№ 2
****** , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и осми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван И. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван И. Йорданов Административно
наказателно дело № 20215130200001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.236 от Закона за
здравето.
Обжалвано е Наказателно постановление № 872 от 11.12.2020 г., издадено от
Директора на РЗИ - Кърджали, с което на основание чл.231, ал.1 и чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето, във вр. с чл.13“б“ и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 (триста) лева на А. Р. Д., с ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето и т. I, т. 4 от Заповед № РД-01-
609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Жалбоподателката А. Р. Д. сочи, че наказателното постановление било
необосновано, немотивирано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. При издаване на НП административнонаказващия орган не бил спазил изискванията
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, не било описано нарушението, обстоятелствата, при които било
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждавали.Твърди, че не й било
обяснено, какво точно е нарушила, както и че акта не й бил издаден същия ден и час на
проверката, а два дни след това. После твърди, че при издаването на НП
административнонаказващия орган не бил взел в предвид, че в нейния случай са налице
основанията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Сочи , че нито в АУАН, нито в НП било ясно кое от
двете изпълнителни деяния била осъществила и за кое да носи отговорност.
Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с
1
адв.Б.С., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като претендира и за присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
ст.юрк.Мариела Башева, която оспорва жалбата и моли съда наказателното постановление
да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗИ-
Кърджали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 21.11.2020 г. в магазин за хранителни стоки, в 13.50 часа с адрес: гр.Крумовград,
ул. „******, стопанисван от *****“ жалбоподателката А. Р. Д. е обслужвала клиенти в
търговската зала на обекта, представляваща закрито обществено място, без да е била
поставила правилно защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата. В
момента на проверката маската е била поставена под брадичката и лицето е обслужвало
клиент. Инспекцията била извършена по време на извънредна епидемична обстановка. По
този повод на 23.11.2020 г. на жалбоподателката бил съставен и връчен акт за установяване
на административно нарушение на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ и тя го е подписала с
възражения, в които сочи, че възразява, че маската й не била поставена правилно, тъй като
била до носа й. На 11.12.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с
което на основание чл.231, ал.1 и чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.13“б“ и чл.53 от ЗАНН
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на А. Р. Д. за
извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.I, т. 4 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г.
на Министъра на здравеопазването.
Тази фактическа обстановка съдът счита за установена от показанията на свидетелите
Л. Я. К., Е. Х. К. и М.Д. М., кредитирани изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; АУАН № 000872 от
23.11.2020г.; НП №872/11.12.2020г.; покана за доброволно изпълнение и разписка за
получаване на АУАН, както и от писменото възражение на жалбоподателката, в което сочи,
че възразява, че маската й не била поставена правилно, тъй като била до носа й. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката Д.В.К. тъй като от събраните по делото
доказателства и от нейните показания се установява, че тя не е била по време на проверката,
понеже в тях сочи, че към 13, 30 - 13, 40 ч била там, но не може да каже с точност, както и
че няма спомен дали проверяващите са били там. Освен това нейните показания не
кореспондират със събраните по делото доказателства, още повече, че в тях твърди, че
маската на жалбоподателката била поставена над носа й, докато самата жалбоподателка във
възражението си към АУАН сочи: „че възразява, че маската й не била поставена правилно,
тъй като била до носа й“.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
2
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана
по същество.
На жалбоподателката е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.I, т. 4 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването.
Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на извършване
на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от
ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата
хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ Заповед № РД-01-609 от
21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването са за въвеждане на противоепидемични
мерки на територията на Република България - правила за хигиена и дезинфекция, мерки
при работа с клиенти, носене на маски и др.. В цитираната т.I, т. 4 от акта на министъра на
здравеопазването е посочено, че при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо
разстояние по-малко от 1,5 метра е задължително използването на защитна маска за лице
или предпазен шлем. По изключение се допуска обслужване на клиенти без защитна маска
за лице или предпазен шлем, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг
прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция. Срокът на действие
на заповедта е от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г.
Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателката не е
изпълнила. На 21.11.2020 г. тя се е намирала в търговски обект и е обслужвала клиент, в
търговската зала на обекта, представляваща закрито обществено място, без да е била
поставила правилно защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата. В
момента на проверката маската е била поставена под брадичката й и е обслужвала клиент, с
което е осъществила състав на вмененото й нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.I, т. 4 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването. . Затова правилно е
реализирана административнонаказателната й отговорност. Наложената санкция е
минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27,
ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
3
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение
се явява безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели, както и от
писмените доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват
на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.I, т. 4 от Заповед № РД-
01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В случая се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършване на деянието. Това са относимите актове към
извършеното от жалбоподателката деяние и те правилно са били посочени в атакуваното
наказателно постановление. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като
конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този
вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за
съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това,
обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са
особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг
лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. В тази връзка е неоснователно
възражението на жалбоподателката, че не е извършила нарушението, тъй като имала маска,
понеже видно от нейното възражение тя изрично сочи: „че възразява, че маската й не била
поставена правилно, тъй като била до носа й“, а от Приложение № 3 към т. 7 и 8 от
Инструкция за правилно носене на лицева маска от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването е видно, че защитната маска трябва да покрива изцяло носа
и устата - от основата на носа до брадичката, което видно от показанията на свидетелите Л.
Я. К., Е. Х. К. и М.Д. М. и от възражението на жалбоподателката не е било изпълнено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят
4
на наказателното постановление се намира в структурата на РЗИ - Кърджали, именно в
полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 872 от 11.12.2020г., издадено от
Директора на РЗИ - Кърджали, с което на основание чл.231, ал.1 и чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във
вр. с чл.13“б“ и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 (триста) лева на А. Р. Д., с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 209а, ал.1
от Закона за здравето и т.I, т. 4 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването .
ОСЪЖДА А. Р. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, ******,
обл.Кърджали и адрес за призоваване: гр.Крумовград, ул. „Ал.Стамболийски“ №1,
обл.Кърджали, да заплати на РЗИ - Кърджали, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
5