, заявени с жалбата, и възраженията, съдържащи се
в отговора, правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване
пред въззивната инстанция, се концентрира върху въпроса какъв е механизмът на
настъпване на произшествието и в причинна връзка с противоправното поведение на
кой от водачите се намират възникналите за ищците вреди, какъв е справедливият
размер на обезщетенията, претендирани от ищците, има ли принос ищецът П. Л.,
като водач на автомобила, участващ в произшествието, който следва да бъде
отчетен при определяне на крайния размер на застрахователните обезщетения за
претърпените в резултат от инцидента вреди.
С
решението си СРС е приел, че в производството не е установено в условията на
главно доказване противоправно поведение на застрахования при ответника водач
/макар в мотивите да е посочено, че не е установена вина на последния/, което
да се намира в причинна връзка с причинените на ищците в резултат от
произшествието вреди, с оглед което е отхвърлил предявените срещу
застрахователя искове.
Относно
механизма на настъпване на произшествието въз основа на материалите по делото,
въззивният съд приема следното:
От
приетия по делото констативен протокол № К1057 се установява, че на посочената
дата е настъпило ПТП на кръстовището на бул. „Дж. Неру“ и ул. „605-та“ в гр.
София между автомобилите, управлявани от ищеца и от застрахования при ответника
водач св. С.Б., като при същото освен описаните в протокола за ПТП увреждания
са пострадали водачите на двата автомобила, ищецът А.Л., пътник в автомобила,
управляван от ищеца, както и двама пътници, намирали се в автомобила,
управляван от св. Б..
От
заключението на САТЕ, изслушано в хода на първоинстанционното производство, се
установява, че произшествието е настъпило на участък от пътя с двупосочно
движение с две ленти за движение с ширина 2 х 3 м. Видимостта е била намалена,
доколкото е било тъмно. От лявата и от дясната страна на пътното платно е имало
тротоари. Кръстовището е било Х-образно, регулирано от светофарна уредба,
работеща на нормален режим. ПТП е настъпило в района на кръстовището. Не е
имало ограничение за ищеца за извършване на ляв завой. Съгласно експерта,
базирайки се на настъпилите по автомобилите увреждания, скоростта на л.а. „Ауди
А3“ преди удара е била около 50 км/ч., а скоростта на управлявания от ищеца П. Л.
л.а. „Фолксваген Голф“ – около 10 км/ч. При така определените скорости опасната
зона за спиране за л.а. „Ауди А3“ е 13,89 м. и при сух асфалт, с оглед което
ударът е бил непредотвратим за водача на лек автомобил „Ауди А3“. За да се
приеме, че е бил предотвратим, експертът е посочил, че водачът е следвало да се
движи със скорост от 23 км/ч. Изрично вещото лице е посочило, че от техническа
гледна точка не може да се определи дали сигналът на светофара е бил червен или
зелен. Ударът и за двата автомобила според експертизата е бил челен.
В
частта относно механизма на настъпване на ПТП представеният констативен протокол
не се ползва с материална доказателствена сила, още повече, че в нарочно
административно производство /НАХД № 1080/2017 г. по описа на СРС, 10 състав/ издаденото
въз основа на съставения на ищеца АУАН наказателно постановление от 30.11.2016
г. е било отменено. В тази връзка следва да се посочи обаче, че мотивите на
решението, постановено от административно-наказателния съд, не обвързват
настоящия съд, с оглед което и въз основа на същото не може да се приеме за
установено в производството, че причина за настъпване на произшествието е
противоправното поведение на застрахования при ответника водач.
На
следващо място, доколкото заключението на САТЕ в частта относно механизма на
настъпване на произшествието е въз основа на данните от констативния протокол,
то и същото не може да бъде безкритично възприемано, а следва да се обсъди в
съвкупност със събраните по делото гласни доказателствени средства.
Съгласно показанията на свидетелката
В.М., тя се е движила по тротоара успоредно на бул. „Дж. Неру“ и е изчаквала,
за да пресече малката уличка, пресечката на булеварда. Времето е било сухо и
хладно. Било е тъмно вече, но булевардът е бил добре осветен. Според
свидетелката в момента, в който за пешеходците е светнал зелен светофар и тя е тръгнала
да пресича пътното платно, л.а. „Ауди“, преминавайки на червен за него сигнал
на светофара, се е ударил в управлявания от ищеца л.а. „Фолксваген Голф“, който
е бил подал сигнал за завиване наляво, закачил е и нея, т.к. се е движила
успоредно на движението по булеварда. Според М.управляваният от ищеца автомобил
не е бил навлязъл в кръстовището. Пътникът в автомобила на ищеца Л. /ищецът А. Л./
е бил изваден целият облян в кръв, раната била на челото на детето. Определя
скоростта, с която се е движил л.а. „Ауди“, на около 80-100 км/ч.
Разпитан
пред съда, св. С.Б., водач на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника автомобил, е заявил, че си спомня за пътния инцидент,
в който е участвал, случил се в ж.к. „Люлин“. Движил се е с нормална скорост, като не е сигурен за наименованието
на булеварда, по който е шофирал, но посочва, че произшествието е станало в
района на „Силвър център“ в ж.к. „Люлин“. Видял е, че има кола на светофара,
подала сигнал за завиване наляво, която е била спряла, с оглед което и
свидетелят е продължил с управлявания от него автомобил направо. В този момент обаче
и ищецът е потеглил и е настъпил ударът. Според показанията на този свидетел светофарът
е светел зелено за движещите се по булеварда и ищецът е този, който е следвало
да му осигури предимство, предвид че е завивал наляво.
Тук
е мястото да се посочи, че въззивният състав на съда намира за правилен извода
на първия съд, че показанията на свидетелката М., макар последната да сочи, че
е очевидец на инцидента, са противоречиви и нелогични. На първо място, М.няколко
пъти е посочила, че е стояла на тротоара и е изчаквала да светне зелен
пешеходен светофар, за да пресече уличката, движейки се успоредно на булеварда
„Дж. Неру“. Правилно първият съд е отбелязал в мотивите си, че както за
автомобилите, движещи се по булеварда, така и за пешеходците, пресичащи на
Х-образното кръстовище, успоредно на движението на автомобилите по булеварда
/т.е. пресичащите ул. „605-та“/ светлинният сигнал е бил еднакъв. Този извод се
потвърждава и от изображенията на кръстовището и схемата на ПТП, съдържащи се в
заключението на САТЕ. От същите е видно, че когато за движещите се по булеварда
автомобили светофарът подава червен сигнал, такъв е и сигналът за пешеходците,
пресичащи ул. „605-та“, движещи се успоредно на булеварда, където сочи, че се е
намирала св. М.в момента на инцидента. На следващо място, съгласно показанията
на свидетелката ищецът с управлявания от него автомобил не е бил навлязъл в
кръстовището – твърдение, което се опровергава от всички останали събрани по
делото доказателства, дори и от обясненията на ищеца П. Л., дадени по реда на
чл. 176 ГПК. Ако управляваният от П. Л. автомобил не е бил навлязъл в
кръстовището, за да завие наляво, то изобщо не би следвало да се стигне до
съприкосновение между неговия и управлявания от свидетеля Б.автомобил. И
последно – свидетелката е заявила, че св. Б.е закачил дрехите ѝ, докато
тя е пресичала на зелен светофар, с оглед което и съдът приема, че светлинният
сигнал и за управлявания от Б.автомобил, движещ се по булеварда с посока
направо, също е бил зелен, какъвто е бил и за ищеца, и за пресичащите успоредно
на булеварда пешеходци, в това число и за св. М.. Относно твърденията на този
свидетел, че лекият автомобил „Ауди“ е управляван със скорост 80-100 км/ч.,
следва да се посочи, че по делото не е установено свидетелят да разполага със
специални знания, даващи му компетентност да определи тази скорост. Обратно,
вещото лице по САТЕ притежава такива, като посочената в заключението скорост, с
която се е движел управляваният от св. Б.автомобил, е изчислена според
настъпилите увреждания по двете МПС, т.е. не е произволно определена, както
неоснователно се сочи с въззивната жалба. Въз основа на материалите по делото
не може да се заключи, че са нарушени и правилата за избиране на скоростта при
движение от страна на застрахования при ответника водач, доколкото не са
установени някакви особености на пътната обстановка, с които този водач да не е
съобразил поведението си.
Що
се отнася до показанията на св. Б., въззивнят съд, подхождайки критично към
същите, не намира основание въз основа на тях да достигне до различни изводи.
Макар да са хаотични и повлияни от изживяния от събитието шок, същите не водят
до обратен извод, а именно да е налице противоправно поведение на този водач,
като главна предпоставка на деликната отговорност, въз основа на която са
предявени претенциите срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Ето
защо и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове. Ищците,
чиято е била тежестта за това, не са установили основателността на своите
претенции, доколкото в производството не са събрани несъмнени доказателства за
наличието на противоправно поведение на водача, застрахован при ответника. Дори
всички останали предпоставки да са доказани по делото, последното не би
обусловило основателност на предявените искове. Следователно решението следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
За
въззивното производство право на репариране на сторените в тази фаза на процеса
разноски има само въззиваемият с оглед неоснователността на въззивната жалба.
Искане за присъждането на разноски е направено своевременно, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК. По делото липсват доказателства разноски за адвокатско
възнаграждение да са били реално сторени от въззиваемия, с оглед което такива
не следва да бъдат присъждани с въззивното решение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 99209
от 25.05.2020 г., постановено по гр.д. №
52524/2018 г. по описа на СРС, I
гражданско
отделение, 28 състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.